Напоследък на фона на безумните туркомонголски и татарочувашки теории за произхода на Българите се появиха и няколко далеч по-разумни: Иранската, Кимерската и Тракийската. Те обаче не обясняват всичко и оставят отворена врата за много въпроси и критики,някои от които доста неприятни. Авторите на тези теории все пак заслужават поздравления понеже са сред първите наши съвременници,които пишат разумни неща за Българите и дават версии чрез които да избегнем туркомонголските и татаразиатски абсурди,в които ежедневно и умишлено ни набутват руските "учени". Затова няма да подлагам новите теории на критика- такава не е нужна понеже техните автори малко или много са прави както ще видим по-надолу,макар техните версии да не обясняват цялата истина,а само част от нея.
Днес изглежда,че цялата истина за Българите може да поднесе само тази най-нова теория,с която ще се запознаете тук. Тя е оформена окончателно през 2016-2017 г. и като че ли дава отговор на всички евентуални въпроси,които може да бъдат зададени или да възникнат около нея. Няма да се впускам в тънки доказателствени подробности а ще представя теорията в съкратен синтезиран вид,за да добият читателите по-голяма яснота и да не ги карам непрестанно да търсят доказателства,каквито не винаги има заради древността на епохата,с която ще се занимаем. Ако търсите писмени доказателства за тази теория,преки източници няма да откриете но косвени- дал Бог.
Преки доказателства в момента няма,понеже най-сигурни преки доказателства са писмените а първите Българи са обособени далеч преди появата на гърци, финикийци, римляни, евреи, "македонци" и "славяни",които да отразят тяхната поява в своите истории. Може би някой ден такива ще се появят,но това няма да стане преди да бъдат разчетени "пра"-Българските "руни"- първата писменост на човечеството. Те засега определено не са разчетени,понеже авторите на всички досегашни разработки по въпроса не са се съобразили с две основни неща:
1. Пра-Българите (Праисторическите Българи) не са имали азбука,а сричково-йероглифно писмо.
2. Българите не са пишели на монголски,"славянски",тюркски,китайски или ирански,а са пишели на Български. Българският за който говоря не е някакъв непознат, странен, ритуален или професионален език а е най-старата форма на онзи език,на който говорят Дунавските Българи днес. Тук трябва да се има предвид,че най-древния Български праезик (9000- 8000 г. пр. Хр.) навярно не е бил типичен "индоевропейски" а някаква начална форма на "праиндоевропейските" езици,в която най-старите думи са били едносричкови а целият езиков запас се състоял от няколко хиляди думи.
През Каменната и Бронзовата епоха в Европа не са ползвани разчетени от учените писмености,които да ни дадат повече от така нужните сведения. Затова питам- дали не са преднамерено неразчетени Българското йероглифно ("руническо") писмо и предшестващия го негов прототип Дунавската протописменост,за да не събори някой от по-дългите им текстове всички погрешни теории за произхода на европейците в това число на "славяните",гърците,Българите и германците? Много вероятно да е точно така а буквените варианти за разчитане,които ни се поднасят в момента са хвърляне на прах в очите или самозаблуда на автора,който ги поднася.
Разсъжденията,довели до поява на новата теория са прости но яснo насочващи. В Памир и Алтай ли е прародината на Българите,щом Народът Болг с типичните си Български имена дошъл в Британия с кораби? Няма как да е там- планинските народи не са плавали с кораби по моретата. В Ирландските саги впрочем съвсем ясно е казано- Болгите (респ.келтските Белги) са дошли в Западна Европа от Балканите сиреч от места,близки до морето. Щом е така,значи Българите са Тракийци- казват наши колеги и големи патриоти. Да,но това становище е твърде податливо на критики и се оспорва от многобройни противници,понеже между Българи и Траки има огромен брой прилики но и немалко сериозни разлики в това число писмеността от което следва,че те са извънредно близки народи във всяко отношение,но не са напълно идентични помежду си. Същото се отнася до Илирите,Пеоните и Скитите: приликите им с Българите са повече от разликите,но няма пълна идентичност между тях.
