РАЗВИТИЕ НА КИТАЙСКАТА МЕДИЦИНА
Медицината, както и астрономията, се развивали в Китай от древни времена. Едно от уникалните медицински достижения е откриването на лечебния ефект на иглоубождането. Древна легенда приписва това откритие на императора Фуси, който освен това отделил водата от сушата и извършил още куп полезни подвизи. Много изследователи са склонни да мислят, че ефектът от акупунктурата е може би открит и при правенето на ритуални татуировки. Във всеки случай обаче, той вече е бил широко известен в средата на 3-тото хилядолетие до н.е., което се потвърждава и от археологически находки. Много често при разкопки в централните и северните райони на Китай наред с други битови и култови предмети се откриват и БЯНШИ – каменни игли, за които се споменава в древните устни и писмени литературни паметници. Също така, разпространеното мнение, свързващо възникването на акупунктурата с будизма е неоснователно, защото той по последни данни се е зародил почти 2000 години по-късно.
Дълго време иглоубождането се е развивало чисто емпирично, но през 2-рото хилядолетие до н.е. са се обособили много на брой школи, които започнали да си обменят информация, а по-късно и да се обединяват. През 1-вото хилядолетие до н.е. се поставят теоретичните основи на иглоубождането, в чийто фундамент влизат станалите вече традиционни учения - ИН и ЯН, У СИН и др.. Към този период се отнасят и древните медицински трактати: ”ХУАН-ДИ НЕЙ ДЗИН” и ”НАН ДЗИН”(преведени са и на български от издателство ШАМБАЛА), които не са загубили своята актуалност и до днес.
Не е било възможно даоиско-конфуцианската общонаучна методология да не окаже влияние и на медицината. В епохата Цин на базата на емпиричната иглотерапия и традиционната методология е възникнало най-накрая това, което в последствие е наречено (ЧЖЕН-ЦЗЮ) – лечение чрез убождане и изгаряне (виж схемата). Древните текстове ”ХУАН-ДИ НЕЙ ДЗИН” и ”НАН ДЗИН” в този период били подложени на основна преработка и придобили окончателния си вид. Появили са се и много нови съчинения като откритите през 1973г. при археологически разкопки близо до град Чанша ръкописи, най-древният дошъл до нас текст ”И ДЗИН” (”Книга на промените”) и няколко трактата по ЧЖЕН-ЦЗЮ, съдържащи описания на 11 (от известните по-късно 12) канала и практически указания за изгаряне и убождане с каменни игли.
Имайки чисто практическа ценност, медицината сравнително лесно преживяла периода на антифилософските репресии Цин Шихуан-ди, въпреки че и от медицинските трактати били премахнати някои теоретични заключения, които впоследствие били загубени безвъзвратно. Освен това, конфуцианският (по-вероятно – псевдоконфуцианският) морал не одобрявал допирът до тялото на друг човек (дори и на пациент) или ”съзерцаването на разголените части на тялото, с изключение на лицето”. В някои периоди такъв род забрани били с чисто формален характер, но в други толкова се е държало на тях, че били сериозна пречка пред медиинската практика.
В епохата на династията Хан започнал нов етап в развитието на ЧЖЕН-ЦЗЮ: тя била официално призната и запознаването с нея било обезателно за лекарите от това време. Запазили са се записки на лекаря Цюан Юй-и (215-177 г. пр.н.е.), съдържащи описания на каналите ДЗИН-ЛО и активните точки, а също така и указания за използването им. В епохата Късен Хан работил най-големия специалист по акупунктура и хирургия Хуа То (141-208 г.), който разработил указания за достигане на максимален лечебен ефект при ЧЖЕН-ЦЗЮ. Счита се, че Хуа То е основател и на ветеринарната медицина, като именно на него се приписва създаването на комплекса от физически упражнения У СИН СИ (”Играта на петте животни”). В комплекса са включени движенията на тигъра, елена, мечката, маймуната и щъркела. По късно на базата на У СИН СИ се развила широко познатата оздравителна и войнска система ТАЙДЖИ-ЦЮАН. Видно е, че в същият период са се зародили и специфичните видове гимнастика – ЦИГУН, НЕЙГУН и ШОУГУН.
