петък, 23 септември 2022 г.

Създания от светлина и мрак




— Някои светове имат прекалено много живот — продължава той. — Живот, който пълзи, пъпли, опложда и сам задушава себе си; тези светове са прекалено милосърдни, препълнени с науки, които поддържат живота на хората, светове, които сами могат да се удавят в собствената си семенна течност, светове, които претъпкват земите си с тълпи от жени с издути кореми, така че сами вървят към смъртта под тежестта на своята плодовитост. Има и други светове, които са студени, пусти и жестоки, такива, които смилат живота като зърно. Дори с телесни модификации и с машини за промяна на обстановката, съществуват само няколкостотин свята, които могат да бъдат обитавани от шестте интелигентни раси. Животът е страшно нужен в най-лошите от тях. А в най-добрите може да се окаже жесток дар. Когато казвам, че животът е нужен или ненужен в някои места, същото се отнася и за смъртта, която е нужна или ненужна. Не говоря за две различни неща, а за едно и също нещо. Озирис и аз сме счетоводители. Ние кредитираме и вменяваме дългове. Ние събуждаме вълни или ги принуждаваме отново да потънат обратно в океана. Може ли да се разчита на живота, че ще се самоограничи? Не. Това са безсмислените усилия на двамина да станат вечност. А може ли да се разчита на самоограничение на смъртта? Никога! Това е равнозначният напън на нулата да обгърне необятното.— Задължително е обаче да има контрол над живота и контрол над смъртта — казва той, — защото инак плодотворните светове ще се въздигат и ще се сриват, въздигат и сриват в кръговрат между империя м монархия, за да стигнат до крайното разрушаване. Пустите светове ще бъдат обгърнати от нищото. Животът не може да се задържи сам в рамките, заложени от статистиката за неговото насочване. Следователно той трябва да бъде задържан, както и става. Озирис и аз държим Средните светове. Те лежат в контролираното от нас поле, а ние ги включваме и изключваме, когато трябва. Е, Уаким, виждаш ли? Започваш ли да разбираш?
— Вие ограничавате живота, така ли? Вие носите смърт, а?
— Можем да налагаме безплодие на всяка от шестте раси, в който и да е свят по избор, а продължителността на периода се определя от нуждите. Това може да бъде направено тотално или на част от цялото. Освен това можем да направляваме продължителността на живота, както и да покосяваме населението.
— Как?
— Огън. Глад. Мор. Война.
— А безплодните и сухи светове? Как постъпвате с тях?
— Могат да се осигурят многократни раждания, а и не се бъркаме в продължителността на живот. Току-що починалите се изпращат в Дома на живота, а не тук. Там биват подлагани на ремонт или частите им се ползват за конструиране на нови същества, които могат или пък не могат да са домакини на човешки интелект.
— А останалите мъртви?
— Домът на мъртвите е гробище на шестте раси. В Средните светове няма законно определени гробища. В миналото се е случвало от Дома на живота да искат от нас приемащи организми или части. В други случаи те са ни пращали своите излишъци.
— Трудно е да се разбере. Изглежда жестоко, изглежда грубо…
— Това е живот и това е смърт. Това е най-великият дар и най-жестокото проклятие във вселената. Уаким, не се налага да разбираш всичко това. Дали ще го схванеш, или не, дали ще го одобриш, или не, ти няма да повлияеш с нищо на неговото действие.
— А кога вие — Анубис и Озирис — поехте контрола върху операцията като цяло?
— Има неща, които не са за обсега на твоето познание.