неделя, 25 януари 2015 г.

КВАНТОВИЯТ СВЯТ – ОПИСАНИЕ НА КАРТИНАТА НА СВЕТА

                                                                           

Много от вас навярно са се срещали с твърденията от типа:„Материята не се различава от пустотата. Пустотата не се различава от материята. Материята – това е пустотата.
Пустотата – това е материята…. Затова в пустотата няма материя…”. Това е цитат от „Сутрите на Сърцето” и авторът е Гаутама Буда. А ето думите на Буда за илюзорността на
обкръжаващия ни свят: „Навсякъде присъстващите феномени –всички са илюзорни и пусти”. Това се отнася и за времето, и за пространството. Наличието на пространството и времето, атомите и елементарните частици, пък и на самото наше „аз”, съгласно махаянския буддизъм, е илюзия.

Не по-малко шокиращи могат да ни се сторят и описанята на много чисто „технологични” понятия, използвани в будизма, като нанапример: „Не-мисълта – това е, когато мисъл има и няма. Това е умение да се не-мисли, потапяйки се в размисъл”.

Много подобни изказвания изглеждат бълнувания, но няма никакви съмнения, че Буда е знаел, за какво е говорил. Ние ще се опитаме да изследваме тези и други изказвания, пък и въобще
мистическата картина на света, от позицията на последните достижения на квантовата физика.
Също ще засегнем много интересните теми за живота, смъртта, времето, реалността, съзнанието, паранормалните и тайнствените явления. А също ще засегнем връзката между физиката и езотеричните практики и ще се постараем да дадем не само физическа обосновка на някои от тях, но и достатъчно ясни препоръки по тяхното използване. Само не мислете, че от мен ще чуете истината.

Както винаги, аз ще закачам фиде върху ушите си, а вие не забравяйте да го изтръсквате! Напълно е възможно, нашата беседа да се окаже полезна даже за онези, на които им се струва, ще се повторя, че са разбрали всичко отпреди.
Сега, от примерите на конкретните експерименти, ние ще се запознаем с базовите понятия на
квантовата физика и ще ги направим понятни и „работещи”. А след това ще преминем към онова,което обикновено се отнася към мистиката, макар мистиката да започва точно сега.

Съгласно класическата физика, изследваният обект може да се намира в някое от едно от
множествата възможни състояния. Той не може да се намира обаче в няколко състояния
едновременно, т.е. не може да се придаде никакъв смисъл на сума от възможни състояния. Ако сега се намирам в стаята, следователно, не съм в коридора. Състоянието, когато едновременно се намирам и в стаята, и в коридора, е лишено от смисъл. Нали не мога в едно и също време да се намирам и тук, и там! И не мога едновременно да изляза оттук през вратата и да изкоча през
прозореца. Аз или излизам през вратата, или изскачам през прозореца. Както се вижда, такъв подход напълно се съгласува с житейския здрав разум.

Обаче в квантовата физика такава ситуация се явява само една от възможните. Състоянието на
системата, когато е възможен или единият вариант, или другият, в квантовата механика се наричат смесени или смес.
Това състояние, което не може да се опише с помощта на вълновата функция заради неизвестността на компонентите, е обусловено от нейното взаимодействие с обкръжението. Иначе казано, това е този случай, когато нашата система се явява част от друга система и между тях съществува взаимодействие. Подобни състояния се описват от така наречената матрица на плътността. В този случай може да се говори само за вероятност от различни изходи на експерименталните измервания.

Сега е добре известно, че в природата съществува и съвсем друга ситуация, когато обектът се
намира в няколко състояния едновременно, т.е. съществува наслагване на две или по-голям брой състояния едно върху друго. И не просто наслагване, а наслагване, без каквото и да е било взаимно влияние. Например, експериментално е доказано, че една частица може едновременно да преминава през два процепа в непрозрачен екран. Частицата, преминаваща през първата цепнатина – това е едното състояние. Същата частица, преминаваща през втората цепнатина – това е другото състояние.

И еспериментът показва, че се наблюдава сумата на тези състояния! Т. е. частицата едновременно преминава през двете цепнатини! В такъв случай се говори за суперпозиция на състоянията.Става дума за квантова суперпозиция (кохерентна суперпозиция), т.е. за суперпозиция на състоянията, които не могат да бъдат реализирани едновременно от класическата гледна точка. Т.е.това е суперпозиция на алтернативните (взаимоизключващи се от класическата гледна точка) състояния, която не може да бъде реализирана в класическата физика. Нататък под думата „суперпозиция” се разбира именно квантовата суперпозиция. Суперпозиционните състояния се описват с помощта на така наречената вълнова функция, която наричат също и вектор на състоянията. Съгласно аксиоматиката на квантовата механика, с вектора на състоянията се осъществява пълно описание на затворените (т.е. не взаимодействащи с обкръжението) системи.

Наличието на тези два типа състояния – смес и суперпозиция – се явява възлово за разбиранията на квантовата картина на света. Друга важна за нас тема ще бъдат условията на прехода на състоянията на суперпозицията в смес и обратното.

Прозорец в квантовия свят

И така, eкспериментите над микросвета еднозначно говорят за възможност на суперпозиция, когато обектът се характеризира със съвкупност от състояния, всяко от които, на пръв поглед, изключва другото. И говорят също за възможност за нелокална връзка между обектите. Да си зададем въпроса: какво е нужно за наблюдение на състоянието на суперпозицията? Може ли да се наблюдава състояние на су ерпозиция не само в микросвета, но и в макросвета,
в нашия всекидневен живот? Можем ли реално да усещаме своята заплетеност и свързаност с останалия свят и да се възползваме от това? Можем ли проявяваме и правим реалност онези компоненти от заобикалящия ни свят, които са ни желателни? Можем ли да кажем „Нека да
бъде!” (светлина, тъмнина, земя, вода…)? Или ние живеем в „обективния” свят и нашата съдба е да се стараем разумно да се вписваме в едни или други причинно-следствени вериги? Тоест, в основата на Битието стои твърдият ход на историята или нашата, с вас, Свобода и Воля?

Не е възможно да дадем веднага прост и изчерпателен отговор на тези въпроси, затова ще ги
разглеждаме постепенно.
Отговорът на първия въпрос е достатъчно ясен: за наблюдението на суперпозицията ние не трябва да фиксираме състоянието на обекта, който наблюдаваме. Но какво значи да фиксираме? Кой осъществява фиксацията на състоянията? Прибор от типа на нашия мимолетен детектор? Или наблюдател? Или е необходимо наличието на прибор и на наблюдател? Отговорът на този въпрос се дава от теорията на декохерентността. Декохеретността – това е процес на загуба на кохеретност на квантовите суперпозиции в резултат на взаимодействието на системата с обкръжаващата среда. Това е този универсален механизъм, който превежда суперпозиционото квантово състояние в смесено, т.е. проявено, наблюдаемо и класическо. Преди да продължим тази тема, искам да разкажа по-подробно за отворените и затворените системи.

Във всекидневният живот ние си имаме работа с отворени системи, когато имаме някакъв обект,който наблюдаваме (например-пясък, ние самите, пък и цялата останала вселена около камъка). Очевидно е, че обкръжението може да взаимодействува с нашия обект и така да влияе на състоянието му. Освен това, в обкръжението може, така или иначе, да се записва информация за състоянието на обекта. И нашият обект, разбира се, също записва в някаква форма информация за състоянието на обкръжението си.
 Пример за затворена (цялостна) система е Вселената. В нея го има всичко, което го има и всичко, което може да бъде. Извън нея, по определение, няма нищо, което би могло да й
нищо, което би могло да записва информация за състоянието й. Нали ако нещо подобно има, това по определение се явява част от Вселената и влиза в нея. Под запис сега ние имаме предвид всякакво изменение на състоянията на външната подсистема под влияние на взаимодействията с отделената.Подобни затворени системи могат да се създадат и в лабораторни условия, за което трябва да се изключи влиянието на обкръжението върху нашата система и също да се следи състоянието на системата да не оказва влияние на състоянието на обкръжението. 

Ето така, теорията за декохерентността утвърждава, че състоянието суперпозиция, в която и да е система, е възможна само в случай, ако в обкръжението не се за разделяне в компоненти на суперпозицията. Тези думи имат точна математическа формулировка в теорията: необходимо е интегралът на препокриването на векторите на различните състояния на обкръжението, съответстващи на различните компоненти на суперпозицията на нашата система, да е
много по-малък от единица. С други думи, важно е състоянието на нашата система не твърде много да се заплита със стоянието на обкръжението. Иначе, за осъществяване на състояние на
суперпозиция в някаква система е необходимо системата да не взаимодейства с обкръжението със сила, достатъчна за запис в обкръжението на информация, позволяваща да се разд лят компонентите на вектора на състоянието на тази система.
По такъв начин суперпозиционните състояния могат да съществуват само в затворени системи, когато няма взаимодействия, довеждащи суперпозицията в смес. В крайна сметка, суперпозицията в откритите системи е невъзможно да се наблюдава, ако се ограничим само от самата система, без да засягаме обкръжението. 

Какво става в откритите системи? Много просто. В тях суперпозиционните състояния преминават в смесени, заради записите се в хода на взаимодействията. Възможни са и обратни преходи, от смесени (класически) състояния към чисто квантови. Указаните процеси в днешно време извънредно интензивно се изучават във физичните експерименти, целящи създаване на квантовия компютър.

Случаят, когато наред с квантовите корелации присъстват и класически корелации, е характерен за всички обкръжаващи ни тела и се нарича смесено заплетено със
състояния възникват от взаимодействието на обектите един с друг, което довежда до частична загуба на кохеретност. Тези състояния може да се характеризират със съотношенията на класическите и квантовите корелации, или, просто казано – с изразеността на класичеките и квантовите свойства.

Да разгледаме сега система, състояща се от две подсистеми: аз и обкръжаващата ме Вселена. Тоест,аз сякаш допълвам Вселената до цялостта й и заедно образуваме затворена система, която се намира в суперпозиционно състояние. В същото време като отделност и аз, и обкръжаващата Вселена се намираме в смесено заплетено състояние по силата на наличието на взаимодействие между нас.

Въпрос: какво е необходимо, за да усещаме реално своята квантова заплетеност със Света?
Възможно ли е това и ако да, то до какви предели? Какво е необходимо, за да имаме възможност осъзнато да съберем света около себе си, тоест осъзнато да проявим всяка компонента на суперпозицията от безкрайният им брой във вектора на състоянието на Вселената?

Някои от вас са уверени и вече се досещат, какъв ще бъде отговорът. Той следва от теорията за
декохеретността и e формално прост: за да бъде квантов наблюдател, „Аз
взаимодейства с обкръжението! Това значи, че „Аз” – тоест онази част от съзнанието, която смятам за „своя” – трябва да не променя своето състояние даже в този случай, ако тялото и психиката взаимодействуват с обкръжението и тяхното състояние се променя. Моето внимание трябва да бъде там, където „нищо не става”, аз трябва да се усещам като неизменният център на битието, който не е засегнат от нищо, от никакви външни събития. Само в този случай аз ще се намирам в състояние на максимална квантова заплетеност с обкръжението, защото ще сведа до минимум своето взаимодействие с обкръжението до това равнище на съзнанието, на което се намирам. Тогава,потенциално аз мога да видя цялата реалност, да проявя всеки един аспект , защото не съм отъждествен със структурите, механически осъществяващи декохеретност на обкръжението и създаването на класическа реалност наоколо и мога да управлявам тяхната работа. Ще подчертая, че тук ние имаме в предвид под „Аз” не тялото и не психиката, а много по-дълбоки структури.

