сряда, 27 май 2015 г.

НЛО И ИМПЕРИЯТА НА РАМА

                                                                                                                 Изчезналата цивилизация Рама - унищожена от Атлантида                                                                                                                                                                                                                                                      Древните книги от индийската империя Рама са запазени, за разлика от тези за Китай, Египет, Центърална Америка и Перу. Много от тези древни нации сега са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла или са буквално на дъното на някой океан. Но Индия, въпреки опустошенията от войни и нашествия, успява да съхрани голяма част от своята древна история.

Дълго време се смяташе, че Индийската цивилизация датира не по-рано от 500 г. пр.н.е., само около 200 години преди нашествието на Александър Велики. Но миналия век бяха открити извънредно сложните градове на Могилата на мъртвите и Харапа, намиращи се в Индуската долина на днешен Пакистан.

Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на Индийската цивилизация с хиляди години назад. За почуда на съвременните изследователи, градовете са високо развити и карат водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло - забележително ранен пример за градоустройство. Дори още по-забележителен е фактът, че канализационната система на голям град от това време превъзхожда тези на Пакистан, Индия и повечето от азиатските страни днешна Индия .

Така наречената империя "Рама" се развивала поне петнадесет хиляди години на индийския субконтинент и в днешен Пакистан. Населението било организирано предимно в големи градове. Рама е съществувала паралелно с Атлантската цивилизация в Атлантическия океан и билa управлявана от просветени царе-жреци, които управлявали градовете. Седемте големи столични града в Рама са известни в класическите хиндуистки текстове като "Седемте Града Риши".                                                                                                                                                                                                                                  Според древноиндийските текстове хората са имали летящи машини, наречени "вимани". Те са описани като кръгли, двупалубни машини с прозорци и купол, нещо подобно на най-разпространената форма на НЛО. Те се движели "по-бързо от вятъра" и издавали мелодичен звук. Имало поне четири вида вимани.                                                            

Няма съмнение, че виманите са задвижвани от някакъв вид анти-гравитация. Те сa излитали вертикално и били способни да висят във въздуха като съвременните хеликоптери и дирижабли. Споменава се, че са задвижвани от някаква жълто-бяла течност, а понякога и от живачна течност, но изглежда писателите не са били много наясно със същността на течността.
                                                   
Shakunov Vimana                                                                                                                                                                                                                                                                   Съветски учени откриха в пещери в Турменистан и пустинята Гоби нещо, което нарекоха "прастари инструменти използвани при навигацията на космически кораби". Устройствата са във форма на полусфери от стъкло или порцелан, завършващи с конус на другия край и имат капка восък в тях. Вероятно древните индийци са летели около света на виманите си.                                                           

                                                                                                      Наскоро в Тибет били открити неизвестни досега санскритски ръкописи, които съдържат наставления за конструиране на космически кораби. Описаният метод е основан върху принципа на антигравитацията и системата „лагхим“ – действаща въпреки силата на земното притегляне.                                                                                                           
                                                                     
Виманите са се използвали за военни цели. Съдейки от древно индийските източници, жителите на Атлантида са притежавали собствени космически кораби наречени вайликси. Те били с продълговата форма и притежавали способността да маневрират под водата, във въздуха и космоса. В Махабхарата се разказва за страховита война между Рама и Атлантида преди 10-11 хилядолетия. Било използвано ужасно мощно оръжие превърнало в пепел цели народи… Битки се водели даже и на Луната. Описаната в текста картина напълно съвпада с последствията от ядрен взрив. В средата на миналия век в един от градовете на Рама археолозите открили множество скелети носещи информация, че смъртта на хората настъпила за броени секунди. Скелетите излъчвали ниво на радиоактивност съответстващо на регистрираното в Хирошима и Нагасаки. Индийският император Ашока основава "Тайното братство на деветимата незнайни мъже". Мъжете са велики индийски учени, които трябва да съберат знанията от много науки на едно място. Ашока държал тяхната работа в тайна, защото се боял, че знанията, събрани от мъдреците, може да бъдат използвани за зли цели и за война. Ашока бил твърдо против войната след като бил приел вярата на будизма след като разгромил своя съперник в кървава битка. "Деветимата незнайни мъже" написали общо девет книги, вероятно всеки по една. Една от книгите има интересното за нас заглавие "Тайните на гравитацията" ! Тази книга е известна на историците, макар никой от тях да не е успял да я види с очите си. Книгата вероятно все още се пази в някоя тайна библиотека в Индия, Тибет, а може и да е попаднала и в Северна Америка. Някои може да обвинят Ашока, че е държал такива велики научни постижения в тайна, но каква е разликата между него и американското правителство, например. Повечето от откритията, на които ще станем "свидетели" през следващите 15 години, по всяка вероятност вече са разработени в секретните лаборатории на САЩ. Изобретателят на картечницата също си е мислел, че като видят разрушителната й мощ, хората ще спрат да се избиват, но уви. Ашока предвиждал опустошителните последици, които би имала една война с такива напреднали технологии, война като тази, разрушила древната индийска империя "Рама" няколко хиляди години преди Ашока.

Само преди няколко години китайците откриват няколко документа на санскрит в Ласа, Тибет, и ги изпращат в универстета Чандригар за превод. Д-р Рут Рейна каза наскоро, че документите съдържат указания за построяването на междузвездни космически кораби! Според нейните думи методът на задвижване на корабите бил анти-гравитационен и бил основан на система, аналогична на тази на "лагима", незвестната сила на егото, съществуващо в човека, което според древните текстове е достатъчно силно за да се противопостави на всякаква гравитация. Според хиндуистката йога именно "лагима" е силата, която позволява на човек да левитира. Д-р Рейна казва, че според документа от преди хиляди години, на борда на тези машини, които в текста били наречени "астра", древните индийци можели да изпратят хора на която и да е планета.

Смята се също, че документите разкриват тайната на "антима" или "шапката невидимка" и на "гарима" или "как да станем тежки като скала".

В началото съвременните индийски учени не взели тесктовете на сериозно, но след като китайците обявили, че използват част от информацията в тяхната космическа програма, ги подложили на сериозни проучвания. Това беше един от първите случаи, в които правителство официално обявява, че прави експерименти с антигравитация. Ръкописите не казват точно дали са били правени междузвездни пътешествия, но съобщават за планувано пътуване до Луната, макар че не става ясно дали в действителност е било осъществено. Единия от великите индийски епоси, Рамайана, съдържа доста подробна история за пътуване до Луната, осъществено с вимана ( "астра" ). Всъщност в епоса е описана битка с атлантски кораб на Луната.

През 1875, в храм в Индия, е открит Вайманика Састра, ръкопис от 4-ти век пр. н. е. Написан от Барадвай Мъдрия, ръкописът използва дори по-стари документи за източнци. В него има информация за управлението, подготовка за дълги полети, защита на корабите от бури и светкавици и указания за превключване на слънчева енергия от енергиен източник, който звучи като анти-гравитация. Ръкописът е съставен от осем глави с диаграми, описващи три вида кораби, включително апарати, които не могат да горят нито да се счупят. Той също описва 31 основни части на тези машини и 16 материала от които са строени. Материалите поглъщали светлина и топлина, заради което били използвани при построяването на виманите. Няма съмнение, че виманите са задвижвани от някакъв вид анти-гравитация. Те се излитали вертикално и били способни да висят във въздуха като съвременните хеликоптери и дирижабли. Барадай Мъдрия споменава не по-малко от 70 авторитета и 10 експерта по въздухоплаването в древността. Виманите стояли във Вимана Гриха, нещо като хангар. Споменава се, че са задвижвани от някаква жълто-бяла течност, а понякога и от живачна течност, но изглежда писателите не са били много наясно със същността на течността. Много вероятно е по-късните писатели на тази тема просто да са преписвали от по-древни текстове и съвсем разбираемо, да не са били наясно с начина на задвижването на виманите. Жълто-бялата течност прилича много на газьол, но много вероятно е виманите да са имали няколко начина за задвижване, включително двигатели с вътрешно горене и дори реактивни двигатели

Интересно е да се отбележи, че нацистите първи вкарват в употреба реактивен двигател за тяхната ракетна система фау. Хитлер и част от неговите приближени се интересували от Индия и Тибет и изпратили експедиции дотам още в началото на 30-те и е много възможно някои от древните текстове да са се оказали накрая в ръцете на създателите на реактивния двигател

В Рамаяна и Махабхарата са описани машини, които при движението си изхвърлят голяма струя от задния си край

Друга книга, наречена Самаранганасутрадара, описва как са построени виманите. Възможно е живакът да е имал нещо общо със задвижването или по-вероятно с насочващата система . Ръкопис от Мохенджо-Даро в Пакистан ( смята се, че това е един от "Седемте Града Риши" но по вероятно да е бил град на Атлантите, там както знаем е господствала Инана.), който все още не е дешифрован, е бил намерен и на друго място - Великденските острови. Ръкописът от Великденските острови, наречен Ронго-Ронго, също не е дешифриран и изглежда почти по същия начин както този от Мохенджо-Даро

В един тибетски текст четем: "Бима прелетя в своята колесница, блестяща като Слънцето и гърмяща като гръмотевица... Летящата колесница светна като пламък в лятното небе... тя профуча като комета... Беше все едно светеха две слънца. После колесницата се издигна и цялото небе се освети."

В Махавира от Бавабути, джайнски текст от осми век, преписан от по-стари текстове пише: "Въздушна колесница, Пушпака, съпровождаше много хора до столицата Ауодия. Небето е пълно с изумителни летящи машини, тъмни като нощта, но вдигани във въздуха от светлини с жълтеникав пламък

Ведите, древни хиндуистки поеми, смятани за най-старите индийски текстове, описват вимани от най--различен вид и форма, наречени на различни животни. За нещастие, виманите, както и повечето научни открития, се използват за военни цели. Атлантите използвали техните летящи машини, "вайликси", подобни на виманите, за да поставят света под техен контрол, ако може да се вярва на индийските текстове. Атлантите очевидно са били технологично по-напреднали от индийците и със сигурност са били по-войнолюбиви. Въпреки че не са известни текстове, описващи атлантските вайлакси, частична информация получаваме от езотерични и окултни източници, които описват тези машини

Подобно на виманите, вайлаксите били с цилиндрична форма и можели да се движат както под вода, така и в атмосферата и дори в открития космос. Други машини имали форма на чиния и също можели да се потапят под вода. Рамаяна, Махабхарата и други текстове разказват за жестоката война, която се разразила между Атлантида и Рама преди около 12.000 години. И двете страни използвали оръжия, които човек живял преди първата половина на 20 век не би могъл да си представи. Текст от Махабхарата гласи : "...( оръжието представляваше ) един единствен снаряд, зареден с цялата сила във Вселената. Нажежен стълб от дим и пламъци светъл като хиляди слънца се издигна в цялото си великолепие..

Железен гръм,

Гигантски пратеник на смъртта,

Който превърна в пепелища цялата раса на вришните

И на андаките

...телата бяха обгорели

До неузнаваемост

Косите и ноктите окапваха;

Съдовете се чупеха без видима причина,

И птиците станаха бели

...След няколко часа

Цялата храна беше заразена..

...за да избягат от този огън

Войниците се хвърляха в потоците

За да измият себе си и въоръжението си..."

Изглежда Махабхарата описва атомна война! Описването на подобни сцени не е рядкост, но описанията на битки, в които се използва фантастично разнообразие от оръжия са доста често срещани в индийските епоси. В един от тях се описва дори битка между вимана и вайликс на Луната!

По-горе написаното доста точно описва как би изглеждала атомна експлозия и какви биха били последиците от радиацията върху населението. Скачането във водата е единствения начин да отложиш смъртта. Когато през по-миналия век археолози откриват Мохенджо-Даро, те откриват трупове, лежащи по улиците, някои от тях държащи се за ръце, все едно внезапно ги е сполетяло нещо ужасно. Тези скелети са сред най-радиоактивните скелети намирани някога, заедно с тези, намерени в Хирошима и Нагасаки. Няма логично обяснение за превръщането на каменни градове и крепости в стъкло, освен ядрен взврив. Освен това, в Мохенджо-Даро, добре планиран град с прави улици и канализационна система по-добра от тази в съвременна Индия и Пакистан, по улиците били "открити буци черно стъкло". Тези парчета стъкло вероятно са от глинени съдове, които са се стопили от високата температура

"На сутринта, Рама взе небесния си кораб и се подготвя за излитане. Корабът е голям, двуетажен. Имаше много стаи и прозорци. Произвежда мелодичен звук, той се извиси в небето . "

"Когато един зъл демон Равана отвлича Сита, жената на Рама, той я сложи в неговия кораб и се насочи в мрежата. Но Rama унищожи кораба на Ravana, и донесе Sita. " Оръжията, с които Rama унищожава кораба, са наречени "стрелите на Индра" След унищожението на Рама от ядрено оръжие и потъването на Атлантида, светът потъва в каменната епоха, а модерната история започва няколко хилядолетия след това. Изглежда обаче, че не всички вимани и вайликси от Рама и Атлантида са изчезнали. Построени да се употребяват хиляди години, много от тях може би все още се използват, както свидетелстват "Деветимата незнайни мъже" и ръкописа от Ласа. Тези тайни общества или братства от изключителни, просветени човешки същества са помагали за откриването на много от технологиите, които познаваме сега

Интересно е да се отбележи, че когато Александър Велики нахлува в Индия преди 2000 години, неговите историци записват, че на едно място били атакувани от "летящи огнени щитове", които прелетели над неговата армия и изплашили конницата. Тези летящи чинии не използвали оръжия срещу Александър, може би от милост, и Александър продължил похода си в Индия. Предполага се, че част от виманите и вайлаксите се съхраняват в Тибет или някое друго място в Азия. Пустинята Лоп Нор в западен Китай е известна с голяма активност на НЛО. Все пак не всички НЛО-та може да се отнесат към виманите. Без съмнение някои са притежание на армиите на различни държави, а други са от извънземен произход .                                                                                                                        Махариши Bharadwaja нVimanika Шастра Ръкописът "Виманика Шастра " бил намерен през 1875 г. в един от храмовете на Индия. По мнението на учените този трактат бил написан в IV век пр.н.е. на основата на по-ранни текстове и бил нещо като практическо пособие за построяване и експлоатация на вимани. В този трактат детайлно били описани летателните апарати и приборите в тях. По тези описания лесно може да се разберат приборите, изпълняващи функциите на фотоапарат, радар, прожектор и пр. Съдейки по всичко, тези прибори са използвали енергията на слънцето. Има и описания на различни видове оръжия, при това с разрушителна сила. Любопитно е, че на много места в трактата има описания на дрехите на пилотите и дори на тяхната диета. Споменават се 3 вида метали: саундалика, мауртхвика и сомака. Говори се и за сплави, които могат да издържат на много високи температури. Друга глава е посветена на оптиката – огледала и лещи, които могат да се слагат на борда на виманите за визуални наблюдения. Те били 7. Едното се наричало "Огледало на Пинджула" и било предназначено за защита на очите на пилотите от ослепяващите “дяволски лъчи” на противника. Енергиите, които привеждали виманите в движение, също били 7 и те се използвали поред, като двигателят се превключвал от една енергия на друга.Самите вимани били 4 типа: Рукма Вимана, Сундара Вимана, Трипура Вимана и Шакуна Вимана. Първите две имат конусовидна форма и три отсека, във втория има помещение за пътници.
Трипура Вимана – е по-голям "самолет", който може да се използва и като подводен апарат.В индийските текстове се говори и за космически градове, които като грамадни орбитални станции се въртят около Земята. Виманите осъществявали връзката между Земята и орбиталните станции. Някои от тях можели да превозват над хиляда души, а други – само по един човек.Епосите твърдят, че за изработването на неразрушим летателен апарат трябва да се извършат определени ритуали и да се произнасят мантри. И че виманите могат да стават невидими след извършване на определени манипулации. Пилотът можел да измени външния вид на виманата, като й придаде за маскировка вид на облак, а за сплашване на противника – формата на лъв или тигър, или пък облика на прекрасна жена – за отвличане на вниманието. Много са интересни описанията на поета Чу Юн, живял в 3 век пр.н.е. Той описал летателна машина, на която той лично прелетял над пустинята Гоби. Описание на летателни апарати има и в устното народно творчество на народите на Непал. В непалските епоси се говори, че тайните на полета били известни само на така наречените яванас – светлокожи хора от източното средиземноморие. Очевидно става дума за древните траки, в чиито митове освен мита за Икар се споменават и други полети на човека с помощта на спомагателни средства.

За полети на летателни апарати се споменава и в древния Вавилон. В древновавилонския кодекс "Халката", например, се казва, че “управляването на летяща машина” е велика привилегия. За летателни апарати се споменава и в древновавилонския "Епосе за Етан", написан 2500 години пр.н.е. Там се говори, че шумерският цар летял на гърба на гигантски орел. В епоса се описва ландшафтът така, както е невъзможно да се опише дори от най-високото дърво или скала: споменават се цветна мозайка на засятите с различни култури полета, реки като нишки ккуна Вимана и др. В друг вавилонски ръкопис, "Силфр-ала", вече се говори за летателен апарат, като се дава детайлно описание. За него е написал в своята книга Рене Ноонберг.                                                                                                                                                                                                                                                   Има подобни текстове и в Полинезия. Местните легенди разказват за светлокожи хора, дошли от запад на "бестящи лодки", които "плавали над морето". И у народите на други островни групи има легенди за “летящи канута”.Една от най-интересните находки, потвърждаващи, че в древността хората са можели да летят, са “колумбийските самолетчета”, които са цяла ескадрила – намерени са 33 броя! Едно такова самолетче представлява златна фигурка с дължина 4 сантиметра. Такива самолетчета са открити през 19 век не само в Колумбия, но и в Перу, Коста Рика и Венецуела, което говори за широкото им разпространение. Датират се 500-800 г. пр.н.е. Специалисти установили, че колумбийските самолетчета имат великолепни аеродинамични свойства.Най-удивителното на тези самолетчета е това, че на тях са нанесени знаци, които поразително напомнят финикийската писменост. Това говори за това, че хората в древността може би са имали въздушни междуконтинентални комуникации.В Египет още през 1848 г. в храма на Сет Първи в Абидос открили странни изображения, които тогава сметнали за древни механизми, и едва в наше време учените стигнали до извода, че това са изображения на летателни апарати, например въртолети. До тях има апарати, удивително приличащи на съвременни свръхзвукови изтребители. Подобни изображения били намерени и в Карнакския храм.Световно известният уфолог Ричард Хогланд твърди, че египтяните са произлезли от марсианци, посетили някога Земята... По-късно американските автоматични изследователски станции, изпратени към Марс, заснели там “пирамиди” и “лице на сфинкс”.                                                                                                                                                                paranormal-news.ru/news/voennyj_letchik_ob_aviacii_drevnikh/2011-09-17-3764

3 коментара:

  1. фантазии , луди хора !БЯГАЙТЕ

    ОтговорИзтриване
  2. СПОРЕД ДОСТА УЧЕНИ В НАРОДНИТЕ ЕПОСИ,В МИТОВЕТЕ И ЛЕГЕНДИТЕ СА КОДИРАНИ МИНАЛИТЕ ЕПОХИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Много интересно! Благодаря !мисля си, ромите не сме ли потомки на рама?

    ОтговорИзтриване