четвъртък, 14 януари 2016 г.

# ЕНЕРГИЯ ДИРЕКТНО ОТ ВРЕМЕПРОСТРАНСТВОТО #




В „Изгубената наука“ на Джери Василатос има интри­гуваща информация, че някои скали може би съдържат напъл­но естествени квазикристали. Както става ясно, доктор Чарлз Бръш - американски физик и химик, изучавал гравитацията през викторианската епоха, открил някакви скални отломъци, познати като „базалти наЛинц“, които падали доста по-бавно от другите материали - с малко, но измеримо отклонение. Докато ги изучавал, той установил, че те притежават необичайни количе­ства „излишна топлина“. И макар това да звучи абсолютно налуд­ничаво за повечето хора, изглежда напълно смислено, когато си спомним, че ако разполагаме с правилното сцепление /това означава правилна геометрия/, - наистина можем да получим ефект на гравитационен щит и дори бихме могли да започнем да черпим енергия директно от времепространството.



Доктор Томас Таунсенд Браун се сдобива с мостри от тези скали и установява, че те съвсем спонтанно отдават изненадва­що висок волтаж топлина. Дори най-обикновено докосване на камъните с жици дава автоматично няколко миливолта, а ако се разрежат на повече парчета, при събирането им се получава цял един волт енергия, при това напълно безплатна. Браун констатира още, че тези скални батерии се засилват най-много към шест часа вечерта, а са най-слаби към седем сутринта – което показва, че светлината и топлината на Слънцето имат декохерентен ефект върху енергията, която те черпят. Освен това рабо­тят по-добре на по-голяма надморска височина, вероятно заради ефекта на пирамидите, който съществува в планините. Други изобретатели, като например Ходованек, независимо от Браун повтарят и потвърждават резултатите му.
Според Василатос някои изследователи са ходили до Андите, където са получили до 1,8 волта от един-единствен скален къс. Очевидно е, че колкото повече графит има в скалите, тол­кова по-висок волтаж енергия произвеждат. И което е най-хубавото, Браун установява, че те издават два напълно различни електрически сигнала. Единият е устойчив, но другият се мени под влияние на слънчевата активност, както и на позиции­те и конфигурациите между Слънцето и Луната. Открива още, че далечните пулсации на гравитацията от космоса пораждат малки електрически изригвания в скалите. Подобни заряди са регистрирани и в други скални отломъци богати на силиций. Таунсенд Браун успява да регистрира активност на пулсари и свръхнови много преди те да бъдат обявени от радиоастрономите. Регистрира и слънчеви изригвания нищо, че камъните са на­пълно изолирани от радиоактивност, топлина и светлина.
В същата книга Василатос разказва за работата на доктор Томас Хенри Морей - поредният непризнат учен, който очевид­но открил още по-мощна скала със същите характеристики. Мо­рей говори за нея като за „шведския камък“ и така и не съобщава откъде го е взел. Камъкът представлява мек сребристобял ма­териал, който той открива в два различни региона - единият от скална издатина в кристална форма, а другият от мек бял прах, който той събира от вагон. Когато се опитва да използва крис­тала като пиезоелектричен детектор на радиовълни, сигналът, който получава, е толкова силен, че изгаря слушалките му. Дори и най-големият високоговорител би изгорял, ако му пуснем мно­го силна музика. Морей използва този материал за създаване­то на изключително мощен уред, използващ безплатна енергия. Още първият му прототип, в което парчето „шведски камък“ е колкото циферблат на ръчен часовник, успява да подхранва ед­новременно 100-ватова електрическа крушка и 655-ватова елек­трическа печка. Колкото по-дълбоко заземяване прави, толко­ва по-ярка става светлината. През 1925 година той демонстрира тази технология пред компанията „Дженерал Електрик“ в Солт Лейк Сити, както и пред няколко специалисти от университета „Бригам Янг“. Аудиторията му прави всичко по силите си, за да докаже, че това е някаква измама поради което получава раз­решение да разглоби уреда - но не открива нищо измамно. По- късно Морей разработва прототипи, които успяват да използват по петдесет киловата енергия - достатъчни, за да задвижват една малка фабрика за цял ден, всеки божи ден, без дори да се налага да се плаща за енергия.
През 1931 година Томас Хенри Морей прави постъпки за по­лучаване на патент, но непрекъснато се сблъсква с отказ. А през 1939 година Асоциацията за електрификация на селските реги­они изпраща „научен експерт“ и няколко други за среща с Мо­рей. Оказва се, че гостите носят пистолети и възнамеряват да го убият, обаче Морей имал пушка с която ги прогонва. От този момент нататък сменя всички стъкла на колата си с бронирани и осъзнава, че трябва непрекъснато да носи револвер. За щастие след този момент вече никой не го притеснява, но и технология­та му остава все така непризната.

По-късно той открива, че „шведският камък“ има и други странни свойства. Например, свързвайки го с най-обикновен ра­диоприемник той установява, че се настройва към звуците от разговорите на хората наоколо, както и към други обичайни дей­ности на доста големи разстояния, въпреки че там няма никакви микрофони. Отива до източниците на звуците за да потвърди, че действително ги е уловил. Камъните се оказват носители и на значителен целебен ефект. А през 1961 година Морей открива, че може да насочва енергийните полета, генерирани от негови­те уреди, за да създаде микрокристали от злато, сребро и платина - и то не от какво да е, а от напълно безполезна почва, идваща от местата, където някога са копаели за подобни елементи. Пръст съдържаща първоначално само 0,18 унции злато на тон, започва да произвежда до 100 унции злато и 225 унции сребро. Оказва се, че Морей е постигнал мечтата на алхимиците - трансмутацията, само дето той започва с миниа­тюрни кристалчета злато, сребро и платина, които вече са били в почвата, карайки ги да нарастват значително - до размерите на семена. С помощта на подобна технология успява да произведе олово, което се топи при невероятно високи температури, и мед, която е изключително здрава и топлоустойчива и която той из­ползва за производството на лагери за високоскоростните мото­ри. Друга от смесите, които той разработва, започва да се топи при още по-невероятни температури. Според Василатос, Морей се опитва да синтезира и самия „шведски камък“, подлагайки го на изчерпателен микроанализ. От тези резултати днес знаем, че главният компонент в камъка е ултрачист германий, който съ­държа малко и относително безобидно количество радиоактив­ност, която много лесно може да бъде изолирана.

През 50-те години на XX век Артър Адамс, пенсиониран електроинженер, открива в Уелс гладък, сребристосив матери­ал, който също поражда невероятни количества енергия. Кога­то специална батерия, изработена от парчета от този камък е потопена във вода, енергията става още по-голяма. А когато ка­мъните се вадят, водата продължава да произвежда електричес­ка енергия часове наред - доста подобно нафантомния ефект на ДНК. Британските власти изземат цялата документация на Адамс под претекст, че го правят с цел „бъдещо разпространение сред обществото“. Очевидно въпросното бъдеще все още не е настъпило.
А започнах от - ТУК!
Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар