Духовната наука за бацилите, заразите и „заключването“ срещу тях

   

"В бъдеще ще премахнем душата с медицината. Под предлог на" здравословна гледна точка "ще има ваксина, чрез която човешкото тяло ще бъде лекувано възможно най-скоро директно при раждането, така че човешкото съществото не може да развие мисълта за съществуването на душа и Дух. На лекарите материалисти ще бъде поверена задачата да премахнат душата на човечеството. Както днес хората са ваксинирани срещу тази или тази болест, така в бъдеще децата ще бъдат ваксинирани с вещество, което може да бъде произведено точно по такъв начин, че хората, благодарение на тази ваксинация, ще бъдат имунизирани от подлагане на "лудост" на духовния живот. Той би бил изключително умен, но не би развил съвест и това е истинската цел на някои материалистични кръгове. С такава ваксина лесно можете да направите етерното тяло разхлабено във физическото тяло. След като етерното тяло се отдели, връзката между Вселената и етерното тяло ще стане изключително нестабилна и човекът ще стане автомат, тъй като физическото тяло на човека трябва да бъде полирано на тази Земя по духовна воля. И така, ваксината се превръща в един вид ариманска сила; човекът вече не може да се отърве от дадено материалистично чувство. Той става материалистичен на конституцията и вече не може да се издигне до духовното “. Рудолф Щайнер (1861-1925)

Самият страх от заразяване и инфекции създава благоприятна почва в човешкия организъм за влиянията на болестотворните микроорганизми. „Доказателство за това е, че човек може много добре да се предпази, когато е в състояние да се заключи по правилния начин.“




Встарите времена ариманичните духове изгубват някога борбата (падането на духовете на мрака), и тогава са изблъскани от духовните светове надолу в сферата на сегашната Земя.1 Те постоянно и наново извършват своите атаки. Например има една такава атака, чрез която ариманичните рояци, след като са били свалени на Земята, донасят в областта на Земята всички тези обитатели, които днес от лекарите се означават като бацили или бактерии (и вируси).

Всичко, което се отнася до дейността на бацилните сили, където участват бацили, е резултат от това, че някога ариманичните рояци са били изблъскани от небето на Земята. Така че може да се каже, че в материалните области някогашните туберкулозни и предизвиканите от бацили болести имат подобен произход, какъвто е този на съществуващия днес разсъдъчен материализъм в духовно-душевните области. Двете неща са напълно подобни в по-висш смисъл.2

* * *

Там, където се появяват тези паразитни същества, те представляват един симптом, знак за навлизането на Ариман в света. Отношенията на човека към Ариман се създават чрез материалистическата нагласа или чисто егоистичните състояния на страх и ужас.3

* * *

Окултното изследване ни показва как всяка болка, причинена на същество извън хората, което изпитва болка, как всяка смърт е посев за бъдещето. Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са определени да имат прераждания както хората. Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните, а не я остави такава, каквато трябва да бъде без човека, какво става тогава?

Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човек причинява на животното, отново се връща и възкръсва не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинската същност отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват и към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство. Тези болки и страдания, тази смърт са семената, които човек е посял. Те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще се прибави нейното противоположно чувство.

Ще си послужа с конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер (следващото прераждане на Земята), животните няма да се появят в сегашната си форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките.
Те ще живеят и ще се въплътяват в хората като животински паразити.

От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори да е неприятна за днешните хора.

Някога човек ще страда, а животното ще изпитва изравняването на своите болки с определено приятно чувство, с приятно усещане. Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда. Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които изпитват приятно чувство, когато човек страда.

Тази съдба хората са си създали поради това, че в предишни въплъщения са причинили страдания и смърт на животните, понеже съществото, дори и да не се появи под същата форма, усеща това през времената и чувства изравняването на болките в страданията, които човекът трябва да изпита. Така всичко, което съществува като страдания и болки, не остава без последствия. Това е посев, от който ще произлязат предизвиканите чрез болка страдание и смърт. Не е възможно да бъде причинено някакво страдание, болка или смърт, без да се случи нещо, което да се прояви по-късно.4

* * *

Откриването на някои бацили при дадена болест е извънредно интересен факт за чревните растителни и животински микроорганизми в човешкия организъм, но по отношение на болестта то няма никакво друго значение, освен най-многото познавателно значение: Когато е налице една или друга болестна форма, в човешкия организъм съществува възможност един или друг животински или растителен микроорганизъм да се развива на такава почва, но иначе няма никакво друго значение. Присъствието на тези интересни създания не означава нищо друго, освен че съществува добра почва и естествено тази почва трябва да се разгледа.5

* * *

Много по-важно е да се разбере как се е стигнало дотам, че в определен период от човешкия живот в човека се развива някакъв вегетативен процес, така че тогава бактериите намират там подходящо място за развитието си. Важното е така да съхраним телесната си конституция, че за всички тези организми да не съществува подходяща почва за развитие. Когато го направим, тези създания няма да могат да ни причиняват големи вреди.6

* * *

Когато при протичането на дадена болест в някоя част на тялото се появят бактерии в голямо количество, е естествено, че там тези бактерии предизвикват явления, каквито всяко чуждо тяло предизвиква в организма ни. Ако всичко това се припише на дейността на тези бактерии, вниманието се насочва само към това, което предизвикват бактериите. Но така то се отклонява от истинския произход на заболяването. Защото всеки път, когато в човека нисши организми намират подходяща почва за своето развитие, тази подходяща почва вече е създадена от същинските първични причини.7

* * *
В наше време съществува страх, който напълно може да се сравни със средновековния страх от призраци.

Това е днешният страх от бактерии (вируси и др.) Двете състояния на страх са фактически еднакви. В Средновековието хората са вярвали в духовния свят и естествено са се страхували от духовни същества. В по-новото време хората са изгубили тази вяра, те вярват в материята, страхуват се от материални същества, макар те да са съвсем малки.8

Бактериите могат да бъдат опасни само когато се обгрижват, хранят. Най-интензивно те се обгрижват, когато човек внася в състоянието си на сън само материалистически възгледи. Има и още едно средство, което е също така подходящо като горното. То е, когато човек е принуден да живее в огнище на епидемии или епидемични болести, да не поема в себе си само образите на болестите, като е изпълнен единствено с чувството на страх от тях. Ако поне малко той може да намали този страх чрез действена обич например, когато при грижата си за болните забрави, че би могъл да се зарази, то чрез грижите за болните наистина се намалява поощряването на бактериите.9

* * *

Всички тези същества, макар и тук там да навлизат като вредители в природните процеси, са наистина създания на развиващата се (прогресивна) божественост. В момента обаче, когато стигнем до тези същества, които обитават други живи същества, в растения, животни или хора, ние имаме работа, особено когато се отнася до бактериални създания, които се намират в човешкото тяло, и със създания, принадлежащи към духовните същества, но със създания на Ариман.10

* * *

Има известен вид бактерии като носител на инфекциозни болести, които произлизат от лъжите на човечеството. Те не са нищо друго, освен физически въплътени демони на лъжата.11

* * *
Наистина съществува опасността: хората да заседнат в материализма,

в материалистично-ариманичния начин на мислене и да го внесат във времена, в които е всъщност определено той да бъде преодолян. Това означава, че няма да се свържете с духовния напредък на земното развитие, а с материалния напредък. В известен период от шестата следатлантска епоха ще ви хареса да живеете в това, което ще последва чрез бактериите.12

* * *

Земята отдавна ще е станала труп, когато настъпи времето, в което материалистическите представи трябва да са преобразувани дотолкова, че да можем да се издигнем в едно повече духовно съществуване. Няма повече да се въплътяваме в такава телесна инкарнация на вече неспособната да ни носи някогашна Земя, както го правим днес. Но хората, които останат свързани с материалистическия разум така, че да не могат да се освободят от него, в бъдещ образ все още ще пълзят по тази Земя и заниманията им ще се разгръщат в това, което тогава ще се развива на Земята особено в дейността на бактериите и др.п., защото тези създания ще се ровят в трупа на Земята. Сега те са само предтечи на това, което ще се случи в бъдеще с цялата Земя.13

* * *

В човешките вътрешни органи протичат процеси, които се простират в целия организъм. Когато те са вчленени в целия организъм, тогава действат по правилния начин. Ако чрез някаква намеса те станат по-интензивни директно в коремната област, или подходящите и присъщи на човешката глава или белите дробове процеси са по-слаби, отколкото трябва, настъпва нещо особено. Тогава се вижда, че за нормалния си живот човешкият организъм трябва да породи в себе си процеси, които бива да се развият само до определена степен, за да обхванат целия човек. Ако процесът се активизира, той се локализира и тогава например в коремната област се появява даден процес, при който не се проявява по правилен начин това, което трябва да протича по отделно в обичайните процеси на човешката глава или в белите дробове, а отговаря на някои процеси в коремната област (веществообмяната).

Процесите си съответстват така, че протичат паралелно едни на други. Така обаче това, което бива да се намира в човека само в такава степен, че да поддържа неговата жизненост, духовно-душевно управляваната жизненост, в известна степен се издига извън определено ниво. Тогава, бих казал, че това е атмосферата за всякакви нисши организми, за всякакви микроорганизми, които могат да се разгърнат там. Това, което е действеният елемент на микроорганизмите, се намира постоянно в човека и е разпределено в целия организъм. Ако се концентрира някъде, то става хранителна среда за микроорганизмите, микробите, те намират подходящата почва там. Но причината, защо те могат да се развиват там, трябва да се търси във фините процеси на организма, които се оказват първични.14

* * *

Казва се, че опасността от заразяване е извънредно силна при едрата шарка. Но човек не бива веднага да мисли за физическо заразяване при предаването на болестта, а дори при едрата шарка са налице особено психическите предпоставки. За това може да послужи за доказателство, че човек може много добре да се предпази, когато е в състояние да се заключи по правилния начин. Мога да говоря за това, защото като двадесет и две годишен младеж – не е необходимо да споменавам обстоятелствата – преподавах на един ученик, чиято майка лежеше болна от черната шарка непосредствено в същата стая, отделена само с параван от мястото на работата ми с ученика.

Аз не предприех нищо и продължих заниманията през цялото време, докато майката отново оздравя. Направих това с удоволствие, защото исках също да видя как човек може да се предпази, когато приеме болният от едра шарка съвсем обективно, като всеки друг предмет, като камък или храст, спрямо който не се изпитва никакви чувства на страх или някакви други физически вълнения, а го приеме като обективен факт. Така действително може да се пресрещне силната опасност от заразяване. В такъв случай може да играе роля при заразяването и физическият фактор.15




Бележки:
Във физическия свят, но не във физическо-минералния свят, а в подсетивния свят – бел. пр. [^]
Събр. съч. 177, стр. 152 [^]
Събр. съч. 154, стр. 49 [^]
Събр. съч. 143, стр. 140 [^]
Събр. съч. 312, стр. 81 и сл. [^]
Събр. съч. 293, стр. 179 [^]
Събр. съч. 312, стр. 328 и сл. [^]
Вижте цялата лекция по тази тема: „Събуждането на духовни мисли като лечение на нашето време“ [^]
Събр. съч. 154, стр. 46 и сл. [^]
Събр. съч. 154, стр. 48 и сл. [^]
Събр. съч. 99, стр. 70 [^]
Събр. съч. 177, стр. 153 и сл. [^]
Събр. съч. 177, стр. 156 [^]
Събр. съч. 73a, стр. 208 и сл. [^]
Събр. съч. 314, стр. 286 [^]

https://www.otizvora.com/

Рудолф Щайнер за същността, миналото и бъдещето на расите (4)

 

За да се осъществи пронизващата сила на любовта, е необходима взаимната дейност и работата върху всичко това, което означихме като работа върху най-нисшите йерархии. Тъканта на любовта трябва така да се изтъче, че главните нишки да бъдат вплетени в нея от нормалните духове на формата, понеже това отговаря на тяхната основна мисия. Освен това вътре тъчат и абнормните духове на формата, същинските духове на движението — динамис, това, което формира расата. Идва ред и на нормалните и абнормните духове на времето, на личността — архаите втъкават историческото развитие. Следват архангелите с нормално и абнормно развитие, които втъкават народното и езиковото развитие. И накрая действат вътре и съществата, които поставят хората на правилното място на Земята — ангелите.

Това, което като тъкан на любовта се изтъкава като същинската земна мисия, е видимо на нашата Земя само като отражение, отблясък, майа. Най-близката област над физическия свят, където може да се види тази тъкан, е астралният свят. В тази тъкан тъкат отвън духовете на движението – динамис, духовете на формата — ексусиаи, и духовете на мъдростта — кириотетес, а отвътре тъкат духовете на волята — престоли, серафими и херувими. Отвътре тъкат и същества, които всъщност би трябвало да работят отвън. Те работят под повърхността така, както копринената буба изприда пашкула. Вътрешното е това, което се вижда първо в астралния свят. Тези своеобразни духове на движението, изостаналите, падналите духове, са първото, което става видимо от тъчащите и творящи духовни същества в духовната земна атмосфера.

Тези духовни същества, които първо стават видими на астралния план преди тези, които нормално се появяват – ангелските същества, ангелите, за ясновидското съзерцание са — въпреки че са необходими за възникването на расите — по определен начин те са изкушаващите духове. Тези духове, от които всеки има много подчинени — понеже всеки от тях поражда много духовни подчинени същества — са обградени в духовния свят от сбор духовни същества, които винаги стоят под въпросните йерархии. Тези абнормни духове на формата, които всъщност са духове на движението — динамис, които се появяват на астралния план като един вид грозни духовни същества, са духове, които творят и живеят в това, което е свързано с пораждането на човешките раси, което при човека е свързано, така да се каже, с елемента, който характеризирахме като свързан със Земята, свързан с възпроизвеждането и др.

Това са същества, това изобщо е една област, принадлежащи към най-пъстрите и опасни области на астралния свят и за съжаление — на това място може най-добре да се каже в тази взаимовръзка, — е област, която най-лесно може да се достигне от тези, които идват до духовни възприятия по неправилен начин. Най лесно се появява армията духове, които имат работа с възпроизвеждането на расата и са нейни служители. Някой, който прибързано и по неправилен начин навлиза в окултната област, трябва скъпо да заплати чрез това, че армията от тези духовни същества пристъпя насреща му без хармонизирането чрез други духовни същества.1

* * *

ДОКТРИНАТА на библейското християнство е построена(от Римската империя чрез юдаизма) върху АФРИКАНСКИ КУЛТ КЪМ ЗМИЯТА?...

Как тези расови духове работят във и върху хората? Те работят така, че — човек би искал да каже — приготвят неговите сили първо до физическото тяло. Знаете, че това, което наричаме четири основни съставни части на човека, се проектира, отразява се в съответните части на физическото тяло. Азът се отразява в кръвта, астралното тяло — в нервната система, етерното тяло — в системата на жлезите и едва физическото тяло е самостоятелно, отражение на собствената същност. Най-напред духовните същества, които «готвят» там, в човека, за да се породи неговият расов характер, не могат веднага, непосредствено да действат в по-висшите части. Те «готвят» първоначално в тези отражения на по-висшите членове във физическото тяло. Във физическото тяло не могат да навлязат съвсем, но те готвят в другите три члена.

Къде навлизат абнормните духове на формата, намиращи се на Меркурий? Те навлизат така, че действат заедно с другите именно в системата на жлезите и там се изживяват силите, които се пораждат чрез преобладаването на меркуриалните сили, действащи в етиопската раса. Модификациите на общата човешка форма с черния цвят на кожата и къдравата коса идва от тези сили.2

* * *



Нека продължим към Азия, където по подобен начин имате нещо, което може да се означи като венерини сили, като абнормна проява на духовете на формата. Тези венерини сили действат, като областта на действието им е предимно върху това, което наричаме отражение на астралното тяло в нервната система. Върху нервната система може да се въздейства по два заобиколни пътя. Единият е чрез дишането. Когато се въздейства именно върху дишането, тези въздействия се установяват в дихателната и нервната система и им предават определена форма. Този непряк път си избират абнормните духове на формата, които наричаме венерини същества, именно в малайската раса. В нервната система се приготвя това, което с особени модификации формира повече или по-малко цветното човечество. Преобразуването, което се постига там, се отпечатва повече в онази част от нервната система, която се свързва с израза слънчев сплит (виж симпатична нервна система).



Сега ще преминем към широките монголски области. Това са онези области, в които действат предимно духовете на формата, които поемат пътя през кръвта. В кръвта действат марсовите духове. Те работят обаче по съвсем определен начин в кръвта, така че могат да противодействат шестте елохима, които се намират на Слънцето. При това те извършват особена атака към другата страна, към Яхве, чиято област на влияние е отделна от тази на шестте елохима.



Освен това взаимно действие на марсовите духове с шесте елохима и Яхве, което поражда монголската раса, има още едно особено взаимодействие: Както в монголската раса действат шестте елохима от Слънцето, Яхве от Луната и насреща им марсовите духове, така в един друг случай трябва да приемем, че от посока на Луната силите на Яхве отново се срещат и действат заедно с марсовите духове и чрез това се получава особена модификация — семитството.



В определен дълбоко окултен смисъл авторът на Библията казва, че Яхве е направил този народ свой народ и ако сега прибавите, че тук има взаимодействие с марсовите духове и те насочват своите атаки предимно към кръвта, тогава ще разберете защо именно продължаващото въздействие в кръвта от поколение на поколение, от род на род е от особена важност за семитско-еврейския народ.3

* * *

По-нататък ще проследим как «готвят и кипят» духовете и съществата, които обитават Юпитер. Те си избират непосредствено да атакуват нервната система и всичко това става по заобиколния път през сетивните възприятия и оттам протича към частите на нервната система, центрирани в мозъка и гръбначния мозък. Това е при арийските, предноазиатските, европейските и кавказките народи. Ще разберете, че един напълно характерен и определено стоящ под въздействието на Юпитер, или Зевс народ като гърците, чувстващи се център на Зевсовото влияние, се определя предимно чрез това, което навлиза в нервната система чрез сетивата.4

* * *

Върху жлезите, само по заобиколния път през всички други системи, въздействат абнормните духове на формата, които имат своя център на Сатурн. Във всичко, което означихме като сатурновата раса, на което прикачихме сатурнов характер, можем да потърсим нещо, което, така да се каже, води, завършва това, което води към залеза на човечеството, довежда развитието му по определен начин до завършек и то до истински край, до умиране. Как въздействието се проявява в жлезите, го виждаме в индианската раса. От това следва нейното умиране, изчезване. Сатурновото влияние действа чрез всички други системи накрая върху жлезите. Това отделя най-твърдите части на човека и можем да кажем, че това умиране е един вид вкостеняване, както ясно се проявява във външния образ.5

Бележки:

Събр. съч. 121, За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 101 и сл., немско издание 1982 г. [∧]
Събр. съч. 121, За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 111 и сл., немско издание 1982 г. [∧]
Събр. съч. 121, За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 112 и сл., немско издание 1982 г. [∧]
Събр. съч. 121, За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 114 и сл., немско издание 1982 г. [∧]
Събр. съч. 121, За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 116, немско издание 1982 г. [∧]

http://www.otizvora.com

   

Рудолф Щайнер за последствията от лъчистото електричество и електромагнитните технологии

   

Рудолф Щайнер: Духовете на мрака

Думите влияят на структурата на ДНК

Екип от учени по биофизика и молекулярна биология съвместно с екип от лингвисти са потвърдили част от откритията на д-р Стефан Гайд.

В мащабното си проучване за оригинала на съвременния български език – тракийския език (наричан в миналото от различни български учени „старобългарски“, „славянски“, „старославянски“ или „прабългарски“) – д-р Стефан Гайд е засегнал пространно темата за принципите на Словото, Звуците и Буквите като градивни Блокове на Вселената и Живота („Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО“ части I, II, III и IV).

В четвъртата част на споменатия знаменателен труд д-р Стефан Гайд изследва в детайли и публикува още през 2008 година учението, че не само словото на думите (като цели концепции и образи, с отговарящите им йероглифи) има сила да сътворява, а нещо повече – самите звуци и буквите, които отговарят на тях, като Всемогъщи творчески сили (Еони), съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят! (стр.180)

Удивително и смайващо твърдение, известно още в древността, на тракиеца Питагор, но непознато и неприето до този момент. Любопитното е обаче, че през 2012 година на уеб страницата на издателство Распер е публикуван материал, в който се потвърждава тази теза. В него се твърди, че според скорошни открития, думите могат да предизвикват нелечими болести.