Античните автори не говорят за Българи под това име,с което сме познати днес. Антични Българи обаче на Балканите е имало,както разбираме от множество данни и от "византийските" летописци а те са последните хора,които биха се загрижили за нашата древност и слава. Истината значи е някъде между Траките,Илирите,Пеоните и Скитите: Българите са народ,много близък до четирите споменати народностни групи и са живели незабележимо на Балканите заедно с тях под име близко до днешното. Те ползвали "рунното" (йероглифно) писмо на Дунавската цивилизация за разлика от околните народи в някакъв малък планински район близо до морето,преживели периоди на голям разцвет през които оказали влияние върху всички споменати народи включително и гърците,но с римското нахлуване или малко по-рано името им изчезнало от полуострова заради това,че се преселили ако не изцяло поне частично към Кавказ и дори към Памир.
Така нашата задача се свежда до това да открием античен народ,който е живял незабележимо на Балканите между тези четири народностни групи и е много близък техен родственик,но не е съвсем идентичен с тях а неговия етноним е толкова влизък до нашия,че най-вероятно е прекия му античен предшественик. Дългото търсене на такъв народ или племе,което изпълнява всички изброени условия включително с писмеността накрая се увенча с успех- този мистериозен народ са БРИГИТЕ. Те живели незабележимо на Балканите под име невероятно близко до нашето,преживели своя възход преди разцвета на гръцката цивилизация а после изчезнали мистериозно заради това,че не искали да се подчинят на завоевателя а са търсели мирен и спокоен живот в недостъпни за гръкоримски нахлувания земи.
Новата теория открива тясна връзка между Българи (Болги-Ари) и Бриги и е формулирана въз основа на големия брой интердисциплинарни изследвания,наблюдения и изводи от изворови данни,с които съм работил най-вече в последните 10 години но често и преди това. Според нея Българите са древен Палеопонтийски народ с корени в Неолитната Месопотамска працивилизация (културите Чаталхююк и Гьобеклитепе: 13 000-8 000 г. пр.н.е.). Когато тази працивилизация почнала да се разпада след края на Ледниковата епоха,много от племената в нея тръгнали да се преселват в различни посоки на света: едни по суша а други по море.
Пътуванията по море в ония години били далеч по-лесни от сега заради това,че големи водни маси били блокирани под формата на ледници в земите,доскоро обхванати от Ледникова епоха,и понеже всяка година в по-топлите морета постъпвали големи водни маси от топящите се ледници. Климатът бил малко или много по-различен от сега: земята била по-влажна,имало по-малко бури и урагани а Припонтийския регион бил по-зелен и по-обилен на вода. Затова древните народи сравнително лесно се придвижвали по море,като плавали предимно по крайбрежията с плавателни съдове от подръчни материали- еднодръвки,тръстикови лодки и салове от не много дебели дървета.
Западноевропейските учени като цяло са на мнение,че Европа е заселена от онези раннонеолитни земеделци,които се появили за пръв път в "Плодородния полумесец" и по-конкретно в северна Месопотамия,а техни прадеди са първите съвременни човешки групи,които напуснали Африка и стъпили в Азия през средния Палеолит. От това следва,че дедите на Българите са обитавали големи райони от Неолитната Месопотамска цивилизация,но броят им постепенно се увеличил и те почнали да заселват бреговете на Черно и Бяло море,като се придвижвали предимно по вода включително по реките а където реките били плитки- и пеша. Така част от тях населили Балканския полуостров и Украйна а друга част- Кавказкия регион и земите на юг от Кавказ. Дали още в Месопотамия са носели нашето народностно име сега е трудно да се каже,но дори да са го носели не можем да го докажем. По тази причина това предположение на първо време отпада не заради пълна несъстоятелност,а заради недостиг на надеждни доказателства.
Има някои податки за него като ИЧД (Изкуствена Черепна Деформация) в районите около Йерихон,чието име също е твърде показателно: Йери-Хон би трябвало да означава Яро Хун (Марс-Сатурн,Дионис-Сатурн) или Гаро Хун (Град на Хуните),което е сигурен белег за присъствие на несемитско население там далеч преди идването на евреите. Други такива податки са изображение на сцена с Българско хоро от културата Гьобеклитепе,черепни трепанации и единични праисторически йероглифи от Български тип,гравирани тук или там. Няма обаче по-дълги текстове нито нужните археологически и предисторически данни,въз основа на които да систематизираме всичко това и да изтеглим Българското минало още по-назад във времето.
Как се наричали първите пришълци от разпадналата се працивилизация,които стъпили на Балканите ние не знаем но можем да предполагаме,че са носели народностното име БРИГИ или са се нарекли така веднага след преселението. Този етноним още тогава имал различни разновидности или такива разновидности се появили при някои от допълнителните преселения,които направили след стъпването си в Европа Бригите.

Една от тези разновидности е формата БРЪГИ а друга- БЛЪГИ. Някои от Блъгите се наричали несъмнено БЛЪГИ-АРИ (Блъги Ора,Бриги хора) или по-просто: Блъгите на Марс (Дионисовите Бриги). Това именно са Българите: оригинални БРИГИ (БЛЪГИ),които не са сменяли народностното си име а поне 9 000 години са ползвали само негови разновидности,произлизащи една от друга.

Неолитните БРИГИ (БЛЪГИ) отначало заселили почти целите Балкани и постепенно станали огромен,безброен за времето си народ. "Руническите" Български знаци и кратки надписи,оставени от праисторическите хора говорят,че именно те са създали великата Дунавска цивилизация,която включва неолитно-халколитните култури Варна, Винча, Караново, Кукутени, Тартария, Диспилио и пр. Постепенно този народ почнал да се разпада на отделни племена,някои от които говорели диалектна форма на Общобригийския език който не бил индоевропейски,нито гръцки или еврейски. С течение на времето много от тези племена се преселили към Украйна,Кавказ,Източна Европа,Централна и Западна Европа,Северна Африка и другаде.
Към края на Халколита обаче настъпили сериозни климатични и обществени промени,които довели до още по-големи размествания и преселения на племената в една или друга посока,при което много от тях се индоевропеизирали напълно,други частично а трети почти не се повлияли от процеса на индоевропеизация. Възможно е индоевропеизацията да е инициирана от Потопа в Черно море,който променил светогледа на хората и навярно накарал голяма част от Палеопонтийските племена да променят както местоживелищата,така и езика си. По този начин потомците на Бригите разделили езика си и постепенно се превърнали в различни племена,а после в различни народи и народностни групи.

На Балканите обаче останала част от онези Бриги (Блъги),които се повлияли в значителна степен от индоевропеизацията и запазили както своите неописуемо древни обичаи,така и "руническата" сричково-йероглифна писменост на своите деди,които основали неолитно-халколитната Дунавска цивилизация.
Как древните народи са променяли езика си,става ясно като видим как живеещите в Каменната ера хавайци и други видове полинезийци са го правели. Има сведения,че някога те често сменявали езика си по повод смъртта на велик вожд,отказването от някое старо божество и приемането на ново,преселение към нова земя и т.н. Има косвени данни,че някога и европейците са правели така:
"...Започвайки от изворите на река Вистула (Висла), на неизмерими пространства се е разположило многобройното племе на венетите. Въпреки, че наименованията им сега постоянно се променят в зависимост от местата които обитават и различните родове, основно те се наричат славяни и анти." (Йорданес, "Гетика").
Начинът,по който Венетските племена АНТИ,ВАНТИ и ГАНТИ са променили имената си в зависимост от местоживеенето е същия,по който някои племена са променяли думи от езика си според същия принцип- в зависимост от местоживеенето. Тези Бриги или Блъги,които не сменили етнонима си останали на Балканския полуостров или в непосредствена близост до него,но ареалът на техните главни местоживелища през Бронзовата епоха бил вече силно ограничен. Затова образци на Дунавското ("пра"-Българското) писмо вече няма по цялата територия на старата Дунавска протокултура от Молдова до Олимп,а само в Македония и отчасти в Родопите,като те често са издялани върху масивни скали,които се обработват по-лесно с метално длето отколкото с друг камък.




По онова време древни македонци в Македония още не е имало: те се появили там значително по-късно,между 1100-900 г. пр.н.е. Посоката от която дошли те не е надеждно установена въпреки популярната версия на западни учени,представена на долната карта.

По други мнения обаче Македоните не са дошли от другаде а са западен клон на Тракийското (т.е. Бригийско) племе Мигдони,което живеело около и на север от Халкидика но с времето се намножило,при което част от него заела земята на току-що преселилите се Бриги. Между 1100-900 г. пр.Хр. повечето Бриги се изселили от Европа,бягайки вероятно от гръцките нашествия. Едни от тях тръгнали с кораби към Британия,други към Кавказ и Украйна а трети към Мала Азия,където сменили името си и станали Фриги. Данни за езика на Бригите днес няма но за езика на Фригите има и малкото,което останало от него говори с пределна яснота,че Фригите са ползвали архаичен вариант на Българския език.

