неделя, 6 април 2025 г.

Обиски, причакване, натиск. Как Русия набира войници за фронта в Украйна





«Теперь ты в Украине». Как Россия вербует африканцев на войну




Обиски, причакване, натиск. Как Русия набира войници за фронта в Украйна

  
   


Полицаи търсят мъже за военна служба във фитнеса, на пазара, клошари, по строителни обекти. Държавата увеличава квотите за наборници. По закон не може да ги праща на фронта, но накрая някои се озовават точно там. Това са част от методите, които Русия използва, за да набира хора за войната си срещу Украйна.

Маскирани полицаи с тежка екипировка се разхождат сред лежащи на пода на фитнес център в Москва мъже. Проверяват документите им и миграционния им статут. Накрая всички имигранти са прибрани и отведени в служба за набиране на военнослужещи.

Случаят е от 31 март и е един от няколко в Русия през последните седмици. Те показват как руските власти набират нови хора за фронта в Украйна, където руската военна агресия продължава вече повече от три години.

Тези случаи съвпаднаха с ежегодния пролетен набор на мъже за задължителна военна служба. По закон наборниците не могат да се бият на фронта или да бъдат изпращани в чужбина, но има доказателства, че руските власти ги притискат да подпишат договори с армията след края на задължителната служба




Взети заедно, тези действия показват как Москва се стреми да увеличи общата численост на въоръжените си сили, както и да поддържат броя на сражаващите се на фронта в Украйна.

Русия пази в тайна броя на жертвите, които е претърпяла, откакто започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г. Според западни оценки броят на убитите и ранените руснаци надхвърля 700 000 души – повече от всички войни, които Москва е водила от Втората световна война насам взети заедно.
Как се попълват редиците

През септември 2022 г., когато руските сили бяха в тежко положение в Украйна, президентът Владимир Путин нареди частична мобилизация на стотици хиляди мъже, главо от резерва, в опит да попълни числеността на войските. Този ход беше непопулярен.

Оттогава Москва се насочи към други методи за поддържане на числеността на войските, включително изплащане на високи за руския стандарт заплати и обезщетения на хората, записали се като доброволци.
  





Освен това властите се насочват и към работниците мигранти в Русия, като ги търсят не само във фитнес центрове, заведения но и на пазари и строителни обекти.

Някои от тях са сезонни работници, които са подведени да подпишат договори с армията. Други са мигранти, които са получили руско гражданство, но не са се регистрирали в за наборна служба.




Руското законодателство изисква всички мъже на възраст между 18 и 30 години да служат в армията. Наборът се извършва два пъти в годината. Но заповедта, подписана от президента Владимир Путин на 31 март предвижда да бъдат призовани 160 000 наборници, което е значително над предишните цели за набиране на военнослужещи.

Може ли да се избегне служба

След нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. властите се опитват да модернизират и системата от съветската епоха за идентифициране на мъжете – както наборни войници, така и резервисти – за набиране или призоваване.







Властите създадоха електронна система за уведомяване и регистрация, за да ограничат и избягването на наборна служба.

„Те ще използват различни методи, за да достигнат до заложения брой“, казва Иван Чувиляев от неправителствената организация „Отиди в гората“, която помага на руснаци, кито искат да избегнат мобилизация.

„Ще правят всичко, което са правили досега – обиски на всякакви места, включително ще идват на домашните адреси на хората и ще ги принуждават да влизат [в казармата], ще ги следят, ще ги чакат пред апартаментите им“, каза той пред телевизия Кърънт тайм на Радио Свободна Европа.




  






"Вече са мъртви". Бездомниците в Сибир, които са подтиквани да се включат във войната в Украйна

Новата система включва и нещо, наречено Единен център за набиране, което трябва да ускори обработката на новобранците и да намали възможността на хората да подават правни или административни жалби или искания за изключения.

„Има обиск, отвеждат човека в центъра и много бързо, в рамките на 5-10 минути, оформят документите, след което го изпращат във военно поделение“, казва Чувиляев.

„Прави се така, че през цялото време, докато е в центъра, той не може да говори с никого, не може да се обади на никого, не може да се свърже с членовете на семейството си.“

Сега има само един такъв център – в Москва, но може да последват и други в цяла Русия. Министерството на отбраната твърди, че тези центрове „ускоряват и опростяват“ набирането на хора, като предлагат „удобни чакални без опашки“.

Руските служби за набиране на войници не приемат болнични листове, които освобождават хората от военна служба, каза Чувиляев. Той заяви, че очаква новите центрове за набиране на хора да увеличат тази практика.

„В центровете тези диагнози и документите, свързани с тях, ще бъдат заметени под килима. Комисиите ще ги игнорират. Службите вече обичат да ги губят, забравят и игнорират“, каза той.

   



Ще отидат ли на фронта

Въпреки че по закон е забранено наборните военнослужещи да бъдат изпращани на на фронта, има случаи на наборниците, които са принуждавали или заплашвали преди приключването на службата им да подпишат договори за участие в бойни действия в Украйна.

„В повечето случаи те нямат достъп до адвокати или организации за защита на човешките права, просто нямат избор“, каза миналия месец пред руската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода Артьом Клига, адвокат от Движението на отказалите се от военна служба.

Руското законодателство забранява на наборниците да се оттеглят от служба, докато Кремъл не обяви край на конфликта.

Има съобщения за убити наборни войници в Курск, руската област, в която украинските войски нахлуха през август миналата година.




Россиян ВЕРБУЮТ на войну: скрытая МОБИЛИЗАЦИЯ – полным ходом













Геюполитически екстременти на руската Педерация.. Все още властта, спецслужбите пазят русофилите.


Честит рожден ден на "Консервите"! Правим си нощ на трансджендърите. Патриудейските партии финансирани от руската Педерация...


Strahil Angelov с фланелката на Лукашенко; да запазим българският лев. Колкото и невероятно да прозвучи на някои, Русия пак ще спаси Европа и нас българите.


Бившият соцдепутак Страхил Ангелов иска да си сътрудничи с ексфинансовия министър на Гърция Янис Варуфакис. "Винаги съм готов да му стана сподвижник, защото съм негов голям симпатизант заради всичко, което каза и искаше да направи с мен".




Тези, които си мислеха, че Русия може да бъде победена и натикана в ъгъла явно не познават тази страна и нейния народ! Тези хора никога не коленичат и винаги стигат до край - те просто са руснаци! Русия е империя на духа и много трудно би могла да бъде разбрана от примитивните елити с техните идейни концепции, които са сложени начело на Европа и САЩ от шепа сатанисти, които контролират финансите и респективно живота, войната и мира. За България и повечето страни от източна Европа този идеен шаблон е неприложим и народите там никога няма да приемат русофобията като идеология на националното си единство, въпреки всичките пари и мащабни усиля в тази посока. Няма как да се втълпи на българина, че тези, които го освободиха и върнаха държавата му на европейската карта, са най-голямото зло и са виновни за всичките му несгоди, а от другата страна стоят "приятелите" и "съюзниците" му, които винаги в историята са желаели само и единствено българския крах, унижение и поражение! Колкото и невероятно да прозвучи на някои, Русия пак ще спаси Европа и нас българите - този път от кафеникавия джендър-либерализъм, налаган от шепа психопати, които искат да превърнат живота ни в матрица! Именно за това е и истерчната русофобия и отричането на правото на Русия и руския народ въобще да съществува. Те сега са новите евреи и всичко, което е свързанос тях бива подложено на стигматизация, обругаване и отрицание. Пропагандата и цензурата са жестоки и вече дори не си правят труда да търсят някакви завоалирани обяснения - всичко е черно и бяло, а русомразството е превърнато във водеща идеология на Европа и то поднесена по един изключително примитивен начин. Ножът е опрял до кокъл! Новата студена война, която англичаните разпалиха и впоследствие вкараха в гореща фаза, след като буквално превзеха с преврат Украйна, този път ще бъде загубена, като последствията ще бъдат прехвърлени основно на Европа, която е овладяна чрез агентите на неолибералната олигархия в лицето на урсуловия комисариат! Идейните вдъхновители на опита да се създаде европейска конструкция без Русия, са базирани на британските острови и в продължение на повече от десетилетие ползваха военно-икономическите ресурси на САЩ за постигане на геополитическите си глобалистки амбиции, чиято реализация минаваше през изолация и постепенно разграждане на Русия като държава. Именно черната британска аристокрация и нейните проксите в политиката и службите бяха успели до голяма степен да овладеят САЩ чрез т.нар. "дълбока държава" и напрактика да ги ръководят поставяйки на чело кукла на конци като Байдън! Слава Богу плановете им да използват Америка и да рапалят трета световна война на този етап изглеждат предотвратени. Явно и в САЩ има елити, които разбираха опасността и поне на този етап успяха да противодействат с избора на Тръмп за президент. Големите сътресения тепърва предстоят и прегрупиралата се розова глобалистка върхушка ще даде отпор! На Тръмп, Путин, Си и останалите по-малки играчи никак няма да им е лесно да върнат нормалността в света!
в Няма коментари:

