събота, 27 януари 2018 г.

Великата Мистерийна драма на Прометей




www.bghistory.info
Рудолф Щайнер

Вие сте осъзнали от много мои лекции, че в основата на мита лежи един дълбок смисъл, че митовете са израз на езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните от тези митове, за един, който има отношение към еволюцията на петата коренна раса. В същото време ще мога да ви покажа, че езотериците могат да преминат през три етапа в разбирането на мита. Първо, митовете живеят в един или дАруг от хората и биват разбирани екзотерично в буквален смисъл. След това започва недоверие в буквалната им интерпретация, и обучени хора търсят тяхното символично значение. Зад тези две интерпретации са скрити пет други, защото всеки мит има седем интерпретации. Третият етап е онзи, в който те могат, в известен смисъл, отново да бъдат взети буквално. Разбира се, вие трябва първо да разбирате езика, в който те са изразени. Днес искам да говоря за един мит, който не е лесен за разбиране, искам да говоря за мита за Прометей.

             

В глава от втората част на своята “Тайна Доктрина” мадам Блаватска засяга този мит, и онова което тя пише ще ви позволи да видите какъв дълбок смисъл е скрит в него. Въпреки това, не винаги е възможно да се каже всичко в публични трудове. Днес ще можем да отидем малко по-далеч от обясненията, дадени от Блаватска.

Прометей принадлежи на света на Гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на титана Япет. Самите титани са синове на древния гръцки бог Уран и на съпругата му Гея. Уран означава “небе”, а Гея - “земя”. И позволете ми да насоча вниманието ви към факта, че за гърците Уран е същото, което е Варуна за индийците. Така Прометей е титан и един от синовете на Уран, и такъв е също и брат му Епиметей. Кронос (Времето) узурпира трона на своя баща Уран и получава управлението за себе си. Затова той на свой ред е детрониран от своите собствени синове и, заедно с всички титани, е хвърлен в подземния свят. Само Прометей и брат му Епиметей остават верни на Зевс през тези събития. Те се бият рамо до рамо със Зевс срещу другите титани.

Зевс създал човешкия род. Но човечеството се разбунтувало, затова той поискал да го изтреби. Тогава Прометей направил себе си представител на човечеството. Той замислил план да даде на хората средство, чрез което те да могат да се спасят и повече да не бъдат изцяло зависими от помощта на Зевс. Така ни се казва, че Прометей учи хората как да използват писмеността и изкуствата, и преди всичко огъня. Поради гнева на Зевс Прометей бил прикован към Кавказ, и принуден там дълго време да търпи големи страдания.

По-нататък ни се казва, че боговете, начело със Зевс, призовали Хефест, бога на ковачите, да направи статуя на жена. На тази женска статуя били придадени всички качества, които красят човешките същества на петата коренна раса. Тази жена била Пандора. Тя била изпратена да даде на човечеството дарове, първо на Епиметей, брата на Прометей. Прометей предупредил брат си да не приема даровете, но последният се оставил да бъде убеден. Всичките дарове на боговете, освен един, че изляли върху човечеството. За по-голямата част от хората те се състояли в болки и страдания. Само дарът на надеждата бил задържан в кутията на Пандора.

Така Прометей бил окован на Кавказ и един лешояд постоянно разкъсвал черния му дроб. Но той знаел нещо, от което щяло последва неговото спасение. Той знае една тайна, която дори и Зевс не знае, тайна, която Зевс се опитва да разкрие. Но Прометей не издава тайната, въпреки че Зевс изпраща при него Хермес, вестителят на боговете.

Сега в хода на историята ни се говори за забележително избавление. Прометей може да бъде освободен само чрез намесата на Посветен. Такъв бил Херкулес (или Херакъл), изпълнил дванадесетте задачи. Изпълнението на тези дванадесет задачи било постижението на Посветения. Те символизират дванадесетте задачи на Посветения. Още повече, че става въпрос за Херкулес, преминал през посвещение в Елевзинските Мистерии. Въпреки всичко някой трябва да бъде пожертван, и така кентавърът Хирон бил пожертван за Прометей. Хирон вече страдал от неизлечима болест. Той бил полу-животно, полу-човек. Така Прометей бил спасен.

