вторник, 20 юни 2017 г.

КАЙВАЛЯ ДАРШАНАМ СВЯТАТА НАУКА - ПРЕДИСЛОВЕИЕ

                 

Пророците от всички страни и времена са успявали в техния стремеж да познаят Бога. Влизайки в състояние на истинско озарение, нирвикалпа самадхи, тези светци са познавали Висшата Реалност отвъд всички имена и форми. Техните мъдрост и духовни завети са станали свещени писания на света. Въпреки че са облечени в пъстрите одежди на разноезични думи, Тези писания - едни открити и ясни, други - скрити или символични, са пълен израз на една и съща истина на Духа. Моят учител — Гуру Дева Гянаватар Свами Шри Юктешвар от Серампура (1855 — 1936) — както никой друг е успял да различи съществената основа между свещените писания на Християнството и Санатана Дхарма. Разполагайки свещените писания на безупречно чистата операционна маса на своя разум, той е бил в състояние да ги разсече със скалпела на висшата интуиция, и да отдели добавките и погрешните интерпретации на учениците от истините, както са оригинално дадени от пророците. Благодарение на духовната прозорливост на Гянаватар Шри Юктешвар, изразена в предлаганата на читателя книга, станало възможно да се установи пълно съгласие между трудната за разбиране Библeйска книга, Откровение и Санкхя философията на Индия. Както пояснява моят Гуру Дева във Въведение към своята книга, тези страници са били написани от него в изпълнение на поръчение на Бабаджи — светият Гурудева на Лахири Махасая, който на свой ред е бил Гурудева на Шри Юктешвар. Христосоподобният живот на тези три велики учители аз съм описал в своята книга "Автобиография на един йогин", издадена от "Дружеството за Самореализация" в Лос Анджелис. Санскритските сутри, поместени в "Святата Наука" ще излъчат допълнителна светлина на "Бхагавад Гита" и другите велики писания на Индия. Парамханса Йогананда 249 г. Двапара-Югa (1949 г. н.е.) Въведение [Тази Кайваля Даршанам (изложение на Крайната истина) бе написана от Прия Натх Свами1 , син на Кшетранатх и Кадамбини от фамилията Карада. По поръчка в Алахабад от Великият Учител (Махаватар Бабаджи) към края на 194 –та година от настоящата Двапара Юга това изложение бе публикувано за благото на човечеството.] Целта на тази книга е да покаже колкото е възможно по-ясно, че съществува дълбоко единство във всички религии; че няма никаква разлика в истините, проповядвани от различните вероизповедания; че съществува само един начин, по който светът, както външният, така и вътрешният, се е развивал; че съществува само една Цел, призната от всички свещени книги. Но тази изначална истина не може да се разбере лесно от всички. Разногласието, съществуващо между отделните религии, и невежеството на хората правят почти невъзможно да се повдигне воала и да се види тази велика истина. Вероученията подхранват дух на враждебност и разногласие; невежеството разширява пропастта, разделяща едно вероизповедание от друго. Само малцина особено надарени хора могат да се издигнат над влиянието на своята вяра и открият пълното сходство в истините, проповядвани от всички велики религии. Целта на настоящата книга е да се посочи хармоничното единство на различните религии и се помогне за тяхното сближаване. Тази задача е наистина титаническа, но намирайки се в Алахабад аз бях удостоен с това свято поръчение. Алахабад, свещената Праяга Тиртха, мястото на сливане на реките Ганг, Ямуна и Сарасвати, е мястото на събиране на светски хора и духовни последователи по времето на Кумбха Мела. Светските хора не могат да се издигнат над земните граници, в които са се затворили; нито духовните последователи, отхвърлили веднъж света, благоволяват да слязат долу и се омотаят в неговите бъркотии. При все това хората, които са изцяло погълнати от земни грижи, имат определена нужда от помощ и ръководство от онези свети същества, които донасят светлината на расата. Затова трябва да има място, където да е възможно събиране между тези два вида хора. Тиртха представя такова място за събиране. Разположен като че ли на брега на света, бури и вълнения не я засягат; садхута (аскети) с послание за благо на човечеството намират че Кумбха Мела може да бъде идеално място за даванe на указания на онези, които могат да ги приемат.

1 През 1894 година, когато бе написана тази книга, Бабаджи даде на автора титлата на „Свами”. Той бе по-късно бе формално посветен в Ордена Свами от Маханта (глава на манастир) на Буддха Гая, Бихар и прие монашеското име Шри Юктешвар. Той принадлежи на клона Гири („планина”) от Ордена Свами

Аз бях избран да разпространя такова послание, когато посетих Кумбха Мела, бидейки установен в Алахабад през януари 1894 година. Както се разхождах по брега на реката Ганг, аз бях повикан от някакъв човек и после бях удостоен с честта да разговарям с велика, свята личност, Бабаджи, гурудева на моя собствен гуру, Лахири Махасая от Бенарес. Това свято същество на Кумбха Мела бе следователно моят собствен Парамгуруджи Махарадж2 , макар че това бе първата ни среща. По това време на моят разговор с Бабаджи, ние говорихме за този особен вид хора, които сега обикновено посещават местата за поклонение. Аз смирено предположих, че имаше хора с много по-голяма интелигентност от повечето, които присъстват тук, хора, живеещи в далечни краища на света – Европа и Америка, изповядващи различни вероизповедания и са неосведомени за истинското значение на Кумбха Мела. Имаше хора, способни да общуват с духовните последователи, доколкото съответствува на интелигентността им; обаче такива интелигентни хора в чуждите страни бяха, уви, отдадени в много случаи на груб материализъм. Някои от тях, макар и прочути със своите изследвания в областта на науката и философията, не разпознават основното единство на религията. Отявлените вероизповеданията служат почти като непреодолими бариери, заплашващи завинаги да разделят човечеството. Моят Парамгуруджи Махарадж Бабаджи се усмихна и, удостоявайки ме с титлата Свами, ми поръча да напиша тази книга. Аз бях избран по непознати и непонятни причини да премахна бариерата и помогна да се установи основната истина във всички религии. Книгата е разделена на четири части, в съответствие с четирите етапа в развитие на познанието. Най-висшата цел на религията е Атмаджнанам – Себеопознаване. Но за да се постигне това, е необходимо познание за външния свят. Затова първата част на книгата се занимава с Евангелието (веда) и търси да установи фундаменталните истини в сътворението и опише еволюцията и инволюцията на Вселената.

2 Парамгуру буквално означава: "Учител отвъд", т. е. учител на учителя. Суфиксът "джи" придава особено уважение. Махарадж , "велик цар", е титла, често прибавяна към имената на изключителни духовни личности.

Всички същества, от най-висшето до най-нисшето във веригата на сътворяването, се стремят да постигнат три неща: Съществуване, Съзнание и Блаженство. Тези цели са предмет на обсъждане във втората част на книгата. Третата част се занимава с методите за осъществяване на трите цели на живота. Четвъртата част дискутира откровенията, идващи до онези, които са стигнали далеч напред по пътя на осъществяването на тези три идеала на живота и които са много близо до тяхното предназначение. Методът, който съм приложил в книгата е следният: най-напред давам санскритски цитат от Източните мъдреци и след това го обяснявам като се позовавам на свещените писания на Запада. По този начин съм се опитал да покажа, че няма никаква разлика, никакво несъответствие, а още по-малко конфликт между ученията на Изтока и Запада. Книгата е написана под вдъхновението на моя Парамгурудева и в тази Двапара Юга, епохата на бързото развитие на всички области на познанието, аз се надявам, че тя ще бъде от полза за онези, за които е предназначена. Едно кратко обсъждане с математическо пресмятане на югите ще изясни факта, че настоящата епоха на света е Двапара Юга и че са минали 194 години от тази Юга (1984 година), носещи бързо развитие на човешкото познание. От Източната астрономия знаем, че луните обикалят около своите планети, а планетите въртейки се около оста си, обикалят с техните луни около слънцето; и слънцето, с неговите планети и техните луни, взема някаква звезда за негов двойник и обикаля около нея за около 24000 земни години – небесен феномен, който предизвиква обратното движение на равноденствените точки по Зодиака. Слънцето има също друго движение, посредством което обикаля около един Велик център, наречен Вишнунабхи, който е седалището на творческата сила, Брахма, всемирният магнетизъм. Брахма регулира дхарма, умствената сила на вътрешния свят. Когато слънцето в своята обиколка около двойника си стигне до мястото, което е най-близко до този велик център, седалището на Брахма (това става, когато Есенното Равноденствие идва в първата точка на Овен), дхарма, умствената сила, получава такова голямо развитие, че човек може лесно да схваща всичко, дори тайните на Духа. В началото на дванадесети век есенното равноденствие се пада между фиксираните звезди на съзвездието Дева, което съответства на началото на Възходящата Двапара Юга. 
Виж диаграмата

