Християн Мицкоски – страхливецът

Народът на Северна Македония заслужава да бъде наравно с другите европейски народи, да стане част от проспериращия ЕС, а не от бедния и злокобен Сръбски свят, теглещ го към Евразия



Методии Иванов

Живеем в несигурно, динамично време. На много места по света се водят войни и въоръжени конфликти, геополитическите пластове се пренареждат, правилата на международните отношения се променят. Нормално е в тази обстановка държавите да имат страхове – за сигурността си, за независимостта си, за енергийните си източници, за демографски и екологични проблеми и ред други сериозни предизвикателства. В света обаче има само една държава, на която най-големият страх е от … един протокол! Както вече сте се досетили, тази държава е Северна Македония. Как така страх от протокол, ще се запитате? Та нали това е някакъв си там документ, който дори няма собствено нормативно битие и значение, а е просто добавка към друг документ? Каква е тази държава, на която основният страх в наши дни е точно от такъв един протокол? Ще ви отговоря - това е една съвсем млада, не съвсем добре уредена (и по редица критерии попадаща в квалификацията „пленена“)

държава с авторитарно управление,

идеологически базирано на една недемократична, шовинистична доктрина от времето на комунистическа Югославия. Тази държава има сериозни проблеми с корупцията, върховенството на закона, човешките права, бедността, етническия мир, демографията, екологията, застоя в евроинтеграционния си процес, социалното напрежение, емиграцията (особено на младите), отношенията със съседите и т.н., и т.н. И въпреки всичко това, най-големият проблем за управляващите в лицето на премиера Мицкоски и президента Силяновска-Давкова, е съществуването на Втория протокол към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, подписан преди цели 4 години. И то не просто неговото съществуване, а присъствието му като интегрален елемент от Преговорната рамка за присъединяване на РСМ към ЕС, подписана от всички 27 страни-членки, както и от самата Северна Македония. Имаме уникалния в световната история и изключително парадоксален случай, в който една държава е поставена в състояние на

заложник на страха на своя премиер

от …един документ!
Страхът е толкова голям и реален, че заради него вече четвърта година съдържащите се в документа ангажименти не се изпълняват и на йота. И не само това – в последно време северномакедонската държава не жали средства и усилия, посредством своята дипломация, да прави опити този прословут, страховит протокол да бъде премахнат от набора с условия за започване на процеса на преговори за членство в ЕС. За целта тя оказва натиск и лобиране сред евродепутати и други представители на институциите на ЕС, а в особено голяма степен върху докладчика по разширяването, г-н Томас Вайц. Тук е мястото да напомним, че преди година тази практика доведе до грандиозен скандал в Европейския парламент, породен от резонните съмнения за неправомерни отношения, включително натиск (и/или корупция) върху г-н Вайц, свързани с изтичането на поверителна информация към Скопие за съдържанието на готвения тогава доклад за напредъка на РСМ и включването на редица искания и становища на страната-кандидат в проекта на доклада. Група евродепутати дори поискаха Вайц да бъде отзован като докладчик и разследван, което обаче не се случи.
Тази година отново забелязваме резултати от активната дейност на Вайц в услуга на интересите на страната-кандидат, което е в противоречие с принципите и правилата на самия ЕС. По-конкретно, в проекта за доклад за напредъка на РСМ, който предстои да бъде предложен за гласуване в ЕП след два месеца, той „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“, както и предлага „двустранните спорове между държавите следва да се решават чрез открит диалог и истинско сътрудничество извън процеса на присъединяване“ (подразбира се условията на България, които бяха включени в т.нар. „Френско предложение“ и заедно с него бяха приети от целия ЕС и РСМ през 2022г.). Вайц апелира и за „въвеждане на частично гласуване с квалифицирано мнозинство в области, свързани с процеса на присъединяване, включително чрез премахване на изискването за единодушие в междинните етапи на процеса на разширяване при вземане на решения за откриване и закриване на отделни преговорни клъстери и глави“.
Опитите на РСМ за лобизъм и промяна на условията на ЕС не са от днес. Те започнаха от мига, в който Мицкоски взе властта в нашата югозападна съседка. Той многократно се е обявявал против Договора за добросъседство от 2017г. и против „Френското предложение“ – както в цялост, така и по отношение на отделни техни елементи.

Но да се върнем на

Страшния Протокол

Спрямо него, сегашната управленска гарнитура на ДПМНЕ предприе първо вътрешнополитическа атака. Неговата валидност бе оспорена миналата година от бившата депутатка Лиляна Поповска (свързвана с бившия премиер Никола Груевски) пред Конституционния съд на РСМ, като решението на съда по този въпрос все още се очаква. След това президентът Силяновска започна да го атакува както пред родната публика, така и на свои срещи извън страната. Впрочем по подобен начин тя, в амплоато си на изтъкнат експерт-конституционалист, атакува и основното условие от Преговорната рамка, а именно искането на македонските българи за включването им в Конституцията на РСМ с будещия присмех аргумент, че то не било включено в Договора от 2017г.: „Конституционните промени не бяха част от Договора за добросъседство с България от 2017 г. Подобни въпроси не могат да бъдат прокарвани чрез неформални протоколи без съгласието на парламента. Не разбирам как подобни разпоредби станаха част от рамката за преговори с ЕС.“, заяви тя. В отговор е достатъчно само да посочим, че това нейно мнение няма никакво значение – дали даден ангажимент е договорен като част от договор през 2017 или като част от пакет условия през 2022г., към днешна дата е напълно ирелевантно, с оглед на неговата валидност и правно-обвързващ характер. Pacta sunt servanda! Освен това, Силяновска преднамерено заблуждава своите съграждани и международните си партньори, защото самият ангажимент е ратифициран като част от цялата Преговорна рамка от парламента на РСМ.

Но защо всъщност Злокобният Втори Протокол е толкова страшен за Мицкоски и компания? За да си отговорим, нека видим какви договорености са поместени в него:
- да бъдат включени българите в конституцията на страната;
- да се вземат ефикасни мерки срещу говора на омраза;
- да се осигури ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност в РСМ;
- двете правителства да подкрепят работата на Съвместната комисия, която насърчават да работи за постигане на конкретни резултати въз основа на строго научен дебат с цел представяне на фактите и събитията от общата история, която свързва двете държави и народите им;
- всички вече договорени резултати от нейната работа да се включат в учебните програми;
- оригиналните исторически извори да бъдат достъпни за изучаване;
- да се провеждат съвместни чествания на дати и личности от общата ни история;
- да се променят някои учебници по география, във връзка с неоснователни етнически и териториални претенции от страна на РСМ;
- правителството на РСМ се задължава да не се меси във вътрешните работи на България с цел защита правата на лица, които не са нейни граждани;
- да се отворят архивите на репресивните служби от времето на Югославия - ОЗНА, УДБА и КОС;
- да се реабилитират жертвите на комунистическия режим, репресирани въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение като българи.

За да бъде още по-ясно, можем да обобщим изброените условия в 4 групи:
1. Осигуряване на българската общност на равни права и статут с останалите народностни общности в страната, и защита срещу говора на омраза и престъпленията на етническа основа.
2. Постигане на научен консенсус относно спорните моменти от историята, с цел прочистване на налаганите с десетилетия лъжи, фалшификации и манипулации, и замяната им с обективните исторически факти.
3. Разкриване на истината за престъпленията на комунистическия режим и реабилитация на неговите жертви.
4. Преустановяване на всякакви иредентистки претенции спрямо България.
Тези условия са напълно нормални, демократични, цивилизовани, и не би трябвало да провокират този неистов страх сред управляващите в Скопие. Още повече, че те не са просто българска приумица, а са

базирани на основните принципи на ЕС,

сред които са Копенхагенските критерии за правата на човека, добросъседството, осъждането на престъпните тоталитарни режими.

Истината е, че поведението на страхливеца Мицкоски е дълбоко неадекватно. Поне от гледна точка на добруването и просперитета на неговия народ, които са заложник на страха му. Иначе, от гледна точка на личните му и тясно партийни интереси за узурпиране на властта и облагодетелстване от нейното упражняване, вероятно той намира своите основания. Но това не е поведение на достоен европейски политик. Европейският съюз е едно голямо семейство на демократични държави, присъединяването към което представлява стратегическа цел за редица държави и мечта за десетки други, които нямат дори теоретичния шанс да станат част от него. Нормалните, рационални държавници биха положили максимум усилия, за да заведат страните си до заветната цел. Не биха се поколебали да включат 3000 българи, естонци, или дори ескимоси в конституцията си, ако това е единственото и ключово условие да започнат преговори. Не биха се поколебали да изпълнят и няколко лесни (и не изискващи огромни бюджети) условия, за да реализират нужните реформи и да започнат своята евроинтеграция.

Нормалните политици – да. Не и Мицкоски. Този страхливец се е запънал като магаре на мост, твърд в обещанието си да не включи българите в конституцията, с което напълно блокира процеса на европейска интеграция на страната си. И той ще продължава да се опитва да заобиколи условията, да промени Преговорната рамка, или дори правилата за разширяване на самия ЕС - независимо от цената, измерена в милионите, хвърлени за лобиране от страна на бедната му държава, или във времето, загубено в чакалнята на историята. Ще продължава да упорства, със смехотворното оправдание, че включването на българите в конституцията било заплаха за македонската идентичност? Интересно как само българите са такава заплаха, при положение, че наред с македонците, към настоящия момент в нея са записани още шест народности, и то много по-многобройни? А аргументът, че тяхната бройка била прекалено малка и незначителна (3504 души по официални данни от 2021г.), и затова нямало смисъл да бъдат вписани, е напълно неадекватен – та нали броят на хърватите в РСМ е 2145 души, а на черногорците едва 1023, но въпреки това никой не се е изказал срещу тяхното вписване? Истинската причина за упорството на Мицкоски не е бройката, а

страхът

И този негов страх е толкова голям, че при една от последните си медийни изяви той стигна дотам да заяви, че Северна Македония ще чака още десетилетия, ако трябва, но той няма да изпълни условията. И побърза отново да обвърже евентуалното им изпълнение с друга от любимите си опорки - за правата на себеопределящите се като етнически македонци у нас, на които лошата България забранява сдруженията, репресира ги и не изпълнява „присъдите“ на ЕСПЧ.

Тук е много важно за пореден път да посочим, че всичко това са едни нагли лъжи.
Първо, в България няма репресирани граждани по етнически признак - в това число и такива, имащи се за македонци. Второ, ЕСПЧ не издава присъди, и съответно България не е „осъдена“. Европейският съд (който впрочем дори не е орган на ЕС, а на Съвета на Европа) публикува свои решения по дадени казуси, които нямат задължителен характер за съответната страна. И дори да бъдат наложени някакви глоби в полза на ищците, това не задължава страната ни да промени своята политика, или националните съдилища да променят своите решения. Трето, в България ИМА регистрирани сдружения на определящи се като етнически македонци (например „Антични македонци“ в гр. Гоце Делчев). Куриозното е, че самият Мицкоски дори лично присъства на откриването на македонски клуб в Благоевград през 2022г.! И последно – истината е, че българският съд не допуска регистрация единствено на сдружения, в чиито устави се съдържат противоконституционни цели, или които умишлено подават неизрядни документи, за да им бъде отказана регистрация, което впоследствие да използват за пропагандни цели. Така че, на практика страхливецът Мицкоски

няма реални аргументи,

с които да защити своите претенции.
В случая е важно и друго – съгласно договореностите от Съвместната декларация от 1999г., препотвърдени с Договора за добросъседство от 2017г. и залегнали в Преговорната рамка за членство в ЕС, РСМ няма право да се намесва във вътрешните работи на България и да защитава правата на хора, които не са нейни граждани. Така че, реално действията на Мицкоски в тази посока са в нарушение на вече поетите ангажименти на страната му, залегнали в поредица международни договори.

В същото свое интервю северномакедонският премиер за пореден път заяви, че няма да предприеме нужните действия за деблокиране на процеса на евроинтеграция, ако ЕС не му осигури гаранции, че след това негово неистово усилие безпроблемно ще му бъде предоставено пълноправно членство. Наложи се, също за пореден път представител на водеща държава-членка в лицето на френския посланик в Скопие Кристоф льо Лиголер да му обясни, че гаранции за членство не съществуват, защото то се получава единствено според собствените заслуги на страната-кандидат за изпълнението на нужните реформи и условия от Преговорната рамка. Както и че за сметка на това има ясен път, който РСМ трябва да поеме, за да започне преговорния процес, и той минава задължително през приемане на конституционните промени.
Същото му е разяснявано многократно и от председателя на Европейската комисия Урсула фон Дер Лайен, от председателя на Европейския съвет Антонио Коща, както и от актуалния комисар по разширяването Марта Кос.

Междувременно, народът на Северна Македония реално нито заслужава, нито подкрепя това отношение от страна на своя страхлив премиер, което е видно от нарастващия брой гневни коментари и критики към неговото управление. Той заслужава да бъде наравно с другите европейски народи, също като нас. Да стане

част от проспериращия ЕС, а не от бедния и злокобен Сръбски свят,

теглещ го към Евразия. И това ни кара да изпитваме искрено съчувствие и загриженост към този така близък нам народ, с който имаме обща история, защото имаме общи корени. Да, това е една от многото истини, които системно са укривани там. И ако за момент погледнем отвъд темата за споровете за миналото (от които впрочем северномакедонската страна тотално абдикира, като преустанови работа в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, отново поради страх – този път от липсата на научни аргументи, с които да защити своите позиции), налице един прост факт – налице е гласът на кръвта, която вода не става (както казва и един от създателите на съвременния македонски литературен език и азбука, Венко Марковски).
Защото фактите са неумолими - около 2 милиона днешни българи имат произход от географската област Македония. Това е повече от цялото население на РСМ, и е двойно повече от заявяващите се като етнически „македонци“ в нашата съседка. Тези 2 милиона души, живеещи днес у нас, са потомци на бежанците от всички войни и въстания през последните 150 г. На стотици хиляди хора, напуснали родните си огнища и дошли тук, в България. Тези хора не са имали нужда от преводачи, за да се разбират с местните жители, защото са били сънародници и са говорели на един и същи език. Не са имали нужда от езикови курсове, за да станат учители, свещеници, военни, учени, писатели, дипломати и дори премиери в свободна България. Били са приети добре, като братя, създали са семейства, направили са кариера и са живели нормално и спокойно, свободни.

Днес техните потомци са братовчеди, независимо как се самоопределят – като македонци в РСМ, или като българи в България. Те са не просто близки, а са роднини в буквални смисъл на думата, защото имат общи баби и дядовци, и все още се разбират без преводач. И както своите роднини в България, гражданите на РСМ ще могат съвсем скоро също да работят и живеят свободно, да просперират, и то без да се налага да напускат домовете си – в нашия общ европейски дом, в който няма граници, омраза и лъжи - Европейския съюз. За целта единственото, което трябва да напуснат, е зоната на страха, който изкуствено им налага страхливецът Мицкоски.

https://faktor.bg/hristiqn-mickoski-strahlivecat

Студио шпионска лига/52

 

Петър Москов: РАДЕВ Е ПЕЕВСКИ НА СТЕРОИДИ! Русия е хищник!

Ако е имал проевропейски избиратели би трябвало да ги е загубил вече с тези изцепки за Украйна от вчера. Съмнително проевропеец да гласува за толкова явен руски актив. Радев сменя Орбан.

Договорът, който вбеси копейките. Фронова линия с Камен Невенкин 01.04.2026

Прокурорката и Сарафов но път към Кремъл. Отиват на лекция на тема "Как да крадем има ли полза от това и основи на кражбата" лектор главният прокурор на Русия,...Чайка Шофьор Пепи Еврото

Първанов: Радев ти си като кукувица, крадеш от компроматите на Пепи Еврото

Кьовеши поиска имунитета на 11 гръцки депутаци агенти на Русия, заради източване на евросубсидии

Съгласен съм 10 млард. които Русия източва от България на година, да отиват за Украйна. Стига да изритаме паразита Путин и местните му придворни олигарси и партии от страната. Като преди това конфискуваме всички активи, движима и недвижима собственост за покриване на кражбите им за 30 години.

Днес послушах извънредното изслушване в НС което поискаха ИТН и се уверих, че без депутати и парламент е доста по-добре, от Петрохан и гавра с мъртъвци минаха на Украйна и за 5 мин чух, че украйниците са нацисти избиващи българи и призви Иран да ни бомби. Когато и да се закрие тая институция ще е късно, там е пълно с паразити и микроби

Александър Мелник · 

Сърбия включи „режима на реалността“ за руснаците Сърбия започна масови депортации на руски граждани, превишили разрешените 90 дни престой за шест месеца. Граничните служители конфискуват паспорти, завеждат дела в съда – и това вече не е изолиран инцидент, а системна история. Причината е проста като врата: Сърбия се готви за интеграция с ЕС И ЕС директно посочи: „приятели, имате каша с визите за руснаци“ Сега тази „каша“ се разчиства. И ето най-вкусното: До 150 000 руснаци са под атака, които масово избягаха в Сърбия след началото на войната. Какво всъщност означава това: — „братята“ изведнъж си спомниха, че искат да отидат в Европа, а не в „руския свят“ — дори най-лоялните страни започват да затягат гайките — „тихо да седим в чужбина, докато войната“ вече не работи И ако преведем от дипломатически на човешки: Седяхме, пихме кафе в Белград, мислехме си — „тук ни обичат“ И тогава идва ЕС и казва: „Обичайте ни, но по правилата“ И изведнъж „братята“ се превръщат в мигранти с протокол и печат.

Граждани за евразийско развитие на България, току-що се съгласиха да се обсъди отмяната на 10-годишното споразумение с Украйна. Не е първоаприлска шега, наистина са ватници

Задунайската губерния

Няколко десетилетия след официалното разпускане на Комитета за държавна сигурност (ДС), темата за неговото влияние остава една от най-парещите рани на българския преход. Вместо да изчезнат с края на режима, структурите на бившите тайни служби се трансформираха, създавайки паралелна реалност, в която старата номенклатура и оперативните работници запазиха контрол над ключови лостове на държавата. Процесът по внедряване на бивши кадри в икономиката започна още в края на 80-те години чрез т.нар. външнотърговски дружества. С настъпването на промените, тези подготвени и разполагащи с информация хора се оказаха на входа и на изхода на икономическите процеси. Те не просто участваха в приватизацията, те я дирижираха. Днес мрежите на ДС не са идеологическа общност, а прагматичен съюз. Бившите служители и сътрудници често действат като втори канал за влияние, използвайки натрупаните архиви (компромати), лични връзки и специфично ноу-хау за манипулиране на обществени поръчки и преразпределение на капитали. Проверките на Комисията по досиетата редовно разкриват стряскащи факти - десетки служители в държавната администрация, министерствата, регулаторните органи и местната власт са свързани с бившите служби. Тези фигури често заемат позиции на средно и високо управленско ниво, където се вземат оперативните решения. Тяхното присъствие осигурява приемственост на зависимостите. Когато един млад политик или бизнесмен влезе в системата, той често се сблъсква с експерти, чиято лоялност е към стари кръгове, а не към обществения интерес. Това създава среда, в която задкулисното управление става по-ефективно от официалните институции. В бизнеса влиянието е още по-видимо. Сектори като енергетика, национална сигурност, застраховане и хазарт са исторически наситени с кадри на ДС. Тук те функционират като мост между официалната политика и сивата икономика. Вторият канал за влияние работи просто: 1. Информираност - Използване на вътрешна информация за предстоящи държавни решения. 2. Протекция - Осигуряване на чадър над определени бизнеси чрез контакти в съдебната система и МВР. 3. Финансиране - Насочване на публичен ресурс към фирми, свързани с мрежата. Основната опасност не е в самата възраст на тези хора, а в модела на мислене и действие, който те предадоха на следващите поколения назначени бизнесмени и политици. Този модел е основан на лоялност към тесен кръг, непрозрачност и използване на държавата като личен ресурс. Докато тези мрежи остават активни, демократичните институции ще продължат да функционират само като фасада, зад която се крият интереси, заченати в кабинетите на една репресивна машина от миналото. Лустрацията, макар и закъсняла, остава моралният и политически дълг, който България така и не изпълни докрай, оставяйки вратата отворена за дългата ръка на Държавна сигурност. Днес имаме честта да ни представят новия си проект, който уж ще бори олигархията, а всъщност е негово отроче – поредното умело превъплъщение, целящо да подмени реалната промяна с контролиран театър. Това е класическият прийом на втория канал – да оглавиш недоволството срещу себе си, за да гарантираш, че статуквото ще оцелее под нова, по-приемлива маска.

Днес е годишнина от клането в Буча. Няма нужда да се казва "Бог да прости". Той няма какво да прощава на жертвите, те са невинни. А за убийците прошка няма и не бива да има. Слава, победа и мир на Украйна, отчаяние и гибел за Путин и касапите му. И не, тук няма място за "две мнения". Човешко е да си на украинска страна, защото украинците бяха нападнати и цивилни гинат на родна земя. Презряно и отвратително е да не им съчувстваш. М. Глишев

Според информацията, с която "Капитал" разполага, в годините назад (между 2018 и настоящата) Русинова има 31 преминавания през гранични пунктове. Интересно е, че в значителна част от тях тя ползва въпросния автомобил - Land Rover, собственост на фирма "Алфиа" АД. Същият автомобил е полазвал и Петьо Еврото при различни свои пътувания. Любопитно е, че значителна част от спътниците на Еврото и Русинова са едни и същи. Става дума на първо място за Кристиян Христов. Според информация на "Капитал" той около 20 пъти е напускал страната през гранични пунктове заедно с Петьо Петров. На 11 юни 2021 г. пътува и с днешната градска прокурорка на София Емилия Русинова. Те напускат страната през ГКПП Кулата в посока Гърция. Кристиян Христов е бивш боксьор и стана публично известен след публикуването на разследването "Осемте джуджета" на АКФ през лятото на 2020 г. Впоследствие в собствеността на "Изамет" на мястото на Кристиян Христов влиза друг човек - Венко Андонов. И тук следва изненада - Андонов също е бил сред спътниците и на Петьо Еврото, и на Емилия Русинова. И за двата вояжа извън страната е ползван същият Land Rover, собственост на близкото до Таки дружество "Алфиа" АД. Освен с общите спътници на Русинова и Петьо Еврото двамата имат и съвместно пътуване. Казано иначе - година след публикуването на разследването на АКФ "Осемте джуджета", по което и до ден днешен прокуратурата не е направила практически нищо, въпреки че неправителствената организация е установила по-голямата част от фактологията. Доказателствата за близост обаче са неоспорими. На 20 август 2021 г. точно в 12:32 ч. според данните от Гранична полиция Петьо Петров (Еврото) напуска страната в автомобил BMW през граничен пункт Златарево. Шофьор на колата е Димитър Илиев. Четири часа по-късно същия ден - в 16:48 часа, Еврото се връща в България през същия граничен пункт. В колата на връщане е и прокурор Русинова. (Естествено възниква и логичният въпрос какво точно са правили въпросните лица толкова често в Северна Македония и за толкова кратък престой - едва ли е само да обядват там плескавици.) Тази информация е била налична в информационната система "Граничен контрол" оттогава досега. Тоест в МВР, което заедно с прокуратурата издирваше изчезналия Петьо Еврото, се знае вече над пет години, че той е имал особено близки отношения с високопоставената прокурорка в СГП. Отново над пет години е достъпна информация и в системата се е знаело, че Русинова и Петров се движат в едно и също обкръжение и ползват едни и същи автомобили, собственост на фирма, смятаната за приближена до Таки. Тази информация никога не е видяла официално бял свят. Нещо повече - въпросните данни изглеждат целенасочено пренебрегвани.

Анти-украинската позиция на Румен Радев съдържа и личен елемент - публичното му унижение от Зеленски при срещата им при посещението на украинския президент на 6 юли 2023 година.

В социалистическия офис или завод работата беше вид приложно театрално изкуство. Целта не беше да произведеш качествена продукция, а да изглеждаш интензивно зает всеки път, когато някой с папка под мишница мине покрай теб. Една стратегически разтворена преписка, намръщено чело или гаечен ключ, държан с достойнство, бяха напълно достатъчни, за да се отчете Петилетката. От другата страна на бюрото Държавата играеше своята роля блестящо. Веднъж месечно получавахте пачка банкноти, които изглеждаха истински, миришеха на истински, но имаха покупателната способност на хартийки от Монополи. Държавата знаеше, че със заплатата си не можете да си купите цветен телевизор или Лада (без 15-годишно чакане), затова не възразяваше, че прекарвате четири часа от смяната си в консултации с колеги на кафе и контрабандни бисквити. Докато на Запад имаха експерти по ефективност, ние имахме експерти по гледане в далечината. Терасата или мястото за пушене бяха истинският команден център на предприятието. Там се случваше реалният обмен на информация – не за норми и планове, а за това в кой магазин са пуснали чешки обувки и кой има човек в месарницата. Тъй като заплатата беше виц, служителите си самоначисляваха бонуси. Ако работеше в хартиен комбинат, къщата ти беше пълна с тетрадки. Ако работеше на строеж, оградата на вилата ти подозрително приличаше на тази на новия Държавен съвет. Това не беше кражба – ние просто си взимахме Това беше връщане на средствата за производство в ръцете на народа, капка по капка. В крайна сметка социализмът създаде перфектната инкубаторна култура, в която държавата гарантираше оцеляването ти, стига да не стърчиш, убивайки всяка нужда от амбиция или качество. Така се роди цяло поколение от професионални присъстващи, които усвоиха до съвършенство изкуството да съществуват без усилия, докато системата бавно потъваше в собствената си летаргия.

Как се каляваше стоманата

Lena Borislavova : Румен Радев, Крум Зарков и Наталия Киселова много добре знаят, че по Конституция първо Министерският Съвет подписва, после Народното събрание - ратифицира. А не обратното. Ратификацията от парламента идва след подпис на изпълнителната власт - така работи държавата, макар предизборното лицемерие да опитва да налага друго. Разбира се, парламентът може и да не ратифицира. По-важното в случая обаче е, че подписването на това споразумение не е прищявка на отиващ си служебен кабинет (каквато безспорно бе скъпоструващият договор с Боташ), а изпълнение на решение на Министерския съвет от 2024 г., минало през всички нужни процедури, съгласувания и етапи. Тоест - това не е импровизация без време, а ДЪЛГОГОДИШНА държавна политика, провеждана от различни кабинети. И още нещо: плашенето, че „ще ни вкарат във война“, вече не върви. Тази реторика се изтърка още в края на 2022 г., когато стана ясно, че подкрепата за Украйна не е дързост, а позиция на страна от ЕС и НАТО, каквато е България. По-странното и жалкото е друго — фактът, че критиката към това споразумение идва от човека (и неговите съветници), който подписа „Боташ“ и задължи народа и страната си да плащат по 1 000 000 лева/ДЕН, без да получат нищо в замяна. Странно е и да плашиш с въвличане във война, но да не можеш да си “поделиш” с Бойко Борисов заслугите за завода на „Райнметал“ у нас, който ще произвежда … барут и снаряди. За какво си мислиш, че ще се ползват тия снаряди? В каква паралелна реалност изнасянето на военна помощ за Украйна от другите заводи в България било опасно, а тук нямало проблем по логиката на бившия главнокомандващ? Избирателният патриотизъм вече е прекалено прозрачен. Което е добре. Хубавото на опита за скандал около това споразумение с двугодишна подготовка е, че изобличава предизборното лицемерие и политически игрички. Лошото е, че България отново стои “странно” пред партньорите, а и инвеститорите от ЕС и НАТО.