Това е екзотеричният мит за Прометей. В него лежи цялата история на петата коренна раса, и в нея е скрита действителна Мистерийна истина. Историята била разказвана в Гърция като оригинален мит; но тя бе също пресъздавана и в Мистериите, така че учениците на Мистериите имаха пред себе си знание за съдбата на Прометей. И в Прометей и неговата съдба те трябваше да виждат миналото и бъдещето на цялата пета коренна раса. Вие ще можете да разберете това само ако имате в предвид едно нещо.

По средата на Лемурия за пръв път се случи онова, което наричаме инкарнация, инкарнация в смисъла в който имаме човешките същества днес. Човечеството бе ръководено от велики водачи и учители, които наричаме “синове на огнената мъгла”. Днес петата коренна раса също е ръководена от велики Посветени, но нашите Посветени са различни от водачите на човечеството по онова време. Сега вие трябва да разберете в какво се състои разликата. Има голяма разлика между водачите на двете предшестващи коренни раси и тези на нашата пета раса. Водачите на онези раси също бяха обединени в Бяла Ложа. Но те не преминаха своята земна еволюция на нашата планета Земя, а в друго обкръжение. Те слязоха на Земята вече зрели, слязоха като високо развити човешки същества, за да обучават хората, които бяха още в своето детство, за да ги научат на първите умения, от които те се нуждаеха. Този период на обучение продължи през третата, четвъртата, и дори в петата коренна раса.

Тази пета коренна раса води началото си от малка група хора, избрани от предишната коренна раса. Те бяха отведени в пустинята Гоби и по-късно се разпръснаха по Земята. Първият им водач, водачът който даде импулса за тази еволюция на човечеството, бе един от онези, които наричаме Ману, той бе Ману на петата коренна раса. Този Ману все още бе от онези водачи на човечеството, слезли по времето на третата коренна раса, един от водачите, които не са преминали своята еволюция само на Земята, а които донесоха зрялост със себе си на Земята.



Едва в петата коренна раса започва развитието на хората като нас самите, развитието на хора които, като нас, са преминали своята еволюция само на Земята, хора израстнали от своите по-ниски степени изцяло на Земята.

Така ние имаме някои човешки същества, които са вече призвани Водачи и Учители, и други, които се стремят да станат такива водачи. В петата коренна раса, следователно, ние имаме Чели и Учители, преминали всичко, през което е преминала нашата Земя. Един от Учителите, ръководещи петата коренна раса, е предопределен да поеме ръководството на шестата. Шестата коренна раса ще бъде първата, водена от земен Брат като свой Ману. Предишните Учители ще предадат ръководството на човечеството.

Със зората на нашата пета коренна раса ние имаме всичко, което наричаме развитие на изкуствата, развитие на умението и сръчността. Атланците все още водеха напълно различен живот. Те нямаха изобретения и открития. Те работеха по изцяло различен начин. Тяхното умение и техника бяха съвсем различни. Едва в нашата пета коренна раса се разви онова, което наричаме инженерство и майсторство, развивано в нашия смисъл. Най-важното откритие бе това на огъня. Трябва да сте съвсем наясно с това, трябва да ви е напълно ясно колко много разпространеното ни инженерство, индустрия и майсторство зависят от огъня. Аз мисля, че инженерът ще се съгласи с мен когато казвам, че без огън нямаше да бъде възмножно нищо от съвременното инженерство, така че можем да кажем, че откриването на огъня бе фундаментално откритие, откритието което даде импулса за всички други. И вие трябва също и да разберете, че по времето когато възникна митът за Прометей, терминът “огън” включваше всичко, свързано по някакъв начин с топлина. Огънят също бе считан и за причина за светлината. Огънят беше всеобхватният израз на причините за всички топлинни явления.

Съзнанието, че човечеството на петата подраса стои под знака на огъня е онова, което първоначално е изразено в мита за Прометей. А Прометей е не друг, а представителят на цялата коренна раса.

Неговият брат е Епиметей. Прометей означава “мислещ предварително”, Епиметей означава “мислещ после, размишляващ”. Тук имате двете дейности на човешката мисъл, ясно противопоставени в човека на размишлението и в човека на предвиждането. Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето. Днес човекът на петата коренна раса все още мисли главно като Епиметей. Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изследовател, до тази степен той е един Прометей. Никога нямаше да бъдат направени открития, ако всички хора бяха като Епиметей. Откритие възниква, когато едно човешко същество създава нещо, което преди не го е имало. То първо е в мисълта и след това мисълта се превръща в реалност. Това е мисленето на Прометей. Това мислене на Прометей в петата коренна раса е Манас-мисленето. Кама-Манас и Манас текат като два потока един до друг в петата коренна раса. Манас-мисленето постепенно ще става все по и по-разпространено.

