Джендъризмът е свещенна практика на Съветския и Европейския съюз
Американски посланик усетил „смрадта на отвъдното“, когато го целунал вождът на всички времена и народи
Червената медийна армия и присъдружните им тролове за нула време наложиха у нас понятието „джендър“, което безогледно се използва за целите на антиевропейската пропаганда. А е добре да се вгледат в своите редици, да се взрат в историята си, дори в „Паметника на Съветската армия“, където съветски войник и българския му другар-работник се държат нежно, вплели пръсти, да разгледат снимките на видни социалистически водачи от последните години, припичащи се на шезлонги, милите фотографии на Путин и Медведев. От тях е видно, че много често джендърът обикновено е социалист.
Истанбулската конвенция също е дело на европейските социалисти, нали така?
Което не пречи на нашите, които се кичат с това име, да се нахвърлят като глутница на делото на колегите си, по което са работили и техни евродепутати.
Разпространяват с огромно настървение един смайващ текст, че Истанбулската конвенция била „вавилонска конспирация“. Той започва така: „На „джендърите“ откровено не им пука ни за жени, ни за дом, ни за борба с насилието. Единственото, което ги води е омразата към мъжа“. Авторът е абсолютно прав, ако погледнем на нещата исторически. Само дето омразата там е срещу всички хора , ако трябва да бъдем точни.
Именно най-големите сатрапи, избили милиони са пионерите на мъжката целувка
Тази ритуална и сакрална целувка я има и при мафията, а това никак не е случайност.
Да припомним, че в Италия полицейски информатор обвини бившия италиански премиер Джулио Андреоти в „целувка по устата в знак на почит“ с капо ди тути капи на Коза ностра Салваторе (Тото) Риина на тайна среща през 1987 г. Това коства големи неприятности на прочутия политик. Снимката не се появи, разбира се.
В Русия, както впрочем и в Сицилия, целувката по устата между мъже е вековна традиция. Тя става изключително популярна сред големите играчи, защото значението й е недвусмислено: „Ние сме си по-близки от семейство, по близки от любовници, защото ни свързват страшни тайни“.
Всъщност в новата история този обичай е въведен от самия Сталин
Нищо чудно, че последователите му така безпрекословно спазват традицията.
Сталин целува по устните мъртвия Ленин, свидетелства Надежда Крупская, твърди авторът на световния бестселър „Сталин. Пътят към властта“ Стивън Коткин.
Понякога целувката се дарява и на „класовия враг“
Ако вождът така е преценил и е пийнал повечко. Твърде любопитна случка, доверена му от писателя Валентин Катаев през 1978 г., разказва Владимир Фьодоров в документалната си книга „Отделът на дявола“. Поводът да я разкаже е тезата, че прототип на Воланд, т.е. Сатаната, от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, не е никой друг, а самият Сталин. Ето какво пише Владимир Фьодоров:
„Приятелят на Булгаков , В. С. Булит, посланик на САЩ в Москва, между другото, свързан с Фройд, обича да организира разкошни приеми, за които говори цяла Москва. Изключително здрав физически, понякога, той прекарва цели нощи в пиене със Сталин. След подобен запой американецът доверява на Булгаков,, че диктаторът го целунал в устата и в този момент той усетил в дъха му смрадта на отвъдното. Писателят разбрал, че не е единственият, който смята Сталин за въплъщение на Злото“
Това обяснява много неща, нали? Макар да изпадаме в нездрав мистицизъм, както се изразяваха сталиновите цензори. Кой не помни как щедро целуваше в устата вождът на СССР Леонид Брежнев при срещите си с по-малките вождчета. Емблематични са снимките му как се мляска с Ерик Хонекер, с Густав Хусак, но и тези с Тодор Живков не им отстъпват. На една снимка даже съветският другар сякаш наистина е хванал Тато за топките.
На тази целувка даже и викаха „троен Брежнев“ – по една на двете бузи и една дълга по устата. Интересното е , че има и изключения. Чаушеску например се правеше на гнуслив, а и политически нещо се цепеше. И свърши най-зле. Казват, че кубинският лидер Фидел Кастро, който си падаше твърде силно по жени и очевидно не оценявал подобаващо политическата целесъобразност, слизал на летището в София с пура в устата. Да не му хрумне на Тато да го целува. Номерът минал и го направил и при срещата си с Брежнев.
„Зависи от далаверата, ако далаверата е много голяма и целувката е по-страстна, по-любвеобилна… пред нас се целуваха уста в уста“, каза фотографът Емил Иванов, който е придружавал Тодор Живков и заснел десетки горещите целувки в едно интервю. Той доверява, че е имало специален начин, по който тези целувки е трябвало да бъдат заснемани.
Така се закрепвало „всестранното сближаване“ със СССР още, когато Живков търси начин да превърне НРБ в шестнайсета република на СССР, за да затвърди и засили властта си.
Апогеят на традицията е при Леонид Илич
Ето и един цитат от dw.com, който чудесно илюстрира тази ситуация:
„На една от многобройните българо-съветски срещи на върха господарят Брежнев и слугата Живков решават, че още до 1970 г. делът на Съветския съюз в българската външна търговия трябва да достигне 60%, а относителният дял на капиталистическите страни да спадне от 23 на 15%. Стоянов и Лефтеров смятат, че много показателна за решимостта на БКП да предаде България на СССР е била атмосферата, в която са протичали двустранните обсъждания за начините и етапите на ликвидиране на самостоятелността на българската държава и превръщането ѝ в редова съветска република.
Тодор Живков споделя: „Даже такава атмосфера се създаде, че накрая, при раздялата, някои съветски другари и някои наши другари се просълзиха”. А заместник-председателят на Министерския съвет Живко Живков добавя: „Беше всеобщо целуване”.
http://www.faktor.bg/bg/
С тези думи лидерът на БСП Михаил Миков коментира пред БиТиВи благудалственото писмо от председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкел до племиела Бойко Болисов.
Статията «Актуализация на джендърната проблематика – една тайна революция» е написана от Габриела Куби през 2008 г. (публикувана е на сайта LifeSiteNews.com). В нея се говори за процес, който днес става все по-явен, – разрушаването на идентичността на мъжа и жената с цел да се извърши антропологична революция, която би довела до сериозни онтологични и социални последици.
Неотдавна в Испания 15–16-годишни момчета с решение на съда получиха право да си направят операция за смяна на пола – ето ги тревожните белези на тази революция. Тя се подхранва от цялата култура на релативизма, където целта е да се унищожи всяка идентичност и момчетата да стават все по-женствени, а момичетата – с все повече качества на силния пол. Тази революция се поощрява от идеология, която твърди, че полът е просто понятие, с което всеки може да се разпорежда по своя преценка. В тази заблатена почва напоследък стават все по-модни транссексуалността и промяната на пола, особено сред западните младежи.
Един призрак поробва света и това е т.нар. идеология на «джендъра». Почти никой не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху национални и международни институти. Джендърната идеология планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свободи и свободата да избере собствения си пол и сексуална ориентация, т.е. правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този възглед за свободата и сексуалността по волята на ООН, Европейския съюз и повечето европейски правителства ще се втълпява в умовете на децата още от детската градина.
