МИСЛИ ФОРМИ 23 - Борис Балкх

Двуглавият орел като символ на "свещенната римска империя"(Das Heilige Roemische Reich)

                             

Според Новия Български календар, двата дни, 07 и 08 Летен (28 и 29.06), са ЕЛЕНОВИ ДНИ – дните с най-положителна полярност – ЕЛ ЕН. Знакът им е двуглав ОР ЕЛ – символ за приемственост между миналото и бъдещето; Както е записано за това в древен Египет: „Аз съм вчера и познат ми е утрешния ден." Такива са и тези два дни – полеви годишен предел – дните на Слънцето. Тези два дни, са и дни на Познанието. Тогава празнуват учените.

Във високосна година, между 07 и 08 Летен – между двата Еленови дни, се вмъква уравнителният, нулев, неброен ден. Той е ден на Разума, на Мъдростта, а тя е различна от Познанието.

Названието на този ден е КАРАНА, КХА РА НА, Корона – най-висшият празник на българите. Знакът му е двуглав ОР ЕЛ, увенчан с корона. В древността той е определял годината на Олимпийските игри, през време на които са спирали войните и крамолите.

                                                  https://pandagif.com/gifs/tIo9yyk5Y4.gif

Денят 08 Летен (29.06), е първият от втората седмица от летните празници. Тези седем дни се наричат Рамадови дни. Названието идва от името на Рамад Кхан (ударението пада върху второто а, Рама ) – владетелят на живота. Този ден е и вторият от двата Еленови дни.

                       

       
През периода ЕЛ ЕН, когато се установява кръговратът на първата вселенска противополижност - горната вода, промяната на физическото поле води до промяна на химическите полета, които чрез поляризяцията имат възможност да установят напрегнатостта си в покой (РАМА в ХАН)

                  

Рамадан и Рамазан за мюсюлманите също е празник, но те изкривяват значението на тези дни. Вместо да се наслаждават на слънчевата (фотонна, пранична) активност с неприемане или минимално приемане на храна, изчакват залеза и пред лицето на луната преяждат. ......което, разбира се води до създаването на още и още химични полета, които пречат на физичните полета да се установят в покой. От там следва и объркването в представите им за Бог. Химичните полета са враговете им, но те не ги търсят вътре, а вън.

           

ЛУДОСТТА

Това, което у хората наричаме въображаемо, при компютрите е виртуално. За да ползваме компютрите пълноценно превключваме многократно техните програми, от една към друга, но понякога компютърът се поврежда, обърква програмите и не ни върши работа. Тогава обикновено казваме: "Този компютър, пак се побърка!" Същото понякога са случва и с човека.

Има хора, родени с "грешка" в телесната програма. Ще ги познаем по недъга им. На други, тя се "поврежда" по-късно. Макар и по-трудно от останалите, те се справят някак в живота, защото умът им е читав. Но когато човекът е роден с "грешка" в програмата на ума или тя се обърка по-късно, той не се справя в живота и е "непълноценен" за себе си, за семейството си и за обществото.

Въображението в децата обикновено е много силно, заради тяхната вродена и присъща за възрастта им любознателност. Но и ние, възрастните го усилваме, като им разказваме приказки с въображаема действителност, герои и събития. Слушайки различните истории, децата несъзнателно се насочват към точно определени събития и герои, които им стават любими и започват да им подражават. Затова, когато видим в средата на стаята дете, което се носи с порива на вятъра, яхнало полегналия стол, да размахва смело точилката на баба си, готово да срази коварния си враг, това поражда у нас само снизходителна, умилителна усмивка. Но, ако същото се случи с възрастен човек и ако не е на сцена, тава вече е силно обезпокоително.

Моето мнение е, че родителите и учителите не трябва да откъсват децата от "сивата" действителност и да ги пренасят в красиви и вълшебни виртуални, измислени светове чрез приказки, разкази и най-вече чрез новите технологии, защото!!! В детската възраст у хората се изграждат програми от техния софтуер. Пренасяйки децата във въображаеми действителности, понякога, те (въображаемите действителности) могат да бъдат възприети от ума на детето като трайни и окончателни програми за софтуера му. Така детето става различно от връсниците си, със странно и своенравно поведение.

В "крехката" детска възраст, съотношението в живота на детето между истината – майката природа – скучната сива действителност и неистината – въображаеми, виртуални действителности предоставяни на детето, трябва да бъде решително в превес на истината. В противния случай, рискът, детето да остане във въображаема действителност се увеличава.

Заради научни търсения, по задължение, с теоретична насоченост някои хора си изграждат въображаеми – предполагаеми действителности. Но има и хора, които така са устроени – със силно въображение и правят същото, но по "призвание". Понякога околната среда се оказва неблагоприятна за тях и това поражда страдание в душите им, което още по-силно ги отчуждава и отблъсква от действителността.

Чувствата и мисленето са взаимодействия на полета. При силна напрегнатост на полетата на въображението и на душата, може да настъпи промяна, "грешка" в програмата на ума и да се "затвори" обратният път, защото, както знаем, вероятното, все някога става възможно, а всяка възможност, все някога се осъществява.

Трайното излизане от действителността, от Вида и преминаване и оставане във въображаема действителност, във Веда, е лудост. Веда, без Вида, е невъзможна за човека.

Причината, за нашето поведение в ежедневието са сведенията от околната среда (онлайн). Те "командват парада" и ни диктуват какво трябва да правим или да не правим, а ние само се пригаждаме към тях ежеминутно. Но за да го правим успешно и безопасно ни помага паметта, опитът (офлайн, от паметта). Умът прави мигновено сравнение между двете за съвпадение. Ако има такова, издава обичайни команди към тялото мигновено и несъзнателно (по подразбиране).

Но когато двете сведения не съвпадат, на ума му трябва време за анализ и осмисляне на новото сведение, на количеството и качеството на несъвпадението. Едва след това може да издаде или да не издаде команди към тялото, които може да не са правилни, но при втори такъв случай вече ще имаме опит (съвпадение в "база данни" на паметта) и умът няма да сгреши командите си към тялото.

Но понеже всички сме различни, при някои хора пътят от сетивата да паметта е позатворен или "стеснен" и сведенията от сетивата достигат да паметта непълни и неясни. Затова и запечатаните образи в паметта не са четливи и сравненията, които прави ума са бавни, тромави и неясни и поради това и решенията са същите. За такива хора казваме, че са с умствена недостатъчност.

А може и паметта да е "негодна" или "некачествена" или обратният път, от паметта до ума да има същите недостатъци. Резултатът ще е все един и същ – бавно, тромаво и неясно решение и действие. Ако пътят от паметта до ума се затвори, ние си изгубваме паметта нацяло.

При други хора "парадът" се командва от вътрешните сведения в паметта (офлайн). Умът чете само тях или предимно тях като меродавни и се опитва да ги приложи спрямо околната среда. През нощта тези действия са само странни и неразбрани сънища, но през деня са траен очевиден недостатък.

При някои пък е силно развито и първостепенно шестото чувство. Чрез него върху човека въздействат невидими и непознати дори и на науката фини външни полета, които "му диктуват" поведението. Имайки предвид, че и при него външните сведения са меродавни, то той си е нормален, но за околните, които не знаят за фините полета, той е луд. Ако такъв човек успее да остане в рамките на "нормалността", с това свое качество може да бъде добър екстрасенс.

         
Борис Балкх

ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Въображението е най-мощният мисловен инструмент на човека, за опознаване на света. Когато вниманието му се насочи към непознато, неизвестно нищо, което той иска да опознае и да превърне в известно и познато нещо, първото и най-важното негово деяние е да избере правилния въпрос, от многото, които неминуемо ще възникнат в главата му. Следват предположения за правилен отговор, с положителна или отрицателна насоченост или твърдо убеждение за единствено правилния.

Въображението е "пробудено" в различна степен у всеки от нас. В някои хора е по-силна Вида. Те имат голяма и будна памет, а помислите и действията им са основани на задълбочени знания. Те са "здраво стъпили на земята" и обвързани с действителността. Нямат склонност да излизат от нея и да "витаят в облаците" или "да гонят Михаля". Поради това са изключително съсредоточени и практични и обикновено "успяват" в живота.

В други хора е по-силна Веда. И те имат голяма и будна памет, но независимо от знанията им, техните помисли и деяния са основани в по-голяма степен на въображението. Не са толкова здраво свързани с действителността и имат склонност да "витаят в облаците" и "да гонят Михаля". Поради това са недостатъчно съсредоточени и практични. Склонни са към теоретизиране на всичко и "търсещи" всичко. По-голямата част от тях са неудачници в живота.

Не много често, но у някои хора наличните две качества – голямата и будна памет и "богатото" въображение са "под контрол". Ако и обстоятелствата помогнат, резултатите са невероятни. Тези хора са истинските водачи на човечеството по пътя на прогреса.

Следствията от нашите знания, помисли, решения и действия, са успехът или неуспехът, а те са основата за щастието или нещастието на хората. Поради това, крайните степени на двата начина за използване на въображението разделя хората на вземащи и даващи – тарикати и творци.

• При тарикатите водещ е битовият материализъм и азът, които ги тласкат с помисли и деяния само и единствено към придобиване на богатство и власт, чрез спечелване, заграбване, открадване, измами, убийства и т.н.
• При творците водещ е научният материализъм и стадното чувство, които ги тласкат с помисли и деяния към изява на творческото им дръзновение за обществото, чрез открития, рационализации, нововъведения в теорията и практиката.

Начините за придобиване на знания от Веда са два.

1. Достигане чрез знанията и въображението, като мисловен път от Вида към Веда. Така в науката днес се теоретизира и се изграждат предполагаеми действителности – хипотезите.
2. Показване и доказване, чрез опити и наблюдения в рамките на Вида, на нови части от причинно следствената верига на еволюцията. Този днес е основният метод в науката за доказване на хипотезите и превръщането им в теории.

Въображението, като път към неизвестното, е било познато още в древността. Имало е хора, има ги и днес, които при определени обстоятелства изпадат в транс и започват да разговарят с несъществуващ събеседник или сами да говорят странни, често неразбираеми думи или описват преживяването си от транса по-късно. Дори и днес в някои народи странните хора, лудите са на почит, защото се счита, че говорят с Бога. Още тогава, наблюдателни хора са установили приликата на следствието – преминаване във въображаема действителност при естествения транс и изкуственото опиянение от спирт или други опиати. Решили са, че това е възможен начин да "отворят" въображението си – като път към Веда и са започнали да практикуват опиатите съзнателно и целенасочено, за постигане на тази цел.

Ще го кажа пределно ясно – такъв път няма!

Всеки става някакъв по време на зачатието – Кхарма и си остава такъв за цял живот. За съжаление малцина успяват да узнаят, какво им е орисала Кхарма и да го следват. За такива щастливци обикновено казваме: "На този, във всичко му върви. Премина през живота с песен". А той просто плува по течението на еволюцията, докато по-голямата част от нас плуваме напречно на "реката" и ако постигаме някакъв успех, то е защото течението ни отнася и се движим по диагонал. Но има хора, които считат себе си за по-по-най и плуват директно срещу течението и така всъщност стоят на едно место и не постигат нищо.

Човешкото познание е колективно дело и ако искаш да дадеш своя дял, учи. Само така ще можеш да провериш дали...      


               

СТРАХЪТ

Първото, най-силното човешко чувство е страхът – чувството за самосъхранение. А причините за страха са видими, известни или невидими и неизвестни.

Понякога, метеорологичните промени или определени неблагоприятни случки, пораждат у нас необяснимо безпокойство, което преминава в страх, депресия или нервно разстройство, които ни подтикват да предприемем инстинктивно спешни "спасителни" действия. От палави капризи, до бурна истерия или агресия, странни и необясними не само за околните, но и за самите нас. За жалост, през средновековието те са били неоспоримо доказателство, някои жени да бъдат обявявани за вещици и изгаряни на клада.

         

Но в екстремна ситуация, понякога страхът прераства в ужас и под въздействието на стреса човекът изпада в шок. Тогава "го полазват, побиват тръпки", "косата му настръхва", "дъхът му спира", а действията му, като следствие от всичко това, са в две посоки.

В единия случай, човекът "се задейства" без да е взел каквото и да е мисловно решение, а действията му са необясними и невероятни по сила и бързина. Или изключително и единствено точните или абсолютно нелогични и най-погрешните.

В другия случай той се вцепенява и често изпада в безсъзнание, а понякога дори става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо.

Страхът, ужасът, е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени върху вътрешното – телесното. Но за щастие не се случва често и е неприятен спомен. Затова страхът, ужасът не е издигнат в култ.

     

   

ЛЮБОВТА

Второто по сила чувство е любовта. И при нея е силно изразено въздействието на външното поле и неговите тежнения върху вътрешното – телесното и обратно. То е съотношението между платоническата и плътската любов, от едната до другата крайност.

Любовта не идва и не си отива с човека от другия пол. Тя е в нас и си остава винаги там. Всеки, въз основа на неговите телесни и душевни дадени от природата нагласи и житейски придобити представи за любовта, си изгражда въображаем образ за съвършената половинка.

Поради това човекът търси и избира за партньор, мъжа или жената, която е най-близо до неговия въображаем идеал. Но не винаги е точен в оценката си или поради прибързаност в последствие се оказва, че отрицателните качества на половинката са повече от положителните, съпоставени с въображаемия модел и обикновено връзката се разпада. Такава "грешка" поражда страдание, но любовта не си отива с "грешния" избор и след време човекът се влюбва отново. Понякога и трети и четвърти път.

Така обикновено се случва със "средностатистическите" хора. Но има лица, които изграждат своите въображаеми модели давайки превес на предпочитанията на тялото си или на душата си.

Тези, чийто модел е изграден под влиянието на желанията на тялото, се стремят към тялото на другия, заради плътската любов. Те осъществяват многобройни краткотрайни "несериозни" връзки и рядко създават семейство, което обикновено е нетрайно и не носи душевна удовлетвореност на членовете му, а децата от такъв брак нямат щастливо детство.

Други хора, които са изградили въображаемия си модел под давлението на душата, се стремят към душата на другия, заради възвишената си платоническа любов и нямат силно телесно влечение за плътска, а понякога дори и не я осъществяват. Такива хора много трудно намират сродни души, а връзките им рядко са удовлетворителни и поради това са редки и кратки, а прекъсването им болезнено. Те рядко създават семейства. Децата при тях обикновено са нежелани и ако се появят, не са щастливи.

Всъщност, за мнозина любовта е сексът и неговата кулминация оргазма. Какво е оргазмът и за какво служи той?

• Първо. Той е сладкото бонбонче, което ни кара да желаем, да търсим и да правим любов – единственият естествен начин за продължаване на рода.

Природата ни е дала тази залъгалка за да е сигурна, че ще изпълняваме повелята и – да създаваме потомство. Какво ли би станало, ако го нямаше? Но оргазмът е различен, понякога дори е неприятно чувство, защото и полетата са винаги различни.

• Второ. Той е ограничено по място и време биополе предназначено да повиши жизнеността на семената и яйцето и тяхната активност, необходими за действието при срещата им. Това е основната му функция.

Обменът на сведения за стойността на полето (чувствителността, осезаемостта), който поражда тежнения в биополето и желания в тялото, в езика Бхаджа се нарича КХАМА. От него е останало в Индия името на бог Кама – богът на любовта, който няма тяло.

Днес тенденцията в нашето общество, е същността на младите хора да се принизи до двете определения: мутри и блондинки. А за тях, оргазмът е само кеф. При древните нещата са доста по-различни. Момента, непосредствено преди оргазма и самият оргазъм се съдържат в понятието самадхи, за което в Индия се казва: „ Пълно съсредоточаване на разума, дълбока медитация. Концентрация на всички мисли, съзнателни и подсъзнателни, върху обекта (бъдещият плод, ББ). Състояние на духовна приповдигнатост, което предхожда ДХАНА – (спиране на дъха, ББ) покой, безмълвие.”

За да има зачатие при любовната връзка и за да не остане тя само удоволствие, трябва да е налице точната напрегнатост: на околното поле, на двете биополета и на оргазмите. Тогава КХАМА, ще стане КХАРМА – зачатието – печатът на полето върху новозаченатия плод; Неговото духовно начало, посято от мъжа в жената, което ще изгражда тялото си в майчината утроба, през деветмесечния си път от небитието към битието.

КХАРМА, днес вече може да се обясни в своята пълнота. Това което писах по-горе – че Кхарма е само мигът на зачатието означава, че тогава се създава нашият хардуер, който не се променя през целия ни живот. По време на биологичното ни развитие след зачатието и след раждането се създава и допълва нашият софтуер, които може да се променя и допълва през целия ни живот.

Разделението от природата на материя и дух при човека, дава основание на църквата да е против абортите. При аборта не се унищожава само недоизграденото тяло, а духа на плода, който изгражда собственото си тяло.    


                  

ДУШАТА

Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.

Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе с всички обкръжаващи го полета. То се поддава на тяхното влияние и се променя, без ние пряко да осъзнаваме това. Следвайки техните тежнения, стойността на нашето биополе се променя в благоприятна или неблагоприятна посока и поражда у нас съответното приятно или неприятно чувство.


Нашето биополе се влияе от промените на слънчевата активност и съответната промяна в земната магнитосфера. То се влияе от Слънцето; от Месеца; От сезонните и метеорологични промени; От присъствието на много хора или отделни личности; От животни, водни басейни и всичко което ни заобикаля.

Промените на околното поле влияят най-силно на малките деца. Понякога те плачат неутешимо, без никаква видима причина. Старите баби в такива случаи казват, че ги е хванало уруки. А урукито, е наближаваща рязка промяна в метеорологичните условия, ниско или високо атмосферно налягане, облачност с висок електрически заряд, ултравиолетовите слънчеви лъчи и др.

Думата биополе е нова, въведена от съвременната наука, но още от древността за него се използват други две думи, аура в окултизма и душа в религията. А в нашия древен мироглед думата е МАНА – Азът, самосъзнанието, което дава право на всеки човек да заяви: На света съществуват само две неща – Аз и останалият свят.

               

         

УМЪТ

Умът, е седмият прозорец, приобщаващ ни към върховната цел на съществуването ни – познанието. Само той може да съхранява сведенията идващи от другите прозорци, да ги осмисля и изгражда картината на действителността. Затова е важно не само колко ще са отворени другите шест прозореца, за да идват до ума достоверни сведения, но и колко е отворен седмият прозорец към света и каква част от него се вижда от нашия ум, чрез сетивата.

• Когато е отворен към знанието за светлината, човекът е художник.
• Когато е отворен за звука, е добър музикант.
• Има изключително чувствителни хора за аромата и вкуса. Те са отлични дегустатори.
• Тези със шестото чувство, са ясновидци, екстрасенси.
• А онези с равнопоставено, повишено усещане за повече сетива са добри анализатори.

Във Вселената има само един – Вселенският Разум, който е промислил и осъществил Мирозданието. Затова и думата разум, е винаги в единствено число и се състои от две части раз и ум. Раз, означава пръв, първо, първично. Така както броим деянията си: раз, два, три – първо, второ, трето. Човекът няма разум, а само ум и се стреми да следва Разума, като разчита предначертанията му, чрез материалното многообразие.

     

ПАМЕТТА

Голяма част от сведенията придобити чрез сетивата през целият ни живот, се съхраняват в нашия ум, в паметта. Те са нашето знание. Но знанието е различно от мисленето, от мъдростта. Както се различаваме в телата и душите, така се различаваме и в паметта и мисленето. Това твърди и Лао Дзъ, в книгата си Дао Дъ Дзин: " Мъдрият не е начетен. Начетеният не е мъдър."

ВИДА и ВЕДА, са названията в езика Бхаджа от древността, за двата начина за придобиване на знания и оценката на тяхната значимост.

От Вида, е останал коренът на някои съвременни български думи: вид, видя, виждам, видно, видимо, видимост и др. Точно такова е и значението на Вида.

• Всичко материално проявено в природата и поради това възможно да бъде възприето от човека, чрез сетивата.
• Възприетото чрез сетивата знание.

         

   

МЪДРОСТТА

Веда, също е останала като дума в съвременния български език чрез корена вед, в думите: изкуствовед, музиковед, стоковед, учебно заведение, неведомо. Точно такова е и значението на Веда.

• Неведомо, невидимо, материално непроявено в природата и поради това невъзможно да бъде възприето от човека чрез сетивата.
• Веда, е висшето знание, до което малцина достигат чрез размишления, основавайки се на собственото си знание Вида.

Веда, е въображаемото продължение на Вида, по пътя на еволюцията.

Мъдреците достигнали Веда, в древността са наричани двиджа или дионис – два пъти родени, телесно и духовно. Хора, които гледат света с третото си око – ума. А за издигнатата в култ мъдрост се казва: "Съзнанието, определя битието!".

Съвременният човек създаде компютъра "по свой образ и подобие" и чрез съпоставяне на възможностите им можем да разграничим още по ясно Вида и Веда – паметта и мъдростта.

• Относно паметта, в сравнение с компютъра, човекът е почти абсолютна нула. Но компютърът не може сам да пожелае и да излезе извън сведенията, които му е вложил и задачите, които му е възложил човекът.
• Човекът, ако реши, може да тръгне мисловно накъдето си поиска и да си въобразява каквото си поиска. Поради това, относно мъдростта, мисленето, компютърът, в сравнение с човека няма тази мисловна свобода и е почти абсолютна нула.

Има и още една разлика между компютъра и човека. Вложената в компютъра памет не се променя. Но ако човекът натоварва постоянно своята памет и ако това се прави поколение след поколение, обемът на паметта на човека се увеличава.

По своята същност, и човешките, и компютърните знания са полета.

                   

РАЗЛИЧИЯТА

Като част от Пътя, за нашето еволюционно стъпало сме от животинския вид "човек", но като хора, вътре във вида си сме различни и в трите си "съставки": телата, душите и ума. А различията, каквито и да са те, когато и да е, където и да е, винаги са повод за разделение между хората. Но и различията са различни. Едните са естествени – лични, а другите изкуствени – групови.

Естествените, личните, могат да се градират в пирамидална структура.


• Номер едно е фактът, че сме родени хора, човеци. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че сме хора.
• Две и три, са мъжът и жената. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че се раждаме мъже или жени.
• Четири, пет и шест са децата, зрелите хора и старците. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че за определено време сме на определена възраст.
• Седем, осем, девет и десет, са четирите човешките "раси", според цвета на кожата. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за цвета на нашата кожа.

Ако използвам религиозната символика трябва да кажа, че до тук всичко е от Бога дадено, но от тук надолу по редовете на пирамидата всичко е от лукавия. Религии, идеологии, политически партии, народности, езици и т.н. и т.н.

                

МОРАЛЪТ

Веднъж обособена, общността си създава и се подчинява на свои общи неписани правила, които са сбор от качествата и желанията на членовете на общността. Изградени чрез борба и сътрудничество още в древността и променяйки се във времето в различните общества и за човечеството като цяло, те са достигнали до нас под названието Обществен Морал.

Моралът, е основата на общността и поддържа обществото в равновесие чрез справедливостта. А тя е, осигуряване на възможност за удовлетворяване на петте лични права, на възможно най-голяма част от общността.

Здравият морал (здравето на общността) поддържа здрава общност, основаваща се на доброволен съюз. "Болният" морал (болестта на общността) поддържа болна общност, основаваща се на принуда и измама.

Моралът, е началото и краят на общността. Като обществен регулатор, той е променлива величина и затова трябва да се пази и защитава от всеки член на общността. Мярка за качеството на морала може да бъде единствено неговата основа – справедливостта.

         

ТРИТЕ СТОЖЕРА

Еволюирайки милиони години, човекът е достигнал съвременния си "съвършен" образ. Ако решим да го опознаем, колкото и "сложен" да ни се вижда на пръв поглед, обобщавайки цялата му "сложност", ще установим че се състои от три "части" – тяло, душа и ум. Имайки предвид това, личните човешки права и задължения, дадени ни от природата са пет:

1. На живот.
2. На бит.
3. На възпроизводство.
4. На духовна удовлетвореност.
5. На творческо дръзновение на ума.


Първите три – телесните лични права, са неотменими. Те са генетично заложени и възложени на всеки отделен човек и никой, нито друг човек, нито обществото, не бива да го лишава безпричинно от тях.

Три са стожерите, които поддържат справедливостта – основата на морала в общността и самата общност. Елитът трябва да ги поддържа здрави, удовлетворени и добре работещи.

1. Първият стожер, е необходимостта от сигурни условия за удовлетворяване на трите неотменими лични телесни права на човека – на живот, на бит и на възпроизвеждане.

Първият стожер, е нуждата от задоволяване на потребностите на тялото. Той е "хлябът", от римските обществени устои: "Хляб и зрелища!" Елитът, задължително трябва да удовлетворява телесните права и нужди на всички хора в обществото. Ако възможностите на дадено обществото позволяват единствено удовлетворяване на хората само по първия стожер – телесно, в такова общество "Битието, определя съзнанието".

2. Вторият стожер, е необходимостта от осигуряване на повече и по-добри възможности за упражняване на четвъртото лично право – на душевна удовлетвореност.

Това става чрез културата, изкуствата, спорта и туризма. Те са "зрелищата" от римските обществени устои: "Хляб и зрелища!"

3. Третият стожер, е необходимостта от осигуряване на повече и по-добри условия и възможности за упражняване на петото лично право – на творческото дръзновение на ума.

То трябва да става на основание на колективното познание, чрез личното дръзновение на отделния човек, за открития и нововъведения в областта и на трите стожера. Елитът трябва да осигурява условия за проверка, осъществяване и прилагане на мисловните градежи на въображението на личността в действителността; От теорията, в практиката; От Веда, във Вида. В такова общество "Съзнанието определя битието!" Третият стожер трябва да бъде първостепенен и обгрижван от всички. Той е двигателят на прогреса.

"При невъзможност в дадено общество да се осигурят условия за удовлетворяването и на трите стожера, първо трябва да бъде ограничен третият стожер, след това вторият и накрая да остане само първият, да поддържа общността. Когато и той рухне, общността престава да съществува."

               

ЕЛИТЪТ

Поради нашите различия, по-способните личности в общността, по естествен път се проявяват или биват гласно или негласно приемани или обявявани за водачи на рода или племето. С увеличаване на числеността на общността, съизмерно се увеличават и водачите, които се обособяват в група, ръководеща общността. Те са елитът. Задълженията на елита са да осъществи, организира и поддържа здрави и работещи трите стожера на обществото.

Освен за устройството и устойчивостта на обществото, елитът е отговорен и за опазване на реда в него, запазване на територията на държавата, на земята, водата, природните богатства, както и за взаимоотношенията с другите общества.

Моралът не е природна даденост, а обществени – човешки съглашенски поддържани устои, за устройството и съществуването на общността. Когато обществото "заболее", това означава, че са нарушени неговите устои, следствие от излизане на елита на общността от общоустановения за нея морал или, че елитът е подчинен на друг елит, от друго общество, с друг морал или мироглед.

https://www.facebook.com/boris.balkh

МИСЛИ ФОРМИ 22

                                 
                                                                         

А е символ на будното съзнание. Когато сме будни, ние оперираме през сетивата си и погледът ни е насочен навън – към заобикалящата ни действителност. Това е първото състояние на съзнанието.

У е символ на състоянието на сън. Когато спим тялото остава неподвижно, а погледът е насочен навътре. Тогава се свързваме с активното си подсъзнавано. Това е второто състояние на съзнанието.

М е символ на дълбокия сън (без сънуване). Това е едно особено състояние, при което имаме възможност да се свържем с най-тъмните кътчета на подсъзнанието си и да видим онова, което иначе не бихме могли. Това е третото състояние на съзнанието.

И накрая идвата тишината – турия. Състоянието на пълно свързване и отпускане, на тотално блаженство. Това е четвъртото състояние на съзнанието, за което не може да се говори – то трябва да се преживее.

   

Адвайта-Веданта говори за четири състояния на Атман в индивидуален аспект — будно състояние, съновидение, дълбок сън и състояние на чист Атман, съответствуващи на четирите космически състояния — Вирадж, Хиранягарбха, Ишвара и Брахман. Според нея индивидът има три тела — физическо тяло, фино тяло и каузално тяло. Прана контролира функциите на физическото тяло. Умът и сетивата са най-тясно свързани с нея. По време на съня със съновидения и на дълбокия сън манас оставя физическото тяло на грижите на прана. По време на съновидение активно остава финото тяло и не умът без тяло, а умът с финото тяло съществува в съня и оперира с фините елементи на обектите. В дълбокия сън пък остава активно каузалното тяло. През него изчезват вътрешното чувство, умът, интелектът, а финото тяло се запазва само в потенциална форма. По време на прераждането физическото тяло се изоставя завинаги, а финото тяло се премества от едно физическо тяло в друго. То се състои от съзнателен елемент и личностния елемент Его с натрупания опит от последното и миналите прераждания.

Интересни решения, предлага психологията на Йога. За нея когато процесът на обикновеното познание е възпрепятствуван, Атман, който е чист възприемател, възвръща своята истинска природа.

Ако за съвременната психология съновидението е така или иначе репродуктивен психичен процес, за индийската психология, това не е така, макар че и за нея сънищата се дължат до голяма степен на впечатленията, останали от нашето будно състояние. При съня човек няма съзнание за тези впечатления и по това сънят се отличава от паметта. Но въпросът е, че за съвременната психология всичко започва и свършва със съзнанието и неговите функции, докато за индийската има нещо друго по-широко и по-сложно като процес, наричано виджняна, което действува и в будно, и в състояние на сън. В съня човек е в своето фино тяло и неговият свят се състои от фини елементи. В прехода от будно състояние към сън физическото тяло остава на грижите на прана и умът заедно с останалите ментални функции е привлечен и използуван в съня. По време на дълбокия сън физическото тяло остава под въздействието на прана, но умът и сетивата са оттеглени във виджняна, а самата виджняна в зародишно състояние влиза в т.нар. „причинно тяло“. Последното е несъзнателно и непроявено състояние на индивида и неговия свят. То е непроявеният микрокосмос, притежаващ всички сили, които съставят света на индивида, но в латентно състояние. Така светът на сънищата е различен от този на будното съзнание, двата са несвързани. Това е и причината времетраенето на съня да не бъде съпоставимо с времетраенето на процесите в будното състояние.

Изложеното разбиране на съня е може би най-разпространеното, но не е единственото даже за ортодоксалните философски учения. Що се отнася до будистите, те не отдават значение на различието между физическото и финото тяло в процеса на съня. За тях само манас, но не и сетивата, действува по време на сън. Будистите имат свой принос в класифицирането и характеризирането на съновиденията. Според тях има четири групи съновидения: съновидения, дължащи се на органични и мускулни неразположения; повтаряне на предишни съновидения и такива, дължащи се на предишни преживявания; съновидения, дължащи се на внушения от спиритични агенти; пророчески съновидения. Първите две групи не отговарят на фактите, пророческите са винаги достоверни, сугестивните могат да бъдат достоверни или не в зависимост от това дали спиритичният агент изпраща вярно или невярно внушение.

               

Инструментите – очите, носът и ушите – се състоят от груби материали. Органите също са съставени от материя. Както тялото е формирано от груби материали и поради това то преобразува Прана в различни груби сили, по същия начин вътрешните органи (на възприятие) са съставени от фини елементи като Акаша, Ваю, Теджас и т.н. и преобразуват Прана във фините сили на възприятието. Вътрешните органи, функциите на Прана в тях, умът и Буддхи заедно образуват финото тяло на човека – Линга или Сукшма Шарира. Линга Шарира има реална форма, тъй като всичко материално трябва да има форма.Умът се нарича Манас, Читта Вритти, или вибриращото, нестабилно състояние. 

Ако хвърлите камък в едно езеро, първо ще има вибрация, а после противодействие. За момент водата ще вибрира, а после ще има ответна реакция върху камъка. По същия начин, когато до Читта достигне едно впечатление, тя вибрира за кратко. Тези вибрации се наричат Манас. После тези вибрации, или впечатлението, се пренасят по-надълбоко и се представят на вземащата решения функция, Буддхи, която реагира. Зад Буддхи се намира Ахамкара или егото, чувството за самосъзнание, което казва “Аз съм”. Зад Ахамкара е Махат, или разума - най-висшата форма на съществуване в природата. Всяка една от тези функции е следствие на предхождащата я. В случая с езерото, всяко въздействие което достига до него е от външния свят, докато в случая с ума, въздействието може да дойде както от външния, така и от вътрешния свят. Зад разума (Махат) е Душата на човека, Пуруша, Атман – чистият, съвършеният, единственият, който действително вижда и заради когото са всички тези промени.Истинският човек само наблюдава всички тези промени – той самият никога не е нечист; но чрез онова, което ведантините наричат Адхяса или отражение, и поради неговото въвличане (в природата и нейните обекти) той изглежда нечист. Също както един кристал, пред когото е поставено червено или синьо цвете: този цвят се отразява в него, но самият кристал е чист. Ще приемем за даденост, че съществуват много души и всяка от тях е чиста и съвършена; върху всяка се наслагват различни видове груба и фина материя и я правят да изглежда многоцветна. Защо природата прави това? Природата претърпява всички тези промени заради развитието на душата; цялото това творение е в полза на душата, за да може тя да бъде свободна. Тази необятна книга, която ние наричаме вселена, е разтворена пред човека, за да може той да чете от нея; и накрая той открива, че е всезнаещо и всемогъщо същество.

Свами Вивекананда

Това което наричаме материя в настоящето, е наречено от древните психолози Бхутас, външни елементи. Има един елемент, който според тях е вечен; всеки друг елемент бива създаден от него. Той се нарича Акаша. Идеята за него е донякъде сходна с тази за етера в наши дни, въпреки че не е съвсем същата. Едновременно с този елемент съществува и вечната енергия, Прана. Прана и Акаша се комбинират и рекомбинират, като по този начин образуват всички елементи от себе си. Накрая на всяка Калпа (цикъл) всичко утихва и се връща към Акаша и Прана. В най-древното човешко писание, Риг-Веда, има един красив пасаж, който описва творението по най-поетичния начин: “Когато не е имало нито нещо, нито нищо, когато тъмнината е заливала тъмнина, какво е съществувало?” И е даден следният отговор: “То е съществувало - без вибрация.” Тогава е съществувала Прана, но в нея е нямало движение; Анидаватам означава “съществувам без вибрация.” Вибрацията е била спряла. После, когато започва Калпа, след необятен интервал от време, Анидаватам (невибриращият атом) (“атом” в смисъл на най-фината частица), започва да вибрира и Акаша получава удар след удар от Прана. Атомите се кондензират, и чрез това кондензиране се създават различните елементи (частици). Акаша, върху която Прана въздейства чрез повтарящи се удари, поражда Ваюили вибрации. Ваю вибрира, и докато тези вибрации нарастват и стават все по-интензивни, те предизвикват триене и пораждат горещината, Теджас. По-нататък (като същевременно този процес продължава) образуването на горещина завършва с втечняване, Апах. Накрая течността се втвърдява. Първо имаме етера и движението, след това се появява горещината, която после се втечнява, а течността се кондензира в твърда материя; и всичко това преминава съвсем точно по обратния начин (по време на инволюцията). Твърдата материя ще бъде втечнена и после преобразувана в горещина, която бавно ще се превърне в движение или вибрации; това движение ще спре и тази Калпа или цикъл ще завърши. После всичко отново ще се върне и в края на следващия цикъл пак ще се разложи до етер. Прана не може да действа сама без помощта на Акаша. Всичко което ние познаваме като движение, вибрация или мисъл, представлява модификация на Прана, а всичко което познаваме като материя - независимо дали като форма или съпротивление - е модификация на Акаша. Прана не може да съществува самостоятелно, нито да действа без посредник; когато е в своята най-чиста форма, тя съществува в самата Акаша, а когато се видоизмени в някоя сила на природата, като например гравитацията или центробежната сила - Прана има нужда от материя (в която да действа и съществува). 

Вие никога не сте виждали материя без сила; това което наричаме сила и материя са в действителност грубите проявления на онези неща, които, когато са свръхфини, наричаме Прана и Акаша. На английски език можете да наричате Прана жизнена сила, обаче не трябва да я ограничавате само до живота на човека; но същевременно не трябва да я идентифицирате и с Духа, или Атман.Така е винаги. Творението не може да има нито начало, нито край; то е във вечно движение.

Имаме три реалности. Първо, природата, която е безкрайна, но изменчива. Цялата природа е без начало и без край, но в границите на многообразните промени. Тя е като река, която тече надолу към морето в продължение на хиляди години. Това винаги е същата река и все пак тя се изменя с всеки изминал миг, и нейните частици вода променят положението си постоянно. След това имаме Бог, който е неизменен и е Владетелят на вселената; и накрая душата, която е неизменна и вечна като Бог, но е под Негова власт. Едното е господарят, другото слугата, а третото е природата.Бог е причината за сътворението, съществуването и разрушението на вселената. За да бъде породено следствието, причината трябва да е налице. И не само това, а причината трябва да се превърне в следствието. Чашата е създадена от определени материали и определени сили, които е използвал нейният създател. В чашата присъстват тези сили плюс материалите. Използваните сили са се превърнали в сили на слепване и ако те изчезнат, чашата ще се разпадне на парчета; материалите също, без съмнение, присъстват в чашата. Само тяхната форма се е променила. Причината се е превърнала в следствие. Винаги когато видите някакво следствие, вие можете да достигнете до неговата причина, тъй като причината се проявява в следствието. Ако Бог е причина за вселената, а вселената е следствие от Бог, от това следва, че Бог е станал вселената. Ако душите са следствието, а Бог е тяхната причина, това означава, че Бог е станал душите. Следователно всяка душа е част от Бог. “Както от буйния огън изскачат безчетен брой искри, така цялата тази вселена на душите е произлязла от Вечния.” Човек започва да открива, че ако Бог е причина за вселената, а тя – Неговото следствие, тогава Самият Бог би трябвало да е станал вселената и душите, а човекът е една частица от онова, на което Бог е цялото. Ние сме малки същества, искрици от огромния огън, а цялата вселена е проявление на Самия Бог. Това е следващият етап. На санскрит той се нарича Вишищадвайта. Също както аз имам това тяло, което обвива душата, и душата живее във и чрез него, така и цялата тази вселена от безкрайни души формира образно казано, тялото на Бог. Когато настъпи период на инволюция, вселената става все по-фина и по-фина, но въпреки това тя си остава тялото на Бог. Тя продължава да бъде тялото на Бог и когато дойде време за грубото проявление. Точно както човешката душа е душа на човешкото тяло и на ума, така Бог е Душата на всички души. В първото гледище, това на дуализма, всеки от нас е индивид вечно отделен от Бог и природата. Във второто ние сме индивиди, но не сме различни от Бог. Ние сме като малки частици, които се носят в една обща маса, и тази маса е Бог. Всички сме в Него и сме Негови части и следователно сме Едно. Въпреки това, между човек и човек, между човек и Бог има строга индивидуалност – ние сме отделни и все пак не сме отделни.След това идва един още по-дълбок въпрос. А той е: може ли безкрайността да има части? Какво искаме да кажем като говорим за частите на безкрайността? Ако поразмислите, ще видите, че това е нещо невъзможно. Безкрайността не може да бъде разделена, тя винаги си остава безкрайна. И не може да има две безкрайности. Ако предположим че има, ще видим че едната би ограничила другата и тогава двете биха били крайни. Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото съзнание, което ние наричаме човешка душа.

Душата, природата и Бог-Свами Вивекананда

                

Цялата вселена е Едно, само илюзиятa на имената и формите е създала тези привидни разлики. Махнете имената и формите , това което оства е Бог. - Свами Вивекананда.

По същия начин, по който овладяването на слънчевата енергия може да преобрази външния свят, така развитието на праничната енергия е ключът към вътрешната

трансформация. Ведите казват, че смъртните ядат храна с апана (жизнената сила в долната част на коремната област), докато Боговете приемат храна с прана (жизнената сила в областта на главата). Под смъртните трябва да се разбират физическите тъкани; безсмъртните са сетивата, които се подхранват пряко чрез сетивните отверстия в главата. Докато правилното хранене поддържа апана, за захранването на прана са потребни правилни впечатления. В това отношение са важни досегът с природата, ритуалите и визуализациите, като и сен-

зорни терапии, в които са включени цветове, звукове или аромати. При духовното ни израстване ние трябва да се научим да поемаме повече прана, за да храним Боговете или духовните сили в нас. Необходимо е да контролираме апана,особено половия нагон, така че да не губим низходящата си

жизнена енергия.Мантрите, особено единичните срички или биджа-мантри като ОМ или ХРИМ, пораждат трептения (нада), които насочват праничната енергия в цялостното ментално поле,включително в подсъзнанието. Самата медитация, като създава пространство в ума, поражда прана в него. Когато умът бъде доведен до безмълвно и възприемчиво състояние, подобно на разширяването на небето, нова прана се поражда в него, която изцелява и обединява нашата съзнателност. Навсякъде, където бъдат създадени пространство и покой, те би-

ват последвани от прана или енергия. Апана, която се присъединява към силата на гравитацията,се движи надолу и дава в резултат болест, остаряване,смърт и снижаване на съзнанието. Прана, която е съединена с елементите въздух и етер, се разпръсва възходящо чрез ума и сетивата. Това води до загуба на координация между ума и тялото и лишаване от жизненост. Обединяването на тези две първични прани води до укрепване на нашата енергия заедно с пробуждане на висшите ни способности. Йогическите практики работят за издигане на апана, за да бъде обединена с прана, и за изтегляне на прана надолу пак със същата цел,като обединението на прана с апана става в областта на пъпа- праничният център в тялото.Пранаяма развива пранагни или агни на праната, което е отговорно за смилането на праната в тялото. Пранагни се развива главно чрез правилно задържане на дъха след дълбоко вдишване. Вдишаният кислород е храната за пранагни;издишваният въглероден двуокис е неговият отпадъчен продукт. Също както гладуването пречиства физическото тяло,така задържането на дъха пречиства финото тяло. Пранагни

поражда една особена форма на изпотяване, елиминираща токсините, които блокират различните надита.Пъпът, в който се обединяват всички видове прана, е също и центърът на пранагни във физическото тяло, агни на праната,

което бива разпалено чрез обединяването на прана и апана.Пъпът е най-висшата от трите долни чакри, които са взаимосвързани. Пранагни поражда силата кундалини, която пробужда тези чакри и се изкачва, при което носи със себе си

и прана, и апана.

Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото съзнание, което ние наричаме човешка душа.

                               

Страха е вграден в човек за да познае Бог / себе си / , това чувство се активира отвън на тялото от невидими разумни същества , които знаят , че Ти си батерия на енергия с неограничен ресурс . " Гробарят на вашите илюзии "

" Гневът и спокойствието са състояния на духа , в зависимост на капацитета на енергията се включва и съответното състояние . " • Когато търсиш себе си ще откриеш първо страховете си •

Това за което мислиш те владее !

Бумеранг - колкото повече бягаш от тъмнината повече ще те привлича . Така е и със светлината . Menvra Zayn

И във Хаоса цари порядък за тези , които успеят да го видят ще им бъде , като бонус . Menvra Zayn

На Земята живеят множество същества , които са невидими за нормалните човешки сетива . Всички те са впрегнати с една изключително прецизна задача да повдигат вибрациите на планетата и по този начин да се усъществява еволюционния ход на Вселената . Във растителния и животинския свят е по същия начин . Човека е единственото същество , което трябва да го осъзнае , че принципа / Аз завися от Теб / е процес който спира еволюцията на цялата планета . Взаимодействие и зависимост на всички индивиди без да си пречат и използват енергийно. На един минерал - кристал за да се трансформира в растение е нужно около 300 милиона години. Как мислите може да промените състоянието на човека ....Търпение ...а това става главно с любов . Бог / Природата/ е вложил цялата си Любов във всичко видимо и невидимо . От нас се иска само да я приемем и да не я задържаме за да не спираме процеса . Тогава.... Тогава Вселената ще стане това което трябва да бъде . Menvra Zayn

Търсенето на истината е много по скъпоценно отколкото да я притежаваш . ~ Shu-me-ru hronologe ~

Времето е заложено в програмата, а вие сте в холограмата

Реверс - келтска тетрадрахма от централна България.

(Около 50 г. до н.э.)

Мирмидоните или Мирмидонците (на гръцки: Μυρμιδόνες) са митично ахейско племе от остров Егина. Според някои митове те произлези от Мирмидон, син на Зевс и Евримедуза. Според друг мит след като островът бил обезлюден от страшна чума, Зевс, по молба на Еак, превърнал мравките в страната в човешки същества и затова новият народ започнал да се нарича мирмидонци (от гр. μύρμηξ, „мравки“). По време на Троянската война мирмидонците се сражават под водачеството на Ахил.

Има теория за родствена връзка на мирмидонците с (пра)българите. Йоан Малала пише „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“. Тези сведения са много оспорвани, но са исторически факт. Това сведение е отразено и старобългарския превод на „Илиадата“ направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.[2] За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от Йоан Цеца, който пише „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.

Прилича на мравката " Z ".Бушмените имат богомолка за свой главен бог! В древногръцкия епос, поне в две произведения биват споменати така наречените „мирмидони“ – мистериозните воини-мравки. Те били много ефективни войници и освен че според легендата били превърнати във воини именно от мравки, те също така до голяма степен следвали модела на поведение на споменатото насекомо.В някои части на Африка мравките биват считани за посланици на боговете, а хопите и други северноамерикански племена не само просто ги споменават в своите митове, а директно заявяват че „хората-мравки“ са спасили техните предци, отвеждайки ги в подземни пещери където им дали храна и подслон.

В древнокитайските трактати са описани случаи ..на Диктататори .. Обществени КРАДЦИ ..държащи в немотия ..общностти .. в продължение на десетки поколения .. у-наследени царства .. заедно с "мъдрите" |Им| закони .. .. именно мъдреците са – оръжието и инструментът за облага [на Големите Крадци].. Сионските Мъдреци .. чрез – техният закон, ред и правосъдие .. облагодетелстват Големият Крадец .. { .. [ – "мъдрият" Ред, Закон и Правосъдие .. стояТ .. ] "пред вратите на" Владетелите КРАДЦИ ..}. ––––––– G8 execution

Дядото на Джамала... вторият отляво... мирен гражданин, изселен от руските диваци...

В Интренет изтече снимка, на която се вижда дядото на Джамала, когото "тиранинът" Сталин преселил в Киргизтан. Това е вторият от ляво на дясно. Това е "мирният гражданин", дето несправедливо бил изселен. Всъщност нацистките дивизии, съставено от татари, са избили между 200 и 300 хиляди руснаци по време на окупацията на Крим. При масови военни престъпления е много трудно да се докаже кой точно войник какви зверства е извършил. Т.е. не може директно да се каже, че дядото е убиец на невинни. Но един друг факт го въвлича в отговорността. Тези дивизии са били изцяло доброволни, Хитлер никого не е заставял да влиза в тях. Т.е. след като си бил в такава военна част, носиш отговорност за всичко, което въпросните части са направили, дори и един е направил по-малко зверства, а друг - повече.

Между впрочем, през 1944 г. не е първото преселване на въпросния етнос. След Кримската война (1856), голям брой подобни хора са изселени от Крим и са заселени в България от османската власт. Те са известни като "черкези". Заради това, че водят разбойнически начин на живот, нищо не работят, а само тероризират населението, се покачва напрежението в Подбалкана, където са заселени. Това допринася за избухването на Априлското въстание именно там. После при самото въстание, именно черкезите са най-жестоки в потушаването му. Можем да допуснем какви са ги вършили под крилцето на Хитлер в Крим.

В памет на въпросния дядо, и в подкрепа на нацистките наследници в Киев, Евровизия връчи първо място на фашистката песен. Въпреки съвсем различно гласуване на европейските граждани...

Хнум създава телата на човешките деца на грънчарско колело от глина и ги поставя в майчините утроби, факт илюстриран в каменно-медната епоха чрез многобройните детски фигурки от глина и бременни жени по цялата територия на България. В пещерите тези фигурки се оплождат от бог Ра, вдъхва им се душа. Човешкото тяло се състои от 44 метала, прости химически елементи, така че ако глината съдържа тези метали, подобно на майчиното тяло, от глинената кукла може да се роди човек.

Гените в ДНК спиралата съдържат само информацията за изграждането на протеини. Но протеина - това не е тялото. Той е само на блокове, от които е изградено тялото. И за да го изградим, ние се нуждаем от план, архитектурни чертежи, които да показват къде и каква тухла трябва да се постави. С една дума, ние се нуждаем всички от една и съща програма за развитие на тялото в пространството и времето. Къде е тя? В гените я няма. Освен това се оказа, че генетичния код заема само един процент от дължината на ДНК. Останалите 99% изглежда че не са необходими, и генетиците побързаха да ги нарекат "ненужен" ДНК участък. . Защо е необходим този пълнеж"? П.Гаряев отговаря на този въпрос така: "Информацията, която се съдържа в гените не е достатъчна, за да се изгради" правилното "тяло/организъм. Необходима е информация отвън,... диктуваща последователността и параметрите на изграждането на възможности. Разбрахме, че именно "ненужната" ДНК приема специални електромагнитни вълни, а след това с помощта на микровълни ги предава на всяка клетка,така определя как тя да се развива и какво място да се вземе в "строителството" на тялото ".3. Автора на статията А. Валентинов допълва тази информация: "От незапомнени времена, източните религии твърдят, че човек е част от пространството/вселената и е свързан с него чрез загадъчни нишки. Наскоро, физиците са дали името на тази връзка: информация и енергийно поле. Тя обгръща човек носи образа му в пространството на холограмата. Сега Гаряев и колегите му А.Березин, Г.Комиссаров, Э.Андрианкин доказали, че тази холограма се появява пред тялото. И за да бъдем точни, информацията, идваща от "отвън", кара хромозомите да създават такъв вълнови образ,...имидж вълна. И когато клетките, например, върху човешкия ембрион започва да се делят, именно този образ на холограмата показва кога и къде е необходимо да растат краката, ръцете, главата ... С други думи, вълната е изпълнена с образа на материята, така както формата за отливки се запълва с материал ".4 П. Garyaev отново, казва: "Ние няма да уточняваме точно кой изпраща информацията на ДНК, по която негова визия, хромозомите строят бъдещата сграда на организма. Ние подчертаваме още веднъж, че всяко живо същество се основава на предварително определена вълна холограма. Това ни позволи да разработим теория обясняваща много от фактите. ... Това може да обясни произхода на живота на Земята. В крайна сметка, все още не е установена ДНК със заложена в него информация. Така че, някой трябва да изпрати вълна от холограмата, и да принуди молекулите да се съберат в протеини, и те да се появяват в тялото.

http://budha2.blog.bg/technology/2015/07/28/svetlinata-na-sveta-i-kryvta-informaciia-idvashta-otvyn-a-ne.1379691

Юдео-християнската змия

"Биене" на Млечният Океан(Път) от деви(дни) и демони/наги(нощи). Знанието, което притежават е различно.

Девите притежават Трансцедентално Знание, а нагите - "карнално"(телесно), свързано с полови органи.

Демоните са наречени още и наги(тъй като идат от адските планетарни системи, "холографският юг") - виж публикацията "ВЕДАическа космогония".

Ако проследим етимологията на думата "ден"(day, dei) иде точно от Санскр. "дев"(deus), "полубог". Дните на седмицата(седморният цикъл и вълнова скала за цветове и звуци е Арйанска особеност!!) са кръстени на деви, полубогове.

Етимологията на думата "нощ" на Санскр."накта"(Eng. "night", Ger. "Nаcht", Рус. "ноч",) иде пак от Санскр."нага"(змия, гол).

Латинската дума за "черно" ("nigr", "negro") иде от Санскр. дума "накта"(нощ), която е асоциирана с "нага"(змия, гол)виж още публикацията "Шива, маха-дева ил от мракът..."

"Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, 

бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите".

Матей 10:16

---------

*Един ваишнава, какъвто е Христос Галилейски, никога няма да дава змийски пример!!!

Змията, каквато и да е, никога не е пример за освобождение от материята. 

Но явно на християнските римски офци им харесва 

вълчото царство на юдейската змия яхве от Лемурия!!

Нека да споменем нещо и за йудео-християнската змия (яхве, яхова, еова яху-аллаху) "Archaeopterix judeo-christianicus"("археоптерикс-юдео-христианикус"). Този зооморфизъм е ЧИСТ продукт на римското християнство(след 3 в. след Хр.), известно още като НОВ ЮДАИЗЪМ. Разбира се, християнската доктрина на ранните християни - богомили, катари, манихейци и прочие, следващи ВЕДА-Словена, няма нищо общо със змията яхве на рудрическите лемурийски духове, но все пак да споменем нещо и за тези юдео-християнски змии, които днес са плъзнали да проповядват новият стар юдаизъм на древната змия(лъжа) с "Черната книга", вариант на полемурийчените(порудрийчените, пояховийчени) Арйани - римляни и гърци.

"Черната книга" е сборник от СЗ -"стар юдаизъм" и НЗ -"нов юдаизъм"- Аврамски инструкции за оцеляване на паразити в тамас-гуна.

Поради упадкът на Арйаните в кали-йуга Римската и Еллинските империи са възприели рудрическа духовност на извънкласовите наги и са съставили един буламач-религия : смесица от ВЕДАическо Арйанство през призмата на Аврамическите рудрически духове, наречено "Нов йудаизъм" със "свещено писание" = "Черната книга". Съвсем логично("линейно мислене") е тази Черна книга да съдържа купища протоворечия - "1 истина, следват 5 лъжи" и така в безкрайна редица повторение, за повече инфо - http://www.infidels.org/library/modern/donald_morgan/inconsistencies.html)

От това смесване на доктрините угоднически се е получил един зооморфозъм "римският археоптерикс".

Ако всички сме изградени от Космически прах, то значи в същината си сме еднаква първична субстанция.Манифеста на тази субстанция е Монадата.Но пък..Ако всички сме изградени и анимирани от еднакви Монади,тогава кое е онова което създава различията? Например..Кое отличава човекът от мравката?

- Съзнанието.

Универсалното съзнание е навсякъде, но от "точката" индивидуалността АЗ, зависи как се проявява то.

И като казвам точка,имам предвид всяка частичка Космически Прах, защото всяка частица има собствено съзнание.Дори клетките на тялото ми си имат такова..Няма топос в Абсолюта, без елемента Съзнание.Всъщност съзнанието Е самият топос.

Активното(проявеното)Вселенско съзнание изглежда горе-долу така..Като огромна паяжина,но не разпростряна в една плоскост, а във всички всевъзможни посоки. Подбно сфера. Сфера изтъкана от паяжина.

Всяка "перличка" която виждате в голямата паяжина е един Аз. От него са създадени/фрагменирани други Аз и т.н и т.н. Подобен модел при родителстването.Създаваш дете,и без значение дали в него ще влезе фрагмент от индивидуален БА, или пък от Планетарния БА..Няма значение. Вие създавате(или спомагате за създаването)на нова точка. Нова единица съзнание. И това е огромна морална(говоря за истински морал,не за розови финтифлюшки)отговорност!

Всички Сме и Всичко Е Съзнание!

Разликата е в степента на неговото развитие.Еволюция.

На Фигура 27 се изобразява Съда на Анубис, където човекоподобни същества с глави на кучета претеглят сърцата на хората. Текстът на "Книга на мъртвите", приведен в "Папируса на Ани", дава подробно описание на представите на египтяните за задгробния живот. Една глава описва Съдът на Озирис, където Анубис претегля сърцето на кантара на истината. От лявата страна на везните, се поставя сърцето на покойника, отдясно - перо богини Маат (-ары) = Матери <= Ратеам, която символизира количеството на величината Бa, дадена на човека от абога Рa първоначално/изначално при рождение. 

Бa това е "леко" вещество. Ако човек е живял живот на праведник, и размера на Бa в сърцето му се е увеличил по време на преживения живот, замествайки мястото на "тежката" плътска енергийна компонента на човешкото тяло Ka, то сърцето на човека в края на живота е станало по "леко", отколкото при раждането, така че перото на Ратеам надделява, и така духа на човека Бa се втурва по теглото на Истината, към Слънцето РА, което е портал към Pайските планети. Като изпълнил своята мисия в света.

Ако сърцето на починалото лице при тегленето е по-тежко от перото на Ратеам, това означава, че за живота си човек е намалил в сърцето си размера на Ба, даден му от Абог Рa при раждането, и е подменил загубил "светлинната/лека" Бa с плътска "тежка" енергия Ка, тоест с "енергията на греха. " Колкото повече в сърцето е греха "тежката" Ka, толкова по-малко, е съдържащата се в сърцето "леко" на тегло Ба, така че ako "тежкото" греховно сърцето на починалия надхвърля перото на Матери <= Ратеам, то духа на човека се втурва по скалата на истината надолу към Aру в ада като не изпълнил своята мисия на Земята. 

Ето защо сърцето се претегля на Съда на Озирис, за идентифициране на Бa / Кa в сърцето на покойника в сравнение с еталонното значение Ба /референтна стойност/, достъпно с раждането. Оттук и произлиза изразът "натежало сърце", "болен в сърцето", синоним на характера, което означава едно и също нещо: вмъкване на змията на грехът в сърцето на човек, и изяждаща даденото на човека по рождение Ба. С други думи, плътския грях - змията Ka поглъща Ба.

Човек е направен от бог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни и животински храни, се втурна обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай" 

От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпва със сърца животните енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба да Sun Ra. Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре. По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешка намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко е Рa. 

По този начин, хората са инструмент на Ра, ръката му, неговия "трансформатор" и "микропомпа" Рa създадени специално за превръщането и последващия "трансфер" на силата на греха на Ka от Aрa в Святия Дух Ба. Ето защо човек е дуалистичен по природа: той е като съставляваща/компоненти на Ка (самото тялото употребяващо растителни и животински храни), и компонента на Бa (наричана дух, даден от Aбог Рa на човек по рождение), между които във всеки един момент и времена се води непрекъсната борба, кой ще спечели: плътта над духа, или духа над плътта. По отношение на Словото-Рa е борба между Ка и Ба. Тъй като в момента светът е доминиран от арианския култ, ритуалите на погребение в християнството, исляма, юдаизма осигуряват предаване на тялото на починалия на Хор, т.е. погребение.

Слоевете на ефирното сканиране

Когато в процеса на сканиране се "внедряваш" в човешкото съзнание, ти преминаваш през различни слоеве от неговата личност. В началото е първия слой - социалното позициониране на човека, това, за което той се представя пред света. Да кажем, външната му маска. След това идва по-дълбочинен, втори слой - очевидно позиционирането на човека за един тесен кръг от приятели. Също маска, но с по-интимни свойства.

Накрая е третия слой от личността, най-интимния. Той се явява позиционирането на човека пред самия себе си, което дори не става винаги, а само в определени моменти на дълбоки откровения и самоанализ.

Така че изтънченото фино възприятие позволява в известен смисъл да четеш хората като книга. Нека ви напомня, че финото възприятие изисква добра дисциплина на вниманието, за да не заприлича на маркуч под налягане с мощна, неконтролируема струя на водата, а на лазерен лъч, насочен в съответствие с волята на оператора.

Освен това имайте предвид, че ефирното сканиране - това не е видение. Това е възприемане чрез тялото (ефирното, разбира се) на усещания, идващи от човека. Тук няма визуални образи - дори се опитайте да ги игнорирате, като се фокусирате само върху идващите усещания. Минимално спиране на мислите ще се отрази много добре.

Луната свети благодарение на отразената слънчева светлина. Когато слънцето залезе, луната е от полза при разкриването на формите. Когато слънцето изгрее, никой не се нуждае от луната, макар че бледият и силует все още се вижда на небето. 

По същия начин стоят нещата с ума и със Сърцето. 

Рамана Махарши, "Скъпоценности от Бхагаван", гл.IX

Как да намеря Атман (Себето)?

Ти си водата, а обектите са мехурчетата.