Тайните на Лабиринта

> Лабиринти и пустинята на Сет

Редица свидетелства сочат, че в Египет част от древните атланти, които успяват да се спасят от гибел, продължават да развиват своите уникални знания и култура. Доказателство за това са и пирамидите в Гиза - единственото оцеляло нещо от „седемте чудеса на света".
Интересни наблюдения са извършени върху проекта и строежа на голямата пирамида на фараона Хуфу (Хеопс). Нека кажем, че родът на този египетски владетел води своето начало от народа хуфи в Памир и е свързан с древните българи, които хилядолетия обитават тези места. От проектирането на южната шахта в камерата на фараона се вижда, че тя е насочена към звезда от съзвездието Орион.

Зета Орионис. Най-малката височина (деклинация) на тази звезда е изчислено, че е била около 10 400 г. пр. н. е. Всяка звезда променя височината си от минимум до максимум и обратно в небето. Това движение е свързано с прецесионния цикъл, който се извършва за 25 920 години. Древните египтяни са разделяли небесния зодиак на 12 части и са знаели, че на Слънцето са необходими средно по 2160 години (12 х 2160 = 25 920), за да премине всяка част от зодиака.





Възможно ли е пирамидата на Хуфу да е била проектирана в това далечно минало? Според древните египтяни душите на фараоните са звезди, които след смъртта си се връщат на небосвода. Направена е съпоставка между три звезди от съзвездието Орион и трите пирамиди в Гиза (на владетелите Хуфу, Хафра и Менкаура). Получава се пълно сходство между големината на пирамидите и тяхната ориентация, с яркостта и местоположението на звездите. С други думи, сякаш небесната карта е наложена още веднъж на Земята.

Твърдението, че душите на хората са звезди, които се завръщат в небето след смъртта им, се среща и в произведението на Платон „Тимей", където философът разказва за изчезналата Атлантида. Древни сведения говорят, че атлантите са владеели Египет и земите около Средиземно море.
По време на първите фараони се почита божествената тройка Амун (Амон), Мут и синът им Хонсу. В превод името на сина (Хонсу) означава „северна светлина". На север са ориентирани и всички пирамиди. Названието „хон" се среща често при кавказките народи (наследници на северните племена - кимерийци и скити, принадлежащи към древнобългарската общност) и с него се обозначава северната част на планинските склонове. Кимерийците („кими" в превод е „мост между световете") в дълбока древност живеят край река Океан. Още по времето на Омир р. Нил, позната и като Стикс (анаграма на Скит, родственик на кимериеца), е земен аналог на небесната река, наричана Океан или Еридан (име и на съзвездие в южното полукълбо). В доелинистичната епоха Еридан е символ на Млечния път.
Нека се върнем отново на съзвездието, свързано с фараоните, Орион. По всяка вероятност то е ориентир още от времето на атлантите. Интересното е, че Орион е единственото съзвездие, което се отличава както в южното, така и в северното полукълбо. То се намира на външната страна и на двете полукълба и графично може да се изобрази като два триъгълника, обърнати с върховете един към друг. Съзвездието може да се забележи във всяка точка на Земята, защото през него минава небесният екватор. Орион се явява „Господар на небето". В едната посока поясът на съзвездието е към Алдебаран, а в другата - към Сириус.

В Египет звездата Сириус е отъждествявана с главната богиня Изида - сестра и жена на Озирис (Орион). Древните египтяни забелязали, че Сириус веднъж в годината изгрява на изток преди Слънцето. Този ден, 19 юли, е приет за първи ден от египетската година и предшествал прииждането на р. Нил. Всяка година се състояла от 12 месеца, като всеки от тях имал по 30 дни. Към тях (360 дни) се добавяли още пет дни на голяма петица - Озирис, Изида, Сет, Нефтида и Хор. Първите четирима са от едно семейство (братя и сестри), а Хор е син на Озирис и Изида.





Сириус е позната още като „Кучешка звезда" или „Канис", напомняща за титлата на владетеля при древните българи - кхан (кан), който е поставен от Вселената монарх. Стари уникални сведения за Сириус като звездна система откриваме у догоните - африканско племе, живеещо в Мали (Африка). Едно от важните им селища, свързани с традициите и обичаите, е Комакан. Акан е името на племе, сродно с пелазгите (древните българи, населяващи Балканския полуостров). Според Робърт Темпъл - автор на „Загадката на Сириус" именно пелазгите са основните разпространители на преданията за Сириус.
Доказано е, че всички известни мегалитни съоръжения (вкл. и Стоунхендж) са ориентирани към звездите, някои от които непрекъснато се повтарят. Става дума за звездата Сириус в съзвездието Голямо Куче, звездата Процион в съзвездието Малко Куче, звездата Полукс в съзвездието Близнаци, звездата Капела в съзвездието Колар, звездата Алдебаран в съзвездието Бик и звездата Ригел в съзвездието Орион. От средата на декември до началото на януари (върхът е около 21 декември - зимното слънцестоене и начало на старата българска Нова година) същите звезди образуват на небето Зимен шестоъгълник. Графично това са триъгълници, наложени един върху друг, като вторият е насочен с острата си част надолу. Триъгълниците са аналог на пирамидите, които символизират Вселената. Пирамидата на човешкото тяло докосва с върха си измеренията на божественото (небесното), а то от своя страна пронизва отгоре тялото на човека и го свързва със земята.
Любопитна е догонската рисунка на Сириус и Слънцето, които съвпадат в момента на изгряване. На фона на четирите основни посоки (север, юг, изток, запад), нарисувани като кръст, лъчите на Слънцето и Сириус приличат на втори завъртян кръст, сочещ полу-посоките (североизток, северозапад, югоизток, югозапад). Заедно с това фигурата напомня и на четири триъгълника (ориентирани по основните посоки), чиито върхове се срещат в центъра. Тя е идентична със строителните знаци, оставени от древните българи. Такива разкопки са открити в Плиска, Преслав, в поречието на Волга и Дон, в Охридското езеро, Унгария, Афганистан и т. н., говорещо за приемственост и устойчивост в бита и културата на населението.

В древноегипетската митология съперник на Хор е неговият чичо Сет/Сат - убиец на баща му Озирис, с когото той се бие и го побеждава. Преди битката Сет е владетел на Горен Египет, чийто символ е бялата корона, а Хор владее Долен Египет, чийто символ е червената корона. От името Сат лесно се стига до по-късния символ на злото и тъмнината Сатан (Сатана), название, означаващо „небесната земя на Сат".







На земята Хор се намира в Мемфиския некропол. Северната стена на Мемфис е границата между Горен и Долен Египет. Пазител на некропола е божеството Сокар - човешко тяло с глава на сокол.
Любопитно е, че звездата Сириус е позната в митологичен контакт с името Сот. А от Сот-кар (Сириус-кар - планетата Сириус и карите -праотци на траките) до Сокар остава една неголяма крачка.
При българите соколът (Хор) също е обожествяван. Не случайно ние наричаме себе си хора. В гробницата на Аспарух край с. Вознесенско (днешна Украйна) е намерен сребърен орел (сокол) със змия. За древните народи на Америка соколът е символ на силата на Горния свят. И в това няма нищо чудно, защото в основата на тези народи стои културата и светогледът на траките и кимерийците, наричани по-късно българи.
На небето Хор заема място между Изида (Сириус) и Озирис (Орион). Той е смятан за символ на Небесния бог и вечната, духовна, безкрайна енергия. Слънцето и Луната са неговите очи. В края на годината Хор се намира в средата на споменатия Зимен шестоъгълник от звезди. Синът на Озирис (Орион) и Сириус (Изида) е познат с още едно име - Нибиру. Древни сведения за Нибиру (възможен е и вариант Кхабиру - аналогия с кхабирите/кабирите, известни с тракийските мистерии) може да се открият в шумеро-вавилонския епос за сътворението „Енума Елиш". Нибиру е звезда, която определя началото и бъдещето, наречена „Този, който заема средата".







В библиотеката на Ашурбанипал - асирийски владетел през VII в. пр. н. е в Ниневия (Месопотамия) са открити множество плочки с точни астрономични данни. В тях се разказвало, че имало още една планета, която вавилонците наричат Мардук, а шумерите Нибиру. Интересното е, че движението й било по посока часовниковата стрелка, т. е. обратно на останалите планети.

Тази непозната планета в нашата Слънчева система е известна на шумерите шест хилядолетия преди новата ера. Нейно изображение е открито върху акадски кръгъл печат, който е на около 4500 години.





През 1987 г. на пресконференция на НАСА се съобщава, че е възможно друга неизвестна планета да се върти около Слънцето.
Направените изследвания през последните години потвърждават тези данни и дори ги конкретизират. Небесното тяло е огромно и се движи в посока обратна на останалите ни известни планети от нашата Слънчева система.
Още в дълбока древност фараоните в Египет са се смятали за наследници на Хор, като след своята смърт те трябвало да се издигнат към съзвездието Орион, където възкръснал Озирис. Преди обаче да заеме полагащото му се място на небето, всеки владетел следвало да премине през Лабиринт, който също имал две измерения - небесно и земно.
Астрономите смятат, че като „небесен лабиринт" може да се определят Хиадите. Този звезден куп е образуван от 12 ярки звезди, които сякаш се намират в заплетен сложен възел. Мнозина изследователи подчертават, че едва ли техният брой е случаен и правят връзка с 12-те зодиакални знаци. Като небесно тяло Слънцето оказва голямо влияние върху развитието на живота на нашата планета. Установено е, че през отдел­ните месеци на годината Слънцето бомбардира Земята с различни по състав частици, което определя и различните зодии. Екваториалното магнитно поле на Слънцето се придвижва с 13,84 градуса на ден. Полярното магнитно поле на Слънцето се движи със скорост 9,73 градуса на ден. Скоростта на слънчевите магнитни полета и земното магнитно поле е 0,98 градуса на ден и за месец се придвижва с 30 градуса. След месец полюсът е изостанал назад със 125,29 градуса спрямо екватора. Но по отношение на Земята полюсът сякаш се е придвижил назад само с 93,8 градуса. Това е една четвърт от кръга -90 градуса плюс около 5% (4 градуса). Графично това може да се изобрази като двойна брадва (лабрис).
Интересното е, че тези допълнителни градуси съответстват на отклонението при строежа на храмове и пирамиди по оста север-юг, както и на площта, която заемат Хиадите на небосвода.
Очевидно в Древен Египет са познавали добре Хиадите, но заедно с това са построили и техния земен аналог (подобно на трите пирамиди в Гиза, отговарящи на звезди от съзвездието Орион). Летописите говорят, че след пристигането си в Египет оцелелите атланти построили храм и обсерватория. Те били издигнати, за да съхранят уникалните им знания за небесните тела и за да могат да продължат да наблюдават техните движения във Вселената.
Налице е известно противоречие, защото Атлантида загива още X хил. пр. н. е., а Лабиринтът е започнат около 4600 г. пр. н. е. - през епохата на Бика (Телеца). Ако вземем обаче за отправна точка 5700-5600 г. пр. н. е., когато е Потопът в Черно море, и имаме предвид, че трако-кимерийците напускат Балканския полуостров и част от тях намират в Египет и в Шумер нови благоприятни земи за заселване, всичко идва на мястото си. Още повече, че от населението по Северното Черноморие и Кавказ водят началото си (около V хил. пр. н. е.) идентичните 12-циклови слънчеви календари на хуни (кимерийци), шумери и българи.







За Лабиринта пишат древни автори като Херодот, Страбон и др. Според тях тази огромна постройка от 3000 помещения с вътрешни градини, разположени на два етажа (по 1500 на етаж), превъзхожда пирамидите. Интересното е, че таваните на помещенията са изгра­дени от единствен каменен блок и освен камъни, които достигат ог­ромни размери, в Лабиринта не е използвано дърво или други мате­риали. Като че ли строителите са искали постройката да устои на превратностите на времето. Много от стените били подвижни и изпи­сани с йероглифи. За съжаление този сложен архитектурен комплекс (с диаметър повече от 8 км) все още не е намерен и вероятно е скрит под тонове пясък. Като едно от предполагаемите негови места се смята Фаюмският оазис, където през XIX в. пр. н. е. се строи нов важен административен и религиозен център Кахун.
Лабиринт е построен и на остров Крит. Критяните (каритяните) са наследници на карите (праотци на траките). Царят на критяните Минос превзема отначало Горен, а по-късно и Долен Египет около 3100 г. пр. н. е. В поречието на Нил той построява своята столица Мемфис. Минос създава първата египетска династия на фараоните (критска династия). По това време започват и строежите на внушителни гробници с подземни камери.
По-късно, около средата на III хил. пр. н. е. критяните, кимерийците и белите евреи напускат Египет. С тяхното преселение секва и издигането на колосални строежи (пирамиди, храмове и др.) в поречието на Нил. Част от тях поемат обратно към Балканския полуостров. Движението на карите между Египет и Балканския полуостров поражда и двете названия Сакара -фараонско гробище до Мемфис и планината Сакар, където е погребана царица Бастет (от древнобългарски произход), заровен е кивотът и безценна история на Древния свят. Името Сакара произлиза от Сокар - споменатото вече божество с глава на сокол. Като спомен от карите в днешните наши земи са останали названията на Карановата могила (Сливенско, с най-стари пластове от VIII хил. пр. н. е.), Карон лимен (древното име на нос Шабла), р. Искър (Искар„звездата на кар"), гр. Карнобат и т. н.





Според легендата главният бог при траките и техните предци Зевс (името му Зевс/Звес е явен ориентир към звездите) открадва Европа -дъщеря на цар Агенор. Първото му появяване пред нея е в образа на бик. От Европа Зевс добива няколко сина, между които и Минос. Този негов син създал велико царство на остров Крит. Самият Зевс е отгледан на остров Крит, а с името на майката Европа в древността летописците наричат главно балканските земи.
Любопитно е, че някои от архитектурните решения на (критския дворец в Кносос (възстановен след земетресението от XVI в.) напомнят на двореца в Мари (Месопотамия). Връзката едва ли е случайна. Още повече, че Мари е посещаван от търговците от остров Крит.
На остров Крит имало Лабиринт, където живеело чудовище -човек с бича глава, наречено Минотавър. Лабиринтът се казвал Лабиринтът на Минотавъра (т. е. на цар Минос от Таврическите планини - в стари времена част от Кавказ). Таврия е предишното име на Кримския полуостров и е важна част от историята на древните българи - самарците. Думата „Лабиринт" произлиза от думата „Лабрюс"/ „Лабрис", която на карийски означава „двойна брадва". Затова и двойната брадва е най-често срещаният символ в Крит - герб на цар Минос (владетел на Крит). Знакът се среща в Микена, дори и в Стоунхендж. Брадвата е сред изображенията и върху диска от Фестос и е символ на власт и могъщество във всяко древно общество. Удивително е колко много тя напомня формата на съзвездието Орион (два триъгълника, които се допират с върховете си).
Заедно с това лабиринтът е символ и на объркания жизнен път на хората, на трудно изпитание. В античността са се стремели към средната част на Лабиринта, но са се страхували от нея. Смятали, че досегът води до повратен момент - смърт и ново раждане, или вечен живот. Хилядолетия преди новата ера Лабиринтът е бил разпространен в различни форми по целия свят.
Характерното изображение на двойната брадва е намерено и по нашите земи в Южна България - в Панагюрище, в Розовец, в Казанлъшката гробница, в Пейчова могила, в Александровската могила и др. Обикновено това е част от украсата на главите на конете (начелници и др.). В тракийския култов център Старосел е открит уникален начелник, който представлява кръгла плочка с конник. Ездачът очевидно е владетел, защото е вдигнал в дясната си ръка ритон (един от символите на тракийските царе). Интересното тук е, че на бедрото на коня отново ясно е очертана двойната брадва (лабрис).










Когато изследователите разчитат Фестоския диск (където също има такъв знак), изпитват затруднения, защото текстът е по спирала. Това е така наречената писменост Бустрофедон. При нея първият ред се чете от ляво на дясно, а следващият обратно - от дясно на ляво.
Сънародникът ни Тодор Латинов след дългогодишни проучвания стига извода, че това писмо е било употребявано от древните българи. Ако се опитаме да разгадаем етимологията на думата „бустрофедон" и по-точно нейната втора част- „едони", достигаме до тракийското племе едони, което живее на Балканския полуостров още преди Троянската война. Едоните се родеят с македоните и заемат съседни на тях земи. В буквалния смисъл думата „бустрофедон" означава „оран на бик".
Същият знак-двойната брадва, но вече изправена, е често сре­щан рунически знак в Дунавска България - означава буквата „е" и вероятно от него произхожда нашата съвременна буква „Ж", чийто смисъл е „жив, живот", както и буквата „X" - символ на Хор и потомците му (хора). Знакът е и важен орнамент при тъкачеството - българските килимари. Познат е с името „макас" (ножица).
Като писмен знак макасът може да се види в скандинавските, готските руни, в етруската азбука, но отново под формата на лабрис. Макасът се среща и при баските - смятан за древен доиндо-европейски народ, но това едва ли трябва да ни изненадва. Думата „ибри" (Иберийски полуостров) идва от кибрите/кимбрите - т. е. кимерийците, познати в Европа като келти. Потвърждение за българския корен са келтските легенди за пристигналия от Испания народ Болг.
Писменият знак макас (наподобява пясъчен часовник) откри­ваме в Шумерския град Ур. Знакът е намерен и в Северна Месо­потамия (III хил. пр. н. е.). В изображението можем да открием сходство с керамичната чиния от левия бряг на р. Тигър в древния гр. Самара (V хил. пр. н. е.). И на двете места виждаме стилизирани елени, които по всяка вероятност са символи на световното дърво, което може да бъде и обърнато. Или с други думи, това е знак за възможно обръщане на полюсите, както и че животът на Земята зависи от движението на различните небесни тела и е своеобразна тяхна проекция („Каквото горе, това и долу").
Макасът се среща и при берберите туареги в Африка, които използват така нареченото либийско писмо. Туарегите са наследници на карамантите (кари). Това са бели племена, които нахлуват в Северна Африка около III хил. пр. н. е. Хилядолетия те владеели пътищата между Централна Африка и Средиземно море. Установено е, че погребвали своите мъртъвци в надгробни каменни могили. През VII в. столицата им Карма (Гарма) е превзета от арабите и са принудени да приемат исляма.
Туарегите и днес се различават съществено от местното население. Произходът на името вероятно е от „Тара" (древното име на бог Тангра - Тара, което е и старото име на остров Санторин, обитаван от критяните) и от „Египт" (название на пелазга, завоювал Египет през IV хил. пр. н. е.). Туареги може би означава „Тара в Египет".
Пясъчният часовник (макасът) като знак се среща в протоиндийската писменост, в Мохенджо-Даро и Харапа. Откриваме го и върху отпечатък от стъпалото на Буда. Знаем, че неговият баща е цар на саките, които принадлежат към голямата общност на траките. Макасът е важен знак за всички древни култури и цивилизации. Най-старият „пясъчен часовник" е намерен в Мала Азия VII-VI хил. пр. н. е.). Заслужава внимание фактът, че неговото раз­пространение като руническо писмо обикновено следва геометричния орнамент, като и в двата случая областите, където е открит, са едни и същи. Това е така, защото макасът представлява изображение на Вселената, а нейните тайни вълнуват хилядолетия множество древни племена и народи по света, сред които безспорно са и българите.

http://acapt.blogspot.bg/2012/02/blog-post_13.html

Окултен Символизъм: Почитане на Сатурн (Сет)/ СВЕТОВНИЯ БОГ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

            https://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/0/0d/TOS_logo.pn

Сатурн разбира се е Сат и едно от лицата му е Сатана (Сатина,Сатинъ), който за древните не бил точно това, за което го смятаме сега а бил Главния бог - Хронос. Но след като негативна цивилизация завладява Сатурн, или Сатурн изяжда син си Митра, вече не е положителен ипостас а става Ариман другия син на Сатурн.

               

Хор и Сет са били положителни ипостаси, но постепенно упадат след завладяването на Сатурн от негативната цивилизация на раптилите. 

Живота на бялата раса на Земята е тръгнал от преди присъствието на тази различна раса.Тази само е създала допълнителни втежняващи обстоятелства, вкарвайки грешни кодове на деградирало или нееволюирало човечество.Самите те, се пазят непримесени, макар да им е малко сложничко тук, на Земята с това. Истинските жители на Земята никога не са "излизали от Рая" и не са яли ник'ви ябълки...просто тук остава затворена причинно следсвената връзка на обърканата в последствие природа на човека! Тази раса не са революционери в генното инжинерство, а другите потърпевши от необмислените си действия - никой разум няма право да се меси насилствено (физически) в холограмата на другия!

След потопа най-вероятно, след завладяването на Сатурн от негативна цивилизация( сивите са само биороботи на раптилите без душа - опове.)

До първия потоп на  Мидгард е имало три луни. 

В древни времена, нашата система Мидгард - Земя първоначално е имала две луни - Леля и Месец, а след това, преди внасянето на чернокожите станали три луни. Преди 111 хиляди години на Леля са се събрали сили на тъмнината, за да атакуват Мидгард-Земя и да я завладеят. Принудени били да унищожат Леля с един удар. За това пишат старата и по-новата Еда, Вишну Пурана, Махабхарата и Ведите Перун Санти ни напомнят за разрушаването на Леля и за първия потоп на Мидгард - земя. Другата луна която е била по точно планетата Фаетон била разрушена преди 13000 г. Но интересното е че преди последния потоп около Земята не е имало спътник, и след потопа се появява холограмата на Луната пред Нибиру. имаме бяла раса, след това втори разсад, черна раса - точно от анунагите, след това трето засяване със сив разсад след последния потоп. Австралия е едната от Луните паднали на Земята, част от Фаетон е паднала около Филипините и Тайван, но е интересно къде е изчезнала луната Месец; (Между Земята и Марс съществува астероиден пояс.Това са остатъците от планетата Фаетон разрушена през последната Голяма звездна война.)

                http://historynakratko.blogspot.bg/2016/01/blog-post_67.html

Сет и Хор благославят фараона Рамзес. 

Новото изследване твърди, че Сет се асоциира с Луната, а Хор с Алгол и промените в блясъка на тези две небесни тела е намерил отражение в Календара от Кайро

              

Учените твърдят, че “Алгол е представен от бог Хор и по този начин се е отъждествявал едновременно с божественото и царственото. Текстовете, описващи действията на Хор съвпадат с периодичността на промяната в яркостта на Алгол, която лесно можело да бъде доказана чрез най-обикновено наблюдение с невъоръжено око”.

Алгол е типичен представител на двойно затъмнителните звездни системи. Името ѝ идва от арабското "раас ал гьол" - "главата на дявола". Наричат я още “главата на демона” или “главата на призрака”, а в китайските текстове е наричана “трупове на купове”. Алгол е бетата (втората по яркост) от съзвездието Персей.

           

Модел на типичната периодичност в промяната на яркостта на двойно затъмнителна звездна система

Главната звезда и компаньонът ѝ се движат около един общ за двойката център на тежестта. На всеки 2,85 дни едната от звездите застава – спрямо нашата гледна точка – пред по-ярката компонента, като така затъмнява блясъка ѝ.

Славата си на “главата на демона” Алгол дължи на митологичното чудовище горгоната Медуза. Заради промяната в светимостта си звездата може да се е асоциирала в космологичните виждания на древните гърци с “мигащото” около на Медуза, чийто поглед имал свойството да превръща в камък всеки, дръзнал да срещне погледа на горгоната.

Персей с главата на Медуза. Изображение от звездна карта от 1690 година
Другото небесно тяло, спрямо чиято цикличност са определяни благоприятните и неблагоприятните дни в Календара от Кайро, е Луната. Авторите на изследването вярват, че са установили и божеството, асоциирано с естествения спътник на Земята: “Открихме, че действията на бог Сет са свързани с периодичността в лунните фази, спрямо които са определяни и описвани добрите времена за Небето и Земята”, пишат авторите.

В Календара от Кайро, дните през които едновременно Алгол и Луната сияят ярко, са смятани за благоприятни, докато отслабването в блясъка на двете небесни тела определяло дните като “неблагоприятни”. За разлика от астрологичните схващания при други народи, за древните египтяни ефектите от въздействието на “небесните сфери” се разпростирало не върху отделните индивиди, а върху всички хора.

http://historynakratko.blogspot.bg/2016/01/blog-post_67.htm

http://download.librebook.ru/illustrations/
18/42/65/i_042.png

Хор-конник, с маска на Гаруда, поразява Сет


http://s010.radikal.ru/i314/1103/18/4b82a34dd856.jpg

Бог Хор убива апопа/Апофис и Георгий Победоносец убива Дракона

И така Хор е възкресил „Ел-Азар” или ”Ел-Озирис” също както Исус е възкресил Лазар. Това доказва, че Мария от Бетани, и сестра на Лазар е също сестра на Исус. И така откриваме, че Исус и Мария са базирани на много по-стари египетски митове, които от своя страна са произлезли от Шумер и виждаме, че Абрахам и Сара са не по различни. В Корана (6:75) откриваме, че бащата на Абрахам се е казвал Азар (Озирис) така че Абрахам е Хор точно както и Исус е Хор. Вижте каква изненада! Ние откриваме също в Лука (16:22-25), че Лазар самият е почивал във възродяващите ръце на Абрахам точно както Озирис е почивал в ръцете на Хор. Казано е, че точно от този Абрахам, реверсиран Брахма или Озирис(дявола е реверсиран Бог) са произлезли децата на Израел. Нека да погледнем синовете на Абрахам и да видим дали можем да открием скритото змийско наследство или змийски тайни, които откриваме в другите истории за змийския Граал.

Измаил - сина на Абрахам също е имал деца, които са живели в Индия или Хавила (земята на змиите) както е в Стария завет. Имената и на двамата му сина Исак и Измаил са свързани с името на змийската Хинду богиня Шива.

Измаил е Из-Маал на еврейски, а на снскрит Иш-махам значи Велика Шива. Исак е Ишаак на еврейски, а на санскрит значи Приятел на Шива. Най-плашещото от всичко е самото име на Абрахам – Цар Нага - Ab Ram – което всъщност значи „благородна змия”- дали е благородна - за упадналите души със сигурное е справедлива.

Сатаните – давайки ни ябълката на познанието – те по химически път са отключили съзнанието ни за сили, за които като хардуер още не сме били готови. Сексуалната енергия кундалини е много мощна и ако не се контролира, може да завладее цялото ни съзнание (каквото впоследствие е положението в съвременното общество – навсякъде всичко се върти около секса). Биогенетиците на елохим много добре са знаели за това и нарочно са били заключили кундалини, докато довършат докрай експериметите си. Тук не става въпрос просто за изработване на един работник за мините, (както Закария Сичин умишлено се опитва да профанизира и опрости историята за човешкото създаване), а за постигане на енергиен баланс в енергийната система на човека – чакрите. Обладаването на съзнанието от секса пренатоварва долните чакри, изсмуквайки енергията от горните. Поради тази причина опитите на биогенетиците на елохим в райските градини (не била само една) са били свързани основно с настройване на човешката енрегийна матрица (системата от чакри) с тази на Земята (която също има система от чакри, тъй като и тя е живо същество). Целта им е да пресъздат на био ниво древния херметичен принцип за вселенското устройство – „каквото горе, това и долу”. Това е дълбокият смислов корен на „Бог създаде човека от кал”. Това не е елеметарно смесване на сперма и кал в епруветка, както наивно и простовато Закария Сичин се опитва да ни внуши. Тук смисълът е по-дълбок – калта е символ на енрегийната решетка и трептене на Земята, с която човешкото тяло е трябвало да бъде синхронизирано до съвършенство. Всъщност някога замисляли ли сте се от какво е съставена калта? - от микроскопични парчета кристали, съставлявали някога скали, магма и пр. Рептилите обаче прекъсват експеримента по средата. За тяхната менталност такива фини тунинги на творението са просто скрити и дългосрочни заговори срещу тяхната власт и раса.


Така след несъгласуваната интервенция на рептолоидите, хората (5 раса) са оставени на произвола на собствената си съдба.
Това може да е добро, но може и да е зло. Стоманата се калява в полярностите (екстрема). Първоначално всичкото зло и враждебност на Земята се изсипва върху тях – болести, сривове в имунната система, нападания от диви зверове, невъзможност да се намерят ядливи източници на храна. Всичко това е пряк резулата от недовършента работа по съгласуване на чакрената система на човека с тази на Земята, какъвто е бил първоначалният замисъл. Тук се корени и причината за болезнените и често спохождани от смърт раждания. Жестоките болки по време на раждането на жената са уникални, тъй като те са единствените регистрирани сред милионите видове на Земята естествено причинени биологични болки. Дивите животни при раждане НЕ изпитват болка. Нито един вид. Единственото сходство може да се намери при така наречените домашни животни, които, повярвайте ни, също са били докоснати в една или друга степен от ръката на генетичния тунинг.

Нека се върнем към рептилите... Те, зарадвани от успеха на техния агент Сатаната, веднага се възползват от решението на елохим и под формата на нови богове (някои от тях хибриди без ясно изразена рептилска същност) дават половинчати технологически решения на хората, от вида „на час по лъжичка”, за да могат да си играят на богове и да черпят ресурси, включително и хранителни чрез нас и от нас.





Въпреки тази жалка картинка някои от боговете (елохим) или по-точно техните наследници се връщат и започват войни с рептилските богове – пантеона на гръцките и римски богове. Класически пример за това е митът за Аполон срещу Питон; Хор срещу Сет; Халите срещу змейовете и пр. Само че и те започват играта на рептилите на богове, като абсолютната власт развращава и тях абсолютно...





За да бъде драмата пълна някои от репилите започват да изпитват симпатии към хора и царе, носители преобладаващо на тяхната генетика. С тези мотиви и те се противопоставят на тези, които ни ползват само за храна – психическа и физическа. От тях произтичат и легендите за добрите дракони, защитници на хората...





Така човекът, замислян като мирен проект, се оказва ябълката на раздора за боговете и предизвиква пълен хаос и войни на Земята, които и днес няма надежда, че ще спрат...
http://demokrat63.blog.bg/


                 

https://pbs.twimg.com/media/
CNreC3UUkAErv2H.jpg

> Абрахам (Авраам, Абрахман) - израелския баща на човечеството = Хирам - свободен зидар
Сифиане ( сетиани) са гностици, кръстени на библейския патриарх Сет (Сет), третият син на Адам и Ева. Потомците на Сиф (Сет), според сетиан (сифиан) са носители на най-висшата мъдрост. По-късно, Сит (Сет), според техните вярвания, е въплътен на земята под формата на Исус Христос. Обучението на сифианите се основава на идеята, че сифианите са избран духовен вид/раса, който е чужд на създателя на материалния свят (Демиурга, архонт Иалдабаоф). Духовните потомците на Сет са заобиколени от материални хора - потомци на братоубиеца Каин. Сетанистите вярват, че само Сет е бил дете на Адам и Ева, а Каин е потомък на Иалдабаал които бил прелъстил и насила обладал съпругата на първия човек. За зло се счита не първородния грях, а смесването на раси/родове, което е следствие от непознаване на собствената духовна природа. Своята цел хората на Сет виждат в истинското възкресение и възнесението от материалния свят (на непълното - Кенома) в духовната сфера на Барбело (пълнота - Плерома). Основните източници за проучване на сифианите са произведения на християнските автори Епифаний Кипърски, Тертулиан и Иполит Римски, както и оригиналните гностическите ръкописи. Sethianisтите вярвали в Божествената Троица на Отца (невидимия Дух), Майката (Барбело) и Сина (спонтанно самозароден); Божествената Троица създава еони, които представляват духовната плерома. Sifianskie текстове предлагат списък с уникална за тази традиция, свещените имена на еони, звездите и ангелите, които, обаче, се различават от текст в текст. Налице е реалността на Плерома, която е посочена като хаос, бездна, тъмнина. Тя възниква в резултат на падането на един от еоните, Мъдростта (София), който е искал нещо да се създаде, без одобрението на Духа. Плодът на желанието Sophia е под формата на "незаконен син" и получава Ialdabaoth имената Иалдабаоф. Саклас, Samael. Синът на Sophia е сляп към Отца си, той е в глупостта и невежеството, когато пристъпва към създаването на материалния свят, в противоречие с духа. София се кае за грешката си и се стреми да събере "загубената своя светлина" назад, това е, за да се възстанови целостта на Плерома. Sethianистите смятат себе си за духовните потомци на Сет, който е почитан от тях като небесен и земен покровител, е в образа на небесния Адам, Човешкият Син, Син от спонтанно зараждане. Тогава Сет приема формата на Исус Христос е истинският Спасител.Сифианите асоциират душите си с разсеяна светлина в света на Демиурга. Те постигне просветление чрез възнесението на душата от материалния свят в царството на Плерома, което се осъществява чрез извършването на ритуала "Пет Печата". Учението на гностицизма съответства на сифианските възгледи на гностическите секти сифиани, барбелоити, архонти и офити, които са описани по християнските апологети, както и учението на "християнски гностици", към която беше критични неоплатонисти Плотин и Порфирий. Първите сифиански текстове от първоначалната група на гностическите трактати, предлагани немски coptology и теолог Ханс Мартин Schenke (1929-2002 г.г.). В настоящо време, в групата на сифианските текстове изследователите включват следните ръкописи:
Ранние тексты (конец I — начало II вв.):
Апокриф Иоанна
Три Формы Первой Мысли
Откровение Адама
Поздние тексты (середина II — начало IV вв.):
Священная Книга Великого Невидимого Духа (Евангелие Египтян)
Книга Аллогена - Чужеземца
Второе Слово Великого Сифа
Ипостась Архонтов
Мысль Нореи
Христианские апокрифы (середина II — начало III вв.):
Евангелие Иуды
Мелхиседек
Неоплатонические сифианские тексты (конец II — начало IV вв.):
Зостриан
Три Стелы Сифа
Аллоген-чужеземец
Марсан
NHC — бибилиотека Наг-Хаммади
BG — Берлинский Коптский Папирус 8502
Cod.Tch — Кодекс Чакос

https://vk.com/wall-45183019?offset=160&own=1

            

Тайния смисъл на битката на Хор със Seth под формата на хипопотам отварящ матрицата на Вселената
              

 

Ситчин = Сет_Чин = Сет_Син,
се превежда като «Сетов син». Ние знаем, че Бог в гръцкия/тракийския е "Теос". Опонента на Теос (-а) е неговия езиков антагонист, т.е. Seth/Сет:

Теос <= Соет = Сет.

           

Тогава името «Захария Ситчин» в перевод на Речта Ра означава «за това, че (възкръснал) Хор = Христос следващия Сетов син».

Теос <= Соет = Сет (17)

Уравнение (17) се посочва, че антагониста Теос (-а) е Сет = Сий_Ад, т.е. "самия ад". Сравнявайки на формули (6) и (17) може да се получи, че:

а-Теос = "Отец" = Сет (18),

тоест, отричане на Всемогъщия Теос от арианския всенисш Бог - "бащата, Отец" = "адска сила" която е Сет = "живия ад".В коментар за формула (16), ние открихме, че комбинацията от [дж], [ж] в тюркските езици съответства на [с] в европейските, тогава думата "Сет" може по-тюркски да се изписва така:

Сет = Джет = Жет = "жид" (19)

Уравнение (19) показва етимологията на думата "евреин-жид", с която са наричали привържениците на ад-бог "Баща" Сет (и).Тези хора, които вярват в едно бъдещо въплъщение на Сет (и) и го призовават са " хора на Сет", и по правилата на словото Ра това може да се представи като :

"Сет (-а) человек" = Сет_Ан = Сатан (-а) (20),

доколкото "човек" в рамейския е "Aн". С други думи, "евреите/жидовете" са "хора на Сет(и)", или "Сатана (и)", който днес се използва в езикова форма на "сатанисти". Любопитно е, че сатанистите са "чакащи", "очаквам" Сет(-а) = Жид (-а), което те наричат "Мошиах" от адската бездна, ето защо думата "жид", "очаквам/"ждать", "ожидать" - са със същия корен. Говорейки за християнството, във формулата (14а) се обърна внимание на сатанинската му езикова същност, като се констатира, че "Хор (-а)_Сатан(-ы)",, т.е. сатанисти чакащи въплъщение на енорийският Хор (и) <= враг и езиков антагонист на Раох = Ра_Ох (-а) = "Солнца Ра Владика". Сравнявайки формулата (14а) и (20), можем да установим, че християните и евреите наистина са сатанисти, в очакване на Месия = Moshiach от адската бездна, и следователно от гледна точка на лингвистиката на Словото Рa те не се различават помежду си. Не е случайно, поради това, че съвременната европейска цивилизация (към която принадлежат и САЩ и Русия) вече е открито във всички медии, се нарича "юдео-християнската". В действителност, както показва лингвистичния анализ произведен чрез използване на инструментариума на словото РA, целите и задачи на евреите и християните - са едни и същи.

Основата на теологията и философията на съвременния ариански свят са в това че светът не винаги е бил такъв. Твърди се, че преди създанието на света няма нищо: нито материя, нито енергия. Това е абсолютното небитие, нищото, които обсъдихме по-горе. Властелинът на нищото, е Отец_Ар = "Небесен Отец" =адска (От = Ад) сила (Ец = Ос) мрака (Ар) е направил, според арианите, от това нищо, съвременния свят ние. Именно около концепцията за "не-битие", построена структура на древния свят на девните ариани = евреи.

           

Това - ключовият момент на арианската доктрината . От нищото, не е имало нищо на света, човек, история. Концепцията за "нищо" математически показва "нула", а лингвистично в идиш думата е "глупак", преведена като "нищо", "нула", "дупка" и т.н. Тогава "Небесния Отец" = "Бог-нищо" = "Майстор на Нищото" може да бъде езиково изразен като El_Loh = Al_Lah = "Аллах" - понятието, широко представена в Библията и Корана, означава, че християните, исляма и евреите наистина се покланят " Властелинът на несъществуващото ", т. е Йис, тъй както ние многократно споменавахме в предишни публикации. Ето защо, когато ислямистите прокламират "Аллах Акбар", това се представя като:

Аллах акбар = Ал_Лах Ак_Ба_Ар и означава "Господ (Aл) на нищото (Лах) командващ (Ak) дух (Ba) мрак (Ap)."

Следва да се отбележи, че тъй като Ба - е духът, и следователно има статут на юридическо лице с нестопанска цел, а езиковия еквивалент на термина ще бъде "Йис". Тогава Духът на тъмнината Ба_Ар може да бъде представен с еквивалента Йис_Ар = Изр, което е в основата на концепцията за "Израел", което означава, че юдаизма се покланя на "духа на тъмнината." Същт е случаят в християнството, където Исус е Йис_Ос - ". Не-чист (Йис) за захранване/сила и величие (Oс)" Както видяхме, че Йис във връзка с това се равнява на концепцията за Ба, то:

Йис_Ос = Ба_Ос = «Бес»

Наистина, демоните според православното учение са не-сущи (чисти) духове, началникът на които е Йисус/посветен масон/. Ето защо те му се подчиняват и се страхуват от него. От друга страна, тъй като Ra_Teos се превежда като Ra-бог, то Ra-лингвистичноя антагонист на Бога (и) също ще бъде Ra_Teos и противник (а), а именно:

Ра-Бог <= Гоб_Ар = «Гебр» = Ка_Эвер (15)

Уравнение (15) показва, че враговете на Бога Ра-акт "гебра/и" - така наречените древните иудеи (има дори и наука "гебраистика" - проучване на древните иудеи). Древните иудеи-гебри са били служители на Ка_Эвера, което означава "змия-змей Ka въплътен (Eв) Aр (а) - Авар" Това се потвърждава от Библията, която казва, че древните евреи бяха слезли от Евер. Сравнявайки формули (1) и (15) можем да заключим, че:

Сет_Ар = Ка_Эвер = «Гебр» (16)

Уравнение (16) показва, че древните "гебри" са слуги на Ка_Эвер, като по този начин са били служители Сет_Ар която означава, че са хората на "Seth (и). Тъй като понятието "човек" в езика Re е "Aн", "човека на Сет" е Сет_Ан = "Сатана (а)." Ето защо иудеите-гебри са сатанисти в истинския смисъл на думата. Техните "бог" е Сет_Ар,, или просто Сет. Буквата "C" може да се прочете в модерни езици в различни начина: като "в", "з", "к", "w", "да", "с" и дори "на първо място." Тогава, например, Set_Ar се чете като "Цет_Ар" = "Цитр". От това идва името "цитра-хан" - на името на средновековния татарски Стар Астрахан = Хазарския Итил = Евангелският Ерусалим, който стоеше на река Кедрон, тоест, на река цитра = "Citron". Това е естествено: Татарслата Цитрахан стоеше на реката цитра = Цитрон (както град Москва на Москва река, и т.н.)