От 1999 г. джендърната проблематика се актуализира в политиката на Германия. В интернет страницата на Министерството на науката и образованието четем: «Федералното правителство е утвърдило политика на равните възможности, основана върху политическата стратегия за актуализация на джендърното измерение като универсален ръководен принцип и постоянна задача. Федералното правителство участва по този начин в дейността, осъществявана в целия свят с цел по-ефективна политика на равните възможности».
Фасадата на тази нова идеология е «равенството» между мъжа и жената. По-голямото равенство сякаш води до по-голяма справедливост. При това няма дори сянка от съмнение дали наистина натрапеното изравняване на това, което не може да бъде равно, е способно да допринесе за решаване на необичайните предизвикателства в бъдещето.
А зад фасадата се крие една всеобща атака към нравствените норми, която дължим на западната култура.
До 70-те години на миналия век терминът «джендър» се е употребявал за граматическия род на думите. Постепенно започват да го използват радикални феминистки, които обикновено влизат в международни организации на хомосексуалисти и лесбийки, за да издигнат идеята, че полът („джендър”) на индивида няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от сексуалните предпочитания на човека. Джендърният избор трябва да стане господстваща тенденция посредством действията на много правителства, които следват духа на времето.
«Перспективата на джендърния подход” не признава никакви съществени или вродени различия между мъжете и жените, въпреки че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска.Джендърният подход потъпква и пренебрегва резултатите от неврологичните, медицинските, психологическите и социологическите изследвания, които доказват различията в самоличността на мъжа и жената с характерните за всеки пол структура на мозъка, хормонален баланс, особености на психиката и социалното поведение.
Световна конференция за положението на жените (Пекин, 1995 г.). Преломът в налагането на «джендърната перспектива» е извършен от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 г. в Пекин. Тези хора съзнават, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И успяват да заменят думата «пол» в смисъл на полова характеристика с „джендър”. Това е удивителна стратегическа крачка.
Организацията «Сдружение за семейството» се опитва да се противопостави, но безуспешно. Тя протестира срещу заключителния документ, приет на конференцията: ”Пекинската платформа за действие” е пряка атака срещу ценностите, културата, традициите и религиозните убеждения на по-голяма част от населението в света, както при развиващите се, така и при индустриално развитите страни… В този документ отсъства уважение към човешкото достойнство, той цели да разруши семейството, пренебрегва брака, обезценява майчиния инстинкт, поощрява съблазняващите сексуални действия, безразборния полов живот и разпространяването му сред юношите и младежите.»
Не след дълго «Пекинската платформа за действие» е преобразувана в закон. Скоро след Амстердамския договор (1999) и хартата на Европейския съюз за основните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става задължително изискване, подкрепено с колосални финансови ресурси. Абортът автоматично влиза в глобалния дневен ред по утвърждаването на джендърната идеология.
Без да обръща каквото и да било внимание на епохалните демографски изменения, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постановява на 16 април 2008 г., че в 47–те страни членки на общността трябва деюре и дефакто да съществува правото на аборт.
Как започва културната революция: В немските университети днес има 29 института за джендърни изследвания – един бързо развиващ се пазар, който бележи значителен ръст. Изследванията на джендърното измерение са добре разработени в хуманитарните катедри и се разпространяват също така в близки до тях сфери. Целта е да се премахе «патриархалното и хетеронормативното» съдържание на образованието. Студентите потвърждават, че усвояването на «джендърната перспектива» става фактор за успешното вземане на изпитите и израстване в кариерата. Освен академичните институти съществуват и безброй форми на консултации, както и организации, финансирани от отделни страни или от Европейския Съюз като цяло, готови да разпространяват джендърната идеология.
В Германия центърът на политическия контрол е формиран от федералното Министерство по въпросите на семейството, Междуведомствената работна група по актуализация за джендърното измерение и Центъра на междудисциплинарни джендърни изследвания към Берлинския университет „Хумболт”, като всичко това се финансира от министерството. И тъй като не е лесно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, доскоро поддържани от закона и обществото, основният удар на тази културна революция е насочен към новото поколение – децата, юношите и младежите.
Още няколко примера: през 2008 г. Бразилия официално въвежда в общообразователните училища предмета «сексуално разнообразие» – от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва обявява «хомофобията» за «най-извратената болест, поразявала някога човешкия ум». Във Виена асоциацията «Забавление и грижа” провежда с деца «занятия за възпитаване на повишена чувствителност към джендърното измерение» и ги учи на «лексиката, свързана с джендърното измерение». Момчетата получават по време на занятията кошници с козметика и дрехи за принцеси, докато момичетата са поощрявани да викат и да прилагат физическа сила.
В Берлин организацията «Dissens e.V», основана през 1989 г., има за цел развитие на «джендърна демокрация» чрез преднамерено разрушаване на мъжката идентичност при момчетата.
След няколко случая на сексуални посегателства от страна на едни деца върху други в детска градина в Бавария главният представител на международната католическа благотворителна организация «Каритас» информира притеснените родители, че децата имат право на сексуалност, мастурбация, също и да «поиграят на чичо доктор». Ако се опитат да извършат полов акт, това според него е нормално и трябва да бъде позволено. Федералният център за здравно образование, подчинен на немското Министерство по въпросите на семейството, е разпространил 650 хиляди екземпляра на брошура за родители, наречена «Пътеводител за сексуалното възпитание на децата», в която на бащите и майките се предлага да стимулират сексуално собствените си деца. Под натиска на средствата за масова информация министерството е било принудено през юли 2007 г. да спре тази брошура.
Какво допринася джендърното измерение да се превърне в господстваща идеология?
За бързото преминаване на джендърната идеология в господстващ светоглед немалко допринася марксизмът. К. Маркс и Ф. Енгелс обосновават утопията за безкласово общество, което се стреми към равенство на всички хора. Новият тоталитаризъм действа с помощта на старата примамка за «равенство», която винаги привлича хората, защото от времето на Каин завистта си е свила гнездо в сърцето на човека. Всъщност ние добре знаем, че не сме «равни». Безусловно всяка личност сама по себе си има равна ценност като дете на Бога, нашия Отец, но ние изобщо не сме еднакви. А революционерите социалисти постоянно свеждат смисъла на равенството до тъждественост, като забравят, че еднообразието разрушава нашата човешка същност, в основата на която е уникалността.
Подобно на предишните утопични проекти, джендърната идеология се опитва да създаде «нов човек», но като трансформира по-дълбоки пластове, отколкото онези, които изкушават предишните «творци».Програмата е формулирана от Фридрих Енгелс още през XIX в.: «Първият социален конфликт в историята съвпада с нарастването на антагонизма между мъжа и жената в моногамното семейство, а първото потисничество се осъществява едновременно с подчиняването на жените от мъжете.»
Следователно, за да се отстрани предполагаемият класов конфликт между мъжа и жената, семейството трябва да бъде унищожено. Най-влиятелната феминистка от миналия век – Симон дьо Бовоар – призовава жените да се освободят от «робството на майчинството» и обявява джендърната революция чрез знаменития си израз: «Не се раждаш жена, а ставаш жена.»
Интелектуалните бащи на студентския бунт през 1968 г. Т. Адорно, М. Хоркхаймер, Г. Маркузе и Вилхелм Райх подкрепят този призив за борба чрез теорията за отхвърляне на «авторитарното семейство», както и чрез активна пропаганда на отказа от юдео-християнския полов морал в полза на т.нар. «сексуално освобождаване». Днес виждаме резултатите: джендърната идеология ни е довела до краен абсурд.
Основният джендърен идеолог – Джудит Батлър, професор в Калифорнийския университет и в Европейския университет по между дисциплинарни изследвания в Швейцария, – е член на ръководството на Международната комисия за защита на правата на гейовете и лесбийките. Тя обявява «биологичния пол» за «нормативен фантазъм», натрапен от «режима на хетеросексуалната хегемония». Щом биологичната полова идентичност на мъжете и жените е унищожена, вече нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от живота на обществото не липсва влиянието на биполярната сексуалност, всяка сфера трябва да бъде подложена на деконструкция: бракът, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този процес се нарича «деконструкция на джендъра». Възпитаниците на институтите за джендърни изследвания имат много работа и те наистина правят много.
На 3 септември 2008 г. Европейският парламент приема с 504 гласа «за» и 110 «против» «Резолюция за въздействието на маркетинга и рекламата върху решението на проблема за равенството на мъжете и жените» (A6-0199/2008).
Парламентът цели по законодателен път да забрани да се използват «изображения, съдържащи сексуални стереотипи», в рекламата, учебниците, видеофилмите, компютърните игри и в интернет «от първите години на социализация на децата», с други думи, да няма нито една жена до тенджерите в кухнята, вместо нея да стои мъж, да няма нито един мъж зад волана, вместо него да седи жена. Първо се променя езикът, сега – образите. Така Европейският парламент смята, че е упълномощен да разруши самата сърцевина на културата, а именно различието в самоличността на мъжа и жената. Хората, които твърдят, че половата полярност е дадена от природата, или вярват, че човешките същества са създадени от Бога като мъже и жени, се смятат за християни «фундаменталисти», които трябва да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени.
Ех, ако можеше Европарламентът с подобни оперативни методи да ни защити от отровата на порнографията и сцените на насилие! 35% от всички материали, които се теглят от интернет, са порнография. Световният порнопазар има печалба от 57 милиарда долара годишно. Това е блатото, в което процъфтява джендърната идеология. И тук е причината за липсата на каквато и да било съпротива срещу нея. Защо жените не виждат, че тяхната свобода да са жени и майки всеки момент ще бъде безжалостно задушена? Защо мъжете не разбират, че яростната битка на половете се води с цел да ги лишат от сила и мъжка идентичност? А тази битка вече е отвоювала значително пространство, като е довела до осезаема дискриминация на момчетата при възпитанието.
Тоталитаризмът в нови одежди! Идеологията – под това понятие разбирам измамното мислене, въведено в служба на малцинството, за да прикрие то истинските си интереси, – разрушава здравите социални структури и довежда до тоталитаризъм. Християните засега едва се пробуждат от съня на безкрайното благоденствие, демокрацията и религиозната свобода, а врагът вече е напреднал с няколко големи крачки.
Благодарение на лъжливи етикети като «толерантност», «свобода» и «недискриминация» хората го приемат. В резултат на тънко манипулиране с езика опозицията на новата идеология е подложена на социална изолация и е обвинена юридически, без изобщо да е успяла реално да се противопостави. Решаваща роля тук изиграва Европейският съд по правата на човека. Бившият федерален президент на Германия Роман Херцог предупреждава за размиването на националния суверенитет и демократичните придобивки, тъй като решенията на този европейски съд автоматично отменят законите на отделните държави.
Всъщност Европейският съд по правата на човека е силовият център на джендърната идеология.
Хората, които не приемат хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клевети, загуба на влияние и професионална изолация. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне на поста комисар по правосъдието, свободата и безопасността в Европейския съюз през 2004 г. е един от най-показателните случаи. Свободата на словото вече не съществува.
Унизителният неологизъм „хомофобия” става юридически факт, чрез който се обвиняват несъгласните. Това понятие преобръща реалността. Фобията всъщност е патологично състояние на страх.
При «хомофобията» на практика се подразбира, че онези, които основават своите вярвания и поведението си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които твърдят, че сексуалността допринася за благоденствието на индивидите, семейството и обществото, ако е израз на съпружеска любов между мъжа и жената и е насочена към раждане на деца, сега са смятани от доминиращия елит за болни и опасни, затова трябва да бъдат принудени да замлъкнат с всички средства, с които разполага законът.
В документите на Европейския съюз «хомофобията» се поставя наравно с расизма, антисемитизма и ксенофобията. В няколко страни вече съществуват закони против дискриминацията на сексуалните малцинства и против разпалването на ненавист към тях. Води се борба за налагане на такива закони в глобален мащаб. Всяка дума против хомосексуализма в научно изследване или в библейски цитати се интерпретира като разпалване на ненавист. Тази лъжа, разпространявана все повече, създава емоционалната среда, при която у хората не предизвиква протест криминализацията на борбата против хомосексуализацията на обществото.
С резолюцията си B6-0025/2006 от 18 януари 2006 г. Европейският съюз обявява решимостта си да «изкорени» хомофобията с помощта на «възпитателни мерки като информационни кампании в училища, университети и масмедии, закони и административни разпоредби». «Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекателство към дискриминация, трябва да бъдат наказвани оперативно. Борбата против хомофобията трябва да бъде осигурена със съответни средства, отделени за 2007 г.» «Нужно е този процес да бъде следен много строго» и «за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при осъществяването на тези мерки да се съобщава в Европейския парламент.» Тук говори духът на тоталитаризма.
Съпротива: Досега практически не е имало никаква съпротива срещу тези тенденции. На повечето хора изобщо не е известен изразът «актуализация на джендърното измерение». Това е тиха революция, отгоре надолу и отвътре навън. Не е имало никакви дебати в масмедиите, не е взето нито едно правилно парламентарно решение във връзка с тези изменения в твърде чувствителните центрове на социалната реалност, особено когато засягат формирането на учениците – децата и юношите.
Тук е една от причините хората само смътно да усещат промените, като всъщност не приемат самата стратегия.
Средствата за масова информация, които в условията на демокрацията би трябвало да играят ролята на страж, в по-голямата си част са агенти на тази революция.
Днес никой не отива в затвора задето е накърнил нечия репутация, ако това благоприятства за революцията. Онези, които ръководят медиите, не се страхуват, че ще останат без работа, ако преследват дисиденти, но със сигурност рискуват сериозно, ако опитат да се противопоставят на движението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.
Жертвите на джендърната идеология
Идеологиите имат свои жертви. Миналият век показа убедително, че революционните опити да се създаде «нов човек» водят до тоталитарен натиск, който разрушава човека.
