вторник, 6 февруари 2018 г.

В земната Игра, ще забележите, че вместо човечеството да става по-развито и здраво то видимо затъпява и се разболява





"Тичай към светлината Керъл Ан. Тичай толкова бързо, колкото можеш! Мама е в светлината и те чака!!!

Каръл Ан: Мамо къде си? Не мога да те открия, не мога. Страхувам се от светлината мамо.

д-р Леш: Кажи и да стои далеч от светлината.

Даян: Mоже би това е изхода?

д-р Леш: може би това е изхода, но не и за нея. Кажи и да побърза.

Даян: Стой далеч от светлината. Тя е опасна. Не се доближавай, дори не се опитвай да я погледнеш.

Каръл Ан: мамо тук има някой.... мамо някой идва. Мамо помогни ми! Махни се от мен! Остави ме намира!“


Нека преговорим отново по темата за „Бялата светлина и тунела като път към рециклиране и реинкарнация, тук в трета плътност“

„Не бъди очарован от скучните димящи цветове на ада....спомни си ясната светлина, ясната чиста бяла светлина, от която всичко във Вселената идва и си „отива“, оригиналния вид на твоя собствен аз. Естественото състояние на непроявената Вселена. Нека отидем във бялата светлина, доверете и се да се слее с вас. Това е вашата истинска същност, там е дома ви.“ - „Тибетска книга на мъртвите“ даваща ви инструкции какво да правите в задгробния живот. Много хубави напътствия дава, явно за това имаме бум на sequentials!

„През всичките 50 години на моя живот не съм добрал дори и малко към отговора на въпроса „Какъв всъщност е цвета на фотона?“. Разбира се днес всеки негодник си мисли, че знае отговора на въпроса, но той дефакто се заблуждава!..... За останалата част от живота ми ще се опитам да докажа същността на светлината“ - Алберт Айнщайн, разсъждавайки по възприетата тъпотия, че фотона е бял на цвят – you know - „Бяла светлина“.

SPCTTR: Истината всъщност е, че когато вие умрете, те – Сивите ви очакват с трепет в светлинния тунел. След като бъде подлъгана душата на човека се рециклира в друго тяло и процеса започва отначало.....следователно бялата светлина в тунела е меко казано смъртоносен капан. Ако наблюдавате елемента със инкарнирането (раждането) в земната Игра, ще забележите, че вместо човечеството да става по-развито и здраво то видимо затъпява и се разболява, разбира се в това са впрегнати милиони ТЕХНОЛОГИЧНИ процеси, не е дело само на рециклиращите станции, но това което ще ви стане ясно е, че ЕДВА ЛИ толкова много Висши Аз се инкарнират тук на Земята. Реално ако махнем животинската анима, aliens, reptilians, sequential-ите и някой слабо напреднали нива, на Земята ще остане една шепа хора!
И така преди да умрете, братята Сиви сканират съзнанието ви за вашите спомени и по-конкретно вашите най-близки, обикновено майка, баща, баба, дядо, брат, сестра (те виждат с кои сте били в най-добро отношение). Следва холограмна проекция (холограма в холограмата) на лицето или тялото на вашия близък, намиращ се в тунела от бяла светлина, неговата цел е да ви примами да го последвате. Случи ли се това, вие се връщате на Земята, реинкарнирайки се отново, схемата е ясна. Сивите както и доста други гледат на Земята като на ферма, и както ние отглеждаме разни животинки, така и те – отглеждат НАС, и разбира се не желаят (не те всъщност) да губят „бройката“, спомнете си херметичното правило „Каквото горе – такова и долу“. Глуповато е да кажем, че те са лошите и трябва да се борим с тях, bulshet, това е тяхната Игра, не те са измислили правилата, но все пак ако ви попадне някой сив смешник и сте с дървен кол или брадва – поударете го преди да ви е изпарил :)



NDE и Светлината

През 1975 г. Д-р Реймънд Мууди пише книга озаглавена „Живот след живота“, там той описва откритията си базирани на един сравнително нов феномен (тогава), наречен „преживявания близки до смъртта“. До момента от тази книга са продадени около 20 милиона копия. Няколко години по-късно Бети Ийди пуска лавина от книги по тази тема, номер едно е бестселъра и „Обгърнат от светлината“. Дениън Бринкли стартира успешна кариера с книгата си „Спасени от светлината“. Той е чест гост в радио предавания като „Coast to Coast A.M.”, изнася лекции и семинари по цял свят, дори прави филм (?) по темата. Във въпросното шоу „Coast to Coast A.M.” , Бринкли споделя, че преди да има NDE (срещи близки до смъртта) е бил убиец в ЦРУ, а водещия Арт Бел, подхвърляше, че той има същност тип д-р Джекил и мистър Хайд (или с други думи, друга алтернативна личност, както е описвано подробно в материалите за програмиране, фрагментиране и контролиране на човешкото съзнание). Друг гост на шоуто, бившия пилот от ЦРУ – Джон Лиър, казва, че бялата светлина била трик, а в последващо шоу добавя, че има кула която улавя души и тя се намира на Луната (Светлинният капан и Луната като основна „рециклираща“ станция). По-късно той се отрича от тези си твърдения, като пояснява, че това било етап от развитието на душата (етап – друг път!).
В филма „Go Toward the Light" с участието на Линда Хамилтън, Ричърд Томас и др. се разправя сълзливата история за едно момче болно от неизлечима болест. Когато то усеща, че скоро ще умре пита майка си (Линда Хамилтън) какво всъщност ще се случи, тя му казва „Ти ще видиш светлина, красива блестяща светлина, която се намира надалеч в края на един тунел, и твоя дух ще се отдели от тялото, ще се издигне и ще започне да пътува към светлината. И когато се издигнеш достатъчно, воала от очите ти ще падне и ти ще видиш всичко, но най-вече ще почувстваш огромна любов..... и това ще бъде като мигване с око“. В момента на неговата смърт тя му казва „Върви към светлината Бен, върви към светлината“.


Бети Ийди - Обгърната от светлината

Бети Ийди умира на 18.11.1973 поради усложнения от операция. След като се връща към живота, Бети страда от депресия, толкова болезнена е била раздялата й със светлината на любовта, която тя преживяла по време на нейната клинична смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята си със семейството и приятели и с критично болни от рак хора Бети е била подтикната да напише своето преживяване, така че по-широка публика да сподели неговата красота. През 1992, “Обгърната от Светлината” става класика, публикувана от малко издателство в град Карсон, Невада. Следват най-добрите моменти от нейното NDE(Near-death experience) . В шоуто „Сoast to Coast A.M.” тя казва „Един път пътувах за дома и попаднах в тази енергия, приличаше по форма на тунел, край мен всичко беше много тъмно. Той беше напълно черен.....и беше изпълнен с толкова любов, изящност и красота, че аз всъщност усещах, че бих предпочела това място пред всяко друго. След това видях една бяла точица, която прониза този мрак и следващото нещо което исках бе да отида в тази светлина. Аз сърдечно желаех това, исках да съм в тази светлина. В този момент аз се завъртях и започнах да пътувам към тази светлина с краката напред. Това което забелязах беше, че това бе моето астрално тяло (в оригиналния текст: духовно) и виждах краката си пред мен, които бяха различни от физическите ми такива.“. Тя отново говори за тъмнината „нещото което ме държеше там бе любовта, това бе най-красивото място на което съм била някога. Не може да се опише красотата на тъмнината...без болка, просто невероятно. Моето астрално тяло щеше да бъде изцелено и щях да изпитам трансформацията, далеч от всичко, стоящо зад гърба ми.... Ако усетите уюта от прегръдката на баща си или чувството което ви дарява със сигурност и топлина и го умножите по 1000 ще разберете какво е. Искам да кажа, че е толкова прекрасно“.


Спасен от светлината – Дениън Бринкли

В книгата си „Спасен от светлината“ на 19 страница, Дениън Бринкли признава, че е бил наемен убиец, работещ за ЦРУ. По-рано в книгата той описва своя NDE така „Когато моето тяло лежеше в линейката, над мен започна да се оформя един тунел, досущ като око на ураган, той идваше към мен. Това ще изглежда да е интересно място – помислих си аз. И се втурнах в него, всъщност аз въобще не се движех, просто той идваше към мен. Имаше звук от камбанки, тунела се виеше напред и после ме обгърна напълно, всъщност усещах интензивен звук, идващ от седем камбанки в ритмична последователност. Погледнах напред в тъмнината – имаше светлина. Започнах да се движа към нея възможно най-бързо. Движех се без краката си и то със голяма скорост. Колкото приближавах светлината ставаше по-ярка и по-ярка, докато не стигнах до рая – място с много ярка светлина. Това бе най-ярката светлина, която някога съм виждал, но въпреки всичко тя не причиняваше болка на очите ми, за разлика от болката, която ще почувствате ако излезете от тъмна стая на светло. Тази светлина бе различна, тя успокояваше очите ми.“
„Погледнах надясно и можех ясно да различа една сребърна форма да се появява като силует през мъгла. Като се приближи аз започнах да изпитвам дълбоко чувство на любов, която обхващаше всички значения на думата. Тя беше като, че ли се виждам с любовница, майка или най-добрият ми приятел и всичко това умножено хилядократно. Колкото съществото се приближаваше, толкова повече се засилваха тия чувства, докато в един момент ми бе трудно да издържам на тях“
Колко мило само, ами ако тия хора, които промотират светлината и NDE просто изпълняват своята поредна задача, поставена на ЦРУ (или някой друг?). Доброта и светлина в действие. Бринкли работи в тясно сътрудничество Реймън Муди, който пръв популяризира феномена NDE в неговата книга „Живот след живота“.

SPCTTR: Добре е човек да си направи равносметката, че всички тия паляци дето му се показват от всеки ъгъл са действащи системни слуги (разбирай всичко) или бивши такива (макар, че както казват някой „бивши“ агенти „Няма бивш агент!“), които е и по-приемливия вариант – рептилоидното съзнание е залъгано в това отношение. Ами нека помислим и ще видим, че всички иновации, технологии, техники, системи за развитие на пси-физическо ниво и какво ли не са дело на военните, тук веднага лявото полукълбо се включи и каза (нещо което е виждало на времето по ТВ) „Всичко е разработка на военните“ - да всеки знае тая „мъдрост“ и разбира се това е вярно, казвам пак, че така наречените космични закони няма как да се заобиколят. Но кой иска да ги заобикаля? Не, не са военните, неземните последователни инкарнации са :)
Заключение: Системата ясно ви казва как стоят нещата, естествено маскирани като шегички или плоски лафчета, вие се смеете, а това смазва добре зъбчатите И колела.
Този „Светлинен капан“ се явява перфектната симбиоза между извънземни и земни. Първите искат да има пропаганда, водят вторите до тия „красиви места“ инжектират им 1000 нереални емоции и ги пускат да ходя да пишат книги. Съответно вторите написват 50 книги по 300 страници, 20 от тях стават бестселъри и правят вторите много, много богати, какво му трябва повече на човек? Представям си колко шарани чели книгите (и съответно платили за това) са били подлъгани в белия тунел – милиони БЕДНИ души! Май започвам да разбирам истинския смисъл на "бедна душа". Има и втори вариант: тия вторите просто да са си агенти на „организация Х“ и да минават през обучение тип „проповядвай бялата светлина“. Ако някой луд започне да чете книгите им на тия и сравни информациите изложени там, съм убеден, че ще намери много, много сходства (примерно и Бети и Дениън говорят за „любов умножена по 1000“).


Д-р Майкъл Нютън – Пътешествието на душите

Д-р Майкъл Нютън e хипнотерапевт, който твърди, че може да отведе клиентите си между животите им посредством хипноза. Той пише в книгата си „Пътешествие на душите“: „Някой наскоро умрели го виждат да се отваря точно над главите им, а други казват, че се движат високо над Земята преди да влязат в тунела“.

SPCTTR: Ще ви спестя първата история, защото тя е същата като горните две, втората история е малко по-интересна:

Един казва (под хипноза) „Мисля, че нещо се опитва да ме насочи към правилното място и се опитва да ме отпусне. Чувам звуци... ехо от музика.... вълните на музиката са толкова красиви тук“. Друг споделя „Видях мъртвия си чичо Чарли и той протегна ръка към мен за да ме утеши... за да ме поведе още повече към светлината. Той ме взима и ме кара към мястото, на която трябва да отида.... Не! Не отивай! ....Чичо Чарли ме напуска. Но защо той си отива? Той е на различно място от моето и просто дойде да се срещне с мен“.
Жена казва „Те са големи черни кълба излъчващи светлина към мен...помислих си ....май започвам да разпознавам..... те изпращат изображения в съзнанието ми......тези форми се променяха в хора! Това е Лари (починалия и съпруг)! Аз се наслаждавах на преживяването...аз съм на гребена на вълната от лъчи светлина......аз трябва да отида във светлината....те правят всичко за теб....“.
Друг субект спомена, че мястото на което се намираше му прилича на средище което прилича на голямо колело от вагон „Аз се движа заедно с някакъв вид верига. То е като все едно се прехвърлям между поредици от свързващи връзки.... мъглив лабиринт, които след това се отваря....след малко аз виждам гнезда от хора – като кошери. Виждам ги като букети от движещи се светлини....светулки“. Друга душа говори за някакви конуси „Конусите ни помагат..... те са с предназначени да се движат около нас, нали знаеш.... те са цилиндрични, много ярки и са навсякъде около нас. Конусите са широки в горната си част и са малки в долната за да пасват на всички нас.... Ние можем да усетим как всички наши мисли се разширяват.... тогава спира и се връща назад ..... добили много повече знания.“
д-р Нютън: Чудя се дали този конус не промива съзнанието ви като замества вашите собствени мисли с други?
„Не, не сме с промити мозъци!“
По-късно когато се говори за процеса по „подбор на живота“ друг клиент казва „На някой от нас трябва да бъде даден тласък, когато те преценят, че сме готови...след малко повече.....индоктриниране.....“. Марк разбра, че е грешил за способностите си и по-късно се върна на Земята.
Д-р Нютън: Индоктриниране? Това ме кара да си мисля за втълпяване и налагане на чужди идеи.
„Не всичко е така! Марк беше просто обезкуражен и имаше нужда от още увереност да продължи напред“.
Във своята втора книга „Съдба на душите“ д-р Нютън съобщава за субект, които описва, че душите се намират в „шушулка“, a друг субект нещо като медицинска сестра в света на духовете се грижи за тях, поставяйки душите в клетки тип „пчелна пита“ , там те престояват в „инкубатор“ преди да се родят.

Без съмнение работата на д-р Нютън в тази сфера е добра, той поставя под въпрос показанията давани му от съзнания, често промити или индоктринирани, аз не съм склонен да приема техните показания, особено на такива описания като „души скупчени на едно място като грозд“. Регресионистите в областта на уфологията са открили един вид „екран от спомени", който бива имплантиран в съзнанието на отвлечени от извънземни. Този „екран“ са всъщност фалшиви спомени, които имат за цел да прикрият истински събития.


SOULAR SYSTEM или SOUL LURE SYSTEM




През 1990 г. Почти десетилетие преди излизането на култовата трилогия „Матрицата“, един агент на ЦРУ на име Джон Грейс (с псевдоним Вал Валериан) написва поредица от книги озаглавени „Матрица“. Във втората част на поредицата „Матрица II: Oтвличане и манипулация на хора посредством напреднали технологии“ той пише „Сивите от четвърта плътност, тези същите с които се занимава и Уитли Стрийбър, разполагат с технология която е способна да извлича енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също така могат да извличат спомени и преживявания от човешко същество (наричано още „сканиране“). Именно те чакат в бялата светлина, когато дадено човешко същество умре. След това то се рециклира в друго тяло и процеса започва от начало. Сивите от четвърто измерение са като пристрастени, те искат някога да успеят да изпитат човешка емоция, затова и разбира се те постоянно отвличат хора от дълги години насам. Тези същности гледат на Земята като на голяма ферма, в която отглеждат и прибират реколта – хората“. Част от неговата хипотеза гласи: „Определени „съвместими“ хора могат за бъдат „легално“ „прибирани“ за различни „добри“ цели“ (Асоциация с филма „Матрицата“, в една от сцените Морфей показа батерия на Нео и му каза „те искат да ни превърнат в това! - разбира се филма може да бъде изгледан през филтъра „Сивите и техните банки за енергия“. Има толкова много алтернативи!). За сивите хората са добра „суровина“, те могат да бъдат използвани като храна или просто като източват паразитно енергия от тях (нещо като призраците от „Старгейт Атлантис“).
В „Матрица V” се продължава: „Сканирайки някого, когото искат да рециклират при приближаването на смъртта му, извънземните откриват с кого е било близко лицето, което е умряло. Те прожектират изображението на този близък човек в тунел с бяла светлина и изображението го притегля още по-навътре. Ако изберете да последвате това изображение, можете да бъдете уловени в капан и изпратени в друга инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята не разбира духа, а се опита да го даде на късо. Капанът с тунела с бяла светлина е сравнително ново изобретение, но то ще пропадне и те знаят това.
“Влез в Светлината” казват онези, които са имали близко до смъртта преживяване (NDE). Те са лицата, избрани да рекламират тази извънземна авантюра. НИКОГА не влизайте в тази светлина. Издигнете се нагоре, наляво, надясно, назад или където и да е, но не там. Масмедиите рекламират този капан (героят от филма “Призрак”, който доброволно навлиза в блестящия тунел), за да накарат хората да се хванат на въдицата и да изберат тази дестинация. Монро предупреждава горното ниво на средно развитите и напреднали духове да избягват този капан“.

И така, какво можем да заключим след всичкото това инфо идващо от бивши агенти на ЦРУ и военен персонал, дали те не са въвлечени в популяризирането на това?


Тибетска книга на смъртта и и светлините




Тибетската книга на мъртвите е наръчник с инструкции за това как да се държите в „Бардо“(думата буквално означава "между две (положения)") или още равнището на съществуване след смъртта. Това е свързано с поредица или прогресия от светлини в различен цвят, които се появяват на починалия след смъртта. Той трябва да избегне халюцинациите и примамките свързани с тях и да отиде при чистата светлина (която мислите, че е?). Книгата ни увещава така „Не бъди очарован от скучните димящи цветове на ада....спомни си ясната светлина, ясната чиста бяла светлина, от която всичко във Вселената идва и си „отива“, оригиналния вид на твоя собствен аз. Естественото състояние на непроявената Вселена. Нека отидем във бялата светлина, доверете и се да се слее с вас. Това е вашата истинска същност, там е дома ви“. Актьора Ричард Гиър е много отдаден на тяхната кауза да се слуша аудио версията на книгата (линк) и той изпрати писма призоваващи хората да подкрепят „Свободен Тибет“.