Забележка: Интересът на Хуа То към ветеринарната медицина обуславя и неговата необичайна професионално-етична позиция: ”На един старец се разболяло кучето, старецът е болен от мъка – излекувай кучето и ще спасиш стареца; на един селянин се разболяла кравата, семейството боледува от глад – излекувай кравата и ще спасиш цялото семейство; на императора се разболяла котката, императорът е опечален, цялото царство го грози опасност – излекувай котката и ще спасиш царството”.
В 3-ти век се появил фундаменталният труд ”ЦЗЯ И ДЗИН” (”Трактат за началата”), в който лекаря Хуан Фуми обобщил натрупаният опит и за първи път систематизирал каналите и акупунктурнете точки. Счита се, че точно тази книга е попаднала в Япония и е дала тласък в развитието на акупунктурата в тази страна. В периода 6 – 10 век ЧЖЕН-ЦЗЮ се е разпространила в цяла Югоизточна Азия, проникнала в Тибет, Индия и Монголия. През 624 г. бил издаден указ за углавно преследване на лекари, които не са преминали специална атестация. Скоро се появила и първата програма за задължително медицинско образование. След 100 години към Императорския Медицински Съвет била създадена комисия, която да разработи на основата на ”ХУАН-ДИ НЕЙ ДЗИН” общодостъпно учебно пособие.
Накрая през 1026 г., лекарят Ван Вей-и написал знаменития труд ”ТУН ЖЕН ШУ-СЮЕ ЧЖЕН-ЦЗЮ ТУ” (”Атлас на точките на бронзовия човек”), който бил препоръчан чрез специален императорски указ като официално ръководство за лекари. Като приложение към трактата били изработени два бронзови модела на човек в реален размер и върху тях били нанесени каналите ДЗИН-ЛО и известните по това време точки (виж снимката). Същевременно Императорския Медицински Съвет издал няколко ръководства по ЧЖЕН-ЦЗЮ в стихотворна форма (за по-лесно наизустяване). Има сведения, че няколко такива книги през 1295 г. били донесени в Европа от пътешественика Марко Поло и е възможно те да са положили началото на изучаването на акупунктурата на Запад.
В общи линии, европейците са започнали да изучават китайската медицина значително по-рано – в 5-7 век в Централна Азия, а по-късно в Индия и Китай се заселили несторианците, които населявали Византия. И ако на Запад последователите на Несторий (сирийски духовник, патриарх на Константинопол) били жестоко преследвани, то в Азия тяхното вероучение не предизвиквало раздразнение у никого. Несторианството е направление в християнството, което се отделя от православието след Ефеския събор през 431 г.. Съгласно несторианската доктрина, Исус Христос не е бил син божий, а сам е станал бог като се е отказал от съблазните, потънал е в размишления, след което - възлюбва всичко съществуващо и понася страдания (сравнете с биографията на Буда). Несторианците се интересували твърде много от китайската медицина и са я владеели до съвършенство. Съгласно съхранени данни, през 740 г. император Сян-ди се обърнал за помощ към лекар от несторианската общност и бил излекуван от тежка болест. Ду Хуан, политически деятел и учен от 8 век свидетелствал, че живеещите в Китай европейци ”са изкусни в лечението на очни болести и стомашно неразположение, умеят да отварят черепа и да лекуват мозъка, сведущи са в ЧЖЕН-ЦЗЮ”. За съжаление опитът на несторианците в изучаването на традиционната медицина, както и направените от тях преводи на китайски медицински трактати станали известни в Европа едва в 17-18 век.
Изключителна роля за развитието на ЧЖЕН-ЦЗЮ има и Сун Съй-мяо (581-673 г.), велик лекар и учен за времето си. Легенди се разказват за неговите знания и умението му да лекува. Те се разпространили далеч зад пределите на Китай и са се запазили и до днес (ежегодно в гр. Яосян, провинция Шанси се отбелязва празника на Сун Съй-мяо). В своя фундаментален труд ”ЦЯН ДЗИН ФАН” (”Хиляда златни рецепти”) Сун Съй-мяо е отразил постиженията на практически всички отрасли на традиционната китайска медицина. Изложил е принципите за диагностика и лечение на много болести, но освен това – за пръв път описва диагностичните и терапевтичните свойства на ушната раковина. По този начин Сун Съй-мяо станал основоположник на аурикулярната медицина, която е така широко разпространена в наше време.
През 10-17 век ЧЖЕН-ЦЗЮ окончателно се оформила, нейните постулати били свързани с новите достижения във всички области на медицината, в това число - анатомията (виж рисунката). Китайските лекари окончателно установили функциите на органите ДЖАН и ФУ, топографията на каналите ДЗИН-ЛО, изучили и много ”блуждаещи” акупунктурни точки. В 1111-1117 г. била издадена ”Императорска Медицинска Енциклопедия”, от която няколко тома били изцяло посветени на ЧЖЕН-ЦЗЮ. В края на 13 век Рашид ал-Дин ал-Хамади превел този фундаментален труд на арабски език. Пълна теоретична обосновка на ЧЖЕН-ЦЮ дал през 1341 г. великия учен и големия политически деятел Хуа Шоу като написал ”ШИСЪЙ ЦИ ДЗИН” (”Трактат за четиринадесетте ЦИ”).
През 1601 г. Ян Цзъйчжоу написал труда си ”ЧЖЕН-ЦЗЮ ДА ЧЕН” (”Големите достижения на ЧЖЕН-ЦЗЮ”), в който обощил целия натрупан опит в ЧЖЕН-ЦЗЮ до този момент. Тогава също били формулирани някои от принципите на фармакопунктурата, съчетаващи ЧЖЕН.ЦЗЮ (особено – изгарянето, т.е. ЦЗЮ) с употребата на различни лекарствени средства. Въобще, говорейки за този период (10-17 век), много автори с пълно право го наричат ”златният век” на ЧЖЕН-ЦЗЮ. Широкото и клинично приложение се съчетавало с добре изградена образователна система, за което способства и книгопечатането, позното в Китай още от 5-6 век. Оттогава са се запазили и голямо количество рисунки, изобразяващи топографията на каналите ДЗИН-ЛО, които с нищо не отстъпват на съвременните (виж илюстрациите).
В началото на 15 век официалните власти на Поднебесната империя, пренебрегвайки традиционната изолация, организирали няколко морски експедиции, предвождани от големия мореплавател Чжен Хе (1371-1434 г.). Китайската флотилия, изследваща крайбрежията на Индия, Арабскя полуостров и Африка, се задържала по-дълго време на о-в Мадагаскар, където коренното население (в значителната си част потомци на преселници от Малайзия и Индонезия) заимствали нещо от ЧЖЕН-ЦЗЮ. През 1433 г. императора на Китай заповядал да се изгори флотилията и забранил далечните мореплавания, но своеобразното мадагаскарско иглоубождане се разпространило по източното крайбрежие на Африка и се използва, макар и твърде ограничено до днес.
В средата на 17 век започнало изместване на ЧЖЕН-ЦЗЮ от фитотерапията, чието бурно развитие се поддържало и от навлизащата в Китай европейска химия. В 19 век се забелязало изоставането на китайската наука от европейската и сменящите се китайски правителства предприели отчаяни опити да възприемат и да насадят западните знания и на тази база да развиват промишлеността си. В 1822 г. била закрита Императорската Академия по ЧЖЕН-ЦЗЮ, просъществувала повече от 500 години. В началото на 20-ти век акупунктурата в Китай практически била забравена, а през 1914 г. вече и формално забранена. Япония до средата на 19 век практически не поддържала отношения с Европа и процеса на западане на акупунктурата не бил така драматичен. Но и там до началото на Втората Световна Война акупунктурата постепенно сдала позициите си.
