събота, 5 февруари 2022 г.

Пътят на Висшия Аз в Галактическата Игра

 https://www.facebook.com/milen.groydev/videos/1079421839562890



Изображенията на бичи глави (букраниони) , свързани с гирлянди цветя върху фриза над входа на тракийската царска гробница на гетите при с. Свещари, 3-ти век пр.н.е. са напълно идентични с изображенията от фасадата на храма на Кибела (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.), фригийската Велика майка богиня в Балчик, древният Дионисополис, просъществувал повече от 700 години 

ПУРУША /духът на Вселената/ - от пу „Мъж“ и вриша „Бик“. Това е термин в Йога и Санкхя за трансценденталния Аз, или чист Дух, който обикновено е наричан Атман във Веданта. Един текст на повече от 3000 години /Го-патха или "Кравешки път" - брахмана 1.1.39/, определя Пуруша като "този, който почива в замъка" /пури-шая/, като "замъкът" е тялото.

 

Кой е Сарапис? „САР-АПИС – това е Върховният (Величественият, Изначалният) Бог Бик.“

 

 

Произхода и естеството на Митра е космическия бикоубиец. Така с убийството на бика, Митра символизира върховната си власт: а именно, властта да движи цялата вселена, което е демонстрирано чрез изместване на космическата сфера по такъв начин, че пролетното равноденствие се е преместило от Taurus - Бика. Като се има предвид широкото разпространено влияние в гръко-римския период на астрологията и "астралното безсмъртие," бог притежава такава буквално световна мощност която явно във висша степен е достойна за поклонение: тъй като той е имал контрол над космоса, той автоматично ще има власт над астрологически силите определящи живота на земята, и също би притежавал способността да гарантира на душата безопасно пътуване през небесните сфери и след смъртта.





"На Небето съм Аз, на земята, във водата, във въздуха, Аз съм в животни, и растения; Аз съм в утробата, преди утробата, след утробата; Аз съм навсякъде!" ~ Corpus Hermeticum. ☤

 

Пуруша се вози в джива , Джива се вози в човек, Човек се вози в различни превозни средства.

Пограничната енергия в проявения свят се проявява:
- под формата на канали - тънки течности, по които се движат Пуруша;
- под формата на джива - души (фини превозни средства, в които се движи Пуруша);
- под формата на дхарми - финно гориво за джива, осигуряващи възможност за движение на Пуруша към мишена/целта (необусловени дхарми) или от целта (причинени/обусловени дхарми);
- под форма на Гуни - сили, осигуряващи предоставянето на дхармите (гориво) до материалното тяло и възприемането дхармите от тялото;
- под формата на горива - материално гориво(отпадък от отрабoтена дхарма/карма - черно масло) за превозното средство, осигуряващо възможност за движение на материалната човешка обвивка към целта.




Висшият Аз може да бъде описан като превозно средство или дори междинна станция, която съдържа в себе си обитател. Понякога ние наричаме този обитател самият Висш Аз. Неговите познания, мъдрост, и сила са огромни. Въпреки това той се развива (в рамките на своето собствено „време“, а не в нашето 3D-време). Той израства като обединява, комбинира и интегрира своите проектирани съзнания след като те самите са натрупали опит и са се развили. В определен момент всички тези обединени съзнания се превръщат в същество, което може да функционира като Висш Аз сам по себе си предоставяйки на първоначалния Висш Аз възможности за натрупване на опитности на дори още по-високо ниво. От гледна точка на това по-висше ниво – може да бъде формулирано нещо за което думата „игра“ вероятно пасва най-добре, за да опише ситуацията. Тази игра е била предложена на всички Висши Аз, свързани с нашата галактика.



Според една от хипотезите стандартния метод за развитие се е базирал на това проектираното съзнание да оперира чрез последователни изживявания, въпреки че от наша гледна точка нямаме добра представа какво точно се разбира под „последователно“ от гледна точка на едно 4D-същество. Въпреки това, тези същества поели стандартния път на развитие така или иначе акумулират опитности и израстват. Те натрупват опит и познание в пълното си съзнание и постоянни спомени за целия извървян път от тяхното създаване до тяхното „настояще“ и те имат всички предимства на съществуването в 4D. Природата на тяхното 4D-съществуване води до това те да имат „кошерно“ осъзнаване един за друг, поне що се отнася до техните различни планетарни групи. Според един източник това е състоянието на всички 4D-същества в нашата галактика както и на 4D-„контрольорите“ свързани с нашата планета. От наша гледна точка тяхното израстване изисква еони и еони време.




По време на играта бил предложен нов метод. Тези Висши Аз, които изявят желание могат да опитат да ограничат своето съзнание само в 3D, което означавало, че животът им ще се превърне в своеобразна форма на отшелничество, тъй като те ще бъдат „отрязани“ от съзнанието на „кошера“, както и от познанието натрупано в предишни животи. По този начин всяко съзнание щяло да трябва да се оправя само или поне така изглеждало.

За да се компенсира това ограничение обаче, Висшият Аз щял да има достъп до всички проектирани животи все едно те са едновременни и в известен смисъл те ЩЕЛИ ДА СА едновременни. Висшият Аз по своя собствена преценка и на база на усилията на конкретно проектирано съзнание щял да може да му предоставя различни аспекти от останалите проектирани съзнания независимо дали те хронологически стоят в миналото или бъдещето от гледна точка на конкретното въплътено съзнание.

Това било много силно предимство. Погледнато през перспективата на 3D-времето последиците щели да се изразят в екстремно бърз завършек на цикъла на израстване в сравнение с бавния и скучен път на кошерите.

Дали този дълъг „кошерен път“ е характерен и за 3D-контрольорите? Вероятно да, но започваме да обмисляме и тази възможност.

(За да се представи по-нагледно идеята за така наречените „едновременни инкарнации“ от гледна точка на Висшия Аз картината представлява в общи линии следното: Висшият Аз вижда всички „свои“, а и останалите физически тела като игрални фигури – точно както в шаха например. Самото физическо тяло не се променя значително в една инкарнация, но на Земята инкарнираният Висш Аз има предимството да „скача“ от една време-пространствена реалност в друга (със съответното физическо тяло на конкретната реалност, което се използва като „котва“ така, че Висшият Аз да се прикрепи към съответната реалност) натрупвайки опит съобразно избрания път. Този процес е нелинеен и точно затова изглежда все едно всичко се случва навсякъде по едно и също време. Едновременните инкарнации на тази планета обаче не се ограничават само до реалностите в трета плътност, а важат дори може би в още по-силна степен за инкарнациите в астралния свят около Земята. Друг начин да погледнем на това е да разберем, че астралната есенция, която съдържа в себе си искрата на осъзнаване прескача на зиг-заг през времето и пространството и всеки път когато се излезе от някоя време-пространствена реалност/вибрация, астралната есенция бива един вид оцветена с характерните черти на конкретна личност от арсенала на Висшия Аз. Поради това, че няма ограничение във времето всички инкарнации на практика се случват по едно и също време от гледна точка на Висшия Аз. Вероятно изключение прави само Финалната такава, която се намира леко извън фаза поради нейната специфична функция. В действителност ние носим със себе си – дори и в този момент всички наши инкарнационни спомени, които са „imprint-нати“ в астралните ни тела. Това което ни пречи да получим съзнателен достъп до тези спомени е начинът по който се случва взаимодействието на връзката между Висшият Аз, астралното тяло и будното състояние на физическото тяло. Повече по тези въпроси можете да видите и в статиите „Нива на сънуване и портали“ (където освен всичко друго бегло е спомената и ролята на „контрольорите“) и „Астрална памет“. Особено интересен в тази посока се явява въпроса със спомените от милиардите инкарнации осъществени преди идването в локалната „земна игра“, като някои източници споменават, че точно тези спомени биват блокирани в най-голяма степен и съответно – достъпа до тях е най-труден – бел. Alien)

Относно естеството на така наречените „контрольори“ има известен спорен момент. В единия вариант контрольорите имат съзнание, което въпреки че оперира в конкретната социална структура, е все пак продължение на конкретен Висш Аз. Това може да бъде факт дори и когато контрольорите са клонинги и има източници, които го потвърждават.


Съществува обаче и теза, според която контрольорите са по-скоро като машини или роботи, които нямат връзка към Висш Аз, което означава, че „съзнанието“, което изглежда те все пак притежават под някаква форма, не е продължение на конкретен Висш Аз. Някой би казал, че те са кошмара за който днешните трансхуманисти мечтаят – роботи от бъдещето. В това отношение може да видите книгите на Найджъл Кернер – „Песента на Сивите“ и „Сивите извънземни и жътвата на души“.


Връзката, която ние имаме с Висшия си Аз, Кернер нарича „душа“. По негово мнение Сивите извънземни нямат душа и не разбират какво представляват душите. Нещо повече. „Разбирането“ за самите себе си е дейност отвъд възможностите на роботоидните Сиви. Но те са били програмирани преди време в определен момент в миналото да прекъснат връзката на хората с техните Висши Аз чрез техните души.


(Всъщност капана свързан с тунела с бялата светлина представлява част от тези опити. Кернер дава повече подробности относно тази тема в едно свое интервю. По време на своите изследвания във връзка със Сивите, той се натъква на един много интересен феномен. Става въпрос за състояние близко до смъртта, което обаче наподобявало извънземно отвличане. Хората, които са имали подобни преживявания били доста учудени и объркани поради факта, че те се различавали доста от красивите и екзалтични изживявания, които обикновено се асоциират при такива ситуации. Обстановката в която те се оказвали била някак си „металическа“ и „твърда“ за разлика от „ефирния“ свят, който са очаквали. Изучавайки тези техни преживявания и съпоставяйки ги с други свои изследвания, Кернер стига до извода, че Сивите наистина причакват някои от хората с които експериментират в точката на тяхната физическа смърт. Според него Сивите могат да уловят „полето на душата“ на определени хора в момента, в който „това поле“ напуска мъртвото тяло и започва да навлиза в пространството между атомите. Точно там чакат Сивите, които са заложили своята технология, която залавя индивидуалните морфогенични електро-пространствени полета (душите) и ги спира да навлязат в статус на съществуване отвъд базираната на физическа материя вселена. Кернер отива още по-навътре в нещата използвайки интересна игра на думи и заявява, че ако се погледне на всички доказателства става ясно, че това което някои християнски фундаменталисти наричат „RAPTURE“ – тоест евентуалното спасение на християните преди апокалипсиса, които биват „грабнати“ и въздигнати към небесата, за да срещнат бог, си е всъщност директно „CAPTURE“ – тоест залавяне в плен – бел. Alien)

Има и друг вид съзнание, тук на Земята, което е проектирано от нещо, което бива наричано „Планетарен Дух“. Това съзнание пребивава в различните животни и други съставни части на природата.

(Ако може да се направи някаква аналогия, „Земният Планетарен Дух“ е до някаква степен еквивалентен на един Висш Аз, който е преминал през безброй инкарнации в галактическата Игра и е постигнал степен на завършеност, която да му позволи да се включи в друг тип „игри“. Освен така наречените последователни и едновременни Висши Аз, в Играта има и друг път на развитие, който е коренно различен от описаната досега схема. Това е пътят на „природните духове“. Тези същества варират от обикновени елементали до свръхнапреднали съзнания, които отговарят за цели звездни системи. Тъй като нито една от тези „групи“ не е напълно изолирана от останалите, между тях тече постоянен взаимообмен, което е повод за чести грешки в интерпретацията и дори умишлена дезинформация на определени извънземни групи приписващи си атрибути и качества присъщи за същества принадлежащи на пътя на природните духове. Колкото до самите Създатели на Играта и цялата сложност около нея – нещата могат донякъде да бъдат обяснени, ако приемем априори, че създаването на Играта се случва по схема „отгоре-надолу“. Започвайки със самите Създатели (за които може да се предположи, че са завършили други подобни Игри), те стоят на най-високото ниво на плътност, а под тях съзиданието се „кондензира“ до най-ниското си ниво. Това е така наречената „инволюционна идея“ на спускането в Играта. Съпровождащата я „еволюционна идея“ всъщност обяснява как целият събран опит от Играта ще се издигне нагоре и ще се завърне отново към мястото на спускането, но съществото вече ще е претърпяло качествена промяна. Ако съединим заедно двете идеи свързани с инволюцията и еволюцията ще получим и схемата, която обаче не прилича толкова на окръжност колкото на спирала, но в действителност нещата са далеч по-сложни. – бел. Alien)


Съществува някакъв вид „състезание“ или „надпревара“ между нас и така наречените 4D-контрольори. Все пак ситуацията, която се описва представлява една игра. От нашето собствено ниво и това, което е малко над нас (но все пак говорим за ниво, което е под това на което самият Висш Аз оперира) това състезание не се разбира много добре. Контрольорите имат нужда да ни държат в незавидно от тяхна гледна точка положение и дори да прихващат нашата връзка с Висшия ни Аз. От друга страна ние трябва да използваме всички възможни средства и умения, за да се доберем до даровете, които Висшия ни Аз може да ни предложи.

От гледна точка на нивото на Висшия Аз може да се разсъждава, че Играта е свършила още в момента на нейното започване. Нашата група печели, защото е избрала доста по-добрия метод. Нейният път е доста болезнен, но красив по един особен начин, който е отвъд всякакво сравнение.

Това обаче е само един от начините чрез които може да се гледа на ситуацията – тази на перспективата на самият Висш Аз. От друга гледна точка изходът на Играта е непредвидим и нашата ситуация е отчайваща. Незнаейки кое от двете е вярното прави развръзката доста трогателна.

Във всеки случай на нашето си 3D-ниво Играта продължава. От нашето земно ниво ние виждаме един свят изправен пред хаос и изпълнен с битки за власт и войни.

На своето си ниво контрольорите са заети с още по-масивни битки помежду си от междузвезден мащаб и вероятно и дори такъв отвъд нашата галактика. Нашата планета Земя играе много важна роля в тези техни битки и сега след като цивилизацията ни има вече развита социална и индустриална структура, взаимодействието навлиза в нова фаза.

Много източници споменават че наближава някакъв вид критична точка. Събитието може да бъде свързано с планетата ни, но може да е дори нещо от още по-голям мащаб. То може да донесе хаос на всяко едно ниво – от природата до човешкото общество. От друга страна то може същевременно и да пречупи желязната хватка над човечеството, сривайки системите, които биват налагани тук от хилядолетия. Контрольорите знаят за това и са запознати с вероятността хората да се възползват от възможността и да завършат дългата си одисея в 3D-пленничество.

Контрольорите се опитват да пречупят волята и духа на хората проектирайки образи на разруха и унищожение. По тази причина, вие читателите бихте се справили добре, ако не допуснете да бъдете завладени от подобни описания на разруха и хаос. Трябва да можете да мислите ясно и да взимате самостоятелни решения. Да търсите помощ или спасение от извънземни определено не е пример за суверенно решение.

В такъв момент на нестабилност е възможно да се появят някои типични особености, които са присъщи на контролиращите йерархии. Един такъв пример би могъл да бъде свързан с това земната военна йерархия да се опита да се възползва от ситуацията и от новопридобитите технологии и да изтръгне контрола от собствените си „надзиратели“ превръщайки Земята в суверенна военна сила, която да има тежест дори на галактическо ниво. Те си мечтаят и дори вярват, че могат да свалят от власт собствените си контрольори, които обаче са инфилтрирали умовете им. Един такъв опит ще добави допълнителни нотки към цялостната картина на хаос.

Горното описание на ситуацията е просто една схема. Това е една силно опростена рамка, но вътре в нейните граници реалността изобщо не е толкова проста, както логично можете да предположите.

За да се даде някакъв що-годе адекватен пример как стоят нещата може да си представите „телефонния указател на ООН“. Дали съществува такава книга или не изобщо не е важно. Това което е важно е да си представите всички организации и всички нации на Земята, които са отбелязани в този указател.

След това си представете един справочник от всички телефонни указатели на ООН издадени през цялата история на организацията – от нейното създаване до това в което ще се превърне в бъдеще. Допълнително си представете че всички „членове“ на ООН имат този справочник на разположение и могат да се обадят на всеки един номер независимо в миналото или бъдещето и да планират различни действия с всеки един субект кореспондиращ на номера.

Сега позволете на вашето въображение да види безбройните паралелни вселени с техните собствени варианти на ООН и направете от всичко това един супер справочник с „телефонни номера“. Предвид всичко казано дотук, как бихте могли да приведете всичко това в една проста схема? Дори да се опитате, след това ще бъдете залети от много въпроси от сорта на: „Каква е историята на съзнанията които са населили създадените раси? Вярно ли е, че човешкото преживяване на Земята е „отвъд всякакво сравнение“? Дали „Правилата на Играта“ са точно както са описани или пък са по-различни и дали самата Игра е по-различна? А дали изобщо съществува „Игра“?“

Скъпи читателю, не мога да ви дам отговор на тези въпроси, а и никой друг не може да ви го даде, поради факта, че вие няма да знаете дали да повярвате на това което ви се казва. Освен разбира се, ако не го възприемете само защото ви го казва някой „авторитет“. Докато приемате всичко наготово от „авторитети“ няма шанс да напреднете в своето развитие. Така че би следвало да направите свое собствено проучване и да проверите всичко във вас самите. (Но вие вече знаете това.)

P. S.

Тази статия има за цел да ви даде възможност да видите евентуални нови хоризонти. Нашето съзнание е проекция на Висшия ни Аз – величествено същество с мисия. Може би бихте осъзнали: „Чакай малко! Това съм Аз. Защо досега не съм го знаел?“ Защото част от Играта е да забравите и след това да се стремите с всички сили да си върнете това, което не си спомняте и в този си стремеж и път да израснете отвъд това, което сте били преди.

Вие сте създатели на всичко, дори и на тези, които биха ви заловили и поставили в плен – защото това е вашият собствен „сън“. Кое ви прави толкова специални, за да можете да „сънувате“ всички останали? Отговорът на този въпрос е, че всяко едно съзнание създава цялата вселена. Как това би се получило без да се генерират конфликти и парадокси? Всяко квантово събитие е съзнателно и същевременно има място за всяко едно събитие да бъде единствено във вселената. Всяко едно квантово събитие създава вселената от „квантовия вектор на състоянието“, което се явява пълния набор от квантови числа характерни за системата.

Вашият живот е един низ от квантови събития, които са изцяло ваши. Това ви прави създател – поне в равнината на вашите съзнателни животи. По този начин можете да се изявявате едновременно като създател на всичко в рамките на вашия собствен обсег и същевременно като актьор в „сънищата“ на всички останали.



 

ПУРУША /духът на Вселената/ - от пу „Мъж“ и вриша „Бик“. Това е термин в Йога и Санкхя за трансценденталния Аз, или чист Дух, който обикновено е наричан Атман във Веданта. Един текст на повече от 3000 години /Го-патха или "Кравешки път" - брахмана 1.1.39/, определя Пуруша като "този, който почива в замъка" /пури-шая/, като "замъкът" е тялото.


Мраморен архитрав с украса от букрании, намерен между селата Бата и Порой, 3-2 век пр.н.е. Бургаски археологически музей.




Няма коментари:

Публикуване на коментар