четвъртък, 27 юли 2017 г.

Уравнението на живота



Ако знаехме, че атомите, танцуващи в телата ни, образуващи съвършената структура и форма на проявлението ни в този свят, са родени в сърцето на звезда, щяхме да засияем с пълния си блясък на божествени творения, венец на мечтата на Бог за красотата и хармонията на проявения микрокосмос, който сме. Щяхме да имаме силата и волята да сътворим най-приказния сън за себе в реалност и да изсвирим висшата октава на своето бъдене в материя и форма.


Ако знаехме, че душата ни е искра от сърцето на Твореца и около нея гравитират милиардите атоми и молекули, изграждащи тяло ни, и този свещен център ги поддържа свързани във всеки миг от съществуването ни в плът и кръв, щяхме да се удивим от величието на божествената креативност.

Ако знаехме, че нашите съставни части кореспондират по между си, чрез мислите и емоциите ни, със сигурност щяхме съзнателно да използваме тази стройна и организирана система за създаване на най-добрата версия на себе си и да повярваме истински в собствената си безгранична сила.

Ако знаехме, че отвъд познатия на петте сетива свят, съществува всеобхватно съзнание, породило всичко видимо и невидимо, че това съзнание е необятно, безначално и безкрайно и че ние сме сътворени по образ и подобие на него, страхът щеше да напусне нашия живот и на негово място пространството да бъде обитавано от най-светлите ни идеи, мисли, емоции и действия.

Ако знаехме, че силата, с която това вечно, всеобхватно, безначално и безкрайно съзнание твори, се нарича Любов и че няма нещо което да е по-реално от тази велика съзидателност, не бихме си позволили да внесем разрушителен импулс в тъканта на битието, който да отеква в безкрая на Вселената като тъжен зов, роден от страх и самота.

Ако знаехме, че носим в себе си искра от сърцето на Твореца, нашата душа, която одухотворява атомите, свързани в телата ни, дори не бихме си помислили, че истинската стойност на живота се съдържа в предмети, вещи и стимули, намиращи се извън нас. Красотата на творението, разбира се отразява в тях, но сами по себе си те извират от света на енергията и не биха съществували без силата на желанията ни, провокирали творческите импулси да ги породят и изведат в света на материята и формите.

Ако знаехме, че всяко проявление в света е среща на идеята с материята и от това взаимодействие се ражда физическата форма, щяхме да се потрудим да усвоим механиката на сътворението, за да се превърнем в майстори на съзиданието, рисуващи приказната картина на своята собствена реалност, пишейки най-красивия разказ за еволюция си.

Ако знаехме, че материята всъщност е енергия, разнородна по своята честота на вибрация, и че всяка наша мисъл, дума, емоция и действие оформят тази енергия в реални физически обекти, обстоятелства и събития, със сигурност щяхме да се опитаме поне да мислим, говорим, чувстваме и правим само това, което е в синхрон любовта, радостта и хармонията.

Ако знаехме, че от първата искра на сътворението Бог е вложил във всяка частица космическите принципи, породили законите, на които се подчинява всяко проявление в света на материята, нямаше да търсим логиката на живота извън нас и щяхме да чуваме по-често гласа на сърцето си, носещ мъдростта за съвършенството на естествения ред.

Ако знаехме, че разполагаме с огромна сила и разбирахме, че тя е вътре в нас и ние сме в нея и този постоянен танц на даване и получаване помежду ни е съвършеният обмен, чрез който всеки от нас се превръща в творец на собственото си битие, унинието и песимизмът щяха да изчезнат от живота ни, независимо от предизвикателствата, които се появяват.

Ако знаехме, че движението, развитието, еволюцията в нашия свят са белязани от два полярни импулса, които са част от механиката на творческия процес, щяхме да погледнем неутрално на нещата и да спрем да поставяме етикети за добро и зло, върху хора, предмети, вещи, обстоятелства, белязани от характеристиките на отрицателната или положителната скала на житейското махало. Тогава светът нямаше да изглежда дуален, а движен от две противоположни сили, чието присъствие е необходимо за да има растеж и разширение.

Ако знаехме, че от хармоничния обмен между мъжкото и женското начало, между мъжа и жената, зависи балансът в личните ни взаимоотношения и хармонията в света като цяло, със сигурност щяхме да се опитаме търпеливо и с любов да отглеждаме връзките си с противоположния пол и да се радваме на здраве, щастие, красота, хармония и изобилие, благодарение на осъзнатия обмен между двете проявени полярности на триизмерното битие.

Ако знаехме, че преди да се родим сами избираме обстоятелствата и уроците, които да усвоим, слизайки във физическа Вселена, едва ли щяхме да се чувстваме жертви на тези обстоятелства, а осъзнато, с пълна готовност бихме се осмелили да се впуснем в приключението на живота, опознавайки собствената си сила и роля на великата сцена на еволюцията на Универсума.

Ако знаехме, че Великото единно съзнание, което наричаме Бог, ни е дарило специален достъп до себе си, възнаграждавайки ни с уникалния комплимент, познат ни като свободна воля, никога не бихме упрекнали външния свят за резултатите от нашите съзнателни или неосъзнати избори.

Ако знаехме, че всяка наша мисъл, дума, емоция и действие чертаят пътя ни и рамкират реалността ни, вероятно не бихме си позволили лукса да мислим негативно, да преживяваме състояния на ниска вибрация и да действаме в разрив със съзидателната сила на любовта.

Ако знаехме, че с всяко свое действие създаваме сила, която ще се върне при източника си като бумеранг и от нас зависи, дали дарът, който ще получим ще носи съзидание или разрушение, не бихме навредили на никого в този свят.

Ако осъзнавахме своята собствена стойност и се прекланяхме пред величието и мъдростта на духа, нямаше да сме способни да понесем разрушителния импулс на завистта, злобата, ревността, гнева и със сигурност не бихме си позволили да петним името на ближния, защото във всяко човешко същество щяхме да съзираме съвършенството в творението на Бога.

Ако знаехме, че Вселената е място с неограничени ресурси и безкраен творчески потенциал, твърдението, че живеем в свят с нарастващи потребности и ограничени блага, щеше да ни изглежда несъстоятелно, страхът за собственото ни оцеляване щеше да изчезне завинаги, за да отстъпи дълго пазеното място на свободата да се разгърнем и осъзнаем себе си като автентични и неповторими творци на живота си.

Ако знаехме, че колкото повече даваме, толкова повече ще получим, защото освобождаваме в живота си място за новото и същевременно заявяваме на Вселената благодарността за собственото си изобилие, споделяйки го с другите, всеки път когато даряваме нещо от себе си, щяхме да преживяваме божествения екстаз на естествения поток на живота.

Ако знаехме, че преди да се родим във физически тела грижливо избираме качеството на времето и обстоятелствата, в които да се проявим, като съставяме конкретен план за заемния си път, който се опира на определени потенциални възможности за израстване и развитие и върху изборите, които правим в рамките на предварително избраната програма за реализация, щяхме всеки миг да питаме сърцето си, как да изразим най-висшата си октава в това прераждане и да представим на света, съвършената версия на себе си.

Ако знаехме, че всеки от нас има определено и незаменимо място в тъканта на битието, че носи уникален талант, който ще го отведе до пълна реализация и разбирането, че е проявление на Бога, творец на собствената си реалност и на колективната действителност, със сигурност нямаше да изпадаме в униние и да смятаме, че не сме достатъчно добри и заслужили, а щяхме да се впуснем в приключението, наречено живот, дарявайки света с най-доброто, на което сме способни.

Ако знаехме, че разполагаме с уникални инструменти за сътворение и пълномощно от Бог да ги използваме както пожелаем, щяхме мъдро да се стремим да усвоим до съвършенство работата с тях, за да изразим могъществото на великата идея вложена в нашето сътворение.

Ако знаехме, че съществува съзнание с неограничен потенциал за проявление на идеи и превръщането им във физически форми и обстоятелства, щяхме винаги да търсим начини да премахнем превръзките на очите си и да бъдем в непрекъсната връзка с този неограничен потенциал, който служи за материал да сътворим желаната реалност.

Ако знаехме, че всеки един от нас носи в плана на душата си основен мотив, задвижващ творческия му потенциал и той е различен за отделния човек, щяхме да се научим да не съдим ближния, да бъдем толерантни един с друг и да осъзнаем, че зад действията, думите и емоциите на всеки, стои стремежът да изрази подтика на душата си, независимо от нивото на съзнание на индивида.

Ако знаехме, че характерът на силата, която задвижва творческите импулси при всеки от нас е уникална, нямаше да има повод различният темперамент на околните да предизвиква негативна реакция у нас, защото щяхме да имаме разбирането, че разнообразието поражда красотата и хармонията в тъканта на битието.

Ако знаехме, че връзките, които изграждаме в живота си с родители, близки, приятели, съпрузи, деца, любими, колеги са предварително планирани и носят в себе си енергията на невидимо споразумение за еволюция, нямаше да изпитваме страдание, когато някой си тръгне, нито страх ние да го направим, защото ще знаем, че сме изпълнили договора, сключен с определена душа, за определен период от време и че на ниво божествено съзнание всички сме свързани завинаги.

Ако знаехме, че много често, когато се влюбваме на Земята, преживяваме енергията на нереализиран докрай договор с душа от предишно прераждане и силата на притеглянето е само и единствено причина двете души да се срещнат и да освободят себе си от тези окови, нямаше да изпитваме пристрастеност към партньора, ревност и гняв, а щяхме да търсим начин да създадем условия за обща, взаимна еволюция, която да ни позволи да изберем дали да продължим тези отношения, изчистени от кармични товари, в светлината на божествената безусловна любов.

Ако знаехме, че когато между двама души на пръв поглед съществува непреодолим конфликт, това не винаги означава, че трябва да се разделят, а отваря вратите на избора да работят върху себе си, за да достигнат до онзи хармоничен резонанс, при който се установява божественото съзвучие на съзидателната сила на любовта, щяхме да проявим тази упоритост и толерантност един към друг, мъдро и търпеливо, за да разберем накрая, че наградата за това е голяма.

Ако знаехме, че другите са огледала за сянката и светлината в нас и че ние ги отразяваме по същия начин, щяхме да се радваме на хармоничните си образи видени през очите на другите и да им благодарим, че имат силата и куража да ни покажат собствената ни сянка, за да я разберем, опознаем, обикнем и трансформираме с чистия божествен лъч на прошката и смирението.

Ако знаехме, че разполагаме с огромна жизнена сила, с която сме родени, както и че непрекъснато получаваме енергия от божественото поле на неограничения потенциал, щяхме да се отнасяме отговорно към нея и да използваме този така ценен за нас ресурс за оптимално изразяване и достигане на най-висшите ни октави.

Ако знаехме, че личната ни сила зависи от всичко, което преминава през нашите тела, физически и ефирни, със сигурност щяхме да ограничим достъпа до негативна информация, да спрем да ядем храна, която не е подходяща за нас, да пием вода, която не носи чистотата на неутралната природа на Бога. Щяхме съзнателно да избираме мисли, изпълнени с красота и хармония и да изживяваме емоции, породени от красотата на собствената ни божественост.

Ако знаехме, че от този енергиен капацитет зависи дали ще бъдем здрави, красиви, щастливи, благоденстващи, радващи се на прекрасни любовни връзки и партньорски взаимоотношения, щяхме да се съобразяваме преди да изпразним този резервоар, изпитвайки чувства на вина, срам, гняв, ревност, обсебеност, омраза и всички останали производни на страха.

Ако знаехме, че се свързваме с могъщия си вътрешен ресурс, когато се оставим да ни води съзидателната сила на любовта, щяхме да построим така желаната от нас реалност, изпълнена с хармония, реализация, покой и красота и да живеем на гребена на вълната на творчеството.

Ако знаехме, че истинското ни проявление е свързано с решаването на едно единствено уравнение, наречено уравнението на живота ни, щяхме да намерим начин да определим параметрите и да открием стойностите на неизвестните, които да ни дадат отговор на въпроса: „Кой съм аз? Защо съм тук?” и „ Как звучи най-висшата октава на собственото ми проявление?”

Ах, само ако знаехме!!!… Ако някой в училище или семейството ни беше загатнал, че носим потенциала да извървим пътя на пешката и да се превърнем в царица, щяхме да осъзнаем и причината да бъдем тук и сега, в това богато на преживявания и трансформации време, в което на границата на две епохи и сливане на измеренията, плахо повдигаме булото на съня от очите си и разбираме, че сме тук, за да открием качествата си на богове творци, втъкали своята неповторимост в багрите на вечно променящото се, непрекъснато разширяващото се, безкрайно еволюиращо съзнание, породило всичко съществуващо на този свят и превърнало нас, човешките същества, в творци на собственото ни битие. Тук и сега с много любов аз искам да ви разкажа за това…”
От "Уравнението на живота ни"
Милка Кьосева


Няма коментари:

Публикуване на коментар