неделя, 16 юли 2017 г.

GIFS 47


                         














Учителя: “Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с духа и тогава няма да има отделно душа и Дух. Вечният живот ще се прояви.” “Едно помнете: първичното в човека - това е неговият Дух. Първата проява на човека е проявата му като Дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в битието. Душата - това са възможностите на Духа.” "Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, Той е невидим, но от гледище на Божествения свят Той е така обективен, както тялото във физическия свят и както душата в Духовния свят." "За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа, ние нямаше да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към Слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него." "Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже, как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той действа първо като интуиция, но когато човек напредне, Той му заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по- конкретни." "Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е едно малко дете и за в бъдеще неговият ум, неговото сърце, неговата воля, неговата душа и неговият дух ще се изменят. Защото съществените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух."








„Цялото човечество наистина е един организъм. Изтръгнете една единствена душа и този организъм не може да съществува, той ще увехне. Всички нас ни свързва нещо общо. Това ни става ясно, когато се опитаме да се издигнем във висшия свят, наистина да се издигнем и да изживеем в нас духовното единство на същността ни. Ако в нас живее единството на духовната ни същност, тя ще ни води към братството. То е вече там, в по-висшите полета. На Земята е само отражението. Образът на това, което се намира във висшите полета, е братството върху нашата Земя. Когато на Земята не се грижим за братството между нас, ние се отричаме от това, което вече е в нас. Това е по-дълбокото значение на братската идея. Поради това трябва все повече да се опитваме да осъществяваме антропософските мисли така, че да разбираме ближните си дълбоко в душата им и при най- големите различия в мненията да останем братски свързани. Истинската принадлежност, истинското братство е, когато не очакваме другият да има същото мнение като нашето, а да дадем правото на всеки човек да има своето собствено мнение. Тогава в общата работа ще се достигне върхът на мъдростта. Това е по-дълбоко схващане на нашия първи антропософски принцип. Схванем ли нашата идея за братство така, можем да си кажем: Ние сме свързани заедно при всички обстоятелства, колкото и да имаме различни мнения. Разликите в мненията не могат никога да са причина да се разделим.” 


Рудолф Щайнер



В съчинението „Поимандър“ от Хермес Трисмегист е предадено „видението на Хермес", в което преди много хиляди години е изнесена доктрината и учението за Словото и мировата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието. Там се казва: - Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.


Изтегли книгата:

(PDF | 1630 стр. | 10.3 MB)




При смъртта физическто тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубата физическа материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от етерното тяло, което заедно с душата при смъртта напуска тялото. Душата като магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. При смъртта етерното тяло, заедно с душата излиза със спираловидно движение от главата и физическото тяло остава без живот. Те носят със себе и един физически атом, или по-точно не самия физически атом, а силата, която е работила в него. Резултатите от преживените опитности на физическото тяло през току-що отминалия живот, са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по- рано от човешкия дух. След всяко земно съществуване върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и остава в потенциално (изчакващо) състояние, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот. Там той отново ще послужи като ядка, около която да се построи новото физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуска физическото тяло, заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло заедно с душата напускат физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последна връзка не се къса, докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дни, душата преглежда отпечатаната в етерното тяло панорама на своя живот, която в течение на тези три дни се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото.

В течение на трите дни след смъртта душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея във вид на картини (като на лента), но в обратен ред - от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да я обезпокояваме с плачове и шумове. Тогава тя повече от всякога има нужда да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот и да ги отпечата коректно върху астралното тяло. Защото от изпълнението на тази задача зависи отпечатването им в астралното тяло, и съответно от това зависят правилните уроци и поуки, които душата ще извлече от изминалия си живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар