УЧИТЕЛЯ ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ДУХОВНИТЕ ХОРА

УЧИТЕЛЯТ: „Във воюващите страни мислите ли, че хората са щастливи? – Не са щастливи. НЕ ЗНАЕШ КОГА МОЖЕ ДА ДОЙДЕ НЕЩО ОТ НЕБЕТО И ДА СЕ ИЗСИПЕ. /.../ Казвам: причината за всички спорове в света са все материални работи.“ (1942.01.11н. Словото бе Бог)
КОМЕНТАР: ТОВА, КОЕТО ДНЕС НИ ИЗСИПВАТ НАД ГЛАВИТЕ И В КРЪВТА НИ, не е заради материализма на светските хора. Той при тях е неизбежен, ЗАЩОТО СА ЗАРАЗЕНИ ОТ МАТЕРИАЛИЗМА НА ДУХОВНИТЕ хора. Когато в духовните хора и общества има спорове и ламтежи за власт и материални неща, ИМЕННО В ТОВА е причината за всеки геноцид през всички векове.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ДУХОВНИТЕ ХОРА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОВЕЧЕ ГОВОРИ ЗА ДОСТОЙНСТВАТА ИМ:

Защо досега светът не се е оправил? – Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на земята, които на небето не са светии. Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. (Отдайте Божието Богу, НБ, София, 31.12.1916)

Светските хора са черноработници, пролетарии, а духовните хора – буржоа... (Изгряващото слънце, НБ, 4.5.1919)

Докогато обществото - политиците, културните и духовните хора - са разединени, те не могат да произведат онзи ефект, който произвежда ръката, когато събере всичките си пръсти на работа. (Мировата Любов, СБ , В.Търново, 19.8.1919)

Ние, духовните хора, сме повикани да научим другите да не се бият. (Електричеството и магнетизмът, ИБ, ООК, 22.1.1920)

Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, духовните хора, които са начело и мислят, че имат връзка с Бога, че имат правото да ръководят - и те са изгубили правилното разбиране на живота. (Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921)

/Не само учените/, но и духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? - И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. (Гордост и тщеславие, МОК, София, 24.1.1923)

Духовните хора казват, че не обичат парите, но това е само привидно. Аз не говоря за политическите престъпления - говоря за онези най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на любовта са извършили тия престъпления. Ще бъдат съдени духовните хора! (Искаш ли да оздравееш?, НБ, София, 10.2.1924)

Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. (Врата на Доброто и на Любовта, ООК , София, 25.12.1940)

Учените хора, духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат. (Противоречията като необходимост при всяко растене, МОК, София, 18.5.1924)

Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее за моя сметка, е много културна! Тя казва: "Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна..." - Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора./.../ Който говори за себе си, търси СВОЯТА слава. (Който иска славата, НБ , София, 25.1.1925)

Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. (Фазите на живота, ООК , София, 18.3.1925)

Често на духовните хора се дава задача да видоизменят едно свое вълче състояние, да го преработят, да го превърнат в по-възвишено. (Веригите на съмнението, ООК , София, 17.2.1926)

Съвременните хора са станали толкова егоисти, че забравят всичко наоколо си. Това не се отнася само до светските хора, но и до религиозните /.../. Такава опасност има и за духовните хора. (Свещеният огън, СБ , София, 27.8.1926)

Човек трябва да има широки разбирания за нещата. Особено това се изисква от духовните хора. Те трябва да се отличават с широта, а не с тесногръдие. (Призови Симона!, НБ , София, 16.10.1927)

Казвате: "Нима духовните хора не мислят?" - Да, и духовните хора още не мислят. Засега те чувстват, имат желания, действат, но още не мислят. Хората смесват желанията с мисълта, но има грамадна разлика между прàвата мисъл и желанията. (И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927)

Както на високите места и на месечината става голям студ, така и в духовния живот има голям студ. Духовните хора трябва да знаят това нещо. Те ще станат студени като месечината, затова трябва да придобият голяма дълбочина - по-голяма от тази, която съществува в земята. Духовният човек трябва да бъде дълбок, понеже има опасност всичко в него да замръзне. (Сам Отец, НБ , София, 24.3.1929)

