вторник, 4 юли 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 24




Grosser Light Vanishes into Eternal Rays of All Pervading Cosmic Joy. From Joy We Come, for Joy We Live, In the Sacred Joy We Melt. ~ Paramahansa Yogananda (1893 - 1952) 





Макроскопичната Светлина изчезва във вечните лъчи на цялата проникваща космическа радост. От радостта, от която идваме, за радостта, за която живеем, в свещената радост, в която се разтваряме.



В Него (Парабрахман) е източника на всички знания и любов, същината на всичката сила и радост.] Всемогъщата Сила (Шакти), или с други думи Вечната Радост (Ананда), която породи света; и Всезнаещото Усещане (Чит), което прави този свят съзнателен, проявяват Природата (Пракрити) на Бога, Бащата. Тъй като човек е подобие на Бог, насочвайки вниманието си навътре той може да разбере със споменатите Сила и Осезание единствените качества на своето Аз – Всемогъщата Сила като негова воля (Васана) с радост (Бхога); и Всезнаещото Усещане като негово Съзнание (Четана), което се радва (Бхокта).





" Има много нива на живот, които не можем да видим и знаем, все пак, които със сигурност съществуват. Има по-голям свят, достатъчно голям, за да включва безсмъртието.... духовната ни същност принадлежи на този по-голям свят... ако смъртта очевидно е факт, безсмъртието е вътрешна сигурност."
~Manly P. Hall



"What a liberation to realize that the “voice in my head” is not who I am. Who am I then? The one who sees that." 
~Eckhart Tolle 

"Какво освобождение да осъзная, че" гласът в главата ми "не е който съм аз. Кой съм аз тогава?...Този, който вижда това."


Когато превърнете настоящия момент — а не миналото и бъдещето — в средоточие на вашия живот, способността ви да се наслаждавате на това, което правите (а заедно с нея и качеството на вашия живот) рязко се повишава. Радостта е динамичният аспект на Битието. Когато творческата сила на Вселената осъзнае себе си, тя се проявява като радост. Не е нужно да чакате нещо „значимо“ да се случи в живота ви, за да можете най-после да му се насладите. В наслаждаването има повече смисъл, отколкото можете да си представите. „Да чакате да започнете да живеете“ е една от най-честите заблуди на несъзнателното състояние. Много по-вероятно е в живота ви да настъпи положителна промяна на външно ниво, ако успеете да се радвате на това, което вече правите, вместо да чакате да се случи нещо, благодарение на което да можете да се наслаждавате на това, което правите. Не се обръщайте към ума си за позволение да се наслаждавате на това, което правите. Единственото, което ще получите от него, е куп причини, които не ви позволяват да се наслаждавате. „Не сега — ще каже умът. — Не виждаш ли, че съм зает? Няма време. Може би утре ще започнеш…“ Обаче това „утре“ никога няма да дойде, освен ако не започнете да се наслаждавате на това, което правите сега.



Радостта от Битието е радостта да бъдеш осъзнат.

Пробуденото осъзнаване взема надмощие над егото и започва да ръководи живота ви. Възможно е да откриете, че в мига, в който една дейност, която сте вършили дълго време, се изпълни с мощта на съзнанието, тя започва по естествен начин да се разширява и преминава в нещо много по-голямо.


       
   
Думите, независимо дали се вокализират и превръщат в звуци или остават неизречени като мисли, могат да ви омаят с хипнотичната си магия. Вие лесно изгубвате себе си в тях, самохипнотизирате се и вярвате, че когато назовавате нещо с името му, знаете и какво е то. Фактът е друг: вие не знаете какво е то. Само сте прикрили мистерията, лепвайки й етикет. Всичко, било то птица, дърво, дори обикновен камък, и несъмнено — човешкото същество, е в основата си непознаваемо. Поради неизмеримата му дълбочина. Всичко, което възприемаме, изживяваме и мислим, е повърхностният пласт на действителността, нещо по-малко от върха на айсберга.


                





Под повърхностния външен вид нещата не само са взаимосвързани, но и свързани с Източника, от който произхождат. Дори един камък, а още повече едно цвете или птица, могат да ви покажат пътя към Бога, към Източника, към вас самите. И когато го погледнете или го вземете в ръка, и го оставите да бъде, без да му налагате име или умствен етикет, у вас възниква учудване, страхопочитание. Неговата същност безмълвно общува с вас и отразява като огледало вашата същност обратно върху вас. Именно това усещат великите художници, това успяват да предадат в картините си. Ван Гог не си е казвал: „Ето един стар стол“. Той е гледал, гледал и гледал. И е усетил битийността на стола. А след това е застанал пред платното с четка в ръка. Самият стол би струвал няколко долара. Но изобразен на картина, днес той струва над 25 милиона долара.


Когато не прикривате света с имена и етикети у вас се връща усещането за чудото, изгубено много отдавна — когато човечеството, вместо да използва мисълта, е било обсебено от нея. Дълбочината се връща в живота ви. Нещата възстановяват новостта си, свежестта си. И най-голямото чудо е изживяването на вътрешния ви аз като предшестващо всички имена, мисли, умствени етикети и образи. Но за да се случи това, трябва да разплетете и отделите вашето себеусещане, усещането за Битийността от всички останали неща, в които то се е вплело, иначе казано — отъждествило. 

      


Колкото по-бързо лепвате словесни или умствени етикети на нещата, хората, ситуациите, толкова по-плитка и безжизнена става действителността за вас, толкова по-глухи ставате вие самите за действителността, за чудото на живота, което непрекъснато се разгръща във вас и около вас Да, така можете да станете умни, но пък губите мъдростта, а с нея и радостта, любовта, творчеството и ведростта Те потъват в неподвижната пропаст между възприятието и интерпретацията. Разбира се, не можем да не използваме думи и мисли. Те имат своя собствена красота — но защо трябва доброволно да станем техни затворници?

       



Думите свеждат действителността до нещо, което човешкият ум може да схване — а то не е много. Езикът се състои от пет основни звука, произвеждани от гласните струни. Това са гласните а, е, у, о, у. Другите звуци са съгласните, произвеждани от натиска на въздуха: с, ф, г и т.н. Вярвате ли, че има такава комбинация от основни звуци, която може да обясни кои сте, или да обясни основната цел на вселената, или дори какво е едно дърво или един камък в своята дълбочина?

Екхарт Толе

              

Фалшивия аз, когото наричаме „его“.


Думата „аз“ въплъщава най-голямата грешка и най-дълбоката истина — в зависимост от това как се използва. В общоприетата употреба, тя не само е една от най-често употребяваните думи (заедно със свързаните с нея думи: „мен“, „ме“, „ми“, „мой“), но също и една от най-подвеждащите. В нормалната всекидневна употреба „аз“ въплъщава изначалната грешка, погрешното възприемане на това кой сте, илюзорното усещане за идентичност. Тоест егото. Илюзорното усещане за аза се нарича „оптическа илюзия на съзнанието“. Този илюзорен аз става основата за всички по-нататъшни погрешни интерпретации на действителността, на мисловните процеси, на взаимодействията и отношенията между хората. Вашата действителност става отражение на изначалната илюзия.

                  


Добрата новина е: ако сте в състояние да разпознаете илюзията като илюзия, тя се разпада.


Осъзнаването на илюзията е нейният край. Оцеляването й зависи от това дали ще я приемете погрешно за действителност. Като видите кой не сте, действителността на това кой сте възниква от само себе си.





                     



" Бягай от това, което е удобно. забрави за безопасността. живей, където те е страх да живееш. унищожи репутацията си. Бъди известен." 


~ Rumi




Петър Дънов: Жената не трябва да търси любовта на мъжа. Тя сама трябва да е извор, от който извира любовта. Тя да обича, няма защо да чака да бъ

Понеделник, 21 Март 2016 

Жената и мъжът са стъпала, чрез които се учим как да живеем с Бога. Жената е минус, а мъжът – плюс. Обаче истинското проявление се явява все в отрицателните полюси, течението отива все от плюс към минус. Жените носят културата сега. Мъжът е алфа, а жената – омега на нещата, там е насочена цялата енергия.

Две жени могат да живеят при един мъж, само когато едната се самоотрече в полза на другата.

Мъжът е условие за повдигане на жената и жената е условие за повдигане на мъжа. Жената търси в мъжа едно възвишено същество от Божествения свят. Мъжът трябва да стане проводник на духа, защото жената търси духа в света. Идеалът на жената е духът; а идеалът на мъжа е душата.

Вие изпитвате истинска любов и се чувствате вдъхновени, като срещнете жена, която има дух и душа, ум и сърце. Мъжът трябва да се вдъхновява, като срещне такава жена.

Ако жената може да подобри характера на мъжа си, тя има любов. Ако мъжът направи същото с жена си, той има любов.

Никога жената не трябва да плаче пред мъжа си, нито мъжът пред жена си.

“Жена“ от санскритската дума „зео“ означава „живот“ на български. „Мъж“ произлиза от санскритската дума „манас“, което означава същество, което мисли.

В какво се състои мъжеството? Аз наричам мъж онзи, който може да застане на страната на слабите. Аз наричам жена само онази, която може да превързва раните на страдащите.

Мъжът може да изправи жената, но не със сила. Жената може да изправи мъжа, но не с думи. Жената може да изправи мъжа с любов, а мъжът може да изправи жената с мъдрост.

Жената трябва да има свобода, но при условие че може да я използва като гради върху нея щастието и здравето на своя мъж. Жена, която не е свободна, мъжът й не е щастлив.

Мъжът, ако мисли, че може да наложи канон на една жена, той се лъже. И ако жената мисли, че може да наложи някакъв канон на мъжа, и тя се лъже. И мъжът, и жената всякога си остават такива, каквито са родени. Добрата жена се ражда добра, и добрият мъж се ражда добър.

Ако мъжът говори истината, жената няма да се съмнява в него.

Жената е противоположният полюс на мъжа. Мъжът обективно може да види себе си само в жената. И жената може да види себе си обективно само в мъжа. Мъжът е огледало за жената, а жената е огледало за мъжа. Ако се разбира човекът така, тогава мъжете и жените няма да се съблазняват и да са недоволни едни от други.

Мъжът и жената се съединяват, за да се развиват. Женитбата е необходима, за да се развиват и мъжът, и жената, да придобиват нови качества и да изучават законите.

Ако мъжът удари една жена, тогава ще дойде голямата астрална змия-жена, и ще му даде такъв урок, че с години ще го помни.

Ако мъжете и жените се съединят в името на онези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!

Мъжът представя главния мозък в човек, чрез който е свързан с външния свят. Жената представя слънчевия възел, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Слънчевият възел има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема чрез слънчевия възел или чрез симпатичната нервна система, е по-вярно от онова, което възприема чрез главния мозък.

Жената трябва да бъде по-силна в астралния свят, а мъжът трябва да бъде по-силен в умствения свят. Като влезе в любовта на мъжа, жената да чувства, като че лъха приятна хладина от него към нея, след като е била нажежена в топлината си. Под топлината на жената всичко расте и се развива. А за разбирането и приложението на любовта се изисква хладина, при която плодовете не се развалят.

Ако жената гледа на живота като на божествена проява, тя няма да се чувства ограничена и ще разрешава въпросите си правилно. Такава жена никой мъж не може да ограничи.

Жената не трябва да търси любовта на мъжа. Тя сама трябва да е извор, от който извира любовта. Тя да обича, няма защо да чака да бъде обичана!

Днес хората се страхуват от дреболии. Мъжът се страхува да не го напусне жена му, жената се страхува да не я напусне мъжът й. Защо се страхуват? Кой ги е свързал? Само връзката на любовта е вечна и неразривна. Ако сте свързани с Божията Любов, никаква сила в света не е в състояние да разруши тая връзва.

Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде учител, а другият – учител. Не се борете за първенство. Ако мъжът има вибрации, които могат да повдигнат ума на жената, тя да му даде място на учител, да не казва: „Аз не обичам да се подчинявам!“ Да се подчиняваш, значи да възприемаш енергията и да я обработваш. Това е култура!

От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.

Мъжът обича жена си, докато е здрава и красива. Щом се разболее и изгуби красотата си, той престава да я обича. Същото се отнася и до жената. Достойно е да обичаш грешен и грозен човек. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик към доброто и красивото в света.

Чудни са хората, като разправят, че някой мъж, ходи с някоя жена. Като ходи, какво от това? На вас какво ви пречи това? Господ ги е направил да ходят. Щом като Господ им е казал да се обичат, аз съм на тяхна страна. Правилното е това: да не се меси в чужди работи.

Ако мъжът има излишна енергия, нека я насочи към друга жена, но разумно, ако пък жената има излишна енергия, нека я насочи към друг мъж, но достойно и разумно. Обмяната е необходима.

Когато мъжът обича една жена, това е дар от Бога за него и благословение за нея от Бога.

Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не.За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби.

Ако няма мъж и жена, не може да има и човек. Затова всеки си търси половината. Ще търсиш своята половина из целия свят и като я намериш ще се ожениш за нея. Това е бракът, това е целият човек.

Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът.


Мъжът рядко цени както трябва Жената , поне докато не се е лишил от нея . Той не си дава сметка за недоловимата топлота , излъчвана от женския пол , докато е обкръжен от нея ; обаче отнемат ли му я , започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено , че не може да каже какво е то . Ако другарите му нямат повече опит от самия него , те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително . Но гладът не минава , а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен , а един ден ; когато тази празнота е вече непоносима , изведнъж настъпва миг на прозрение ... 

~ Джек Лондон ~


Повдигнете Жената и тя ще спаси света. 
~ Петър Дънов ~



ВСЪЩНОСТ , ВСЯКА ЖЕНА Е ЕДНО МАЛКО ДЕТЕ ...Тя обича да се държи детински понякога . Иска мъжът да я обгрижва с най-нежните си ласки , такива , каквито той би проявил към своето дете . Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно , и да внимава по никакъв начин да не я нарани . Но въпреки детското в нея, всяка жена иска да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана. Затова , позволявай на Жената да проявява детинство , но никога не я приемай като дете...

ВСЪЩНОСТ , ВСЯКА ЖЕНА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНА...Понякога дори е много по-силна от мъжа . Но тя не обича да показва тази своя сила винаги . Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си .Това й носи спокойствие и увереност . Понякога това , което може и сама да свърши го оставя , и очаква да го направи мъжът . Това я кара да се чувства още повече Жена !А и проверява колко е силата на мъжа до нея . Но , ако Жената е решена да покаже своята сила , тогава нищо не е в състояние да я спре или откаже . И ако тя си е наумила да направи нещо, знай , че непременно ще го стори...

ВСЪЩНОСТ , ВСЯКА ЖЕНА Е ЛЮБИМА...Винаги носи любовта в себе си .Трудно се разделя със скъпите за нея хора , трудно обиква , но стори ли го - истински обича ! За да се влюби една Жена по този начин , трябва съзнанието й да приеме това , което вече е приело сърцето й . Но тя никога не може да бъде накарана , насила да обикне някого . Затова , дори лесно да спечелиш сърцето й , ако не успееш да извоюваш място в мислите й , във всеки един момент може да те изостави . Разбира се , има и Жени , които не си тръгват , въпреки че не обичат мъжа , с когото са .Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание , което те често не успяват да преодолеят...

ВСЪЩНОСТ , ВСЯКА ЖЕНА Е САМА...Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно . И тя да бъде твоя изцяло . Тя си има един отделен , неин си свят , в който винаги е сама .Тя не допуска никой да влезе в него . И не съществува ключ , който е в състояние да отвори вратите на този свят . Самотата е нейното убежище ! И всяка Жена сама си решава , кога ще се спотаи в него . И колко време ще остане там . Ако се опиташ насила да я изведеш , докато тя се крие в своя свят , рискуваш да я загубиш завинаги...

ВСЪЩНОСТ , ВСЯКА ЖЕНА Е УМНА...Един мъж не може дори да си представи , на какво е способна една Жена . Въображението и възможностите й нямат предел ! Но за да ги извади на показ , трябва да е открила Мъжа на живота си ! Тя не пилее нахалост тези свои способности , пази ги единствено и само за своя Мъж . И ако ти си успял да се превърнеш в Истинския Мъж на Една Жена , значи действително си голям късметлия ! Защото от този момент нататък , животът ти никога няма да бъде посредствен...

ВСЪЩНОСТ , ВСЯКА ЖЕНА Е ЖИВОТ !Защото всичко в този живот добива смисъл , само ако Жената присъства в него ! Дори и такива обикновени неща , като храненето или пиенето на вода...

ЗАЩОТО : ВОДАТА , КОЯТО ПИЕШ ОТ РЪКАТА НА ЕДНА ЖЕНА...И ВОДАТА , КОЯТО ТИ САМ СИ НАЛИВАШ , НИКОГА НЕ СА С ЕДИН И СЪЩ ВКУС .
Ти можеш ли да усетиш разликата ?
Ако успяваш да я уловиш , значи ти си истински Щастливец ! Ако ли не – за съжаление , ти не Живееш...


Никога на обиждай Вещица/Веща , Знаеща жена . Защото никога не знаеш с какви сили ще ти се наложи да имаш работа. Тя не е просто Жена , тя е избрана от Духовете , и тези Духове я пазят като зеницата на окото си , и ще отмъстят на обиждащия . Ще отмъстят много жестоко и страшно . ~ Алистър Кроули ~ (THELEMA)


ТЪМНАТА СТРАНА НА ЖЕНСКАТА ПРИРОДА УРАВНОВЕСЯВА ОТЛИЧНО МЪЖКАТА ЕНЕРГИЯ . Ако такава жена срещне силен мъж, тя с лекота отдава в името на връзката им всичките съкровища на света. Тя си позволява да му отдаде от своята енергия в името на посоката и неговата увереност . Единствено истински мъж е способен да преведе жената край ръба на всяка пропаст . Дори тя да е със завързани очи . Сама жена рядко е способна на такъв подвиг . Само по себе си присъствието на силна жена е огромно изпитание за мъжа . И огромно благо . В нейно обкръжение мъжът е обречен в търсене на собствената си сила , на привличане на всички възможни и невъзможни за тази цел ресурси . Какво да се прави ? Силата може да взаимодейства единствено с друга сила . В противен случай мъжът ще бъде изхвърлен - като изхабена гума . 

из ~ Аромат на Вещица ~


Приемаща, очакваща! Мъжът да я Изпълни с Божествената Благодат с Космическата Пълнота! Жената трябва да поддържа празнотата в себе си . И трябва да се свързва и да остава с мъж , който има желание и намерение също да поддържа тази празнота . Мъжът може да се засади само в празна и свободна жена . Ако жената има очаквания , представи , мнения , мъжът не може да се засади . Там вече се е засадил друг мъж , макар и въображаем и несъществуващ . ~ Роси Тончева ~




НАЙ ВАЖНАТА ФУНКЦИЯ НА ЕДИН МЪЖ Е ДА ЗАЯВИ ЖЕНАТА В ЖИВОТА СИ , СЛЕД КОЕТО ДА Я ЗАКОТВИ И УДЪРЖИ . Мъжът трябва да закотви жената , независимо дали това е неговата жена или по-голямата жена - светът наоколо . Много малко мъже са научени на това умение . Това е умението да направиш непознатото практически приложимо . Това е изкуството на интелигентното съдействие между мъжа и жената . Мъжът сътворява . Жената не притежава силата да сътворява , така както мъжът не притежава силата да зачева . Мъжът е отговорен да сътвори само онези форми , които ще доведат до еволюция на осъзнаването . Не е възможно за жената да съдейства интелигентно на мъж , който не споделя с нея целият себе си и тя не зачева с неговото предназначение . Ако жената откликва с противоположното на това , което се опитвате да посадите в нея , значи се е предпазила от семето ви . Истинският мъж е склонен партньор и затова никога не може да бъде съблазнен . Той познава предназначението си и затова осигурява водачество , указва посоката и предписва метода . Поемайки пълна отговорност за акта на сътворението , той е този , който започва акта на интелигентно съдействие с жената и ще я накара да роди само онези форми , които ще извисят предназначението му и така и целия живот . 

~ Теун Марес ~


ЛИЛИТ - ПРАРОДИТЕЛКАТА НА ВЕЩИЦИТЕ

" Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде ." (Битие 1:27)
И по-нататък :
" И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание ; и човекът стана жива душа ." (Битие 2:7)
От тези цитати от Тората (Битие) става ясно , че човекът е създаден от две равностойни половини : мъж и жена ; от пръст, на която е вдъхнат живот . После следва заселването му в Едем и забраната да яде от Дървото на познаване на доброто и злото . И именно тук се появява загадката : Адам изведнъж се оказва сам в райската градина :
И Господ Бог каза : "Не е добре за човека да бъде сам ; ще му създам подходящ помощник ." (Битие 2:18)
"И Господ Бог създаде жената от реброто , което взе от човека и я приведе при човека ." (Битие 2:22)
И тука не е ясно , след като вече е създадена Жената , защо Адам е сам в райската градина и се налага да се създава нова Жена от реброто му , тоест Ева ???
Християнските преводачи на Стария завет всячески се опитват да изличат едно име от текстовете му . В канонизираните от Светата християнска църква книги паметта за нея е завинаги изтрита . В книгата на пророк Исая например то е заменено с "БУХАЛ" . В астрологията е известна като "ЧЕРНАТА ЛУНА" , като символа й е обърнат наобратно полумесец , оцветен в черно .
Това опасно и плашещо ги име е " ЛИЛИТ ".
В прочита на по-горните цитати от "Битие" се усеща изгубена логика и привидно липсващ текст .. Според древните текстове на Талмуд , Зохар и коментарите на известни равини от миналото , тя е първата жена на Адам и сама е "АДАМ" човек . 
СЪЗДАДЕНА Е ЗАЕДНО С МЪЖА И Е РАВНА ПО НЕГО НА СИЛА , ИНТЕЛЕКТ И ПРОИЗХОД . БЕЗСМЪРТНА КАТО НЕГО. И Е ПЪРВАТА БОЖИЯ ТВОРБА , ОПЪЛЧИЛА СЕ СРЕЩУ НЕРАВЕНСТВОТО , НАЛОЖЕНО ОТ ЧОВЕКА .
Тя отказва да се подчини на Адам , напускайки в знак на протест райската градина и отнасяйки със себе си знанието , което Бог Яхве й е дал – формулата , съдържаща тайното свещено име на Бога . Скрила се около Червено море и се присъединила към низшите демони . По този начин ЛИЛИТ станала - ПЪРВАТА ФЕМИНИСТКА В СВЕТА .
Оттогава датира и нейното ДЕМОНИЗИРАНЕ – ИЗРАЗ НА МЪЖКИЯ СТРАХ ПРЕД ИЗПЛЪЗНАЛАТА СЕ ОТ КОНТРОЛА МУ ЖЕНА . Светът на патриархата я описва като съблазнителка на мъжете , убийца на децата , демонка , заповедница на нощния свят и сама част от тъмнината на нощта .
Във Вавилонския Талмуд , чиито текстове са доста по-късно записани от тези на Тората , Лилит е описана като демонично същество с дълга коса и криле . Трактатът Шаббат , пък предупреждава самотно спящия у дома си мъж , че може да бъде обхванат от демоните на Лилит против неговата воля. Християнските коментатори от своя страна понякога й отреждат мястото на Сатаната , съблазняващ Ева да откъсне забранения плод .
В древната месопотамска култура праобразът на ЛИЛИТ, изобразена като царица на нощта , е хубава жена с криле , държаща в ръцете си жезъл и пръстен , съответно знаци на мъжкото и женското начало , и с крака , завършващи с птичи пръсти – още един намек за небесния й произход . Тя е стъпила на два лъва и има изобразени бухали от двете си страни . Смятала се е за причинителка на температура и болести по децата .Още е описвана като "ЛИЛИТУ" богиня на ветровете и бурите в древен Шумер . В пролога на Епос за Гилгамеш , ЛИЛИТУ е спомената като "КИ-СИКИЛ-УД-ДА-КАРА" или 'тази , която краде светлината' и се възприема като луната. Вавилонски текстове описват ЛИЛИТ , като проститутката на богинята ИЩАР , също така стари шумерски текстове твърдят , че ЛИЛИТУ е името на прислужницата на ИНАНА , богиня от подземния свят на Ерешкигал .
Въпреки , че повечето от легендите за нея идват от еврейския фолклор , описание на демона Лилит се явява и при персите , вавилонците , мексиканците , гърците , арабите , англичаните , германците , ориенталците и индианците . В средновековна Европа тя била обявена за жената на Сатаната.
Тя представлява една част от женската троица : първичната, земна и неопетнена част , женската сила като такава . За разлика от Ева , символът на съпругата , спътницата на Мъжа , и Мария , идеалът за майка , ЛИЛИТ ОТРАЗЯВА ТОВА , КОЕТО МЪЖЪТ НЕ МОЖЕ ДА ОПИТОМИ И СЪОТВЕТНО С ЦЯЛАТА СИ МОЩ СЕ ОПИТВА ДА ПОДТИСНЕ И ДЕМОНИЗИРА . Разделението на жената на светицата и проститутката все още го има – частта , която мъжът и обществото желаят и им е необходима , но в същото време се страхуват от нея и я подтискат . Лилит също олицетворява вещиците и магьосниците, акушерките и мъдрите жени от средновековието, които са били отлъчвани от обществото или убивани заради знанията си по контрацепция , раждане и грижа за здравето . Лилит като вещица е била изгаряна на кладата , Лилит е била ритуално кастрирана и лишена от клитор , Лилит се е покрила с бурка сред талибаните.
Тезата за чудовището ЛИЛИТ не се приема и от много еврейски феминистки .Те я описват като неподвластно на съблазните същество , неучаствало в грехопадението , и останало безсмъртно поради това . Нейната съпротива е срещу жаждата на Адам да властва над света , не срещу Бог . И тъй като не е престъпила заповедите на Бог Яхве да не яде от Дървото на познанието , тя е свободна и от отговорността за човешкия грях .
По-късно създадената ЕВА , от реброто на АДАМ забележете , в замяна на това е олицетворение на подчинеността и неравностойното положение на жената , продиктувано от партиархата. Тя е родствена на Адам , но не в онзи първоначален смисъл на прах , описан в Тората (Битие), а само като част от неговата плът . Именно плът , защото единствено първата жена на Адам е била надарена с равностоен на неговия дух .
Колкото ЛИЛИТ е жив и пълнокръвен образ , толкова ЕВА е неразвита и зависима физически и духовно от своя господар и повелител - АДАМ , респективно МЪЖА . Но тъй като също е Божие създание , в което е заложена мярката за първоначалното съвършенство на човека , втората жена на Адам усеща своята непълноценност и се стреми да я преодолее .
ТОВА ПОСТАВЯ МЪЖА В МНОГО РАЗДВОЕНО ПОЛОЖЕНИЕ . ОТ ЕДНА СТРАНА , НЕГОВОТО ОГРОМНО ЕГО И ЖАЖДАТА МУ ДА ВЛАСТВА В СВЕТА НА ФОРМАТА , ПОДОБНО НА БОГ В НЕМАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ , ОЩЕ СА МНОГО СИЛНИ . ОТ ДРУГА, ТОЙ ПОМНИ , ЧЕ Е ИМАЛО ЕДНА КРАСИВА , НЕЗАВИСИМА И ГОРДА ЖЕНА , РАВНА НА НЕГО И РОДСТВЕНА КАТО СИАМСКИ БЛИЗНАК , С КОЯТО НЕЩАТА СА МОЖЕЛИ ДА ИЗГЛЕЖДАТ СЪВСЕМ ДРУГОЯЧЕ , АКО НЕ Е БИЛА ОНАЗИ ПАГУБНА ЖАЖДА ДА ВЛАДЕЕШ И УПОТРЕБЯВАШ ДРУГИЯ НЕ СПОРЕД БОЖЕСТВЕНОТО МУ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ .
Ева е скучна , Лилит – вече недостижима . Тя отдавна е надраснала миналото , запазвайки своята независимост от Адам . Времето , през което Мъжът АДАМ и неговата втора Жена ЕВА е трябвало да се борят за своето физическо оцеляване , за нея са спечелени за развитието на духа години .
Тя държи в ръка небесната Тора . Не, не онази , записаната с мастило върху пергамент , а другата , истинската , написана с черен върху бял огън , която лежи на коленете на Бог Яхве. Първият мъж АДАМ също е вещ в тази божествена Пра-Тора , но той не търси ЛИЛИТ , за да се усъвършенстват нататък в изучаването на текста , а за да я постави в още по-неравноправно положение от предишното , опитвайки се да я превърне в своя втора жена . Онова , което веднъж е отказало да бъде употребено не по предназначение , няма да позволи същото и втори път . Лишеният от безсмъртието и смален от грехопадението човек греши в надеждите си , че Лилит страда от липсата на мъж и лесно ще склони да заеме мястото на втора съпруга в живота му .
ЛИЛИТ също греши обаче , като се надява АДАМ да се е отказал от първоначалните си намерения спрямо нея и да се е развил дотолкова , че да предпочете знанието пред властта .
След отказа на Лилит , Адам се връща при Ева и очерня пред нея първата си жена като демонка-вещица. Истината всъщност е , че именно те с Ева са подвластни на отровата , която Сатаната е впръскал в тях , и която непрекъснато взима надмощие в постъпките им . Нощем обаче мъжът продължава да сънува красотата на ЛИЛИТ и да копнее по нея .
Оттогава продължава да расте и онази пропаст между дъщерите на ЕВА и тези на ЛИЛИТ , първите незаслужено толерирани , вторите – незаслужено отхвърляни в човешкия свят . Невъзможността на дъщерите на Лилит да имат едновременно и знанието , и мъжа , им причинява същото голямо страдание , както Евините дъщери страдат от липсата на свобода и мъжко уважение .
РЕШЕНИЕТО НА КОНФЛИКТА Е , В НЕГОВАТА ГОТОВНОСТ ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ СВОЯТА СЕБИЧНОСТ И ДА СЕ ЗАВЪРНЕ ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ЗАМИСЪЛ НА БОГА . ПЪТЯТ КЪМ ДУХОВНО АНДРОГЕННИЯ ЧОВЕК , СЪСТАВЕН ОТ ДВЕ РАЗЛИЧНИ ТЕЛА , НО ОБЕДИНЕН В РАВЕНСТВОТО ПО ИНТЕЛЕКТ , ДУША И ПРАВА , ЯВНО ЩЕ Е ТРУДЕН И МНОГО ДЪЛЪГ .
Това е залегнало и в много древни учения като херметизма , гностицизма , розенкройцерството и катарите . Обединяването на мъжкото и женското начало и техните енергии ИДА и ПИНГАЛА , изозбразявано през вековете със символа на КАДУКЕУС , събуждането на сексуалната енергия Кундалини , през чакрите и канала на чистото съзнание Сушумна до сливането в коронната чакра и раждането на новата раса и изпълнението на първоначално залегналия Божествен План.

~ Митко Марашев ~


СЪВРЕМЕННАТА ВЕЩИЦА/ВЕЩА , ЗНАЕЩА ЖЕНА 

- премиера в Змиеносец , специално от автора Росица Тончева -

Във връзка с вещерската тема пиша този текст и той се базира основно на личния ми опит .
В тялото има три мозъка - умът , сърцето и корема . Вещицата е жена , която слуша коремния мозък , а не главния , но защото има куража да се довери и да се съпостави с една по разширена визия на съществуването . Всяка жена може да бъде вещица , това не е някаква привилегия , дадена на избрани . Но за тази цел компаса , пътеводната й светлина следва да бъде коремния и мозък . Също така за да стане жената вещица е нужен мъж , който да отвори вещерското в нея . Всеки мъж се стреми да отвори вещерското в жената , но малцина са умели в това начинание . Има и трети аспект - дълбочината на отварянето . Ако ровите с детска лопатка в земята и правите плитки дупчици ще засадите райграс , ако пробиете със сонда ще избликне петрол . И сега как се превежда това, като житейски модели ?
Ако вие като жена знаете по какви причини и защо сте с даден мъж , то вещерското у вас няма да се отвори , дори и мъжът да е осъзнат за това и да се опитва . Защото енергията ви е в главата, в преценките , в структурите , в светското и това е повърхностно , плитко ниво . Това са жени , които казват - "Аз съм с Иван , защото той е умен , красив , образован , богат , от добро семейство , ще ми купи кола , такъв , онакъв и т.н. Значи , жена от този модел не е почва . Мъжът си губи времето с нея , защото тя нищо не може да му даде , само ще го изчерпва и изчерпва , докато получи инфаркт , инсулт или високо кръвно . Тя не му дава сърдечна енергия и затова най-често мъжете боледуват точно от тези болести . Една жена е вещица , когато е с мъж , без да знае защо . Това е зовът на корема и тя просто го следва . За нея този зов е управителя на живота й , не светските шаблони . Вещицата не се интересува дали поведението й е приемливо и съответстващо на очакванията на мъжете и обществото . И в това именно е силата на тези жени . Пример : Гледах клип, в който Н.Кобилкина представя " новите " си /стари и изтъркани/ практики и съвети към жените . Единият съвет гласеше - " И запомнете - секс , най рано след трета среща ." Мнението на вещица - ако вие ЗНАЕТЕ и СЛЕДИТЕ кога трябва да направите секс , то вие предварително вече сте убили вещицата . Ще имате може би комфортна , материално обезпечена или съответстваща на очакванията на родителите ви връзка , но то ще е имитация на връзка , както и живота ви ще е една имитация . Вещицата прави секс , когато почувства зова и импулсния ток в корема и това може да е на първата среща , може и на десетата . Тя не се опитва да овладява , насочва или задържа този импулс , защото ако го прави вече е излязла от състоянието на вещица и е активирала вътрешния си мъж да следи и действа , а тогава защо и е външния мъж . Ясно е , че ако остане с него ще е по други причини и тези причини са чисто мъжки сметки и преценки. Предполагам сте гледали филми , в които търсят вода или петрол . Изведнъж струята избликва и обикновено хората са изненадани . Не сте забелязали да се показва как течността стои в Земята и разсъждава - абе , дали е подходящо да избликна сега , тези хора още не са подготвени за моето избликване , дали да не изчакам да направят поне три опита за да разберат колко целомъдрена и важна течност съм аз и да ме ценят повече ?
И сега опираме до опитността и куража на мъжа . Глупавият и неопитен мъж , вместо да поеме целия този поток , да застане на пост и да започне да управлява и насочва платната , той в този момент активира всичките си предразсъдъци и страхове - спа с мен на първа среща - дали не е лека жена , много е добра в секса - с колко ли го е правила / жената е добра , защото следва тялото си , с някой , който и е безразличен ще е пълно дърво /, много ме обича - дали наистина ме обича или целта и е да се докопа до богатството ми / интересно , в България мъже със собствен апартамент , кола и малък бизнес се считат за богати и мишени / . Всякакви такива мисли , да не се впускам излишно , започват да се въртят в нещастната глава на мъжа , защото мъжете не са развили вътрешния си център , с който да различат истината от преструвката . И мъжът вместо бързичко да се ориентира и да стане стопанин на потока , който е благодат и за него и за семейството му / енергията на жената захранва не само мъжа , но и родата му /, той застива в ступор и не прави нищо , или започва да обижда с унизителните си съмнения и подозрения жената . Това в отношенията с избликналата вода или петрол ще изглежда така : Вместо да прави кладенец и да полива или да построи съоръжения за петрола и да забогатява , той стои , гледа течащите към него блага и се чуди , или започва да ги засипва с пясък , защото не отговарят на представите му за това как е редно да се избликва и да се тече .
Резултатът е , че женската енергия започва да се разпилява и това разпиляване прави мъжа още по разрушителен . Мъжът твори и руши , жената съхранява и разпилява . Ако мъжът е разрушителен , жената разпилява . Трябва мъжът да е градивен , творчески за да може жената да съхранява .
В този момент корема на жената оттегля енергията си , и да , точно корема го прави . На някои това им изглежда като жената да се е обидила или да им отмъщава . И то донякъде е така , защото късата клечка остава в мъжа . Защото , ако мъж е отворил вещицата в жената , тази жена си остава вещица за цял живот . Тя излиза от отношенията , но енергията на вещицата е в нейното тяло и си остава на нейно разположение . Този който се е изключил от потока е мъжът .
И сега три ключови думи за мъжа - Ловец , Стопанин , Воин.
ЛОВЕЦА . Важна ли е сексуалната опитност при мъжа ? Да ! При тръгнал импулс от жената и неумело сексуално поведение от страна на мъжа , този импулс много бързо се прибира обратно и обикновено не се отваря повече . Първо трябва да си се научил да боравиш с лък и стрели и тогава можеш да уцелиш дивеча , ако си неумел и животното избяга няма да се върне повече .
СТОПАНИНА . Знае и е развил умения как да използва наловуваното за да се храни и да задоволи и очакващите от него - жена , деца , роднини . Майстор на пътя , на канала , на руслото , в което ще тече женската любов .
И според мен най-важната дума - ВОИН . Воина е човек , който може да превърне непознатото в практически приложимо . Воина гледа глината и вижда стомна за вода , гледа птицата и вижда самолет , гледа рибата и вижда подводница . Думата , която характеризира воина - КУРАЖ / обърнете внимание на символиката в думата / . Воина рискува , той се проваля и опитва пак , той не се уморява да опитва , изгонен през вратата ще те изненада от прозореца или покрива , а жена се лови с изненада , с нещо неочаквано , което разсейва вниманието на пазителката на потока , жена се лови с фокус .Тук визирам ловуването на вещицата в жената , а не пазаруването на някакво женско присъствие , с прилежащите тяло , домакински умения и придружителство . Война действа с увереност в непознатото , защото само така ще придобие опит и ще го превърне в познато. Не се страхува или пази от грешки , защото те ще му донесат опит за това как не се прави , как не трябва да бъде . И тогава той ще опита да пробие от друго място . Най любимата ми фраза от Теун Марес е : " Воинът се отличава от обикновения човек по това , че в ситуация , в която не знае как да действа , той действа така , сякаш знае ."
Сексуалността на жената - само един потенциал и нищо повече . Оргазмът - колкото по дълбок , толкова по вещерски . Необятно магично пространство , царство на невидимата енергийна празнота . В дълбок оргазъм съм виждала миналите животи на мъжа , визията за пътя му , чувала съм да ми говорят земните пластове и съм усещала болките на Земята . Толкова съм удивена , че понякога се питам колко ли е дълбоко това място и какво ли още има там .

автор : РОСИЦА ТОНЧЕВА



Агресията е съвсем нормално и всъщност необходимо условие за да може индивидът да предаде гените си /на чисто биологично ниво/. Има не малко книги по въпроса и то научни, напр. Агресия на Конрад Лоренц и Егоистичният ген на Ричард Докинс . В човешкото общество агресията е канализирана, защото иначе не биха оцелели по-слабите членове на обществото, както повелява нашата вече развита формула на живот. В предишни времена естествено, същите не са оцелявали. По въпроса с агресията е по-неприятен факта, че съществуват хора, които са силно агресивни и вътрешно празни. Те обаче имитират пълнота и се въздържат от агресия, защото играят като си позволяват да изявяват същата само когато имат слаб или зависим по някакъв начин от тях обект, както и когато няма опасност да бъдат наказани. Всъщност тези индивиди са истинският проблем на агресията, а не видимо агресивните, защото когато виждаш нещо е едно, но когато не го виждаш е друго. Когато човек е пълен, има душевност и разум, той може да управлява заложената му природно агресия и да я използва само когато и както трябва.

За да проясним това , нека разгледаме примера за АГРЕСИЯТА. При това много графично ще оприличим агресията на МЕЧ . Ако агресивността формира част от характера на човек , той би могъл да разгледа агресивността си и да реши , че това е грозно и опасно оръжие . Страхувайки се , че хората ще си мислят за него, защото е агресивен , човекът ще прекара години , опитвайки се да се освободи от своята агресивност, и през цялото това Време ще крие Меча си , толкова добре , колкото може. Всъщност може да го скрие толкова добре , че никой не би повярвал , че той е агресивен . Такъв човек ще чувства , че дори да не е успял да се освободи от агресивността си, той я държи здраво под контрол. Това е едно решение , и то такова , каквото повечето хора биха избрали. То обаче не е добро , защото криейки Меча си и отказвайки да го използва, човекът не се учи как правилно да борави с този Меч . Човекът е потиснал агресивността си , и какъвто е случаят с всички потиснати емоции , ще дойде ден , когато той ще бъде толкова плътно притиснат до стената , че внезапно ще извади Меча си . Тогава годините на потисната агресия ще се надигнат в силен порой на непреодолима ярост и без да знае как да владее Меча си правилно , човекът ще го размахва наоколо в неконтролирано разрушение . В своята неопитност при боравене с Меча той не само ще повреди всичко около себе си , но и неизбежно ще се нарани.
Очевидно това не е приемливо решение за Ловеца , който трябва да може умело да използва всичките си оръжия . Ученикът на ПЪТЯ НА ВОИНА трябва да разпознае агресивността си , не да я потиска . Това не означава , че на Ученика или пък на Ловеца е даден лиценз да упражнява агресията си върху околния свят, а по-скоро , че трябва да се научи да я използва конструктивно и майсторски при нужда .
Разпознавайки агресивността си и внимателно упражнявайки се с този меч , Ученикът с времето става умел фехтовач , напълно изкусен в боравенето с Меча .Агресивността , която е черта от характера на този човек , не е била изхвърлена от неговия остров на ТОНАЛА , а вместо това е превърната в ценен актив , напълно под негов контрол. АКО Е НУЖНО , ТАКЪВ ЧОВЕК ЩЕ ИЗВАДИ МЕЧА СИ ЗА МИГ И ПРЕДИ ДА ЗНАЕШ КАКВО ТЕ Е ВРЪХЛЕТЯЛО , ЩЕ ТЕ Е ОБРЪСНАЛ ГЛАДКО , АКО ТОВА СЕ ИСКА. НЯМА ДА БЪДАТ НАНЕСЕНИ ДЪЛГОТРАЙНИ ЩЕТИ. ЗАЩОТО БРАДАТА ТИ ПАК ЩЕ ПОРАСНЕ , АКО НАСТОЯВАШ ДА НОСИШ БРАДА , НО НИКОГА ВЕЧЕ НЯМА ДА ИСКАШ ДА СЕ ЗАЯЖДАШ С ТОЗИ ЧОВЕК . ОСВЕН ТОВА ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО СИ ЩЕ БЪДЕШ ИЗПЪЛНЕН С ВЪЗХИЩЕНИЕ ОТ НЕГО , ЗАЩОТО ТАКОВА УМЕНИЕ Е КРАСИВО И ВЪЛНУВАЩО ЗА НАБЛЮДЕНИЕ .

~The Toltec Theachings ~


"Ако все още търсим отговори и спасител извън нас, ние отдаваме нашата сила и не сме центрирани в нашата собствена истина. Ние не притежаваме нашия процес и нашата вродена мъдрост и таланти. По този начин, вратата към 5D реалността остава затворена и често откриваме себе си в една илюзорна 4D реалност, която имитира 5D преживявания за нас - и не осъзнаваме, че нашето духовно его расте тук всекидневно." 

Вера Ингеборг


НЕРЕАЛНАТА ПРИРОДА НА СТРАДАНИЕТО

Както всичко останало и страданието е материализирана вибрация. То е енергия, създадена от човешките Същества, а не, заложена в Изначалната им Първородна Същност при Сътворението. Страданието не е вродено, присъщо на човека, а измислено от него и егото му. И така е ескалирало, че е завладяло целия ви Свят, и личния, и общия. Просмукало се е навсякъде, пуснало е пипалата си и здраво се е закотвило като индивидуална и масова енергия. И най-вече е превзело ума на хората, които започнали да вярват, че то е нещо естествено, без което не може. Дори са го приели за градивно, пречистващо и издигащо. Но Истината е доста по-различна.

Да, след страдание често се случва катарзис и освобождение, както и израстване. Но причината не е то, само̀ по себе си. В неговата вибрация няма нищо Светло и позитивно, а обратно. Това, което ви помага и издърпва нагоре, е онзи Божествен механизъм, заложен във вас, когато се достигне определен праг на нещо, с него да се приключва и да се минава към следващ етап. Защото достатъчно сте напоили с дадена енергия честотното си поле. И за да се запази равновесието в системата, за да не се случи пробив в нея, или доминация на едно над останалите неща, които ви определят като Същности, се слага край. Самото насищане е вече натрупан опит и резултат. Не е нужно непременно да се материализира, особено в негативен план.

Страданието е въпрос на гледна точка и категоризация. Хората са тези, които създадоха такава величина, която обозначиха и започнаха да наричат с нея всички онези свои емоционални и чувствени изблици, родени от неудовлетворените им представи и желания, които се разминават с това какъв реално е животът им, физическото им състояние и материално битие. Както и всичко, нерезониращо с и необслужващо нуждите на собственото им его. Измислиха и свързаха със страданието толкова термини от човешката реч, които изпълниха ежедневието. Стана нормално на всяка крачка да се чуват думи като трагедия, нещастие, злополука, драма, болка, страдание, злочестие и т.н. Никой не си дава сметка, че словото е енергия, която се натрупва при постоянното повтаряне на едно и също. Тя създава един масов фон на ниски вибрации и негативизъм във всяко отношение. Прониква навсякъде, не само в умовете и телата ни. Променя ги, моделира и програмира, но ясно в какъв аспект и посока.

Страдание всъщност няма, защото не съществува в Божествената Реалност, а само в човешката. И е безсмислено в нашия Свят да му се отдава такова значение и да се отделя толкова много време, за да се обсъжда, да се търсят и намират всевъзможни начини за справяне с него. Как да се постигне това с нещо, което де факто не съществува?! То е плод на човешката свръхчувствителност, свръхемоционалност, его, егоцентризъм и илюзия. То е вик за внимание и задоволяване на желание и потребност от грижа и състрадание, които обаче са част от игрите и манипулациите на егото, а не са Истина и Светлина. Страданието е израз на това, че човек се възприема и изживява като жертва и по този начин то принизява Божествеността му, отнема вродената му Сила и го въвлича във водовъртежа на самосъжалението, гнева, страха. Отнема му знанието за собствения му капацитет, лишава го от възможността и способността да го изяви.

Хората до такава степен изгубиха умението да управляват Себе си и живота си, да бъдат господари на мислите, чувствата и делата си, да бъдат Истинското си Аз и да проявяват Божествените си притежания, които са техни най-естествени качества, че забравиха напълно Кои Са и Какво могат. Дори не се и опитват да подходят различно, да обърнат страната на монетата. Да погледнат с друго виждане и с други очи. Те твърдят неща, до които сами не са достигнали и просто са ги възприели от останалите по инерция и по навик. Това, което се тиражира в Обществото, в семейството, в приятелския кръг, то е общоприетото, общодостъпното, видимото, на повърхността. Без задълбочаване, без желание да се анализира и проследи кое откъде идва и защо. Да се открие коренът на всичко негативно в умовете и Сърцата и да се изчисти оттам.



ИСТИНСКИЯТ МАЙСТОР Истинският Майстор ВИНАГИ ЩЕ ИЗГЛЕЖДА КАТО ВРАГ И ТОВА Е КРИТЕРИЙ , че е Майстор . Фалшивият Майстор винаги ще ви помага да бленувате , да мечтаете , той никога няма да наруши съня ви . По-скоро тъкмо обратното – той ще ви даде успокояващи , транквиланти , ще ви успокои и утеши . Неговото учение ще е като приспивна песен , която ще ви пее , за да имате хубав сън . Само толкова. Истинският майстор е опасен . Доближаването до него е пълно с опасности . Правите го , поемайки риск и със страх , защото той няма да ви разреши да продължавате да спите , няма да подкрепя вашите блянове, т.к. тогава се изпуска целта . Той ще разруши вашите блянове, макар и толкова близки на сърцето ви . Мислите си , че вашите блянове са вашето сърце и когато те са разрушени , чувствате , че съществото ви е загинало. Все едно някой ви убива . Индусите са осъзнали това и казват , че истинският Майстор е като смъртта . Когато отивате при Майстор все едно отивате на смърт . ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА УМРЕТЕ , ЗАЩОТО САМО ПО-ТОЗИ НАЧИН ЩЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ВЪЗРОДИТЕ. 



- Душите могат ли да умират ? - попита Хермес.
- Да - отговори гласът на Озирис . Много от тях загиват при фаталното си слизане . Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание . Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си , Божествената искра , която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда , се завръща в етерните области като атом без живот , а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи .
Видението на Хермес продължава . При думите на Озирис , че душите могат да умират , Хермес настръхва . В този момент ревяща буря го обвива в черен облак .
Седемте кълба изчезват под гъсти пари . Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове , отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни , всред нечувани охкания и проклятия .
- Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно останалите ниски и злобни души . Тяхната мъка се свършва с разрушаването им , което е лишаването им от всякакво съзнание .

" Видението на Хермес " - Пимандър ( Корпус Херметикум )


“Знаещият за своята мъжка сила, 
но съхраняващ женската мекота, 
се явява Долината на Царството.
И тъй като той е Долината на Царството,
непреходната благодат няма да го напусне -
той отново получава безгрижно 
и непокварено състояние на дете.

Знаещият за своята светлина, 
но оставащ в сянка,
служи за образец на Царството.
И тъй като той е образец на Царството,
непреходната благодат няма да го подведе,
и той ще се възвърне към Безкрайното.

Знаещият за своята слава, 
но оставащ в разбиране,
се явява Долината на Царството.
И тъй като той е Долината на Царството,
непреходната благодат ще достигне в него съвършенство,
и той ще се върне към изначалното състояние.

Когато изначалното състояние на простота
се разпространило нашироко, били създадени вещите.
Възползвайки се от тези вещи, 
мъдрецът ще стане естествен предводител на работещите.
Heпричинявайки на никого обида, 
той ще управлява за благото на всички.”

Лао Дзъ из книгата "ДАО ДЪ ДЗИН".



"Вашият мъж не в ваш мъж. Той идва при вас воден от силното желание на Любовта да бъде споделена с Любов. Да изпита дълбините на най-съкровените чувства и да докосне вашата душа по незабравим начин. Вашият мъж е ваш избран учител и приятел в живота. И макар понякога уроците да са трудни, те винаги са полезни за развитието на душата, защото точно душата е избрала този човек да научи всичко така, че да го разбере. Любовта се ръководи само от Любов. Затова не искайте да променяте мъжа си. Това е сигурен начин да го загубите. И ако искате да спечелите сърцето му, махнете всички маски, свалете целия грим, бъдете себе си и не играйте роли. Вашият мъж повече ще се впечатли от добри жестове, добро отношение и уважение. Това не може да се сравни с тоалет на Роберто Кавали, ноктопластика, високи токчета и модерна прическа. 

Вашият мъж е ваш спътник и огледало. Каквото е вашето отношение към него, такова получавате и вие. Не забравяйте, че жената може да издигне мъжа или да го срине. Голяма е отговорността и. Когато има неизказани неща и илюзорни проекции върху мъжа, връзката страда. Да приемаме мъжа си такъв, какъвто е, е предизвикателство за душата. Веднъж сторено, дава свобода и на двамата. Докато душите ви имат какво да учат, заедно ще бъдете. И ако помните, че на Любовта и стига само Любов, ще вървите към по-осъзнато общуване и разгръщане на безкрайния заложен потенциал. Любовта понякога с кървави рани ранява, но те минават и остава научения урок. Тези уроци са елексир за душата. Затова не бойте се да изпитате споделената Любов с мъжа си. Любовта издига до най-високите върхове. Любовта дава смисъл, дава сили, дава цел, дава всичко. Любовта е щедра. Всичко, което можете да изпитате чрез Любовта е Божествено. Изживяното с мъжа ви ви изпраща в екстаз, отвежда ви по непознати пътеки, поемате по непознати пътища. Всичко това правите, защото вие знаете, мъжа ви като ваш верен приятел е до вас. Заедно сте, но не забравяйте, че той не ви придналежи. Не е ваша собственост и никога няма да бъде. 

Вашият мъж ще е с вас докато има пълната свобода да бъде себе си. И ако в крайна сметка, учейки уроците си, усвоявайки магията на Любовта вие все още сте заедно и искате потомство, това е подарък от Божествения свят. Децата ви са плод на вашата Любов, но и те не ви придналежат. Защото всеки живот е даден Свисше и само на Бога придналежите. А Бог винаги се грижи за чедата си и ги обича."


Този красив материален свят е нищо друго освен едино сенчесто отражение на реалността, в Божието царство.
Шримад Бхагаватам 01.19.13





Няма коментари:

Публикуване на коментар