сряда, 15 февруари 2017 г.

ЗАКОН ЗА АНАЛОГИЯТА



Втори закон: ЗАКОН ЗА АНАЛОГИЯТА (Каквото горе, такова и долу)

Хермес Триметист (трижди великият Хермес) е гръцкото обозначение на египетския Тот, автор на „Херметичните текстове“ с поетично учение за сътворяването на света и по онова време е бил смятан за най-големия магьосник, който можел да прави съкровищата и съдовете недостъпни (херметично заключване). Той преподавал херметичния закон:

„Онова, което е долу, е същото като онова, което е горе. И онова, което е горе, е същото като онова, което е долу, за да допринесе за чудото на едно — единствено нещо.“

Някои познават това и като „Каквото на небето, такова и на Земята“. В макрокосмоса, както и в микрокосмоса действат едни и същи закони.

Пример:

Най-малката позната градивна материална частица е атомът. Той е съставен от протони, неутрони и електрони. Протоните и неутроните образуват атомното ядро, а обвивката възниква от невероятно бързото движение на електроните около него. Цялото се държи заедно от електромагнитна сила.

Разликата между различните атоми възниква от разликата в броя на електроните и протоните. Има 105 основни елемента, от които всеки съществува, защото има различен брои електрони и протони. Ако вземем ядрото на водородния атом и го увеличим до големината на детска топка тогава неговият единствен електрон ще отстои на приблизително 40 см от него. Това показва, че атомът почти изцяло се състои от празно пространство и материята сама по себе си е незначителна.

Гледано от тази страна, един блок олово се състои от празни пространства, които атомарните частици обикалят. Отдалечеността на твърдите частици съответства на отдалечеността на нашите планети в Слънчевата система. Разстоянията между небесните тела отговарят на отстоянията между нотите в музикалната гама.

Снимка на атомното ядро (1 пиктометър) съответства на снимка на Земята от разстояние 1 млн. километра и на Млечния път от разстояние 10 000 000 светлинни години.

Магнитното човешко поле в състояние на въртене изглежда точно така, както нашата въртяща се галактика. („Гео — наука“, издание 2/1990; „Хаос и креативност“ публикува много хубави снимки на току-що дадените примери.)

Както виждате всичко представлява една перфектна система, дори на пръв поглед да не изглежда така. Животът в микро — и макрокосмоса е подвластен на перфектни закономерности, Намираме тези закони навсякъде — в Слънчевата система, в кръвните клетки, в електричеството и в магнетизма. Тъй като материята се определя и държи цяла от електромагнитни сили, а хората са част и от материята, ние се подчиняваме на същите закони, като например привличането и отблъскването. В „Болестта като път“ Торвалд Детлефзен пише:

„Аналогията «каквото горе, такова и долу» има оправдание само тогава, когато сме готови да разпознаем вселената като космос (=ред). Космосът обаче се владее от закони и няма място за случайности. Случайността като непредвидено и незакономерно действие би превърнала космоса (реда) в хаос (= безредие). Ако сглобим един компютър, той представлява един малък космос. Той е конструиран според закони и работата му е зависима от тези закони. Ако човек запои в платките няколко транзистора, кондензатора и съпротивления, които не принадлежат на инженерната схема, то тези «презентатори на случайността» биха превърнали целия космос в хаос и компютърът няма да работи правилно. Същото важи и за нашия свят. Дори при първото случайно събитие той би престанал да съществува.

Пример: Ако човек пусне камък от известна височина, той няма да падне случайно, а закономерно надолу. Ако този камък уцели господин X по главата, то господин X няма да е уцелен случайно, а също закономерно. Нито фактът, че господин Х е уцелен по главата с камък, нито времето, когато това е станало, е случайно…“

Прави ли ви впечатление, че нито една звезда не излиза съвсем „случайно“ от орбитата си, кръвната клетка не плува срещу кръвотока или може би лятното цвете цъфти в случайно през зимата? Може би сте чували за електрон, който, докато обикаля орбитата на атомното ядро, „случайно“ е започнал да се движи на зигзаг? Цялата материя се състои от 105 основни елемента, изградени от неутрони, протони и електрони с абсолютно перфектно ритмично движение. Защо тогава, след като целият живот в нас и около нас подлежи на голям, равномерен ритъм, точно човекът да е единствената „случайност“?

Не съществуват случайности! Зад всяко събитие стои един закон. Ние не винаги можем да познаем закона от първия път, но това не ни дава право да отричаме съществуването му. Камъните са падали и когато законът за земното притегляне все още не е бил познат.

Човекът е точно копие на макрокосмическата вселена. Затова над оракула в Делфи пише: „Човече, познай първо себе си и тогава ще познаеш Бог!“

Няма коментари:

Публикуване на коментар