Малко по-късно ще изясним, кога и как суперпозиционните и заплетените състояния се проявяват в живота на „всекидневния” човек, а сега ще се постараем да изясним, какво е това „неизменен на битието” и „много по-дълбоките структури” в нашето съзнание и как можем да ги открием в себе си. Веднага ще кажа, че става дума за равнище на съзнанието пределно далеч от всекидневното, привично отъждествяващо „Аз”-а с тялото и психиката. За да ни е по-лесно да вникнем в този въпрос, първо ще кажем няколко думи за равнището на съзнанието въобще и пластовете възприятие на реалността.                                                                                                                                
                                                                                        Равнища на съзнанието                                                                                                                       
Пред вас, на първата редица, е Наташа. Вие вече отдавна я познавате. Какво виждате в нея? Нека всички желаещи се изкажат и нека всеки следващ да добавя нещо, което е
изпуснал предишния. И така, какво виждате, гледайки Наташа? 
- Симпатична блондинка, добре облечена, сексуална, омъжена.
- Среден ръст, зелени очи..
Навярно малко спи, нали има малки деца.
- Водеща от Симорон (интернет сайт – бел. прев.), много е
разбрана. Понякога Михаил едни такива ги говори нищо не се разбира, а тя ясно и просто ще разкаже, какво и как да се направи.
-Знае много езици доброто образование се чуства
- А аз виждам около нея равномерно светене в златисти, понякога пурпурни, отенъци.
- На мен просто ми е приятно да съм до нея
- А аз чуствувам душата й, която се оказа тук, пред нас, в шози живот...И нищо не искам от нея
просто я разбирам.

И така, виждаме, че в един и същ „обект” може да се видят различни страни.Пластовете на
възприятието (синоним на картините на света, т. е. на онова, как вие възприемате като света) може да са много, безкрайно много. Те може да се ситематизират – със задействането на чакрите или игровите участъци, или на контурите на съзнанито на Тимъти Лири… Подобна систематизация сега не е много важна, но все пак ще отделим няколко възлови „канала” от възприятията на реалността, основно следвайки класификацията на Рам Дас, от книгата „Зърно в мелницата”. При нас всичко на всичко ще бъдат само седем:

1. Физически (имат значение всички параметри – ръст, пол, облекло и т.н.);

2. Психологически (тук са важни отношенията, емоциите и психологическите характеристики);

3. Ментален (тук важно е достатъчност на ума, образованието и т.н.);

4. Финноматериалният енергетически план (с който имат работа екстрасенсите, иглотерапевти
т.н.);                                                                                                                                                          

5. Планът на душата – не знам, как да го нарека по-точно. Тук нищо не ви трябва от друг човек. Той е избрал своето, живота си и приключения си; вие сте избрали своят. Вие го чувствувате, способен сте, да споделите състоянието му, но съществувате отделно от него.

За много хора са достъпни само първите три канала, за тях това е единствено съществуващата
реалност, те даже не се досещат за наличието на другите й пластове, за другото световъзприемане.

Всеки канал на възприятието – това не е друго, освен способ за интерпретация на света, определяем, в крайна сметка, от нашите привързаности и от значимите за нас обекти. Белези, както ние ги наричаме. Разбира се, всеки пласт на възприятието определя и съвкупността от събития, които могат да стават в събрания по такъв начин свят.

Оказва се, че освен петте назовани, съществуват още два канала, наличието на които слабо се
осъзнава от някого: каналът на всеобщото единство и каналът където изчезва разделянето на битие и небитие, където, както е казал Гаутама Буда, „пустотата е форма, а формата е пустота”.

Всички канали са абсолютно равноправни, сред тях няма по-важни или по за предпочитане, или по-маловажни. Нашата свръхзадача е едновременното присъствие във всички, това става достъпно при усвояването на последния от каналите, където небитието и битието стават синоними. Само в този случай ние можем да осъзнаем, какво и как „детектираме”, защото тук не сме обусловени от нищо и можем да се намираме във всяка позиция. А днешната наша реална задача е да видим другите канали и леко да преминем от канал в канал.

Само да се фиксираме върху един от каналите и цялото многообразие на света изчезва, ние
съществуваме само в някаква плоскост, събитията в която придобиват неимоверно значение.
Трябва ли да казваме, че пълноценният живот в радост и без страх става в този случай практически невъзможен, нали сме се стеснили до възприятието на някое от едно от редицата събития и не виждаме взаимодействието му с другите. Оттук – неизвестност, съмнения и страх. Повече от това, за нас започва да действува законът за запазване на количествата неприятности; каквото и да правехме, намирайки се на едно и също равнище, тяхното количество няма да стане по-малко.

Обратното, ако сме способни да видим събитията от различните пластове на възприятието, да ги видим обемно; всички наши опасения, неприятности и проблеми ще изчезнат от само себе си.По-точно, ние започваме прекрасно да разбираме тяхната илюзорност; нали те могат да съществуват само тогава, когато не сме способни да ги погледнем отвън, от друга позиция, от други пластове на реалността, от които изглеждат съвсем другояче – понякога даже като благо. А заедно с това, в това състояние ще започнем да действуваме много по-успешно, нали сега виждаме не само различните събитийни редове, но и тяхното взаимодействие.А се фиксираме в стеснено състояние само затова, защото някакви събития, обекти на един от каналите изведнъж стават за нас по-значими, отколкото други. Ние самите ги отделяме, привързваме
се към тях и се фиксираме върху съответстващия канал на възприятието. И далеч не винаги
осъзнаваме нашата свързаност. Колкото по-силно сме привързани към това единственото, толкова по-малко достъпни стават другите пластове на реалността. Привързаностите, всъщност, са точно онзи детектор, който проявява една или друга компонента на реалността, просто по силата на това, че те ни обезпечават енергийно взаимодействие с нея.

Силата на привързаностите е подобна на дълга връв – козата стои до дървото. Няма привързаности, козата е свободна, гуляе където иска и може да види всичко, което е наоколо
Ако тези кози бъдат изслушани, едва ли техните мнения ще съвпаднат за онова, което го има в света и какво може да се случва в него.

А сега ще кажа няколко думи за загадъчните шести и седми канали. Ще започнем с шестия –
каналът на всеобщото единство, връзката на всичко с всичко.

Навярно всеки от вас помни моментите на любов, на абсолютно уединение, което поне веднъж ви се е случвало в живота. Това е шестият канал, с нищо не можеш да го сбъркаш. Ако при известните ни от светския живот канали на първия план излизаха материални обекти, или емоции, или още нещо и те „хващаха” нашето внимание, то при шестия това го няма. Вече на първи план е излязло твоето осъзнаване (синонимът му е пустота, или ясност, или видение), а всичко останало служи за фон. Например, сега  болшинството от вас ме слуша, аз се явявам „фигура”, а всичко останало за вас е фон. Ако четете книга, тя е на първи план, а останалото е фон. Повиква ви някой – това излиза на първи план, а книгата отива във фона. Тоест съществува обект в първия план (фигура) и фон към него. Там няма значими обекти – там всичко е еднакво значимо. Ти виждаш всичко както винаги, но сега всичко е
едно, ти си аз и аз съм ти и ако в предишните канали си отделен от другите и действуваш заради интересите си, то тук това го няма. Ти си едно със света. Всичко се възприема някак отвътре, от пълна тишина… Мислите отнякъде изникват от пустотата и си отиват от пустотата. А ти си тази пустота и няма нищо освен нея. Ти вече не си някаква форма, не си тяло и не си ум, ти си Съзнание, със синоним Яснота, със синоним Пустота, със синоним Любов.

Сега характеризирах този канал от различни страни, той просто не може да се характеризира само с една страна, има много страни и са възможни десетки проекции на това състояние на възприятието с  плоскоста на езика.В него съществува качествено различие от предхождащите го канали: ако по-рано си действувал в по-голяма или по-малка степен разделно от другите, заради личните си интереси, то това сега го няма                                                                                                                                                           За седмия канал на възприятието е практически невъзможно да се каже нещо конкретно, по-добре е да разкажем за пътя към него. Разбира се, за един от възможните.
Практически всеки човек, след някаква тренировка (понякога, наистина, доста продължителна), може непосредствено да осъзнае положението
знае вътрешностите си, как са разположени ставите, кои мускули са напрегнати или разхлабени, вдишва ли или е издишал.
 По-сложно е да се види работата на ума, да се види възникването и изчезването на мислите, да се научиш да попадаш в промеждутака между тях в състоянието на не-ум.По-сложно е, защото сме обхванати от мислите, от тяхната значимост и се отъждествяваме с тях. Ключовото понятие в този път е Свидетел. Свидетел е този, който наблюдава ставащото с теб, включвайки твоите мисли и усещания, при което наблюдава абсолютно незаинтересовано. Всичко, абсолютно всичко наоколо, даже мислите и емоциите, се явяват външни по отношение на него. Субективно това обичайно се преживява като вътрешно пространство, подобно на Absolute Space при Нютон, в което произтичат всички събития, а самото то е вечно и неизменно и нищо не е способно да му повлияе. В позицията на Свидетел ти излизаш зад пределите на всички чувства, емоции, мисли и усещания, които предоставя тялото. На първи план е излязло осъзнаването, няма по-значими обекти или по-малко
значими, всичко наоколо е еднакво значимо и теб те запълва любовта към всичко, което виждаш наоколо. Възниква Единството, връзката на всичко с всичко. Ти виждаш всичко околно, но някак отвътре, от глъбините на неподвижните води и виждаш абсолютното съвършенство наоколо.
 Струва си поне веднъж да се почувствува това състояние, кагато става ясно, че ти си много повече от своите емоции, мисли и представи, те – не са ти, те са твое пораждане, но това не си ти, нали можеш да ги наблюдаваш като външен по отношение на теб обект.
 Усвояването на позицията на Свидетеля, способващо за откриването на шестия канал, това още не е предел, защото остават позициите „наблюдател-наблюдаемо” и „би
застане и над тази опозиция, мистиците понякога обозначават това състояние като „Свидетел на Свидетеля”. И това открива пътя към седмия канал, където небитието се слива с битието и където „формата е пустота, а пустотата е форма”. „Свидетелят на Свидетеля” е и Квантовият
наблюдател, онова самото истинско „Аз”, с което започнахме този разговор.
 Тук, по свидетелствата на много мистици, става някакъв взрив, квантов скок, когато идва
абсолютно ясното разбиране, че съществува едно, а не две, че Свидетел
ставащото наоколо, но и го създава. Ти изведнъж отчетливо виждаш, че всички наши емоции, мисли и действия произлизат и се връщат към него, че това е и нашият истински център, абсолютно неподвластен на каквито и да е било външни въздействия. Осъзнавайки това, ти отново придобиваш възможността да действаш и живееш ОТ ЦЯЛОТО, извън предишното шизофренично разделяне на  части. И ти става съвършено ясно, че няма никакви външни сили, че този самият Свидетел е и твоето  истинско „аз”. И това истинско „аз” обхваща не само теб…, то обхваща всичко наоколо. И в същото време него го няма. Обективно го няма. И тебе те няма. И няма никого, освен теб.
 Това е коан, коан за търсачи, желаещи да узнаят, кои в действителност са те, болшинството хора нямат никаква  „обективна” необходимост да го решат.А който го реши, ще види, че този неизменен център на битието, който започнахме присъства във всеки от нас и представлява не нещо друго, а цялостната Вселена!
 Физическите основания за този извод са прости. Това е квантозатворената система наречена Вселена. Още веднъж ще се докоснем до тях, когато ще говорим за
Източника на Реалността.                      
                                                                           

Засега ще отметнем, че от позицията на физиката каналите на възприятието се различават на първо място по силата си на взаимодействие с обкръжението на онзи участък от спектъра на съзнанието, върху който се намираме, с който сме отъждествени, т. е. считаме за „свой” и неговото направление. Точно така, както тялото ти се състои от онова, което ядеш, твоята душа се състои от онова, върху което е насочено вниманието ти. Така, при направление на вниманието върху предметния свят идва интензивното взаимодействие с него и в съзнанието се отразява голямо количество информация за обкръжението. По силата на ставащото при тази декохеретност равнището на квантовата заплетеност с обкръжението е ниско и светът в този случай пред нас застава във вид на изолирани, класически обекти с установени причинно-следствени връзки. В този случай ти преимуществено възприемаш себе си като тяло.
Психологическото и менталното равнище на възприятието малко се различават по енергията си на взаимодействие (т. е. привързаностите) от физическия план, но тук вече много по-често се осъзнава възможността за изменение на свойствата на обекта в хода на контакта с него. Както ще видим по-късно, свързано е с това, че наблюдателите, способни да записват информация за финните психични състояния са много по-малко, отколкото наблюдателите, „виждащи” предметния свят. Затова степента на „обективност” на света тук е друга и от спецификата на нашето взаимодействие ние го виждаме, както то вижда нас. Тук ти повече възприемаш себе си като притежател на психика.

Пренасяйки вниманието върху процесите, ставащи в по-финните структури, върху тишината
в нас или върху едни или други образи, ние намаляваме интензивността на взаимодействието с обкръжението и записването на информация за него. Съответно и в обкръжението се записва по-малко информация за онова равнище на съзнанието, на което се намираме и ние преминаваме в състояние, характеризирано с голяма степен на квантова заплетеност и нелокалност. В това състояние можем да получим съвсем друга информация за света – например, да се виждат полевите и енергетичните структури, реално да усещаме неразделеността си със света да получаваме подсказки във вид на изплуващи ясновидски образи, да творим всевъзможни „чудеса”, възможни в това състояние по силата на контакта с нелокалните обекти, и т. н. Тук ние частично губим в конкретността на получаваната информация, но печелим в обема и обхвата на онзи кръг явления, които са достъпни на възприятието ни. А другото предимство се състои в това, че стават възможни
управляваните преходи между различните пластове възприятие на реалността. Тук ти възприемаш себе си като някаква енергетична структура, разпростираща се зад пределите на тялото и човешките качества.Много интересно е възприятието на света в това състояние. В него, например, може да бъде напълно понятен езика на птиците, кучетата и мравките, но за съставянето на „речника” ти трябва да излезеш от състоянието на нелокален наблюдател, да зафиксираш ставащото (т. е. да преведеш суперпозицията в смес), при това умът осъзнава само смисъла на последното събитие (например, викът на птицата). В крайна сметка, при мен е така. Също, при установяване в по-дълбоки пластове спонтанно проявление навън на всякакви мисли, чувства и емоции без прихващане и свързване с тях.
Центърът на възприятието в този случай се намира на равнище, където няма разделяне на мен и не-мен, на мисли и чувства, психика и тяло, и т.н. Съответствено, няма го и шизофреничния въпрос за избора. Ти започваш да действуваш не от обусловеността на менталните и другите стериотипи, а от финната самонастройка с обкръжението, при необходимост използвайки ума като инструмент. Може да се каже и така: ако в предишния случай сме били отъдждествени с роля, с маска, то тук се намираме в позицията на актьор, способен да играе различни роли, да поставя всякакви маски и да прави това тогава, когато трябва. Само че сега ние поставяме различните маски не от желание да се сдобием с една или друга цел, а от любов да живеем, реализирайки различни себе-си-та, да изгреем.
В пределния случай, при установяване вниманието върху пустотата и „нищото”, ние преминаваме в състояние на максимална заплетеност с Вселената и единство с нея. Реално това се усеща като съпреживяване с всичко, което става наоколо – примерно в смисъла, в който обикновения човек е способен да усети биенето на сърцето си. Ти и Живота – това е едно, ти си Живота, между вас няма никакви бариери. Това съвсем не значи, че ние сега „знаем всичко” – ние просто сме готови за въприемането на всичко, както обикновения човек е готов да погледне ръцете си или да чуе диханието си. В това състояние ние сме в състояние да проявим всякакви аспекти на реалността, в това число и тези, които нямат предметно въплъщение.
 По такъв начин, всеки видим слой от реалността не е нищо друго, освен способ за описване от
наблюдателя на резултатите от взаимодействие с обкръжението на едно или друго равнище на
интензивност и едно или друго направление. Нашият свят е нелокален, но ние няма да знаем това, ако останем локални наблюдатели. 

                                                                                                                                                                                                                                                                                            
                                                                                                                                                                  КВАНТОВИЯТ СВЯТ – ОПИСАНИЕ НА КАРТИНАТА НА СВЕТА     МИХАИЛ ЗАРЕЧНИЙ                                       

Няма коментари:

Публикуване на коментар