                      

Тракиеца Дионис е Шри Рама

След 12000 години, когато Слънцето стигне в своето движение до точката, която е най-отдалечена от Брахма, великият център (а това става когато есенното равноденствие се пада в началото на Везни), тогава дхарма, умствената сила, стига до такова западнало състояние, че човек не може да долови нищо отвъд грубото материално създание. Отново, по същия начин, когато Слънцето в своя път на въртене, започне да приближава до великия център, дхарма, менталната сила, започва да се развива; това нарастване е постепенно завършено в другите 12000 години. Всеки от тези 12000 годишни периоди поражда пълна промяна, както външно в материалния свят, така и вътрешно в интелектуалния свят или електричен свят, и се нарича една от Дайва Югите или Електрична Двойка. По този начин за период от 24000 години Слънцето завършва една обиколка около своя двойник и свършва един електричен цикъл, състоящ се от 12000 годишна възходяща дъга и 12000 годишна низходяща дъга. Развитието на Дхарма, умствената сила, добродетел, обаче е постепенно и се обособява в четири различни етапа през 12000 годишен период. Периодът от 1200 години, в продължение на който Слънцето преминава през 1/20-та част от своята орбита, се нарича Кали Юга (виж Диаграмата). Тогава Дхарма, умствената сила, добродетел е в своя първи етап и е развита само четвърт; човешкият интелект не може да разбира нищо отвъд грубата материя на това винаги променливо създание – външния свят.

                       

Дева е знак противоположен на Риби. Есенното равноденствие сега се пада в Дева; срещуположното равноденствие е пролетното и то е в Риби. Западните метафизици считат, че главното значение е на пролетното равноденствие, затова казват, че понастоящем светът е в „Епохата на Рибите”. 

Равноденствията имат обратно движение във съзвездията; затова когато напускат двойката Риби-Дева, те ще навлязат във Водолей-Лъв. Съгласно изложението на Шри Юктешвар, светът е навлязъл в епохата Риби-Дева 499 години след н.е и ще навлезе във Водолей-Лъв 2000 години по-късно, а именно в 2499 година след н.е.


Периодът от 2400 години, за който Слънцето изминава 2/20 –ти от своята орбита се нарича Двапара Юга. Дхарма, умствената сила, добродетел тогава е във втория етап на развитие и е само наполовина завършена; човешкият интелект тогава може да разбира фините материи или електричества и техните качества, които са градивните първоизточници на външния свят. Периодът от 3600 години, по времето на който Слънцето изминава 3/20 – ти от своята орбита се нарича Трета Юга. Дхарма, умствената сила, добродетел тогава е в своя трети етап; човешкият интелект добива способността да разбира божествения магнетизъм, изворът на всички електрически сили, на които създанието уповава своето съществувание. Периодът от 4800 години по време на който Слънцето изминава останалите 4/20 –ти от орбитата си се нарича Сатя Юга. Дхарма, умствената сила, добродетел тогава е в своя четвърти етап и завършва пълното си развитие; човешкият интелект може да разбира всичко, дори Божествения Дух отвъд този невидим свят. Ману, велик риши (просветлен мъдрец) от Сатя Юга, описва тези Юги по- ясно в следния пасаж от своята Самхита:


[Четири хиляди години, те казват, е Крита Юга (Сатя Юга или „Златен век”). Нейното утро трае 400 години и периодът й на свечеряване е със същата продължителност (т.е 400+4000+400=4800). В другите три Юги с техните утрини и вечери, хилядите и стотиците се намаляват с по една (т.е 300+3000+300=3600; и т.н.). Този четириетапен цикъл, обхващащ 12000 години, се нарича Век на боговете. Хиляда божествени века правят един ден на Брама; и със същата продължителност е и нощта на Брама.]


Периодът на Сатя Юга е 4000 години във времетраене; 400 години преди и след нея са нейните сандхи или преходни периоди, прeдшествуващи и следващи Югите съответно; следователно общо цялата Сатия Юга трае точно 4800 години. При изчисляването на продължителността на другите Юги и Югасандхи се казва, че трябва да се извади една единица от броя както на хилядите, така и на стотиците, които показват периодите на предишните Юги и сандхи. От това правило се вижда, че 3000 години е продължителността на Трета Юга и по 300 години преди и след нея са нейните Сандхи, т.е преходните периоди, което прави общо 3600 години. Аналогично 2000 години е Двапара Юга и по 200 години преди и след са нейните сандхи; или общо 2400 години. Накрая 1000 години е продължителността на Кали Юга, със 100 години преди и след са нейните сандхи; или общо 1200 години. По този начин сборът на периодите на тези четири Юги е равен на 12000 години, която е продължителността на Дайва Югите или Електрическа двойка, две от които, което е 24000, прави електрическият цикъл завършен.


От 11501 година преди н.е, когато есенното равноденствие бе в началото на Зодия Овен, Слънцето започнало да се отдалечава от точката от своята орбита, най-близка до Великия център към точката, най-отдалечена от него, и съответно интелектуалната сила на човека започнала да отслабва. По време на 4800 години, през които слънцето преминало през една от Сатя Двойките или 4/20-та част от неговата орбита, интелектът на човека загубил напълно силата да разбира духовното познание. По време на следващите 3600 години, през които слънцето преминало през нисходящата Трета Юга, човешкият интелект постепенно загубил цялата си сила да разбира знанието на божествения магнетизъм. По време на следващите 2400 години, през които слънцето преминало през низходящата Двапара Юга, човешкият интелект постепенно загубил сила си да разбира електричеството и неговите атрибути. След още 1200 години Слънцето преминало през низходящата Кали Юга и стигнало до най-отдалечената точка на своята орбита от Великия център; Есенното Равноденствие било в началото на Везни. Интелектуалната сила на човека било така отслабнала, че той повече не можел да разбира нищо друго освен грубото материално създание. Периода след н.е около 500-та година бил най-тъмната част на Кали Юга и от целия 2400 годишен цикъл. И действително историята подтвърждава точността на тези пресмятания, направени древните индийски риши и отбелязва също, че този период във всички страни са господствали невероятно невежество и страдание на хората. От 499 година нататък Слънцето започнало да се приближава към Великия център и интелектът на човека започнал постепенно да се развива. По време 1100 години от низходящата Кали Юга, която ни довежда до 1599 година, човешкият интелект беше така притъпен, че не можеше да схване електричествата, Сукшамабхута, фините материи на сътворението. В политическия свят също, общо казано, нямаше мир в никое царство. В следващото след това време, когато завършил 100 годишен преходен сандхи на Кали Юга, ознаменуващ свързването със следващата Двапара Юга, хората започнали да забелязват съществуването на фините материи, панчатанматра или свойствата на електричествата; и започнал да се въдворява политически мир. Около 1600 година Уилям Гилбърт открил магнитни сили и забелязал присъствието на електричество във всички материални субстанции. През 1609 година Кеплер открил важни закони в астрономията, а Галилей конструирал телескопа. През 1621 година Дребел от Холандия изобретил микроскопа. Около 1670 година Нютон открил закона за гравитацията. През 1700 година Томас Савери използвал парна машина за издигане на вода. Двадесет години по-късно Стивън Грей установил въздействието на електричеството върху човешкото тяло. На политическата сцена хората започнали да се зачитат едни други и цивилизацията напреднала в много направления. Англия се обединила с Шотландия и образувала силно царство. Наполеон Бонапарт въвел своя нов легален кодекс в Южна Европа. Америка извоювала своята независимост и в много части на Европа царял мир. С напредъка на науката светът започна да се покрива с железопътни линии и телеграфни жици. С помощта на парни машини, електрически машини и много други инструменти, фините материи бяха използвани за практични цели, макар че природата им не беше напълно разбрана. В 1899 година, с завършването на 200 годишния Двапара Сандхи, преходен период, ще започне истинската Двапара с продължителност 2000 години, която ще даде на човечеството като цяло пълно разбиране на електричествата и техните свойства. Такова е велико влияние на времето, което управлява Вселената. Никой човек не може да преодолее такова влияние, освен онзи, който благословен с чиста любов, небесния дар на природата, стане божествен; бидейки кръстен в скритата течение Пранава, (свещената Ом вибрация), той достига Царството Божие. Положението на света в епохата на настоящата Двапара Сандхи (1894 година) не отбелязано правилно в индийските алманаси. Астролозите и астрономите, които изчисляват алманасите, са се ръководили от погрешни изчисления на известни санскритски учени (например като Кулука Бхата) от тъмната епоха на Кали Юга и сега поддържат, че продължителността на Кали Юга е 432000 години, от които до сега (1894 години) са изминали 4994 години, а остават още 427006. Мрачната перспектива за щастие не е вярна. Тази грешка се промъква в алманасите за първи път през 700 г. пр.н.е., по времето на царуването на Раджа Парикшит, точно след завършването на последната Двапара Юга. По това време Махараджа Юдхиштира, забелязвайки настъпването на тъмната Кали Юга, предаде трона на своя внук, споменатия Раджа Парикшит, а той заедно с всички мъдреци от своя дворец се оттегли в Хималаите, рая на света. Така не остава никой в двореца на Раджа Парикшит, който да може да разбере закона за правилното изчисление на Югите. Затова след завършването на 2400-те години на тогавашната Двапара Юга, никой не посмял да обяви, че настъпва Кали Юга и да започне да отброява годините й още от самото начало и да обяви края на Двапара Юга. Съгласно този погрешен метод на изчисление, първата година на Кали Юга била отбелязана като 2401 година в течение на епохата на Двапара Юга.

През 499 година след н.е., когато били изминали 1200-те години на низходящата Кали Юга и Слънцето било достигнало по своята орбита до точката, която е най-отдалечена от Великия център (когато есенното равноденствие бе в началото на Везни на небето), епохата на Кали в нейния най-тъмен период била пресметната като 3600 годишна вместо 1200.

Със започване на възходящата Кали Юга, след 499 година от н.е Слънцето започнало да се приближава към Великия център и в съответствие с това интелектуалната сила на човека започнала да се развива. Затова грешката в алманасите започнала да се забелязва от мъдрите хора на времето, когато установили, че древните риши са фиксирали периода на една Кали Юга само от 1200 години. Но интелекта на тези хора не бил още добре развит и те можели да разберат само грешката, но не и причината за нея. За да оправят някак нещата, те приели, че тези 1200 години, истинската епоха на Кали Юга, не са обикновени земни години, а Дайва години (години на боговете), състоящи се от по 12 Дайва месеци и с 30 Дайва дни, всеки, като всеки Дайва ден е равностоен на една слънчева година на нашата земя. По този начин съгласно тези хора 1200 години от Кали Юга трябва да бъдат равни на 432000 земни години.

За да дойдем до правилно заключение, обаче трябва да вземем под внимание положението на пролетното равноденствие през пролетта на 1894 година. 

Астрономическите справочници показват Пролетното равноденствие сега да бъде 20˚54΄36˝ отдалечено от началото на Овен (фиксираната звезда Ревати), и по изчисление ще се види, че 1394 години са изминали от момента, когато Слънцето е било в началото на Овен. 

Когато извадим 1200 години (продължителността на възходящата Кали Юга) от 1394 години получаваме 194 години за означаване на настоящата година от навлизането на света във възходящата Двапара Юга. Грешката от старите алманаси ще се изясни като прибавим 3600 години към този период от 1394 години и получим 4994 години, което съгласно преобладаващата погрешна теория представлява настоящата (1894 г.) година по Индийските алманаси.

[Отнесено към Диаграмата, дадена в тази книга, читателят ще види, че Есенното равноденствие е сега (1894 след н.е.) попаднало сред звездите от съзвездие Дева, и в възходяща Двапара Юга.]

В тази книга се споменават някои истини относно свойствата на магнетизма, неговите аури, различните видове електричества и т.н., макар че съвременната наука не ги е открила напълно. Петте вида електричества могат лесно да се разберат, ако човек насочи вниманието си към нервните свойства, които са с чисто електрическа природа.

Всеки от петте сетивни нерви има своя характеристична и уникална функция. Оптичните нерви провеждат светлината и не изпълняват функциите на слуховите или други нерви. Слуховите от своя страна провеждат само звука, без да изпълняват функциите на другите нерви и т.н. Така е ясно, че има пет вида електричество, съответстващо на петте свойства на космичното електричество. Що се отнася до магнитните свойства, силата за възприятие на човешкия интелект понастоящем е толкова ограничена, че би било съвсем безполезно да се опитаме да правим предмета разбираем за общата публика. Интелектът на човека в Третата Юга ще разбира свойствата на Божествения магнетизъм (следващата Трета Юга ще започне през 4099 г. от н.е). Но и в настоящото време има хора, които са преодолели влиянието на Времето и могат да разберат сега това, което е неразбираемо за обикновените хора, но тази книга не е за тези светци, които нямат нужда от нея. В заключение можем да отбележим, че различните планети, упражняващи своето влияние над различните дни на седмицата, са им дали и съответни имена, също така и отделните съзвездия от звезди, имайки влияние над различните месеци, са предали техните имена на Индийските месеци. Всяка от Великите Юги оказва своето голямо влияние върху периода, който обхваща, затова определяйки годините, желателно е да се посочва към коя Юга те принадлежат. 

Тъй като Югите се изчисляват от положението на равноденствието, методът за броенето на годините по отношение на съответната Юга се основава на научен закон; употребата на тази система ще премахне неудобството, възникващо вследствие свързването на съответните епохи с имената на изтъкнати хора, вместо с небесни явления на фиксирани звезди. Затова предлагаме да назовем и отброим настоящата година на написване на тази книга като 194 Двапара, вместо 1894 от н.е., за да покажем точното време на Югата която сега преминава.Този метод на изчисление преобладаваше в Индия до царуването на Раджа Викрамандити, когато бе въведена Самват ерата. Тъй като методът на Югите за изчисляване на годините се явява като най научен, ние го следваме и препоръчваме той да се следва от обществото. 

Сега, през тази 194 година от Двапара Юга, тъмнината на Кали Юга е отдавна отминала. Светът търси духовно познание и хората се нуждаят от взаимна помощ и любов. Публикуването на тази книга по поръчка на моя свят Парамгуру Махарадж Бабаджи, ще бъде, надявам се, от духовна полза. 

Свами Шри Юктешвар Гири Серампор, Западна Бенгалия 26-ти Фалгун, 194 Двапара Юга (1894 година след н.е.)


Няма коментари:

Публикуване на коментар