Огън на Прометей и царски орел

 



Древногръцката митология остави мита за Прометей на неговите потомци: за дарбата на огъня на хората Зевс го осъди на мъчения - черният дроб на окования титан беше кълван от орел всеки ден. В наше време символът е придобил ново значение: "царят наСкития" Прометей е изправен пред московския двуглав орел.
След като Херакъл освобождава Прометей от неговите вериги и мъчения от птицата на Зевс, Титанът става „ цар на Скития “, според Херодор Херакленски: Die Fragmente der griechischen Historiker (FGrHist) 31 F30 (Херодорус Херакленски); Fragmenta historicorum Graecorum (FHG) Vol.II, Lib.I, p. 34 (Herodorus Heracleensis) F23.
Интересно е, че буквалният превод на името Прометей означава "гледач, прозорлив, проницателен" и практически съвпада с името на древния руски град Пшемисл = "(на) мислещ", тоест този, който първо (добре) обмисля, тоест благоразумен.
Неслучайно образът на Прометей е обезсмъртен от класиците на украинската литература в шедьоврите "Кавказ" на Т. Шевченко , "В катакомбите" на Леся Украинка, "Катедрали" на О. Гончар, в произведенията на А. Малишка, И. Драча, И. Муратова...
Прометей вдъхновява много художници от различни епохи и народи. Сред тях: Есхил, Платон, Калдерон, Тициан, Волтер, Байрон, Шели, Готие, Гьоте, Бетовен, Огарьов, Лист и дори Маркс ...
Неслучайно титанът, превърнал се в символ на жертвена непоколебима служба на човечеството, се превърна в талисман на движението за освобождение на всички народи, поробени от Москва .

Фугер Х. Прометей дава на хората огън. 1817 г


Прометей е политическо, културно и интелектуално движение на нации, насочено срещу империалистическите посегателства на царското правителство и по-късно на болшевишкия СССР. Прометейците имат за цел да деколонизират Руската империя ( СССР, РФ ), като подкрепят национално-освободителните движения на народите, поробени от Москва. В крайна сметка Московия трябва да се върне към размера на територията от 15 век. След империалистическия реванш на московско-болшевишката контрареволюция през 1917-1920 г. , под лозунга на Прометея "За нашата и вашата свобода!" се обединиха борците за свободата на балтийските държави и Кавказ , Казахстан , Беларус, освободителното движение на кримските татари , Полша, Украйна и Финландия . Сред видните фигури, принадлежали към Прометей в мироглед или чрез пряко участие в асоциацията, в допълнение към Тарас Шевченко и Леся Украинка, заслужава да се спомене Ян Бодуен дьо Куртене, Тадеуш Голувко, Ноа Рамишвили, Роман Смал-Стоцки, Александър Шулгин, Симон Петлюра , Павло Шандрук, Мохамед Саид бек , Володимир Салски, Гнат Бильо , Юзеф Пилсудски, Мухамед Гаяз Ишаки , Йежи Гедройц, Звиад Гамсахурдий, Джохар Дудаев... В момента, когато Украйна се изправя срещу Московската империя в продължителна война, идеите на Прометей набират нова сила. Нека бъдем честни: Москва доминира Украйна по отношение на ядрени оръжия, икономически и демографски потенциал. Трябва да използваме силата си на интелектуално и мотивационно превъзходство, за да сложим край на Империята на злото .
Най-слабото звено на всяка империя е националният въпрос. Благодарение на освободителните стремежи на поробените народи всички империи отиват на светло : Австро-Унгарска, Британска, Испанска, Османска, Райх , Царска Русия, СССР... Остана последната - Руската федерация. Идеите на Прометей са реализирани от водещите дейци на UNR , UPA и ABN . Днес знамето на прометеевската борба се издига от Антиимперския блок на народите (Украйна) и Лигата на свободните нации - антиимперски фронт, който обединява национално-освободителни движения, обществено-политически и граждански организации, които се стремят да реализират правото на държавно самоопределение на коренните народи, които в момента са под колониалното управление на Руската педерация .



Карта на независимите държави, които ще възникнат върху руините на Руската федерация


За да имат бъдещите поколения на всички народи, някога и сега, поробени от Москва, шанс за по-нататъшно съществуване и национално възраждане, империята трябва да изчезне. Единната борба на всички поробени народи и украинската нация , като движеща сила на съвместната ни освободителна борба срещу московския империализъм, е ключът към победата над агресивната Москва , която непрекъснато заплашва света с ядрен апокалипсис. Всеки от онези, в чието сърце гори огънят на Прометея, трябва да се присъедини, по идея или по начин, към борбата срещу царския орел, за да преодолее човекоядното наследство на московския империалистически колониализъм.
















в Няма коментари:

СЪВЕТСКО ОЗНАЧАВА ОТКРАДНАТО (КАК ЗАПАДНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ БЯХА КРАДЕНИ В СССР)

 


https://www.youtube.com/watch?v=QjwvgFgZ7-E


Страна на откраднатите неща: как СССР „взаимства“ технологии от Запада




Историите за безпрецедентната технологичност и надеждност на съветските домакински уреди в повечето случаи се оказват митове. В повечето случаи най-добрите образци се крадат (или по-рядко се купуват) на Запад.


Добре известен учебникарски пример за такава кражба е съветската камера FED, създадена през 1934 г., която беше буквално изтръгната от немската Leica, пусната две години по-рано. За това пише блогърът Максим Мирович . Той направи цяла селекция от съветско оборудване и „джаджи“, които всъщност бяха западни.


Защо технологията беше открадната?

Мирович смята, че причините са две: арогантността и собствената му технологична изостаналост.

"Каква беше причината за тази ситуация? Първо, СССР не признаваше всички световни патенти и смяташе, че има право просто да копира това или онова оборудване - "но докажете, че сме го откраднали, нашият радиатор е с различен цвят!" Второ (това, по мое мнение, добре илюстрира истинската ситуация в производството) - в тези области, които не са свързани с космоса и военните дела, не са извършени фундаментални разработки, не е имало процес на търсене и отстраняване на неуспешни модели - защото през всичките години на съществуването на СССР, неговата икономика всъщност работи на военни (по-късно - на военнокосмически) релси. В резултат на това „потребителските стоки“ бяха по-лесни за кражба или да се адаптирате, отколкото да развиете нещо свое от нулата“, обясни блогърът.


01. Форд модел А, 1927 г. и ГАЗ-А, 1932 г.

Да започнем с колите. Ford Model A е произвеждан от Ford Motor Company от 1927 до 1931 г. Разбира се, предимно в черно, както Хенри Форд обича най-много. Моделът беше оборудван с четирицилиндров двигател с обем 3,28 литра и развиваше доста прилична мощност за онези времена от 40 конски сили.

А на снимката вдясно - GAZ-A започва да се произвежда в СССР през 1932 г., което е интересно - за разлика от други примери в тази публикация, техническата документация за GAZ-A е официално закупена от Ford, тоест колата всъщност е произведена по лиценз. Това е един от малкото случаи, когато официално е закупен лиценз за производство в СССР.



02. Опел Кадет, 1937 г. и Москвич-400, 1946 г.

"Москвич-400" (на снимката вдясно) започна да се сглобява в завода за малки автомобили в Москва ("ZMA"), който монтира оборудване и аксесоари, взети от германския завод в Рюселсхайм като следвоенни репарации. В СССР те само леко промениха дизайна на колата и направиха версия седан. Чудя се дали съветските граждани са знаели историята на появата на 400-ия Москвич? Казват, че в СССР не е имало разумна документация за Opel Kadett и затова в завода ZMA просто е трябвало да разглобят съществуващите копия на Opel и на тяхна база всъщност да „сглобят отново“ Москвич.



03. Opel Olympia Rekord (вдясно), 1947 г. и Москвич-402, 1956 г. (вляво) .

Е, добре, първите два случая са просто пускане на едни и същи автомобили под различни имена (първият е закупен по лиценз, вторият е получен съгласно закона за репарациите), но след това започват конкретни „заеми“. През 1947 г., в следвоенна Западна Германия, автомобилният завод в Рюселсхайм отваря врати отново, използвайки ново оборудване, което през 1953 г. представя нов модел на Opel - Opel Olympie Rekord; общо са произведени около 58 000 от тези автомобили. Каросерията на автомобила започва да се прави в ултра модния по това време понтонен стил, когато тялото и крилата се сливат в един силует.


А на снимката вляво е добре познатият на всички вас Москвич-402, който, да кажем, много прилича на Opel Rekord - с изключение на това, че леко промениха формата на страничните калници, решетката на радиатора и направиха седан с четири врати вместо купе. Дори хромираната облицовка на задния калник е оставена, но формата е леко променена. Това вече не може да се обясни с „еднакви инструменти и оборудване“ (както в случая с Opel Kadett и Moskvich-400), тъй като двата завода (в Москва и Западна Германия) работят независимо един от друг в началото на 50-те години.


04. Ford Mainline, 1952 г. и Волга ГАЗ-21, 1956 г.


Ford Mainline се произвеждаше от 1952 до 1956 г. в завода на Ford, имаше няколко опции за оборудване и беше представен във версии седан с четири врати и купе (на снимката версията купе). Автомобилът е позициониран като автомобил от средно ниво и е създаден за американската средна класа. През 1957 г. е заменен от модела Ford Custom.

На снимката вдясно е ГАЗ-21, или добре познатата „двадесет и първа Волга“, произвеждана от 1956 до 1970 г. Според мен дизайнерските заимствания са очевидни, особено по отношение на предната част на автомобила - радиаторната решетка и бронята на Волга са почти 1 в 1 идентични с Ford и дори „бързият елен“ на капака е моделиран като декоративен елемент на Форд.



05. Packard Patrician, 1956 и Seagull, 1959.

Както можете да видите в този пример, в СССР те изтръгнаха дизайна не само на малки коли и автомобили от среден клас, но и на доста автомобили, които могат да бъдат класифицирани като по-висок клас. На снимката вляво е Packard Patrician, издаден през 1956 г. в модния през онези години стил „псевдо-космос“ - задните крила на колата приличат на някои части на ракета, а цялата кола е много подобна на футуристичните коли от книгите от началото на петдесетте години - където хората са използвали такива коли, за да дойдат в центъра на града до космодрума, за да водят астронавтите до Марс или Венера)

На снимката вдясно е Чайката, която в СССР е била колата на генерални секретари и висши партийни чиновници. Лесно се забелязва, че дизайнът е много подобен, дори стилът на шрифта, с който е изписано името на модела, е копиран (можете да отворите снимката в нов прозорец и да я видите в по-висока резолюция).



06. Фиат-125, 1967 г. и ВАЗ 2103, 1972 г.

Fiat 125 беше представен през 1967 г. и получи „стъпаловиден“ силует, който беше модерен по онова време - в края на шейсетте години такива коли изглеждаха необичайни и много модерни в сравнение с рационализираните автомобили от петдесетте години. Автомобилът се произвежда в няколко версии, като в Полша (тогава Полша) версията Polski Fiat 125 се произвежда по лиценз.

VAZ-2103 Zhiguli е разработен съвместно с италианците, но, както твърди Wikipedia, вътрешностите на VAZ-2103 са толкова силно нарязани в сравнение с Fiat-125, че по същество това са две различни коли. Може би е така, но що се отнася до мен, приликата в дизайна е очевидна и не е разработена в СССР, а в Италия. Дори дръжките на вратите и вентилационните решетки са същите.



07. Chrysler Simca 1307, 1975 г. и Москвич-2141, 1986 г.

Chrysler Simca 1307 се произвежда от 1975 до 1986 г. с някои промени и допълнения. Точно в годината, когато Chrysler беше спрян, заводът AZLK започна производството на Москвич-2141 в каросерия хечбек, която много приличаше на дизайна на Chrysler 1307. Между другото, Москвич 2141 се произвеждаше до 2002 г.



08. Leica 2, 1932 г. и FED, 1934 г.

Добре, всички сме за коли, нека да разгледаме нещо друго. Ето, например, Leica-2, пуснат в Германия през 1932 г., а на снимката вдясно е съветската камера FED, пусната през 1934 г. Това вече не е просто копие на дизайна, а почти точно копие на Leika. Дори дизайнът на гравираното лого е донякъде подобен.

Между другото, поради почти абсолютното сходство на тези две камери, съветските фотографи обичайно наричаха съветската камера „Лейка“.


09. Grundig TK820, 1955 г. и Melody MG-56, 1956 г.


Мисля, че тук всичко е очевидно, дори не е нужно да пишете нищо. Той е съкратен почти до нищо, чак до местоположението на ключовете и дизайна на дръжката за носене.


10. Sharp Compet CS-30A, 1967 и Electronics DD, 1968.

Пример от света на изчислителните машини - две устройства също са много сходни и съдейки по местоположението и броя на клавишите, те имат сходна схематична структура. Трябва да се отбележи, че кутията на Sharp е по-елегантна, просто искате да я поставите на масата).



11. Clem, 1954 и UE-4, 1967.

Пример от домакинските уреди е индивидуалният дизайн (и очевидно конструкция) на пътна ютия за дрехи. Трябва да се отбележи, че в СССР такова нещо се появи вече 13 години по-късно от западния му аналог)


12. Sharp EL-805, 1973 и Electronics BZ-04, 1974.

И ето още един пример от света на компютрите - два микрокалкулатора, почти еднакви. Съветският се появи година по-късно.



13. Casio FX-700P, 1983 и Electronics MK-85, 1986.

Програмируем - или, както се наричаше в СССР, "инженерен" калкулатор. Casio се появи през 1983 г., съветският му аналог през 1986 г. Очевидно веригата просто беше разкъсана до нула, точно като дизайна.


14. Nintendo, EGG, 1981 г. и „Ну, чакай малко!“, 1984 г.



Последният пример, който ме прониза до сърцето. Мислех, че в СССР се правят поне електронни игри, но не - известната „Ну, почакай малко!“, където вълк хваща яйца, беше точно копирана от играта „Яйце“ от Nintendo (между другото, тя също има вълк като главен герой), а любимата ми игра от детството ми „Тайните на океана“ беше копирана точно от играта Octopus.



Преди 66 години, на 19 февруари 1954 г., Крим беше прехвърлен от РСФСР на Украинската ССР с формулировката „изключително занемарен район“. Украйна възстанови региона, но след анексирането му от Русия отново беше „почти убит“.

Хората, които изпитват носталгия по СССР, обичат да си спомнят колко ниски бяха цените. Вярно е, ако ги сравните със заплатите от онова време..

Домакинските уреди в СССР струват непосилни суми. Така един телевизор с екран 3х4 см струваше колкото две заплати, а през 60-те години само 5% от семействата на „суперсилата“ можеха да си позволят хладилник .



Приключенията на електрониката. Как СССР открадна западните технологии

Като част от пакета от контрасанкции Държавната дума предложи правило за „изчерпване на изключителното право върху търговска марка“ за Съединените щати и техните съюзници. На практика това може да означава легализирано технологично пиратство


Законопроектът на Държавната дума за отговор на икономическите санкции на Съединените щати засяга много области, една от които бяха интелектуалните права на американски и европейски компании. Депутатът Михаил Емелянов каза , че ако законопроектът бъде приет, Русия може да разреши производството на американски стоки без разрешението на притежателите на авторските права.

Законопроектът за контрасанкциите е на ранен етап и все още може да се промени значително, но ако правилото за безнаказано копиране на американски продукти в Русия остане в окончателния текст, това ще означава, че кражбата на технологии е по същество легализирана в страната. По време на съществуването на СССР страната натрупа богат опит в нелицензирано заимстване на западни разработки - от преносими електронни игри до цели самолети и атомни бомби.
Легализиран шпионаж

Когато първата съветска атомна бомба избухна на полигона в Семипалатинск, кураторът на ядрения проект Лаврентий Берия, който присъстваше на тестовете, попита ръководителя на циклотронната лаборатория на Радиевия институт, който стоеше до него: „Мещеряков, подобно ли е на това, което видяхте от американците?“ Три години по-рано съветският физик Михаил Мещеряков присъства на експлозията на американска атомна бомба на атола Бикини. Сега е трудно да се повярва, но в средата на миналия век американците наистина поканиха чуждестранни гости да тестват новите си оръжия.


Успокоен от учения, Берия се обадил на Сталин и му казал: "Избухна! Точно като американците! Тази фраза беше ключова. Лидерът нареди всичко да се направи точно както направиха "империалистите". Първата съветска бомба беше копие на Дебелия човек, плутониева бомба, хвърлена над Нагасаки. Съветското разузнаване успя да получи чертежите на тази бомба.

Четири години по-рано Сталин е наредил копирането на американския бомбардировач B-29 Superfortress, базиран на тези, които са кацнали на съветска територия и са останали в СССР. Проектът е поверен на носителя на четири Сталинови награди Андрей Туполев. За да изпълни буквално заповедта на лидера да копира бомбардировача, съветският авиоконструктор дори използва инчовете, приети в Америка, вместо сантиметрите, с които е свикнал.


Полученият самолет Ту-4, кръстен на Туполев, осигури технологичен пробив в местната авиационна индустрия. Работата е там, че проектът изискваше пълно преструктуриране на съществуващата система, за да отговаря на американския модел.

Възходът на софтуерното пиратство

Съединените щати традиционно се свързват с напредъка в компютърните технологии. Наистина, след 1945 г. американците постигнаха сериозен напредък не само в ядрената област, но и в новопоявилата се индустрия за електронни компютри. Съветският съюз трябваше да настигне американците по време на избухването на Студената война, но СССР не разполагаше с технологичния опит да направи това.

