сряда, 23 август 2017 г.

ИСТОРИЯТА на АТЛАНТИДА: ясновидско проучване



Автор
У. СКОТ–ЕЛИЪТ

Превод, 1919: Ал. Шишков
Редактори, 1998: Ралица Благовестова, Силвия Иванова

~ ~ ~
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Предговор (по-долу) // А. П. Синет


ГЛАВА І

ГЛАВА II

ГЛАВА III

ГЛАВА IV

ГЛАВА V

ГЛАВА VI

ГЛАВА VII

ГЛАВА VIII

ГЛАВА IХ

ГЛАВА Х


П Р Е Д Г О В О Р

За читателите, незапознати с напредъка на окултните науки в последно време, напредък дължим на сериозните изследвания, с които се занимава Теософското общество, значението на изложените в настоящата книга факти би останало неразбрано без някои предварителни обяснения.
Досега историческите изследвания върху източните цивилизации се основаваха в повечето случаи върху писани документи. Когато липсваха такива литератуни документи, хората използваха каменните монументи; изкопаните неща дадоха правдоподобни, макар и неми доказателства за древността на човешкия род. Но същевременно светът забрави или пренебрегна възможността да изследва миналите събития съвсем независимо от завещаните нам от древните писатели свидетелства, които понякога може би не са верни. Светът в своята цялост още твърде малко знае източникът на човешките сили, а възможността да съществуват душевни способности по-висши от обикновените – макар че има хора, които всекидневно се възползват от тях – не само се отрича, но и предизвиква присмех от мнозинството.
Положението е смешно и жалко за хората, които разбират целокупността на плана на еволюцията, защото човечеството доброволно се държи настрана от истинското познание на своя бъдещ прогрес.
Даже и най-високата култура, до която човечеството е в състояние да достигне – щом като то продължава така да отхвърля всички източници на висшето си духовно съзнание – никога няма да представлява нищо друго, освен само подготвителен процес в сравнение с това, което тази същата култура ще представлява, когато достатъчно развитите способности на човека ще му позволяват съзнателно да влиза в общение със свръхфизическите светове или области на природата.
За онзи, който има търпението да изучи резултатите на психическите изследвания през последните 50 години[1], реалността на ясновидството ще бъде непоколебимо установен факт. Без да говорим за ясновидците (т.е. тези хора, които изследвайки висшите мирове са в състояние да се сдобият с познания по-висши от тези, които намираме в книгите) тези, които не са такива, а приемат отбелязаните факти с недоверие към възможностите на ясновидството, приличат на африканците, които не вярват, че водата може да бъде твърда, когато е лед. Опитите в областта на ясновидството, събрани от хора, които са изследвали тази способност във връзка с хипнозата, потвърждават хипотезата, че у човека съществува една особена способност да вижда събитията през пространството и времето, и то безпристрастно.
Тези, които са изучавали ясновидството, едно от ученията на теософията, могат да разберат, че крайните резултати, които тази способност дава, стоят толкова над обикновените явления, с които се занимават обикновените изследователи, колкото проблемите на висшата математика – в сравнение с основните понятия за смятането.
Всъщност има различни видове ясновидство: ние лесно можем да разберем всеки от тях като вникнем в начина, по който човешкото съзнание работи в различните светове.
Четенето на една затворена книга с затворени очи, разпознаването на предмети със завързани очи или на разстояние, представлява способност съвсем различна от тази, чрез която виждаме в миналото; именно последната ние трябва да имаме предвид, ако искаме да разберем същинския характер на настоящия трактат върху Атлантида. Ако загатвам и за други видове ясновидство, то е за да се избегне предположението, че обяснението, което ще дам, представлява пълна теория на ясновидството с всичките му видоизменения.
За да можем да разберем способността за разчитане на миналото, трябва предварително да разгледаме какво е паметта. Теорията, според която паметта се дължи на някакво си въображаемо пренареждане на физическите молекули на мозъка, не задоволява тези, които могат да се издигнат над нивото на мислите на един атеисти или материалист.. Този, който приема за разумна хипотеза възгледа, че човек не е нищо повече от одушевен скелет, трябва в същото време да допусне, че паметта в човека съответства на един свръхфизически принцип. С една дума, паметта е функция, която спада към поле различно от нашето физическо. Очевидно е, че картините на паметта се възпроизвеждат в среда, която не е от физическо естество. Живеещият в тялото мислител достига тези картини с известно усилие, което е за него толкова несъзнателно, колкото е несъзнателен и импулса, който привежда в движение мускулите на сърцето – ето точното определение на паметта.
Събитията, в които той е участвал в миналото, са фотографирани от природата върху една нетленна страница от свръхфизическа материя и чрез едно вътрешно усилие той е в състояние при нужда да ги възпроизвежда в областта на едно вътрешно чувство, което пък отразява впечатленията върху физическия мозък.
Не всички можем в същата степен да направим такова усилие, пък и паметта понякога бива неопределена и смътна, обаче при месмерическите (хипнотическите) опити, временното възбуждане на паметта си остава един много познат факт.
Условията, при които това възбуждане настъпва, ясно говорят в полза на обстоятелството, че бележките на природата[2] са достъпни за човек само когато той съумее да ги намери, или ако усъвършенства до известна степен въпросното усилие. Не можем да правим това усилие без да имаме някакво определено познание за употребяваният метод.
След това ние лесно можем да преминем към една друга мисъл, че записите на природата не са всъщност някоя отделна колекция и собственост на някого, но представлява всеобщата памет на самата Природа, откъдето всеки може да вземе само толкова, на колкото е способен.
Аз не казвам, че всяка от тези мисли трябва без друго да следва от някоя друга като логично следствие. Ясновидците знаят, че това, за което говоря, е факт. Но в тази минута моето намерение е да покажа на неясновидещия читател как истинският ясновидец стига до този резултат – без да изброявам в това кратко обяснение стъпалата на умствения напредък, който той трябва да направи докато достигне до това състояние.
Теософската литература трябва да служи само за начало на тези, които търсят едно по-пълно обяснение на нейните величествени концепции и практически прилагане на многостранното й учение.
Теософското движение в по-ново време идва да даде това нейно учение на хората за доброто на всички, които са въ състояние да го разберат.
И наистина, паметта на Природата е едно чудесно нещо – също както в една друга насока ние откриваме, че човечеството съставлява една духовна единица, когато стремейки се към това чудно единение, където единството се достига без загубата на индивидуалността, ние се издигаме във висшите области на Природата. Но за обикновените хора, които в по-голямата си част представляват само първия стадий на еволюцията, вътрешните духовни способности, поставени на заден план след тези, чийто инструмент е физическият мозък, са все още твърде слабо развити, за да могат да бъдат повлияни от други отпечатъци, освен от онези, с които са били в съприкосновение в момента на своето създаване. И така, сляпото вътрешно усилие, на което те са способни, обикновено не е в състояние да извика някакъв друг спомен. В обикновения живот се срещат тук-там успешни усилия, пример за които е предаването на мисъл на разстояние (телепатия). В случая “въздействие на духа” на някого, картините на паметта на Природата, с които тя се намира в нормално съотношение, се схващат от друго лице, което е способно, макар и да не съзнава начина, по който това става – да поставя паметта на Природата при известни условия малко по-далеч от областта, с която той се намира в нормално съотношение. Тези хора започват по този начин макар и слабо да упражняват астрално виждане. Този термин може да бъде използван за рода ясновидство, който искам да обясня тук, за това ясновидство, което в своя най-съвършен вид е позволило да се направят тези разкрития, върху които се основава описанието на Атлантида, изложено в настоящата книга.
Наистина няма граници на астралното виждане при изследванията, отнасящи се до миналото на нашата Земя, било когато говорим за събития, засягащи чоевшката раса в предисторически времена, било за еволюцията на самата планета през геологическите периоди преди появата на човека, било ако говорим за още по-нови събития, всеобщо приетите разкази за които са покварени от немарливостта или пристрастието на историците. Паметта на Природата е строго точна и записва и най-малките подробности.
Ще дойде време със същата сигурност, както е възвратното движение на точките на равноденствие, когато на литературния метод ще се гледа като на остарял и той ще бъде изоставен в оригиналната работа. Много рядко се срещат между нас хора, които могат по един усъвършенстван начин да упражняват астрално виждане и на които, въпреки това, още не са поверени длъжности по-високи по отношение на човешкия прогрес, за който сегашното човечество се досеща също толкова, колкото някой индийски бедняк се досеща за това, което става в нашите държавни дела. Не са малко, но все пак те са малцинство по отношение на образования свят, които знаят какво могат първите и с какви усилия, какво желание са преследвали този вътрешен идел при овладяването си, за който ясновидството е само едно от условията.
Докато очакваме това да се случи, тази книжка се появява като първи пример за един нов метод за исторически изследвания. Тези, които се интересуват от това, сигурно ще погледнат на това съчинение като на дело на въображението, най-вече от материалистите, неспособни да възприемат тук даденото искрено обяснение на принципа, върху който е основан настоящият труд. За читателите, които имат малко по-развито съзерцание, ще бъде полезно да кажем няколко думи, за да де избегне съмнението, че тези исторически изследвания, улеснени от астралното виждане, представляват един сравнително прост процес, що се отнася до историческите времена, отдалечени от нас със стотици хиляди години.
Всички изложени в настоящето съчинение факти са били най-старателно събирани един по един и проследени по време на изследванията, които са извършвани не само от един човек. За съдействие работата на тези хора, там им се даваше възможност да ползват някои стари географски карти и други документи, пазени на сигурни места, като изследванията са били правени далеч от буйните раси, които са ангажирани днес с развитието на европейската цивилизация.
Трябва да признаем, че тази работа е трудна, но затова пък са всестранно възнаградени хората, които са вложили усилия в нея. Това трябва да признаят тези, които са в състояние да оценят необходимостта правилно да се разбере периодът, наречен атлантски, за да може правилно да се разбере светът такъв, какъвто го виждаме днес. Без тези знания всички етнографски спекулации си остават нищожни и погрешни.
Пътят на една раса към развитието й не може да представлява друго, освен само хаос и смесица, когато нямаме ключа, който ни дава характера на Атлантсктата раса, както и вида на Земята по онова време. На геолозите е известно, че сушата и водата често са сменяли местата си; известно им е също – по откритите в различни пластове находки – че тези места са били обитаеми. Но поради липса на точни сведения относно времето, когато са се извършвали тези промени, геолозите отричат тази теория на практика и с изключение на няколко хипотези на известни натуралисти относно южното полукълбо, те винаги са гледали да обяснят преселението на расите поседством начина, по който изглежда Земята днес.
По този начин целия въпрос взима погрешна насока, а етнологическата схема си остава неопределена и неясна, така че не е възможно да се променят несъвършенствата на възгледите относно зараждането на човечеството – възгледи, които преобладават в религиозната мисъл и задържат духовния напредък на епохата.
Упадъкът и окончателното изчезване на атлантската цивилизация са толкова поучителни, колкото и нейното издигане и апогей. Аз постигнах целта си и представих това съчинение чрез този кратък предговор; ако този предговор не успее да убеди читателите във важността на настоящата книга, то това едва ли може да се постигне с някакви допълнителни обяснения.

А. П. Синет


________________

[1] Първото издание на книгата в превод на български е от 1919 г. – Б. ред.
[2] Акашиеви записи.

1 коментар:

  1. финансова помощ на хора: milandebrul67finance@gmail.com
    Вие сте физическо лице и се нуждаят спешно от пари, за да консолидира дълговете си или да плащат сметките си или да наемете, или
    са файл от банките и да беше увреждай няколко пъти след изследвания заеми, тогава нека ви кажа, че това е вашият.
    късметлия, защото аз съм канадски, и аз съм тук, за да ви накара да се готови за 2000€ до 500.000€ между индивидите е с лихва в размер на 4%
    ако се интересувате свържете се с нас за нашите условия: e-mail: milandebrul67finance@gmail.com

    ОтговорИзтриване