Но едновременно с това в същият този период (17-20 век) протичал и обратният процес – колониалната експанзия на западните държави в Югоизточна Азия стимулирала изучаването от европейците на историята и културата на региона. Европейските (на първо място – френските и холандските) лекари започнали все по-задълбочено да изучават ЧЖЕН-ЦЗЮ и да записват натрупания опит. Испанските мисионери, пътешестващи в Китай през 1550 -1557 г., донесли в Испания цяла медицинска библиотека и впоследствие голяма част от нея била преведена на латински език. След 100 години полският свещеник Михаил Бойм, който се бил завърнал от Китай, издал в Германия серия от книги по ЧЖЕН-ЦЗЮ, пулсова диагностика и традиционна фармакология ЯОЛИСЮЕ. Сър Джон Флойер, преводач на книгите на Бойм на английски език, е бил първият европейски лекар, включил изследването на пулса в процедурата на общият преглед на болния. През 1671 г. в Гренобъл бил издаден трудът ”Тайните на Китайската Медицина”, в 1683 г. холандският лекар Вилхем тен Рине (тен Рене) въвел в медицинската лексика термина ”акупунктура”, а в 19 век метода ЧЖЕН-ЦЗЮ вече се прилагал твърде широко в европейската клинична практика за лечение на редица хронични заболявания. Изучаванито и описанието на китайската медицина, в това число и на акупунктурата, в средата на 19 век влезли и в официалните задачи на Руската духовна мисия в Пекин, при което резултатите от изследването са ставали достояние на широката медицинска общественност. В речника на Владимир Иванович Даль (1881 г.) може да се прочете: ”Набождане с игла (кого) – да слагаш игли с лечебна цел, правиш акупунктура; Иглоубождане – това е способ за лечение.”
Политическата нестабилност в началото на 20 век не само породила бурен взрив на мистицизма, но също така стимулирала интереса към източната медицина. За съжаление, недостигът на истински научни сведения довел до смесване на понятията: акупунктурата често се разглеждала наред с магията и спиритизма (в наше време масовото европейско съзнание често възприема акупунктурата като съставна част на източните бойни изкуства). През 30-те години фашисткото ръководство в Германия, в частност – лично А.Хитлер, проявявало голям интерес към мистиката и едновременно с това и към източната медицина. Известно е, че в 1938 г. в Китай пребивавала специална научна експедиция, която имала за задача да изучи възможностите на акупунктурата при прилагането и във военната полева медицина. Парадоксално е, че в Япония, която е съюзник и политически партньор на Германия, ЧЖЕН-ЦЗЮ по това време е била практически забравена, а японското правителство проявявало голям интерес към ”тайните” на европейската военна медицина.
В края на 40-те и през 50-те години на 20-ти век се появили свежи тенденции за развитието на акупунктурата:
- Новите правителства на Китай, Корея, Виетнам, Япония и другите страни от региона положили усилия за възраждане на традиционната медицина
- В Европа и Америка бързо се развили нови направления на акупунктурата
В периода 1989-2010 г., корейският професор Пак Же Ву дава на света съвсем нов вид акупунктура, а именно СУ – ДЖОК акупунктурата, както и цялостна нова фундаментална теория.
В 1980 г. на сесия на Международната Здравна Организация, акупунктурата е призната като ”научно обоснован и клинически проверен метод на традиционната народна медицина” и е препоръчана за широко приложение.
В много страни, в това число и Русия, акупунктурата (рефлексотерапията) е призната като самостоятелна медицинска специалност. В САЩ акупунктурата не е призната на федерално ниво и в някои щати за практическото и приложение не се изисква нито специално образование, нито даже лиценз. В Китай, Япония и Корея традиционната медицина (както и ЧЖЕН-ЦЗЮ) се изучава самостоятелно. В тези страни се признават два различни вида медицинско образование - ”медицина” и ”традиционна китайска медицина” (ТКМ). Випускниците на тези учебни заведения получават степен ”DM” (доктор по медицина) и ”DTCM” (доктор по ТКМ). В същото време в Китай и другите срани от Югоизточна Азия са запазени и до сега самобитни ”народни” школи по ЧЖЕН-ЦЗЮ, които предават знанията си от поколение на поколение и е известно, че представителите на тези школи са високо ценени по целия свят и им се приписват изключителни способности. В България по закона за неконвекционални методи на лечение, право да се занимават с акупунктура имат само лица завършили медицинските университети – лекари, стоматолози и фармацевти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар