петък, 16 ноември 2018 г.

Усмивки от старите ленти/25.12.2016 22:04 /Ционистите ни вкарват в игра с несъществуващи топчета





Не е вярно, че Русия е „главната виновница“ за положението в Сирия. Този път – най-малко тя.



Путин е крупен крадец, манипулатор, послушен мошеник, убива когато се налага, но не е чак такъв масов убиец( по скромен е, може като личност и да е сериен убийец но има мярка -бел.ред.), каквито са доста от западните му колеги, особено американските. Не ми е лесно и приятно да го напиша, но не мога да си кривя душата.




Вкарват ни в игра по правилата на Протокол № 12.

„Всеки може да лъже“ – написа изживяващият се като „десен“ Саймън Дженкинс, отрязан от съответните медии. Затова отдал се на коментари в „левия“ пролейбъристки “The Guardian”, който е по-десен и антируски, ако вярвате. – „Това е агонията и екстазът на интернет. В мрежата не дирят вина, общодостъпна е, с узаконено разрешително за лъжите. Можете да забравите славните дни, когато тя беше империята на слабите, царството на свободните. Тя е като капитализма през ХІХ век. Сурова, освободена от оковите, сила, на която не може да се разчита. [Това ли е капитализмът? Не знаех.]



Изглежда въпросителните, поставени от Барак Обама относно предполагаемата намеса на Русия в американските президентски избори, не ще издържат дълго. Prima facie[169] това беше очебийно. Отричането от страна на Владимир Путин струва толкова, колкото и това на Барак Обама.

Би трябвало да отричат, нали? Хакването и изтичането на лични материали за кампанията на Хилъри Клинтът чрез WikiLeaks, заедно с улесняването на фалшиви новини във Facebook, повлия осезателно на избирателната активност в три ключови щата, като сякаш реши резултатите в тях.

За Америка, да протестира срещу подобна интервенция, е прекалено, след десетилетни намеси в избори в Латинска Америка и другаде. Но две злини не правят едно добро. Колкото повече знаем, толкова по-добре.

Епохата на такива кибер-конфликти е в своето детство. Войни, в които тромави бомбардировачи превръщат беззащитни градове в ад, са нещо средновековно, щом се изправят срещу намесата и унищожението, предричани чрез интернет за държави и индивиди. Всяка седмица узнаваме за неспособността на властите пред лицето на хакери и фалшификатори, инфилтрирали се лица и анархисти. Трябва да се обсъжда, доколко те биха могли да покоряват държави. Но тяхното най-могъщо оръжие остава старото: информацията.



Навлизането на фалшиви новини, допускано от Facebook, явно отрови американския демократичен процес по начини, които биха били подсъдни според вътрешното законодателство. Глупаво е от страна на боса на корпорацията Марк Зъкърбърг да протестира, че е „просто“ технически доставчик, а не медийна фирма. Все едно “Northcliffe” да твърди, че се занимава с производство на дървесни частици. Компанията не само разпространява нередактирани и непригодени [материали]; вършейки това, тя генерира огромни (и често необлагаеми) приходи за себе си, а също и за онези, които създават тези „новини“. Свидетелство са спортните автомобили, закупени от македонски ученици чрез разказване на лъжи за Клинтън. Някои белези на неистова редакторска активност във Facebook през последните седмици насочват към усещане за вина.

Ако интернет е в своето детство, на същата възраст е и регулацията. На бърза ръка господстващите на пазара Facebook/Google разработиха целеви алгоритъм, и така смаяха всички засегнати с приходите си от реклами. Но този двупол [господстващо положение, монопол на две компании] в събирането и разпространението на информация мигновено би привлякъл контрола, ако беше под юрисдикцията на държавата. Пазарното многообразие е железен закон на капитализма. Той трябва да бъде налаган със сила.

Как може да стане това е въпрос със стотици отговори. Но е ясно, че следва да стане. Настоящите фарсови опити на британското правителство да регулира съдържанието на вестниците са като изграждането на пясъчни крепости пред наближаващо цунами. Вътрешните и международните закони трябва да бъдат актуализирани, ако колелата на демокрацията не са блокирани. Идеята, че това трябва да произлезе от Путинова Русия, от Америка на Тръмп, от Британия в Brexit или от ленивия Европейски съюз може да изглежда чудновато нереална. Но рано или късно това трябва да стане и ще стане, повярвайте.“[“Never mind Russia – it’s the internet’s culture of lies we should be tackling” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 16 December 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/dec/16/russia-internet-lies-google-facebook]



Харесвах този автор. Уви, ли е невежа, или и той скача според тоягата. Надрасканото от него е безумство. То е връщане с десетилетия назад. Как е възможно човек с акъла си от една страна да пледира за повече капитализъм и свобода на пазара, а от друга вопиещо да настоява за регулации. Обезумяване! Всичко това произтича от– и е свързано с живота и сегашната ни тема. Ще го илюстрирам. Как?

Ето: назад, към споменатия Протокол № 12. Той повелява:

„Днес вече ние използваме всичките средства на печата за нашите задачи. Каква специална роля играе пресата? Тя служи за неограничено раздухване на страстите или на партийния егоизъм, което ни е нужно, за да разединяваме гоите. Тя е празна, несправедлива и лъжлива. По-голямата част от гоите съвсем не разбират нейното предназначение. Ние ще я оседлаем и ще вземем поводите в нашите здрави ръце. Същото ще сторим и с останалия печат, защото какъв смисъл има да се отървем от нападките на вестниците, ако станем прицелна точка на брошури и книги? Сега печатът – този инструмент за разгласяване – е скъп, поради необходимостта да се цензурира, но ние ще го обърнем в доходно перо за нашата държава. Ние ще обложим печата с особен гербов налог; ще установим и внасянето на залог при учредяването на печатни органи и при откриване на печатници; собствениците им ще бъдат задължени да ни гарантира, че нашето правителство не ще бъде изложено на нападките на печата. За всяка евентуална нападка ние ще глобяваме безпощадно…

Никой безнаказано не ще се докосва до ореола на нашата правителствена непогрешимост. Предлогът да се прекрати един печатен орган ще бъде, че този орган без всякакво основание и повод е вълнувал умовете.

Това нещо ние и сега постигаме, благодарение на обстоятелството, че всички новини, от всички краища на света, се получават от няколко агенции, в които всичко е централизирано. При нашата власт тези агенции ще бъдат всецяло наши учреждения и ще разгласяват само онова, което ние им предпишем.

Ако досега ние съумяхме да завладеем до такава степен умовете на гойските общества, че те гледат на световните събития през цветните стъкла на очилата, които ние им поставяме; ако сега нито в една гойска държава не съществуват за нас заключалки, които да ни отнемат достъпа до тъй наречените от гоевската глупост „държавни тайни“, то какво ще бъде, когато ние, в лицето на нашия всемирен монарх, бъдем признати за господари на света?!

Всеки, който пожелае да бъде издател, или библиотекар, или печатар [в края на ХІХ век не е имало електронни медии], ще бъде заставен да се снабди с диплом, който, в случай на провинение, веднага ще се отнема. При такива мерки, оръжието на мисълта ще стане възпитателно средство в ръцете на нашето правителство, което няма вече да допусне народните маси да се заблуждават и мечтаят за благодеянията на прогреса. Кой от нас не знае, че тези призрачни копнежи за прогрес водят към нелепи мечтания, от които са се родили анархистическите отношения на хората към властта и помежду им? Това е тъй, защото прогресът, или по-добре идеята за прогреса, е насочила хората да мислят за най-различни еманципации, без да установи крайните граници на мисълта и желанията…“[„Протоколи на ционските мъдреци“, Протокол № 12.]

Това е постановено преди 130 лета! Сега се появяват самозвани, нежелани от никого „борци против антисемитизма“, срещу свободата на изразяването – публично и в интернет. Не мога да повярвам, че свестен човек ще пожелае цензура. Какво означава „редактиране“, „пригодност“ на текстове и „регулиране на съдържанието на вестниците“. Умът ми не го побира!



„Значи са втасали“, си мислят господарите на света за нас. Време им е да ги натикаме във фурната. Така де. И чипове ще ни слагат…

И аз не съм съгласен с анонимността в интернет. Не ми е приятно почти всекидневно да получавам писма със закани, обиди и опити за интриги. Но не се оплаквам никому. Не ми харесва неизвестни негодници да тиражират клевети за мен. И то такива, каквито нямат и една допирна точка с това, което представлявам като произход, биография, жизнен път и дела.

Но, ако някому пречи всичко това, да бъде добър да въведе правила в собствената си градинка. Щом е частна, от стопанина й зависи. Както електронният вариант на вестника, в който пише другарят Саймън Дженкинс, не допуска свобода на мненията, така и останалите могат да последват „светлия“ му пример. Съгласен съм на цензура за нецензурен език, просташки изяви или откровени глупости. Ала “The Guardian” цензурира всеки опит за споделяне на истината. Ако нещо не е вярно, да го обори. Уви, не.

Навремето имаше отдели „Писма на читателите, зрителите, слушателите“… И в западните средства за масово оглупяване. Хубаво, светът напредна (дали) поне технологично. Да не се лъжем. Компютрите имат документи за идентичност. Всеки анонимник може да бъде проследен. Стига да не действа от интернет-клуб или кафене, които клонят към изчезване. Явно целта е друга.

Във всички случаи интернет удари като с парен чук джобовете на писатели, музиканти, кинаджии и прочие халтураджии. Ами да не бяха допускали това. Как е възможно в глава, която се смята за неокована от схоластика, да се роди идеята за връщане към тиранията на регистрираните медии за всички и всичко? Това даже не е Средновековие. Запраща ни към ерата на пещерните хора.



Всеки човек, който действително е такъв, следва да има право на позиция и на нейното изразяване. Така е записано и в действащите международни юридически нормативни актове, регламентиращи правата на хората.



Да се борите с „фалшиви новини“, както настоява и comrade Саймън, означава да сте съгласни, че занапред „новини“ ще бъдат само онези, които произлизат от тайното световно правителство и неговите think-tanks. Те, както и досега, ще бъдат тиражирани от Техните медии.

Какво е различното сега? Ще ми обясните ли значението на останалите, като тази, да речем? Сайтът ми е бутик, предлагащ истината. Малцина изпитват необходимост да влязат в него. Не е ли така?

Да не говорим, че на света всичко е фалшиво – от „демокрацията“, „равенството“, през войните до „свободата“.Както сподели Дейвид Айк:



„Виждаме война срещу всяка алтернатива. На алтернативното лечение, на алтернативната информация. Разбира се, ако искате да видите фалшиви новини, четете основните медии – десетилетие след десетилетие, след десетилетие… „Фалшивите новини“ целят да потискат информацията от истинските алтернативни медии… Виждаме да демонизират истината с фразата „фалшиви новини“.“[“David Icke: The ‘Fake News’ Hoax – The System is Desperate”, David Icke, YouTube, December 15, 2016 г., online: https://www.youtube.com/watch?]

С какво се е провинила мрежата интернет? То е все едно да обвините подвижните телефони за това, че тъпанари се връзват на измамници, които им се обаждат от нищото. И изсмукват спестяванията на идиотите, които ги „снасят“ доброволно, не зорлем. Щом се доверяват на банални мошеници… Какво са виновни машинките? Значи става дума за ска̀ла, по която да измерваме безумието. Без ни най-малко извинение.

Тъпо, тъпи, много тъпи! Комунистически боклуци.


image

diagnosa.net/

Няма коментари:

Публикуване на коментар