вторник, 24 януари 2017 г.

БЪЛГАРИТЕ И ПИСМЕНОСТТА НА ДРЕВНАТА ТРОЯ

През XIX век се случват много неща, които променят науката. Жан Франсоа Шамполион разчита египетските йероглифи. Норвежкият учен Кнудсон прави първите опити да разшифрова хетската писменост. През 1898 г. войските на Османската Империя напускат окончателно остров Крит. Така за британския учен Артър Еванс става възможно да направи проучвания там и да се натъкне на минойската цивилизация. Най-разтърсващото откритие обаче е това на Хайнрих Шлиман.





http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_plate_001_lg.jpg


Извършвайки разкопки в областта Хисарлък, Турция той доказва, че обезсмъртената от Омир Троя не е мит. Ахейското нашествие и опит да завладее градът на цар Приам се оказват реално събитие. Целият свят притаява дъх в очакване на повече информация за живота на цар Приам, благородния Хектор, Парис и неговата възлюбена Елена.





http://cache.graphicslib.viator.com/graphicslib/media/17/archaeological-site-troy-photo_1343767-770tall.jpg



http://classconnection.s3.amazonaws.com/1674/flashcards/703973/jpg/troy-2.jpg





http://ancientgreece.ru/images1/greece.jpg
http://ancientgreece.ru/


Шлиман не разочарова никого. В продължение на колко години той успява да открие не един и два археологически слоя на мястото на древната Троя. Намерена е интересна керамика, оръжия, скелетни останки и не на последно място изящни златни украшения. Представянето на най-красивите от тях, германският учен преодставя на своята съпруга София. С това си действие Шлиман сякаш пробужда духа на хубавата Елена.





http://www.archeologienadosah.cz/sites/default/files/clanky/sophia_schliemann_philosophyofscienceportal.blogspot.com.jpg





http://www.bible-archaeology.info/Priam-treasure.jpg



http://web.grinnell.edu/courses/cls/s03/cls248-01/gallery/TroyGallery/images/troy012.jpg


Съкровището намерено от германския археолог е наистина впечатляващо. Обеците, огърлиците, диадемата не са загубили първоначалния си блясък. Несъмнено дарбата на древните майстори ще да е била голяма. Най-ценното от гледна точка на науката обаче не е златото, а нещо друго. Става дума за обекти, чиято значимост на времето Шлиман подценява. Това са керамични съдове и тежести за вретена, станове, върху които са гравирани особени знаци. Те се отличават рязко от писмеността на съседите на троянците – хети и лувити. Няма прилика и с египетските йероглифи, или пък клинописите на Шумер и Акад...


Проучвайки писмеността използвана от народа на цар Приам, първото, което ме впечатли бе количеството знаци, които са типични за нас българите. Става дума за символи, които се срещат по ритуални хлябове, сандъци за чеиз, носии, повезки. На различни предмети могат да се видят кръстове, свастики и други слънчеви символи.





http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_plate_025_lg.jpg





знаци от Троя имащи ясни парaлели с със символи от българското народно творчество


Разбира се писмеността на древните троянци се е състояла от доста повече знаци. Могат да бъдат изолирани над тридесет с различни форми. Броят е такъв, че спокойно може да се приеме, че се касае не само за идеограми, но и за символи притежаващи звукова стойност, т.е. древни букви. С тях народът на цар Приам е белязвал ясно своята собственост.




http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_023_lg.jpg



http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_312b_lg.jpg





http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_367_lg.jpg





No. 296. Inscription on a Trojan Whetstone
http://www.hellenicaworld.com/Greece/Literature/HeinrichSchliemann/en/images/ill_pg_368c_lg.jpg




Тази древна азбука, която е ползвана преди повече от три хилядолетия притежава необичайно голямо количество сходни форми с тези на старобългарските руни. Не става дума за две-три съвпадения, а за над тридесет. Колкото и невероятно да звучи, писмеността на старата Троя показва родствена връзка със свещените символи на нашите деди.










Как да си обясним това? Как е възможно народи, които са отделени един от друг на хиляди години да имат почти идентични знаци? Чудо ли е това? Все пак според официалната историография дедите ни са се оформили като народ в Средна Азия и са се установили на Балканите около 2000 години след Троянската Война. Официално няма допирни точки между народът на цар Приам и старите българи.


Oбщоприетите теории не винаги са верни. Всеки разумен и прогресивен човек знае, че история и политика винаги са били смесвани от недобросъвестни личности. Дори събития от недалечното минало могат да бъдат представени под ужасно изкривен вид. Какво остава за деянията от преди векове и хилядолетия...


Приемем ли, че дедите ни са местен народ, всичко си идва на мястото.Точно това – нашите балкански корени дават логическо обяснение на приликата между троянската писменост и старобългарските руни.


Учените знаят добре, че основателите на Троя са балкански преселници. За това свидетелства сходната керамика:“Ceramics were no longer made on a wheel, and betray strong influences from the Balkans. The houses were different. There may have been a connection to the Phrygians , who migrated from Thrace to Asia Minor: Troy may have been a first stop during this migration”.


http://www.livius.org/to-ts/troy/troy_VI-VII.html


Това, че възпетият от Омир град е основан от траки, се доказва от характера на топонимите Ἴλιος /Илиос, Ζέλεια/Зелея, Πέργαμος/Пергам, Γάργαρα/Гаргара Ἴδή/Ида, хидронимите Σκάμανδρος/ Скамандър, Θύμβριος/Тюмбриоси т.н. Всички те имат ясни паралели в Тракия, а най-интересното е, че етимология намираме в българския език. *


Не по-малко важни са сведенията на различни стари автори, определящи българите като палеобалкански народ.Мястото, в което се намира Троя спада към областта Мизия. Троада е само една от петте части на Мизия – “The principal city of this part was Pergamum, from which the country is also called Mysia Pergamene (Μυσία Περγαμηνή; Strab. l.c.; Ptol. 5.2. §§ 5, 14.) 3. TROAS ( Τρωάς), the territory of ancient Troy, that is, the northern part of the western coast, from Sigeium to the bay of Adramyttium.“ – (W.Smith Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood).


Тук е мястото да се спомене, че в продължение на хиляда години различни автори отъждествяват старите българи с мизите и Мизия с България - μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καϑέστηκεν ὄνομα, μυςῶν ἔθνος, Mesia hec et Vulgaria…Това правят Св.Йероним, Лъв Дякон, Михаил Гавала, Михаил Аталиат, Йоан Кантакузин,Никита Хониат, Фотий Тесалийски, Деметрий Хоматиан и др.


Освен с мизите българите биват сравнявани и с друго тракийско племе – пеоните - Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι. За Йоан Цеца няма съмнение, че българите от неговото време са старите пеони. На това мнение е и летописецът Йоан Зонара - Д. Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374.


Херодот казва за пеоните, че са колонисти от средите на трояните -They declared to him that they had come to give themselves up to him, and that Paionia was a country situated upon the river Strymon, and that the Strymon was not far from the Hellespont, and finally that they were colonists from the Teucrians of Troy - V. 13.


http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5010.htm


Ето къде е разковничето! Ето обяснението на загадката защо троянската писменост показва такава смайваща близост със старобългарските руни. Ние сме потомци на най-древното население на Балканите, население, което е основало много колонии в Европа, Средна Азия и не на последно място Троя.


Градът, в който е властвал цар Приам е създаден от преселници от различни тракийски племена – мизи, тевкри, пеони. В по-късни времена тези племена са се консолидирали в една общност позната като българи.


Потвърждение за това получаваме и от факта, че троянската писменост показва силни прилики и с възникналия в Тракия Линеар А. Тази система е използвана на обитавания от траки остров Крит. Там още през XVIII век преди Христа са документирани имена като Диза, Питак, Арей, Реза. Последното е известно и в Илиaда под вида Резос, цар Резос. Питак от друга страна е име на цар на едоните споменат от Тукидид.


В сравнителната таблица са представени успоредиците между знаците от Троя, Линеар А и старобългарските руни.






T-Троя
БР- Български руни
ЛА-Линеар А


Жалко е, че никой от учените ни в миналото не се е заел да направи сравнение на знаците от Троя с руните на дедите ни. Ако това бе направено на нас щяха да ни бъдат спестени множество унижения, загуба на територии. Стотици хиляди българи нямаше да бъдат подлагани на геноцид, а името на народа ни щеше да се радва на престиж.


Светът можеше да знае, че тези, които са изградили белостенната Троя не са изчезнали в небитието и, че ние българите сме техни пълноправни наследници. Лингвистите нямаше да се чешат зад врата правейки опити да разгадаят какъв е бил троянския език. Та това е повече от ясно! Нужно е само да се провери с речта на кой народ се тълкуват топонимите и хидронимите край Троя.


Един непредубеден анализ би показал, че в основата на Илиос, Зелея, Пергам, Ида, Скамандър, Тюмброс, са българските думи илъ, зелiе, праг, видя, каменъ, тъма, бара. За всеки разумен човек би станало ясно, че ние говорим развита форма на езика на цар Приам, Дарес, Димас, Парис и техния праотец Дардан. Тези благороднически имена имат смисъл на български.


Леонид Гиндин свързва Приям със санскритската дума прия – приятен, достоен. Сроден с Приям е тракийският етноним приянти и старобългарската дума приянтънъ –приятен. Други близки по значение наши думи са прияя – оказвам добро влияние, приятно, приятел.


Дарес се обяснява със стблг. даръ-дар, подарък. Сродно на него е Дардан, чийто вариант намираме в българското лично име Дародан – Й.Заимов, Български Именник, с.80.


Димас се обяснява със стбл. дымъ-дим и отговаря точно на българското Димо.


Троянският принц Парис носи също тракийско име, което е със значение борецът (Г. Батаклиев- Антична Митология, стр.122). Пαρις/Парис всъщност е гръцкия вариант на Барис, а това е само вариант на българското име Борис идващо от боря се. Парис/ Барис е сродно на тракийските имена Далебор, Мукабор, Кетрибор, Борискос. Вместо това да бъде оповестено на българския читател, някои учени ни залъгваха, че името на цар Борис I било тюркско…


За пореден път се убеждавам, че перото е по-страшно оръжие от меча. За пореден път ми става ясно, че лъжите и манипулациите погубват повече хора отколкото едно калено острие. С хистрост и измами нашето съзнание бе промито, накараха ни да вярваме в нелепи измислици, да забравим кои сме. Отнета бе славата ни, престижа ни, заслугите ни. С тях се накичиха тези, които с фанатизъм горяха българската книжнина и съчиниха безброй лъжи за нас...но всяко зло е до време.


Днес истината излиза на бял свят за ужас на мошениците. Днес българите започват да се пробуждат и да осъзнават, че притежават сила. Изцеленото съзнание кара много от нас да търсят примера на предците, да бъдат уверени, честни, почтени, благородни и да не се плашат от бедите. Основата за една нова България вече е положена, остава само да продължим градежа с упорство, вяра и любов един към друг.






Използвана литература и пояснения:


1. H.Schliemann, Illios, the city and the country of the Trojans, London, 1880;
2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
3. W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;
4. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press,London, 1999
5. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, HarwardUniversity Press, London, 2000;
6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
7. Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;
8. Й. Заимов, Български Именник, БАН, София, 1994;
9. Г.Батаклиев, Антична Митология, Изд. Д-р П.Берон, София, 1985;


* Ἴλιος /Илиос е алтернативното име на Троя. Селище с идентично име е съществувало и в Тракия. Вл.Георгиев сравнява Илиос със стблг. илъ-кал, тиня. На пръв поглед изглежда страно, такова богато селище да носи название кал, тиня. Да, но градът е построен точно в такава област – заобиколена с блата и глинести земи. Най-важното в случая е това, че топоними като Иловица, Иловицата се срещат на много места в нашите земи – Тетово, Ярлово, Добринища, Българичево, Близнак и др. Това показва, че ние сме наследници на тези, които са създали европейския и малоазийския Илиос.


Съществува и друг троянски топоним, който притежава българска етимология. Касае се за споменатият от ОмирΖέλεια/Зелея - Hom. Il. 2.824. Названието на древното селище може да се обясни със стблг. зелiе – трева, зеленина. Както можем да очакваме, дори и днес съществуват сродни български топоними. Това са Зелениково, Зеленик,Зелениче, Зеленок, Зеленуша, Зеленово...


Цитаделата, крепостта на Троя, там където търси подслон семейството на цар Приам носи името Πέργαμος/Пергам. Подобно на Илиос, то е идентично на селищното име Πέργαμος/Пергам от земите на Траките – Хер., История VII-112. Името Пергам е сродно на хетката дума паргасти-височина, лувитската паркуи-висок и българската дума праг, чието първоначално значение е височина. Укрепленията винаги се правят на високи, трудно достъпни места.


Γάργαρα/Гаргара е най-високият връх на намиращата се в близост до Троя планина Ида. Името е сродно на тракийския топоним Γαρήσκος/Гарескос. Елементът гара означава гора, планина, като най-близката дума е блг. диал.гарица-горица.


Дори името на планината Ἴδή/Ида притежава паралел в Тракия, това е селището Ἴδη/ Ида – Д.Дечев, с. 214. Има и друго с подобно име, става дума за Ἴδακος/Идакос. То е споменато от Тукидид в работата му “Пелопонеските Войни” – VIII.104. Значението на Ида е високо, видно място, обяснява се с диал.гл. вида-видя, виждам.


Σκάμανδρος/ Скамандър е име на река течаща край Троя и известна също под названието Kάμανδρος/Камандър. Елементът бива свързан от Вл.Георгиев с думата каменъ-камък. Скамандър/Камандър означава река влачещакамъни. Името е сродно на намиращите се на Балканите Асmonia и Κείμενος – Proc.Aed.IViv.


Θύμβριος/Тюмбриос отговаря на локализираните на Балканите Томарус/Tomarus, Тамон бари/Ταμονβαρι– Plin. H.N. IV. I, Proc.Aed.IV.xi. В Тюмбриос и Тамон бари намираме българските думи тъма и бара-рекичка.






 от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK

Няма коментари:

Публикуване на коментар