събота, 25 септември 2021 г.

Хората са биороботи – в човешката ДНК са скрити кодирани текстове

              



Ние се нуждаем от една и съща програма за развитие на тялото в пространството и времето. Къде е тя? В гените я няма. Освен това се оказа, че генетичния код заема само един процент от дължината на ДНК. Останалите 99% изглежда че не са необходими, и генетиците побързаха да ги нарекат "ненужен" ДНК участък. . Защо е необходим този пълнеж"? П.Гаряев отговаря на този въпрос така: "Информацията, която се съдържа в гените не е достатъчна, за да се изгради" правилното "тяло/организъм. Необходима е информация отвън,... диктуваща последователността и параметрите на изграждането на възможности. Разбрахме, че именно "ненужната" ДНК е антената която приема специални електромагнитни вълни, а след това с помощта на микровълни ги предава на всяка клетка,и така определя как тя да се развива и какво място да се вземе в "строителството" на тялото ".
      


Double Helix Nebulae 80 LY дълга и на 300 LY отдалечена от черната дупка в центъра на Млечния път, Тя е продукт на изключително силното магнитно поле на нашата галактика, чиято вълна я усуква навън. "Никой никога не е виждал нещо подобно преди в космическата сфера." Тя изглежда като голямомащабна фрактално-плазмена ДНК с двойна спирало-нишковидна структура, която е свързана с центъра на галактиката или като ядрената мембрана на ДНК-то на живата клетка.


Комбинативната възможност на нишковидната вакуумна структура, е че може да съществува като две редуващи се противоположни вериги /нишки/ само с различие в посоки. Противоположната двупосочност на двете вериги на ДНК е отражение на тази противоположна двупосочност на вакуумните нишки. Получава се първичното Абсолютно едномерно геометрично, материално пространство с безкрайна дължина на двупосочните вакуумни нишки..

      


Субстанционалните /идеални/материални частици и античастици са единствените точковидни, безтруктурни, безформени елементарни частици с потенциални свойства за съществуването, развитието и закономерното управление на света и достигане до разум .Законите на симетрията са по висши от законите на битието а промяна на посоката води до промяна на качеството.Безформените точковидни частици и античастици са огледални двойници, които се подчиняват на Антисиметрията и представляват Съвършената материална /нематериална/точка, първопричина и начало на всички неща или на всички материални структури и форми.Така определените потенциални свойства на Съвършената субстанция точка я прави не сътворима и не унищожима. Защото тяхната неделимост и безформие не могат да бъдат създадени или унищожени. 

Несътворимостта и неунищожимостта натази субстанция /точка/се определя от нейната безструктурност и безформие или от същността на Идеалната материална точка. Ето защото никой не може да сътвори и унищожи Идеалната/енергийна/точка – същност на духовната субстанция. Така че прото субстанцията може да бъде идеална, но тази идеалност не съдържа разум/поне в началото/ поради простотата на своята безструктурност и безформие.

Реално съществуващите противоположности във природата са не 2 а 4. Необходим минимум от 2 броя проточастици, за да съществува и се развива света. За да протича необходимото взаимодействие, Идеалната материална точка трябва да има свой антипод или проточастицата да приежава огледален двойник – античастица, подчиняващи се на Антисиметрията. От тази простота, съществуваща само като качествено различие между частицата и античастицата, развитието върви към раждане на структурите и формите на материята. Така от първичната безформена и безсмъртна материя без количествено различие, само с качествено различие между частиците и античастиците, се раждат новите вторични структури и форми с определено време на живот. След което се ражда различието като промяна на формата и количеството, определени от останалите видове симетрия. Двете противоположни проточастици /частица и античастица/ притежаващи необходимите първични материални свойства са с име Бегетрон /Бˉ/ и Антибегетрон /Б+/, дадено от автора на „Тетралектика на природата” – в името на България. При взаимодействието на точковидната електроотрицателна проточастица Бегетрон /Бˉ/, с пртивоположната античастица – Антибегетрон /Б+/ се стига до унищожаването на противоположните електрични заряди, еднаквата маса, противоположните посоки на спиновото въртене ½ , противоположните елементарни магнитни полюси като се получават най-занулените структури: частиците на вакуума /Вакуумон и Антивакуумон/ или първичното материално, относително едномерното геометрично пространство.

Щом получихме частиците на вакуума, то от тях може да се построи неговата структура, а най-подходящо ще е името им Вакуумон /В0/ и Антивакуумон /В̄0/. От електродинамиката се знае, че електричните сили се проявяват при неподвижни електрични заряди, а магнитните при движение на електричните заряди.Така че при въртенето на ляво на отрицателния Бегетрон /Б–/, се появява положителен магнитен заряд /полюс/, а при въртенето на дясно на положителния Бегетрон /Б+/, се появява отрицателен магнитен заряд /полюс/. При получаване на Вакуумона и Антивакуумона, по подобие на атома, единия електрчен заряд е център, а другия се върти около него и от двете точковидни частици се получават възможните две нови структури – частиците на вакуума. Възможните комбинации са само две. При Вакуумона център е отрицателния Бегетрон, около който обикаля положителния Антибегетрон, а при Антивакуумона е обратно. Така се унищожават елементарните магнитни полюси, но не се унищожават магнитните свойства, а се получават магнитни диполи с S и N полюси, при които стават действени лоренцовите магнитни сили. Така получените неразделими магнитни полюси могат да бъдат разделени само при разпадането на Вакуумона и Антивакуумона, за да се получи отново Идеалната материална електромагнитна точка, която вече има елементарен магнитен заряд – монополът на Дирак. Това обяснява невъзможността за откриване монополът на Дирак. 

             

     
Осъществявайки тази връзка помежду си чрез магнитните сили, частицата и античастицата на вакуума се навързват чрез ориентация на своите различни магнитни полюси/...–S–В0–NS–В̄̄̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–NS–В0–NS–В̄0–N–.../, по подобие на химичните полимерни вериги, но по-правдоподобно, е че полимерните химични вериги са отражение на вакуумната нишковидна структура.   

 

От тези частици преди големия взрив в резултат на микрофлуктоация се образуват торосоиди по законите на антисиметрията като всеки се свързва с антисиметричния си и образуват диполи всеки от които съдържа две еднакви части атоми тороси - това са виртуалните фотони които нямат спин.

    

При свиване на космичното яице в резултат на квантови удари техните два истински атома придобиват еднопосочен спин. Така от виртуалните фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори край него. Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми спинори. Пранавата ОМ води до промяна, което е времето, до разделяне, което е пространство, което води до безбройни атоми,... но всичко това е само една идея.
           

Структурата на ДНК е просто приемно устройство, нещо като антена. Без космически информационен поток гените са празно пространство, те не работят.

       

                


Енергийните полета на хората съществуват и имат холографска природа





Информация идваща отвън а не от ДНК, кара хормозомите да строят материалното тяло

             


Виртуални частици/Частица и античастица/физическия вакуум

Изследователи са открили че в ДНК се крие някаква кодирана информация, наличието която заставя човека да се счита за биологичен компютър, съставен от сложни програми 


Тайнственият текст в ДНК молекулите се опитват да разчетат експертите от Института по квантова генетика. Техните открития все повече убеждават, че в началото е било Словото, а ние сме продукт на вакуумен Супермозък. Това разказва президентът на ИКГ Петр Гаряев. 

Съвсем наскоро учените стигнали до неочаквано откритие: молекулата на ДНК се състои не само от гени, участващи в синтеза на някои протеини, и гени, отговорни за формата на лицето, ушите, цвят на очите и т.н., а в по-голямата си част – от кодирани текстове. А освен това тези текстове заемат до 95-99 на сто от общото съдържание на хромозомите! Само 1 до 5 % са заети от известните гени, които синтезират белтъци. 

