четвъртък, 30 април 2020 г.

Интервюто на Браян Роуз с Дейвид Айк (превод 3/3)



След като беше стриймвано на живо по LondonReal TV на 06.04.2020 г., това интервю беше цензурирано от всички технологични гиганти.




Трета и последна част на интервюто с обща продължителност два часа и половина. Текстът продължава от предишната втора част. Втората част пък е директно продължение на първата.

„Б:“ е Браян Роуз. „Д:“ е Дейвид Айк.

* * *

Б: Какъв е пътят [за спасение от всичко това], Дейвид?

Д: Хмм?

Б: Какъв е изходът от това? Да изберем да вземем решение въз основа на собствените ни знания, собствените ни проучвания и собственото ни вътрешно чувство за това кое е правилно?

Д: Нека да кажа това: влязохме в тази ужасна каша чрез преклонение пред властта. По-голямата част от тази власт, цялата тази власт е просто нашето възприятие, че те притежават сила. 66 милиона [във Великобритания] срещу една шепа хора. Не мисля, че притежават сила. Ако сме влезли в тази каша чрез подчинение на илюзията за власт, какъв е отговорът? Да спрем да правим това. И тогава ще видим къде е истинската сила. И тя не е в полза на малцината.

Б: Дейвид, какво е да гледаш 30 години всичко това, което си проучвал, да се превръща в пророчество, предсказание, реалност за 3 седмици, какво е чувството?

Д: Не си позволявам време да бъда разстроен, защото това само би изсмукало енергията ми. Просто го приемам. И виждам сребърни нишки във всеки мрачен облак.

Аз си давах сметка, Браян, когато бях подложен през всички тези 30 години на осмиване, отритване и обиди, че положението трябва да стане наистина лошо преди достатъчно умове да се фокусират върху факта, че този свят не е това, което са си мислели че представлява, и че не се управлява от силите, за които са си мислели, че го управляват. Така че аз не виждам това само като опасност – то със сигурност е – виждам го и като прекрасна възможност.

Някои хора сами са си позволили – не са били принудени – да се превърнат в компютърни програми. Аз ги наричам „хора с лесна активация по команда“, които просто отказват на самите себе си достъпа до свободното мислене. Но има много хора, чиито възприятия за света ще са се променили през последните 3 седмици. Те ще са осъзнали, че не могат просто да махнат с ръка и да пропъдят идеята за шепата хора, които тласкат света към много зловещ край, защото виждат как това се разгръща пред очите им.

И в идните седмици ще видим какво влияние ще окаже масовото осъзнаване на това с какво си имаме работа, какъв е този свят, върху действията на хората и как те ще престанат да се подчиняват на властта – или на възприятието за власт, защото то е точно това. Сега ние сме в позиция, в която би могла да се достигне повратната точка, в която човечеството най-после се изправя на крака.

Б: Около 7 милиона души гледаха последния ни епизод, Дейвид, сигурен съм, че десетки милиони ще гледат този. Изглежда, че предишният ще бъде излъчен по телевизионните станции в страната и ще бъде разпространен от популярен вестник с милионен тираж. Хората слушат, възприемат. Това дава ли ти надежда?

Д: Да, разбира се! И не става дума за мен, а за информация. Става дума за осъзнаването на реалността, която преживяваме зад тези димни завеси и илюзиите, които ни спускат и в които ни казват да вярваме.

По същия начин на стария път с жълтите павета в страната Оз героите се борят срещу привидно всемогъща сила. И когато надникнаха зад завесата, видяха, че това е бил обикновен човек, който няма никаква сила. А тази култова ложа изразява властта си, убеждавайки целевото население, че тя има сила! Нейната власт е в нашето преклонение пред тази илюзия за сила.

Сега ние имаме шанса да развалим магията. Да разбием заклинанието върху нашия ум и да видим какво има зад завесата. И това, което ще намерим, изобщо няма да е силно, щом спрем да му се подчиняваме. Аз желая нещата да отидат натам, но също така знам, че нещата могат да отидат натам. Защото през последните няколко седмици по цял свят тази магия беше развалена и в същия този момент този култ излезе от своето прикритие. Той влезе в стаята, където можем да го видим. И знаете ли какво се случи? Проклетата ключалка щракна зад него. И сега играем различна игра.

Ще ви кажа това: наблюдавах тези хора, този култ цели 30 години. Виждал съм какво правят и как действат, виждал съм техните зашеметяващи степени на психопатия. И знаете ли какво? Изобщо не ме е страх от тях, защото съм по-силен. И те го знаят. Не съм дошъл тук, за да се проваля, и няма да го сторя!

Б: Защо си по-силен от тях, Дейвид?

Д: Защото имам по-високо ниво на съзнанието и всеки, който гледа тази програма, има същото ниво на съзнание, ако само отвори разума си. То е там, то е негово право, то е неговата истинска същност. От друга страна, този култ е толкова ограничен във възприятията си, в способността си да накара нещата да се случат.

Ти виждаш какво са направили, понеже са толкова ограничени: единственият начин, по който могат да контролират човечеството, е като го напъхат в по-малка кутия от тази, в която са те самите. Вече казах как са го направили. И когато човечеството излезе от кутията и осъзнае истинската си същност, която е състояние на безкрайна осъзнатост – нещо, което тези глупаци не са – тогава те ще бъдат напъхани в кутията.

Ние сме съзнание, разширяващо се далеч отвъд кутията. И те ще бъдат безсилни спрямо това. Те трябва да ни поставят в кутия, по-малка от тяхната – това е, което направиха, не могат по друг начин. Веднъж щом отворим очите си, разума си и сърцата си, стените на затвора – стените на балона, на кутията, както искате го наречете – просто се стопяват! И ние се превръщаме в истинската сила, която в действителност сме. Всички ние!

Начинът, по който ни контролират, е чрез блокиране на това разгръщане на истинската ни същност, като ни заключват в балон, където възприемаме всичко само чрез петте си сетива. Самоопределяме се, като си поставяме етикети, чрез историята на живота си, чрез расата си, чрез нашата сексуалност и всички подобни неща. Това са просто преживявания и те ни задържат в балона. И така, ние сме в балона, култът е в малко по-голям балон и така ни контролира.

Когато осъзнаем истинската същност на това, което сме – ние сме съзнание, безсмъртно, вечно изследващо съзнание, което има кратко преживяване, наречено „човек” – ние се потапяме в това безкрайно творчество и сила, и отваряме сърцата си. Да отвориш сърцето си не е просто любов от типа на „Обичам те, скъпа” – имам предвид истинска Любов в нейния безкраен, безусловен смисъл. Това, което правиш, е да се потопиш в степен на съзнанието, в която липсва нещо, което е в основата на човешкия контрол – липсва страхът.

И така, аз съм неповторим израз на всичко което е, което е било и което ще бъде. Аз ще продължа да изследвам вечно, това тук е просто краткотрайно преживяване. От какво да се страхувам? От нищо. И когато преодолееш страха, ти ще правиш това, което знаеш, че е правилно. Без да задаваш въпроси – всъщност страхът задава въпросите. Ако съвестта ми казва, че трябва да направя нещо – правя го.

Какви са последствията за мен? Задаването на въпроса за последствията – страхът, който задава въпроса – е това, което кара хората да не постъпват така, както знаят, че е правилно. Щом се освободиш и преминеш отвъд страха, тогава няма да питаш за последствията. Просто ще правиш това, за което знаеш, че е правилно.

И знаеш ли какво? Този култ се ужасява от това. Той се ужасява от безстрашни хора, защото страхът е неговата валута за контрол. И ако хората не са изпълнени със страх, той губи своята валута за контрол. Затова съм по-силен от този култ.

Неговите членове са погълнати от страх и техният най-голям страх – защото тогава всичко ще свърши – е човечеството да се събуди и да разбере какво всъщност става и кой го контролира в действителност. Те могат да контролират само когато населението, в което се прицелват, е в неведение за всичко това. Щом го осъзнае, тяхната игра приключва. И това е причината да имам повече сила от тях – и те го знаят.

Всички ние имаме повече сила от тях. Оставете страха настрана, спрете да питате за последиците и ще видите къде е истинската сила. Тя не е при тези психопати.

Б: Това, което току-що каза, изглежда толкова ясно и очевидно, Дейвид. Но страхът парализира толкова много хора, защото те се плашат от всички последствия от изоставянето на манталитета за подчинение, за който ти говориш от 30 години, и в него са всички причини за това да не постъпват така, както би трябвало. Всичко това ги спира. Но те са много близо…

Д: Наистина близо!

Б: …до момента, в който ще се освободят и ще кажат: „Какво имам? Нямам нищо, нищо, от което да се страхувам, защото аз съм тук като безсмъртно същество и безкрайно съзнание, така че – ще се изправя срещу това!“ И тогава ние ще осъзнаем, че култът няма власт.

Д: Задай ми един въпрос. Ако имаш причини да се страхуваш, аз ще го задам! Какви са последиците, ако реша да не се примирявам повече с тази гадост?

Б: Добре.

Д: Задай ми друг въпрос: „Какви са последиците, ако се примиря?“ Ще ти кажа – последиците от примирението са безкрайно и несравнимо по-големи. И така, хората ще се освободят от страха, включително от смразяващия страх от смъртта.

Страх от смъртта? Няма смърт! Това е просто преместване на точката на внимание, това е всичко. Ние сме безсмъртно съзнание.

Какво ще стане, ако се освободиш от страха пред смъртта? Какво може да те спре, да те контролира, да налага волята си над теб? Това се прави чрез страха – ако не се страхуваш, няма как да бъде сторено.

Затова – ще се изправя срещу това. Не ме плашите. И знаете ли какво? Никога няма да успеете.

Б: Дейвид, по някаква причина си спомних за един стар епизод от „Стар Трек” от времето, когато заснемаха оригиналните филми. В него имаше извънземно създание, което тероризираше екипажа на кораба „Ентърпрайз” и се хранеше от тяхната собствена омраза и страх един от друг. И когато в последната сцена капитан Кърк осъзна това, той каза: „О, значи с това се хранят“, и всички започват да се смеят, да се радват, създанието буквално умира пред очите им и те виждат пред себе си миниатюрни, незначителни насекоми, които се разбягват.

Д: Да, ако хората прочетат книгите ми, в които изследвам в дълбочина това, което седи зад този култ – това е толкова близо до истината за случващото се, ако навлезеш на по-дълбоко ниво в него. Точно това е, което се случва. И най-същественото нещо освен страха е, че те трябва да ни разделят и владеят.

Разделиха ни по раса, сексуалност, политически възгледи и всичко останало. И само ако бихме могли да приемем спокойно това, че другите хора имат възгледи, различни от нашите, тези фалшиви лозунги ще пропаднат. И ще видим, че да си евреин, мюсюлманин, транссексуален, черен, бял, какъвто и да е – това са просто различни опитности, различни области, към които се насочва вниманието в същото това безкрайно състояние на осъзнатост.

Ние живеем един за друг. И ключът е да вярваш в каквото искаш да вярваш, но да не се опитваш да го налагаш на някой друг. Не ме интересува в какво вярват хората. Не ме интересува какво мислят или какви са техните възгледи. Интересува ме само когато се опитват да ги налагат над други хора. Тогава започва проблемът.

Защо мога да седна заедно с мюсюлманин, евреин, християнин и хиндуист, да не съм съгласен с техните религиозни системи, защото не вярвам в нито една от тях, и все пак просто да водим приятелски разговор? Няма нужда от конфликт, няма нужда от вражда. „Не съм съгласен с теб. Всичко това, което казваш, е много интересно, но имам аргументи срещу него, аз просто не вярвам във всички тези религиозни системи. Но както и да е! Хайде да пием по чаша чай и да си поприказваме, окей? Приятно ми е да се запознаем!“

Няма нужда от конфликт. Конфликтите и „разделяй и владей“ се появяват тогава, когато някои от тези хора се опита да наложи вярванията си на мен или на другите. Тогава се появява конфликтът. Едно от най-съществените неща, които трябва да се случат, за да се обединим, е хората да приемат спокойно това, че другите имат различно мнение, защото ние сме израз на всичко, което е, което е било и което може да бъде.

Какво искам да кажа с това? Ние сме израз на всяка възможност, на всяка вероятност! Така че какво по дяволите си мислим, че правим, когато настояваме всеки да споделя нашето усещане за възможното?

Би трябвало да се радваме на всяка една възможност! Това е истинското разнообразие, а не порнографската, извратена илюзия за него! Би трябвало да възхваляваме истинското разнообразие! Да възхваляваме неповторимостта и спонтанността, различните начини и перспективи, от които можем да виждаме всичко. Би трябвало да се радваме на тези неща, за да можем да се учим един от друг.

Но когато мислим „Аз съм прав!”, това е псевдо-пробуденият и дребнав манталитет, който между другото също е оркестриран от този 1% хора. Ето защо милиардерите го финансират! Такива като Сорос! „Аз съм прав!” и следователно, по дефиниция, ако аз съм прав, Браян, а ти кажеш нещо различно от мен – значи ти грешиш! И ако грешиш, какво значение има, ако няма свобода на словото? Ти грешиш!

Но когато кажем: „Всеки има право на собствено мнение, всеки има право на собствени възгледи и никой не е напълно прав или напълно в грешка, това е въпрос на степенуване”. Когато си кажем това, ние сме в мир с него. Ние можем да не сме съгласни с начина, по който виждаме света, и същевременно да сме в идеална хармония един с друг. Защото без значение какви са нашите етикети и разделения и фалшивите лозунги, които използват, за да ни разделят – този култ използва всеки един от нас за свое оръжие.

Не виждате ли? Хиндуистите [в момента] са затворници, християните [също] са затворници, юдеите [и те] са затворници – ехо?! Нека това да бъде моментът, в който ще видим заблудата и безсмислието на това да позволим да ни разделят и владеят чрез нашите вярвания и вярата ни в „Аз съм прав! И следователно никой друг не би трябвало да бъде способен да има различно мнение от мен!“. Защото така работи култът – настройва групи от хора едни срещу други, насъсква ги за война едни срещу други и ако те биха погледнали нагоре, биха осъзнали, че едни и същи ръце дърпат всички конци, докато ние се бием тук долу.

Нека се обединим, да осъзнаем какво се случва и накъде отива всичко това. И да спрем да бъдем разделяни и управлявани. Ние сме заедно в това и ще се измъкнем заедно.

Б: Любимата ми част от нашия последен разговор тук преди три седмици беше в самия му край, когато ти каза: „Всеки трябва да вземе решение и да действа така, както чувства”.

Д: Точно така.

Б: И това е обратното на всичко, което казват хората, участващи в заговора, култовете, правителствата, корпорациите. Всички те ти казват какво да правиш. „Направи това и ще ти кажа защо: защото аз съм прав”. А Дейвид Айк казва накрая: „Направете това, което е в сърцето ви.“

Д: Направете това, което чувствате, че е правилно, направете това, което знаете, че е правилно, и ще дадете своя неповторим принос. Защото това е, което сте – неповторими. Принос към измъкването ни от това. Но примирението не е вариант, защото чрез него стигнахме дотук.

Б: Тази седмица разговарях по телефона с един човек и той ме попита: „Какъв е Дейвид Айк?” Аз замълчах за кратко и му отговорих: „Дейвид Айк е велик човек.” И наистина мисля, че си велик човек, Дейвид.

Д: Това е много мило. Но всички ние сме велики.

Б: Така е, всички сме велики.

Д: Просто повечето хора са го забравили. И си мислят, че вечно ще си спомнят само как стоят на касата и плащат сметката.

Б: Знам.

Д: Това е просто твое преживяване, приятелю. Ти си всичко, което е, което е било и което ще бъде, цялата тази сила, креативност, проницателност и познание – те само чакат да отвориш разума си за тях. Да излезеш от балона на илюзията на петте сетива. И тогава ще осъзнаеш, че няма да стоиш вечно на касата, че животът не е само в плащането на сметките. И в този момент светът ще се промени по начини, за които не бихме могли дори да си представим, че са възможни.

Б: Мисля, че точно натам ще отведем това, Дейвид.

Д: Дай да ти стисна ръката! И само смей да ме заразиш с несъществуващия COVID-19!

Б: Това е символично. Дейвид, моля те, пази се, продължавай да правиш това, което си правил досега. Ако хората искат да намерят целия плейлист с видеоклиповете на докторите, нека посетят сайта davidicke.com. Ако искат да гледат предишните ни 4 разговора, нека гледат всичко това по London Real TV. Както казах, пази се и моля те: продължавай да отправяш открито тези послания.

Д: Не знам друг начин. Така ще е до гроба ми и дори там още ще говоря това. Никой няма да ме накара да млъкна.

Б: Някакви финални размисли?

Д: Ами… само това: тази ситуация е прекрасна възможност за нас да видим безсмислието, чрез което стигнахме дотук, и да осъзнаем, че всичко, което трябва да направим, за да се измъкнем оттук, е да обърнем този процес.

Хората питат: „Какво е решението?“ Ние се давим в решения!

Решенията водят до още проблеми и така всичко продължава. Най-добрият начин да решим един проблем е да премахнем причината за него. Можеш да намериш решение на даден проблем и то да доведе до нещо друго, което води до друг проблем, или можеш да видиш защо има проблем и да премахнеш причината.

И когато премахнеш причината за проблема, той трябва да изчезне, просто трябва! Защото причината, която създава проблема, е изчезнала, следователно проблемът също е изчезнал. И преклонението пред властта – илюзията за сила – е начинът, по който стигнахме дотук. А решението не е „прави това, прави онова, бори се срещу това, бори се срещу онова“. То е да спрете да се прекланяте пред илюзията за власт и да не оставяте тази илюзия да ви диктува какво да правите, когато знаете, че не би трябвало да постъпвате така. И тогава проблемът, който е илюзията за власт у другите, ще изчезне и светът ще се промени.

Защото днешният свят е проява на преклонението пред властта, това е всичко. Никога не е било по-екстремно, отколкото сега. Премахнем ли причината, проблемът ще изчезне. И хората от култа ще бъдат тези, които ще се редят на опашка, за да изкупуват масово тоалетната хартия.

Б: Чакам с нетърпение тази реалност! Дейвид, до следващия път – кой знае, може да е по-скоро, отколкото очакваме…

Д: Както дойде!

Б: … но ти благодаря толкова много и благодаря на всички зрители. До следващия път! Благодаря ти за поредния ценен разговор.

Д: Поздравявам те, Браян, страхотен си! Страхотен! Чудесно интервю, приятелю!

* * *


Транскрипция и превод: Сабина Йорданова



сряда, 29 април 2020 г.

Пандемията - предсказана преди 41 г. от комикс във френско списание


Пандемията - предсказана преди 41 г. от комикс във френско списание (СНИМКИ)

Разказът в картинки описва ситуацията, в която се намира света в момента



Пандемията с Covid-19 е предсказана преди 41 години в популярното от близкото минало френско списание "Пиф". Епизодът е озаглавен "Един изпуснат вирус" и описва буквално днешната ситуация с пандемията. Находката е на комикс клуба в Русе, където е изграден и първият музей на комикса у нас.

Любителите на комиксовото изкуство се натъкнали случайно на списание "Пиф" от януари 1982 г. Останали изумени от разказа в епизода "Един изпуснат вирус", който доста успешно пресъздава кризата с коронавируса днес.

"В този епизод на д-р Жустис се разказва за внезапна информация, която се получава в централата на Световната здравна организация в Женева, че страшен вирус върлува из Европа. Той покосява много хора на легло", обясни Стоян Стоянов - Комитски по БНТ.



"Бива насрочена пресконференция, но човекът, който трябва да даде информация, за съжаление също е болен от този вирус и тогава се намесва д-р Жустис, който хвърля бомбата, че този вирус е разработен в лаборатория", добави Николай Маринов.

Аналогия се открива между днешното изображение на коронавируса и тогавашната представа за "изпуснатия" вирус.



"Изображението на вируса по ирония на съдбата обхваща точно Северна Италия", показва Стоянов.

В комикса хората, дори и гвардейците пред Бъкингамския дворец, са представени с маски на лицата. Оказва се, че рисуваният разказ в списание "Пиф" е пореден пример, че изкуството може да предвижда бъдещето.

Снимка на Fruzsina Skrabski.
Снимка на Fruzsina Skrabski.
Снимка на Fruzsina Skrabski.
Снимка на Fruzsina Skrabski.
Снимка на Fruzsina Skrabski.
+7

Прекрасният нов свят

  


60% от хората са податливи на моментално внушение. 20% изискват малко повече обработка. Останалите 20% са проблем.
— Олдъс Хъксли

Намирам за излишно да разглеждам подробно историята на това как се контролира тълпа чрез пропаганда. За това има множество сериозни изследвания, като лично аз препоръчвам тънкото, но брилянтно книжле на Гюстав Льобон – „Психология на тълпите“. Не съм го чел, но казват, че е класика :D Anyway, тук ще разгледаме кратка хронология на основите, които са формирали днешната ситуация в медиите и са катапултирали познатите от хилядолетия техники в съвременния 21 век. Интересуват ни онези предпоставки довели до ситуацията в модерния ни милениум.


НСР ли?... We are ready...или аз съм готов


Осъвременените методи на индоктринация, които с годините еволюират в РР, общо взето се използват много ефективно от 100 г. насам. Базирайки се на личните ми проучвания и усет мога да изложа тезата, че ключова роля за това съвременната фикция да започне да оказва пряко влияние върху реалността, има Хърбърт Уелс. Част от каймака на обществото за времето си, Уелс е член на Фабианското общество, което е един от основните паравани на тогавашната елитарска мисъл във Великобритания.
Менторът на Уелс бил Томас Хъксли, наричан „булдогът на Дарвин“ заради пламенната му защита на теорията за еволюцията. Бивайки член на английския елит по онова време, Хъксли навярно е насадил британски елитизъм в главата на Уелс. Това става ясно от самите думи на Уелс, който казва, че Британската империя трябва да е очевидният предшественик на Световното правителство.
Томас Хъксли е дядо на Олдъс Хъксли, който е известен със своя роман пропагандиращ НСР – „Прекрасен нов свят“. Олдъс пък е ученик на Уелс. Всички тези мъже, извън всякакво съмнение, са били масони, което става очевидно от техните трудове, които пропагандират т. нар. „научна диктатура“, която се разгръща с пълна сила и до днес.
Нека разгледаме някои факти около творчеството на Хърбърт и тяхната проекция в бъдещите събития.
„Things to Come“ (1936) е филм по пророческата новела на Уелс от 1933 г., който предсказва войната няколко години преди тя да се случи. Общо взето засяга теми, които обрисуват правителството като сборище от трезвомислещи хора, които знаят най-добре какво е правилно за невежата маса и как националната идентичност в крайна сметка вреди на мира на планетата и е нужно едно ново обединено правителство. Войната във филма започва когато ВВС нападат военноморските сили, което странно напомня на Пърл Харбър и „причината“ американците да влязат във войната. Макар Хитлер да започва да набира сили през 1935 г., никой тогава не е вярвал, че той е в позиция да започне Световна война. Германия се възстановявала от Голямата депресия както всички останали в онзи период. В този смисъл не е трудно да повярваме, че творбата на Уелс е първата съвременна форма на инжениран predictive programming, който се оказва невероятно успешен и наистина пророчески. Колективното несъзнавано закотвя това вероятно бъдеще или пък просто новелата е отражение на нещо вече решено на тези нива.
Уелс изковава и самия термин „атомна бомба“ в своята новела „The World Set Free“ (1914). Лео Силард, унгарския физик, който е един от създателите на концепцията за ядрената верижна реакция работил по проект „Манхатън“, е чел тази новела. Така че Уелс, чрез Силард, в известен смисъл създава атомната бомба; той действа като „случайно“ вдъхновение чрез своята научна фантастика. Ето един пример за това как фикцията формира реалността. Според самия Уелс, единственият начин човечеството да не се самоунищожи чрез своите нови супероръжия, е да се създаде Световно правителство, тъй като той смята, че след излизането от утробата, човек винаги търси нова среда, която да имитира и която да го кара да се чувства защитен. Световното правителство за него играе именно тази роля и повечето хора би следвало да я прегърнат с радост.



Когато Орсън Уелс превръща „Войната на световете“ на Хърбърт Уелс в радиопиеса през 1938 г. милиони хора излизат от къщите си в паника из цяла Америка. Някои дори започват да стрелят по големи водни кули, защото ги смятат за НЛО. Хора умират в пътни катастрофи от създалия се хаос и т.н. Пиесата е спонсорирана косвено от Фондация Рокфелер и само преди десетилетие бе разсекретено, че това е било психологическа операция дължаща се на сътрудничество между военните и Принстънския университет. И до ден днешен това навярно си остава една от най-големите форми на пряк predictive programming, който води до непосредствена реакция у населението. Особеностите на времето го позволявали, защото това бил първият такъв опит.



Идеята, която елита иска да тества е как хората биха реагирали на внезапно военно положение. Разбирайки силата на медията след този успешен тест, правителството използва радиостанциите, за да поставя радиопиеси, драми и радиосериали през Втората световна война. Формата е била именно серийна, за да можете на следващия ден по същото време отново да се настроите на същата честота, за да видите как ще се развие историята. Нали знаете как днес даден епизод от любимия ви сериал завършва точно в най-напрегнатия момент? Това датира именно оттогава на ниво медия и идеята е да ви стимулира да видите какво ще се случи, за да гледате следващата серия идната седмица. Навремето обаче, измежду пиесите се пускала и военна пропаганда за поредната битка (някъде си) и аргументи защо младите момчета трябва да се присъединят към нея. Лично за мен това е предшественика на подсъзнателните съобщения във всяка форма на медия. Просто в даден момент някой се е сетил, че вместо да бъде казвано в прав текст между програмите (което е твърде очевидно и вече не работи по същия начин след края на ВСВ), тези команди могат да бъдат подпрагови и да имат същия, а и по-силен ефект. Между другото, още по времето на Първата световна война е въведена идеята за повтарящите се фрази, за да може всички да започнат да ги копират като папагали и да стартира процес на самоиндоктринация с нечия чужда agenda. Повтарящите се слогани размекват съзнанието, правят го да затъпява.



Фразата изкована от Хърбърт Уелс по време на ПСВ е била: „Войната, която ще сложи край на всички войни.“ Какъв прекрасен лозунг! Точно онова, което един младеж иска да чуе. 100 г. по-късно виждаме колко full of shit е това, но в същото време продължаваме да се връзваме на красиви приказки от подобен род, точно като съвременния happy end. Дават ни онова, което искаме да видим и чуем, за да пребиваваме в илюзорен транс спрямо действителността, която си остава коренно различна. Както виждате НИЩО не се е променило, НИЩО. Пропагандата в миналото се свеждала най-вече до мобилизиране на млади момчета за военни действия, защото не е лесно да накараш някой да отиде да умре. Ето защо в рамките на тази пропаганда било обяснявано как момчетата биха спечелили уважението на жените; как биха се превърнали в герои като се върнат („ако“-то се е пропускало) и т.н.



Ето по такива начини е била упражнявана тази техника върху младите умове. Всъщност това била причината да не използват по-старите мъже в армията с изключение на генерали и т.н. Защото младите момчета мислят, че са безсмъртни. Заради племенния инстинкт в тях, те имат нужда да са герои. Те искат да се открояват и да спасят племето. Или с няколко думи – младите хора не мислят, че ще умрат. Те смятат, че са неразрушими. Смъртта е нещо далечно за тях. По време на войната радио BBC дори убеждавало жените да закачат бяло перо на шапките си, ако техният годеник все още не се е присъединил към армията, за да може всеки да знае, че въпросното момче е страхливец. Отново идея на Уелс.
В резултат на всичко това, ВСВ взима десетки милиони жертви и нанася невъобразими поражения върху планетата, което я превръща в най-огромния кървав окултен ритуал състоял се на Земята и до ден днешен. Това събитие си остава най-големия инжениран РР успех за всички времена. Идеите на Уелс и Хъксли са осезаема съставка в този триумф на елита.

След края на войната, в средата на 50-те години на миналия век, ЦРУ и NSA (по онова време все още млади институции) започват на свой ред да си дават сметка, че мултимедийния сектор предлага безпрецедентна възможност за социално-културен поведенчески експеримент от нов клас.



Те проявяват сериозен интерес към киното и телевизията и в края на 60-те започват да подават пакети от информация към различните сериали и филми по причините посочени в теоретичната част.
Ето примерен списък на филми, които през годините са били инструментални за представянето на един антиутопичен свят, първата реакция към които би била: „никой не би приел това“. След представянето на концепциите, тези филми не само се превръщат в култови, но и политическата и медийната върхушка ги завърта по начин, който да ни каже, че „няма да бъде баш като на филм“, а просто „ще бъде за доброто на човечеството“ с „лек“ акцент на някои от демонстрираните аспекти. Вижте темите на въпросните продукции, огледайте се и обърнете внимание колко детайли от тях вече се приемат за нормални или са част от нашето всекидневие под различна маска:

• „THX 1138“ (филм на Лукас за общество изцяло контролирано от медикаменти, които създават послушни роби – 1971 г.) – факт в САЩ
• „Soylent Green“ (свръхпопулация и контрол от елита – 1973 г.) – факт в Китай
• „Logan’s Run“ (контрол над популациите чрез компютър – 1976 г.)
• „Network“ (един от гениалните филми за корпоративния медиен контрол, абсолютно задължителен и неостаряващ – 1976 г.) – факт по целия свят
• „1984“ (има ли нужда от представяне и коментар? – 1984 г.)
• „Brazil“ (вдъхновен от „1984“ със свой собствен mind control привкус[30] – 1985 г.)
• „They Live“ (друга класика за контрол над съзнанието, извънземна инфилтрация и събиране на информация за всеки един човек на планетата – 1988 г.) – факт по целия свят
• „Johnny Mnemonic“ (информацията като стока – 1995 г.) – модифициран факт по целия свят
• „Gattaca“ (ДНК като стока – 1997 г.) – факт в САЩ, скоро и по целия свят
• „Eyes Wide Shut“ (ритуалите на елита – 1999 г.) – демонстрация на церемониите на илюминати, подготвяща ни на културологично ниво за нова религия и lifestyle
• „24“ („добрите момчета“ могат да измъчват хора, които те смятат за терористи – 2001 г.) – факт по целия свят, приеман без проблем заради събитията от 11.09.
• „Jericho“ (фракция в правителството на САЩ пуска атомна бомба за собствени политически цели – описание на много вероятен бъдещ сценарий – 2006 г.)
• „Watchmen“ (промотиране на евгениката – 2009 г.)
"

Покайте се преди Апокалипсиса

Списъкът може да продължава дълго и да бъде безкрайно разширен в посока трансхуманизъм, извънземна намеса и окултни връзки, но това отчасти вече е правено в различни теми на сайта за различни филми. В момента дори не се опитвам с този списък, защото на практика в него може да влезе всеки трети филм от 70-те насам. Ето защо няма и да правя никакви анализи на дадени продукции в тази тема от РР гледна точка. Читателят трябва да разбере, че дадени аспекти на тези филми са част от нашето ежедневие днес и ние дори не си даваме сметка за това, просто защото формата не е точно същата. Все пак ако е 1 към 1 – някой ще се усети твърде бързо. Формата почти винаги е различна, но съдържанието е същото. Смисловите РР-меми биват осъществени по начин подходящ за локалната реалност. Това ни кара да пренебрегваме значението на целия predictive programming, което му помага той да остане незабелязан и да продължава да постига целите си тихомълком. Така например преди имахме филми, в които се говори за масово следене на популациите. Днес имаме Лондон, чиито жители са най-изкъсо следените в света. Всеки човек е сниман минимум по 30 пъти на ден от камерите, които са пръснати буквално из почти всеки ъгъл на града.
Имахме филми за чипове в главата – днес ги слагат легално и ни поощряват за това. Разбира се много известни личности дават пример, което помага на останалите да следват.
Моля не забравяйте, че мемите на РР никога не се представят само чрез мултимедията. Те винаги са вървели по всички възможни линии и целите им в крайна сметка винаги могат да се сведат до нещо имащо политическа конотация. Освен това ще се учудите от моделите на повтаряемост на тази пропаганда. Така например, през 60-те години на миналия век ООН е тръбяло за задаваща се ледена епоха. Те наемат автори, които да „пишат“ бестселъри по въпроса. Ако елита иска книга да бъде четена от много хора и тя да бъде публично обсъждана в различни университети и т.н., те я превръщат в бестселър. Авторът е по всички токшоута, радиа и вестници. От 60-те насам нищо не се е случило. Ледена епоха НЯМА. В момента е „глобално затопляне“. Това е същата пропаганда, която трябва да всяка страх, както и различни регулации, разбира се. СЪЩИТЕ автори излизат след години и сега ни казват, че няма да измръзнем до смърт, но пък за сметка на това ще се изпържим. И никой няма спомен за това, просто защото хора са с промити мозъци. Това е особено характерно за България – нашата изключително къса памет. Ако някой види Жан Виденов на улицата днес, първото нещо, което ще направи е да се снима с него, просто защото някога е бил знаменитост. Ето това е цивилизацията ни. Ние сме невероятно късопаметен вид, защото масовото съзнание е центрирано в своята 1-ва чакра. Достатъчно е просто да сме нахранени, в добро здраве и на топло и всичко друго е без значение. То дори ни е нещо като емблематична национална фраза: „Най-важното е да сме здрави, всичко друго е без значение!“ Seriously people? ВСИЧКО друго е без значение?!? Ама ВСИЧКО?
Човешката раса получава това, което заслужава. Социалният шаблон и поп-културата помитат 80% от населението, както посочва Хъксли в цитата дал начало на главата. Останалите 20%... Ами те просто се приспособяват да живеят в изолация, докато останалите продължават да генерират онова, което сами заслужават.



А следващият етап от онова, което заслужаваме бива осъществен отново през 60-те години, когато Кралският институт за международни отношения и неговият американски клон (Съветът за чуждестранни връзки) се срещат в Англия, за да решат коя страна, да използва своята филмова индустрия, за да създаде международна култура на бъдещето. Според изследователят Алън Уот това дори е било във вестниците по онези времена (т.е. – то отново не е крито). В крайна сметка е постигнато съгласие, че на Холивуд ще бъде възложена задачата да създаде една световна култура за обществено ползване в съчетание с музикалната индустрия, защото очевидно те вървят ръка за ръка.
Останалото го знаете и няма нужда да казвам, че оттам насетне всичко се променя. Слага се началото на онова, което най-точно може да бъде наречено „the culture creation industry“.



www.parallelreality-bg.com/

Къде изчезна Ким Чен-ун през 2014...

           


Експерти прогнозират, че г-н Ким страда от подагра, поради зависимост от лидера на швейцарското сирене и други фини храни.

 
Медиите по света са притеснени от публичното изчезване на Ким Чен-ун. 32-годишният лидер на Северна Корея е отсъствал от погледа на обществеността в продължение на почти 40 дни, с официално изявление, на Пхенян, е че "той е здрав, просто се нуждае от време, за да се излекува от незначително нараняване на крака по време на военно обучение". Въпреки това официално изявление, основните здравни проблеми Kim Jong-ООН се говори, че основната причина за неочакваната му отсъствие - че е заклет любовник, точно както баща му е бил. Ким Чен-ун е последно е показан по севернокорейската национална телевизия в първите дни на септември, когато той се появи накуцвайки и наддал на тегло. Той пропусна два големи национални празници, когато се очаква лидерът да се яви - Деня Фондация на севернокорейската държава (9 септември) и годишнината от създаването на Партията на корейската Работническа партия (10 Октомври). Това внезапно изчезване на върховния лидер е още по-изненадващо, като се има предвид известната си любов към публични изяви и фотосесии (за разлика от баща си Ким Чен-ир, който беше срамежлив диктатор). Къде и как Ким Чен-ун може да се крие от очите на обществеността?

        

                  

                 


 В Детройт 

                
               

На Бахамските острови за Honeymoon.Съпругата му,  Ким избягала и се оженил за Dennis Rodman.

             

 В Джу Йорк 

 
Или в казино


            

 На турнир по сумо

 
Мишел Обама го е изхвърлила


На военно обучение при уйчо си Арнолд

           

 На лечение
 
Отвлечен


На кулинарна изложба


На гости на Путин

                 

                          

                 



Бойскаут 

               

В Иран

       

В Лас Вегас

                                                                   image 
image                              

30 закона в КНДР, които ще ви накарат да сте благодарни, че не сте родени там

      


36-годишният върховен лидер на Северна Корея Ким Чен Ун е в критично състояние, след като се е подложил на сърдечно-съдова хирургия, съобщи CNN преди дни.

Един от американските служители отбеляза, че Белият дом е получил информация, че по време на операцията на лидера е възникнал проблем. Говорител в президентската служба на Южна Корея, обаче отбеляза, че няма потвърждение на спекулациите.

Но здравето на севернокорейския лидер е поредното доказателство за тоталитарния режим в страната, който следва различни правила от останалия свят.

Нацията пази много тайни и има много необичайни закони, които ще ви накарат да благодарите на Бог, че не живеете там.

1. Слушането на чужда музика или гледането на филми на чужд език се счита за престъпление.

През 2015 г. Ким Чен Ун издаде указ за изземането на всички касети и компактдискове, които съдържат забранени от държавата песни.

Някой, който гледа американски филм, може да бъде екзекутиран, а гледането на индийски филми може да доведе до затвор. Разпространението на порнография също може да доведе до смъртното наказание.

2. Провеждането на международни разговори е престъпление. През 2007 г. мъж, който е провел няколко такива, беше убит.

3. Заспиването на среща, докато Ким говори, може да ви донесе смъртно наказание. Севернокорейският министър на отбраната Хьон Йон Чол беше екзекутиран през 2015 г. пред над 100 души, защото заспал по време на едно от събитията на Ким Чен Ун.

4. Всяко действие, което се счита за неуважително към семейството на Ким Чен Ун, правителството или политиците, се счита за богохулство и може да последва жестоко наказание.

5. Само на мъжете - държавни служители им е позволено да шофират. Жените нямат това право, дори да работят в този сектор. Само един на сто души може да има кола.

6. На 8 юни, когато през 1994 г. умира президентът на Северна Корея - Ким Ир Сен, усмивката е строго забранена. Говоренето на глас, танцуването или пиенето на алкохол в този ден е ограничено. Неспазвайки правилата, хората могат да бъдат изпратени в трудови лагери или убити.

Тялото на Ким Ир Сен е запазено в стъклена гробница, а туристите трябва да се поклонят пред краката му.

7. Пушенето на марихуана е прието и за разлика от по-голямата част от света, търговията и консумацията на наркотици не търпи наказание, според закона.

8. Хората нямат право да носят дънки, тъй като това се смята за символ на капитализма. Жените, носещи поли, трябва да покриват коленете си. Носенето на бикини е строго забранено.

9. Северна Корея предлага само 3 телевизионни канала, от които хората могат да избират. Всички те са контролирани от правителството, пише още timesnownews.com.

10. Севернокорейците нямат право да пътуват в чужбина без разрешение. Хората, които се опитват да избягат, са изпратени в трудови лагери или просто екзекутирани.

11. Достъп до интернет се получава само чрез портал, който се нарича Kwangmyong. Той беше пуснат през 2000 година. Списъкът с хора, които имат достъп до интернет, включва политически лидери и техните семейства, ученици, посещаващи елитни училища, както и военното кибер отделение.

Само разрешената от държавата - операционна система Red Star OS, която е проектирана на корейски език, е позволена да се използва, а не стандартните Windows или Mac. Wi-Fi е забранен във всички севернокорейски посолства по света.

12. Изборът на професията на човек се определя от правителството. Това се случва въз основа на нуждите на страната. Тези, които не се съобразяват, се изпращат в концентрационни лагери за принудителен труд.



13. През 2013 г. Ким Чен Ун издава списък със прическите, които са позволени, те са 28 (18 женски и 10 мъжки) и бяха официално одобрени.

14. Правителството избира къде да живеят хората - според техния статут в държавата. Да живееш в столицата Пхенян изисква разрешение от правителството.

15. Гражданите нямат право да имат същото име като сегашния президент. И така, всички, които носеха името Ким, трябваше да сменят името си.

16. Свободата да избираш религия е мит в Северна Корея. Официално това е атеистка държава. Западно религиозни обичаи са забранени. Хора, разпространявали Библията, са били екзекутирани публично.

През 2014 американецът Джефри Фоул бе вкаран в затвора за 5 месеца, защото забравил Библията си в тоалетната на ресторант. Църквите се контролират от държавата.

17. Туристите трябва да заложат като депозит телефоните си и компютрите си. Те могат да си ги вземат само преди напускане на страната.

18. Всички граждани над 17 години задължително трябва да гласуват на изборите. Провеждат се избори за партийните лидери, които ще управляват страната.

19. Цяло семейство може да бъде наказано, ако един човек се самоубие. А ако дадено лице извърши престъпление, три поколения наред в семейството му се наказват.

20. Смята се че филмовият директор Шин Сан-ок и тогавашната му съпруга - Чой Юн-хи, са отвлечени през 1978 година заради ниското качеството на филмите, произведени в Северна Корея.

21. Докато останалата част от света се справя с предубежденията за различните типове хора, модерното севернокорейско общество е разпределено на три класи през 1957 от бащата на Ким Чен Ин Сер: главни, колебливи и враждебни.

Верните поданици, включително и семейството на Ким, спадат към главните, докато тези, които са най-малко лоялни - са към групата на враждебните. Те се считат за противници на държавата. Това са адвокати, хазяи, министри и християнски служители.

Към "колебливите" спадат занаятчии, търговци, върнати от Китай и техните семейства, както и някои интелектуалци, които са били под японските закони.

22. Севернокорейският календар Juche е базиран на датата на раждане на Ким Ир Сен - 15 април 1912 г.



23. Северна Корея прекъсва електричеството всяка вечер заради енергийната криза в страната. Използването на ток се нуждае от разрешение, а притежанието на микровълнова е незаконно.

24. Децата, които ходят на училище, трябва да имат собствени чинове и столове. На други пък им се налага да служат на правителството.

25. През 2008 г. гражданите бяха помолени да дадат изпражненията си, за да помогнат в селското стопанство, когато Южна Корея преустанови доставките на торове.

26. Страната харчи 20% от своя БВП за военни, докато населението умира от глад.

27. Двойка, която е сключила брак, след официалната церемония трябва да посети статуята на дядото на Ким Чен Ун - Ким Ир Сен.



28. Военната служба е задължителна за мъже (10 години) и жени (7 години).

29. Майките нямат право да раждат, ако някой е наоколо. Те сами трябва изродят бебето. Също така нямат право да се срещат със семейството си или дори със съпруга си в продължение на седмица след раждането.

Ако се родят тризнаци, те се дават на държавата заради ниската раждаемост в Северна Корея. Те се връщат при семейството си, когато са на 4 години.

30. Неделя е ден на колективния труд - цялото почистване се извършва само и единствено с ръце. Уредите за почистване не се използват.

Снимки: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК




                 

Къде е Ким Чен-ун?