Така джендърната идеология се оказва противник на: – здравия смисъл, тъй като отрича биологическите, психологическите и социалните различия между мъжа и жената; – жените, тъй като натрапва „мъжкия” образ на жената, популяризиран от феминистките, и обезценява физически и морално майчинството; – мъжете, тъй като жените и момичетата системно се поставят в привилегировано положение, докато авторитетът и влиянието на мъжете и момчетата намалява поради феминизацията на мъжа; – единството на мъжа и жената в брака и тяхното сътрудничество, необходимо за общото им бъдеще; – неродените деца, тъй като обявява аборта за «право на човека»; – децата, тъй като разрушава семейството, което е необходимо за формиране на здрава личност и за предаване на културата и вярата; – семейството, тъй като идеологически, социално и физически разрушава основите на неговото съществуване; – научния идеал – истината и разумността, тъй като превръща науката в помощник на идеологията и злоупотребява с нейните ресурси, за да й натрапи цели, които трансформират обществото в желаната насока; – свободата на словото в средствата за масова информация и науката чрез потискане на мненията, различни от подкрепящите джендърната политика; – демокрацията, тъй като чрез властта на държавата общото благо става жертва на интересите на малцинството; – Бога и създадения от Него порядък в света.
Идеологиите не служат за крайното благо на човешкото същество – те се стремят да видоизменят човека, за да служи той на техните интереси. Но само Онзи, Който е създал човека, има право и власт да пресъздаде Своето творение отново, – и това е Бог.
Днес се води битка със същността на човека.
На първата страница на Библията пише: «И създаде Бог човека по Своя образ: по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде» (Бит. 1:27). Бог е сътворил човека с биполярна сексуалност, защото потребността да допълним себе си ни подтиква да излезем от самите себе си, за да срещнем друго човешко същество и по такъв начин да превъзмогнем своите предели. Като образ на триединия Бог ние сме призовани към любов и само когато обичаме, можем да изпитваме покой и радост.
Публикация на сп. „Прозорец“, бр.2/2012 от Габриела Кубиhttp://svoboden-narod.eu
Всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист
При Анастас Микоян явно задействали два фактора – чувството му за самосъхранение и синдромът на отхвърления любовник. Защо смятам така? Нека историята изясни.
Болшевишката империя наченала своето съществуване, като имитирала упадъка на Римската. „Императорът“ и преобладаващата част от партийните дебили били отявлени хомосексуалисти.
„– Бидейки педераст, Ленин кого е използвал? Кой е бил най-близкият му човек?
– Троцки? Сталин?
– Не, не, не! Вие сте прекалено млад! Той си имал адютант, така да се каже, най-близък човек. На кого предоставил Ленинград?… С кого Ленин е живял във Финландия в колибата?
– Зиновиев?
– Зиновиев! Чието истинско фамилно име било Апфелбаум или нещо такова… Когато на Ленин му се наложило да живее в колиба, във Финландия, на спирката Разлив, той живял заедно със Зиновиев! А в продължение на много години в имиграция и в Русия Зиновиев бил най-приближеният човек до Ленин!… Ленин натягивал Зиновьева. Бъдете сигурни…
Кого натягивал товарищ Сталин? Он натягивал товарища Микояна!… Двамата заедно са учили в семинария – Сталин и Микоян! После изгонили Сталин, а Микоян продължил да учи. Завършил семинарията и бил ръкоположен за свещеник… Нали по-рано ме питаха за свещениците. Ето ви добър свещеник – товарищ Микоян! Там в семинарията те били двама педерасти! При това, разбира се, Сталин бил педераст от активния вид, а Микоян бил по-пасивен. Сталин бил грубияни затова го изгонили. Той не се разкаял… А Микоян се покаял и му позволили да завърши семинарията…
http://usercontent2.hubimg.com/8910439_f520.jpg– А може би са го изгонили заради педерастията?
– От манастирите и от семинариите не прогонват заради педерастия. Слагат ги на хляб и вода… И понеже Микоян бил най-близкият човек до Сталин, направил най-хубавата кариера. Какво е това – на двадесет и шест години Микоян станал министър на търговията. И той бил единственият човек в Политбюро, който оцелял. Сталин унищожил всички. А единственият, когото не докоснал, бил Микоян… Все пак внимателно следях сериозната имигрантска литература. И там направо… Исаак Дон-Левин писа, че Сталин имал арменец в качеството на негов любовник…
Добре, да продължим по-нататък… Кого употребявал другарят Троцки?… Товарищ Троцки употре… натягивал Йоффе.Йоффе, така да се каже, играел ролята на хомосексуален любовник на Троцки. Още по време на имиграцията, през1903-1907 г., Йоффе бил най-близкият сътрудник на Троцки и едновременно ходел на лечение при психиатър във Виена. Даже ще ви назова името му – той сетне стана достатъчно известен – Адлер. После, когато, така да се каже,болшевиките завзеха цялата власт, и властта била в ръцете на Троцки, той назначил този глупак Йоффе за съветски посланик в Германия. „Ще разрушим целия свят с насилие, а след това, който е бил никаквец, ще стане големец!“[Ярослав Могутин – „Интервью с Григорием Петровичем Климовым, профессором сатановедения и высшей социологии, автором „Князя мира сего“ и других книг“, „Митин журнал“, mitin.com, Kolonna publications, Тверь, 1997 г., online:http://www.mitin.com/people/mogutin/klimov.shtml]
И така през двайсетте години този никаквец Йоффе, малкият еврейски педераст, станал съветски посланик в Германия! А после свършил със самоубийство. Защо? Понеже изключили от партията възлюбления му Троцки и го прогонили от Съветския съюз! И неговото миньонче Йоффе не можело да понесе това. Тогава педерастът Йоффе се застрелял. Ето ви я, така да се каже, историята на съветската власт и на съветската революция!“
Нещо като Рим по времето на Калигула, Клавдий и Нерон…
Не някой друг, а Йоффе предложил Крим да бъде превърнат в еврейска Калифорния. На свой ред Ленин заложил полуострова срещу заем от банка на Ротшилд в размер на 50 милиона долара – около 20 милиарда сегашни. Понеже не можели да върнат парите, разделили територията на парцели и тя преминала в собственост на американски граждани, предимно от ционисткия елит – семейство Рузвелт, Маршал, Дълес и т.н.
Нещо като Рим по времето на Калигула, Клавдий и Нерон…
Не някой друг, а Йоффе предложил Крим да бъде превърнат в еврейска Калифорния. На свой ред Ленин заложил полуострова срещу заем от банка на Ротшилд в размер на 50 милиона долара – около 20 милиарда сегашни. Понеже не можели да върнат парите, разделили територията на парцели и тя преминала в собственост на американски граждани, предимно от ционисткия елит – семейство Рузвелт, Маршал, Дълес и т.н.
От десетина години насам из руския печат спорадично излизат факти от засекретените архиви на ЦК на КПСС, разкриващи потресаващи факти за сексуалната ориентация на някой от вождовете на пролетарската революция. Още през 1996 г. са разкрити и публикувани част от писмата, разкриващи педерастките подвизи на най-високопоставените болшевики. Факти за това, че трима от най-главните диктатори на Русия – евреите Ленин /Бланк/, Троцки /Бронштайн/ и Зиновиев /Радомислский/ - са имали уклон в педерастията, бяха открити и публикувани от историка Соколов.
За първи път статията на Соколов с любовната кореспонденция между Ленин и Зиновиев е публикувана през 1996 г. във вестник ,,Русский взгляд” бр.3, под заглавие - ,,Ленин – палач на руския народ и обикновен педераст”. След това същата статия излиза във вестник ,,Русский порядок” /бр.38-40/. През същата 1996 г. откъси от кореспонденцията на педерастите Ленин и Зиновиев се появяват във вестник ,,Наше отечество” /бр.55/, под заглавие „Марксисткият любовен триъгълник”.
Та , за какво става въпрос?
И така, пламнала любовта между Ленин и Зиновиев още в Швейцария. Именно там, в своята квартира, Надежда сварва своя мъж и съратник Володя в обятията на Гришка Зиновиев, като Гришка ,,чукал” Володя. След този неприятен случай, ,,когато тя най-напред ни свари” /по думите на Зиновиев/, срещите на тези двама педерасти-марксисти не прекъснали, но се наложило да бъдат по-внимателни. Крупская, разбира се, е подозирала, че те продължават да се сношават, но била принудена да търпи.
Ленин и Зиновиев са се срещали и във Франция, и в Австрия, и в Полша. Ленин и Зиновиев заедно са съчинявали книжката”Социализма и войната”, издадена през 1916 г. След февруари 1917-та, Ленин, Зиновиев, Крупская и Инеса Арманд, заедно с десетки още болшевики, пристигат с пломбиран вагон под немска охрана в Русия. За съжаление, те така и не са написали книжка „За педерастията в редовете на социалдемокрацията”. Не са написали и книжка „За ползата от педерастични сношения за революционерите марксисти”. Не са написали и книжка „За необходимата пълна свобода за педерастите в бъдещето комунистическо общество”.
И така, пламнала любовта между Ленин и Зиновиев още в Швейцария. Именно там, в своята квартира, Надежда сварва своя мъж и съратник Володя в обятията на Гришка Зиновиев, като Гришка ,,чукал” Володя. След този неприятен случай, ,,когато тя най-напред ни свари” /по думите на Зиновиев/, срещите на тези двама педерасти-марксисти не прекъснали, но се наложило да бъдат по-внимателни. Крупская, разбира се, е подозирала, че те продължават да се сношават, но била принудена да търпи.
Ленин и Зиновиев са се срещали и във Франция, и в Австрия, и в Полша. Ленин и Зиновиев заедно са съчинявали книжката”Социализма и войната”, издадена през 1916 г. След февруари 1917-та, Ленин, Зиновиев, Крупская и Инеса Арманд, заедно с десетки още болшевики, пристигат с пломбиран вагон под немска охрана в Русия. За съжаление, те така и не са написали книжка „За педерастията в редовете на социалдемокрацията”. Не са написали и книжка „За ползата от педерастични сношения за революционерите марксисти”. Не са написали и книжка „За необходимата пълна свобода за педерастите в бъдещето комунистическо общество”.
Още с пристигането си в Петроград, Ленин започнал да навива своята партия да завладее властта и за „социалистическа” революция. През юли 1917 г. не им се удало. След неудачната „бъркотия”, организирана от болшевиките, правителството на Керенски взема решение за арест на Ленин и другите ,, революционери”. Правителството обвинило вождовете на РСДРП /болшевики/ в държавна измяна и шпионаж, в полза на Германия. „Водачите болшевики са получили крупна сума пари и били изпратени в Русия, за да създадат анархия в страната и да обезпечат победа на немците на Източния фронт. А след превземането на властта болшевиките се задължават да сключат сепаративен мир с Германия на поставените германски условия.” Започнало следствие. Трябвало да се крият. На 8 юли Сталин и Алилуев съпровождат Ленин и Зиновиев до станцията Разлив, на 34 километра от Петроград. Ленин и Зиновив отначало се настаняват във вилата на работника Емелянов. Скоро /както е в официалната хронология/ Емелянов решил, че във вилата е все пак опасно, съседите могат да видят Ленин и Зиновиев и да съобщят за тях. Ето защо ги скрил на един остров на езерото Разлив и там са им оборудвали спалня в една колиба. Жената и синовете на Емелянов са им носили тук храна. Ленин и Зиновиев са живели заедно месец време.
Защо Ленин и Зиновиев са се оказали заедно, а не са се скрили от Временното правителство по отделно в различни дупки? Главната причина – това е желанието на Ленин да се наслаждава на ласките на ,,милия приятел”.
Историкът Соколов привежда намерената в архива на Зиновиев любовна записка от Ленин. Писмото е написано още на 1 юли 1917 г. „Григорий! Обстоятелствата ме накараха незабавно да се скрия от Петроград. Далече да замина не е възможно, работата не позволява.Другарите предлагат едно място, което било напълно безопасно. Но така скучно е да бъдеш самотен,… Присъединявай се към мен, и ние ще си прекараме двамата чудни дни далеч от всичко…Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай бързо – аз ще дам указания да приготвят всичко за двама души.” Зиновиев, разбира се, веднага се съгласил. Ленин и Зиновиев приятно си прекарвали времето сред природата, в колибата на езерото Разлив, отдавайки се на ласки. Къпали се и се препичали на слънце. Зиновиев бил във възторг. Жалко, че в ония времена е нямало видеокамери.
След месец ЦК отправя своя вожд на още по безопасно място, във Финландия. Зиновиев го наляга силна мъка и през септември пише писмо до Ленин: „Скъпи Вова! Няма да повярваш колко ми е мъчно тук без теб, как само ми липсваш, ти и нашите ласки. Няма да повярваш, не съм се докосвал до никой от мига, в който ти замина. Можеш да бъдеш съвършено уверен в моите чувства към теб и в моята вярност. Повярвай ми, нито до мъж, нито до жена не съм се докосвал, нито ще се докосна. Само към теб, мой най-близък приятел…Пристигай, не се бой, аз ще приготвя всичко по най-добър начин.” Вероятно Ленин не откликва на това писмо и тогава Зиновиев, след седмица, му пише следващото: „Мили Вова! Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце.Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, какти преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята жена…Никой няма да ни разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.
В края на октомври двамата педерасти отново се срещат в Петроград. Тук болшевиките и левите есери извършват държавен преврат, възползвайки се от пълната безпомощност на идиота Керенски. Ленин изпраща временно Зиновиев в Москва, за да помага за преврата и там. Зиновиев пише на Ленин от Москва: „Илич! Всичко, което ми поръча, изпълних…..Тук е много тежко и сложно, но мен ме топли мисълта, че след броени дни ще те видя и прегърна в своите обятия. Пазиш ли още нашето гнезденце? Да не би да водиш там други? Аз тук много страдам, и само надеждата за твоята вярност ме топли. Целувам твоето марксистко дупенце.Твой Гершел”.
„При прочита на тези записки - пише историка Соколов - възникнаха два въпроса. Първият - коя е била тая жена, от която Ленин и Зиновиев са се криели в Женева? И втория – кой от тях е бил активният любовник и кой пасивният.” Коя е била тази жена, скоро се изяснява. През 1918 г. Зиновиев пише за нея по конкретно: „Вова! Всеки път, когато съм далеч от теб, се измъчвам ужасно. Все ми се струва, че аз седя тук, страдам по теб, а ти точно в тази минута ми изневеряваш. Знам те, че си голям палавник. А аз се държа и нищо не си позволявам. А при теб положението е по- отвратително – трябва винаги да бъдеш с Надя. Разбирам те… И колко е трудно да се преструваш пред околните, също разбирам.Сега е по-леко – не е необходимо нищо да крием от нея, както тогава в Женева, когато ни свари най-напред…”
Да, в Женева жената на Ленин ги сварила, и тримата били в шок. Вождовете на световната революция вероятно са продължавали да се срещат тайно от Крупская, но след време Ленин признал на жена си за своето непреодолимо желание да се наслаждава с Григорий в леглото, и тя се смирила и повече не се противопоставяла. А дали за педерастическия уклон на Ленин е знаела Инеса Арманд - за това няма никакви данни.
А от следващото писмо на Зиновиев става ясно кой от тях е активен педераст и кой пасивен. От фронта Зиновиев пише: „Вова! Да не би да срасна твоето дупенце от времето на нашата разлъка? Да не би да е предало богу дух през това време?..Скоро ще си дойда и ще се заемем с прочистването на твоето мило дупе.”
През пролетта на 1918 г. Зиновиев /по думите на Сталин/ ,,бе умрял от страх”, когато белите започнали настъпление към Петроград и пише от Нарва на Ленин съвсем откровено: „Вова, скоро се връщам и повече не ще те изпусна от своите обятия. Врагът бяга по всички фронтове. Така че –чакай ме и бързо се подмивай, скоро съм при теб.”
Къде са се срещали двамата – за това никъде не е писано. Мемориални плочи, поставени на тези домове няма нито в Петроград, нито в Москва. Дали са се занимавали тези другари с педерастки секс в Кремъл, работния кабинет на Ленин или са се срещали някъде навън – за това няма никакви сведения. Обаче само след няколко месеца в отношенията на двамата любовници настъпва разрив. И както става ясно, възниква ревност. Това става ясно от следващото писмо на Ленин: „Скъпи Гершел! Не ми се обиждай. Чувствам, че нарочно се бавиш в Кавказ, макар че обстановката не го изисква. Вероятно си ми обиден. Но аз нямам никаква вина, всичко е плод на твоите глупави подозрения. А, що се отнася до Лейб и мен – това бе само еднократно и повече няма да се повтори…Чакам те и ще се помирим в нашето чудно гнезденце. Винаги твой Вова”.
„Илич - следва незабавен отговор от Владикавказ - това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”
Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор - пише Троцки в своите спомени. - С Ленин по десетки пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща - да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.
А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в иудейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.
„Не ми се обиждай Гершел - пише Ленин. - Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”.
Скоро над Ленин се извършва покушение. Здравето му се влошава от ден на ден. Започва бързо развитие на атеросклероза на главния мозък. Зиновиев продължава да се домогва до болния Ленин, но скоро връзката им окончателно прекъсва. В средата на1922 г. Крупская, не много вежливо, пише на Зиновиев: ,,Моля ви да не безпокоите повече моя съпруг със своите претенции. Време ви е и вие да се озаптите.До кога ще търпя вашето безсрамие? Илич е болен и вие прекрасно знаете,че вашите палавости могат окончателно да разрушат здравето му. Моля ви, повече да не го скланяте към това, към което той така охотно се съгласяваше. Надявам се, че ще разберете това мое писмо. То е продиктувано от грижа за моя съпруг.”
Има доказателства, че Сталин е знаел за наличието на педерасти в ЦК на партията, в Политбюро и във висшите органи на държавната власт. През 1999 г. в списание „Чудеса и приключения” /№ 6, стр.34-35/ историкът Герман Назаров публикува писмо на Ленин до Дзержински от гр. Горки. Писмото е изключително интересно. Ленин буквално вопие от драконовската изолация, в която го е поставил Сталин в Горки. В това писмо Ленин се възмущава, че Сталин нарекъл Крупская ,,проститутка и дегенератка”. И още, че той се е превърнал в „личен враг на Сталин”. Пише за ,,заговора” на Сталин срещу него, Ленин, Председателя на Совнаркома. Той умолява Дзержински да го освободи от спецлечебницата, охранявана от агенти на Сталин. В това писмо има и такива интересни редове: „Феликс, Наденка ми каза, че до нея са стигнали сведения, според които Сталин е заявил, че на педерастите в Кремъл им е дошъл краят. Разбира се това било произнесено далеч по-грубо, това се отнася пряко към мен и моите другари”.
Ленин бил потресен. Откъде Сталин е узнал за ,,педерастите в Кремъл”? И до какви подробности се е добрал за ,,педерасткия уклон” във върховете на партията и държавата? И не са ли откраднали неговите агенти любовните писма на Зиновиев от кабинета на Ленин в Кремъл? От Сталин всичко може да се очаква.,,Наверно ги е откраднал! Нима ги е откраднал?”
КРЕМЪЛСКАТА ТАЙНА
КРУПСКАЯ: „В един прекрасен ден той сам отиде до гаража, седна в колата и настоя да заминем за Москва….Там разрови цялата си стая и кабинет. Взе свои тетрадки…. На другия ден се върнахме в Горки и повече за Москва не се спомена”.
МАРИЯ УЛЯНОВА: „По целия път от Горки Ленин препираше шофьора да кара по-бързо…. В своя кабинет и квартира той дълго търси някаква вещ и не я намери. Ленин силно се притесни от това и започнаха конвулсии…”.
Що за ,,писма и документи” е търсил и не е намерил Ленин в Кремъл? От какво така се е развълнувал, че са започнали конвулсии? Какво е търсил в отчаяние с треперещи ръце? Да, той се е надявал, че Сталин не ще да е успял все още да открадне любовните писма на Зиновиев. Той разбирал, че тези писма са мощен компромат срещу него и неговите другари от педерастката дружинка. Разбирал, че ако Сталин се окаже в опасна ситуация, навярно ще използва този компромат за шантаж като мощно средство да опозори Ленин, Зиновиев и Троцки в очите на руския народ, който в болшинството си презира педерастите. И когато не ги е намерил, когато разбрал, че те са в здравите ръце на Сталин, то естествено се ,,затресъл в конвулсии”.
И Сталин не забравя да се разправи с „тези педерасти”. На 24 август 1936 г. Зиновиев бива осъден на смърт и скоро разстрелян. През 1940 г. смъртта настига Троцки в далечно Мексико. Пред изследователите стои въпроса защо Сталин не се е разпоредил да бъде унищожена компрометиращата кореспонденция? Дори утвърдил Ленинския култ в СССР. В последните години от живота си той престанал да посещава мавзолея, където лежала дяволски омръзналата му мумия на Ленин. Никаква светлина и творческа енергия тази мумия не излъчвала. Никакви висши знания не давала. Жалки остатъци от трупа на Ленин, ,,свети мощи” за глупавите ,,червени богомолци”. Сталин сам е създал култа към този ,,бог”, но не е ли дошло време да го повали и него? Документите за педерастията на Ленин биха били могъщо средство за разрушаване на култа към него.
Пламен Маринов
Четете цялата статия в оригинал тук:
http://www.liveinternet.ru/users/video78/
Защо Ленин и Зиновиев са се оказали заедно, а не са се скрили от Временното правителство по отделно в различни дупки? Главната причина – това е желанието на Ленин да се наслаждава на ласките на ,,милия приятел”.
Историкът Соколов привежда намерената в архива на Зиновиев любовна записка от Ленин. Писмото е написано още на 1 юли 1917 г. „Григорий! Обстоятелствата ме накараха незабавно да се скрия от Петроград. Далече да замина не е възможно, работата не позволява.Другарите предлагат едно място, което било напълно безопасно. Но така скучно е да бъдеш самотен,… Присъединявай се към мен, и ние ще си прекараме двамата чудни дни далеч от всичко…Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай бързо – аз ще дам указания да приготвят всичко за двама души.” Зиновиев, разбира се, веднага се съгласил. Ленин и Зиновиев приятно си прекарвали времето сред природата, в колибата на езерото Разлив, отдавайки се на ласки. Къпали се и се препичали на слънце. Зиновиев бил във възторг. Жалко, че в ония времена е нямало видеокамери.
След месец ЦК отправя своя вожд на още по безопасно място, във Финландия. Зиновиев го наляга силна мъка и през септември пише писмо до Ленин: „Скъпи Вова! Няма да повярваш колко ми е мъчно тук без теб, как само ми липсваш, ти и нашите ласки. Няма да повярваш, не съм се докосвал до никой от мига, в който ти замина. Можеш да бъдеш съвършено уверен в моите чувства към теб и в моята вярност. Повярвай ми, нито до мъж, нито до жена не съм се докосвал, нито ще се докосна. Само към теб, мой най-близък приятел…Пристигай, не се бой, аз ще приготвя всичко по най-добър начин.” Вероятно Ленин не откликва на това писмо и тогава Зиновиев, след седмица, му пише следващото: „Мили Вова! Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце.Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, какти преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята жена…Никой няма да ни разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.
В края на октомври двамата педерасти отново се срещат в Петроград. Тук болшевиките и левите есери извършват държавен преврат, възползвайки се от пълната безпомощност на идиота Керенски. Ленин изпраща временно Зиновиев в Москва, за да помага за преврата и там. Зиновиев пише на Ленин от Москва: „Илич! Всичко, което ми поръча, изпълних…..Тук е много тежко и сложно, но мен ме топли мисълта, че след броени дни ще те видя и прегърна в своите обятия. Пазиш ли още нашето гнезденце? Да не би да водиш там други? Аз тук много страдам, и само надеждата за твоята вярност ме топли. Целувам твоето марксистко дупенце.Твой Гершел”.
„При прочита на тези записки - пише историка Соколов - възникнаха два въпроса. Първият - коя е била тая жена, от която Ленин и Зиновиев са се криели в Женева? И втория – кой от тях е бил активният любовник и кой пасивният.” Коя е била тази жена, скоро се изяснява. През 1918 г. Зиновиев пише за нея по конкретно: „Вова! Всеки път, когато съм далеч от теб, се измъчвам ужасно. Все ми се струва, че аз седя тук, страдам по теб, а ти точно в тази минута ми изневеряваш. Знам те, че си голям палавник. А аз се държа и нищо не си позволявам. А при теб положението е по- отвратително – трябва винаги да бъдеш с Надя. Разбирам те… И колко е трудно да се преструваш пред околните, също разбирам.Сега е по-леко – не е необходимо нищо да крием от нея, както тогава в Женева, когато ни свари най-напред…”
Да, в Женева жената на Ленин ги сварила, и тримата били в шок. Вождовете на световната революция вероятно са продължавали да се срещат тайно от Крупская, но след време Ленин признал на жена си за своето непреодолимо желание да се наслаждава с Григорий в леглото, и тя се смирила и повече не се противопоставяла. А дали за педерастическия уклон на Ленин е знаела Инеса Арманд - за това няма никакви данни.
А от следващото писмо на Зиновиев става ясно кой от тях е активен педераст и кой пасивен. От фронта Зиновиев пише: „Вова! Да не би да срасна твоето дупенце от времето на нашата разлъка? Да не би да е предало богу дух през това време?..Скоро ще си дойда и ще се заемем с прочистването на твоето мило дупе.”
През пролетта на 1918 г. Зиновиев /по думите на Сталин/ ,,бе умрял от страх”, когато белите започнали настъпление към Петроград и пише от Нарва на Ленин съвсем откровено: „Вова, скоро се връщам и повече не ще те изпусна от своите обятия. Врагът бяга по всички фронтове. Така че –чакай ме и бързо се подмивай, скоро съм при теб.”
Къде са се срещали двамата – за това никъде не е писано. Мемориални плочи, поставени на тези домове няма нито в Петроград, нито в Москва. Дали са се занимавали тези другари с педерастки секс в Кремъл, работния кабинет на Ленин или са се срещали някъде навън – за това няма никакви сведения. Обаче само след няколко месеца в отношенията на двамата любовници настъпва разрив. И както става ясно, възниква ревност. Това става ясно от следващото писмо на Ленин: „Скъпи Гершел! Не ми се обиждай. Чувствам, че нарочно се бавиш в Кавказ, макар че обстановката не го изисква. Вероятно си ми обиден. Но аз нямам никаква вина, всичко е плод на твоите глупави подозрения. А, що се отнася до Лейб и мен – това бе само еднократно и повече няма да се повтори…Чакам те и ще се помирим в нашето чудно гнезденце. Винаги твой Вова”.
„Илич - следва незабавен отговор от Владикавказ - това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”
Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор - пише Троцки в своите спомени. - С Ленин по десетки пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща - да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.
А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в иудейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.
„Не ми се обиждай Гершел - пише Ленин. - Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”.
Скоро над Ленин се извършва покушение. Здравето му се влошава от ден на ден. Започва бързо развитие на атеросклероза на главния мозък. Зиновиев продължава да се домогва до болния Ленин, но скоро връзката им окончателно прекъсва. В средата на1922 г. Крупская, не много вежливо, пише на Зиновиев: ,,Моля ви да не безпокоите повече моя съпруг със своите претенции. Време ви е и вие да се озаптите.До кога ще търпя вашето безсрамие? Илич е болен и вие прекрасно знаете,че вашите палавости могат окончателно да разрушат здравето му. Моля ви, повече да не го скланяте към това, към което той така охотно се съгласяваше. Надявам се, че ще разберете това мое писмо. То е продиктувано от грижа за моя съпруг.”
Има доказателства, че Сталин е знаел за наличието на педерасти в ЦК на партията, в Политбюро и във висшите органи на държавната власт. През 1999 г. в списание „Чудеса и приключения” /№ 6, стр.34-35/ историкът Герман Назаров публикува писмо на Ленин до Дзержински от гр. Горки. Писмото е изключително интересно. Ленин буквално вопие от драконовската изолация, в която го е поставил Сталин в Горки. В това писмо Ленин се възмущава, че Сталин нарекъл Крупская ,,проститутка и дегенератка”. И още, че той се е превърнал в „личен враг на Сталин”. Пише за ,,заговора” на Сталин срещу него, Ленин, Председателя на Совнаркома. Той умолява Дзержински да го освободи от спецлечебницата, охранявана от агенти на Сталин. В това писмо има и такива интересни редове: „Феликс, Наденка ми каза, че до нея са стигнали сведения, според които Сталин е заявил, че на педерастите в Кремъл им е дошъл краят. Разбира се това било произнесено далеч по-грубо, това се отнася пряко към мен и моите другари”.
Ленин бил потресен. Откъде Сталин е узнал за ,,педерастите в Кремъл”? И до какви подробности се е добрал за ,,педерасткия уклон” във върховете на партията и държавата? И не са ли откраднали неговите агенти любовните писма на Зиновиев от кабинета на Ленин в Кремъл? От Сталин всичко може да се очаква.,,Наверно ги е откраднал! Нима ги е откраднал?”
КРЕМЪЛСКАТА ТАЙНА
КРУПСКАЯ: „В един прекрасен ден той сам отиде до гаража, седна в колата и настоя да заминем за Москва….Там разрови цялата си стая и кабинет. Взе свои тетрадки…. На другия ден се върнахме в Горки и повече за Москва не се спомена”.
МАРИЯ УЛЯНОВА: „По целия път от Горки Ленин препираше шофьора да кара по-бързо…. В своя кабинет и квартира той дълго търси някаква вещ и не я намери. Ленин силно се притесни от това и започнаха конвулсии…”.
Що за ,,писма и документи” е търсил и не е намерил Ленин в Кремъл? От какво така се е развълнувал, че са започнали конвулсии? Какво е търсил в отчаяние с треперещи ръце? Да, той се е надявал, че Сталин не ще да е успял все още да открадне любовните писма на Зиновиев. Той разбирал, че тези писма са мощен компромат срещу него и неговите другари от педерастката дружинка. Разбирал, че ако Сталин се окаже в опасна ситуация, навярно ще използва този компромат за шантаж като мощно средство да опозори Ленин, Зиновиев и Троцки в очите на руския народ, който в болшинството си презира педерастите. И когато не ги е намерил, когато разбрал, че те са в здравите ръце на Сталин, то естествено се ,,затресъл в конвулсии”.
И Сталин не забравя да се разправи с „тези педерасти”. На 24 август 1936 г. Зиновиев бива осъден на смърт и скоро разстрелян. През 1940 г. смъртта настига Троцки в далечно Мексико. Пред изследователите стои въпроса защо Сталин не се е разпоредил да бъде унищожена компрометиращата кореспонденция? Дори утвърдил Ленинския култ в СССР. В последните години от живота си той престанал да посещава мавзолея, където лежала дяволски омръзналата му мумия на Ленин. Никаква светлина и творческа енергия тази мумия не излъчвала. Никакви висши знания не давала. Жалки остатъци от трупа на Ленин, ,,свети мощи” за глупавите ,,червени богомолци”. Сталин сам е създал култа към този ,,бог”, но не е ли дошло време да го повали и него? Документите за педерастията на Ленин биха били могъщо средство за разрушаване на култа към него.
Пламен Маринов
Четете цялата статия в оригинал тук:
http://www.liveinternet.ru/users/video78/
Социализмът е провалена философия, символът на невежеството
СЪЩНОСТТА НА САТАНИЗМА Е ДА ЗАМЕСТИ С ИЗВРАТЕНОТО МИСЛЕНЕ НА ЛУЦИФЕРИАНСКИТЕ ЦЕНТРАЛНИ БАНКЕРИ ДАДЕНАТА ОТ БОГА РЕАЛНОСТ.
ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО Е ЕСТЕСТВЕНО И ЗДРАВОСЛОВНО, ТРЯБВА ДА СЕ СЧИТА ЗА НЕЕСТЕСТВЕНО; ВСИЧКО, КОЕТО Е ВЯРНО, ДА Е НЕВЯРНО; И ВСИЧКО, КОЕТО Е ДОБРО, Е ЗЛО. ТОВА СЕ ОТНАСЯ И ЗА НАСЪРЧАВАНЕТО НА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА И ЗАКЛЕЙМЯВАНЕТО НА ХЕТЕРОСЕКСУАЛНОСТТА.
Сатанинската магия се характеризира с хомосексуализма, порнография, пари-похот, насилие, измама и смъртта. Всички ние сме въведени в този сатанински култ, който се основава на Кабала. Насърчаването на ХЕТЕРОФОБИЙНИ актове без тяхното етикетиране като такива е завоалирана атака срещу хетеросексуални общество. Това е една непрекъсната Пси атака предназначена да дестабилизира обществото и да отслаби неговата устойчивост и начало на НСР чрез подкопаване на брака и семейството.
Сатанистката Илюминатска атаката по пола е атака срещу хетеросексуалните и на самата любов. Очевидно е, че икономическия елит и медиите са съучастници. Те се контролират от банковия картел на Illuminati.
При комунизма, науката и изкуството са били репресирани, ако те не отговаряли на "революционната" истина. Революцията се отнася до свалянето от власта на Бога (действителността, истината, морала) и замяната с върховенството на илюминатите банкери поставени начело на държавата . Тези перверзници изготвиха комунистическия сатанизъм под формата на НСР. Това можете да се види и от широкото разпространение на термина "политическа коректност", , който е комунистически по произход.
Можете да го видите и в тяхното отричане и потискане на Бога и Intelligent Design.
Можете да го видите в тяхното популяризиране на разврат и извращения ("сексуалното освобождение,") порнография, сатанизъм, насилие и сквернословие в средствата за масово осведомяване.
Можете да го видите в тяхния скотски "феминизъм", който се преструва че тачи жените, но в действителност, презира женственоста и лишават жените от естествено изпълнение като съпруги и майки.
Можете да го видите, когато мъжки и женски пол се считат като "стереотипи" , освен когато те са обърнати, т.е. жените се държат като мъже или обратното. Когато гей мъжете се преструват на женски или транссексуални преминал пол, а след това по някакъв начин те вече не са "стереотипи."
МОЖЕТЕ ДА ГО ВИДИТЕ В ФИНАНСИРАНЕ ОТ БАНКЕРИТЕ НА ГЕЙ БРАКОВЕТЕ, КОЕТО ПРЕДПОЛАГА ЧЕ ХОМОСЕКСУАЛИСТИ И ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИ, СА ИДЕНТИЧНИ.
Очевидно хетеросексуалните не разполагат с правата на човека. Това е добре за да се отрече половата идентичност на едно безпомощно дете, но не се пречи на младеж, който е гей.
"Права на човека" и "гей права" е ясно че са уловки за да отричат правата на човека,... на по-голямото хетеросексуално мнозинство.
Но това е типично сатанински, комунистически кабализъм. Light ("Просвещението") е тъмнина. Луцифер, на Light Носителя, е Бог. "Права на човека" са начин на човешки реинженеринг и поробване.
Терминът хомофобски е широко признат. Терминът хетерофобски не е. Хетерофобия - 250 000 справки за Google Search. Хомофобията над 10 милиона - 40 пъти повече, за да се обозначат опозиционни практики на 1/50-та от населението.
Защо евреите са така обсебени от секса? Евреите не знаят това, но юдаизмът не е религия. Еврейското Ръководството на Illuminati иска да замени Бога, и разгражда човечеството до състояние на животни, използвайки секса. Всеки път, когато се отречете от Бога, вие създавате фалшиви богове като секса.
Юдаизмът се определя от Cabalismа като сатанински секс култ , а Талмуда, се характеризира с кръвосмешение и педофилия.
Поради масонския еврейски контрол на банковото дело, бизнеса, правителството, културата и комуникациите, ние всички трябва да станем евреи. Западното общество е сатанински култ. Сексът е най-новия Бог. "Секс символи" посочват пътя.
Урокът? Това е битка за ума. Ако ние не контролираме мислите си, те ще ни контролират.