Междувременно без компютри не бяха възможни нито космически полети, нито изчисления на траектории или ядрени реакции, нито управление на системи за противовъздушна отбрана. Последното се оказа ключово съображение - и Министерството на радиоиндустрията, което ръководеше противовъздушната отбрана, беше наредено да отговаря за създаването на свои собствени компютри, а не Министерството на електронната индустрия, което създаде еквивалента на Силиконовата долина в Зеленоград под ръководството на специалистите Филип Старос и Джоузеф Берг, които избягаха в СССР от Америка.


В края на 60-те години на миналия век съветското ръководство взе фундаментално решение: за да наваксат гигантската разлика със САЩ, съветските инженери трябва да пиратстват IBM-360. Инженерите се справиха със задачата и поставиха американската единица като основа за цяло семейство съветски компютри, наречени ES компютри. Нещо повече, тази линия стана задължителна за всички страни от Съвета за икономическа взаимопомощ – от ГДР до България.

В резултат на това СССР не получи значителна печалба. Първият ES компютър е пуснат през 1971 г., седем години след IBM-360. Тогава технологичната пропаст само нарастваше. Липсата на правни възможности за актуализиране както на програмите, така и на хардуера доведе до все по-голямо забавяне. Когато информационната революция се състоя в Съединените щати в началото на 70-те и 80-те години на миналия век, свързана с въвеждането на първия персонален компютър IBMPC, Съветският съюз се оказа без работа. Страната не можеше да се присъедини към тази революция на законови основания.

Пиратската схема, възприета в СССР, първоначално ориентира инженерите към запазване на остарели решения. Паралелно, но в по-малки количества, се произвежда още един модел - SM COMPUTER. Тази версия клонира продуктите на American Digital Equipment Corporation.

В резултат на това СССР посреща 1985 г. с 50 000 компютъра. По това време в Съединените щати имаше 1,5 милиона компютри. Когато първият Windows се появи в Америка, Съветският съюз продължи да преподава компютърни науки с тебешир върху черна дъска: значителна част от съветските ученици дори не знаеха как изглежда компютърът. Често на учениците и студентите дори не се обясняваше за какво всъщност са необходими компютри.
Пристрастяване към хазарта по съветски

Съветското технологично пиратство засяга не само високите технологии, но и доста приложни неща. Най-популярното забавление за децата през 70-те години на миналия век е играта „Боен кораб“. Тази игрална машина не беше съветско ноу-хау. Историята на „Морската битка“ започва с факта, че подразделение на Министерството на културата, наречено Всесъюзно производствено обединение „Союзатракция“, закупи няколко чуждестранни машини, сред които Sea Raider и Sea Devil от американската компания Midway. Союзатракция ги изпрати за копиране в 22 отбранителни завода, които по това време трябваше да произвеждат една единица потребителски стоки на единица военни продукти.

Съветските хора не знаеха тези тънкости и с ентусиазъм приеха електронната игра, в която трябваше да изстрелват торпеда по кораби. Министерството на културата спечели добри пари (15 копейки за всеки 10 изстрела), а западните страни вече преминаха към следващото ниво в компютърните игри - пускането на игрови конзоли и модерни аркадни машини. Копирането на такива единици вече не беше толкова лесно и евтино, колкото Battleship. В резултат на това съветският потребител се задоволява с капиталистическите технологии от 60-те години.

В средата на 80-те години на миналия век обаче съветският пиратски софтуер и хардуер се издигнаха на ново ниво, догонвайки нивото от предишното десетилетие в Съединените щати. В страната се появи емулатор на джобната електронна игра “Електроника”, в която вълкът от “Е, чакай малко!” хваща яйца в кошница. Играта беше копие на съответното забавление от японската корпорация Nintendo.

С началото на перестройката, когато страната се отвори за световния пазар, в СССР се изля поток от вносни компютри и игрови конзоли, които измиха всички предишни постижения на съветските производители. Свободният пазар доказа, че пиратската индустрия не е допринесла за дългосрочен технологичен прогрес, икономически растеж или технологична самодостатъчност. Във всички области това не означаваше обмислено решение, а палиатив, желание да се запуши дупката „тук и сега“ на всяка цена.

През годините цената на политиката „копирай и не плащай“ се увеличава и увеличава, обричайки страната на изостаналост. Едно просто и лесно решение се оказа задънена улица. Може би това е истинската причина за международната борба срещу пиратството. Понякога това е свързано не само с етични, но и с прагматични съображения. За технологичните сектори на икономиката пиратството е като наркотик: макар да осигурява временно облекчение, то затваря бъдещето.







Какви технологии САЩ (Запада) уж са откраднали от СССР?



КАЛАШНИКОВ: МИФ О "ВЕЛИКОМ" РУССКОМ ОРУЖЕЙНИКЕ



ЦИОЛКОВСКИЙ: РАЗОБЛАЧЕНИЕ КОСМИЧЕСКОГО ЛЖЕУЧЕНОГО
в Няма коментари:

Швейцарското контраразузнаване: Руското КГБ/ФСС е организирана престъпна група




Началото на сътрудничеството между КГБ с криминалните лидери започва в ГУЛАГ: политическите затворници стават толкова многобройни, че възниква опасност от бунтове в лагерите и колониите. За контрол на ситуацията КГБ започва да използва криминални престъпници, които сътрудничели с администрацията.

Проблемът рязко се обостря след разпада на Съветския съюз, когато от КГБ и създадените от него служби, уволняват 100 000 души.

Уволнените офицери с техните специфични знания и контакти се оказват крайно „привлекателни“ за криминалитета. В същото време се променя културата на криминалния свят. Ако в съветските времена съществува кодекс на така наречените „легални крадци“ (воры в законе), и най-важният принцип на криминалните престъпници е неучастие в легална дейност (действали само в контрабандата на бижута, хазарт и т. н.), то, след разпада на СССР и преименуването на КГБ във ФСС, криминалитета се впуска в легалния бизнес, цитира швейцарския доклад openrussia.org/post/view.

Едно от доказателствата за този съюз е спокойният живот на представителите на криминалния свят в Русия. Предполага се, че многобройните представители на организираните престъпни групи са „покриват“ не само от бившите служители на спецслужбите, но и от държавните органи, сред които и КТБ/ФСС.

На свой ред ФСС и Службата за външно разузнаване (СВР) се опитват да контролират цялата дейност на руските предприятия зад граница. Една от сферите, в която започва да действа този съюз между уволнените от спецслужбите и криминалните организации е

износът на природни ресурси зад граница

Основни източници на доходи продължават да бъдат държаните средства за присвояването, на които съществуват многобройни възможности. На първо място това е достъпът до енергийните ресурси на Русия и запасите от метали, които се купуват по „вътрешни цени“ и след това, в нарушения на законите за износ, се продават зад граница значително по-скъпо.

Нелегално получените средства, често се изпират с помощта на кухи фирми в чужбина, които получават фиктивни държавни държавни поръчки, така че сметките, на които са вложени парите да се легализират.

Такъв е случаят на Семьон Могилевич, една от най-могъщите фигури в руската организирана престъпност, който от 2003 година е издирван от американското ФБР за мошеничество и пране на пари, и който необезпокоявано живее в Русия вече 13 години.

За него се твърди, че дори е участвал лично по време на междуправителствените руско-украинските газови преговори.

И до ден днешен нито един от лидерите на организираните престъпни групи в Русия не е привлечен под отговорност, което едва ли може да бъде обяснено с липсата на достатъчно капацитет на службите, напротив – те се ползват със

защита на най-високо ниво

Владимир Путин е споменат два пъти в доклада на швейцарското разузнаване – във връзка с газопровода „Северен поток“.

Освен отдавнашната си дружба с майора от ЩАЗИ Матиас Варних, управляващ директор на Nord Stream AG, Путин е свързан и с швейцарския адвокат Урс Хаусхеер. Това става ясно от документите на основаната през 2005 година в Цуг фирма Nord Stream.

От 1987 до 1990 година Хаусхеером е член на съвета на директорите на Asada AG, фирма, която в нарушение на CoCom изпълнява поръчки на Държавна сигурност на ГДР. Швейцарското разузнаване смята, че Путин е влязъл в контакт с Хаусхеер още по времето, когато работи в Дрезден.

Интересен факт е, че по данни на германското списание „Фокус“, преди да се прехвърли в „Северен поток“ Урс Хаусхеер регистрира множество фирми-еднодневки в Цуг.

В началото на 2002 година разследването „Паяжина“ в Италия, което така и не стига до съда, подобно на испанското дело за руската мафия и прането на пари чрез спортни клубове, открива доказателства, че прането на пари от наркотрафик и други тежки престъпления е пряко свързано със специалните служби и властите в Русия.

Делото започва, когато по искане на италианските следователи в редица страни от Европа и САЩ са арестувани над 50 души, проведени са 146 обиска, блокирани са 200 банкови сметки. Всички те били част от престъпна международна организация за пране на пари.

С изключение на Семьон Могилевич, Борис Бирштайн и Григорий Лучански, не се назовават пълните имена на свързаните и с криминалния свят, и с руските спецслужби.

Използвани са инициали: например, „руският гражданин И.Р., офицер от СВР, разполагащ със значителни средства, от 2001 по 2003 година работил за неназована фирма в Швейцария. Фирмата е имала бизнес контакти Nordex и поддържа постоянни връзки с организираната престъпност“.

Инициалите не съвпадат с истинските, но в редица случаи може точно да се установи за кого става дума, по косвена информация.

Например, „В.Е. е представител на престъпния свят и поддържа контакти със Солнцевската групировка. От януари 2004 година е представител на Чечня в Съвета на федерацията“ - очевидно, тук става дума за Умар Джабраилов.

Друг пример е свързан с регистрираната също в Швейцария фирма за търговия с торове и е собственост на бизнесмена Вячеслав Кантор, който многократно пререгистрира в Женева фирмата Fimochim SA. Разузнаването има достатъчно основания да смята, че фирмата е контролирана от руската Служба за външно разузнаване, а Кантор поддържа връзки с престъпните групи в Перм.

Още един случай, в който могат да бъдат установени имената на действащите лица и фирми, има отношение към пране на пари на организирани престъпни групи чрез търговия с петрол.

През 1995 година в Швейцария в операцията участва фондът „Руска културна инициатива“ на Вячеслав Кирилов, свързан с Руската православна църква и Акционерното дружество от затворен тип (акциите не се предлагат на борсите и се преразпределят само между акционерите) „Международно икономическо сътрудничество“.

В Швейцария е проведено разследване за пране на пари при доставката на нефт, под предлог, че се връщат дълговете на СССР. Следователите не са открили преки доказателства за връзка със специалните служби на Русия, но фактът, че са използвани ценни книжа по руския дълг, е достатъчно показателен.

Но може би най-показателен е случаят с Григорий Лучански, създател на групата Nordex, той не само е лидер в криминалния свят, но и

посредник по прехвърлянето на „парите на КПСС“ на Запад

чрез подставени фирми, създадени от КГБ-ФСС, в края на 1980-те и началото на 1990-те години.

Нито в случая с Nordex (Григорий Лучански ), нито в случая cъс Seabeco (Борис Бирштайн) и до момента е невъзможно да се докаже по безспорен начин, че КГБ стои зад незаконните финансови операции.

Но и двамата поддържат добри политически контакти на най-високо ниво, а бързо придобитото богатство, спечелено чрез търговия с държавни ресурси, позволява да се предположи, че те едва ли са могли да действат без знанието и ободрението на органите на държавната власт.

Следите на американското разследване за пране на пари чрез Bank of New York също водят към фирмите на Лучански.

Различните взаимовръзки между организираните престъпни групи и специалните служби на Русия изплуват в скандала с прането на пари от Bank of New York. Това сочи, че в операцията, при която са откраднати 7 милиарда долара и двете страни-криминалитета и спецслужбите са работили заедно, имали са обща цел.

Интересно е, че с вице-президента на Bank of New York Наталия Гурфинкел е имал контакти Дмитрий Скигин (екстрадиран от Монако за връзки с престъпни групи и действия).

Както твърди петербургският бизнесмен Максим Фрейдзон, двамата са участвали пряко в прането на пари, чрез завладяната от руската мафия компания за търговия с нефт „Совекс“, която в момента е собственост на „Газпром“ и „Лукойл“.

Испанският прокурор Хосе Гринда дори заяви публично през 2015 година, че един от свидетелите по делото за пране на пари е потвърдил, че руската мафия е свързана със спецслужбите. Свидетелят дори признал, че Тамбовската групировка начело с Кумарин е създадена от ФСБ.

Максим Фрейдзон коментира „нерушимия съюз“ между кагебийците и бандитите така:

„Напълно съм наясно с органичната връзка между тях-те имат един и същи стил на работа и прекрасно си помагат. Бандитите винаги са купували информация от кагебейците, имаха и съвместни проекти“.

Другите свидетелства са не по-малко показателни.

Петербургският бизнесмен, собственик на компанията „Хевест“ Михаил Мокроусов, който напуска Русия през 2000 година разказва, как една от криминалните групировки се опитва да му отнеме незаконно сградата на медицинския център.

„Проблемът ми беше „решен“ от двама високопоставени чекисти, естествено срещу заплащане. По-късно, когато председател на Комитета за управление на градското имущество стана Герман Греф, „таксата спокойствие“ за бизнеса поскъпна 40 пъти и това доведе до преразпределение на собствеността в полза на хората от КГБ/ФСС“.

Представителят на японската Якудза Киничи Камиясу,

който през 90-те години „работил“ в Петербург, твърди, че негов личен шофьор бил офицер от специалните служби, който освен това му доставил и оръжие. Когато основните му партньори били арестувани за кратко, с остналания на свобода Владимир Кумарин, лидер на Тамбовската мафия, го запознал също офицер от КГБ:

„Моментът съвпадна с големите съкращения с КГБ и много офицери се прехвърлиха към организираната престъпност. Един от тях, който преди е работил в резидентурата в Бликия Изток, ме потърси сам и ми каза, че трябва да се срещна с Владимир Кумарин. Исках да изчакам партньорите ми да излязат на свобода, но те ме притискаха непрекъснато. Когато веднъж се прибрах в хотела беше пълно с хора от КГБ. Изплаших се и реших, че няма повече да остана там“, разказва японецът.

А испанския прокурор Хосе Гринда заяви публично през 2015 година, че един от свидетелите по делото за пране на пари чрез спортни клубове е потвърдил, че руската мафия е свързана със спецслужбите. Свидетелят дори признал, че Тамбовската групировка начело с Кумарин е създадена от ФСБ.

През 1990-те години служителите на специалните служби, преди всичко, действат в собствен интерес, използвайки възможностите, които им дава служебното им положение, а след това вече е трябвало да действат по заповед на службите.

Различните западни служби смятат, че не само отделни или бивши офицери от руските спецслужби са въвлечени в криминална дейност, но и, че самата ФСС е заинтересована в систематичното сътрудничество с престъпните групировки.

*Поверителен доклад на швейцарската Служба за анализ и профилактика (DAP) на Швейцарското разузнаване, в който се дава информация за връзките на специалните служби на Русия и останалите страни от ОНД с организирани престъпни групи.

Превод: Faktor.bg



в Няма коментари:

Как СССР организира истински терористични атаки в цяла ИТАЛИЯ... Червени бригади

 


https://www.youtube.com/watch?v=YLG0mK2w6os


Руският проводник на италианския тероризъм
21 години след една от най-известните терористични атаки на нашия век - отвличането и убийството на италианския премиер Алдо Моро - някои от резултатите от разследването на този трагичен случай станаха публични. Според една от версиите зад престъплението може да стои Игор Маркевич, родом от Русия, диригент и композитор, приятел на Маяковски и Дягилев.

Миналото винаги е с Италия
На 20 май в центъра на Рим с шест изстрела с пистолет беше убит Масимо Д'Антона, съветник в италианското министерство на труда. Малкото свидетели на смъртта му свидетелстват, че Д'Антона е бил застрелян от мъж в камуфлаж и маска, който е избягал от местопрестъплението с мотоциклет. След известно време убийците разпространиха манифест от 24 страници с ултракомунистически характер. Текстът беше украсен с петлъчеви звезди. Цяла Италия говореше за възможно възобновяване на дейността на прословутите "Червени бригади", мисълта за която все още смразява кръвта на тези, които помнят 70-те години. Не минава ден, без да излезе наяве някоя друга подробност от сякаш отдавна забравени времена.
Сред най-често цитираните престъпления на Червените бригади е отвличането и убийството през 1978 г. на лидера на Християндемократическата партия и италиански премиер Алдо Моро. Във връзка с убийството на Моро обект на неочакван интерес стана още една фигура - известният диригент от руски произход Игор Маркевич. Името Маркевич предизвиква най-противоречиви мнения в Италия днес. Някои смятат, че мистерията на неговата фигура се обяснява с пълното потапяне на маестрото в света на музиката. И някой казва, че мистериозният човек Маркевич е бил една от ключовите фигури на Червените бригади. Всички са единодушни в едно: личността на Игор Маркевич е обвита в аура на мистерия.

Червените бригади
започват да се формират около 1968 г., когато политическата ситуация в Италия се характеризира с напрегната конфронтация между умерената десница и крайната левица. Червените бригади (Brigado Rosso, б.р.) трябваше да подкрепят последните с оръжие в ръце. Първото високопоставено рали BR се проведе в Милано, на Пиаца Фонтана. Експлозията, избухнала в клона на Banca dell'Agricoltura, уби 16 души и рани десетки хора.
През 1972 г. Червените бригади успяха да убият полицейския комисар Луиджи Калабрези, който разследваше дейността им.
През 1974 г. бойци от Червените бригади атакуваха централата на неофашистка организация в Падуа, убивайки двама активисти. Понякога „бригадите“ се ограничаваха до листовки, призоваващи към борба за правата на световния пролетариат.
Терористичните атаки продължиха и в продължение на 10-15 години, наречени „оловни“ в Италия, 311 души загинаха от ръцете на бойците на БР. През март 1978 г. Червените бригади извършват най-дръзката атака в историята на тяхното съществуване. След като застреляха петима бодигардове, те отвлякоха министър-председателя на Италия, ръководител на италианските християндемократи Алдо Моро.

Случаят Алдо Моро
Стотици статии и десетки книги са написани за отвличането и убийството на Алдо Моро. Това не е изненадващо: това се случва изключително рядко с политици от такъв висок ранг.
На парламентарните избори през 1976 г. партията Моро побеждава комунистите с разлика от 3%. След като стана министър-председател, лидерът на християндемократите Моро пое курс за помирение на партията си със социалистите, а след това и с комунистите. Тази позиция не устройваше ултралевите екстремисти, които стояха зад Червените бригади. Алдо Моро е осъден на смърт.
В девет часа сутринта на 16 март 1978 г. кортеж от две коли, едната с министър-председателя, а другата с неговата охрана, е блокирана на римската Виа Фани от Фиат 128 с дипломатически номер. Залп от картечен огън удари колата на охраната. След като всички с изключение на Алдо Моро бяха убити, министър-председателят беше прехвърлен на Фиат и отведен в неизвестна дестинация. За Италия започнаха най-тревожните дни в цялата й нова история.
Всички сили на полицията и специалните служби бяха изпратени да издирват премиера. Изненадващо, това не попречи на членовете на „бригадите“ спокойно да се разхождат из града, предавайки съобщения от командира на БР, както и от самия затворник. Червеният бригадир внимателно информира шокираната общественост за развитието на „Трибунала на Моро“ и министър-председателят поиска да го спаси от смъртта. Разследването по случая Моро продължава повече от 20 години. През това време беше възможно да се установи едно от местата, където членовете на „екипите“ държаха затворника. За целта е закупен апартамент на тиха улица в един от кварталите на Рим, Монтеверде.
Но дали Моро е прекарал всичките 55 дни от затвора тук? Напоследък в Италия все по-често се говори, че известният руски диригент е предоставил на "бригадите" още един подслон, за да подкрепят премиера.

Приятел на Дягилев и Маяковски,
Игор Маркевич е роден през 1912 г. в заможно семейство на киевски евреи. В навечерието на Първата световна война семейство Маркевич напуска Русия и се установява в Швейцария, където бъдещият музикант прекарва детството си.
За първи път известният пианист Алфред Корто обърна внимание на необикновените музикални способности на Маркевич. Сред другите наставници на Маркевич могат да бъдат посочени такива известни музиканти като Надя Булангер и Херман Шерхен. Създателят на руския балет от 20-ти век Сергей Дягилев, който беше известен със способността си да открива таланти, изпитваше специална симпатия към талантливото момче. По поръчка на Дягилев Маркевич пише балет и концерт за пиано и оркестър. Дягилев въведе младия музикант в света на европейското изкуство. Маркевич може да се похвали с приятелство с хора като Кокто, Стравински, Пикасо и Коко Шанел. Известно време той беше близък приятел с Маяковски.
Пътуванията из Европа доведоха Маркевич в Париж. Той работи много като композитор: от неговото перо например е музиката към филма на Сергей Айзенщайн „Viva Mexico!“ В Париж Маркевич се жени за първи път: съпругата му е дъщеря на Васлав Нижински. Този брак обаче не продължи дълго и почти веднага след развода Игор Маркевич се ожени за втори път - за италианската принцеса Топазия Каетана. С нея и сина си Олег Маркевич се премества в Италия в началото на 40-те години.
Познатите на Игор Маркевич винаги са били изненадани от неговите много, много леви политически възгледи. Според някои спомени настроенията му понякога били почти екстремистки. По време на Втората световна война Маркевич активно участва в освободителното движение на италианските комунисти. Вероятно оттогава датират подозренията за съпричастността му към Червените бригади.
През 1946 г. Маркевич взема италианско гражданство и оттогава живее или във Флоренция, или в своя швейцарски замък, изучавайки музика, литература (една от книгите, които написва, се казва „Произведено в Италия“) и колекционира луксозни стоки. Но само с това ли се ограничаваше дейността му? Днес в Италия много хора се съмняват в това.

Убийство
Отвличането на министър-председателя предизвика буря от възмущение във всички слоеве на италианското общество. Комунистическата партия на Италия (поне на думи) беше не по-малко възмутена от съпартийците на Моро. Сред тези, които се застъпиха за премиера, беше папа Павел VI. „Умолявам ви на колене да освободите Алдо Моро!“ - пише той на ръководителя на Червените бригади. В отговор на това дойде последното послание на Червените бригади към италианското общество. В него се казваше: "Процесът срещу Моро е завършен. Трибуналът го осъжда на смърт." На 9 май 1978 г., на 55-ия ден след отвличането, тялото на Алдо Моро е открито в багажника на автомобил Renault 4 на една от улиците на Рим. Колата е оставена приблизително по средата между щабовете на комунистите и християндемократите.

Версия "Амфитрион"
Разследването на отвличането и убийството на Алдо Моро все още не е приключило, въпреки че полицията е постигнала някои резултати. В продължение на две десетилетия следователите успяха да съберат огромно количество показания, доказателства и доказателства. Арестувани са 911 членове на „бригадите”, 189 от тях са изтърпели различни присъди. Над 100 души все още са в затвора. И въпреки това никой не очаква разследването да приключи скоро. Около 200 бойци от Червената бригада все още се издирват и това са само идентифицираните. Органите на реда просто не знаят нищо за някои членове на „отборите“. И може би един от тях е Игор Маркевич.
Разследването тръгна в различни посоки. Скоро след убийството една от най-обещаващите, както изглеждаше тогава, версии получи името „Амфитрион“. Спомняйки си за гостоприемния герой от гръцката митология, полицията започна да търси човека, предоставил помещенията за задържане на отвлечения министър-председател. Разследването успя да установи, че освен апартамента в Монтеверде има още едно убежище на терористи. Но кое? Италианската полиция все още се бори с този проблем. Според една хипотеза това е бил римският дворец на принцеса Каетана, съпругата на Игор Маркевич.
Следствието се интересува от самоличността на руския музикант от дълго време - откакто името на Маркевич пропадна в показанията на един от членовете на Червените бригади. Разследващите си спомниха за комунистическото военно минало на музиканта и хипотезата се затвърди. Италианската общественост обаче ще научи за хода на разследването едва днес, когато по искане на парламентарната комисия, наблюдаваща убийството на Масимо Д'Антона, полицията разсекрети част от документите по случая Моро. Само онзи ден стана известно, че следствените материали по делото за убийството на министър-председателя съдържат следния доклад от италианските специални служби: "На 14 октомври 1978 г. нашият източник съобщи, че една от основните роли в организацията на Червените бригади е играл някой си Игор от семейството на принцовете Каетана. Той също така провежда всички разпити на Моро по време на заседанията на трибунала." Докладът датира от 1980 г. През 1983 г. Игор Маркевич умира. Принцеса Топазия почина през 1991 г.

Швейцарската следа
Има още един интересен епизод в следствените материали. По-точно хипотеза, пак пряко свързана с Игор Маркевич. Звучи така: "Червените бригади" не бяха ли финансирани от някой от Швейцария?
През декември 1978 г. Паоло Баскиери, един от бойците на Червената бригада, е арестуван във връзка със случая Моро. По време на ареста му откриха ръкопис със списък на определени финансови организации. След като проучи списъка, полицията стигна до заключението, че всички горепосочени организации се намират в Швейцария. Така се роди версията за швейцарско финансиране на терористичната атака. Министърът на вътрешните работи Вирджинио Роньони изпрати бележка до парламентарната комисия по случая Моро, че „вероятно капиталът на италианските терористи е бил съхраняван в 11 финансови институции в Лугано“. Разследването обаче не стигна по-далеч от това твърдение: през онези години беше почти невъзможно да се проникне в швейцарската банкова тайна. Но те отново си спомниха за Маркевич - неговият швейцарски дворец се намираше недалеч от Лугано.
Възможно е в бъдеще ролята на Игор Маркевич по този въпрос да бъде изяснена. Твърде много материали за него се натрупаха през 20-те години разследване на случая Алдо Моро от италианската полиция. В момента обаче мненията за известния музикант са много противоречиви. Ето какво си спомня италианската балетна звезда Карла Фрачи за маестрото: „Готова съм да изкрещя с цяло гърло: „Не вярвам!“ Не вярвам, че той може да бъде такъв! Въпреки
че той беше сложна, разностранна личност



Кремъл убиваше с чужди ръце. Както в Италия, терористите почти унищожиха страната





„Червените“ терористични групи в Италия успяха да поставят страната на ръба на комунистическа революция, която със сигурност ще доведе до национална катастрофа. Нещо повече, терорът се извършваше от леви радикални групировки, свързани със специалните служби на СССР и Чехословакия, които на практика доказаха готовността си за масов терор "в името на световната революция".