Духовните хора са планински върхове, планински гребени - по тях нищо не може да сее, на 2, на 3 хиляди метра височина. Следователно, духовните хора трябва да отправят своята енергия гъм светските хора, а светските хора да им дадат от плодовете, които произвеждат долините. (Забравените неща, НБ , София, 20.10.1935)

Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че това общество е спечелило много пари... Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. (Стотникът, НБ , София, 8.9.1929)

Сега духовните хора искат всичко да подведат под един знаменател. (Закон и принцип, ООК, София, 25.6.1930)

Аз не разбирам живота така, както го проповядват философите, материалистите или духовните хора. (Душата ми е отегчена от живота ми, НБ , София, 27.9.1931)

Духовните хора мислят, че разбират духовния свят, но и те се заблуждават – не го разбират. (Даване и вземане, УС, София, 16.10.1932)

Религиозните хора бързат да станат "морални, да забогатеят морално, че да се явят в невидимия свят - да кажат, че "ние не сме като другите хора"... (Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922)

Някои бързат да стигнат първи. (Умен, добър и силен, СБ , РБ , 7-те езера, 2.8.1939)

Често, без да знаят истината по известни въпроси, те бързат да дадат мнението си. (Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928)

Те бързат да се осигуряват и се отклоняват от истинското си предназначение. ТАМ е голямата им погрешка.! (Резултати и последствия, СБ, РБ, 7-те езера, 24.7.1938)

Изобщо, духовните хора много бързат. (Основа на знанието, ООК, София, 26.7.1933)

/Има много/ противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона. (Земята на живите, НБ , София, 10.12.1933)

Та опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, вие ни най-малко не се изменяте. Аз изследвам духовните хора: в духовните хора почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има БОЖЕСТВЕНО начало. (Слушай, сине Мой!, НБ , София, 14.1.1934)

Хората в света се изпитват по тяхната лакомия. Духовните хора се изпитват по техните лъжи. Светският човек, след като натрупа голямо лакомство, започва да страда. Питам: защо страда? - Защото е лаком. Духовният човек, след като излъже, пита: „Защо страдам?“ - Защото си излъгал! (Човешкото и Божественото, УС, София, 29.7.1934)

И светските, и духовните хора се намират в едно нездравословно състояние - анормално състояние. Следователно, заключенията на всички религиозни хора не са верни. (Който прави истината, НБ, София, 26.8.1934)

Ако си служите с езика на духовните хора от миналото, вие ще станете еднообразни и отегчителни. (Абсолютна и Относителна реалност, УС, София, 9.12.1934)

Всъщност, светските и духовните хора живеят по един и същ начин. (Трите врати, УС, София, 28.4.1935)

Често духовните хора приличат на затворените семена в кутии. Те имат велики идеи и стремежи, но ги държат затворени в кутии - не ги поставят в земята да израстат, за да вкусят един ден от техните плодове. Смисълът на живота се заключава в това, именно, да опитате ПЛОДОВЕТЕ на вашите мисли, чувства и постъпки. (Правото на Любовта, УС, София, 12.5.1935)

От духовните хора по–мързеливи не съм виждал! (Пътят на разумното, УС, София, 9.6.1935)

Според мене, безверници могат да бъдат само духовните хора. (Роденото от плътта, НБ, София, 10.11.1935)

Обикновените хора са понаучили нещата отгоре-отгоре и така ги изпълняват. Опасността е от духовните хора, които, като не знаят нещата, поставят разни знаци, с които преувеличават нещата. (Тази заповед приех от Отца си, НБ , София, 1.3.1936)

Духовните хора, колкото и пъти да им пукнат главата, пак пишат същите статии... (Противоречията в природата, ООК , София, 30.9.1936)

Има една причина, поради която духовните, религиозните хора се обезсилват. Те прилагат един метод като на физическото поле: пресилват своето духовно тяло, както някои пресилват своите мускули. Работят много. /.../ С туй развалят живота си. (Три фази има, УС , София, 21.3.1937)

Някои жени обичат да носят деколтета /.../. Духовните хора се закопчават. Те са много скрити хора, затуй се закопчават. Онези, които се отварят, казват: „Вижте ме“. /Духовният/ казва: „Какво се е разголила!“ Но тя е откровена, има нещо хубаво - тя е оставила тази хубава страна, оставила е шията отворена. Това е райската долина - човек рая си показва, раят на жената се показва. Мъжете се крият. Жените са станали по-откровени, а пък мъжете скрили рая... (Първата песен, ООК , София, 26.5.1937)

Когато жените носят отворени дрехи на гърдите си, деколте, каква цел имат? - Те се отварят, има нещо хубаво, красиво. Не е грешно, много добре е! Не е грешно да се гледа хубавото. Създава се една оценка на тялото. Но които са мършави, крият се... Защо в единия случай отварят, в другия случай затварят? - Едното е грозно, тогава се заражда завист. Мършавите казват: „Какво са си отворили гърдите!“ Другите казват: „Защо са си затворили гърдите така?...“ - Започват да се критикуват. Питам: вие, като идете в небето, мислите ли, че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела? Мислите ли, че като видят вашите набръчкани лица, тия бръчки като видят, няма кажат: „Ето един екземпляр, който дошъл....“ - Нямат нужда от тия екземпляри! Тия бръчки показват пороища, бръчките показват един дисонанс на мислите. Чувствата на човека и мислите са разбъркани - и лицето му става набръчкано. (Минало и настояще, ООК , София, 28.2.1940)

Когато духовните хора се съберат, излизат двойниците им и се преплитат. Понеже, като не разбират законите на божествения свят, един тегли на една страна, друг на друга и става една галимация, както при някои певци всеки си пее каквото знае. Един пее едно, друг друго - и като слушаш, цяла бъркотия... Разправяше ми един господин: отива в Англия, в една църква, дето "Духът" бил говорил на всички. Като влязъл, всичките в църквата говорят, но такъв трясък вътре! Всеки говори високо и той казва: „Тия хора са луди! - "Духът" във всичките /едновременно/ говори“. Къде е погрешката? (Ползата от краката, ООК , София, 22.12.1937)

Често религиозните и духовните хора стават фанатици. (Нищо ново под слънцето, НБ, София, 23.1.1938)

Духовните хора ходят разгащени, чорапите паднали, лекета по дрехите, а за Бога мислят... (Търпение, УС , София, 16.2.1941)

Доброто в науката, в работите на учените, седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират. Всяка година излизат нови теории. В духовните хора обаче идеите им се коригират доста бавно. Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш оттам... (Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 4.9.1938)

Често религиозните и духовните хора говорят за постижения, а те едва са в началото на своите постижения. (И ще бъдеш блажен, НБ , София, 8.1.1939)

Щом отидеш в света, щом светът те изяде, какво ще научиш? Щом станеш духовен, ДУХОВНИТЕ хора са те изяли. Какво ще научиш от тях?... (Година на работа, УС , София, 15.1.1939)

Човек мисли, че като е духовен, е напълно завършен. - В духовния свят се раждат най-големите престъпления! Казват за някого: „Той е много духовен човек.“ - Именно високо духовните хора, когато не вървят към Божественото, раждат в най-големите противоречия! Духът, каквото намери по пътя си – прах или друго, - дига го във въздуха. И като намери големи противоречия, той иска всичко да премахне, да разруши. Това са все "духовни" хора... (Самовъзпитание, ООК , София, 15.3.1939)

Особено духовните хора трябва да пазят следното правило: малко да говорят, а повече да мислят, повече да чувстват и повече да работят. (Призова учениците Си, НБ, София, 5.11.1939)

Ще се опретна аз със СВОЯТА четка да рисувам - да зная, че туй, което АЗ съм нарисувал, е мое. А сега духовните хора правят изложение, но с чужди картини. (Майката на съвършенството, УС , София, 14.4.1940)

Ако вземете духовните хора, те имат странни идеи. Те считат всеки човек, който се е оженил, за грешник - че не върви в Божия път. Мислят, че който не е женен, е светия. То е въпрос... (Два метода, УС , София, 23.5.1943)

Що е светският живот? - Светските хора се развързват, духовните хора се връзват... Светът е място на свобода - свободни сме да правим каквото искаме. Религиозните хора казват: “Туй да не правим, онова да не правим.... Нямаме свобода”. Светският човек гледа както иска. (Иоа, ООК , София, 7.7.1943)

По някой път светските хора по-лесно отиват при Бога, отколкото духовните хора. (Най-важният подтик, ООК , София, 14.7.1943)

Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, ИЗВЕДНЪЖ да станат светии, но правят една съществена погрешка – пренебрегват физическия живот. (Да оздравееш, НБ, София, 24.10.1943)

И невярващите хора са прави, и онези, които вярват, и те са прави. За духовните хора благото иде само от Бога. Каквото стане казва: "Благодаря на Бога, на никой друг". Като дойде някой човек да му помогне, духовният казва: "БОГ те накара, ти нямаш думата". Невярващите не благодарят на Господа - благодарят на хората, които им услужват. Къде е погрешката? Вие ще кажете: "Онези са прави"... ВСЕКИ човек ти е ближен! Трябва едновременно да дойде и втория закон за ближния. Безверниците първо действат със закона на ближния, а духовните хора действуват със "закона на Бога" /както си го представят/ - оставили са закона за ближните настрана. И ДВАТА закона трябва да функционират! (Изменена посока, ИБ , ПС , София, 27.10.1944)

Този свят трябва да се преобрази! Най-първо трябва да се преобразят ДУХОВНИТЕ хора в света - и тогава целият друг свят ще се преобрази. (Който изпълнява Волята Божия, НБ , София, 4.1.1942)

Ако духовните хора бяха концентрирали /ЗАЕДНО/ своята любов към Бога, светът щеше да се смекчи. Казвате: „Каквото се реши...“ - Не, всички духовни хора трябва да отправят ума си към Бога и да кажат: „Господи, ние ще се изправим! Отложѝ това нещо, което сега предстои да стане.“ Решите ли да се изправите, Господ ще го отложи. Но ако ние не искаме да се отложи, ще дойде онова, което е предвидено. Щом ние пожелаем, Господ е готов да послуша нашия зов - нещастието МОЖЕ да се отложи. (Път на зазоряване, НБ , София, 24.9.1939)

Григорий Ватан

Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар/Густав Льо БОН

       

Само защото принадлежи на тълпата, човекът слиза с няколко стъпала по стълбата на цивилизацията ~ Густав Льо БОН

„Психология на тъпите” на френския социален психолог, историк и социолог Густав Льо Бон е
публикувана за първи път през 1895 г. Изложените идеи, които тогава звучат парадоксално, днес са съвсем в крак с времето.
 
 

Obama Sheep Mutant

За завоевателите на души и преобразяването на всеки индивид, попаднал в прегръдките на тълпите, с думите на Льо Бон.

   

Сборът от общи черти на характера, наложени от средата и наследствеността на всички индивиди от даден народ, съставлява душата на този народ.

Тези характерни черти са много трайни, тъй като са потомствени,когато обаче, под различни влияния,определен брой хора се окажатсъбрани заедно в даден момент, наблюдението доказва, че към наследствените им характери се добавя цяла поредица от нови характери, понякога доста различни от тези на рода.

Техният сбор образува една колективна душа – могъща, но нетрайна.
    

Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак, никога толкова важна, колкото днес.Неосъзнатото им действие, подчинено на съзнателната дейност на отделните хора, е една от характеристиките на настоящата епоха.

   

Най-ужасната катастрофа, която може да постигне един народ, е той да изгуби своята
национална душа.

Тълпите натрупват не интелигентност, а посредственост.

Индивидът като част от тълпата и само защото е заобиколен от много хора, добива усещане за
непобедима мощ, позволяващо му да се поддаде на инстинкти,които задължително ще обуздае, ако е сам.

   

В безименната и съответно безотговорна тълпа чувството за отговорност, тази постоянна
задръжка пред отделния човек, изчезва напълно.

  

При тълпата всяко чувство и действие са заразителни, и то до степен отделният човек да жертва с голяма лекота личния си интерес в името на общия. Това свойство противоречи на природата му и човек е в състояние да го възприеме единствено и само,когато е част от тълпата.

   

Само защото принадлежи на тълпата, човекът слиза с няколко стъпала по стълбата на цивилизацията.    

Взет сам за себе си, той вероятно е бил културен човек; в обкръжението на тълпата се превръща в инстинктивно създание, т.е. във варварин. Неговите черти са стихийността, невъздържаността, жестокостта и възторзите и подвизите на примитивните създания. До тях той се доближава с лесната впечатлителност пред думи и образи,както и със склонността да бъде докаран до деяния, накърняващи най-явните му интереси.

  

Човекът в тълпата е песъчинка сред много други,които вятърът издухва на воля.

   

Тълпата винаги стои интелектуално по-ниско от отделния човек.

 

Отделната личност притежава умението да контролира рефлексите си, докато тълпата е лишена от него.

  

Тълпите, които френетично искат нещата, не ги искат прекалено дълго. Те са неспособни както на трайно желание, така и на размисъл.

   

Днешните завоеватели на души вече нямат олтари, но имат статуи и образи и оказваният им култ не се различава съществено от някогашния.

   

Бихме разбрали донякъде философията на историята само ако правилно сме прозрели този основен пункт на психологията на тълпите:за тях трябва или да си бог, или си нищо.

Във вечната си борба с разума, чувството никога не е бивало победено.

   

Придобиване на неизползваеми знания е сигурен начин за превръщане на човека в бунтар.

   

Думите са толкова мощни, че добре подбрани думи са достатъчни, за да направят приемливи и
най-отблъскващите неща.
  

Да се сдобие човек с вяра, значи да стане десет пъти по-силен.

От всички сила, с които човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини.

Великите събития в историята често са били дело на невежи вярващи, въоръжени единствено със собствената си вяра. Не с начетени хора и философ и най-вече не със скептици са били основани религиите, управлявали света, както и обширните империи, простиращи се от едното до другото полукълбо.

   

Душата на тълпите е вечно обладана не от нужда за свобода, а от необходимост да се подчинява. Жаждата им за изпълнителност ги кара да се покоряват инстинктивно на всеки самообявил се за техен господар.

  

В последна сметка интелигентността води света, само че го води от твърде голямо разстояние.

   

Всичко на света, което е властвало – идеите или хората, –се е наложило основно чрез
неудържимата сила, излъчваща се от думата "обаяние".

  

Обаянието всъщност е вид омагьосване на духа ни от личност, произведение или учение. То сковава всичките ни критически способности и изпълва душата ни с удивление и почитание.
Обаянието е най-мощният двигател на всяко господство. Без него боговете, кралете и жените никога не биха имали такава власт.

  

Характерно за обаянието е, че пречи нещата да се виждат такива, каквито са и сковава оценъчните ни способности.

От „Психология на тълпите”, Густав Льо Бон

Г. Сидоров: как един нормален човек визуално да разграничи психически болния от адекватния

           

Психичното заболяване, което порази болшинството от човечеството, е пряко свързано със системата от "ценности", наложени върху нас, сред които най-доминиращата позиция имат парите (богатството) и властта. В така наречената "западна цивилизация" всички тези "ценности", които водят хората до духовна деградация и израждане, са най-силно изразени. Това е оръжието на тъмните сили, с което се опитват да победят страната ни и хората. А с пълното приемане на тези "ценности" се стига до пълното подчинение на властта на световната паразитна система, базирана на сатанинската "властова пирамида".

   

Г.Сидоров пише за същността на това психическо заболяване на човечеството: "Ние се интересуваме от ... това, което обединява дегенерати и как един нормален човек визуално да разграничава психически нездравия от адекватния.

  

Първо, всички хора с умствени увреждания са изключително материализирани, без изключение. За тях в света има една ценност - ценността на парите. Това е техният Бог, на когото дегенератите се молят през целия си живот. Никакви други ценности те не признават.

   

Второто нещо, което обединява дегенератите е желанието за власт. Дегенератът винаги се опитва да контролира някого. Той не мисли за отговорност, не го е грижа за нея. Харесва му процеса на грубо надмощие над някого, особено над онези, които са по-умни, знаят повече, справедливи и честни. Да унижават такива им доставя голямо удоволствие. Той се радва на своята власт над порядъчните и честните, създавайки за тях изкуствени трудности и отравяйки живота им.

   

Осъзнаването, че властта се дава от парите, кара дегенерата да се стреми да придобие финанси. Генетичният дегенерат от детството разбира, че всяка власт е и хранилка, а колкото повече е властта, толкова по-широка и по-дълбока е тя. В допълнение, по света властта може да се търгува и тя се търгува много ефективно.

  

Поради тази причина, както в страната, така и в чужбина, във властта са се уредили предимно морални чудовища, които не само получават добри пари за мръсната си работа, но също така вземат големи подкупи за своите услуги, такава е същността им. Комбинират полезното с приятното. Ето защо в Европа, Америка и навсякъде другаде по света е невъзможно да се победи корупцията. Докато дегенератите управляват нормалните хора, тя ще живее и ще се развива.

   

Как нехората проникват във властта вече сме разказвали, но не трябва да пренебрегваме и техните собствени възможности. Тези дегенерати са подробно описани от Григорий Климов, бивш руски емигрант, който е живял в САЩ повече от половин век. Той сравни дегенерата с буен луд, на когото се опитват да облекат усмирителна риза четирима яки санитари. Защо толкова много? Защото по-малко не могат да се справят с лудия. Той има толкова голяма сила, че може лесно да разпръсне двама-трима. Това е природата на всички луди и полулуди. Дегенератите принадлежат към последните. Ето откъде те имат огромна енергия да разблъскват с лактите всички, които стоят по пътя към заветната цел - властта.

  

Но изненадващо, нормалните хора съдят по себе си и не могат да разберат, че такива хора са психически дефектни. На нормалните власт, като по правило не е необходима, ето защо те не разбират дегенератите. Време е здравите хора да се замислят: ако човек се издига във властта, тогава той е умствено ненормален. Следователно трябва да направим всичко възможно, за да не стигне до лостовете за управление, в противен случай той ще управлява така, че на никого няма да е добре. Пример за това са Хрушчов, Андропов, Горбачов, Елцин, Гайдар, Черномирдин и много други.

   

В допълнение към желанието за власт, дегенератите ги обединява егоизма. Егоизмът като цяло трябва да се разглежда като критерий за дегенерация. Ако човек е егоистичен, той е психически болен. Той има проблеми, и то сериозни. Какво е хипертрофирано его? Патологичното желание навсякъде и във всичко, където и да е, да се налага своята гледна точка. Търсенето на истината за егоиста не е важно. За него истината е тази, която той казва. Такива хора обикновено се наричат тирани. Всъщност те са дегенерати. Трагедията за тях и за обикновените хора е, че съзнанието на хората с хипертрофирано его е напълно подчинено на съзнанието на тяхната гордост.

   

