неделя, 31 октомври 2021 г.

УЧИТЕЛЯ ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ДУХОВНИТЕ ХОРА




УЧИТЕЛЯТ: „Във воюващите страни мислите ли, че хората са щастливи? – Не са щастливи. НЕ ЗНАЕШ КОГА МОЖЕ ДА ДОЙДЕ НЕЩО ОТ НЕБЕТО И ДА СЕ ИЗСИПЕ. /.../ Казвам: причината за всички спорове в света са все материални работи.“ (1942.01.11н. Словото бе Бог)
КОМЕНТАР: ТОВА, КОЕТО ДНЕС НИ ИЗСИПВАТ НАД ГЛАВИТЕ И В КРЪВТА НИ, не е заради материализма на светските хора. Той при тях е неизбежен, ЗАЩОТО СА ЗАРАЗЕНИ ОТ МАТЕРИАЛИЗМА НА ДУХОВНИТЕ хора. Когато в духовните хора и общества има спорове и ламтежи за власт и материални неща, ИМЕННО В ТОВА е причината за всеки геноцид през всички векове.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ДУХОВНИТЕ ХОРА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОВЕЧЕ ГОВОРИ ЗА ДОСТОЙНСТВАТА ИМ:

Защо досега светът не се е оправил? – Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на земята, които на небето не са светии. Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. (Отдайте Божието Богу, НБ, София, 31.12.1916)

Светските хора са черноработници, пролетарии, а духовните хора – буржоа... (Изгряващото слънце, НБ, 4.5.1919)

Докогато обществото - политиците, културните и духовните хора - са разединени, те не могат да произведат онзи ефект, който произвежда ръката, когато събере всичките си пръсти на работа. (Мировата Любов, СБ , В.Търново, 19.8.1919)

Ние, духовните хора, сме повикани да научим другите да не се бият. (Електричеството и магнетизмът, ИБ, ООК, 22.1.1920)

Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, духовните хора, които са начело и мислят, че имат връзка с Бога, че имат правото да ръководят - и те са изгубили правилното разбиране на живота. (Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921)

/Не само учените/, но и духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? - И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. (Гордост и тщеславие, МОК, София, 24.1.1923)

Духовните хора казват, че не обичат парите, но това е само привидно. Аз не говоря за политическите престъпления - говоря за онези най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на любовта са извършили тия престъпления. Ще бъдат съдени духовните хора! (Искаш ли да оздравееш?, НБ, София, 10.2.1924)

Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. (Врата на Доброто и на Любовта, ООК , София, 25.12.1940)

Учените хора, духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат. (Противоречията като необходимост при всяко растене, МОК, София, 18.5.1924)

Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее за моя сметка, е много културна! Тя казва: "Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна..." - Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора./.../ Който говори за себе си, търси СВОЯТА слава. (Който иска славата, НБ , София, 25.1.1925)

Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. (Фазите на живота, ООК , София, 18.3.1925)

Често на духовните хора се дава задача да видоизменят едно свое вълче състояние, да го преработят, да го превърнат в по-възвишено. (Веригите на съмнението, ООК , София, 17.2.1926)

Съвременните хора са станали толкова егоисти, че забравят всичко наоколо си. Това не се отнася само до светските хора, но и до религиозните /.../. Такава опасност има и за духовните хора. (Свещеният огън, СБ , София, 27.8.1926)

Човек трябва да има широки разбирания за нещата. Особено това се изисква от духовните хора. Те трябва да се отличават с широта, а не с тесногръдие. (Призови Симона!, НБ , София, 16.10.1927)

Казвате: "Нима духовните хора не мислят?" - Да, и духовните хора още не мислят. Засега те чувстват, имат желания, действат, но още не мислят. Хората смесват желанията с мисълта, но има грамадна разлика между прàвата мисъл и желанията. (И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927)

Както на високите места и на месечината става голям студ, така и в духовния живот има голям студ. Духовните хора трябва да знаят това нещо. Те ще станат студени като месечината, затова трябва да придобият голяма дълбочина - по-голяма от тази, която съществува в земята. Духовният човек трябва да бъде дълбок, понеже има опасност всичко в него да замръзне. (Сам Отец, НБ , София, 24.3.1929)

Духовните хора са планински върхове, планински гребени - по тях нищо не може да сее, на 2, на 3 хиляди метра височина. Следователно, духовните хора трябва да отправят своята енергия гъм светските хора, а светските хора да им дадат от плодовете, които произвеждат долините. (Забравените неща, НБ , София, 20.10.1935)

Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че това общество е спечелило много пари... Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. (Стотникът, НБ , София, 8.9.1929)

Сега духовните хора искат всичко да подведат под един знаменател. (Закон и принцип, ООК, София, 25.6.1930)

Аз не разбирам живота така, както го проповядват философите, материалистите или духовните хора. (Душата ми е отегчена от живота ми, НБ , София, 27.9.1931)

Духовните хора мислят, че разбират духовния свят, но и те се заблуждават – не го разбират. (Даване и вземане, УС, София, 16.10.1932)

Религиозните хора бързат да станат "морални, да забогатеят морално, че да се явят в невидимия свят - да кажат, че "ние не сме като другите хора"... (Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922)

Някои бързат да стигнат първи. (Умен, добър и силен, СБ , РБ , 7-те езера, 2.8.1939)

Често, без да знаят истината по известни въпроси, те бързат да дадат мнението си. (Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928)

Те бързат да се осигуряват и се отклоняват от истинското си предназначение. ТАМ е голямата им погрешка.! (Резултати и последствия, СБ, РБ, 7-те езера, 24.7.1938)

Изобщо, духовните хора много бързат. (Основа на знанието, ООК, София, 26.7.1933)

/Има много/ противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона. (Земята на живите, НБ , София, 10.12.1933)

Та опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, вие ни най-малко не се изменяте. Аз изследвам духовните хора: в духовните хора почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има БОЖЕСТВЕНО начало. (Слушай, сине Мой!, НБ , София, 14.1.1934)

Хората в света се изпитват по тяхната лакомия. Духовните хора се изпитват по техните лъжи. Светският човек, след като натрупа голямо лакомство, започва да страда. Питам: защо страда? - Защото е лаком. Духовният човек, след като излъже, пита: „Защо страдам?“ - Защото си излъгал! (Човешкото и Божественото, УС, София, 29.7.1934)

И светските, и духовните хора се намират в едно нездравословно състояние - анормално състояние. Следователно, заключенията на всички религиозни хора не са верни. (Който прави истината, НБ, София, 26.8.1934)

Ако си служите с езика на духовните хора от миналото, вие ще станете еднообразни и отегчителни. (Абсолютна и Относителна реалност, УС, София, 9.12.1934)

Всъщност, светските и духовните хора живеят по един и същ начин. (Трите врати, УС, София, 28.4.1935)

Често духовните хора приличат на затворените семена в кутии. Те имат велики идеи и стремежи, но ги държат затворени в кутии - не ги поставят в земята да израстат, за да вкусят един ден от техните плодове. Смисълът на живота се заключава в това, именно, да опитате ПЛОДОВЕТЕ на вашите мисли, чувства и постъпки. (Правото на Любовта, УС, София, 12.5.1935)

От духовните хора по–мързеливи не съм виждал! (Пътят на разумното, УС, София, 9.6.1935)

Според мене, безверници могат да бъдат само духовните хора. (Роденото от плътта, НБ, София, 10.11.1935)

Обикновените хора са понаучили нещата отгоре-отгоре и така ги изпълняват. Опасността е от духовните хора, които, като не знаят нещата, поставят разни знаци, с които преувеличават нещата. (Тази заповед приех от Отца си, НБ , София, 1.3.1936)

Духовните хора, колкото и пъти да им пукнат главата, пак пишат същите статии... (Противоречията в природата, ООК , София, 30.9.1936)

Има една причина, поради която духовните, религиозните хора се обезсилват. Те прилагат един метод като на физическото поле: пресилват своето духовно тяло, както някои пресилват своите мускули. Работят много. /.../ С туй развалят живота си. (Три фази има, УС , София, 21.3.1937)

Някои жени обичат да носят деколтета /.../. Духовните хора се закопчават. Те са много скрити хора, затуй се закопчават. Онези, които се отварят, казват: „Вижте ме“. /Духовният/ казва: „Какво се е разголила!“ Но тя е откровена, има нещо хубаво - тя е оставила тази хубава страна, оставила е шията отворена. Това е райската долина - човек рая си показва, раят на жената се показва. Мъжете се крият. Жените са станали по-откровени, а пък мъжете скрили рая... (Първата песен, ООК , София, 26.5.1937)

Когато жените носят отворени дрехи на гърдите си, деколте, каква цел имат? - Те се отварят, има нещо хубаво, красиво. Не е грешно, много добре е! Не е грешно да се гледа хубавото. Създава се една оценка на тялото. Но които са мършави, крият се... Защо в единия случай отварят, в другия случай затварят? - Едното е грозно, тогава се заражда завист. Мършавите казват: „Какво са си отворили гърдите!“ Другите казват: „Защо са си затворили гърдите така?...“ - Започват да се критикуват. Питам: вие, като идете в небето, мислите ли, че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела? Мислите ли, че като видят вашите набръчкани лица, тия бръчки като видят, няма кажат: „Ето един екземпляр, който дошъл....“ - Нямат нужда от тия екземпляри! Тия бръчки показват пороища, бръчките показват един дисонанс на мислите. Чувствата на човека и мислите са разбъркани - и лицето му става набръчкано. (Минало и настояще, ООК , София, 28.2.1940)

Когато духовните хора се съберат, излизат двойниците им и се преплитат. Понеже, като не разбират законите на божествения свят, един тегли на една страна, друг на друга и става една галимация, както при някои певци всеки си пее каквото знае. Един пее едно, друг друго - и като слушаш, цяла бъркотия... Разправяше ми един господин: отива в Англия, в една църква, дето "Духът" бил говорил на всички. Като влязъл, всичките в църквата говорят, но такъв трясък вътре! Всеки говори високо и той казва: „Тия хора са луди! - "Духът" във всичките /едновременно/ говори“. Къде е погрешката? (Ползата от краката, ООК , София, 22.12.1937)

Често религиозните и духовните хора стават фанатици. (Нищо ново под слънцето, НБ, София, 23.1.1938)

Духовните хора ходят разгащени, чорапите паднали, лекета по дрехите, а за Бога мислят... (Търпение, УС , София, 16.2.1941)

Доброто в науката, в работите на учените, седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират. Всяка година излизат нови теории. В духовните хора обаче идеите им се коригират доста бавно. Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш оттам... (Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 4.9.1938)

Често религиозните и духовните хора говорят за постижения, а те едва са в началото на своите постижения. (И ще бъдеш блажен, НБ , София, 8.1.1939)

Щом отидеш в света, щом светът те изяде, какво ще научиш? Щом станеш духовен, ДУХОВНИТЕ хора са те изяли. Какво ще научиш от тях?... (Година на работа, УС , София, 15.1.1939)

Човек мисли, че като е духовен, е напълно завършен. - В духовния свят се раждат най-големите престъпления! Казват за някого: „Той е много духовен човек.“ - Именно високо духовните хора, когато не вървят към Божественото, раждат в най-големите противоречия! Духът, каквото намери по пътя си – прах или друго, - дига го във въздуха. И като намери големи противоречия, той иска всичко да премахне, да разруши. Това са все "духовни" хора... (Самовъзпитание, ООК , София, 15.3.1939)

Особено духовните хора трябва да пазят следното правило: малко да говорят, а повече да мислят, повече да чувстват и повече да работят. (Призова учениците Си, НБ, София, 5.11.1939)

Ще се опретна аз със СВОЯТА четка да рисувам - да зная, че туй, което АЗ съм нарисувал, е мое. А сега духовните хора правят изложение, но с чужди картини. (Майката на съвършенството, УС , София, 14.4.1940)

Ако вземете духовните хора, те имат странни идеи. Те считат всеки човек, който се е оженил, за грешник - че не върви в Божия път. Мислят, че който не е женен, е светия. То е въпрос... (Два метода, УС , София, 23.5.1943)

Що е светският живот? - Светските хора се развързват, духовните хора се връзват... Светът е място на свобода - свободни сме да правим каквото искаме. Религиозните хора казват: “Туй да не правим, онова да не правим.... Нямаме свобода”. Светският човек гледа както иска. (Иоа, ООК , София, 7.7.1943)

По някой път светските хора по-лесно отиват при Бога, отколкото духовните хора. (Най-важният подтик, ООК , София, 14.7.1943)

Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, ИЗВЕДНЪЖ да станат светии, но правят една съществена погрешка – пренебрегват физическия живот. (Да оздравееш, НБ, София, 24.10.1943)

И невярващите хора са прави, и онези, които вярват, и те са прави. За духовните хора благото иде само от Бога. Каквото стане казва: "Благодаря на Бога, на никой друг". Като дойде някой човек да му помогне, духовният казва: "БОГ те накара, ти нямаш думата". Невярващите не благодарят на Господа - благодарят на хората, които им услужват. Къде е погрешката? Вие ще кажете: "Онези са прави"... ВСЕКИ човек ти е ближен! Трябва едновременно да дойде и втория закон за ближния. Безверниците първо действат със закона на ближния, а духовните хора действуват със "закона на Бога" /както си го представят/ - оставили са закона за ближните настрана. И ДВАТА закона трябва да функционират! (Изменена посока, ИБ , ПС , София, 27.10.1944)

Този свят трябва да се преобрази! Най-първо трябва да се преобразят ДУХОВНИТЕ хора в света - и тогава целият друг свят ще се преобрази. (Който изпълнява Волята Божия, НБ , София, 4.1.1942)

Ако духовните хора бяха концентрирали /ЗАЕДНО/ своята любов към Бога, светът щеше да се смекчи. Казвате: „Каквото се реши...“ - Не, всички духовни хора трябва да отправят ума си към Бога и да кажат: „Господи, ние ще се изправим! Отложѝ това нещо, което сега предстои да стане.“ Решите ли да се изправите, Господ ще го отложи. Но ако ние не искаме да се отложи, ще дойде онова, което е предвидено. Щом ние пожелаем, Господ е готов да послуша нашия зов - нещастието МОЖЕ да се отложи. (Път на зазоряване, НБ , София, 24.9.1939)


Григорий Ватан

Няма коментари:

Публикуване на коментар