неделя, 14 март 2021 г.

Трите същности в индийското учение за епохите/Троична алхимия на човека

 




Ученията за епохите са имали основно значение в представите на древните хора за историята. Такива учения са известни от наследствата на всички културни народи, живяли в древността – индуси, перси, халдеи, елини, келти и ацтеки.

Въпреки специфичните си особености, тези учения почиват на едни и същи общи принципи, а това е показателно за общия им произход и историческо основание. Така във всички учения световната история се поделя на четири епохи, през които господствуват различни човешки раси. Всяка една епоха завършва с някакво световно бедствие, с което боговете наказват хората за техните грехове. В течение на четирите епохи човечеството преживява непрекъснат упадък, който се натрупва в течение на времето, така че всяка следваща епоха е по-лоша от предходните. Древноиндийската философия се отличава с отличава с едно задълбочено познание на динамиката на епохите и господствеващите в тях обществени слоеве. В нея се рязглежда основният исторически кръговрат с продължителност от 12000 години, наречен Махаюга. Той се поделя на четири епохи-юги, които намаляват по реда на своята последователност в съотношение 4:3:2:1. За всяка юга е характерна определена обществена структура.

Първата епоха – Критаюга, съответствува на общоизвестната представа за Златния век. Хората , живяли през нея , са били силни тялом и духом, и са живели щастливо, без да познават греха. На представата за хора от Критаюга отговарят народите, живяли до Античността в Средна и Северна Европа. Народи , набеждавани с прозвището “варвари” от уж по-културните елини и римляни.

Не така е мислил римският историк Тацит за древните германи. Той истински ги е уважавал , впечатлен от тяхната силна раса и обществени отношения. В тях той е открил своя идеал за справедливо общиство и с носталгия си е спомнял за тяхната родина, наречена в съчиненията му “Свободните гори”.

Много по-късно, през XIV в. , европейските мореплаватели са открили Канарските острови и живеещия на тях народ, наречен гуанчи. Те са смятани за потомци на атлантите, и също са един пример за народ от Крита юга. Тези високи, синеоки и червенокоси хора от кроманьонската раса са удивили европейците не саво с физическата си сила и красота, но също и с високите си нравствени добродетели. За съжаление гуанчите почти напълно са били изтребени от испанските завоеватели след близо стогодишна война.

Старите българи също са имали самочувствието на народ от Златния век, от “ Първото Слънце”, както е записано в средновековния български превод на Книгата на Сибила. След приемането на християнството византийските нрави са унищожили традиционните български добродетели в благородническото съсловие. Но българското селячество е съхранило тези добродетели в един неподправен вид до края на Османското владичество. “Тий българи живеят друголюбно между си и съхранили са почти първобитное неповинно начертание старого живота.” (Г.Раковски).

През Трета юга е започнала покварата и упадъкът на расата. Но злото е било все още малко и се е компенсирало с трифункционалната обществена йерархия, в която ръководно място са заемали духовниците – брахмани. Тази епоха съответствува на времето от Библейския потоп през V хил. пр. Хр. До средата на I хил. пр. Хр. През нея са се развивали цивилизации, управлявани от високопросветени жречески съсловия, които наричаме духовни. Най-ранните от тях са Египет, Шумер и Протоиндийската цивилизация. По-късно са възникнали и индоевропейските духовни цивилизации – Индия, Персия, а също и древната българска държава – Балхара.



През Двапара юга са управлявали воините – кшатри.

Тази епоха съответствува на Гръко-Римска цивилизация и на по-късната Европейска средновековна цивилизация. В тях духовенството не е било толкова високопросветено , колкото в духовните цивилизации, и властта действително е принадлежала главно на войнското съсловие. Тези цивилизации ние наричаме войнски. Така например гражданството на Древния Рим се поделя на две добре известни обществени съсловия – патриции и плебеи. Управляващите патриции са аристократи от войнското съсловие, присвоили си правомощията на жреческото съсловие – sacra. От своя страна обикновените граждани – плебеите не са признавали sacra на патрициите, и това показва, че те са държали на достоверната трифункционална йерархия, която патрициите са нарушили.

Днес живеем в края на Кали юга. Според пророчествата през тази епоха управляват вайшите и шудрите, слабите тялом и духом, без дълг, морал и религия. И наистина това съответствува на модернистичната буржоазна цивилизация, управлявана по анонимен път от нехероични елементи – банкери, лихвари, търгаши. Нейната обществена структура е изцяло разрушена, както военните, полицията и правителствата, така и тъй наречената “интелигенция” (атеистичният заместител на духовенството), обслужват комерсиалните интереси на световните паразитни кръгове.

Този бегъл поглед върху човешката история е достатъчен, за да се убедим, че упадъкът непрестанно е вземал надмощие в живота на човечеството, и като проклятие тегне над неговата съдба. Древноиндийската философия обяснява обществения упадък със загубата на дхарма – нравствения закон, от който произтичат редът и благоденствието в обществото. Каква е причината за това?

Животът е антиентропийно явление, но в дълговременен план подлежи на бавна деградация. В природата това се поправя от неумолимото действие на естествения отбор, който прочиства живота от всичко нездраво. Но колкото по-независим от природата става човекът, толкова па-малко той е в състояние да контролира собствената си природа. Поради отстраняването на отбора в поколенията се натрупват дегенеративни изменения, дължащи се на расови смешения и вредни мутации, и така се влошава качеството на расата. Оттук следва и непрекъснатото разрушаване на обществената структура, което в крайна сметка следва да достигне до пълния хаос, или Махапралая ( Голямото разтваряне) което ще отбележи края на Калиюга и цялата Махаюга .Но това разтваряне няма да бъде краят на Света, а едно пречистване, след което животът ще продължи вечния си кръговрат.

Кръговратът на епохите се свързва с представата за трите върховни божества в хиндуисткия пантеон: Брахма – Творецът, Вишну – пазителят и Шива – Разрушителят. От Брахма произтича чистото творение в началото на Критаюга. През Критаюга също така управляват брахманите, затова тя още се нарича Брахманаюга, както и Сатияюга – Епоха на Истината. Вишну се намесва по средата на историческия кръговрат, за да запази човечеството от упадъка. През Двапараюга, когато властта е преминала в ръцете на кшатрите, Вишну се е превъплътил в брахман на военна служба, за да запази богоустановеното управление на брахманите. В края на Калиюга, когато разложението взема застрашителни размери и положението става неспасяемо, идва ред на Шива да разруши света с космическия си танц. Да унищожи нездравото, за да засили здравото за нова Сатияюга.

Троичната алхимия на човека

Нашето учение за трите същности ще остане непълно, ако не го развием и в дълбочина. По пътя на изложението ние засегнахме толкова важни въпроси от човешкото битие. Пред нас стоят, обвити в мистично тайнство, загадките на сътворението, цялостната история и бъдещето на човечеството. Ключът към тези съдбовни за нас тайни се крие в отговора на основния въпрос: кои са онези вътрешни сили, които движат трите кръговрата в човека – духовен, кръвен и обменен, и произтичащата от тях обществена структура? Тези сили са извън обсега на познатата ни материалистическа наука. Тяхното съществуване е предмет на познанието на метафизическата наука, но тя не ги обяснява с точни дефиниции, а посредством техните качества и съотношения, с които те се разкриват в сетивния свят.

Индоевропейците винаги са развивали своите учения върху познанието на природните закони. Те са възприемали троичната подреденост на човека като една естествена даденост, която са свързвали с цялостния си мироглед. Така е възникнала една прастара философия, осмисляща троичния порядък на Света. Както и други предхристиянски учения, унищожени повсеместно, тази философия е запазена в Индия – тази съкровищница на арийската култура. Това е философията Самкхя.

Самкхя е дуалистична философия, която признава две независими едно от друго начала на Света – природа и дух, наречени пракрити и пуруша. Пракрити е изградена от три основни субстанции, или същности, наречени гуни :саттва – духовният потенциал, чистата същност, чрез която пуруша прониква в пракрити ; раджас – активната сила ; и тамас – тъмната, инертна материя.



http://www.spiritualresearchfoundation.
org/bg


Трите гуни присъствуват в цялата Вселена, и стоят в основата на живота. Ако обърнем поглед към биологията, ще се уверим, че гуните се проявяват в трите зародишни пласта, от които се развиват животните и човекът : ектодерма, мезодерма и ендодерма. Саттва преобладава във външния зародишен пласт – ектодермата, от който се развива кожата, сетивните органи и нервната система. Чрез тях ние опознаваме света, а също и невидимия дух – пуруша, и така осъществяваме духовния кръговрат. Раджас преобладава в средния пласт, от който се развива мускулатурата, половата и кръвоносната система. В тях е силата, която движи живота, и осъществява кръвния кръговрат. Тамас преобладава във вътрешния пласт. От него се развиват вътрешните органи, осъществяващи обменния кръговрат.



krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.bg/2010/05/14.html

От взаимодействието на гуните произтича развитието и многообразието в природата. Когато гуните са в равновесие , пракрити е в покой. Щом това равновесие се наруши , от първоосновата възникват различни жизнени форми. Следователно многообразието в природата се изразява в различните съотношения на гуните в нейните творения. Но при понататъшното развитие съотношението достига до дисхармония , животът се изхабява и в него настъпва обратното на творението явление – разтварянето (пралая). Животът се завръща към първоосновата , докато хармонията на гуните се възстанови , и вече пречистен , отново продължава своето развитие.




Идеята за хармонията на трите същности в човека откриваме в българската поговорка “Здрав и читав”. думата ЧИТАВ е равнозначна на ЗДРАВ , но тя произхожда от древнобългарския,санскритски корен ЧИТ/Атомът под влияние на ЧИТ (универсално знание) формира Читта или спокойно,състояние на разума, който, когато е одухотворен, се нарича Буддхи, Интелект./ , който означава “три”."Чита" се превежда като мозъчна материя, умствено вещество. Всезнаещото Усещане като негово Съзнание е (Чета-на). Следователно здрав е този , който е читав , т.е. при когото трите същности са в равновесие. Любовта представлява взаимното протичане на съзнателната и позитивна енергия (чит-шакти) от една душа към друга.

На тези закономерности е подчинено и историческото развитие на човечеството през различните епохи. Чрез законите на Самкхя ние вече можем да си обясним същността на обществения упадък – това е един процес на последователно отпадане от трите същности , и от кръгавратите , които те осъществяват. Затова той е и напълно предсказуем , и доказателства за това са древните пророчества за нашето съвремие.

През Критаюга са господствували хората с хармонично развита троично подреденост. В живота на тези хора първостепенно значение е имал духовният кръговрат. Значителният дял на саттва е определял пълноценното развитие на сетивата им за духовното измерение. Посредством тях те са могли да общуват с висшите духовни сили и са постигали задълбочени познания за битието. За това например ни загатва древногръцкото учение за епохите. Според него първите хора са живели като богове , и самите богове са идвали да се съветват с тях. А според свещената книга на маите “Попол вух” първите хора са “имали познания за всичко , което съществува на Света. Когато гледали наоколо , те изведнъж виждали и наблюдавали отгоре надолу целия небесен свод и вътрешността на земята. Те виждали даже неща , скрити в дълбока тъмнина. Те виждали изведнъж целия свят без дори да се помръднат ; виждали го от мястото , където се намирали. Велика била тяхната мъдрост.”

В съвременните окултни науки тези способности се определят като “разширяване на съзнанието” или “духовна визия”. Благодарение на тях хората от Критаюга са се развивали като цялостни личности , съизмерими с боговете , и са създали едно наистина справедливо общество.

През следващите епохи делът на саттва е намалявал и това е довело до ограничаване на духовния кръговрат. През Двапараюга са господствували хората , за които съществено значение е имал кръвният кръговрат. Макар и със стеснен духовен кръгозор , тези хора са продължеле да бъдат верни на природните закони. Развивайки войнските добродетели , съответствуващи на раджас , те неуморно са се борили за господството на своя род. Но преди всичко те свято са спазвали свещените закони на кръвта , въпрос на чест за доблестните воини.

На свой ред и войнските добродетели преживяват упадък през Калиюга. В настоящата епоха преобладават онези хора , чието съществуване е сведено до обменния кръговрат , до задоволяването на материалните потребности. Днес този стремеж за задоволеност е достигнал до своята крайност , наречена консумизъм. Но робуването на материалните потребности влиза в противоречие с природните закони , и подтиска волята за самовъзпроизводство. Заради него през Калиюга става обичаен така наречения “брак по сметка” оправдан единствено от жаждата за богатство , но за сметка на качеството на расата в идните поколения.Така се засилва обратния подбор , съгласно пророчествата в Еддата за поругаването на свещените закони на кръвта.

Основно значение в живота на хората от Калиюга имат трудовите добродетели. До недалечното минало дребните и средните производители бяха главната обществена сила. Тези , които съставляват националната буржоазия , съответствуваща на вайшите. С пословичното си трудолюбие и предприемчивост те поддържаха едно устойчиво и благоденствуващо обшество.

Но и това време вече е история. Днес Светът се управлява от представителите на интернационалната лихварско-спекулативна буржоазия. Тяхната предприемчивост се свежда до натрупването на печалби по нетрудов , паразитен път. Чрез многобройните средства за масова информация те разпростират своята ценностна система над целия свят. Днес ние виждаме как се руши и последната опора на нашето общество – трудовите добродетели. Следователно сега живеем във времето на шудрите – най-нисшият обществен слой , на който са чужди трите основни добродетели. Но от законите на Самкхя е ясно , че съвременната обшествено-политическа система определено е противоестествена. Тя няма дълго да просъществува поради дълбоките си вътрешни противоречия.

Както вече забелязахме , през Калиюга господствуват различни обществени слоеве. Поради това тя се подразделя на два периода : на вайшите и на шудрите. На подобно деление подлежи Четвъртата епоха и в учението на ацтеките, с което епохите при тях всъщност стават пет на брой. Изглежда и ацтеките по свой път са достигнали до идеята за трите същности , за да я осъществят в делението на историческите епохи.

Историческото развитие на обществените слоеве показва , че те не са възникнали единствено по силата на обществената необходимост. Това са преди всичко едни исторически обособени раси – раси на Духа , които тантрическото учение класифицира така : дивя – хора с божествена природа ; вира – хора с хероическа природа ; и пашу – хора с животинска природа.

Не само в ученията за епохите , но и в други древни митове и предания се разказва за хората-богове , живели през първата епоха. Но там се разказва още и за техните отношения със смъртните хора , както са наречени хората с животинска природа. От смесените бракове между божествените и смъртните хора са се родили прословутите войнствени великани , които са господствували през следващите епохи. Така поради расовите смешения тези първи хора-богове са загубили божествените си добродетели.

Имайки предвид тези предания , ние следва да се направим едно важно уточнение : че в ученията за епохите всъщност се разглежда историята на една божествена раса , а не на всички човешки същества. Хората от Бялата раса са създали Световната цивилизация с нейните културни постижения , в това число и ученията за епохите. Под формата на “история на човечеството” те всъщност са пресъздали своята собствена история. Така следва да използуваме обобщителните понятия “хора” и “човечество” , използувани тук.

Своеобразно схващане за алхимията на човека застъпва Платон. Той обяснява божествената природа на атлантите и предисторическите атиняни с изявата на божествения елемент в тях , а упадъка – със смешението на този елемент със смъртния елемент , наследен от смъртните хора. Подобна представа е изразена в индийското учение за епохите. Там упадъкът на обществото се обяснява със загубата на дхарма , а нейният дял през различните епохи се определя така : Критаюга – пълна дхарма ; Третаюга – ѕ дхарма ; Двапараюга – Ѕ дхарма ; Калиюга – ј дхарма. Като нравствен закон дхарма е проявление на божествения елемент в човека , а делът на дхарма през епохите всъщност отговаря на дела на божествения елемент в различните раси , господствували през тях. Така брахманите , господствували през Крита- и Третаюга , са от чист божествен произход , или дивя. Кшатрите , господствували през Двапараюга , са наполовина от божествен проидход – вира. През Калиюга господствуват вайшите , при които божественият дял е ј , а впоследствие и шудрите , изцяло от небожиствин произход – пашу. Тези основни положения ни разкриват и същността на двиджа – категорията на дваждиродените , към която принадлежат брахманите , кшатрите и вайшите. За тях се вярва , че могат да живеят втори живот след смъртта , тъй-като душите им са безсмъртни , а както забелязахме , това качество се определя от наличието на божествен елемент в тях. Макар и с различни дялове в тяхната наследственост. За разлика от двиджа , шудрите нямат божествен елемент , следователно и възможности за втори живот – те са адвиджа. В учението за двиджа е развита една дълбока житейска мъдрост : че през целия си живот ние трябва да се стремим да осъществяваме божествения елемент в нас , независимо в каква степен сме го наследили. Това е да бъдем верни на Себе си и на висшата същност в нас самите. Подобна идея изказва и великият италиански философ Юлиус Евола. Той твърди , Арийската раса не може да се възстанови в изначалната си чистота , но може да се възроди нейния дух.

Задълбочените познания върху човешката алхимия показват , че качествата на трите (или четири) раси на Духа всъщност се определят от двата основни елемента – божествен и смъртен , както и от съотношенията между тях в отделните раси. От своя стряня тези два елемента съответствуват на гуните във философията Самкхя : божественият елемент – на саттва , и смъртният елемент – на тамас. Тези гуни всъщност са двете потенциални енергии , които се осъществяват при свързването си с активната енергия раджас. От саттва и раждас произтичат съзиданието и добрите дела , а от тамас и раджас – пороците и престъпленията. В това се състои и съдбовният житейски избор между доброто и злото – как да осъществим жизнената си енергия – в божественото или в животинското начало.


image

Няма коментари:

Публикуване на коментар