Това Манас-мислене на петата коренна раса има друга особена характеристика, която разбираме ако се върнем към атлантската коренна раса. На Атлантида имаше повече инстинктивно мислене, което още беше обвързано с жизнената сила. Атлантската коренна раса още можеше да прави движеща сила от силата в семената. Точно както днес ние имаме в своите складове за въглища един вид запас от енергия за движението на влакове и кораби, по същия начин атлантите складираха растителни семена, съдържащи сила, която те още можеха да превръщат в енергия, за да движат онези въздушни кораби, описани в книгата на Скот Елиът за Атлантида. Духът на атлантския човек все още беше способен да подчинява живата природа; духът на петата коренна раса може да контролира само неживата природа, скритите сили лежащи в камъка, в минералите. По този начин Манас на петата коренна раса (Прометей) е ПРИКОВАН към минералните сили (скалата), както атлантската раса бе обвързана с жизнените сили. Затова и Петър е скалата, върху която гради Христос. Тя е същата като скалата на Кавказ. Човекът на петата коренна раса трябва да търси своята еволюция на физическия план. Той е прикован към неорганичните сили.

Опитайте се да получите идея за онова, което имаме предвид когато говорим за това инженерство, тази технология, на петата коренна раса. Каква е нейната цел? Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси. Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба. Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса. Това е, което обективното проучване на повдигнатия въпрос ни изяснява. Тогава ще разберем, че висшият човек, онзи висш човек потопен в материята, през петата коренна раса е всъщност прикован към нея. Следователно в материята неговата карма ще стигне до своето изпълняване. Ако навлезете в езотеричната област вие ще откриете, че принципите на човека имат особени взаимотношения с неговите органиДнес само ще спомена, че нашите седем принципа имат особено отношение към органите на човешкото тяло.

Първо имаме онова, което наричаме физическо. То има окултна връзка с горната част на лицето, с корена на носа. Когато започна физическото устройство на човека (преди това човекът бе чисто астрален, и след това изгради себе си във физическото), то започна с тази част; физическата структура започна в корена на носа и се изгради от тази точка, така че езотерикът разпознава корена на носа като принадлежащ на онова, което по същество е физическо-минерално.

Вторият принцип е Прана, етерното тяло; с това свързваме черния дроб. Черният дроб има особена окултна връзка с етерното тяло.

После идва Кама, астралното тяло. То е развило своята дейност в устройството на храносмилателните органи, представени от стомаха. Ако астралното тяло нямаше особения белег в човека, който то практически има, тогава човешките храносмилателни органи, включително стомаха, нямаше да имат специфичната форма, която имат днес. Ако първо изучите физическите основи на човешкото същество, после неговото етерно тяло, и накрая астралното му тяло, вие имате онова, което в петата коренна раса е оковано в минералния елемент.

Чрез своите по-висши тела човекът изтръгва себе си от своите окови отново, и се изкачва към нещо по-висше. Кама-Манас отново проправя своя път, в Кама-Манас човекът отново се освобождава от чисто природното. Следователно има окултна връзка между Кама-Манас и органа, чрез който човекът бива отделен от своята природна основа. Има окултна връзка между низшия Манас и пъпната връв. Ако в човека нямаше Кама-Манас, тогава зародишът нямаше да се отделя от майката по този начин.

Aко преминем към висшия Манас ние откриваме, че той има подобна окултна връзка с човешкото сърце и с кръвта.

Буди (Духът-Живот) има окултна връзка с ларинкса, а Атма (Човекът-Дух) с онова, което изпълва целия човек, със съдържащата се в човека Акаша.

Това са седем окултни отношения. Разглеждайки ги ние трябва да наблегнем на важността за нашата пета коренна раса на отношенията с етерното и астралното тяло. И ако имате в предвид онова, което казах по-рано за контрола на атлантите върху прана (жизнената сила проникваща етерното тяло), вие ще видите, че в известен смисъл атлантът стоеше на една по-низша степен. Неговото етерно тяло още имаше първоначалната връзка с външния етер и поради това той контролираше праната на външния свят. Понеже човекът се е издигнал на една степен по-високо, неговата работа е слязла една степен по-ниско. Това е закон. Ако от една страна има възход, то от друга трябва да има падение. Докато по-рано човекът работеше върху Кама от Праната, сега той трябва да работи с Кама на физическия план.

Ще видите колко дълбоко митът за Прометей символизира тези окултни връзки. Един лешояд кълве черния дроб на Прометей. Лешоядът символизира Кама, която наистина разрушава силите на петата раса. Лешоядът кълве човешкия черен дроб, основата на живота; така и силата на тази пета коренна раса разкъсва същностните жизнени сили на човека, понеже човекът е прикован към минералната природа, към Петър, към скалата, към Кавказ.

През петата коренна раса само човешките Посветени са способни да донесат избавление на окования човек. Херкулес, един Посветен, трябва да измине целия път до Кавказ за да освободи Прометей. Така човешките Посветени ще изтръгнат хората от тяхното робство.

Човешкото същество, което още има връзка с животинската природа - кентавърът Хирон - трябва да бъде пожертван. Човекът от предишните времена трябва да бъде пожертван. Жертвата на кентавъра е толкова важна за развитието на петата коренна раса, колкото и освобождаването на човека от Посветените.

Говори се, че в Гръцките Мистерии било предсказвано бъдещето на хората. Това не означава, че на хората се даваше смътнo и абстрактнo описание на онова, което щеше да се случи в бъдещето, а им бяха давани указания за пътищата, които трябва да бъдат изминати в бъдеще. Великата Мистерийна драма на Прометей е израз на онова, което ще се развие като човешка способност.

Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго. Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето. Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида. Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс. Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове.

През петата коренна раса се очакваше смъртният човек да стъпи на краката си. Това човечество на петата коренна раса е представено от Прометей. Петата раса беше първата, която овладя човешкото умение и примитивното изкуство на правенето на огъня. Зевс пази ревниво тази раса, расата в която хората стигнаха до там да имат свои собствени Посветени, Посветени които в шестата раса ще поемат водачеството в свои ръце. Но човечеството трябва да плати цената за това. Затова неговият първичен Посветен трябва преди всичко да поеме върху себе си цялото страдание. Прометей е първообразът на Посветения на петата коренна раса, един Посветен не само в мъдрост, но и в дела. Той преминава през цялата гама от страдание, и е избавен от човека, който прави себе си достатъчно зрял, за да освободи малко по-малко човечеството и да го издигне над минералната сфера.

По този начин митът изразява велики космически истини. Ето защо в началото казах, че всеки който стига до третата интерпретация, може да го вземе буквално още веднъж. Всеки мит претърпява промяна. Той води началото си в прадревни времена и в определен момент се преобразява. Във всеки мит има момент, в който той може отново да се вземе буквално. В мита за Прометей имате лешояда, разкъсващ черния дроб. Това може да бъде взето напълно буквално. Лешоядът кълве черния дроб на петата коренна раса. Тази борба на Прометей със страданието през петата коренна раса се повтаря във всеки един човек. Онова, което тук е изразено в мита, трябва да се вземе съвсем буквално. Без тази борба съдбата на петата раса щеше да бъде съвсем различна.

Така митът може да бъде интерпретиран по три начина. Първо имаме екзотеричния смисъл, после алегоричния - човешката борба - и трето, окултното значение, където отново навлиза буквална интерпретация. От това ще разберете, че доколкото тези митове могат да бъдат интерпретирани по този начин, те произлизат от Мистерийните Школи, и не са нищо повече от запис на онова, което е било разкрито в тези школи като велика съдба на човека. Точно както аз можах да ви покажа, че Один представя онова, което се случваше в Мистериите на Друидите, така и в Прометей имаме онова, което ученикът на Гръцките Мистерии изживяваше, за да му даде то сила за живот в бъдещето.

Митът за Прометей

Рудолф Щайнер

Лекция пред членовете на Антропософското Общество 7 октомври 1904 год., Берлин, Германия, GA-90f По стенографски записки, непрегледани от автора.
превод от английски: Радослав Радев http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=46

Няма коментари:

Публикуване на коментар