САЩ вдигат санкциите срещу руски товарни кораби и високопоставени фигури от наркотрафика ​Министерството на финансите премахва десетки имена от списъка SDN (специално обозначени лица), включително плавателни съдове, свързани с големи руски лизингови компании, и предполагаеми членове на мексикански и колумбийски наркокартели. ​Тогава какъв беше смисълът от военната операция във Венецуела?

Доживяхме правителство с топки, макар и служебно. С ясна и категорична позиция в Киев: 1. Подпомагане финансирането на украинската противовъздушна отбрана. 2. Съвместно с Украйна производство на оръжия, включително дронове. 3. Създаване на алтернативен енергиен коридор за Украйна. 4. Специален трибунал за руската агресия и престъпленията на нашествениците. 5. 10-годишно споразумение за сигурност. Радев и Копейкин да вият от яд и злоба!

В Задунайската Губерния има 600 съветско-руски паметника, хиляди руско-съветски имена на булеварди, улици, училища, гимназии, планински върхове, църкви, храмове, магазини, летища, градове (Варна беше Сталин, Добрич беше Толбухин, Суворово???), села (Казашко)??? И това ли ви е патриотизма и родолюбието??? Наистина брутално-извратена перверзия! 100 процента зависимост от руски горива! 500 000 руски имота по черноморието! 100 000 руски фирми регистрирани в България! Национални движения директно наречени "Русофили", квартали "Малката Русия" (отново написано на руски), плажове с табели "Само за руснаци"??? Това се нарича Руско-дунавска област, ние държава нямаме!!! За наглата и агресивна историческа пропаганда няма да коментирам, мисля, че на българофилите и тиранофобите им е ясно! Каймака на млякото са постоянните шествия, целогодишно, по паметници и разни язовири (Бузлуджа, Копринка, Шипка), пред парламента (пред паметника на руския цар???) и така нататък с десетките, понякога стотици руско-съветски флагове, тениски и потници с ликове на Путин, Сталин и петолъчки, безбройните групи във фейсбук, с имена от сорта на "РПГ - РУСОФИЛ - ПУТИНОВА ГВАРДИЯ", в която се задава абсурдния въпрос "Искате ли Русия да анексира България и да стане част от руската федерация"???, а отдолу чета многобройни коментари "да"???, на картата на България като снимка към поста, пише "Россия" на руски език??? Като десерт, съм приготвил и коментар на "Семейство Проданови", крайни русофили от друг пост, който гласи дословно: "Аз съм православен българин русофил със българо руско самосъзнание, аз не подкрепям политиката на правителството и членството на България в нато и ес. Като русофил правителството на България вече е мой враг, при една мобилизация аз ще открия огън по всеки който тръгне срещу Русия дори това да са българи"??? Оле майко, майчице мила... и накрая, някакъв мозъчно атрофирал, амебовиден - краен русофил или комунист, или и двете, ще ми каже "Абе ние сме американска колония (Константин Стоянов)