Егоизмът на дегенерати има свое собствено съзнание, което контролира съзнанието на нехората. Ето къде е проблема: не човекът решава нещо, а неговият егоизъм, дивата, необуздана емоция, а съзнанието на човека й служи. Може ли на такова зверче да се повери управлението на хора? Но точно екстремният егоизъм тласка дегенериралия към креслото на управленеца, той не се интересува от резултата от работата си. Основното нещо за един психопат са външните атрибути, неговата позиция в обществото.
Ето още един признак, който обединява дегенератите - значимостта на външното и отхвърлянето на вътрешното. Основното за тях е обвивката, а какво има под нея не е важно. Какво означава това? Крайно депресиран ум. Но за съжаление, нормалните хора не забелязват такива дреболии. Между другото, в дреболиите е скрит дявола. Затова, за да спрем изродените в желанието им да ни контролират, не трябва да има никакви дребни неща. Дребните неща осветяват този, с когото си имаме работа, те са важни.
Откъде идва патологичния егоизъм? Както психолозите доказват - от детството. Децата са егоистични и това е нормално, но с течение на времето, при пълноценните хора детският егоизъм преминава. При психопатите обаче, през годините се увеличава до степента, в която започва да притежава собствено съзнание. Това, което парализира съзнанието на един психопат ...
И сега нека се върнем към библейския проект и неговия логичен връх - либерално-демократичната идеология. За кого е създаден този проект? Ясно е, че не е за нормалните хора. Тя е създадена за дегенератите, за тяхното възпроизвеждане от психически нестабилни, ориентирани към едното материално латенти. Същото може да се каже и за либерално-демократичната идеология. Какво представлява тя? Легитимна обосновка на властта на дегенератите над обикновените хора. Това може да се види с просто око. Както наскоро изтъкна известният руски историк:
"Демокрацията е политическа система, когато психопатите и перверзните хора контролират нормалните хора. Евреите навсякъде, където могат са на власт, не защото са евреи, а защото много от тях са психически дефектни".
Ние сме принудени да живеем в такъв свят. Какво да се прави? Това е нашата тъжна реалност. Светът пропада в бездната не защото това е същността на капиталистическото общество, не е въпрос на капитализъм и на социализъм, и като цяло "измите" нямат нищо общо с това, а защото библейският проект доведе до власт психично ненормални, чието място не е начело на властта, а в психиатрична болница.

  

Ето как един известен американски писател с руски произход описва какво се е случило в края на 20-ти век в Русия: "Със своите усилия дегенератите-лайнократи създадоха в Русия най-лошия модерен модел на социален живот, полезен само за крадците и моралните чудовища от други планове. Изхвърляйки камуфлажната обвивка на претенциозните думи, получаваме следната картина: лайнократите разрушават най-доброто от социализма, запазват най-лошото, приемат най-лошото от капитализма, отхвърлят най-доброто. Комбинирането на двете гадости създава изключително полезен живот за тях самите и изключително нерентабилен живот за останалите. Толкова бързо потопиха народа в глупостите на техните преобразявания, че хората не могат да се опомнят и до ден-днешен. След като тежко порази главните хирурзи, деструктивният крадлив вирус бързо зарази чиновническото братство, коварно се превърна в епидемия, за чието лечение в страната има критичен недостатък на легла с подходящи атрибути".
Познахте, че като по правило носителите и пазителите на диващината в нашата среда винаги са били дегенератите, при които всичко е наобратното, както в панталоните, така и в главата. Следователно, всяка глупост за дегенерати изглежда смислена, а всичко смислено са глупости. В края на краищата, дегенератите в човешка форма са някакъв вид антиподи на нормалните, психически и морално здрави хора. Търсенето на нещо обществено полезно и разумно в делата на дегенератите е напълно безполезно - все едно дали ще получите или "500 дни", или нещо по подразбиране, или нещо подобно, което получавате всеки ден, само в различни мащаби.

   

За илюстрация ви представям един безспорен факт: някои дегенерати наистина харесват да ядат лайна или да пият човешка кръв; други сериозно се гордеят с масонските звания на Великия пеликан или имитират ръмженето на лъвовете. Световният елит изобилства с такива същества, подобно на помийна яма с червеи. Единствената разлика е, че природните червеи не са окачени с диаманти и нямат гръмки титли. Червеите са много по-честни от много политици, защото не могат да лъжат. В този смисъл е много по-приятно да гледам червеите, отколкото изродените човешки подобия".

   

И така, отличителните черти на дегенератите са патологичния егоизъм и желанието за власт и богатство, на всяка цена. За един адекватен човек всякаква власт е преди всичко отговорност за хората. За дегенерата - възможност за подобряване на финансовото си състояние. Във ведическите времена на "златната епоха" обществото било организирано по такъв начин, че дегенератите не са могли при никакви обстоятелства да проникнат във властта. Дори и князете са били избрани за определен срок и по всяко време е трябвало да дават пълен отчет за своята дейност.

  

Но с напредъка на "библейския проект" всичко се промени радикално и сега паразитната система на властта е подредена по такъв начин, че дегенератите и нехората имат най-голям шанс да се изкачат във властта. И това изобщо не е случайно, тъй като те са неразривна част от самата паразитна система - "тухлата", от която се изгражда цялата сатанинска пирамида на властта. Следователно е напълно безсмислено да се борим с отделни конкретни "тухли", защото на мястото на едни дегенеративни паразити ще дойдат други. Само чрез промяна на цялата система на паразитната власт може да бъде победна корупцията, престъпността и други атрибути на съвременния "демократичен" свят, които произлизат от "библейския проект", наложен на човечеството.

neonula.blogspot.bg/

Лора Мeлик: психоенергийни причини за заболяванията

Не всички хора са наясно с факта, че болестта има психоенерийни корени, както и с това, че самата болест - това е един вид "сигнал", който идва от заобикалящата ни действителност и показващ, че нашите отрицателни енергии са достигнали определена "критична точка". И, следователно, за да се възстановим, ние трябва да преосмислим своя поглед към заобикалящата действителност и мислите си за нея и нейните обитатели. Ако коригираме енергийните деформации, създадени от нашите мисли, болестта си отива и нашето здраве се подобрява.

 

Добре известната лечителка и психотерапевт Лора Мелик го обяснява по следния начин: "Лошите мисли са източник на различни заболявания. За по-ефективно лечение опитайте да разберете произхода на заболяването. И тогава ще бъдете в състояние да определите диагнозата и да кажете: имам пристъп на алчност, или на клюкарене, или на омраза.

  

Науката не стои на едно място, и ако преди това са свързвали с лошите мисли само психичните заболявания, то е време да бъдат разгледани различните физически заболявания, породени от мислите. Не само сърдечно-съдовите заболявания, но по-голямата част от стомашните и кожни заболявания са следствие от деструктивни мисли. Дори и инфекциозните заболявания могат да се предават не само чрез физически контакт, но и чрез мисъл.

   

Justin Bieber in Hospital with a Hurts Wrist

Причината за всяко заболяване може да се разглежда като отлив на психическата енергия от всякакъв орган или система в човешкото тяло, в резултат на неправилно боравене с неговия най-важен компонент на неговото същество - психичната енергия. Наред с негативните мисли, психичната енергия унищожават тютюна, алкохола, а за наркотиците дори и няма какво да се говори - самоунищожението на организма, причинено от тях е несравнимо с нищо по своите последици.

 

Психичната енергия, прониквайки във всички тъкани в организма създава баланс. При заболяване тази енергия намалява от даден център, отслабва работата на сливиците и се насочва към тези центрове, които могат да поддържат баланс. Сливиците, този вид защитна бариера на организма, са силно зависими от обема на входящата психическа енергия. Колкото по-слаб е притока на психическа енергия, толкова повече те се подуват, защото физическото развитие протича без никакъв контрол.

   

Къде е спасението от загуба на психическа енергия? Отговорът е прост: в чиста мисъл и душевно равновесие. Унищожаването и неефективното използване на психическа енергия се предизвиква от всички лоши мисли и чувства, както и от неблагоприятни емоционални състояния - тревожност, гняв, тъга, недоволство.

   

А с лоши мисли и негативни емоционални състояния понякога е много трудно да се справим. Такива състояния като тревожност, страх, гняв, са често срещано явление дори и сред цивилизованите, добре владеещи се хора. Разбира се, има си причини в сегашния ни живот. Но каквито да са те, колкото и да е печално положението, последиците от подобни емоции винаги са негативни за проявилия ги".

   

Moses with Health CareTablets

Друга причина, поради която негативните мисли и емоции са разрушителни за здравето - това е фактът, че те са един вид "храна" за невидимите за физическото зрение същности-паразити, хранещи се с нашите "избухвания" на психическа енергия. Такива енергоинформационни "паразити" могат и сами да провокират у хората негативни мисли, ето защо е толкова важно да се научите как да трансформирате негатива в положителност.

Ако се научите на този "трик", то "паразитите", оставени без периодично зареждане, ще загубят интерес към вас като източник на "храна". Това ще възстанови енергийния ви потенциал на психическата енергия, а така и ще се отървете от болестите, които ви преследват.

 

neonula.blogspot.bg/2016/05/e.html