****

В книгата „Tибетска книга на живота и смъртта“ четем:

Тъмнината и тунела

Спомнете си, че последната фаза на процеса на разграждане в бардо на умирането е възприятие за „чернота", наречено „пълно постигане", което се „издига като пусто небе, обвито в пълна тъмнина". В този момент според ученията настъпват блаженство и радост. Една от главните особености на близките до смъртта състояния е усещането за движение с „ужасна скорост" и в състояние на „безтегловност" по „дълъг тъмен тунел".

Една жена казва на Кенет Ринг: „Беше като бездна, като нищо, и е толкова спокойно вътре... толкова е приятно да се движиш в него. Пълна тъмнина, никакви усещания, никакви чувства... нещо като тъмен тунел. Просто се носиш нататък, сякаш си във въздуха“.

Друга жена споделя:
„Първото, което си спомням, е един страхотен звук, някакво свистене... трудно ми е да го опиша с думи. Струва ми се, че напомняше звука на ураган... Ужасяващ вятър, който ме притегляше. И от широкото пространство попаднах в някакво тясно място“.

Една жена казва на Марго Грей:
„Чувствах се, сякаш съм в космоса. Беше абсолютно тъмно и ми се струваше, че нещо ме притегля към отвор, подобен на тунел. В края му се виждаше светлина - така разбрах, че е тунел. Беше вертикален и нещо ме притегляше към отвора. Зная, че не беше сън. Сънищата не са такива. И през ум не ми е минало, че може да е сън.“

Светлината

В момента на смъртта изгрява Основното сияние с цялото си величие. „Тибетска книга за мъртвите" казва: „О, синко/дъще на просветлено семейство... твоята Ригпа е лъчение и пустота, заемащи огромно светло пространство. Отвъд раждането и смъртта, това всъщност е Буда на Постоянното сияние."

Мелвин Море, който изследва близките до смъртта състояния предимно при деца, отбелязва: „Почти всички близки до смъртта преживявания при децата (и около една четвърт при възрастните) са свързани със светлина. Всички те казват, че към края на преживяването си са видели светлина, след като са напуснали тялото си и са преминали през тунел“.

Марго Грей цитира едно от най-добрите описания на приближаването към светлината:
„След това постепенно си даваш сметка, че някъде далеч напред, на неизмеримо разстояние, може би се намира краят на тунела, защото се вижда бяла светлина, но тя е толкова далече... Мога да я сравня само с небе, на което има една-единствена звезда... но си спомняш, че си в тунел и следователно тази светлина би трябвало да изпълва целия му изход. И се съсредоточаваш върху тази светла точка, защото очакваш да достигнеш до нея.
Постепенно, докато пътуваш към нея с много голяма скорост, тя става все по-голяма и по-голяма. Като се замисля, всичко това трябва да е станало за не повече от минута. Когато постепенно се приближиш до тази ярка светлина, нямаш усещането, че тунелът изведнъж: свършва, а no-скоро, че прелива в светлината. Тунелът вече остава назад и нататък се вижда великолепна синьобяла светлина. Тя е толкова ярка, много по-ярка, отколкото е нужно, за да те ослепи още в първия миг, но по никакъв начин не дразни очите“.

В много разкази се описва самата светлина:
„Да опиша светлината... тя беше... не, не беше светлина, а по-скоро отсъствие на тъмнина, пълно отсъствие... Човек си представя как светлината огрява нещо, оставя сенки и така нататък. Тази светлина наистина беше липса на тъмнина. Трудно е да се опише, защото сме свикнали светлината да хвърля сенки. Освен ако не е навсякъде наоколо. Онази обаче беше толкова пълна и съвършена, че сякаш не я наблюдаваш, а си в самата нея“.

Един човек казва на Кенет Ринг: „Не беше ярка. Беше като от лампа с абажур, но много по-различна светлина. Знаете ли на какво приличаше? Сякаш някой е сложил абажур на слънцето. Почувствах се много, много спокоен. Вече не се боях. Знаех, че всичко е наред."

Друга жена казва на Марго Грей: „Светлината е по-ярка от всичко, което можете да си представите. Не може да се опише с думи. Не мога да обясня колко щастлива се чувствах. Едно такова чувство на покой... Беше чудесно! Светлината беше толкова ярка, че при нормални обстоятелства би те ослепила, но изобщо не засяга очите."
Някои разказват, че не само са видели светлината, а са били в нея: „Сякаш не бях отделна личност. Аз бях светлината и се сливах с нея“.

Една жена, преживяла две операции, разказва на Марго Грей: „Усещах само същността си. Времето нямаше никакво значение, а пространството беше изпълнено с блаженство. Бях окъпана в лъчиста светлина и потопена в аурата на дъгата. Всичко се смесваше. Звуците бяха съвсем различни -хармонични, неназовани (сега наричам това музика)“.

Друг човек описва навлизането в светлината по следния начин:
„Последвалите събития сякаш се случиха едновременно, но ще трябва да ги опиша едно по едно. Усещането е, като че ли е някакво същество... no-скоро енергия, а не друг човек... интелект, с който е възможно да комуникираш. По размер покрива целия простор пред теб. Поглъща всичко, чувстваш се обвит отвсякъде. Светлината веднага се свързва с теб, в моментална телекинеза прочита мислите ти, езикът няма значение. Не е възможно да чуеш нещо, което да предизвика съмнения. Първото, което чух, беше: „ Отпусни се, всичко е красиво, всичко е наред, няма от какво да се страхуваш. "Веднага се успокоих напълно. В миналото, когато някой лекар ми кажеше ,,Спокойно, няма от какво да се страхуваш", обикновено се оказваше точно обратното. Нямам им доверие. Но това чувство е най-хубавото, което съм изпитвал — абсолютна, чиста любов. Всяко усещане беше съвършено. Усещаш топлина, но това няма нищо общо с температурата. Всичко е абсолютно чисто и жизнено. А светлината ти предава чувство на истинска, чиста любов. Никога не бях преживявал подобно нещо. Не може да се сравни с любовта към жена ти или към децата. Няма нищо общо със сексуалната любов. Дори всички тези неща да се обединят, пак не могат да се сравнят с чувството, което ти дава светлината“.

Мъж, който едва не се удавил, когато бил на четиринадесет години, разказва:
„Когато стигнах източника на светлината, можех да погледна вътре. Не мога да обясня с човешки понятия чувствата, които ме обзеха, когато погледнах. Това беше някакъв гигантски, безкраен свят на спокойствието, любовта, енергията и красотата. Сякаш човешкият живот е нещо незначително в сравнение с онова. И все пак там ми се внушаваше колко е важен животът и в същото време ми ставаше ясно, че смъртта е начин да постигнем различен и по-добър живот. Беше самото съществувание, самата красота, целият смисъл на цялото съществувание. Сякаш цялата енергия на Вселената беше събрана завинаги на едно място“.
Мелвин Море пише вълнуващо за близките до смъртта преживявания на деца и ги предава с неподправеното им красноречие:
„Имам да ти кажа една чудна тайна. Изкачих се по една стълба до небето"... „Просто исках да стигна до онази светлина. Да забравя тялото си, да забравя всичко. Само и само да стигна до светлината!"... „Имаше красива светлина и всичко в нея беше добро. Цяла седмица във всичко виждах искрички от тази светлина"... „Когато излязох от комата в болницата, отворих очи и видях навсякъде светлина. Видях как всичко в света е на мястото си."


Тематично кино








Препоръчвам: "Полтъргайст" (3 части) и "Бял шум: Светлината"

PS: Може да запазите "своето право" и да не вярвате на това тук, няма проблем просто:

„Follow the Light and don’t ask the questions!”

Източник: trickedbythelight.com

spectator-bg.blogspot.bg/2014/09/blog-post_17.html


                



Няма коментари:

Публикуване на коментар