> "Нибиру" е термин с който във Вавилон обозначавали небесното тяло Луна


     

https://pp.vk.me/c617123/v617123792/8466/268WesjayWU.jpg


Най-вероятно не го осъзнавате, но през последните хилядолетия светът се е прекланял (и продължава да го прави) пред Сатурн. Този култ не е спирал нито за момент и в 21ви век е по-силен отвсякога. Сатурн, още наричан ‘Властелинът на Пръстените’, е всъщност в основата на цялата символика на размяната на пръстени при бракосъчетаване или когато Католическата църква поставя ореоли около главите на провъзгласените за светци и мъченици. Символиката, на която са били приписвани Православно-християнски първопричини, въсщност показва подписът на последователите на един култ, чието върховно божество е Сатурн (Сет).

От най-древни времена мъдреците се вглеждали в звездите, възхищавали се на мистичната им светлина и им приписвали божествени атрибути. Преди Големият Потоп Сатурн е бил почитан от човечеството като върховен бог и владетел на всички крале. Много окултни изследователи потвърждават, че съществуват писмени извори, посочващи Сатурн за Владетел на царството Атлантида и като божествен прародител на всички земни крале и владетели. Наблюдаваме неговата метармофоза и присъствие в една или друга форма през цялата Античност:


Кронос или Сатурн, Дионисий, Хиперион, Атлас, Херкулес – всички те демонстрират ясна взаимовръзка със Сатурновия елемент; всички те са били крале, които са владеели територии на бреговете на Средиземноморско и Адриатическо море и Атлантическия океан.

Болдуин, Праисторически Нации

В Египетската митология се посочва, че Изида е най-голямата дъщеря на Сатурн:

Аз съм Изида, Върховна Владетелка на това царство. Бях инструктирана от Меркурий, Никой не може да отмени законите, които аз установих. Аз съм най-голямата дъщеря на Сатурн, най-древния измежду всички Богове

Тайните Учения през Вековете









САТУРН ПРИ СЕМИТСКИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Семитските обозначавали бога Сатурн с ‘ЕЛ’. Върхновното божество било изобразявано като черен куб, статуи на който наблюдаваме по целия свят. Древните евреи изобрзявали Сатурн чрез хесакграм (Давидовата звезда), която и до ден днешен стои на флага на Израел.

Много езотерични изследователи потвърждават, че името ИЗ-РА-ЕЛ е комбинация от имената на езическите божества ИЗ-ида, РА и ЕЛ (Сатурн), което е показател за окултните корени на Юдаизма.





САТУРН ПРИ ЗАПАДНИТЕ ЦИВИЛЗИАЦИИ

Гърците и Римляните почитали Сатурн като жестоко и отмъстително божество. Бърз поглед към добре познатата легенда за установянето му като върховен бог показва негативната му природа:


Скопил с острия сърп, който му дала Гея и свалил от престола баща си, но бил прокълнат от Уран да загине от собствения си син. Затова поглъщал децата си, веднага след раждането им. Но Реяспасила най-малкото си дете Юпитер (Зевс), като вместо него дала на Сатурн да погълне камък, повит в пелени. Когато възмажал, Зевс го надвил след десетгодишна борба, принудил го да повърне обратно погълнатите божества, запратил го в Тартар(подземното царство) и заел мястото му като върховен бог. Спасените му братя и сестри са: Веста (Хестия), Хадес (Плутон), Хера (Юнона), Церера (Деметра) и Посейдон (Нептун).

Сатурн/ Кронос (митология)

Тази негативност в природата му е била наричана ‘Голямото Зло’ (The Greater Malefic) и е била противопоставяна на Юпитер или ‘Върховното Добро’ (The Greater Benefic). В езотеричен план Сатурн се свързва с ограниченията, несъвършенствата, разложението и тленността на човешката природа. Гръцкото му име е ‘Кронос’ или ‘Властелин на Времето’, където времето е главният фактор за смъртта на всичко материално. Традиционното изображение на Смъртта с Косата произлиза от илюстрацията на Сатурн, скопяващ баща си със сърп.



САТУРН като САТАНАТА

Същестуват множество хипотези, които предполагат директна връзка между Сатурн и Сатаната. В допълнение на етимологичната прилика между двете имена – Saturn и Satan, наблюдаваме множество ‘съвпадения’:

– и двете божества се свързват с черния цвят;

– Сатурн е най-отдалечената планета от Слънцето (по последни данни Плутон не е категоризиран като планета) и съответно е най-далеч от ‘божествената светлина’ на Слънцето, което през вековете е било символ на живота. Като такова то е носител на принципа на доброто, а Сатурин – на студа и злото;

– Древното рогато божество Пан е изобразявал Сатурн в Паганизма. Същевременно Пан е считан за базовият модел на съвременния образ на Сатаната;

Пан е аморфно същество с тяло на човек, рога и крака на коза. Свири на флейта, която символизира хармонията на сферите; самият бог е символ на Сатурн, защото знакът Козирог се управлява от нея, а емблемата на този зодиакален знак е козата.

Менли Хал, Тайните Учения през Вековете

Пан е считан за ‘замно’ божество, покровителстващо низката животинска природа на човека, подобно н Сатурн. Изобразяван е с еректирал фалос, пиян, в компанията на нимфи, прекарващ времето си в гората и в пещери.

Въпреки негативния аспект в природата на Сатурн, тайните общества го почитат като необходим елемент за постигане на просветление. Той е нужният огледален образ на принципа на Доброто. Масонските автори не крият, че зад символиката на Сатурн стои Сатаната:


Сатурн е протиположност на Юпитер; неговият символ е кръст, разположен над знака на Луната. Изобразява духа над материята (полумесеца). Името му е Сатана, Лукавия или по-скоро Изкусителя. Функцията му е да разпалва и контролира низките страсти на човека.

Уард, Дж. Масонството и Древните Богове

Най-видният пример за преклонение пред Сатурн си остава обществото Братството на Сатурн (Fraternitas Saturni), действащо на територията на Германия.

Братсвото на Сатурн е познато на Английския читател главно посредством частични описания, разкриващи сензационният характер на сексуалната магия, практикувана в ложата и нейната тъмна, Сатанична страна. Това не е необичайно, като се има предвид, че тази организация е с най-ясно изявен Луцефериански характер на модерната Западна окултна сцена. Нейните практики на сексуална магия са най-детайлно изпипаните на която и да е ложа. Братството на Сатурн представлява удиветелна амалгама на астрологична космология, демонологичен гностицизъм, сексуален окултизъм и Масонска организационна структура. Този синтез е дело на труда и вдъхновението на един човек – Великият Майстор Грегор А. Григориус.

Флауърс, Стивън; История, Структура и Ритуали на най-влиятелното модерно магическо общество в Германия: Братството на Сатурн




САТУРН В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

От Египетската митология научаваме, че Озирис е бил нарязан на 13 парчета от Сет. Изида събира тези парчета с изключение на фалоса. Хор, синът на Озирис и Изида, се изправя срещу Сет в опит да отмъсти смъртта и поругаването на баща си. Побеждавайки го, Озирис възкръсва и става Владетел на Отвъдния свят. В тази драма, която описва изначалната битка между Доброто и Злото, последното е въплатено от Сет. Това не означава, че Сет винаги е бил носител на злото в Египетската митология. В древен Египет конфликтите между различни династии често водели до ‘падението’ на едно божество и въздигането на друго.

Както при повечето политеистични религии, основната разлика със Западните традиции е, че между всички участници в конфлитка съществуват тесни (кръвни) връзки. Много Египетски археолози и изследователи твърдят, че Сет е чичо или брат на Хор и посредством неговото падение той бива асимилиран в династията на Хор, за което свидетелстват изображенията на Хор с глава на ястреб и неустановена животинската глава на Сет. Това, както и при Будизма, свидетелства за разпадането на дихотомията.





ЧЕРНИЯТ КУБ: ДЕКОДИРАНЕ

Черен Куб = Сатурн

Сатурн = Сатана (Saturn -> Satan)

Сатана = Дявол (Християнство)

Дявол (Devil = D + Evil) = Сет (Set), който е оригиналният носител на злото, предшестващ Християнсвото

Сет – древноегипетски бог на Злото, Хаоса, Тъмнината, Войната и Разрушението = Антихриста (Християнство)

Сатурн, Сатана, Сет, Антихрист, Дяволът = Поквареният Демиург (Гностицизъм)

            

СВЕТОВНИЯ БОГ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СТОИ В ЦЕНТЪРА НА "РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА"

Българите са имали Световен бог- това личи пo "Розетата от Плиска",в чийто център се намира йероглифът ІYI. Този йероглиф е изписан не само върху нея,но и на много други места което означава,че богът чието име обозначава той е бил особено важен за дедите ни. Йероглифът IYI твърде отдавна прави впечатление на учените,които се мъчат да го разгадаят но уви неуспешно. Седемте лъча на "Розетата" обаче,които обозначават Седемте главни Български богове говорят,че в центъра на Розетата може да стои само всеобщия Световен бог,който обединява Седемте богове в едно цяло и ги "сглобява" в един всеобщ Световен бог.


Световния бог е Главен бог на Българите,а името му разбира се е Свят (Савят,Сават). Главния Български бог Сава,за който говори още през XIX в. Раковски е именно Сават (Съвят,Свят). Бога Свят е Свет (Светен,Свещен,Светъл) и Съвят (Съвет,Съветник,Съветващ),а също Сава (Слава- с добавено "Л"). Богът Сават е още Кават (Коват) или Бога-Ковач,който кове съдбите на боговете и хората. Той владеел света преди всички други и от него се родили боговете,света и човечеството. Пораждането обаче било необикновено-


Световния бог бил седмоединен и в началото на времето се превърнал в седем отделни богове,заради което лъчите върху "Розетата" са седем. Това означава,че Световния бог на Българите е Дионис.

Идеята за Световния бог не е никак чужда на древните народи,които добре знаели кой стои в центъра на "кръга",образуван от Седемте основни богове. Това личи в едно старо изображение,съобразено с откритите в библиотеката на вавилонския цар Ашурбанипал артефакти:

     

В него (отляво) виждаме Седемте основни Български богове,представени като човешки фигури с различни атрибути. В центъра между тях обаче има една ОСМА ФИГУРА,която не е нищо друго освен Световния бог или Всебога,
изобразен с иконографията на Сабазий (Великия бог)- именно той е Дионис.

Според "гръцките" (т.е. Тракийските) легенди титаните убиват късния Дионис и го разкъсват на седем части, а после го изяждат. Той обаче е съживен (възкръснал) благодарение на сърцето му, което титаните не успели да погълнат, като частите му са сглобени от Деметра (Деа Матра ,Дева Матера, Майката Божия), а възкръсналият Дионис гарантира възкресението на хората (виж "Озирис vs Дионис или стълбата на боговете" от 02.11.2010 г. с автор d3bep.blog.bg). Седемте лъча на Розетата или седемте богове върху нея са всъщност седемте части,на които е разкъсан Всебога Дионис, намиращи се в своеобразно седмоединство помежду си което означава, че в центъра на "Розетата" е именно Дионис (Световния бог) а името, изписано с йероглифа IYI е едно от неговите имена. 

              

 Дионис e Главен (Световен) бог на Траките, понеже бил бог на доброто и злото, на светлината и тъмнината,на бялото и черното, на живота и смъртта,на войната и мира. Той бил едновременно бог на светлината (Слънцето) и тъмнината (Сатурн),понеже Слънцето е дневно проявление на Дионис а Сатурн- нощно. Затова Траките имали божество,наричано Суетлин (Светлин) сиреч Светин (Светан),от което идва днешното Българско име Цветан. Митовете за Дионис са описани от Павзаний,Прокул,Диодор Сицилийски и други антични автори,а седемте лъча на Розетата идеално съвпадат със седемте части,на които го разкъсали титаните. Култа към Дионис се разпространил от Британия и Испания до Индия и Тарим- затова следи от единството на Седемте богове ще намерим на много места в Стария свят.

Оригиналната легенда за частите,на които бил разкъсан този бог обаче я помнели само древните Българи- хората,които издигнали Дионис за цар и след смъртта му го обожествили. Затова боговете в Розетата от Плиска не са подредени в оня ред който му придаваха досегашните изследователи,а в правилния и математически точен Дионисов цикъл което показва,че Българите са дали на света този бог и останалите седем богове,затова до Х-XI в.сл.Хр. единствено те са знаели начина, по който се подреждат боговете върху Розетата.

Световният Български бог е Дионис,понеже е Свет (Бог на светлината и на Слънцето), а също Савят (За-Вят,За-Вед,Богът преди Вед),т.е. Богът преди Марс. Богът преди Марс е разбира се Сатурн- той е основно проявление на Световния бог,родоначалник и изначалие на боговете. Зевс-Юпитер може да е цар и водач на боговете, но техен родоначалник е Сатурн-Дионис: без него нямаше да има Зевс както личи от "гръцката" митология, в която Кронос (Крон т.е. Сатурн) е бащата на Зевс-Юпитер. Че Дионис е Слънце (светлина) и Сатурн (тъмнина) едновременно личи от произведенията на Макробий, според когото Слънцето е дневно а Сатурн- нощно проявление на Дионис. Богът Вяд (Вьед,Вед) пък е Марс (Арес) и Дионис едновременно,понеже е богът на Ведическите племена,които завладели Индия и се прочули с името Арийци.

Арийците както разяснихме по-рано са Арейци (Хората на Арей т.е. на Арес-Дионис),а военните функции на Дионис личат по това,че той завладял Индия със сила и носел Тирс (Трис,Трес),с който трескал (тряскал) враговете си по време на конфликт.

Дионис покорява Индия- римска мозайка

Нашествието на Дионис в Индия и нашествието на Арийците (Арейците) в Индия са две имена на едно и също събитие- няма други събития в Индия по онова време,които да могат да се отъждествят помежду си освен тези. Те съвпадат като хронология и последици,а в края на нашествието ядрото на Дионисовите армии останало в Бактрия (Бакатурия,Багатурия,Памир),което обяснява присъствието на Българи в Памир през по-късните времена.

Езикът на Ведическите племена е архаичен Български- не гръцки от което следва,че Арите (Ората,Арийците) не са били гърци и никакви други освен Българи. Това е така,защото техния бог Вед (Вяд) е Марс, който носел още имената Ведин (Водин- Бог на водите) и Один (Водан, Вотан). Именно той е богът Адин (Един) или Той Самият (Сама бога,Първия след Сатурн), на когото е кръстена Българската година Сомор (Сам-ор, Сам-Ар, Сам Яр). Именно Марс е Тракийският Херос (Ерос, Арес, Йерос, Хер-из)- любимия Всебог на древните Тракийци,както и Орфей (Орвей, Яровей, Яровий). Той пък не е нищо друго освен "славянския" Яровит (Яровод, Яро-вод, Ярей вожда).

Главният бог на древните Българи разбира се е Главен (Клавен,Клавин),откъдето иде неговия епитет Славин (Славен),а също епитета Кавен (Ковин,Бога-Ковач). Богът-Ковач е Хефест (Кевест,Кевещ,Ковещ),а също и Кабир (Кубер),защото Кубер (Кубера,Кувер) е още Ковар (Ковящия бог)- пряка еманация на Дионис. Затова Великите Самотракийски богове т.е. Кабирите са четири: понеже Дионис-Свентовит бил бог с четири лица,а четирите му лица били четиримата Дионисовци,за които говорят римските писатели.

Българския главен бог е още Кубар и Купар (Куп-Ар,Съвкупният бог). Той е Капар (Кап-Ар,Капата на боговете) и Субар (Събир: прех. К-С)- Бог на урожая,плодородието и събирателството. Богът Субар е Сувар (племенния бог на Суварите),Савар (Сава-Ар),Савир и Север: Богът на севера,а неговото име носят римския император Север,Българските князе Севар и Кубер както и мнозина други. Той е Сатурн (Сатрун,Сатрин- Богът на Сатрите т.е. Сатирите),значи той е богът и на Катирите (Катарите),които са Чдар Българ (Чидар Българ,Кидар Българ) или същите онези Кидари,които са споменати в Библията. Едни от тях още в древността останали в Близкия изток като колонизатори,а другите били отведени от Дионис към Средна Азия,където добили името Кидарити.

Сатурн е Дионис,защото Сатирите са Съдари (Съд-Ари,Хората на върховния съдник),а Сатурн е Сатрин- Богът на Сатрите (Сатирите). Техния бог Дионис носел много имена,едно от които е Сат (Съд),друго- Сит (Засищащия бог) а трето- Сет (Сеят: Засяваващия бог,Богът Родоначалник). Затова в Индия Дионис бил наричан Бромий (Брома,Брама,Рама) и Хромий (Хромия бог),а Хромия бог е Крон (Хрон,Хром) и Хран (Бог на храната и прехраната),на когото е кръстен великия Български княз Крум (Крун,Крон). Той е още Корон (Короната на боговете) и Каран (Чаран,Чърен) сиреч Чрон (Чрън,Црън),затова свещен цвят на Сатурн е именно черният. Дионис е също така Бел (Вел,Великия бог) и Хел (Кол,Коло,Соло),ще рече Солънце (Слънце,Соличе- без носовката) и Сонце (Конце,Конец) понеже е началото и края,доброто и злото,живота и смъртта,деня и нощта.

Затова Световния бог Савят (Сават,Съвят) е още Сиват (Живат,Живот),Шива (Сива,Жива) т.е. Жива бога,но също Марс (Март,Морт),Марш (Мърш,Мърша) и Свентовит (Световод,Водача на света) у "славяните" (Волжките Българи). Световния бог е Мир ("Господар" на персийски език,"Свят" на руски),което означава Мил (Мал: с прех. Р-Л) т.е. Мала бога или Сатурн. Сатурн-Дионис е Малък,защото е скъсен (нарязан на части) и куц (къц,клъц= "Накъцан,Накъсан,Накълцан"),каквото име носел княз Маламир (Мало-мир,Мало-мил,На Малкия бог мил).

Сат (Сет,Сатурн) пък е Кут (Чут,Кутр) и Кът (Малкия бог),заради когото днес ползваме израза "Много е кът" за стока,която е много малко и не достига. Той е Чет и Черт (Богът на четмото и писмото),наречен от християните "Чорт" за да бъде очернен. Богът "Чет" (Сет,Сат) бил Чест (Честност) и Чист (Бог на чистотата и честта,Бог на неопетнените и неопозорените от срамни дела),Чед (Бог на чедата т.е. на малките деца) и Бог на Истината (Ситината,Сатината),от когото гърците се страхували и срамували. Великия Световен бог обаче е тъждествен с бога Пан (Пун,Плън,Пълен),който е бог на урожая и на пълните хамбари,затова с думата "Пан" гърците обозначавали своето понятие за "Всичко" (виж думите Пандемия,Пантократор,Пантюркизъм,Панславизъм и пр.).

Бога Чут т.е. Сатурн е още Чад (Очаден) и Кад (Окаден),понеже е бог на подземното царство а свещения му цвят е черният. От него иде думата Сатана (Сатина,Сатинъ,Сатурнов),но Сатаната не е просто Сатурн (Нощния Дионис) а Световния бог или Целокупния Дионис,от който монотеистите толкова много се бояли,че очерняли името му и го превръщали в символ на злото. Това личи от факта,че Сатаната е изобразяван като кукер с козина,опашка и рога,а другото му име- Луцифер означава Лъчефор (Лъченосен),понеже е алоним на Слънчевия бог (Дневния Дионис). Той бил още много и много неща но сега ще се спрем върху името,с което е споменат върху Розетата от Плиска.

Най-важния бог на древните Българи е обозначаван със знака IYI,което не се чете "Йуй" както им се струва на първите негови изследователи,а по съвсем друг начин. Примерът на великия изследовател Петър Добрев с думите Йуви и Ефе (Еве) за жалост не върши работа,понеже Йуви е Йово т.е. Юпитер,а Ефе (Еве) е всъщност Севе (Саве,Сава) сиреч Световния бог,който е отъждествяван по-често със Сатурн. Че това е така личи по три неща:

1. Върху "Розетата" този йероглифът IYI е насочен право към лъча на Сатурн.

2. Ухото на Розетата,което дедите ни привързвали вероятно с конски косми понеже конят е свещено животно на Сатурн,е насочено директно към надписа с името на Сатурн,разположен върху най-горния лъч на Розетата.

Надписът с името на Сатурн върху Розетата така,както е разчетен от Спароток

Звуковата стойност на тези два йероглифа е установена от Павел Серафимов (Спароток) чрез изключително сполучлива съпоставка на древно-Българските руни от Розетата с Крито-Микенските линеари:

Единственото,което не е успял да дешифрира Спароток е точното звучене и значение на божествените имена изписани върху "Розетата",както и връзката на разчетените термини с конкретните Български богове- нещо,с което блестящо се е справил "Анализът". Седемте лъча както знаем са посветени на седемте основни Български богове: Зевс (Юпитер), Хермес, Марс, Сатурн, Земя (Луна), Слънце и Венера. Тези богове не били небесни тела както си внушават мнозина,а строго определени понятия и явления от реалния живот,които е можело да се видят от всекиго. С течение на времето обаче тези богове получили и свои небесни тела,по чието движение древните се научили да предсказват бъдещето.

3. Йероглифът IYI директно посочва Българското име на Световния бог и е едно от имената на Кубера-Сатурн т.е. на Дионис. Напълно логично е в центъра на "Розетата" да стои Световния бог- той е много по-висше божество от Тангра или Зевс,които са разновидности на Юпитер. На фона на Бога Свят Тангра и Зевс са като деца,понеже са породени по негова заповед и са възрастни прераждания (аватари) на младежа Марс,който като Първи бог е наричан още Адин (Адем,Адам),но е направен от кал сиреч от онова,което се намира в Подземното царство под властта на Сатурн.

Затова преди Марс е Сатурн- Нулевият бог чието число е 0 (Нула),понеже името му е Мало (Нуло),Зеро (Херо,Зоро,Зора: Зората на боговете) и Миро (Миръ,Свят). Името,което разчита Серафимов върху неговия лъч от "Розетата" е ЛО-НО (Лоно= Вътрешност,Пазва). Приемам това за вярно,понеже алтернативната дума Вътре означава Въ Тере (Во Тера,В Земята) а онова,което за древните хора било вътре в земята,е подземното царство на Сатурн.

Четенето на Спароток обаче има едно ценно и бих казал феноменално допълнение. В древните линеари и в Архаичния Български език звукът Лпрактически не се различавал от звука Р,което означава че името на бога може да е било друго,а от него да е възникнала думата Лоно. "Ръкащата" форма РОНО,която получаваме в алтернатива е част от името на бог Сатурн но не цялото име,понеже Линеарите А и В така и не са разчетени окончателно заради нежеланието на гръкоманската световна наука да признае,че езикът на микенците не е гръцки. Истинското четене на Сатурновото име в случая е имало два варианта- ХРОНО (с добавено "Х") и КРОНО (Кронос),понеже знакът + е наричан от Българите на новото време "кръст",а древните Българи са го чели като КРЪ и КРО (ХРО).

Сравнителното езикознание показва,че при йероглифите са възможни различни варианти на четене на един и същ знак- думата Кръст например може да звучи в различни езици и диалекти по различен начин: Крест,Кръс,Кроче,Крус,Крис и пр.,но нейния най-прост и разбираем от всички знак е именно онова +,което са употребили дедите ни върху Розетата. Така разбираме че името на Сатурн (най-стария Български бог),което е изписано върху Розетата от Плиска вече е установено,а негови "Лъкащи" алтернативи са думите ХЛОНО и ХОНО (КОНО),кото показва от къде произлиза думата КОН и защо конят,бидейки свещено животно на Сатурн,е бил толкова любим на Българите.

Името на Сатурн прозира от неговите свещени числа,които в "Розетата" са НУЛА (НУЛО,МАЛО т.е. Нищожно малко) и СЕДЕМ (СЪДИН)- Числото на Върховния съдник,което в английския език се произнася СЕВЪН (САВИН)- Числото на Сава. То е останало в Англия не заради някакво специално пристрастие на старите британци към Българските богове,а заради британското наследство на Народа Болги (FIR BOLG).

Моите проучвания установиха,че боговете в "Розетата от Плиска" са разположени обратно на часовата стрелка,а след лъча на Сатурн е лъчът на Марс. Съпоставките на Павел Серафимов показаха,че името на Марс е обозначено със звукова стойност,много близка до разчетената от него дума СА-А (САА),където знакът Y ще да е осначавал СА или нещо много близко до него. "Анализът" обаче установи,че правилното четене на думата СА-А е СА-МА (САМА),зад която се крие САМА БОГА или самият Марс,т.е. Самотния (Първия) бог,обозначен в "Календара" ни с думата Сомор (Сам-ар,Той Самият).

Това потвърждава,че знакът Y в йероглифа IYI се е чел като "СА",но не казва как се е чел знакът I - още повече,че това дори Павел Серафимов не е успял да го установи. Той си има сериозна причина за това: в Егейските линеари знакът Iне е сричков знак,а цифров и не е писмен знак,а обозначение на числото 1(едно). У средновековните Българи обаче този знак е две приложения: първото служело за изписване на числото 1 (едно),а второто обозначавало някаква сричка,чиято фонетична стойност не била далеч от думата,с която Българите наричат числото ЕДНО още повече,че то е свещено число именно на Сама бога (Марс). А в този случай ние сме една крачка напред: знакът I в йероглифа IYIсе повтаря два пъти което означава,че с по-упорито и задълбочено проучване ще успеем да установим загадъчното име на великия Български бог,което дедите ни са изписали върху Розетата.

Намирането на истината обаче не бе толкова лесно и трябва да кажа,че ми отне два месеца докато я открия. Имаше немалко погрешни предположения разбира се както и забатачвания които ме караха да мисля,че разчитанията на Спароток може би са погрешни. Наличието на голям брой чисто Български имена сред древните "Микенци" (Ахейци,Пеласги) обаче ми даваше сили да продължа своите издирвания и да не се отказвам,а в мен се затвърждаваше мисълта,че разчитанията няма как да са коренно погрешни и е нужно в тях да бъдат направени само някои дребни и незначителни корекции,за да блесне истината в цялото си великолепие. Тогава по волята Божия просветлението дойде и се оказа,че в конкретния случай не е било нужно дори да се прави корекция,а само да се открие онази приемлива фонетична стойност на знака I,която да помогне за сглобяването на ясно различима Българска дума или израз от йероглифа IYI.

Името на великия Български бог Дионис,разположен в центъра на "Розетата от Плиска" е изписано с три знака което говори,че е било съставено най-малко от три срички,средната от които е СА. Първата и последната сричка,както установих след целенасочено двумесечно проучване,е четена като БАТ,с което целия йероглиф IYI е имал фонетичната стойност БАТ-СА-БАТ (БАТ САБАТ).

Думата Бат в нашия древен език е означавала Господар,както бе отбелязано и другаде а Сабат е форма на името Сават (Съвят,Свят) за което по-горе установихме,че е едно от имената на Световния бог. С това целия израз БАТ САБАТ придобива ясното значение ГОСПОДАРЯ СВЯТ.

Това потвърждава изложеното по-горе мнение,че Свят= Съвят= Сават= Сабат и ни дава най-забележителния Български теоним,от когото евреите са заимствали своя Шабат. Шабат или Събота на Господа у тях се пада винаги в събота (деня на Сатурн) което означава,че Сава,Сават и Сабат са схващани като алтернативни имена на Сатурн-Дионис. Крон (Хрон,Хран) бил изключително важен за древните,понеже бил Хранещия бог за дедите ни- бога Сит (Засищащия) и Сет (Засяващия),без чиято помощ хората масово измирали от глад. Затова е естествено той да е толкова почитан от Българите,които хиляди години оцелявали благодарение на земеделието и е също така естествено да бъде отричан от ранните елини,които мразели земеделието и се прехранвали само от търговия,пиратство и грабежи.

Богът Сет (Сеят,Сад) е покровител на растежа на засетите семена и на посевите,чиито корени се намират именно в Подземното царство. Затова думата Ядене за дедите ни означавала Садене и Съдене (Почитане на Върховния съдник),а останалите думи свързани с храната и с нейното приготвяне имат тясна връзка с името на Сатурн. Другото му име Кубера означава още Субера (Събира) и Сувара (Севера) понеже той бил бог на севера,поради което дедите ни погребвали мъртвите си с глава насочена на север с надеждата,че той ще ги съди справедливо за делата им и ще бъде милостив към прегрешилите.

Малцина у нас знаят,че йероглифите са една от най-съвършените писмени системи в света,позволяща на хората да общуват дори когато говорят на най-различни езици. В това отношение те са голяма сила- великата китайска империя е оцеляла до днес в тези гигантски размери само благодарение на йероглифите. Вземете на китайците йероглифите и до няколко поколения Китай ще се превърне в необединима група от постоянно враждуващи дребни държавици. Йероглифите и езичеството държали и великата Българска империя по същия начин- затова след приемането на азбука и християнство тя започва с такива темпове да се разпада,че малко повече от век след това е почти напълно заличена от картата на света.

Йероглифите позволяват на хора,говорещи различни езици и диалекти да общуват свободно помежду си,без да им се налага да учат всеобщ международен език. В Китай например днес се говорят 13 основни и няколко десетки по-малки езика,а в миналото броят им бил още по-голям,но всички те общуват свободно помежду си без преводач благодарение на йероглифите. Науката е установила за китайския "език" някои интересни факти,които не се познават у нас:

"Лингвистите често разглеждат китайския като езиково семейство. Но поради социалнополитическото и културно положение в Китай и поради факта, че всички говорими варианти на езика използват една общоприета писмена система,е прието да се говори за тези обикновено взаимно неразбираеми разновидности като за “Китайски език”. Разнообразието от китайски диалекти се равнява с това на романските езици и дори превъзхожда това на германските и славянските езици."

(по данни от Уикипедия,в чиято достоверност няма основания да се съмняваме).

Фактите,които днес се установяват за Китай,преди 1200 и 1500 години били валидни за България. Когато тя станала огромна империя с невиждани размери (V-VI в.),в нея по различно време били включени различаващи се от Българите народи- тюрки, перси, хорезмийци, германи, гърци, латинци, индуси, монголи, арменци, тохари, согдийци, евреи, араби и пр. Те не можели да се разбират помежду си,без да познават "пра"-Българската йероглифна писмена система,но с нейна помощ всички се разбирали отлично,без да е ставало нужда империята да им налага Българския език за официален международен и без никой от тях да е изучавал чуждите за него езици.

Това означава,че йероглифът IYI може да е имал и други видове четения,не всички от които са били чужди а някои са били само диалектни. Веднъж открил основното значение и разчитане на централния надпис,лесно успях да се добера до другите негови варианти,които във всеобщо резюме са следните:

1. Бат Сабат (Господаря Свят)
2. Бати Сабати (Батъ Сабатъ)
3. Вяд Савят (с последващ преход Д-Т)
4. Вед Савет (със същия разговорен преход Д-Т)
5. Вод Севод (Вод Всевод,Вожд Всеводач)
6. Вез Савез (Връзка-Съюз),или в друг вариант Юз Съюз (виж думата Юзда= Везда,Везита т.е. Свързваща)
7. Вас Савас (Цар Сабаз)
8. Вел Савел (Великия Савул)

Особено впечатление правят последните два варианта,според които Световния бог е наричан още Сабазий но и Вел Савел,чието значение е Вел Савул (Великият Сава,Великия Световен бог),откъдето произлиза другото име на Дявола- Велзевул. Когато изричали това име обаче дедите ни не мислели за дяволи и караконджоли,а за своя свещен върховен бог Савят (Свят),който стоял начело на пантеона и от когото така се страхували монотеистите,че обявили всичко свързано с него за опасна ерес,престъпно вещерство и погубване душата на вярващия. Прави впечатление и името Сабат,което с носовка е звучало като Самбат и позволява да разберем от къде произлиза името на Само (Само бат),брата на Курт-бат ("Кубрат").

Велзевул бил считан в близкоизточните религии за Всебог (Световен бог),а негови алтернативни имена в Близкия Изток са Белзебуб,Баелзебуб и Ваелзевул. Той е познат в християнството и юдаизма като "принц на демоните",понеже пречел на монотеистите да наложат своите вярвания на древните езичници. Считан за един от най-висшите "демони" (т.е. езически богове),той стои много високо в йерархията и е най-силният,понеже е Всебог. Свързват го със Седемте смъртни гряха най-вече с горделивостта и чревоугодничеството,а според някои теолози той е "Принц на фалшивите богове". Учените приемат,че името ВЕЛЗЕВУЛ е от античен произход и според юдаизма се тълкува по следния начин:

Баал- господар,принц (на Български "Ваал"= Вьел,Вел- Велик)
Зебуб (Себуб)- муха. Това обаче е вторично съчинен лингвистичен каламбур,понеже "Л" не може да премине в "Б" и думата съответно не е Себуб (която идва от Българското "Буба,Буболечка") а Севул (Савел)- форма на Българското лично име Севар (Север,Севел),ползвана от древните римляни и евреи.

Юдеите обаче предпочитат изопачената форма Валсебуб,на която придават значение Принц на мухите или на всички нечистотии,по които ходят мухите- в преносен смисъл "Принц на мръсното,пошлото,зловонното и злото". Езичеството за тях наистина е изглеждало такова понеже в чест на Аполон, Зевс, Атина, Хера и на другите езически богове се правели различни кръвни жертвоприношения на агнета, бикове, крави, овни, кокошки, петли и пр.,което естествено привличало в района на светилищата рояци от мухи. За самите езичници обаче като истински автори на името ВЕЛЗЕВУЛ значението било съвсем различно така,както за Берберите думата "Барбари" не значи "мръсни,невчесани и буйстващи разбойници",а за древните Вандали народностното им име не означава "разбойници,унищожители и съсипници".

Така виждаме,че названието Сабат (Самбат) не е нито гръцко нито еврейско,а е ранна форма на думата Сават или Съвят (Свят). То има невероятен брой други значения в Българския,който пръв от всички езици я въвежда в употреба. От него например идва думата Запад (Западане),с която обозначаваме една от посоките на света или Слизането на Слънчевия бог в Подземното царство,с което той се превръща в Сатурн. От нея е името на популярния Трако-Фригийски бог Сабазий (Сабази,Саваси,Съпаси),което освен всичко друго означава и "Запази" (Бог-Пазител,Бог Спасител). Затова от формата Сабази произлиза популярното днешно име Спас (Спасе),което означава Запас (Запаз) и Спаси (Спасителя).

Интересно е и другото име,с което Траките наричали Сабазий- Сабан. Това е всъщност името на Българския княз Сабин от VIII в.,понеже Сабан (Сабин) е самият Саван или Савин- Българският световен бог Сава,на когото нашите владетелски родове обичали да кръщават децата си.

Думата ВЕД,която срещаме в един от вариантите освен "ВОДАЧ" има и друг смисъл- тя е името, с което е обозначаван Бога на Ведическите племена Марс-Арей,чието свещено число е ЕДНО. Числото ЕДНО всъщност получава названието си именно от него, понеже означава ВЕДНО (ВЕДИНО,Числото на Ведическия бог) и обяснява точно онова, от което се е побоял нашият уважаем приятел Спароток в своите разчитания, понеже знакът I е не само число (както е в Микенските линеари)- той е и сричка,която в съчетание със знака Y дава в архаичния Български език напълно смислен израз, който разрешава цялата загадка на йероглифа IYI.

Това е една от причините "Розетата" да бъде открита в дворцовия кладенец- тя е хвърлена там лично от княз Борис (в качеството на върховен първожрец), за да бъде пречистен с осветената му вода двореца от влиянието на боговете, които олицетворявала или пък за да бъде върнат свещения знак на онези богове, които властвали във водите на кладенеца: в случая на Подземния бог Сатурн и на Водния бог Марс-Арей, който бил наричан още Воден (Водин, Ведин).

Алтернативните думи ВАД и ВЯД, с която дедите ни замествали титлата БАТ в някои свои диалекти означават просто ВОД (ВОДАЧ) и ВОЖД, но произходът им иде от Бога на ведическите племена ВЕД (МАРС) което значи,че те са военни титли. Това се потвърждава от думата Войвода (Бой-вода, Войн-вода), означаваща Повеждащ боевете и Водач на воините. Другото разчитане "БАТ (БАТЪ)" на знака I се потвърждава и от "гръцкото" название ЙОТ (ЙОТА) на същия този знак в "гръцката" азбука,което не е типично финикийско наследие, а е пеласгийска (Българска) заемка в гръцкия език.

В допълнение ще напомня,че от думата БАТ (ВАД) произлизат популярните до днес думи ГОСПОДИ (ГОС-ПАТИ,ГОС-БАТЪ) и СВОБОДА (СВАБАДЪ,ВСЕ-БАТЪ),ползващи се с голяма популярност не само у нас,но и във всички бивши Български земи включително в някои части на Персия,а втората дума е едно от имената на Световния бог понеже значи ВСЕОБЩ ГОСПОДАР,а той за дедите ни бил богът,който осигурявал истинска свобода на народите.

С това можем да считаме "Розетата от Плиска" за окончателно разшифрована понеже вариантите на Спароток,допълнени и обяснени най-подробно от "Ангеловия анализ" обозначават имената на всичките седем основни богове, в които вярвали дедите ни. Основния начин на подреждане бе установен от мен още преди 4 години,но след подробен анализ на разчитанията, направени от Спароток той бе напаснат окончателно върху лъчите на "Розетата", без да му се прави никаква друга корекция освен тази, че на "върха" на боговете вместо Слънцето бе поставен Сатурн. Това в срайна сметка се оказа необходимо, понеже Сатурн бил за дедите ни Начало на времето, Родоначалие на боговете и пр. а като такъв той бил много по-важен от Слънцето, което се явява само един от неговите аватари.

Важността на седемте богове върху "Розетата" не се определяла от размера на астрономическите тела,които дедите ни наблюдавали в небето и кръщавали с техните имена- ако беше така,най-важни богове в "Розетата" и в старите митологии щяха да са не Зевс и Сатурн,а Слънцето и Луната,последвани от Венера и Марс. Древните хора преценявали важността на своите богове по тяхното значение и принос и едва след това- по техния размер.

Най-важно за дедите ни в старите несигурни времена било оцеляването, затова техен най-важен бог е бил Сатурн. Той покровителствал урожая (плодородието) и прехраната, без която оцеляването на древните земеделски общества било невъзможно. Сатурн включвал подземното царство,скалите и планините а също вечността на отвъдния живот, което в очите на древните Палеопонтийци било водещ проблем преди всички други проблеми. Зевс (Юпитер) е по-важен от Слънцето макар небесното му тяло да изглежда нищожно малко и невзрачно в сравнение с него, понеже бил бог на цялото небе,докато Слънцето и Луната заемали само една малка част от небето. Марс пък бил богът на водите, бурите и конфликтите а Земята (чието небесно тяло е Луната)- богиня на плодородието, раждането и майчинството във всичките му разновидности. Хермес е богът на гърма и на светкавиците а Венера- на любовта, секса и привързаността. Това последното не било пренебрегвано от древните, но не било и водещо за тях - затова Венера е далеч по-маловажна от Юпитер, макар небесното й тяло да изглежда много по-голямо и по-ярко от неговото.

Световният бог Сават обаче бил далеч по важен от всички богове взети заедно, понеже той бил Начало на началата, по-важно дори от самия Сатурн. Той бил наричан от дедите ни Сава, но също Слава (с добавено "Л") и Слово (с прех. А-О), следователно той става причина за зараждането на монотеизма във всичките му форми (юдаизъм,християнство и ислям), които по принцип отхвърлят идеята за смъртта на Световния бог, свързана с разкъсването му на седем части и приемат само единната му ненакърнима форма за своя основа.

Сега става ясна още една загадка- защо близкоизточните народи наричат Седмолъчката,която според нейното окончателно разчитане е откровено Български знак на хиляди години със семитското (юдеоарабско) название "Ключът на Соломон". Отговорът е прост: тези които са сложили такова име на седемлъчните розети са имали предвид не смъртния еврейски цар Соломон,а неговия Български предшественик и божествен кръстник Солиман (Солей-ман: Слънчев мъж),наричан от дедите ни по-често Коломан (Коло-ман,Мъжът-Слънце),но също Калиман (Кали-ман,Мъжът от калта) и Големан (Големия мъж,Бога Мъж). Мъжът от калта може да е Сатурн-Дионис от Подземното царство или Адам (Адин,Водин т.е. Марс-Арей-Дионис),а Големия мъж: Марс (Марж,Маж) сиреч Арей-Дионис,с което нещата се напасват и везната се накланя към Световния бог Сават (Съвят,Свят).

Старите евреи не са имали пристрастие към седмолъчните розети, нито към Седемте основни Български богове от което следва, че Соломон се е кланял на Български богове или е ползвал неюдейски религиозни способи, за да прави предсказания по Български. Каквато и да е истината,името "Ключ на Соломон" за великия Български символ определено е неподходящо, неточно и получено вторично а правилното име, с което трябва да наричаме Розетата е "Звезда на Дионис" и "Ключът към Света", понеже Всебога Дионис е комплексен бог, без чието правилно разбиране дълбоката Българска древност не може да бъде обяснена.

http://shtaparov.blog.bg/politika/2016/07/17