         


Повечето от информацията, съдържаща се в хромозомите, е все още неизвестна за нас. Според учените, ДНК – това е същият текст като в книга. Но той има способността да се чете не само буква по буква и ред по ред, а и от всяка буква, защото няма прекъсване между думите. Като се чете този текст, с всяка следваща буква се получават все повече и повече текстове. Може да се чете и в обратна посока, ако редът е плосък. А ако веригата на текста е разгърната в триизмерното пространство, като в куб, текстът се чете във всички посоки. 

         


Текстът е нестационарен, той постоянно се движи, променя, защото нашите хромозоми дишат, въртят се, генерират огромно количество текстове. Работата с лингвисти и математици от Московския държавен университет показва, че структурата на човешката реч, книжния текст и структурата на последователността на ДНК са математически близки, тоест текстовете са написани на неизвестни за нас езици. Клетките разговарят помежду си, както ние помежду си: генетичната система има безкраен брой езици.

         

Думите влияят на структурата на ДНК



Човекът е самочетяща се текстова структура, – заключава Гаряев. Нашите хромозоми изпълняват програмата за изграждане на тялото от яйцеклетката чрез биологични полета – фотонни и акустични. Във вътрешността на яйцеклетката се създава електромагнитния образ на бъдещото тялото, записва се неговата социопрограма, ако ви харесва повече – съдба.

Това е още една неизследвана особеност на генетичния апарат, която се осъществява, по-специално, чрез една от холограмите – а те са много, защото на една холограма могат да се записват множество холограми – се получава един или друг конкретен образ. И може да се чете само с цвета, с който е записан.

А нашите хромозоми излъчват в широк спектър, като се започне от ултравиолетовия и се стигне до инфрачервени, и следователно могат да четат една от друга множествените холограми. Резултатът е: светлинен и акустичен образ на бъдещия нов организъм, а в прогресия – всички бъдещи поколения.

Програмата, която е записана на ДНК, не може да е резултат от еволюцията на Дарвин: за да се запише това огромно количество информация е нужно време, което е много пъти повече от живота на Вселената.

Това е все едно да хвърляме тухли и да се опитаме да изградим небостъргач. Генетичната информация може да се предава на разстояние, ДНК молекулата може да съществува като поле. Един прост пример за пренасяне на генетичен материал – проникване в тялото ни на вируси като Ебола.

Този принцип на „непорочното зачатие“ може да се използва за създаване на някакво устройство, позволяващо да се въведе в човешкото тяло и да му влияе от вътре. „Ние сме разработили, – казва Петър, – лазер с молкули от ДНК.

Това нещо е потенциално страшно, като скалпел: може да лекува, но може и да убива. Не е преувеличено да се каже, че е основата на психотропните оръжия. Принципът на работа е такъв.

       

         

В основата на лазера лежат обикновени атомни структури, а в основата на молекулите на ДНК – текстове. Можете да въвеждате в участъка на хромозомата конкретен текст, и тези молекули на ДНК да преведете в състояние на лазер, това означава, че им въздействате така, че ДНК молекулите да започнат да светят и да издават звук – да говорят!

И в този момент светлината и звука могат да проникнат в друг човек и да въведат в него чужда генетична програма. И човекът се променя, придобива други характеристики, започва да мисли и действа по различно.

         



https://thebulgariantimes.com/

             

Светлината на света и кръвта

                

Информацията за холограмата на макрокосмоса е по повърхноста на космичното яйце по Ведите а за микро-космоса на материално ниво за всяко растение, жив организъм, човек е във Ану (когиталните частици, кармичен атом, псион, трон на духа, Ану, атом на Демокрит, БГ трон, нематерилна точка от концетрирана енергия - всички наименования от различни теории и религия).От тези частици преди големия взрив в резултат на микрофлуктоация се образуват торосоиди по законите на антисиметрията като всеки се свързва с антисиметричния си и образуват диполи всеки от които съдържа две еднакви части атоми тороси това са виртуалните фотони които нямат спин при свиване на космичното яице в резултат на квантови удари техните два истински атома придобиват еднопосочен спин.Така от виртуалните фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори край него.Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми спинори Пранавата ОМ води до промяна което е времето, до разделяне което е пространство,което води до безбройни атоми но всичко това е само една идея.


Тайната на света /отТодор Вачев/
Кратки бележки по книгата.

Приемаме че има безкраен океан от свръхфинни прото-частици движещи се с различни скорости, може и по-големи от cкороста на светлината. 





При микроскопични флуктоации, трептене, се получава завихряне във микроскопични двойки торосоиди/латентни диполи, като постепенно всички те стават количествено и геометрично еднакви, неразличими един от друг, тогава именно ги наричаме вторични Х частици. Всяка от които съдържа 2 еднакви частици/истински атоми на Демокрит/

И така в природата/холограмата съществуват или са пуснати безкрайно много неделими микро обекти и те се свързват по два, образувайки всички Х частици. Ще си представим истинските атоми като микроскопичен облак от прото частици с особенна структура и организация на движение около един център. Движението вътре може скокообразно да придобива различен интензитет и да обхваща различна дълбочина.

При квантови удари на истинките атоми и Х частиците или между тях те могат да се превръщат в известните ел. частици съдържащи 2 или 3 атома. Това превръщане става по строги правила. При което истинските атоми придобиват спин маса, ел.заряд или други цялочислени заряди. Божественият промисъл се крие в структурата и свойствата на истинските атоми обуславяйки чудната хармония и разнообразие във света.

Свободните първични/пра частици приемаме за приносители съучастници в гравитационното поле а свободните Х частици/или виртуални фотони/ придобили постоянна скорост v=c приемаме за приносители на ЕМ и ЕЛ. поле и отчасти в гравитацията. Х частиците се движат в океан от първични частици и затова скороста им не достига до безкрайност а се мени по нелинеен закон стига до v>c след това пада до една мах. v=c/когато реактивната и активна производна се изравнят при някакъв мах/.

         



Макроскоп.флуктоации в резултат на субгравитационното поле и взаимодеиствия захваща все повече Х частици което води до свиване в миниатюрно за космическите мащаби много плътно и свръх температурно яйце. Виртуалните фотони придобиват пак v>c. Вероятноста за квантови удари рязко нараства и множество от тях от хомогени се превръщат в спинори(придобиват вътрешно спинорно движение или спин)Т.е. във резултат на квантови удари възниква незатихваща енергийна нееднородност възли/патрони/ - при което техните два истински атома без да се разделят един от друг придобиват еднопосочни спинове h/2 и h/2=1.

Така от хомогенните виртуални фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори краи него.Втори етап- ражда се гравитационото взаимодеиствие g, еднакво по физическа същност, характер и микромеханика със субгравитационното взаимодеиствие но много по интензивно от него поради огромният брои нови разсейващи центрове/ възли/ - съществуващи вече в самите атоми спинори. В този стадий първоначалните фотони пак придобиват v>c те отчасти се разсейват от атомите спинори и това обуславя гравифотоното поле f то поражда слаби сили на отблъскване между телата F=k.m.m/r2.
F се дължи на субгравитационното Х/по слабо - от виртуални фотони/и на гравитационното g /по силно - от реални фотони/ - като се приспадне малкото отблъскване антигравитацията f.

Под въздеиствието на F материята се устремява с още по голяма скорост към центъра и виртуалните и реални фотони бурно реагират. В резултат свръхенергийни фотони, а други се разпадат на отделни атоми спинори(частици античастици),с маси много по големи от наблюдаваните в съвремените ускорители. Едните са антисиметрични(частици античастици), а при другите имаме огледално симетрично квантово взаимодеиствие при което възникват двойка атоми спинори неразличими по никакъв външен белег от огледалният си образ, с маси в покой m>0-Барионни заряди. Антибариони не съществуват както не съществува анти-фотон или анти -мезон.Така с възникването на неутралните атоми спинори и бариони заряди наред със свръхенергийни фотони и атоми спинори които са частица античастица един спрямо друг завършва великият космически срив и започва великият топлинен взрив родил нашата галактика.

Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми хомогени в спинори. Истиването на Космичното яйце води до намаляване на взаимодействието между различните видове кварки и антикварки, техните свойства се изменят и в една по късна фаза възникват нуклеоните/протони и неутрони/Тогава ел.заряди с голям брои неутрино и анти-неутрино остават все още свободни. По късно нуклеоните образуват по тежки атомни ядра около тях се настаняват ел. заряди компенсиращи положителният заряд на тези ядра т.е. възникват химическите атоми. А оцелелите първични фотони превърнали се в реликтови заедно с освободените неутрино и антинеутрино и досега скитат в просторите на Мегавселената обуславяйки в голяма степен нейната скрита маса.

Ако съществува гравитрон, то той най-вероятно е истинския атом на Демокрит - хомоген(и когато е в центъра трябва да е частица, кристализирала - по Славка Севрюкова), а извън него гравитационна вълна с голяма дължина и малка енергия. Целостта на нуклеоните се обяснява с обмен на неутрино и антинеутрино. Навън неутриното се превръща в всепроникваща частица, а вътре в структурата е силно енергийна вълна с много къса дължина, което е причина ядрените сили да се проявяват на много малка дължина, а на по-големи разстояния замират. И третата частица, фотон има средна дължина на вълна и енергия и управлява ЕМ-ма.

Така неутриното управлява микросветът/ядрени сили/,

Фотонът-макросвета.
       
Гравитрон/АНУ, атом на Демокрит, ПСИОН, праатом-хомоген/-Мегасвета,... и носителите на силите на света са триада.

 


Предполагаем механизъм на взаимодействие: От 4-то измерение чрез (9) се получава сигнал под формата на гравитационна вълна (9-8), за необходимост/потребност от материя/вещество. Във възелът (8), този сигнал се трансформира във възел пространство-време (5-5) във вълна вибрационна вълна (звук) (8-7), която се подава към клетъчната мембрана ( 6) (положителния Ану), увеличавайки по този начин въртенето на силното взаимодействие. Въртенето на силното взаимодействие (6) завърта слабото взаимодействие (област усукване- торосионно поле) в областта (1-2), което води до извличане на веществото и енергията от второ измерение, проход към което е (1). Това усилва слабото взаимодействие във възел (2) което се превръща чрез пространство-време в електрическо поле (2.3) и то действа върху клетките (4) (отрицателната Ану) ускорявайки въртенето на магнитното поле (4), което води до преминаване на енергия във вещество през пространствено-времева стояща вълна в участъка (4-5-6). Такъв модел на Вселената илюстрира корпускулярно-вълновия характер на елементарните частици, когато под влияние на енергията време, (или психическата енергия, Дух), взаимодействащите фундаментални енергии се концентрират до състоянието на материалните частици и античастици, и след това отново да попаднат в сферата на вълната(разпадат се на вълново поле). За да научите повече за вселената на Валери Кондратов може да посетите сайта му«Палеотехнология» (paleotehnolog.ru).

    

Тази графика показва на едно място всички известни енергии и техните взаимодействия, и добавя нови взаимодействия (фотон-време и фонон - време), плюс отваря разбирането, че звука е подреден/устроен като електромагнитното поле, т. е. се състои от две полета, вибрационно и силово. Тя показва общите единици/възли в звука и гравитацията, както и в електрическото поле и слабото взаимодействие. И следователно, възможността за взаимни реакции чрез тези възли. Резултатът е Геометрията на единното поле. Проблемът с разбирането на принципите на енергийните полета от учените се състои в опитите да ги обобщим. Например, под електроенергията, веднага разбираме трите сили: - електрическо поле, магнитно поле и движението на електроните. А сега се включва и слабото взаимодействие и всичко това става "електрослабо взаимодействие." От тук е кашата в главите им. Същото важи и за звука. Звука както и "електрослабите взаимодействия" се състои от същотото количество компоненти: вибрационно поле, силово взаимодействие гравитация и носител (вероятно позитрон).

Няма коментари:

Публикуване на коментар