Миналата година руският писател Виктор Шендерович отбеляза за появата на терориста Игор Хиркин-Стрелков на политическия хоризонт: „Имало едно време, много отдавна, в зората на руската демокрация, когато Жириновски изглеждаше най-голямата заплаха за страната, аз предпазливо предположих, че този възрастен клоун на договора е идеалното цвете и хоризонтът наистина ще потъмнее, когато чакаме, според на Висоцки, за "истинския бунтовник", който ще повярва на думите му.

И чакахме Стрелков... Когато такива персонажи се появят в Германия или Италия, случаят се ограничава до "червени бригади", "освободителни фронтове", великолепен манифест, няколко терористични атаки, съд и затвор, често доживотен.


В темата: Русия е "офшорка" за терористите

Шендерович сгреши. Не по отношение на Русия, а по отношение на западния свят.

По едно време идеологически "червени" терористични групи в Европа и Япония извършиха не една или две, а стотици терористични атаки, понякога мащабни, и техните останки все още не са напуснали политическата арена. А в Италия успяха – с активна външна подкрепа – да поставят страната на ръба на комунистическа революция, която със сигурност ще доведе до национална катастрофа.

Още повече, че тази революция не беше опит от Италианската комунистическа партия с нейната доста независима от Кремъл политическа линия и нейната ориентация към парламентарна демокрация вместо към „диктатурата на пролетариата“, а от ляво-радикални групи, свързани със специалните служби на СССР и Чехословакия, които на практика доказаха готовността си за масов терор „в името на световната революция“.

...Преди повече от четиридесет и пет години започват първите мащабни терористични действия след края на световната война в привидно проспериращата Западна Европа.

Те не са извършени от фашисти, а от леви радикали. На 2 април 1968 г. четирима младежи подпалиха два супермаркета във Франкфурт на Майн (Германия), за да накажат „системата на потреблението“, като унищожиха нейните символи. Подпалвачите са открити и изправени на подсъдимата скамейка. Но те се оказаха много съмишленици, така че подпалвачите бяха осъдени само на три години затвор, въпреки че причиниха многомилионни щети. Но обществото беше възмутено: присъдата беше твърде тежка! А Върховният съд на ФРГ освободи осъдените под гаранция.

Те не се явиха на редовното съдебно заседание, след като излязоха в нелегалност. Заедно с адвоката си Малер, подпалвачите обявяват градска партизанска война на държавата. Създадена е терористичната организация „Фракция на Червената армия“ (Rote Armee Fraktion, RAF), която скоро установява тесни връзки с източногерманските и румънските служби за сигурност, които изпълняват инструкциите на КГБ (в някои случаи „офисът“ предпочита да действа чрез посредници.).

Новите бойци смятат, че представители на правителството, политическия и икономически елит постоянно и цинично нарушават нормите на закона и морала и не носят никакво наказание за това. В Европа няма свобода, тя не може да бъде постигната по конституционен начин в борба, трудещите се маси спят, така че е необходимо тези маси да се събудят чрез терористичните действия на авангардните групи и да бъдат принудени да променят системата и да създадат идеално справедливо общество.

"Това е фашистка държава, готова да ни избие всички. Това е поколението, което създаде Аушвиц, няма смисъл да се обсъжда с него!" Гудрун Енслин, една от онези, които подпалиха супермаркети и след това взеха оръжие, каза на митинга. И в борбата срещу Гестапо всичко се решава.

Социалните и политическите причини за възникването на италианските „Червени бригади“ са малко по-различни от тези на RAF, които обаче имат много общо със своите „братя по оръжие“ - не само с германците, но и с бойците от френската „Action Direct“, белгийските „Communist Combat Cells“, испанската „Група за антифашистка съпротива на 1 октомври“ и др. - те също се бориха срещу "фашисткия режим" и се смятаха за "авангард на световната революция".

Феноменът Brigati Rossi (б.р.) – „Червените бригади” – от една страна, е дълбоко италиански, свързан с националната почва в нейните исторически, социално-психологически и политически измерения. От друга страна, това е компонент на глобалния ляво-радикален тероризъм, който се захранва и контролира зад кулисите от Кремъл. Основното ядро ​​на групата се формира почти по същото време като в RAF - през 1969 г. на базата на студентския клуб на университета в Тренто, ръководен от Ренато Курчио.

Ситуацията е типична за Западна Европа от онова време: младите хора, разочаровани от капиталистическия път на развитие, четат Маркс, Маркузе и Мао („Маркс е Бог, Маркузе е неговият пророк, а Мао е неговият меч“; такава поговорка е популярна сред студентите в края на 60-те години) и стигат до извода, че терорът е най-добрият детонатор на социалната революция.

Въпреки това много бунтовни младежи от 60-те години на миналия век стигат до такива заключения. За да може настроението да се превърне в практическо действие, беше необходимо да се съчетаят в една не много голяма група талантливи теоретици-пропагандисти, ръководители-организатори и внимателни изпълнители. Това не се случваше твърде често, особено след като трябваше да има готовност да пожертва собствения си живот.


По темата: "Православният комунизъм" във фашистка Русия: кой стои зад Путин

Впоследствие "Червените бригади" са основани от Ренато Курчио, студент в университета в Тренто, неговата приятелка Маргерита Кагол (Мара Кагол) и Алберто Франческина. Част от „бригадирите“ се състоеше от несъгласни с еврокомунистическата (т.е. реформистка, а не радикално-революционна) линия на ръководство на Комунистическата партия на Италия.

Първата терористична атака на БР се състоя на 28 ноември 1970 г. във фабриката на Пирели и беше силно наречена "удар върху собствеността на експлоататорите на пролетариата". През следващите две години терористите увеличиха организационните и оперативните си бойни способности, извършвайки диверсии, извеждайки от строя фабрично оборудване, както и помещенията на управленския апарат и официалните профсъюзи в най-големите заводи в Милано (като Sit-Siemens, Pirelli и Magnetti Marelli) и Торино (FIAT). Сферата на тяхната дейност включваше Генуа, Венеция и някои други градове от индустриалния и урбанизиран север на страната.

Сред работниците започва масова агитация, но последните не бързат да отидат на барикадите, въпреки че симпатизират на идеите на "бригадниците". И тогава, за да свържат дума и дело, през 1972 г. за първи път отвличат човек - бригадир в един от заводите, който обаче скоро е освободен. След това имаше още отвличания, преговори с властите и бизнесмени, предизборни събития и т.н.

В началото всичко изглеждаше много романтично. Антонио Негри, един от идеолозите на „Бригадата“, пише: „Всеки път, когато сложа пасамонтана (маска с процеп за очите), усещам топлината на пролетарската общност... Не ме интересува резултатът: всеки акт на разрушение и саботаж отеква в мен като глас на класовото единство. Изпитвам трескаво вълнение, като преди среща с любовник.“ Това е разновидност на войнстващия фройдомарксизъм на италиански.

• През този период „Червените бригади“ започват да получават пряка и опосредствана помощ от Службата за държавна сигурност на Чехословашката ССР – както вече споменахме, Кремъл и Лубянка предпочитат да се дистанцират от терористите за всеки случай, действайки чрез ръцете на своите сателити.

И тогава - или логиката на борбата проработи, или "старшите другари" го подсказаха, но през юни 1974 г. политическият Рубикон беше преминат: "Червените бригади" убиха двама политически опоненти. От този момент, от една страна, действително приключи откритата политическа дейност на групата сред работниците, от друга страна, започна войната с държавната машина и политическите противници не на смърт, а на смърт. И своите, и опонентите си.


Относно: Залогът на битката в Украйна е огромен. Фашизмът се завръща на континента, който някога е унищожил

През този период "Червените бригади" извършват отвличания на известни политици (например съдия Марио Соса от Генуа) и бизнесмени (например Валарино Ганча) с цел получаване на откуп, което е основният източник на финансиране на групата. Несъмнено тази "стилистика" на дейността на БР се формира не на последно място под влиянието на италианската мафия, въпреки че идеологическите революционери-радикали, разбира се, категорично отричаха това.

А през септември 1974 г. основателите на БР Ренато Курчо и Алберто Франчешкина са арестувани и осъдени на 18 години затвор в резултат на дейността на агент на специалните служби, изпратен в редиците на "бригадирите". Кърчо е освободен след акция на бойна група начело със съпругата му Мара Кагол, но скоро отново е зад решетките. Впоследствие Курчо и Франчешкин се отдалечават от предишната си дейност и са освободени през втората половина на 80-те години по силата на закона за загуба на връзки с бившата среда.

След ареста на основателите на БР дейността на организацията става още по-твърда и радикална, като за няколко години има смяна на лидери, смяна на тактиката и дори смяна на официалното име.

Сега дейността на "Червените бригади" се разпространи в Рим и в по-южните райони на страната. Според манифеста на БР, публикуван през 1975 г., целта на организацията е „концентриран удар в самото сърце на държавата, тъй като държавата е империалистически съюз на транснационални корпорации“.

От гледна точка на нормалната логика това е нонсенс, тъй като една транснационална корпорация е доста независима дори от държавата (или държавите), където е възникнала, и нейната дейност при определени условия може да представлява заплаха за националната сигурност на всяка държава. Но „птичият език“ на революционния марксизъм (по-скоро смесица от троцкизъм и маоизъм) съчетаваше (и сега съчетава) несъвместимото, заменяйки рационалните идеи със смесица от прости митологеми и гръмки идеолози.

Едно отвличане с откуп се сменя с друго и тук идва неизбежното: през 1975 г. италианската полиция установява, че отвлеченият от тях индустриалец Валарино Ганчия е държан от членове на БР във фермата на Кашин Спиота. При опита за освобождаването му загинаха двама полицаи и съпругата на Кърчо Мара Кагол.

През април същата година "Червените бригади" обявяват трансформирането си във "Воюваща комунистическа партия", която с активните си действия ще "води работническата класа". Тези активни действия са нови терористични атаки, преди всичко срещу карабинери и съдии.

Целта е съдебната система да се разклати из основи, да се сплашат съдебни заседатели, свидетели и самите съдии по процеси срещу задържаните лидери на организацията. Но не само срещу тези хора беше насочен БР терорът (въпреки че те официално смениха името си, медиите, правителството и населението продължиха да ги наричат ​​по стария начин); Стигна се до там, че обект на атака стана посолството на САЩ в Гърция, където "бригадирите" взривиха.

През 1976 г., претърпял загуби в резултат на полицейски действия, БР евакуира ръководните органи в Цюрих и Париж (което не се отрази на ефективността на оперативното управление на действията на бойците) и премина към масов терор, използвайки мрежа от автономни конспиративни клетки, разпределени между пет сектора на отговорност, на които беше разделена цялата територия на Италия. През следващия тригодишен период в дейността на Червените бригади участват 1500-2000 бойци, въпреки че БР никога не надвишава 500 души наведнъж.

През това време са изпълнени над 8,7 хиляди. терористични актове - включително убийства, опити за убийства и отвличания на големи бизнесмени, държавни служители, политици, служители на правоохранителните и съдебните органи, синдикалисти, представители на средствата за масова информация. Само през 1977 г. се състояха около три хиляди въоръжени сблъсъци, инициирани не само от БР, но и от приятелски настроени леви организации. Като цяло през първото десетилетие от съществуването на БР според експерти те са извършили над 14 000 престъпления. актове на насилие.

С други думи, в онези години Италия се движи на ръба на национална катастрофа, от която съзнателни и честни представители както на левите, така и на десните политически сили се опитват да спасят страната. Ето защо е съвсем естествено, че основният удар на „Червените бригади“ беше насочен именно срещу тях, което доведе до отвличането и убийството на един от архитектите на „историческия компромис“ между Италианската комунистическа партия и Християндемократическата партия, който щеше да позволи на страната да започне излизането си от продължителната криза и да формира стабилно парламентарно мнозинство и правителство.

Става дума за един от най-авторитетните и популярни политици в Италия Алдо Моро. На 16 март 1978 г. лидерът на Демократическата партия на народите и бившият министър-председател на Италия (той оглавяваше правителството пет пъти) напусна дома си за заседание на парламента, където трябваше да се обсъди и гласува въпросът за съвместните действия на Народната партия и Комунистическата партия на Украйна. По пътя колата му е блъсната от бял фиат с дипломатически (разбира се, фалшиви) номера. Двама терористи, които изскочиха от тази кола, изстреляха 95 куршума от картечни пистолети Beretta за 23 секунди, убивайки всичките пет охранители; Моро беше насила преместен в друга кола и отведен в предварително подготвен заслон.

Общо в операцията са участвали до 60 бойци на БР, включително в групи за прикритие, поддръжка, наблюдение и радиопрехват. Операцията е планирана и изпълнена изключително професионално, което позволява на някои експерти да твърдят, че е дело на специалните служби на комунистическите държави. Поне съпругата на Моро и неговият адвокат винаги са били убедени, че КГБ стои зад това действие . Установено е например: няколко месеца преди отвличането политикът (който е бил и университетски преподавател) е бил следен от агент на КГБ под прикритието на студент.


В темата: Как Русия раздухва антиукраинска истерия на Запад: Мрежа и агенти

Наистина, когато след падането на комунизма архивите на спецслужбите леко се отвориха, се оказа, че "Червените бригади" имат подкрепа от Държавната сигурност на Чехословакия и Организацията за освобождение на Палестина. Съветските и чехословашките оръжия и експлозиви са доставяни от Близкия изток по канали за контрабанда на хероин. Обучението на бойци се извършва както в базите на държавната сигурност на Чехословашката ССР в Прага, така и в тренировъчни лагери на ООП в Северна Африка и Сирия. Следователно Кремъл очевидно е замесен в отвличането и убийството на Моро, макар и непряко.

По това време BR се оглавява от Марио Морета, който нарежда отвличането на Алдо Моро. Започва епопея с отправяне на ултиматуми, заплахи, декларирани от ръководството на БР, които редовно се излъчват в пресата и телевизията.

Но правителството решително отказа да капитулира пред терористите и тогава, след 56 дни, "бригадирите" загубиха надежда да изпълнят исканията си (основните бяха признаването на "Червените бригади" като бунтовническо движение, третирането на задържаните терористи като военнопленници и провеждането на "мирни преговори"), застреляха хладнокръвно отчаяния Моро и оставиха тялото му в багажника на автомобил.

Отвличането и убийството на известен политик беше силен шок за италианското общество. След него дойде промяна в обществените настроения, когато мнозинството от италианците започнаха да клонят към използването на мерки, много по-строги от преди, относително леви мерки, на които мнозина преди това тайно симпатизираха. На следващата година "бригадниците" нанасят тежък удар на репутацията си, убивайки популярния синдикален лидер Гуидо Рос, който се бори срещу пропагандата на левия радикализъм; това отчужди почти всички работници от БР.

Ето защо през 1980 г. италианската полиция, с помощта на населението, успя да проведе успешна кампания срещу "Бригадите"; около 12 хиляди са задържани. леви екстремисти, освен това не по-малко от 600 души, участващи в терор, избягаха от Италия (от тях около 300 души във Франция и около 200 в Северна Африка).

Чрез комбинация от силови мерки, в които карабинерите на генерал Дела Киеза изиграха главна роля, и умелото прилагане на закона за сътрудничество с полицията, благодарение на което много терористи се предадоха под гаранцията за амнистия, дейността на "Бригадата" беше първо блокирана, а след това почти неутрализирана.

В същото време повечето от арестуваните лидери на БР активно съдействаха на следствието в замяна на значително намаляване на присъдите или се отказаха от възгледите си. В отговор "бригадниците" започват да избиват членове на семействата на "предателите"; например, когато Патрицио Печа, един от лидерите на "Червените бригади" в Торино, започна да сътрудничи на разследването, брат му Роберто беше убит за това, което допълнително дискредитира левите радикали.

Философът Антонио Негри, чиито идеи вдъхновяват терористите от БР, също е арестуван и осъден. Френските постмодернисти Феликс Гатари и Жил Дельоз се опитаха да организират кампания в подкрепа на негрите и срещу италианския закон за борба с тероризма; Мишел Фуко също се присъедини към протестите, но италианското правителство успя да устои на двубой с известни интелектуалци, за които левият терор изглежда беше само вид "игра на думи".

Следователно от края на 70-те до началото на 80-те години БР, рязко намалял числено, започва да се изражда в престъпна структура, практикуваща отвличания с цел самофинансиране. Въпреки това през този период продължават селективни терористични актове от политическо естество, по време на които са убити американските генерали Джеймс Дозиър и Лемън Хънт и италианският генерал Джорджиери. Тогава кризата и последвалият крах на Източния блок доведоха до прекратяване на дейността на "Бригадата". Почти седем години почти нищо не се чуваше за групата.

Но на 10 януари 1994 г. в близост до сградата на Военния колеж на НАТО в Рим избухна експлозия. На мястото на инцидента полицаите открили петолъчка и нарисувана с тебешир абревиатура БР. Тогава бяха убити двама съветници на правителството; по време на операцията на НАТО в Югославия през 1999 г. е извършена експлозия в близост до авиобаза Авиано; редица минирани мобилни телефони в Рим и други градове бяха взривени.

И всеки път имаше призиви, че Новите червени бригади, след това „Червените бригади за създаване на бойна комунистическа партия“, след това „Бойните комунистически клетки на Червените бригади“ поемат отговорност за терористичната атака. А на 3 март 2003 г. бойците от BR Марио Галеза и Надя Дездемона Лоче организират истински бой с полицията във влак на гара Кастилион-Фиорентино близо до Арецо. В тази битка Галеза и един полицай са убити, а Льохе е арестуван.

През следващите години италианската полиция задържа повече от дузина членове на БР по време на акции във Флоренция, Рим, Пиза и Сардиния. Но организацията продължава да работи, макар и много по-малко активно от преди. Сега италианското правителство не се притеснява от подновяването на терористичните атаки, а от възможността останките от военното ядро ​​на БР да се присъединят към антиглобалисткото движение, което може да има неочаквани последици за световната общност.

—

Сергей Грабовски, публикувано в изданието " Ден "

в Няма коментари: