четвъртък, 5 октомври 2017 г.

Самопознанието - път към просветлението


Без материално тяло Ти ще бъдеш ум /умът е изграден от мисъл, его и интелект/, самосъзнание /изградено е билиони информационни точки/и любов, обвита от самскарна решетка. Вътре в самскарната решетка „живее” Атман, който е определен с термина „Чисто Съзнание”. Този Атман е различен от трите форми на съзнание, присъстващи в теб.


                   



Манас е чувствения ум, дясна половина на главата.
Егото-Ахамкара е рационалния ум.
Като кажеш УМ, това не дава ясна представа какво точно искаш да кажеш.

Интелекта е Будхи.
Чита е съзнание, но вратата на Съзнанието е нашето Внимание, което е два вида – насочено и ненасочено.
Съзнанието присъства във всяка клетка.

Душата е комбинация от няколко неща. Тя е отражението на светлина на Духа от петте елемента, от които сме създадени + Духа + Кундалини.


                       

                               


Самопознанието - път към просветлението

Умът съществува само тогава, когато има повече от един, т.е. има дуалност или множественост, а той сам и създава дуалността. Например, разделянето на „аз“ и „другите“, „аз“ и „света“, „добро“ и „зло“, и т.н. – всичко това е работа на ума.

Дуалността е идея или възприятие, че има повече от един, плюс идея или възприятие, че всички тези неща имат независимо съществуване. Видимостта на дуалността или множествеността се създава от ума; тази видимост, която ни се струва реалност. Умът създава видимост на дуалността и я прави реална за самия себе си – такава е природата на ума.

Умът създава идея за това какво е положението на нещата, а след това става недоволен от това положение. Това се нарича създаване на илюзии и неприемане на каквото е.

Умът никога не е напълно удовлетворен. Той или иска да получи или задържи нещо, или иска от нещо да се избави, но винаги има нещо, което да не му харесва. Такава е неговата природа – той иска нещо различно от това, което има в дадения момент.

Невъзможно е да се промени природата на ума, но характерът и интензивността на проявленията му – може.

Умът създава страданията. Това лесно може да се проследи. Всички страдания започват с най-безобидното разделение на „аз“ и „другите“ (това разделение съществува само на ниво ум), за което се говори в статията Илюзиите на живота. Всички илюзии се създават от ума и водят до страдания. Опитите да се избавите от страданията се създават от същия този ум. Тоест умът се опитва да реши проблеми, които не биха съществували, ако преди това той не беше ги създал.

„За всичко е виновен умът“ (или още нещо) – това е идея, която също израства в ума, което способства за продължаването на неговото съществуване.

Опитите да се решат проблемите само потвърждават или усилват реалистичността на тези проблеми.

Абсолютното решение на всички проблеми би било пълното изчезване на ума (защото тогава проблемите не биха могли да възникват), но умът не може да изкорени самия себе си.

Може да се каже, че природата на ума е продължаване на съществуването на ума.

Умът като програма

Умът – това е своего рода програма, в която няма възможност за самоизключване. Няма дори възможност да се създаде възможност за самоизключване. Невъзможно е с помощта на каквито и да е усилия (или действия) да се изключи програмата, защото всяко усилие или действие е част от функционирането на тази програма. Функционирането, докато го има, не води до самоизключване. Дори желанието да не функционира е част от функционирането и способства за по-нататъшното функциониране.

Не съществува този, който знае как да изключи програмата или да може да направи това, както и този, комуто е нужно това. Тези двамата създават самата програма и убеждават себе си в своето съществуване.

Всички „езотерични знания“ са за това как да се изключи програмата – това е резултат от дейността на тази програма. Няма начин да се изключи тази програма. Всички начини са измислени от самата програма и способстват за продължаване на съществуването й.

Временното изключване на програмата е възможно, но няма никакъв бутон или начин, позволяващ това да се направи. Процесът на включване и изключване не може да се контролира.

Откъде се взе умът?

Той не е възникнал някъде в миналото, тъй като миналото и бъдещето е още една илюзия, създадена от самия ум. Ако има ум, той е сега, и в момента сега той може да създава идеи и усещания, че е имало минало, а бъдещето ще бъде, създавайки по този начин идея и преживяване на времето. Има само момента сега и в този момент умът може да бъде, а може и да не бъде. Моментът сега не се намира във времето, по-скоро усещането за време се намира в момента сега.

Излизане извън границите на ума

Тревоги за ума се създават от самия ум.

Умът създава видимост за намирането (душа, съзнание) в ума. Всички опити да се излезе от ума се предприемат от самия ум, който и създава илюзията, че има някой, който се намира в ума. Обаче няма го този, който реално да се намира в ума, затова и няма кой да излезе извън пределите му.

Извън ума няма дуалност, затова няма никакво „аз“ извън ума. Ако вие сте извън ума, това все още е дуалност, а дуалността е илюзорна – това е видимост, а не реалност. Умът лъже сам себе си и това му харесва.

Техниките, които обикновено се предлагат за намиране източника на ума (чиято цел е изчезването на ума или излизане извън него), сработват не във всички случаи, а когато сработват, то само в смисъл, че водят до „самия край“ на ума, но никога не и извън пределите му. Изключването на вътрешния диалог в такива моменти може да стане, което се потвърждава на практика, а може и да не стане, което също се потвърждава на практика.

Реалността извън ума

Извън ума е недуалността. Опитите да се опише и разбере недуалността с помощта на термини, които са част от дуалността е безсмислено занятие, над което умът може да се труди доволно дълго, продължавайки своето съществуване.

Дуалният ум не е способен (по своята природа) да постигне недуалност. Всички представи и убеждения за това какво е извън пределите му са резултат от неговата дейност.

Опитите за самопознание са опити на ума да излезе извън пределите си (което е невъзможно) и да разбере това, което никога няма да му бъде понятно. Всяко умствено разбиране е изкривяване, илюзия. Затова и всяко обяснение е само концепция.

Самопознанието като действие е възможно само като познание на това какво сте вие. Това, което вие възприемате (всякакви възприятия) автоматически не сте вие, защото възприемащият и възприеманото не е едно и също. Това е в света на дуалността.

В „света на единството“ или недуалността не съществуват познаващ и познаваемо като отделни обекти – няма ги и двете. Няма какво и кой да познава. Има битие (съзнание, бог и т.н., както бихте го нарекли), който няма необходимост да познава или да знае за себе си, за да е Това, което и така си е.

Но именно от битието възниква умът, който се опитва да познае битието. Битието не може да се познае, то може само да бъде и вие никога не сте преставали да бъдете, въпреки че умът създава видимост за обратното. Тази видимост може да стане реална – но само за самия ум и само докато го има.

Не вярвай на ума си

Това е много мъдър цитат от Библията, който обаче е безполезен, както и всичко написано тук или където и да е още. Безполезен в този смисъл, че не може да доведе непосредствено до самопознание. Нищо не може да доведе до самопознание по непосредствен начин.

Както Windows не може да познае компютъра, така и умът не може да познае това, благодарение на което е възможно неговото съществуване. Илюзията не може да познае реалността, но може да има представи за реалността – и тези представи, разбира се, са илюзорни, те са просто концепции. Когато умът разбере илюзорността на всички представи за реалността, а също така и илюзорната природа на собственото си съществуване, може да се случи изключване. А може и да не се случи.

Реалността на ума

Реален ли е умът? Той е толкова реален, колкото възникващите мисли (възприятия) го правят реален. Но такава реалност съществува само за ума. Това е порочния кръг на ума. Умът сам себе си прави реален посредством възникващите мисли за себе си. Илюзията се прави реална, казвайки, че тя е реална. От това няма изход, доколкото няма този, който може да излезе – тъй като никой никъде не е влизал.

Откъде знам?

Аз знам, че нищо не зная за това „аз“, което говори, че то знае нещо или нещо не знае

Всички знания са относителни, тъй като се намират в дуалността. А това Знание, което извън пределите на дуалността, не се нуждае от това да знае или да не знае нещо.

Дори е неправилно да го наричаме Знание. Не трябва да се казва, че то нещо знае или нещо не знае, тъй като там няма дуалност. То е То, което не зависи от дуалността и знанията, не се нуждае от тях, макар и да се проявява чрез всичко това. В ставащото няма необходимост, но то става.

Всичко това е съмнително

Всички знания са съмнителни, всички авторитети (както външните, така и вътрешните) са съмнителни, възможността за самопознание е съмнителна, дуалността е съмнителна, самият знаещ е съмнителен, и дори единството е съмнително.

Всичко това е съмнително, защото няма нито едно абсолютно доказателство, нито едно абсолютно опровержение. Всякакви доказателства и/или опровержения се намират в изменчивата дуалност и затова самите те също са съмнителни.

Но това, което е Несъмнено, не се нуждае от доказателства, за да бъде Това, което е. И никакво опровержение не може да Го застави да престане да бъде това, което е.

Несъмненото не може нито да бъде доказано, нито опровергано, тъй като в него няма дуалност – няма на кого, какво и защо да се доказва.

Несъмненото не може да бъде познато, тъй като всеки познаващ изчезва в него, както вълната губи формата си в океана. Не остава този, който е познал, затова никой не може да се върне, за да предаде истинското знание за недуалността. Всички предавани знания са само концепции. Това са вълни, които си говорят за океана.

Не може да се предава това, което не е част от дуалността. Няма го този, който може да предаде, както го няма и този, който може да получи и да разбере.

Тогава за какво са всички тези разговори?

За нищо, няма нужда от тях, но те стават. Няма го този, който да ги прекрати, няма го и този, който ги е започнал. Няма цел, за което да става това, но това не пречи на ставащото да стане.

Това е парадокс. Съзнанието не се нуждае нещо да се случи, но се проявява като случващо се. Недуалността се проявява като дуалност, без да се нуждае от тази дуалност, точно както не се нуждае и от нейното изчезване.

Преживяването на опита от дуалността не разрушава недуалността, иначе дуалността не би могла да съществува.

Не трябва да се стига до недуалност, защото тя никога и от никого не е загубвана. Не трябва да се излиза от дуалността, защото никой и никога не е излизал от нея.

Опити за разбиране

Всички опити да се разбере гореказаното е дейност на ума. В това няма нищо лошо, както и няма нищо добро. Още повече – това може да се разбере само относително, интелектуално, и ще бъде само разбиране в дуалността, което всъщност нищо не дава. Но най-смешното е, че няма кой в действителност да се нуждае от разбиране, било то относителен или абсолютен.

Но умът иска да разбере

И нищо не може да се направи. Ако умът настоява за практики, той във всеки случай ще почне нещо да практикува. Затова по стара добра традиция, мога да ви предложа като практика обработката на дуалностите . Напишете на лист всичко, което ви е „засегнало“ в тази статия – всички утвърждения. Към всеки пункт добавете противоположния полюс, за да образувате дуалности. Започнете обработката на дуалностите – от най-актуалната. Всеки път избирайте за работа най-актуалната дуалност. Вижте на форума въпросите и отговорите за обработка на дуалностите.

P.S. Ведическата концепция за ума е добре разяснена на семинара на Сергей Серебряков „Тайните на ума“, състоящ се от осем лекции. Препоръчвам ви ги, много добри лекции, които ще ви помогнат да разберете не само устройството на ума, разума и сетивата, но и ще получите инструменти за промяна на живота си към по-добро. Тези лекции могат да се свалят от сайта „Аудиоведа“.


Източник: http://pro-svet.at.ua/index/um_priroda_uma/0-95
      

  
За Да Стигнем До Реалността, Трябва Да Сме Себето

„За да стигнем до реалността, трябва да сме Себето, а Себето е отвъд егото и суперегото. Тогава вече не ползвате относителна терминология, защото живеете с Абсолюта. Чувствате по ръцете си хладния полъх, сякаш това е компютър, който е стартиран, и вие имате връзка с Божественото.

Когато поставите ръцете си по определен начин, когато задавате въпрос, можете да получите отговор във формата на хладен полъх, което означава: „Да, много добре“, или като горещ полъх, означаващ „лошо“. Възможно е дори да се изприщите, ако приближите обсебен човек.

Цялата информация идва при вас от Несъзнанието, което сега става осъзнато върху ЦНС. Каквато и информация да сте получавали досега от Несъзнанието, тя много ясно се разбира по пътя на логиката. И така, първото, което се случва на вашата ЦНС, е, че вие ставате, отново казвам ставате колективно съзнателни.

Това не е умствена проекция. Вие просто ставате. И знаете за себе си, защото познавате собствените си центрове. Ако знаете как да лекувате тези центрове, тогава сте съвършени, здравето е перфектно, радостта е пълна.“ – Шри Матаджи Нирмала Деви, 11.06.1985 г., Женева

Философията Самкхя.
Извадка от 291 глава на Шримад Бхагаватам Пурана

“В началото не Брахман и нищо друго. Брахман душата на всички души, Бога на Пракрити, причината и следствието сляти в едно. Той бе Наблюдателя и в началото нямаше нищо, което да се види. Брахман бе Себеосветяващ се. Пракрити бе в него. Силата, която щеше да го прояви бе в него.

В началото, Гуните(свойствата), Сатва(истина), Раджас(страст) и Тамас(невежество) бяха в перфектен баланс. Те бяха в равновесие. Друг мощен аспект на Брахман бе Кала, времето. Така поради изминаването на времето, баланса на гуните бе смутен, нарушен. Имаше пулсации от вълнение и това вълнение съдържаше в себе си зародиша на Творението. Силата, поради която Пуруша(Духът) създаваше Вселената се наричаше Пракрити(Ади Шакти), активния аспект на Брахман, който е съзнание и усещане.

Това съзнание се прояви във формата на Вселената управлявана от трите гуни и тяхното колебание. Първичната душа, Всемирния Дух измени своя вид и значение и стана Причината и Следствието, Гледащия и Наблюдаваното, Извършващия и Извършваното

Нарушения баланс на Гуните бе причината за проявлението на Пракрити. От Пракрити се прояви Махат-татва(Будхи, Интелекта). Махат е всичката светлина. Тя погълна тъмнината, която обгръщаше всичко по времето на великото унищожение, великия потоп по време на предишната Калпа(ера).

Махат татва бе трансформирана в
Ахам-татва (чвството за индивидуалнист, его).
Ахам-татва е Крия шакти, силата на действието.
Ахам-татва се проявява в три аспекта:
Сатвична Ахам-татва, която също е наречена Вайкарика (променяща се),
Раджас Ахам-татва, която също е наречена Таиджаса (бляскава),
Тамас Ахам-Татва, която също е наречена Тамаса (тъмнина).
От Сатвична Ахам-татва е роден Умът, Манас.
От Раджас Ахам-татва са родени Индриите, сетивата.
От Тамас Ахам-Татва са родени петте Маха-бхутас (метериалните елементи).

Съществените особености на Ахам-татва са три:
Каря-самото действие, поради Тамастичния аспект.
Какртутва-силата която ни прави извършващия определена дейност, като резултат на Сатвичниа аспект .
Каранатва-причинява извършването на действието, което е резултат от Раджастичния аспект.

Мир, което е Шанти, Гняв наричан Раудра, Невежество наричано Авидия, са отново три характеристики на Сатвичната, Раджастичната и Тамастичната татви.
Поради Сатвичната Ахам-татва умът започва да функционира. Силата да мислим се намира там и от нея са родени Възприятието и Желанието.

Кармендриите, органите на действие и Гнянендриите, сетивата са родени от Раджастичната Ахам-татва. От Тамастичната Ахам-татва са родени Маха-бхутас, елементите и Танматрите (обектите възприемани от сетивата).
Първа е Шабда матра-звукът, най-финото от петте: в асоциация с него е роден Акаша, небето, Етер. Етера е проводник на звука и е като звука е всепроникващ. /б.р. Етера е проводник на вълни като радио, ТВ и т.н./
Спарша таматра е следващата: чувството за допир и в асоциация с него, Ваю-въздухът бе създаден, който отново прониква във всичко. Спарша има в себе си качеството също на Шабда.

Ваю пренася звука, а също и допира, и двете усета. Между другото Въздухът е малко по-осезаем от Етера и до известна степен е по-груб от Етера.
След това е образувана Рупа танматра:какво може да бъде възприето без да има форма. С помощта на тази танматра е създаден Огъня или Светлината.
Рупа танматра има три качества, Шабда, Спарша и Рупа. Определено тя е по груба от въздуха и е по-осезаема.

Следващата танматра, която трябва да бъде образувана и съответващата и Вода. Водата има четири качества: Шабда, Спарша, Рупа и Раса. Последната и най-грубата от тях бе образувана последна. Гандха танматра, чувството за мирис и с него е роден елемента Земя. Земята има всичките пет качества в себе си, Шабда, Спарша, Рупа, Раса и Гандха.

Пракрити е позната още и като Сагуна Брахман (имаща свойства) срещу Ниргуна Брахман (без свойства), което е Брахман в абсолютна форма. Силата скрита в петте Махабхутас е общо позната като Дравйа Шакти;силата съдържаща се в Индриите е общо позната като Крия Шакти, силата на Пракрити и Ишвара имаща власт над всичко е позната като Гняна Шакти.

Пракрити е направена от:
Прит’ви Земя }
Āп Вода }
Теджас Огън или Светлина } Петте Маха-бхутас (груби елементи)
Вāю Въздух }
Ākāш Етер или небе }

Гандха Мирис }
Раса Вкус }
Рупа Зрение } Петте танматрас (фини елементи)
Спарша Осезание }
Шабда Звук }

Шоротра Уши }
Твач Кожа }
Шакшус Очи } Съответните Индрии (сетива)
Расана Език }
Грана Нос }

Вāk Говор }
Пани Ръце }
Падам Крака} Кармендияс (пет органа на действие)
Упаштам Репродуктивни органи}
Паю Отделителен орган }

Анта-карана (вътрешните органи) са пет вида: Манас, Будхи, Ахамкара и Чита. Тези двадесет и четири свойства наречени, пет Махабхутас, пет Танматрас, пет Идриас, пет Кармендриас заедно с четири Анта-каранас са съставните части на Сагуна Брахман.

Кала-времето, също е смятано за двадесет и пета съставна част. Някой мислители смятат Кала за крайната завършек, от който хората са уплашени хората, които са невежи за величието на Ишвара, и които са уловени в мрежата изпредена от Пракрити хората, които са заблудени от Егото, което се проявява и става всемогъщо.

Ишвара, който е без Гуни, който е причината за проявата на 24-те свойства на Пракрити. С неговата Мая и с помощта на Кала, Ишвара обитава във всяко живо и създадено същество: в живите същества, като Пуруша и извън тях като Кала, която е края и началото на всичко.

Върховния аспект на Анта-карана е отразен в Махат-татва, който е всичката светлина. Пуруша е вечно базиран в Махат. Това е за да бъде боготворен като Васудева(Шри Кришна), най-висшия Пуруша. Ананта, хилядоглавия, който обхваща Бхутас, Манас и Индрияс трябва да бъде боготворен Санкаршана(Шри Баларама) в Ахам-татва Санкаршана трябва да бъде боготворен, тъй като той е Ахамкара в своята пълна форма: Егото преди някакви трансформации да се случат.

Манас Татва е силата на мисленето, по-специално в зоната на чувствата, Кама-желанието, харесване и нехаресване, умствени обвързаности и подобни отношения. Този аспект на Ахам татва е боготворен като Анируддха (внука на Шри Кришна), тъмен и очарователен като син лотус, разцъфващ по време на есента, когато небето е синьо и не е помрачено от дъждовни облаци. Чита е Будхи, която действа чрез мозъка на създанията. Това е повече интелектуално отколкото емоционално и Прадюмна е формата, в която Чита е боготворена.

Адхищата, контролиращата сила на Махат татва, която е ботворена като Васудева е Кшетра-гня. Ахамкара е боготворена като Санкаршана, Адищата е Рудра. Чандра(Луната) е Адищата за Манас, която е боготворена като Анирудра, докато Брахма е Адищата за Чита или Будхи, което е боготворено като Прадюмна (Бога на Любовта, син на Кришна). Васудева също е представен като Вишва (умствените способности). Санкаршан – Тайджаса (жизненена енергия, Дух, енергия). Прадюмна – Прагня (интелект) и Анирудха – Турия(четвърто състояние на чистия дух).”




Има богата литература, посветена на различните аспекти на съзнанието. В древните текстове се говори за метафизични и теоретични постановки. Вярно е, че е много трудно да се проумеят тези учения, но според мен, интуицията е правилният начин за правилното им разбиране. Така подходих към тази материя - оставих всичко да се движи вътре в мен и следвах гласа на интуицията в себе си.

Ведите определят силата като Чисто съзнание. Обожествената форма се нарича Шива и Шакти, които представляват това Чисто съзнание в неговото единство.



В Космическите измерения присъства силата /Шакти/. Тя се проявява също и в ума, живота и материята. Силата предполага наличие на материално тяло, което да я съхранява. Не е възможно да съществува сила без тяло и обратно - материално тяло без сила.

Шива не би могъл да съществува без Шакти, нито пък Шакти без Шива – те представляват едно единно цяло. Това единство, всъщност представлява всяко Битие–Съзнание– Блаженство. Тези три названия са избрани за наименованието на цялата действителност, тъй като Битието като “съществуване” не може да бъде мислено отделно от определена форма на съществуване. “Съществуване” означава наличие на Съзнание и в крайна сметка съвършеното Съществуване–Съзнание всъщност представлява цялото, а безграничното и необвързано с нищо съществуване е блаженство.



С тези три думи се обяснява цялата действителност – такава, каквато е тя по своята същност. Наслагвайки върху тези понятия име и форма или разум и материя, се получава ограниченото Битие–Съзнание–Блаженство, което е самата Вселена. Покоят предполага наличие на действие, а действието - наличие на покой. Действието може да се извършва въз основа на един статичен фон. Шива представлява този статичен фон, а Шакти динамичният.



Всичко е действително, променливо и едновременнно неизменно. В тази система Майа не е илюзия, а е изразена с термина “Формата на безформеното”. Но какво предствалява Майа? Ма означава “не”, а йа – “това”. Ведантистите наричат Майа това, което сякаш съществува, а всъщност го няма, като мираж. Според тях, светът е нейна форма /на Майа/ и следователно всички включени в Майа форми са реални.

Този анализ, обърнат към нас хората, дава да се разбере, че ние сме носители на силата или Шива /Чистото съзнание/. Следователно човекът е Шива-Шакти. Сам по себе си той е външната изява на Силата.



Окончателната реалност, която не може да се сведе до нещо друго, е статичния аспект на самосъзнанието, наречено Шива, от който посредством неговата Сила, са произлезли умът и материята. Шива е един. В него няма степени или различия. Погледнато в човека, Шива е същото това самосъзнание, което е и във всичко останало и, като обект на култ за хората, е самият Бог. Умът и материята притежават безброй разновидности и в своето множество са представени в най-различни степени и качества. Шива представлява цялото в неговата непрекъснатост, умът и материята са части от това цяло. Богът е безкраен и безформен, умът и материята имат граници и форма. Шива е инертен и не подлежи на промяна, неговата сила /Шакти/ обаче е активна и се променя под формата на ум и материя.



Сама по себе си материята не притежава съзнание. Според Ведите умът също не притежава съзнание, защото всичко онова, което не е съзнателен обект е безсъзнателен обект. Това обаче не означава, че сам по себе си умът не притежава съзнание – напротив. “Той е съзнание по своята същност, но е безсъзнателен в смисъл, че се явява обект на съзнаващото Аз” /А. Авалон/. Точно умът обуславя съзнанието така, че да даде възможност на индивида да изяви себе си като конкретно съзнаващ “аз”. Въпреки че, във върховното съзнание /Шива/ няма ум, невъзможно е да съществува ум, който да няма в основата си съзнание. “Там където няма ум, няма и ограничения” /А. Авалон/. Съзнанието си остава винаги неизмено, но се променя в друг аспект като движеща сила /Шакти/, а формите, които се образуват от това движение са умът и материята.





Според тези трудове, Шакти е майката на Вселената, която под формата на жизнена сила обитава човешкото тяло. Казват, че нейното място е в основата на гръбначния стълб /муладхара чакра/, а Шива обитава най-висшия мозъчен център /сахасрара чакра/.

Различните аспекти на йога водят до сливането на Шива и Шакти в тялото на ученика. В крайна сметка, чрез практикуване се получава “възвръщане към началното”, т.е. душата, чрез силата на съзнанието /Шакти/, “излиза” от рамките на материалното тяло и ум.




Цялата Вселена, създадена от пет елемента, също произлиза от активното съзнание или Шакти. Във Ведите се казва: “всичко това /т.е.многообразният свят/ е единният Брахман” /прапанчасара-тантра/. Каква е естествената природа на Брахман сам по себе си? Отговорът е: Сат-Чит-Ананда или, по друг начин казано, съществуване–съзнание-блаженство. Върховното съзнание е всъщност единството на Шива–Шакти.




В диалектичния свят не съществува нищо, което да е абсолютно съзнателно, нито пък нещо, което да е напълно лишено от съзнание. И двете /съзнателното и безсъзнателното/ се изразяват едно в друго. Има неща, които изглеждат с повече съзнание от други и обратно. Това е така, защото Чистото съзнание присъства във всичко, проявявайки се по най-различни начини. Чрез развитието на ума и тялото, в който е въплътено съзнанието, Чистото съзнание не търпи никаква промяна.




Шива остава винаги статичен и неизменен, докато умът и тялото подлежат на изменение. Според Сър Джон Уудроув, външната изява на Чистото съзнание е ограничена, като се започне от минералите и се стигне до човека. В света на минералите Чистото съзнание е изявено в най-нисшата си степен. Растенията притежават чувствителност в по-голяма степен, то е съзнание в “латентно състояние”. След това, Чистото съзнание се развива в по-висша степен при микроорганизмите, “които са междинното звено между растителния и животинския свят и притежават свой собствен психичен живот”. С течение на времето, след множество трансформации, съзнанието започва да се проявява в животинския свят… По-късно става все по-развито и достига пълния си еволют при човека. Докато се развие до тази човешка форма, Чистото съзнание преминава през 8 400 000 прераждания. Тези прераждания, са различни фази на развитие през които преминава всяко съзнание. След като се усъвършенствува съзнанието чрез натрупания опит, едва тогава То развива познавателни способности, различителни възприятия и т.н. Психическата сила започва да се проявява в него и едва тогава, обусловеното съзнание се “разширява”, за да може да прозре истината за себе си. В целия този еволюционен процес, статичния аспект /Шива, а той е в нас/ си остава неизменен, но е припокрит с материята и ума и съответно може да се обърка с тях. Какво е онова, което забулва съзнанието и ни кара да възприемаме само границите на нашето съществуване? Отговорът е:




Силата в нейния аспект на Майа. На пръв поглед Шакти трансформира цялото в нецяло, безкрайното в крайно и безформеното в определени форми и очертания. Така Шакти създава индивидуалността, като същевременно отрича цялото, за да даде възможност на индивида да преживее ограничен жизнен опит. Но след като Шакти е едно и също с Шива, това означава, че рано или късно, съзнанието ще се отърси от различните опитностти и ще погледне към своята изначална природа. Думата Шакти произлиза от корена “шак”, което означава “притежавам сила”. Но след като Шива и Шакти са едно и също нещо, може да се каже, че Шива е царят или владетелят на същата тази сила.




Това което създава материалните светове е творческата енергия на Майа–Шакти, благодарение на нея, всичко е оформено и познато в света. На Земята, тази сила е позната като великата богиня майка. Има много имена – Кибела, Артемида, Парвати, Шакти, Сарасвати т.н. В индийската литература се казва, че божествената майка притежава 38 аспекта, от които 5 водят до освобождението. Казва се, че в ролята си на огън, “тя изпепелява Вселената и като животворна амброзия създава световете”. Тези хора, които медитират върху великата богиня в първите две чакри, са подбудени от светски желания и не достигат по-далеч. Тези, които я почитат в манипура /3-та чакра/, достигат едва до вратата на духовното и битие. Учениците, които медитират върху божествената и същност в анахата чакра /4-та чакра/, достигат до нейните владения, а тези които го правят в аджна /6-та чакра/, достигат блаженство равно на нейното. Най-висшия тип практика е медитирането върху божествената и същност в “хилядолетния лотос” /7-ма чакра/.




В началото, Вселената е само едно единствено безгранично съществуване, съзнание и блаженство. С други думи Шива–Шакти като Чисто съзнание. Това е осъзнаването на човек с цялото или както се казва в Упанишадите: “Аз-ът опознава и обиква себе си”.

Според Артур Авалон, този монизъм създава основите на дуализма в единното съзнание. Едната му страна представлява трансцеденталния му аспект, а другата съзидателния му променящ се аспект. “Тук функцията на Шакти се определя като отрицание – този аспект отрича съзнанието като обект за възприемане и оставя Шива–Съзнанието като единствен Аз”, който не възприема останалото за различно от себе си. При това положение първият– все още в своя зародишен стадий на дуализъм, се осъществява и първата трансформация на съзнанието.




Веднага последвана от втората трансформация - позната като бог Ишвара, а после идва ред и на третата. При първата трансформация се акцентира върху “другото”, при втората върху “Аз-а”, едва при третата “другото“ и “Аз-а” са равностойни. Тогава динамичната сила на съзнанието /Майа/ разцепва обединеното съзнание така, че обектът бива възприеман като нещо различно от Аз-а, а после обекта се разпада на безброя от предмети във Вселената”.



От активния аспект на съзнанието /Шакти/ се излъчват две трансформации и от тях произлиза звуковия аспект, наречен нада и бинду. Нада е първото движение на Космическото съзнание, това е вибрацията. От тази вибрация, се създава първоначалния звук АУМ, от който произхождат всички мисли, езикът, чрез който те биват изразявани и обектите, към които се отнасят тези мисли. Бинду означава в буквален превод “точка”. “В чисто технически смисъл бинду обозначава онова състояние на съзнанието или Шакти, при което “Аз-ът” се отъждествява с всичко “друго”. При това състояние “другото” бива субективизирано и по този начин се слива с точката /бинду/ на съзнанието. Когато съзнанието възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост. “Това е начинът, по който Върховния гледа на Вселената – под формата на точка” /А. Авалон/.




Шакти обвита около върховния Шива е наречена върховната Кундалини, за разлика от същата сила, която съществува в отделните материални тела и се нарича Кундалини. Индивидуалната Кундалини се слива в едно с Космическата върховна Кундалини, а тя на свой ред се слива с Шива с когото по своята същност е едно цяло. Кундалини в индивидуалните тела е енергия в покой или статичния център. Във и зад всяка форма на дейност във Вселената винаги има статична основа.




В своя трансцедентален аспект Шива не се промена, променя се само Шива в своя аспект на Шакти. При творението Шакти тържествува като вибрация /нада/ и приема формата на точка /бинду/, т.е. началото на всички светове. “Кундалини развива пръстените си имено заради създаването на световете”. Когато Карма съзрее, Тя проявява желание за творчество и препокрива сама себе си със собствената си Майа.



От друга страна, според други източници /Самкхя/, след като единото съзнание се разпадне, Пуруша /съзнателния принцип/ възприема Вселената като хомогенно цяло /праматерията/, макар и да съзнава себе си като различен от това цяло. След това праматерията се разделя на следствия. Това са ума и материята. Шакти, като праматерия, на първо място развива ума /Будхи, Ахамкара, Манас/ и сетивата, след това достъпната за сетивата материя в нейните пет разновидности /етер, въздух, огън, вода, земя/. Когато Шакти влезе в последния и най-обемист елемент – земята, на практика не й остава нищо друго за вършене. Тук нейната творческа дейност приключва и Шакти се оттегля в покой. Тя се навива на пръстени и заспива. На този етап вече е Кундалини–Шакти, чието обиталище в човек е земния център на муладхара чакра. Ето обобщено целият процес:

· Шива в аспета му на статично Чисто съзнание се променя като динамично Чисто съзнание или Шакти.

· От Шакти произлиза вибрацията наречена /нада/, а от нея се развива точката /бинду/. За целите на разграничението, тази точка е наречена Върховна точка или Пара-бинду.

· Върховната точка, чиято субстанция е във върховната Шакти, се разделя на три аспекта. Можем да говорим за три точки, от които първата си запазва името точка /бинду/, втората е вибрацията /нада/, а третата точка е зародишен звук /биджа/.

Още се казва, че тройната точка е върховна, фина и материална. Разгледани поотделно, тройната точка обозначава дейността на трите сили, това на волята /ичча/, знанието /джнана/, действието /крия/. На трите качества - покой, действие, ленност и още като луната, слънцето и огъня. Божествата описани като луната, слънцето и огъня са символи на човешкия ум, а Ведите разглеждат ума като интелект, его и мисълта която е в пряк контакт с обектите в този материален свят.



Единното цяло от Шива–Шакти е единение и трепетът в него се създава от вибрацията, където се ражда Върховната точка. На свой ред Върховната точка се състои от три аспекта, в която вече е проявен недоуловимия зародишен звук /АУМ/.



Този неизявен звук, благодарение на дейността на силата на съзнанието /Крия-Шакти/ се явява и източника на вече изявения в материалния свят звук и мисъл. Брахман е центъра на този звук познат като АУМ, а самият той се разделя на езика и мислите от една страна, от друга като източник на обектите. Нарича се още Шабда–Брахман или Логос. От него се развиват енергиите на ума и материята в тяхното многообразие от форми.




Чрез определени практики, когато Кундалини се събуди в човек и се предвижи нагоре по гръбначния стълб, тя предвижва в себе си движещите сили. А после в най-горната чакра наречена сахасрара се слива със статичния аспект на съзнанието наречено Шива.



Кришна е познаваща всичко, защото Той не вижда отвън но отвътре навън. Gopinathji вижда мотивацията, намеренията и аспирация в нашето сърце.

https://forum.tisitova.com/viewforum.php?f=1

Няма коментари:

Публикуване на коментар