сряда, 19 юли 2017 г.

GIFS 48


                                             




...Пъкълът се е отворил и всичките му демони са тук.

Шекспир,"Бурята", първо действие








"Злото представлява разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път."

„Злото представлява съвкупност от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота, вследствие на което вървят в път, съвършено различен от пътя на добрите същества. Тази е причината, поради която съзнанието на лошите същества винаги влиза в стълкновение със съзнанието на добрите.“

"Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви принизи до своето ниво."

П. Дънов






"Някой път се оплаквате от дявола, но той не ви е крив. Половината от нещастията си причинявате сами, сами сте си виновни, защото дяволът може да ви даде само един проект, а изпълнителите сте вие – вие сте напълно свободни да го приемете или не. Той е търговец на дребно и на едро и винаги предлага стоката си, предлага ви да участвувате в сделката, а после, като ви вкопчи, взима всичкия ви капитал и вие почвате да плачете. Питам ви: Защо имате вземане-даване с такова същество?"

Бейнса Дуно


„Не се плашете от лошите хора. Плашете се от тях само когато им съдействате и вървите заедно с тях. Лошите хора са потребни, за да ни размърдат на този свят, защото, както в застоялата вода се образува жабурняк, така и у хората, оставени дълго на спокойствие, съществува опастността да изгубят своята активност, гъвкавостта на ума и бързината на реакциите си. Напротив, подвижната вода е полезна, плодотворна и здравословна.“ 

Лош човек е оня, който има повече, отколкото му трябва и го задържа за себе си. Той е материалист.“



„Човек става лош, когато му даваш повече, отколкото трябва, или когато му даваш по-малко, отколкото трябва. Който е получил повече,отколкото трябва, не може да го носи и започва да търси човек или животно да му го носи. Така той създава злото.“


Беинса Дуно



Ние не сме жертви на стареене, болест и смърт. Те са част от природата, а не от гледача, който е имунизиран срещу някаква/всякаква форма на промяна. Този гледач е Духът, израз на Вечното битие. ~ Дийпак Чопра



                         



„Знаете ли какво сте? Вие сте ръкопис на божествено писмо. Вие сте огледало, отразяващо благородно лице. Тази вселена не е извън вас. Погледнете вътре в себе си; всичко, което искате, вие сте вече това.” 



~ Руми





Нещо в теб започва да открива, че има по-дълбок смисъл на живота.






"Търсенето на реалност е най-опасното от всички начинания, защото унищожава света, в който живеете". 



~ Шри Нисаргадат Махарадж





" Ако искате истината, ще ви кажа истината. Слушайте тайния звук, истинския звук, който е във вас." 

~ Кабир



If you see the illusion you are enlightened, but if you think that you are enlightened you are in the illusion! ~ H. W. L. Poonja (Papaji) Ако видите илюзията, вие сте просветени, но ако мислите, че сте просветен , вие сте в илюзията!


Трябва да гледате по задушевно и да откриете себето; Тогава то е ваше, не на някой друг, не нещо, което ви е казано, защото няма учител и последовател. 

~ Джиду Кришнамурти


Ние не сме жертви на стареене, болест и смърт. Те са част от природата, а не от гледача, който е имунизиран срещу някаква/всякаква форма на промяна. Този гледач е Духът, израз на Вечното битие. 

~ Дийпак Чопра


Няма смърт! Това, което изглежда, е преходът; Този живот на смъртния дъх е само предградие на елийски живот, чийто портал наричаме Смърт. 

~ Хенри Уодсуърт Лонгфелоу


Душата не е част от инкарнацията. Тя влиза във въплъщението. И душата не се страхува от смърт, защото го е правила толкова много пъти. 

~ Рам Дас


В себе си се крие целият свят и ако знаете как да търсите и да научите, вратата е там и ключът е в ръката ви. Никой на земята не може да ви даде ключа или да отвори вратата освен самият ти. 

~ Джиду Кришнамурти


Всички неща в това творение съществуват във вас и всички неща във вас съществуват в сътворението; Няма граници между вас и най-близките неща и няма разстояние между вас и най-далечните неща и всичко от най-ниското до най-висшето, от най-малкото до най-голямото, е във вас като равностойни неща.

 ~ Халил Гибран


Приведете гняв и гордост под краката си, превръщайте ги на стълба и се изкачете по-нагоре.

 ~ Руми



Ти си в играта ! Правото на свободен избор , но дали го имаш 

?!
Ivan Toskov Hristozov







"Повечето хора са други хора. Мислите им са мнението на някой друг, животът им е мимикрия, страстите им са цитат. "- Оскар Уайлд


"Значителна част от хората, които срещаме на улицата, са хора, които са празни вътре, т.е. те вече са мъртви. За нас е късмет, че не го виждаме и не го знаем. Ако знаехме бройката на хората които всъщност са мъртви, и каква част от тези мъртви хора управляват живота ни, би трябвало да се побъркаме с ужас ". ~ Г. И. Гурджиев



Истинската тайна на магията е, че светът е съставен от думи и че ако знаете думите, от които се състои светът, вие можете да направите това, каквото желаете" - Терънс Маккена


"Ние сме боговете на атомите, които създават себе си, но ние също сме атомите на боговете, които изграждат Вселената". ~ Манли П. Хол


"Мнозинството смята, че всичко, което е трудно да се разбере, трябва да бъде много дълбоко. Това е неправилно. Това, което е трудно да се разбере, е това, което е незряло, неясно и често е невярно. Най-висшата мъдрост е проста и преминава през мозъка директно към сърцето. " - Виктор Шаубергер


"Смъртта може да се разбира като преминаване от една форма в друга, от ограничена степен на живот до друга по-висша, по-свободна. Неправилно е да се предположи, че всичко завършва със смърт; това, което свършва са само временните условия, в които хората са живели на земята..." "~ Петър Дънов


"Those who do not read have no advantage over those who cannot read." ~ Mark Twain

"Тези, които не четат, нямат предимство пред онези, които не могат да четат."



"Има два различни типа хора в света, тези, които искат да знаят, и тези, които искат да вярват".~ Фридрих Ницше


"Those who can make you believe absurdities can make you commit atrocities." ~ Voltaire "

Тези, които могат да ви накарат да вярвате на абсурдите могат да ви накарат да извършите зверства."~ Волтер


" Виждам, мъже да убиват около мен всеки ден. Ходя през помещенията на мъртвите, улиците на мъртвите, градовете на мъртвите; Мъже без очи, мъже без гласове; Мъже с изфабрикувани чувства и стандартни реакции; Мъже с вестникарски мозъци, телевизионни души с идеали на петокласник. "~ Чарлз Буковски


"The tree that would grow to heaven must send its roots to hell." ~ Friedrich Nietzsche "

Дървото, което ще расте до небето, трябва да изпрати корените си в ада." ~ Фридрих Ницше



"Сънят е малката скрита врата в най-дълбокия и най-интимен светих на душата, който се отваря към тази първична космическа нощ, която е душа много преди да има съзнателно его и ще бъде душа далеч отвъд това, което съзнателното его може да достигне". ~ Карл Дж. Юнг







Следете дишането си толкова често, колкото можете, всеки път, когато се сетите. Правете това в продължение на година и това ще доведе до трансформация, по-силна от участието ви в много курсове. И не струва нищо.”

~ Екхарт Толе

*******

“Осъзнатото дишане те тласка към настоящия момент – а това е ключът за всички вътрешни трансформации. Осъзнавайки дишането, ти присъстваш абсолютно. Също така ще забележиш, че не можеш едновременно да мислиш и осъзнаваш дишането си. Осъзнатото дишане спира ума. Но ти си далече от това да бъдеш в транс или полусън – ти си напълно пробуден и във висша степен бдителен. Ти не си на по-ниско ниво мисли, а се извисяваш над него. И ако се вгледаш внимателно, ще забележиш, че тези две неща – пълно потапяне в настоящия момент и спиране на мисленето без да се губи съзнание – на практика са едно и също: проявление на пространството на съзнанието.”

~ Екхарт Толе





„Просяк е всеки, който – дори и да има големи материални богатства – не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него.

Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което е не само включено всичко това, но то е и безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.“



~ Екхарт Толе



„Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това, което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.“

~ из „Тибетска книга за живота и смъртта“ – Согиал Ринпоче


„За да сме свободни, трябва да осъзнаем настоящето, сегашния момент, а не да вървим там, където ни влече мисълта – в миналото или в бъдещето. Ако осъзнаем това въвличане и свързаност с мисълта ни, постепенно ще можем да се откъснем от мисълта и да бъдем свободни от ума, тук и сега.“

~ Руми



В края на Третата и началото на Четвъртата следатлантска епоха

През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня. Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност. Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето. Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието. Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели. На него никога не би му хрумнало да прилага тези свои способности, за да напредва в познанието. За тази цел той използуваше това, което му се откриваше в друго то състояние и тогава той прибягваше до по-дълбоките сили на своето етерно тяло.

Образно казано, тогавашният човек имаше своето всекидневно тяло, но вътре в него той разполагаше с едно по-фино, с едно празнично или, ако бих могъл така да се изразя, с едно неделно тяло. Всекидневното, делничното тяло той използуваше за чисто външни, практически цели, а с неделното тяло, което беше изтъкано само от етерни сили, той осъществяваше своето познание, изграждаше своята наука. И този тогавашен човек би се учудил много, ако някой му кажеше, че след време хората ще градят своята наука с всеки дневните си тела и че те никога няма да прибягват до празничните, до неделните си тела, когато искат да научат нещо за света.

И какво беше характерно за тези душевни състояния? Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание. Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло. Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло. Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята. От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята. Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята. И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания. И какво трябваше да се случи по-късно, в края на Третата и началото на Четвъртата следатлантска епоха? Ако действително искаме да разберем какво трябваше да се случи тогава, ще постъпим добре, ако вникнем в стария начин на словесно изразяване.

 


Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи Змията! Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра на Земята. Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на Змията в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята. И той усещаше, че тъкмо тази змийска същност е силата, която мисли вътре в него. Бихме могли да изразим графично нещата, като представим неговото етерно тяло под формата на едно змийско тяло, насочено към вътрешността на Земята; 




като физически човек, той се намираше извън очертанията на Земята, но по време на познавателния акт, той потъваше навътре в Земята и фактически мислеше със своето етерно тяло. Сега Змията се раздвижи в мен така си казваше той. Ето какво, следователно, означаваше познанието в древните времена: Сега аз поставям в действие Змията, намираща се вътре в мен; сега аз чувствувам моята змийска същност.







И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава. Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето! Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!



Естествено, по време на прехода от една форма на изживяване към друга, онова, което си отива със старата епоха, влиза в борба с това, което идва, понеже тези сили все още не са ясно разграничени. Бащата също е жив, независимо, че до него стои неговият син; и все пак синът е този, който произлиза от бащата. Независимо от настъпването на Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха, всред хората и народите все още се забелязаха качества, характерни за Третата следатлантска епоха, за Египетско-халдейската епоха. Разбира се, за известно време качествата от миналото и тези от настоящето съществуват едно временно, но после започват да си пречат. Старото престава да разбира новото. Новото трябва да се брани срещу старото и да утвърждава себе си. Или с други думи: новото е вече тук, но неговите предшественици не си отиват доброволно.



Ето как можем да онагледим прехода от Третата в Четвъртата следатлантска епоха.

И така, трябваше да се появи една героична личност, един предводител на човечеството, който първоначално олицетворяваше, и то по един забележителен начин, целия процес, свързан с умъртвяването на Змията, с ухапването от Змията, и който в същото време трябваше да се разбунтува срещу особеностите на миналото, понеже те искаха да са в сила и за настоящето. Човечеството трябва да напредва по такъв начин, че изживяванията, които след време ще са присъщи на всички хора, първоначално трябва да станат достояние само на една личност. Кой беше героят, който смаза главата на Змията и се разбунтува срещу претенциите на Третата следатлантска епоха? Кой беше този, който помогна на човечеството да извърши прехода от старото състояние Сатва в новото състояние Тамас? Това беше Кришна!



И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е. Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие. Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха. Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва. И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата. Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт. Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.



Кришна е героят на залязващата Трета следатлантска епоха. Легендата недвусмислено посочва: Кришна се появява в края на Третата епоха. Когато вникнем в нещата, всяко от тях идва на мястото си. Следователно, Кришна е онзи, който умъртвява старото познание; да, в своите външни прояви той прави точно това: той затъмнява всичко, което по-рано е обгръщало човека като познание, идващо от състоянието Сатва. И как е представен той в Бхагавад Гита? Той е представен така, като че ли предлага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп. Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.



Ето как изглеждаше двойствената мисия на Кришна. Като предводител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на старото познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън. Точно това го прави герой и предводител на човечеството. В епохата на молитвено смирение за отделната човешка душа той става онази, който отново връща онова, което всички смятаха за окончателно изгубено. Ето какво застава пред нас по един толкова грандиозен начин в онези сцени от Бхагавад Гита, които разгледахме в края на вчерашната лекция: пред Арджуна се изправя неговата собствена същност, но гледана от страни, външно, пронизваща цялото пространство, без начало и без край.



И ако се вгледаме още по-внимателно в древната източна легенда, ние стигаме до едно място от Бхагавад Гита, което дори и да сме вече удивени от величественото съдържание на поемата усилва нашето удивление до безкрайност. Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата на смокиновото дърво, на дървото Абайята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда. Тук ние стигаме до едно забележително място от Бхагавад Гита. И какво означава то, какво означава това напомняне за дървото на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа представляват знанието Веда?



За да си отговорим на този въпрос, нека да се пренесем назад във времето и да си припомним особената същност на духовното познание. Съвременният човек познава само днешното познание, до което той достига с помощта на физическия си мозък. Както вече казах, древното познание се осъществяваше в етерното тяло. Не че целият човек беше етерен, а само неговото познание се осъществяваше в пределите на етерното тяло, което беше част от физическото тяло. Древното познание беше възможно само поради особената вътрешна структура на етерното тяло. Представете си нагледно: Когато постигате определено познание в етерното тяло, т.е. с помощта на Змията, тогава се проявява нещо, което съвременният човек не познава. Съвременният човек възприема много неща от заобикалящия го природен свят. Но представете си този сетивно възприемащ човек: той възприема всичко друго, но не и своя мозък. Наблюдавайки света, нито един човек не може да види своя собствен мозък; нито един човек не може да види своя гръбначен мозък. Ако обаче е в състояние да наблюдава етерното тяло, нещата коренно се променят. Тогава възниква един нов обект, който иначе ние не виждаме: Човекът започва да възприема своята собствена нервна система. Обаче той съвсем не я възприема така, както прави това днешният анатом. Възприемайки я, човекът има усещането: Да, сега ти си потопен в своята етерна природа, в своята етерна организация.



Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу! Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас. Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.




Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.



Лесно мога да си предоставя, скъпи мои приятели, че някой би могъл да попита: Добре, каква по-велика цел би могла да съществува, освен онзи възвишен идеал на цялото човечество, какъвто ни е даден в лице то на Кришна? Може да има по-велика цел! И ние се доближаваме до нея, когато започнем духовната борба срещу Луцифер и Ариман, а не просто срещу Тамас и Раджас. Тук ние срещаме Христос. Невъзможността да видим нещо по-велико се корени в самите нас, доколкото сме готови да признаем най-великия общочовешки идеал тъкмо в лицето на Кришна.



И точно тук ние виждаме цялото превъзходство на Христовия Импулс над Импулса на Кришна: Съществото, което беше инкарнирано в Кришна, всъщност беше инкарнирано в цялото човечество. Наистина, Кришна е роден и израства като син на Висудева, обаче онзи най-висш човешки импулс, който виждаме в лицето на Кришна, е въплътен, инкарниран в цялото човечество! Онзи импулс, Който ни помага в нашата борба срещу Луцифер и Ариман нека добавя, че тази борба е още в самото начало, защото всички подробности, които са представени например в моите Мистерийни драми*22, ще се превърнат в непосредствени душевни опитности едва за бъдещите поколения е от такова естество, че спрямо него човечеството за сега изглежда твърде малко, твърде слабо; един импулс, който не може да намери място дори в тялото на Заратустра, а само в едно такова тяло, което е стигнало до върховната точка на своето развитие, т.е. до своята тридесетгодишна възраст. Ето защо Христовият Импулс изпълва не целия живот, а само най-зрелия период от един човешки живот.

Ето на какво се дължи обстоятелството, че Христовият Импулс живя само три години в тялото на Исус. Това отново потвърждава превъзходството на Христовия Импулс: Той просто не може да остане повече от три години в едно човешко тяло, какъвто беше случаят с Кришна, който беше инкарниран в съответното тяло още от раждането си. За превъзходството на Христовия Импулс ние ще говорим и по-нататък. Обаче дори и само от това, което вече казах, Вие ще се убедите, че величествената поема Бхагавад Гита не може да се отнася по друг начин към Посланията на апостол Павел, а именно: цялото повествование на Бхагават Гита е напълно завършено в себе си, понеже то идва като зрелият плод на много предшествуващи епохи; докато от друга страна Посланията на апостол Павел трябваше да бъдат много по-несъвършени, понеже те са първите зародишни кълнове на една следваща несъмнено много по-съвършена и по-всеобхватна мирова епоха. И така, онзи, който описва мировата еволюция, действително трябва да признае несъвършенствата в Посланията на апостол Павел и художествените предимства на Бхагавад Гита; и тези забележителни несъвършенства не бива да бъдат скривани; той е длъжен да разбере защо тези несъвършенства трябваше да съществуват.



ИМПУЛС И РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

















Няма коментари:

Публикуване на коментар