Излиза, че само четири години след феноменалното твърдение на д-р Стефан Гайд, екип от учени по биофизика и молекулярна биология съвместно с екип от лингвисти са потвърдили част от откритията на д-р Стефан Гайд, а именно, че думите имат пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло.

Същата информация циркулира и на други места в интернет – като например на сайта на Revita от 2012 година, Actualno от 2013 година, Chudesa от 2013 година, DocTiming от 2014 година илиSanovnik от 2014 година. Оказва се, че думите, които най-често използваме, и начинът, по който комуникираме помежду си, оказват влияние върху живота ни. Вижте какво се твърди в материала на издателство Распер от 2012 година например:

“Оказва се, че каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му. От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.
Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си. В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.
Експеримент с “облъчване” на семена на растения с думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком.
Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.
Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.
Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.
Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.
Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.
Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.
Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…”
Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали. Един текст оздравява наследствеността, друг я травматизира.
Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така то разрушава и себе си, и своята среда – както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.
Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.
Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.“

И така, тезата на д-р Гайд, публикувана през далечната 2008 година, а именно, че човешката ДНК е природно програмирана да „реагира” на думите, се потвърди. Вече има отговор както за причината за редица заболявания, така и за причините за силното въздействие върху хората на внушението и хипнозата.
Ползите са две. На първо място се потвърждава, че хората трябва да внимават какво говорят – и кого слушат. На второ място се установи, че и с други научни методи може да се потвърди достоверността на оригинални открития по темата, направени от д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО IV“.
И тъй като оригиналът е винаги по-важен и по-интересен от цитата, нека видим някои части от книгата на д-р Гайд (стр. 180 – 184), които спекулират за първи път тези – и други истини:

„В мистичната система на Питагор линейното фонетично писмо е разположено във времето и пространството така, че да се разгръща като числови стойности линеарно, като еманация на Божествените Начала в йероглифната пиктографска писменост.”




И тъй като преподава предимно на елинизирани студенти, той превежда изцяло концепциите на йероглифната древна реч – на езика на своите съвременници, като разбира се използва и азбуката, на която пишат народите по средиземноморието и която днес светът нарича „гръцка“ (за която ние вече знаем, че е производна на предшествуващата я Бохарска азбука). И именно защото фонетичните букви носят само звукова стойност, но са празни от каквото и да е образно („символно“, „архетипно“) съдържание, Питагор въвежда „първичните“ по отношение на битието числови стойности на звуците и буквите в „гръцката“ азбука, които да придават несвойствено за гръцкия („символно“, „архетипно“) съдържание при превода на „тайните“ от йероглифното писмо.



В тази Питагорейска система се вземат предвид 24 основни звука и букви във фонетичната азбука, от които 4 са основните гласни и 20 са основните съгласни звука (букви). На гласните, разбира се, се отдава най-голямо значение и най-голям творчески потенциал, и те носят в себе си силата на четирите основни еона (елемента), контролиращи въздух, огън, вода и земя, които олицетворяват същността на всяко познато битие. Затова на тях са отдадени и най-първичните числа: 1, 10, 100, 1000, от които, разбира се, „алфа“ е най-първата (съответстваща на Божествената Монада в орфическата наука), а „омега“ е най-множествената (но съдържаща „монадата“, и е съответстваща на „Божествената Плерома“ – за повече подробности виж „Тракийското Писмо Декодирано II“, стр. 97-100). Ако някой прочете внимателно Апокалипсиса от Св. Ап. Йоан, ще забележи, че същите четири еона, свързани с четирите основни гласни, са представени в четирите живи същества, стоящи около трона на Бог-Словото, и никак не е трудно да се досетим, че те представляват 24-те звуци (букви) на това Слово, които според Христовия Апостол и пророк Йоан контролират цялото битие по Божието Разпореждане (Творческо Слово).

Забележете, че когато ЧЕТИРИТЕ живи същества проговарят, старците в отговор заедно се покланят и също проговарят (или „пеят“, защото песента е говор с удължени гласни!“), и тогава като резултат се покланят безбройните ангелски („архетипни“) еони, и следвайки тях и всичките създания, „на небето, на земята, и под земята, и по морето, и всичко що има в тях“. Или с една дума, гласните „командват“ останалите звуци (букви), а те от своя страна „командват“ архетипите на образното слово („ангели“), и това задвижва битието на всички създания във всички останали измерения на света!

Това е типичната трансцедираща реалност в света според откровението на Св. Ап. Йоан, и според орфическата наука на Питагор, и тази реалност с всичките й трансцедиращи измерения, е обектът който изследва, дефинира и повлиява чрез мощните си методи модерната Трансцендентна Наука!

Или казано по един по-лаконичен начин: според Божественото Откровение дадено на Йоан и според Орфическата научна школа на Питагор (няма две мнения, всичко е ясно!) – Словото, Звуците и Буквите, контролират както видимия („материален“), така и невидимия („духовен“) свят!

И преди да побързате да си кажете: „ъхъ, квантум-шмантум“ (спомнете си за „квантум-шмантум“ в книга 2 на Тракийското Писмо декодирано, стр. 101-110), чуйте нещо „съвсем не-квантово“, което ще ви свали напълно на земята в измеренията на „по-твърдата“ класическа физика на Сър Айзък Нютон, но ви предупреждавам, че то потвърждава думите на Питагор и Св. Ап. Йоан, въпреки че удовлетворява и най-твърдите изисквания на човешкия опит и практика от „най-модерно“ време като например – „око да види, ръка да пипне!“.



През 1953 година британският учен Франсис Крик и американският му колега Джеймс Уотсън разкриха интимната структура на ДНК (и принципно подобната й РНК), която е в основата на кодиране на живата материя и наследствеността.

Пурините и пиримидините са химични бази, които са известни като строителните блокчета, съдържащи се в ДНК и пак ЧЕТИРИ в РНК. Тези бази са Аденин, Гуанин, Цитозин и Тимин (или разновидния му Урацил при РНК). За да се образува верижният „кодов низ“ на ДНК (и РНК), четирите бази се свързват две по две химично съвсем специфично: винаги Аденин с Гуанин, и Цитозин с Тимин (с Урацил при РНК). Така ЧЕТИРИТЕ бази „диктуват“ кодовия низ на ДНК и РНК, и така дефинират къде ще се прибави всяка от само ДВАДЕСЕТТЕ аминокиселини, които пък определят синтеза на огромния брой белтъчини, а те от своя страна формират структурата и функциите на организмите. Сигурно сте забелязали вече от казаното по-горе, че точно ЧЕТИРИ бази (досущ както четирите гласни в азбуката) и точно ДВАДЕСЕТ аминокиселини (пак досущ като двадесетте съгласни в азбуката) определят БИТИЕТО на всички живи организми на земята!

С една дума – както буквите на Словото кодират Речта, а оттам и Съзнанието, така „буквите“ на химическите съединения кодират Генетиката, а оттам и Битието (структурата и функцията) на живота!

Но какво на практика ни ползва това очевидно сходство между естеството на словото и химията на живата материя? Ами това, че ако усвоим употребата на едното, ще усвоим и употребата на другото, и така ще можем да променяме своето битие както чрез „прецизни химически формули и реакции“ (отвън), така и чрез „прецизни словесни формули и реакции (отвътре).


И ако сме навлезли в ерата на генното инженерство на живата материя, не е ли време да навлезем и в ерата на словесното инженерство на живото съзнание и квантово свързаното с него битие?

В това е и голямата „запечатана със седем печата“ тайна на Божественото Слово и 4-те живи „гласни“ и 24-те царуващи „старци“, която тайна могат да разберат само „посветените: от началото на създанието на света, та дори и до днес!“











Преди "потопа ( deluge ) ,войната на боговете ,великата война" на Земята, е нямало толкова вода колкото има днес . Повечето е била дървета (километри високи) и зеленина . Единствената вода , която е имало на Земята е била региона ( Каспийско море , Черно море ) . Тогава сме имали 46 активни хромозоми . Височината на човека е била между 3,5/10,5 метра . Животните също са имали повече активни хромозоми и са били огромни сравнение с днешните . Динозаврите са били просто влечуги , които са имали повече активни хромозоми , защото тогава кислорода е бил много повече от днес . Гигантите , които се описват в библията са били нормални хора просто са имали повече активни хромозоми .

Анимус Мунди Анима







http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2015/08/blog-post.html

Енергийните полета на хората съществуват и имат холографска природа

Кой и защо произвежда генетично модифицирана храна и разработва етнически оръжия?

Петър Гаряев - доктор на биологичните науки, академик на Руската академия по природни науки и Руската академия на медицинските науки - обяснява как генетиката и лингвистиката могат да бъдат свързани? Защо американският генетик Ниренбрег получи Нобелова награда? Как започна разпространението на генетично модифицирани храни? Каква генетична грешка доведе до появата на грешни протеини, псевдоензими и токсични вещества? Защо трансгенната соя причинява тумори? Как генетичният код е подобен на речта? Колко опасна е двусмислието в генетиката? Как контекстът разграничава кода? Защо крият от нас, че генетично модифицираната храна е опасна за организма и постепенно унищожава човечеството? Кой иска да създава етнически оръжия, използвайки генетика? Как се преследват генетиците, казващи истината? Защо генетиката на лингвистичните вълни е изпълнена със смъртна опасност? Как да го направя само полезно?


Петър Гаряев: Думата "лингвистика" не е случайна, бих искал да подчертая малко тази част, защото тя е много важна. Фактът, че ние предаваме такава генетична информация, всъщност е лингвистичен, когато става въпрос за гени, протеинови гени, но там, в допълнение към протеиновите гени, има и други гени. Нека се спрем на протеиновите гени. Техният синтез е описан от триплетния модел на генетичния код, за който Ниренберг получава Нобелова награда през 1968 година. Той го разработи заедно с Франсис Крик, който от своя страна получи Нобелова награда за двойната спирала на ДНК с Уотсън. Това, което направи Ниренберг, той спечели Нобелова награда без Писъка, защото два пъти Нобелова награда не се дава. Може би е добре, защото е добре за Крик, защо? Защото всъщност този триплетен модел на генетичния код, който обяснява биосинтезата на протеини, е грешен. В смисъл, че съдържа стратегическа грешка и тъй като съдържа стратегическа грешка, тогава тя обикновено е неправилна. Това доведе до какво? Тези грешки, те не са простени от природата, това доведе до това, което сега се прави в огромни количества по целия свят, генетично модифицирана храна, храната се разпространява почти по целия свят. Този модел се основава на принципите на кодиране на аминокиселини, а протеините са съставени от аминокиселини. Всяка аминокиселина трябва да бъде кодирана от свой собствен кодон. Кодонът е триточков брой нуклеотиди и той кодира аминокиселини, има 64 такива кодона. Оказа се, че 32 от тях са синоними, тоест няколко различни кодона кодират една и съща аминокиселина, това е излишък , това е добре, това е нормално. Но втората половина, 32 кодона, те са много странни, тъй като първоначално те са, сякаш двойни, те едновременно първоначално кодират две различни аминокиселини и това противоречи на кодовия модел. Разбирате ли какво става? Защото от Ниренберг и Крик е постулирано, че генетичният код е недвусмислен. Всеки кодон, или дори няколко, кодират една аминокиселина, но никога не се случва, както те мислеха, че един кодон кодира две различни аминокиселини. Всъщност, ако се вгледате внимателно в таблицата на генетичния код, тогава е напълно ясно дори на ученик от 10 клас, когато бях в училище, обърнах внимание и когато бях в университета, бягах при учителите и каза, вижте таблицата на генетичния код, там половината кодони, там всичко е наред, но половината от кодовете са двусмислени, две различни аминокиселини, това е смърт за тялото. Все още не можех да разбера защо смъртта не настъпва. Казват ми, че протеиновият синтез върви добре, организмите са живи, че страдате толкова много за това, значи всичко е наред. Казвам самия модел, той предполага неяснота. И така, тази неяснота на кодирането е премахната, какво? Много просто, в контекст. Какви са тези двусмислени кодони? Това е същото като думата "коса", "рейд", "бокс" и така нататък, тоест дума, която има две значения, двусмислени думи и никога няма да разберете каква плитка, каква плитка ние говорят, или е коса на момиче, или е коса, с която се коси тревата. Ще разберете едва когато прочетете цялата фраза. Видях красиво момиче, което имаше разкошна златиста плитка, косата й беше прекрасна, плитката й беше светлокафява и т.н. Ясно е за каква плитка става дума. Или видях човек, който косеше тревата с добра коса, имаше коса в ръцете си, добре отточена коса. Ясно е, че плитката тук е различна. Контекстът премахва неяснотата. И така, в генетичния код и в тази му реч-подобност, той просто работи върху контекстуалната ориентация. Тоест, протеинът е синтезиращ апарат, когато чете ген под формата на информационна ДНК и има структури, които работят, те се наричат \u200b\u200bрибозоми, няма да навлизаме в подробности, напълно отделна огромна тема, но все пак аз ще ви кажа. Същите тези рибозоми, които четат информационна ДНК и синтезират протеини, от време на време се натъкват на такива двусмислени кодони и те трябва да решат за каква плитка става дума, плитка на момиче или плитка, която се използва за косене на тревата. Рибозомата чете целия текст, тоест контекста и разбира значението на двусмисления кодон и му придава точно и определено значение. И сега възниква недвусмислеността, за която говориха Крик и Ниренберг, но тя възниква след като се извърши актът на четене на информационна ДНК, това беше отхвърлено от Ниренберг, дори когато те откриха този ефект, когато имат един и същ кодон, триплет кодира едновременно две амино киселини: фенилаланин и лицин. Казват ни, че това е феномен, молекулярната природа на това явление не ни е ясна. Виждате ли, макар че това са блестящи хора, както Ниренберг, така и Крик, те изневеряваха тук. Виждате ли, ако не разбирате това, тогава защо казвате, че кодовият модел е недвусмислен? Това е двусмислено и е стратегическа грешка.

И как това е свързано с генетично модифицирана храна, ще попитате например? Ще отговоря, когато въведат трансгени, чужди гени, например, в царевица, пшеница, домати, където и да е, т.е. контекстният пейзаж се променя, ако сте въвели трансген, вие променяте контекстния пейзаж и след това стойностите на същите тези кодони са двусмислени, те могат да се променят безкрайно и това е хаос, това е семантичен хаос в синтеза на протеини. Това означава, че се получават грешни протеини и грешните протеини могат да придобият функциите на псевдоензими, токсични вещества и т.н., и т.н. И когато човек яде генетично модифицирана храна с такива неправилно синтезирани протеини, вероятността той да получи отравяне или метаболитен срив се увеличава драстично, защото там действат псевдоензими, които са напълно погрешни, а това е трагедия за организма. И така се случи, тук Ермакова, например, тя демонстрира, че храненето, например, с тангенна соя на плъхове, след това те развиват тумор с размерите на самия плъх. Разбирате ли до какво доведе това? Този семантичен хаос по време на работата на генетичния апарат като структура, която работи с текстове, и ако текстът се чете неправилно и се случва неправилно четене, тъй като значението на същите тези едноименни кодони се променя и се появяват неправилни протеини. Ето ви, в резултат на тумор при плъхове, хората не пишат за хора, защото цялата работа, която е свършена в тази област, което доказва, че генетично модифицираната храна е опасна за човечеството, те се отстраняват, блокират. А Ермакова просто беше изхвърлена от Академията на науките, това е всичко, човек е без работа, защото генетично модифицираната храна е милиарди долари в джобовете на злодеите, които правят това, и те постепенно унищожават човечеството. Ето още един отрицателен аспект на неразбирането на генетичния апарат, неговата езикова, текстова част.

Но това не е цялата неприятност. Оказва се, че когато се въведат трансгени, топологичната структура на хромозомите се променя и хромозомата е течен кристал, а когато се въведе чужд ген, топологията на ДНК течните кристали се променя, в частния случай на такива знакови топологии, холограма е. Ембрионът, той започва да се развива, той трябва да расте ръце, крака, очи и така нататък, и така нататък, в определен ред, на определено място и т.н., а ако не, тогава се получават изроди. И така, калибрирането на пространството на организма, който се развива от ембрион, се извършва от холограми, които са в нашите хромозоми, разбирате ли какъв е проблемът? Ако сте нарушили структурата на холограмите, тогава получавате изрод, такива изроди се получават от трансгенни растения, животни и т.н., а след това ги абсорбираме с храна, променяме собствения си метаболизъм, променяме го в много лошо по този начин, че можем да развием патологии като рак, алергии и т.н., и така нататък. Но повтарям, всички тези данни са блокирани по всякакъв възможен начин, не се публикуват, изследователите, които доказват, че ги преследват. За съжаление, генетиката на лингвистичните вълни също се преследва по същия начин, въпреки че носи ясни ползи, може и да навреди, казах това много пъти, това е потенциално най-ужасното оръжие, за което можете да се сетите, и освен това много евтино и което ще работи, тъй като работи върху спинорните ефекти, върху торсионните полета и торсионните полета не познават никакви препятствия и можете да дадете (11:01) по целия свят. Точно както ние унищожихме, убихме растения Arabidopsis или плевелите могат да бъдат унищожени, това е добра употреба, точно както можете да унищожите реколтата от пшеница, например от врага и от нас самите, защото тя ще работи и в двете посоки, е възпиращ фактор, защита от глупак. Ако сте искали да създадете генетично оръжие, да унищожите пшеница или ечемик от врага и така нататък, и така нататък, тогава правите същото на ваше място, разбирате ли, това е смисълът. И опасността все още е огромна, те се опитват по целия свят и работят за създаването на етническо оръжие. Например евреите искат да унищожат арабите, нека измислим това нещо само за тях. Първо, всички раси са смесени, така че това е доста трудно да се направи, но дори да има етнически чисти групи, теоретично е възможно да се разработи такова оръжие, но за това трябва да разберете истинската генетика, но те не разбират истинската генетика.


В биологията и особено в нейната ключова част - генетиката - дойде времето за преоценка на ценностите. Вероятно ще бъде взривоопасно. Концепции 171; ген 187; и 171; триплет генетичен код 187;, родени през 20 век, са станали толкова познати, че са се превърнали в интелектуална спирачка на науката. Днес лавина от нови експериментални данни вече не се вписва в приетите постулати. Тези нови факти са невероятни, вълнуват въображението и манят напред. Тази книга се основава на научната монография 171; Геном на вълната 187; Доктор на биологичните науки, академик на RAMTN (Руска академия за медицински и технически науки) и Руската академия по естествени науки (Руска академия по естествени науки), руски учен със световен репутация Петър Гаряев. Това е основното произведение на автора, преработено за възприемане на прост читател, което му е създало световна слава и му е нанесло гнева и неразбирането на научната общност. Книгата преразглежда проблема с генетичния код като програма за изграждане на цялата биосистема. Показва 171; правопис 187; правопис протеин 171; текстове 187; аминокиселина 171; букви 187;. Авторът не твърди, че е най-добрата истина. Неговата задача е да задава правилно нови въпроси. Учените от бъдещето може да намерят отговора на тях.

Издател: "Концептуален" (2018)



ISBN: 978-5-906867-38-4



Гаряев, Пьотър Петрович

Петър Петрович Гаряев (род.) - създателят на „Вълновия геном“.

Основната работа на П. Гариев е „Геном на вълната“ (1994), монография, представляваща компилация от предишните му статии. Гаряев не признава произведенията, тъй като досега не съществува нито едно експериментално доказателство за неговите идеи.


Така нареченото „звание доктор на биологичните науки“ му е „присъдено“ от недържавния Висш междуакадемичен атестационна комисия , но не . П. Гаряев е член обществена организация , обществена организация RAMTN, обществена организация, но не е нито държава (няма я в списъците на членовете на RAS), нито служител в катедрата по теоретични проблеми на RAS (няма такава служба в RAS), нито служител в лабораторията за генетична вълна на Института за контролни науки на RAS (няма такава лаборатория в IPU RAS).

Към 2010 г. има само една статия за „генетиката на вълните“, прегледана и публикувана в научно списание на руски език. В чуждестранни рецензирани научни списания не са публикувани трудове на Гаряев върху „вълновия геном“. Ранните публикации на П. Гариев в съветски научни рецензирани списания нямат нищо общо с „теорията на генетиката на вълните“, която той активно развива от 90-те години на миналия век. В средата на 90-те години П. Гариев публикува трудове по проблема за създаването на ДНК лазер. които не са пряко свързани с теорията за "генетиката на вълните". Приносът на Гаряев към чуждестранни псевдонаучни дейности е ограничен до доклади на конференции.


П. Гаряев активно разпространява своето учение, твори търговски организации , публикува книги и статии, участва в конференции и телевизионни предавания, публикува в интернет ресурси, например, убеждавайки неизлечимо болни хора, че неговата теория може да им помогне (вижте например Форума на пациентите с миопатия). Казва се за предполагаемо разрушителен мутагенен ефект на един от най-безопасните диагностични методи, общоприети в медицината, който може да попречи на ранното откриване и успешното лечение на опасни заболявания.


Основните идеи на П. Гаряев

Според Гаряев:
по-голямата част от информацията се съдържа под формата на вълна (каква вълна - в различни текстове авторът пише по различни начини, обикновено настоявайки за акустика, но споменавайки оптични, торсионни и други);
ДНК е способна да възприема информация, включително емоции, от гласовата реч;
дНК молекула е способна да предава информация (например за собствената си клетка) чрез вълнова пътека в лазерен лъч (или други "носители", техниката на предаване в произведенията на Гариев не е обявена) и да получава такава информация, която може да причини морфогенетични и физиологични ефекти, например възстановяване ();
след смъртта на живите същества, като се започне с клетка и дори отделна ДНК, те се съхраняват в продължение на 40 дни, способни да влияят на други тела и полета (по-специално фундаменталният опит на Гаряев, според него, е, че спектърът на ДНК разсейването е запазено след това как ДНК е била отстранена от устройството);
детето може да носи наследствена информация от мъж (мъж), който не е негов баща, но който е бил сексуален партньор на майката в миналото ().
Критика към творбите на Гариев
Експерименти

Експериментите на П. Гариев бяха критикувани в редица източници, където той беше обвинен в пренебрегване на приетите в науката норми за провеждане на експерименти и в незнание на основите на съответните дисциплини.

Фалшиви цитати и връзки към уважавани „сътрудници“

Писанията на Гариев също съдържат неверни препратки към чужди хора научна работа... Например на страница 131 от книгата „Геном на вълните“ (1994) се твърди, че според учебника на Гросберг и Хохлов моделът на Роуз-Зим е „най-често използван“, а на страница 153 формула е даден с препратка към същия учебник. Всъщност както това твърдение, така и формулата отсъстват в учебника на Гросберг и Хохлов.
Грешки в творбите на Гаряев

Въпреки правдоподобността на формулата на страница 153 в The Wave Genome (1994), тя не е „изчислена в рамките на модела на Rose-Zimm“, както се твърди в текста, и няма нищо общо с полимерната динамика. В допълнение, работата съдържа математически грешки, напр. във формули (15-16) на страница 92, където индекси 1 и 2, променливи x и t, коефициенти k и ω се смесват. Освен това буквата c (представляваща скоростта на светлината) присъства както в малки, така и в големи букви.

Публикации на П. Гаряев
Книги
П. П. Гаряев... Вълнов геном. М: Обществена полза, 1994. ISBN 5-85617-100-4
П. П. Гаряев... Генетичен код на вълната. М: ИЗДАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР, 1997. ISBN 5-7816-0022-1
П. П. Гаряев. Лингвистичен вълнов геном: теория и практика. Киев: Институт по квантова генетика, 2009. ISBN 978-966-16-4822-6

Теза

П. П. Гаряев Структурата и физико-химичните свойства на пиоцин Р. Московски държавен университет, 1969. Дисертация (кандидат на биологичните науки)

П. Гариев не защити тезата си за степента на доктор на биологичните науки.
Статии и материали по теория на вълновия геном

Единствената публикация на П. Гариев за „генетиката на вълните“ в реферирано научно списание:
П. П. Гаряев, А. А. Кокая, И. В. Мухина, Е. А. Леонова-Гаряева, Н. Г. Кокая „Влияние на електромагнитното излъчване, модулирано от биоструктури, върху хода на алоксановия захарен диабет при плъхове“, BEBiM, v. 143 № 2 (2007), стр. 155.


Публикациите на П. Гаряев, включително статии, които не са включени в научни списания, могат да бъдат намерени тук.
Березин, А.А .; Гаряев, П. П.; Gorelik, V. S., et al. „Възможно ли е да се създаде лазер, базиран на информационни биомакромолекули?“ Лазерна физика, кн. 6 (1996), брой 6, стр. 1211-1213.
А. М. Агалцов, П. П. Гаряев, В. С. Горелик, И. А. Раматулаев, В. А. Щеглов "Двуфотонно възбудено светене в генетични структури." Quantum Electronics, 1996, том 23, No 2, стр. 181-184.

Статии в научни списания (несвързани с теорията за "вълновия геном")
Гаряев П.П., Латишева Н.Н., Поглазов Б.Ф. Физикохимични свойства и аминокиселинен състав на пиоцин R и неговите компоненти. DAN SSSR, 1969, v. 187, N 4, стр. 931-934.
П. П. Гаряев, Б. Ф. Поглазов Изследване на структурата и физикохимичните свойства на пиоцин. Биохимия, 1969, том 34, брой 3, стр. 585-593.
Гаряев П.П., Поглазов Б.Ф., Козлова Л.С. Изследване на сферични структури, индуцирани в Pseudomonas aeruginosa заедно с pyocin R. Biochemistry, 1970, том 35, брой 2, стр. 303-311.

П. П. Гаряев, С. А. Деянова, Н. Д. Петрова, Б. Ф. Поглазов Изолиране на биополимери от почвата, Биохимия, 1971, т. 37, брой 5.
П. П. Гаряев Функция и структура на бактериоцините и рапидозомите Успехи на съвременната биология, 1972, т. 70, брой 2 (5), стр. 166-181.
Гаряев П.П., Харчук О.А., Поглазов Б.Ф. Изследване на денатурацията на някои структурни вирусни протеини чрез дисперсия на оптично въртене. Биохимия, 1972, том 37, брой 6, стр. 1210-1214.

П. П. Гаряев Методи за изолиране на органични вещества от почвата във връзка с целите на екзобиологията. Изв. Академия на науките на СССР, 1972, биол., Том 5.
Гаряев П. П., Владиченски А. С., Деянова С. А., Калошин П. М., Поглазов Б. Ф. Изолиране и пречистване на отделни органични вещества от дерново-подзолиста почва и вулканична почва. Почвознание, 1973, No 4, стр. 134-141.
Kharchuk O.A., Gariaev P.P., Pustovoit V.I., Poglazov B.F. Изследване на структурата на протеина BOM-3,4 чрез метода на дисперсионно оптично въртене. DAN SSSR, 1973, v. 211, № 1, стр. 245-248.

П. П. Гаряев, Г. А. Захаркина, А. М. Вихерт Нивото на ендерпини в миокарда, надбъбречните жлези и хипоталамуса на внезапно мъртви хора. Кардиология, 1980, т. 20, No 8, стр. 58-61.
Zershchikova T.A., Gariaev P.P., Khoperskaya O.A. Модификация на периодичната мутация на албинизъм при нокътната жаба. DAN SSSR, 1988, t.298, No 3, стр. 739-741.
Речи

П. Гаряев се изявява по телевизията, по радиото и във филми:
в програмата на канала "Тайни истории" през 2009 г .;
в програмата на канала "Раздел Х" през 2008 г .;
във филма на канала "Теория на вълните на ДНК";
във филма "Славянски навици" по проект "Игри на боговете";
във филма „Кой клати люлката“ (Lennauchfilm, 2001);
в програмата "Непозната планета", 2006.
Позовавания на П. Гаряев и неговата теория

П. Гариев и неговата „теория на вълновия геном“ се споменават в някои публикации.

Поддръжници:
в книгата „В търсене на града на боговете“, т. 3, „В обятията на Шамбала“, 2004, ISBN 5-7654-3334-0 - където П. Гаряев е наричан „гениален руски учен“;
в интервю с Г. Царева по радиото "Гласът на Русия" (предаване "От сърце до сърце", 2007), където тя се позовава на историите на Гаряев за ДНК фантома;
на сайта на „Академията на тринитаризма“, където се публикуват произведенията на Гариев и статии, отнасящи се до тях;

От критиците:
Бележки
Комисия за борба с псевдонауката и фалшификацията научно изследване в Президиума на РАН [отв. изд. Кругляков Е. П.] В защита на науката. - М.: Наука, 2008. - Т. 4. - С. 169-173, 174-176. - 210 с. - ISBN 978-5-02-036841-5
Михаил Кирпичников: Необходимо е да се измери ширината на стъпката при реформиране на научните списания
Л. И. Корочкин Неолисенковизъм в руския ум
Александър Емеляненков Купете докторска степен. Не наденица, а дисертация //, 22 март 2002 г.


В биологията и особено в нейната ключова част - генетиката - дойде времето за преоценка на ценностите. Вероятно ще бъде взривоопасно. Понятията „ген“ и „триплет генетичен код“, родени през ХХ век, са станали толкова познати, че са се превърнали в интелектуална спирачка на науката. Днес лавина от нови експериментални данни вече не се вписва в приетите постулати. Тези нови факти са невероятни, вълнуват въображението и манят напред.

Тази книга е базирана на научната монография "Геном на вълната" от доктор на биологичните науки, академик на RAMTN (Руска академия за медицински и технически науки) и Руската академия по естествени науки (Руска академия по естествени науки), руски учен със световна репутация Петър Гаряев. Това е основното произведение на автора, преработено за възприемане на обикновен читател, което му е създало световна слава и му е донесло гнева и неразбирането на научната общност. Книгата преразглежда проблема с генетичния код като програма за изграждане на цялата биосистема. Показва „правописа“ на протеиновите „текстове“ от аминокиселинните „букви“. Авторът не твърди, че е най-добрата истина. Неговата задача е да задава правилно нови въпроси. Учените от бъдещето може да намерят отговора на тях.

Петър Петрович Гаряев. Доктор на биологичните науки, академик На Руската академия медицински и технически науки, генералният директор Институт по квантова генетика.
Основната идея на П. Гариев: нашата ДНК са антени, чрез които информацията идва от тях от космоса. Тяхната работа се основава на външна вълнова среда. Постоянно се подхранваме от информация от космоса. Генетичната информация може да съществува във формата електромагнитно поле и може да бъде прехвърлен от един организъм в друг Петър Петрович Гаряев е основателят на генетиката на вълните в Русия. В научните среди той е почитан и като пробивен учен, и като „типичен представител на псевдонауката“. Самият факт на разпознаване (или непризнаване) на генетиката на вълните се превърна в препъни камък, предизвикващ такива полярни оценки. Измамниците Гаряев принадлежат, очевидно, към една и съща компания на преследвачи на Наталия Бехтерева - тесногръди амбициозни крещящи. Тя показа, че човешкият генетичен апарат съдържа само около 35 000 протеинови гени, което е само 2% от човешката ДНК. Оказа се, че протеиновите гени са практически еднакви за всички организми. Функциите на основната част от генетичния апарат, тоест 98% от ДНК, все още не се разбират от повечето генетици и все още се възприемат от тях като „боклук“. Всъщност подобна ситуация в биологията и в нейната основна част, генетиката, означава криза. Няма отговор на основния въпрос: как човек всъщност е кодиран в собствените си хромозоми. Поради това недоразумение стратегията на съвременната генетика е придобила грозен характер, проявен в „трансгенно инженерство“. Това директно води до дегенерация на генофонда на планетата, казва Гаряев. В същото време има посока в ембриологията и генетиката, започната от руски учени преди около 80 години. Тази посока се основава на фундаменталната идея, че генетичната информация съществува едновременно в две форми - материал (протеинови гени) и вълна. Нивото на вълната на кодирането на генетична информация включва такива компоненти като холографската памет на хромозомния континуум, подобни на ДНК текстови и други форми на хромозомни вълнови функции. П. Гариев нарича генетичния код речта на Бог. Тази гледна точка съответства на древната брахманска концепция за божественото универсално съзнание като най-висшето Слово (Реч). модерно развитие в изследванията на групата на Петър Гаряев. Изследванията са проведени в Института за контролни науки на Руската академия на науките и обществената асоциация „Институт по квантова генетика“, както и в сътрудничество с учени от Физическия институт на Руската академия на науките, Московския държавен университет, Института за високи температури на Руската академия на науките и Института по обща генетика на Руската академия на науките. Значителна част от работата е извършена от групата на П. Гариев в Канада (Торонто, Wave Genetics Inc.) през 2002 г. Една от основните прояви на геномните функции на нивото на вълната е нейната квантова нелокалност. Нелокалността означава, че информационната холограма на генома (конструкцията на организма) не е ограничена от някаква пространствена рамка, а е разширена върху цялата Вселена. Това напълно отговаря на древната езотерична концепция на човека за света и за себе си. Фракталният парадоксален принцип на Вселената „Океанът се състои от капки, но всяка капка съдържа целия Океан“ постепенно завладява умовете на физиците.Общо генетичният апарат се реализира като ДНК-вълнов биокомпютър. Това не изключва каноничния модел на генетичния протеинов код; той е само част от интегралните механизми на материално-вълновите знаци на хромозомния континуум на биосистемите. В света има няколко изследователски екипа, работещи в тази посока. От 30-те години на миналия век вниманието на изследователите е привлечено от ролята на електромагнитното излъчване не само като източник на енергия, но и като канал за информация, използван от живите системи за авторегулация на жизненоважни процеси. За да обясни същността на информационните взаимодействия на развиващия се организъм с околната среда, А. Г. Гурвич излага теория, според която клетъчното делене се контролира от външни фактори от физическа природа, действащи на разстояние (дистанционно действие) според резонансния принцип (Гурвич А., Гурвич Л., 1945). Тъй като експериментите на А. Г. Гурвич върху корени от лук и пъпки дрожди, отдалечени взаимодействия с вълнова природа между живите организми от различни нива на организация са изследвани в продължение на много десетилетия. J. и M. Magrou (Magrou et al., 1931, Magrou, 1932) изследват отдалечените ефекти върху репродуктивните продукти и върху оплодените яйца морски таралежи бактериални култури (стафилококи, Bact. tumefaciens) и ензими на млечна киселина. Ефектът от дистанционното взаимодействие на две растящи култури на фибробласти чрез кварцови субстрати е наблюдаван от Казначеев и Михайлова (1981). Наличието на отдалечени взаимодействия върху едноклетъчни организми (дрожди), върху растителни тъкани (семена, пъпки, листа, дървесна кора), върху насекоми, върху човешка кръв е убедително демонстрирано от Кузин (1997). Свръхслабото (единици кванти на квадратен сантиметър повърхност в секунда) кохерентно електромагнитно излъчване от живи организми, което има информационно и регулаторно значение за вътре- и междуклетъчните комуникации, е директно регистрирано (Popp et al., 1981; Popp, 1989; Popp et ал., 1994; Rorr, Chang, 1998). Доказано е, че естеството на биофотонната емисия, регистрирана от ембриони от хляб, се променя по време на развитието (Burlakov et al., 2000). Регулаторната роля на фотонното излъчване е демонстрирана върху експланти на лактиращи млечни жлези на мишки (Moltchanov, Galantsev, 1995). Авторите регистрират промени в спонтанната луминесценция на парчетата на жлезата по време на химическа стимулация или инхибиране на секрецията и успоредно с това показват, че други експланти - радиационни детектори реагират чрез промяна на метаболитната активност към промени във физиологичното състояние на парчето индуктор, при условие имаше само оптичен контакт между детекторите и индуктора.е, че и източниците, и детекторите на сигнали в този случай са динамично сложни биологични системи (Burlakov et al., 2000). В допълнение, вълновата информация, възприемана в началните моменти от формирането на системи, при по-нататъшното развитие може да се реализира като значителни промени в характеристиките. Това прави ранните ембриони на долните гръбначни животни много обещаващ биологичен модел за изучаване на сигналната роля на свръхслабите излъчвания на живите системи, въпреки че е най-труден от разгледаните по-горе модели за интерпретиране на получените резултати (Бурлаков, 1998; Бурлаков и др. al., 1999a, b). Генетиката на вълните обаче се развива много бавно по много причини. Новото се ражда в агония - това е законът на живота. Нова научна парадигма, включително прототипът на генетиката на вълните, започва да се формира през първата половина на миналия век. Руският учен А. Любищев пише: „Гените не са нито живи същества, нито части от хромозома, нито молекули на автокаталитични ензими, нито радикали, нито физическа структура, нито сила, причинена от материален носител, ние трябва да разпознаем ген като нематериално вещество. " Половин век по-късно П. Гаряев в предговора към книгата си „Генетичният код на вълната“ продължава: „Ситуацията сега наподобява ситуацията в класическата физика в началото на ХХ век, когато с откриването на елементарни частици на материята , материята сякаш изчезваше, имаше нещо, което се наричаше неопределен термин „енергия“ ... Но ако физиката с достойнство прие като реалност парадоксите „тук и там едновременно“, „вълната и частицата се комбинират“ , „Електронът резонира с цялата Вселена“, „вакуумът е нищо, но генерира всичко“ и т.н., тогава биологията трябва само да върви по подобен път (Дао на биологията) и ще бъде много по-трудно. "
Полеви геном на Юрий Ларичев
Юрий Анатолиевич Ларичев. Нито академик, нито доктор, нито дори кандидат на науките. Той няма изследователска група, няма лаборатория, няма институт, няма безвъзмездни средства, няма спонсори, няма държавна подкрепа. Той е неизвестен провинциален самотник. Познават го само в интернет. Читателите го наричат \u200b\u200bRunmaster, магьосник, брахмана, гуру и т.н., към което той се отнася с умерена доза ирония и хумор.
Основната идея на Ю. Ларичев: материалната ДНК молекула и вълновата холограма са само носители на информация. Генетичната информация сама по себе си е подредена последователност от първи принципи, лежащи в основата на Вселената и човека. Изследванията на Юрий Ларичев започнаха с радикална ревизия на научната парадигма. Всичко е вълна. Вселената е двойственост - виртуален свръхсветен свят на информацията и материален подсвят свят на енергия. Юрий Ларичев нарече информационния свят статична Твърда от стоящи вълни - вечен резонанс. Материалната динамична Вселена е движеща се вълна. Виртуални и реални светове не са отделени един от друг и не могат да съществуват отделно. Заедно те съставляват световния парадокс „А не е В, но А и В са едно и също“. Последователността "А или Б" Ю. Ларичев нарече принципа на времето. Тази парадигма (мечтата на Айнщайн) поставя всичко на мястото си и обяснява парадоксите и противоречията, вкарали в криза мироглед задънена улица модерна наука ... Юрий Ларичев не само декларира своите идеи, но логически ги обосновава. Оказа се, че „новата“ парадигма напълно съвпада с мирогледа на древните мъдреци преди появата на класическите религии и философии. И Runmaster неуморно повтаря, че не е открил нищо ново, а само е реконструирал древните знания за влъхвите. Оказа се не примитивно, а много сложно. Юрий Ларичев не е бил подложен на критика към „комисията по псевдонаука“ поради факта, че те не са чели нищо от неговите произведения или не го приемат на сериозно. По-голямата част от читателите все още не разбират философията на Й. Ларичев. Липсата на академична квалификация, зад която човек би могъл да скрие слабостта на научната позиция, поставя Ларичев в условия, при които само желязната логика може да бъде основният аргумент в спора. Публикациите на Юрий Ларичев се отличават със своята логическа строгост и липса на празни фантазии. Очевидно за него няма академични авторитети. В произведенията на Ларичев няма твърдения като „това е вярно, защото някои автори са казали така“. Той насърчава читателите си да мислят и да не вземат дума за нищо. Очевидно това е единственият начин, с вашия ум са възможни открития. Преди сто години в Русия е публикувана фундаментална творба "Свещената книга на Тот" на Владимир Шмаков, "чийто авторитет е безспорен за истинските търсачи на духовно знание "(от анотацията на издателя). Юрий Ларичев продължи проучванията на Шмаков и ги разви, използвайки напредналите постижения на различни клонове на съвременната наука.Дълбокото разбиране на арканата позволи на Юрий Ларичев да възстанови и дешифрира славянската азбука. Той убедително доказа, че руската азбука е основният носител на древното тайно инициативно учение. Това откритие влияе радикално на мирогледа и разбирането на нечие място в историята и съвременната геополитика на човечеството. В същото време познаването на скритите херметични „извори“ на руския език дава възможност за разработване на психотронни технологии за въздействие върху подсъзнанието на хората и света около тях.С помощта на своята парадигма и славянската азбука Юрий Ларичев дешифрира руните, познати на всички, но неразбираеми от никого. Оказаха се руснаци и говореха руски. След като дешифрира и възстанови първоначалната им последователност и я затвори в структура, подобна на мобиус, Ю. Ларичев получи полеви геном. Полевият геном на Ларичев е последователност от принципи-архетипи, написани в логическа поредица. Тоест тук вече нямаме работа с носителя на информация, а директно със самата информация. Така се оказва, че се разкрива самата свещена (съкровена) същност на божественото провидение. Runmaster казва, че не е открил архетипния полеви геном, но самите руни са му разкрити. В работата си авторът непрекъснато се измества на заден план. Но, както се казва, не можете да скриете зашито в чувал.
Тандем на умовете
Най-старият славянски езически бог Род (известен още като геном) отново се върна при хората, но вече в съвременното качество на неговото разбиране. Последствията за цялото човечество от това знаково събитие все още предстоят. За науката това означава възможност за революционен пробив напред.
И така, в началото на XX-XXI век руските учени направиха пробивно откритие, значението на което, за съжаление, все още не може да бъде оценено. Може би това е най-важното нещо, което човек трябва да знае и разбира в живота си. Петър Петрович Гаряев и Юрий Анатолиевич Ларичев следваха паралелни пътища и независимо стигнаха до едни и същи заключения. Подобни съвпадения в науката се случват рядко, но те за пореден път потвърждават истинността на заключенията. Налице е хармонично сливане на философията с естествената наука, древният подсъзнателен херметизъм с най-напредналата рационална наука. Откритието на руските учени беше толкова изпреварило времето си, че научната общност не беше готова да реагира адекватно. Всъщност, за да разберем същността на изказванията на Гаряев и Ларичев, е необходимо да сменим остарялата научна парадигма, да нарушим обичайния мироглед и най-вече себе си. А инерцията на мисленето, както знаете, е силен фактор.Още повече, че ако изследванията на Гариев все още могат да бъдат възприети от чуждестранни учени, то произведенията на Ларичев без познаване на руския език обикновено са недостъпни за чуждестранен читател. От една страна, това е лошо, но от друга страна е добре, защото този път историята не дава шанс на никого за плагиатство. Разбит е друг стереотип. Досега е общоприето, че науката е международна, но откриването на полевия геном ще остане руско, защото не би могло да бъде различно. Науката е имала много открития и изобретения. И всеки имаше някаква полза. Откриването на полевия геном, на което сме свидетели, е различно по това дори без него практическо приложение вече е започнало да променя самия човек. И такива хора има все повече и повече всеки ден. Чиста теория без финансови инжекции и практическо развитие вече работи сама по себе си. Удивително явление, подобно на божественото провидение. Между другото, изследванията на професор Анатолий Кльосов върху ДНК генеалогията дойдоха навреме. Така че времето дойде. Руските времена идват. Виктор Биденко, 2009 г.

Изглежда, че изборът от дублетни омонимични кодони се осъществява чрез резонансна вълна и контекст (асоциативен, холографски) и така наречените „фонови механизми“. Този избор е възможен само след изолирането на кохерентния компонент под формата на повторения на същите интерпретации на омонимични дублети в кодони. В този случай ролята на А, Р регионите на рибозомата, ако те са реални, е да приемат такива асоциирани протеинови предшественици с последващо ензимно омрежване на аминокиселини в пептидната верига. В този случай ще се получи контекстно ориентиран недвусмислен подбор на бивши омонимични дублетни кодони. Във връзка с това може да се предвиди, че взаимодействието на аминоацилирани-тРНК с иРНК има колективен фазов характер по типа на повторно асоцииране („отгряване“) на едноверижна ДНК с намаляване на температурата след „топене“ на естествения полинуклеотид . За да се премахнат противоречията, може да се постулира качествена, опростена, първична версия на контрола на материалната вълна върху реда на подреждане на аминокиселините в асоциираните аминоацилирани тРНК като протеинов предшественик. От тази позиция е по-лесно да се разбере работата на генетичния или по-скоро на протеиновия код като една от многото йерархични програми на самоорганизацията на материалната вълна на биосистемата. В този смисъл такъв код е първият етап от хромозомните планове за изграждане на биосистема, тъй като езикът на генома е многоизмерен, плуралистичен и не се ограничава до проблема с синтеза на протеини. „Субектът на четенето” може да бъде многостранно семейство солитони - оптични, акустични, конформационни, ротационно-вибрационни и други. Функциите на такива солитони могат да действат като начини за регулиране на взаимодействията между кодон и антикодон. Като един от методите можем да си представим солитонния механизъм на торсионни трептения на нуклеотиди по захарно-фосфатната ос на иРНК, който разгледахме за едноверижни РНК-подобни ДНК области. Този механизъм „запомня“ последователността на нуклеотидите и вероятно може да предаде информация за нея отдалечено, т.е. на разстояния, значително надвишаващи дължината на водородните връзки. Без отдалечена (вълнова) миграция на сигнала за пре-мРНК-иРНК последователности, осъществяването на асоциативно-контекстуална регулация на протеиновия синтез е невъзможно. Тук е необходима непрекъснатост на вълната, пряко свързана с приноса на Божествения произход като мегаконтекст, действащ под формата на естествена електромагнитна и акустична среда на земното кълбо. Може да се направи първоначална проверка на предложените разпоредби по отношение на по прост начин въз основа на резултатите от влиянието на електромагнитните и акустичните полета върху синтеза на протеини в безклетъчни рибозомни системи, например, използвайки FPU генератори и предполагаеми ДНК лазери. Експериментите дават недвусмислено положителен отговор Излъчват ли хромозомите светлина и звук? Акустичните полета на хромозомите, генерирани както от живите клетки и техните ядра, така и от ДНК препаратите, изолирани от хромозомите, са сложно организирани, могат да придобият структурата на солитони и най-важното са способни на отдалечено предаване на информация за генните вълни. Генетичните молекули са дуалистични като вещество, те също работят като източници на физически знакови полета. Хромозомите, като основна символична фигура на всяка биосистема, са разделени на многомерни фрактални семиотични структури на материята и полетата, кодирани от божественото провидение.

                        

Структурата на ДНК е просто приемно устройство, нещо като антена. Без космически информационен поток гените са празно пространство, те не работят.

Светлината на света и кръвта

                              

Информация идваща отвън а не от ДНК, кара хормозомите да строят материалното тяло

Дългосрочната употреба на маска може да допринесе за напреднал стадий на рак на белия дроб,

 

Неотдавнашно проучване в списание Cancer Discovery установи, че носенето на маски води до по-викоко наличие на вредни бактерии в дробовете, което се свързва с напреднал стадий на рак на белия дроб.

Дългосрочната употреба на маски за лице може да спомогне за размножаването на опасни патогени.

Микробиолозите се съгласяват, че честото носене на маска създава влажна среда, в която на микробите се позволява да растат и да се размножават преди да навлязат в белите дробове. След това тези чужди микроби пътуват надолу по трахеята и в двете тръби, наречени бронхи, докато достигнат малки въздушни торбички, покрити с кръвоносни съдове, наречени алвеоли.

„Дълго време се смяташе, че белите дробове са стерилни, но сега знаем, че микробите, които обикновено се намират в устата, често навлизат в белите дробове поради несъзнателно вдишване.“ – Леополдо Сегал, автор на изследването, директор на Програмата за белодробни микробиоми и доцент по медицина в Медицинския факултет Гросман на Университета в Ню Йорк.

Според проучването, след нахлуване в белите дробове, тези микроби предизвикват възпалителна реакция в протеини, известна като цитокин IL-17.

„Предвид известното въздействие на IL-17 и възпалението на рака на белия дроб, ние искахме да установим дали обогатяването на бактерии, които проникват орално и стигат до белите дробове, може да предизвика възпаление от тип IL-17 и да повлияе на прогресията и прогнозата за рака на белия дроб“, каза Сегал.

Докато анализира белодробните микроби на 83 нелекувани възрастни с рак на белия дроб, изследователският екип открива, че колонии от бактерии Veillonella, Prevotella и Streptococcus, които могат да се култивират при продължително носене на маска, се срещат в по-големи количества при пациенти с рак на белия дроб в напреднал стадий, отколкото при такива в по-ранни етапи. Наличието на тези бактериални култури също е свързано с по-нисък шанс за оцеляване и увеличен туморен растеж независимо от стадия.

Освен това, изследване на култивиране на бактерии Veillonella в белите дробове на мишки установи, че наличието на такива бактерии води до появата на имуносупресиращи клетки, както и на възпалителни, като цитокин IL-17.

„Предвид резултатите от нашето проучване е възможно промените в белодробния микробиом да бъдат използвани като биомаркер, за да се направят прогнози за протичане на раковото заболяване или за стратификация на пациентите за лечение.“ – Леополдо Сегал

Тук може да намерите линк към доклада в списание Cancer Discovery, за който се отнася тази статия – „Дисбиозата на долните дихателни пътища влияе върху прогресията на рака на белия дроб“. „Дисбиоза“ означава микробен дисбаланс.

С появата на повече доказателства, свързани с дългосрочните ефекти от противоепидемичните мерки и затварянията, все повече лекари и учени започват да правят анализи на вредите от тези авторитарни мерки. Канадски експерт по обществено здраве на име д-р Аджи Джофе установява в свързано проучване, че затварянията причиняват „поне десет пъти“ повече вреди, отколкото ползи.

В неотдавнашен работен документ на изследователи от университетите в Харвард, Дюк и Джонс Хопкинс, учените стигат до извода, че „за общото население нарастването на смъртността след пандемията на COVID-19 би достигнала до зашеметяващите 0,89 и 1,37 милиона излишни смъртни случаи в САЩ през следващите съответно 15 и 20 години. „

Откакто започна принудителното носене на маска, дерматолозите въведоха термина „маскне“, за да опишат появата на пъпки около устата, причинени от маски, запушващи порите с мазнини и бактерии. Това може да бъде причинено както от еднократни, така и от маски от плат.

Зъболекарите също така предупреждават за феномен, известен като „уста с маска“, при който пациентите се връщат в стоматологичния кабинет с увеличение на гингивита и кариеса до 50% за период от само няколко месеца, откакто е въведено задължителното носене на маски.

Тези открития хвърлят светлина върху нарастващите доказателства за вредите, причинени от дългосрочното носене на маска.

Източник: Europe Reloaded

https://falsecovid19.wordpress.com/

Хети и Халиби(Халдейци)

Твърди се, че хетите са изобретили колесницата и че конете имали голямо значение за тях. Изображения на колесници се появяват за първи път именно по древните хетски стели.Хетите също така са свързани и с невероятния свят на Древна Индия. В Хатушаш е открито протоиндийско писмо...В книгата си от 1965 г. "Библията като история" немският историк Вернер Келер се спира на някои от загадките на хетите. Според него те се споменават за първи път в Библията във връзка с библейския патриарх Авраам (в Битие, 23), който получил от тях парче земя в Хеброн, на което да погребе съпругата си Сара. Келер, бидейки консервативен класически учен, е малко объркан от този факт, тъй като се смята, че периодът на Авраам е някъде мужду 2000 и 1800 г. пр. Хр., а традиционното мнение за появата на хетите отнася това събитие чак към XVI в. пр. Хр.Още по-объркващ за Келер е пасажът от Библията, в който се казва, че хетите са основали Йерусалим (Числа, 13:29-30). Това е невероятно твърдение, от което следва, че хетите също така са заемали и Баалбек, който се намира по средата между тяхното царство и Йерусалим. Както вече видяхме, Храмът в Йерусалим е построен, подобно на Баалбек, върху основи от огромни квадри. Хетите със сигурност са използвали техниката на гигатнски мегалитни строежи, наречена "циклопска" - тя се състои от огромни неправилни полигонални блокове, които са нагодени до съвършенство един към друг. Масивните стени и порти на Хатушаш са подозрително подобни, като начин на строеж, на тези в Андите и на други мегалитни съоръжения навсякъде по света. Това, което е различно при Хатушаш, е, че части от града са остъклени, а каменните стени - стопени.Ако наистина хетите са построили Йерусалим, това би означавало, че в продължение на няколко хиляди години Хетската империя е имала обща граница с Египет. И наистина, хетските йероглифи без съмнение приличат на египетските, и то повече от която и да било писменост.Понастоящем можем да проследим египетската история в продължение на много хилядолетия, за да я свържем най-накрая с Атлантида. Същото е валидно и за древната Хетска империя. Подобно на египтяните, хетите също ваели огромни гранитни сфинксове, издигали циклопски постройки и почитали Слънцето. Те също така изобразявали своя Слънчев бог като крилат диск - изображение, което често се срещо в Египет. Хетите били добре познати в древния свят, тъй като били основни производители на предмети от бронз и желязо. Те били металурзи и мореплаватели. А изображенията на крилат диск може всъщност да представляват летящите чинии, наречени вимани. XIX в. пр.н.е. — Първите известни в историята хетски държави Кушара, Неша, Хатуша. Хетите завладяват тези земи около 1800 г.пр.н.е., като разбиват Хетийците - народ контролиращ района между 3000 -2000 год. пр.н.е.(И от Хетийци мн. ч. стават хети?) Стария Завет в Битие 23 е представен диалог на Авраам с Хетейците, когато погребва жена си Сара:
„1 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.
2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:
4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, , за да погреба покойницата си пред очите си.
5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха…”
Така за Авраам става ясно, тъй като е живял около 2000 г.пр.Хр. е нормално по неговото време да е контактувал с Хетейците, а не с траките Хети. Проблемът при хронографията е че Библията е лекувана от левитите и по вероятно е Хети и Хетейци да са едни и същи племена.

XVII в. пр.н.е. — Засилване на Хетското царство със столица Неша.
Ок. 1680–1650 г. пр.н.е. — Обединяване на хетските земи от цар Табарна.
Кр. XVII — нач. XVI в. пр.н.е. — Цар Муршил I. Пренасяне на столицата в Хатуша.
Ок. 1595 г. пр.н.е. — Завземане и ограбване на Вавилон от хетите.
Ср. на XVI в. пр.н.е. — Нахлуване на хуритите; отслабване на централната власт.
Края на XV в. — Началото на XV в. пр.н.е. — Нов подем на хетската държава. Цар Шупилулиума; завоюване на Митани; начало на войната с Египет.
Ок. 1360–1330 г. пр.н.е. — Цар Муршил II.
1312 г. пр.н.е. — Сражение на хетите с армията на Рамзес II край гр. Кадеш.
1295 г. пр.н.е. — Мир между Хатушил III и Рамзес II.
Края на XIV–XIII в. пр.н.е. — Законодателство на хетските царе.
Края на XIII в. пр.н.е. — Обединяване на западномалоазийските племена и настъплението им срещу хетите.
Началото на XIII в. пр.н.е. — Народни въстания в Хетската държава. Гибелта на Хетската държава. Сирия и Финикия
Кр. III — нач. II хил. пр.н.е. — Първите държавни формации на територията на Сирия и Финикия.
XVI в. пр.н.е. — Финикийски колони и на Кипър и по крайбрежието на Егейско море.
Ср. на II хил. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от Египет.
XIII–XII в. пр.н.е. — Нахлуване във Финикия на „морските народи“.
Края на II хил. пр.н.е. — Отслабване на Египет и на хетската държава. Независимост на Сирия и Финикия.
X в. пр.н.е. — Разцвет на градовете Сидон, Бибъл, Тир и Угарит.
969–936 г. пр.н.е. — Хирам I, цар на тиро-сидонската държава. Обединяване на финикийските земи. IX–VIII в. пр.н.е. — Борбата на Финикия и Сирия срещу настъпването на Асирия.
Ок. 670 г. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от асирийците хетски-старобългарски-староанглийски 1л. ед.ч. есми - есми - еоm 2л. ед.ч. еси - еси - еаrt 3л. ед.ч. есзи - естъ - is 1л.мн.ч. асуени - есме- sindon 2л.мн.ч. астени - есте - sindon 2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- sindon хетски-старобългарски-латински-старогръцки 1л. ед.ч. есми - есми – sum - εἰμί 2л. ед.ч. еси - еси – еs - εἶ 3л. ед.ч. есзи - естъ – еst – ἐστί(ν) 1л.мн.ч. асуени-есме – sumus -ἐσμέν 2л.мн.ч. астени-есте – estis- ἐστέ
2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- sunt- εἰσί(ν) sparotok.blog.bg/politika/2010/04/19/smaivashtata-drevnost-na-bylgarskiia-ezik.531220 Английският изследовател Дж. Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия. Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи. В работата си “The Hittites” с. 202, O.R. Gourney споменава за изображения на гайди по каменните фризове от Кара Тепе. Поне до този момент това са най-древните изображения на особеният музикален инструмент. За жалост до нас не е достигнала хетската дума за гайда, или мях, мешка, музика.
 

 Знаем обаче нещо друго, а именно това, че съюзници на хетите са тракийските племена дардани и мизите наречени по-късно българи. Кара Тепе се намира на територията на фригите, които асирийците назовават мушки (мизи). В Стария Завет, наред с хетите (хетейци) се споменават и фриги (ферезейци) – Битие, 15-20, Изход-3-17, Исус Навиев-12-8... sparotok.blogspot.com/2013/07/blog-post.html Хатуша столица на Хетската империя през 17-ти век пр. Хр.Санскритската дума твастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добреоформен(а). Но в този район е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.) Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите). От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)

Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо. Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).

(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)

Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.
Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...

Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181). Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.

Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.

Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.
Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.
За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени. 

   

 Триумфално шествие на Дионис . В индийските предания се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките и хетите), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци.

    

История Хетского царства

Троя” е познала траките и хетите.

„Троя” е познала траките и хетите. Видяла е египетските сили и много азиатски народи.
Но гърци не е виждала, тях още не ги е имало на сцената .Те по – късно са се явили, прибарали са архивите, преписали са и са досъчинили историята и са се вписали геройски в нея, като са дали на целия свят да разбере подвига им. А истинският им „подвиг„ е останал скрит.sites.google.com/site/runiistorianew/troy---is-it-truth-istina-li-e-iliada budha2.blog.bg/drugi/2013/11/20/kradci-na-istoriia.1208915 

 01. За Троя човечеството знае от поемата на Омир „Илиада”. Но до откриването й от иманяра Шлиман, градът е бил приеман като художествена измислица. Организираните разкопки разкриват няколко културни пласта, няколко града, опожарявани, разрушавани и построявани отново.
02. Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.
03. На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.
04. Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.
05. Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.
06. Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.
07. Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”. но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).
08. В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия.
09. След като първоначалният щурм не успял, войната се затегнала. Минавали година след година, а троянците продължавали да удържат своя град срещу армията на пеласгите, предвождана от ахейските владетели. Тогава водачите на похода се обърнали към гадателите.
10. „Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.
11. Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).
12. Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.
13. От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.
14. Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.
15. За Троянската война и за армиите, сражавали се десет години под стените на града, е писано много. Но противниците на троянците са назовавни винаги по един и същ лъжовен начин – „гърците ахейци”. От написаното дотук става пределно ясно какви гърци са ахейците – абсолютно никакви. Дори и самото понятие „гърци” ще остане неизвестно още много векове. А и когато стане известно, това ще се отнася за населението на една елинска колония, разположена на Апенинския полуостров. 1 / Средновековният автор Йоан Цеца твърди, че българите са взели участие в Троянската война.
2. / В Краткото житие на Св. Климент Охридски авторът Димитрий Хоматиян твърди, че български поселения е имало около Малоазийската планина Олимп край Бурса още преди Александър Македонски.
3. / Град Анкара е основан от българи. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските" /славянски в кавички, защото става дума за сакалибски, сиреч български/ страни Сувар , Булгар и Анкара.
4. / Българската държава в планината Еренколов, около Бейшехир и между Бейшехир и Коня, просъществувала чак до 1516 г. когато българската кралица Катерина с 8 хилядната българска войска е разбита от войските на Селим I.
5. / Голяма българска държава в планината Булгар даг /Българска планина/, управлявана от българската династия Яхши XII-XIV век. “О, Зевс пеласгийски, додонски!” - “Илиада” XVI-233 Пелазгите естествено нямат нищо общо с гърците, а след като Зевс е пелазгийски бог, то е ясно, че не е гръцки.Ахейските бойци на Менелай и Агамемнон, както и мирмидоните на Ахил не са чужди агресори, а хора близки по-произход с траки и трояни. Илиада е описание на една братоубийствена война....Ахейците са българи...,Аргос означава - Урал. Но и троянците(атрячците) също са български колонизатори и градът им бил център на всички малоазийски българи.Много богат и влиятелен с много развит флот и търговия.това е била причината за войната а Елена е била само повод..Същинските гърци дошли след разоряването на Троя,изтощените от дългата братоубийственна война ахейци и троянци не могли да се противопоставят и те се заселили в южната част на полуострова 

history.rodenkrai.com/new/legendi/trakiiski_apokrifi.html     

- ХЕТИ, ГЪРЦИ И БЪЛГАРИ