Езикът на Бригите не бил много различен от Фригийския респ. Тракийския от което следва,че праисторическите Бриги несъмнено са говорели Български език в една или друга форма. Доколко езикът на Бригите е Български научаваме от онези извори,които споменават думи от езика на Фригите. Тези думи не са много но това,с което разполагаме говори доста красноречиво за какво иде реч:
1. БАЛЕН (цар)= БОИЛЕН (Избраник на боилите), Барен (древно-Българска титла от земите на "Волжка" България. Във връзка с тази дума се намират нашите фамилни имена БАЛИНА (виж Тодор Балина- XVI в.) и Балински както и думата БОИЛ,която имала диалектно произношение БАИЛ така,както БОГАТИРЪТ може да е БАГАТУР а МОСКВА може да е и МАСКВА.
2. БЕКОС (хляб)= ПЕКОС (Пеко,Пека- без гръцкото "-С",добавено в гръцкия запис на тази дума).
3. БРАТЕРЕ (брат)= БРАТ-АРЕ (Брат Същество,Човекът Брат). Наставката -АРЕ (-АРИ и пр.) не е задължително да се използва всеки път,за да стане ясно коя е думата: по същия начин думата БОЛГ и думата БОЛГАР (Болг-Ар,Човекът Болг) са напълно еднозначни.
4. БРИТОС (бира)= ВРИТОС (Варитос,Варито),БИРИТОС (Бира). Диалектен вариант на думата ВАРИВО (ВАРЕНО,ВАРЕНА),към която са добавени древния Български суфикс -ИТ и гръцката наставка -ОС.
5. ВЕДУ (вода)= ВЕДА (Марсова). Това е точния произход на "индоевропейската" дума за Вода. Тя е наречена "Марсова",понеже водата на сушата по правило излиза от дълбоките земни недра,сиреч от царството на Сатурн а Марс е богът,който произлиза точно от там. Водата в морето пък редовно се "бунтува" и бушува при всяка буря,заради което всички водни,морски и речни богове на древните Българоидни езичници са еманации на Марс- бога на бурите,стихиите и конфликтите. Елементарен пример за това е Белазгийското име ПОСИДАО на Посейдон,записано в Микенски таблички: то е съставено от Български думи и означава По-Съдио (По-Съдьо,След Сатурн). Съответно на това,ПОСЕЙДОН= По-Съдин (Следсатурнов бог) а НЕПТУН (римско име на Посейдон)= НЕШТУН (НОЩИН,Произлизащ от Нощния бог),като Нощния бог е разбира се Сатурн. Това означава,че Посейдон е типична еманация на Марс и друго негово превъплъщение,което на пръв поглед е различно но всъщност е идентично с него и е създадено в типичния стил на древните езичници.
6. ГЕЛАВОС (зълва)= ЗЕЛАВО (Зълво). Думата е известна от гръцки запис,затова последното "С" може да се пропусне като гръцка добавка,а гръцкият и особено старогръцкият език е напълно непригоден за предаване на звука "Ъ",а отначало в него не е имало и звук "З",заради което и в по-късно време този звук бил избягван от някои гръцки общности.
7. ГЛУРЕОС (златен)= ГУРЕОС (без добавеното "Л"),т.е. Горьос (Светещ,Горящ като слънце). Думата Глуреос е записана на гръцки от което следва,че оригиналната й форма най-вероятно е ГЛУРЕО- диалектен вариант на нашата дума ГОРЕО (Горьо,Глорьо- с добавено "Л"). Затова древните Латини (Лидини,Лидийски потомци т.е. Людини) са имали нейни производни думи като ГЛОРИА (Щастие,Слава) и АУРЕУС (Жълтица),които донесли от Фригийската си прародина в Мала Азия.
8. ЗЕЛКЯ (Зеленчук,Зелка). Думата не се нуждае от коментар.
9. ЗЕМЕЛОС (Земен)= ЗЕМЕЛО (ЗЕМЛЬО,ЗЕМЬО),към което е добавена гръцката наставка -ОС (-С).
10. КИМЕРОС (Разум)= КУМ-АРОС (Кум същество,Човекът кум). Тази дума е извънредно важна понеже е в тясна връзка с нашите думи КУМ, УМ и "КАН" (КАНАС,КЪНЯЗ,КОН-ИЗ). Кумът в езическо време давал ум на младите как да се събират и да правят деца,а Князът бил избиран между най-умните хора в държавата,поради което думата КАНАЗ означава още КУМ-ИЗ (Ум из,Произлязъл из [от] най-умните в държавата). По тази причина древни летописци не случайно пишат,че Царското племе на Българите,известно още като ХУНИ (КУНИ,КОНИ,КУМИ) произлиза от КИМЕРИ (КУМ-АРИ,УМ-ОРА) т.е.: от племето на най-умните Българи.
11. МАТАР (майка)= МАТ-АР (Майка същество,Човешка Майка). Определението "Човешка майка" било важно за древните,за да отличат майките на хората от майките на домашните и на дивите животни,но въпреки това наставката -АР често се пропускала,понеже не била носител на съществена информация за значението на думата,както казах и по-горе.
12. СИ (този)= СИЙ (СЪЙ) в староБългарски език и СИ в днешния Български език. Такава дума няма в повечето днешни "индоевропейски" езици което означава,че употребяващите ги народи са много по-далеч от Фригите и Бригите,отколкота сме ние. Същото в общи линии се отнася и за останалите гореспоменати думи разбира се,с редки но закономерни изключения.
Типичният Бригийски език изглежда бил широко разпространен по времето на неолита и халколита,но в началото на Желязната епоха ареалът му на Балканите силно намалял заради нахлуващите от Близкия изток гръцки племена,които макар и малобройни били силно агресивни,ползвали множество подли прийоми при воюването и когато не можели да победят със сила,побеждавали с измама.
Преди идването на гърците в днешна Елада живеели Белазги (Беладжи, Бълъджи), наречени по-късно "Микенци". Типичните "пра"-Български имена между тях (http://sparotok.blog.bg/politika/2010/12/07/bylgarski-imena-ot-vtoro-hiliadoletie-predi-hrista.646998) говорят ясно,че Белазите са част от Бригите а "приликата" на езика им с гръцкия е илюзорна,понеже е умишлено търсена от проучвателите и не са търсени езикови паралели с други европейски езици,най-малко пък със Българския. Такива паралели обаче има а като добавим към тях "пра"-Българските имена на Микенските аристократи не откриваме нищо,което да ги доближи до гърците освен Българските езикови заемки,с които древните елини обогатили своя беден арабопалестински жаргон.
С нахлуването на гърците много Бриги (Блъги) напуснали Балканския полуостров и се отправили в различни посоки на света по суша и по море. Говорещите Бригийски (Блъгарски) език чрез мирни или колонизаторски преселения и по-рано достигали до Западна Европа,Индия,Памир,Алтай и централен "Китай",чиито първи цивилизовани жители били белите Скити (вид Българи) а не жълтите монголоиди,но сега броят на изселниците станал много по-голям от броя на онези,които останали в старите си земи. През този период,а може би и преди него в Индия и Памир се появил народът БРГУС (Бригус,Блъгус) начело с Дионис IV,съставен от конници и бойци колеснисничари. Този народ станал предтеча на Памирските Българи,за които обича да пише големия патриот Петър Добрев без да търси отговор на въпроса откъде дойдоха тези Българи в Памир. Тогава или по-рано в Индия и Памир се появил благородния Бригийски род Бхарати (Бгарати,Богарати),за който пише в "индуските" епоси Махабхарата (Мага Богарата) и Рамаяна (Румяна).
Повечето от онези Бриги или Блъги (Болги,Белги и пр.),които напуснали Балканите постепенно се отБългарили,понеже с времето и при смесванията със заварените народи променили езика,обичаите и расовия си облик. Балканските Бриги обаче не изчезнали: много от тях се преместили в Мала Азия и приели името Фриги,но повечето останали в старите местоживелища под името Фраки,известни също и като Траки. Възможно е истинското име на народа Фраки (Траки) още тогава да е било Браки (с варианти Бръги и Блъги),но да е било преиначено от гръцките автори и да е стигнало до нас чрез гръцката писменост под формата Траки. Това означава,че не са Българите потомци на Траки- Траките са потомци на Българи,които някъде запазили типичните си Български обичаи а другаде ги променили и това обяснява всички подобия и различия,които установяват учените между тях!
Днешните учени приемат,че древните Бриги са били Тракийско племе но лесното изчезване на името ТРАКИ и налагането вместо него на етнонима БЛЪГИ (БЛЪГАРИ) включително БЕЛГИ (БОЛГИ),който е засвидетелстван в края на Бронзовата и началото на Желязната епоха в Галия и Британия говори,че по-скоро Траките са били Бригийско племе,което променило своето название а когато достатъчно се умножило,почнало да се разпада на отделни племена. Британските саги са ясни- бегълците,които дошли в Британия от Тракия,бягайки от гръцките притеснения не се наричали Пелазги или Траки,а се наричали Болги (респ. Белги) от което следва,че по онова време Траки или изобщо не е имало,или те още били малко Бригийско племе което така успешно се опълчило на гръцките грабителски походи,че успяло да наложи своето име на другите Бригийски племена,макар и не на всички.
Много от тези Траки с времето претърпели такова развитие,че постепенно се променили до степен да не могат да се разбират със своите сънародници и станали предтечи на келтите,което значи и на германите. Бригите,които останали неиндоевропеизирани още през Каменната ера станали предци на Иберите (баски,грузинци,епири,абари/авари и пр.),както и на другите Кавказко-Средиземноморски народи (етруски,критяни,маджари,турки и пр.) а онези,които отишли с кораби към Кавказ продължили да поддържат тесни връзки със своите Тракийски събратя и по-късно заедно с нови Балкански преселници положили основите на Стара Велика България. Някои Бриги обаче останали на Балканския п-в или в околните части на Европа под близки имена (Болги,Белги,Белгити, Пугури, Булензии, Боригени, Волки, Барбари и пр.) и дори под същото име БРИГИ (=Бурги),както са и регистрирани от античните автори в един малък район на западна Македония.
След гръцките нашествия и Трако-Фригийските трансформации,от многобройните някога Бриги на Балканите останала само една малка част,зафиксирана от античните автори в района на Западна Македония и днешна централна Албания.


Тамошните Бриги несъмнено са имали обичаи и култура,които били много близки до нашите а част от племената,които ги обкръжавали са наши роднински племена. Както се вижда от картата,на северозапад от тях живеело племето АБРИ- прадеди на Аварите,чието старо име е Абри и Обри. На североизток е племето ТХУНАКИ (Хуняки,Хуняци) а прародина на тези Тхунаки е областа Хаония на юг от Бригите,обитавана някога от племето ХАОНИ (ХОНИ,ХУНИ). В същия район е гр. Фойника- прародина на Финиките,които са роднини на Хоните (Хуни) и на Тхунаките,затова което били наричани още Пуни и Туни (оттам- "Тунис").
При келтите останали много Български имена- заслуга за това има племето Белги,което в Британия приело името Болги. Писмени римски свидетелства от I век говорят,че БРИГИТЕ а заедно с тях и Мигдоните не са изчезвали като народ,а напуснали Европа заради римските нашествия:

Като казваме къде са се преселили древни Българи,е хубаво да кажем и къде не са. Древни Българи никога не са попадали в Австралия,Япония (предположително),североизточен Сибир,Северна Америка (без централните й части),Южна Америка (без районите около Перу),южна и централна Африка,централен Тибет и югоизточна Азия. Това трябва да се знае за да не се дава почва на спекулантите които злорадстват,че едва ли не целия свят бил населяван от наши предци и ползват тази "приказка" за подигравка с истината. Както виждаме,Българите не са населили целия свят и не навсякъде цивилизационната заслуга е тяхна: в останалите райони обаче е!
Къде е мястото на Кимерите и "славяните" в тази теория? Кимерите отначало не били отделно племе а съсловие на Бригите- Бригийската дума КИМЕРОС (Разум) показва това. Съответно на това,"Кимерите" са "Умните" (Умното съсловие на Бригите т.е. Блъгите) или с две думи: Царското племе на Българите,част от което носело името ХОНИ и ХУНИ. Част от Кимерите се разселили от Балканския п-в скоро след Потопа а онези,които останали там също били прогонени след много време и отишли при своите роднини в северното причерноморие.
"Славяните" пък са бивши Гети (респ. Масагети),които се преселили в 2 посоки: едните към Дакия и Украйна а другите- към Индия и Памир. Гетите са Тракийско (т.е. Бригийско) племе,което се разселило в Дакия и Памир- затова "славяните" са близки роднини на "пра"-Българите. Според най-нови проучвания "славяните" са всъщност част от източните Саки,които са близки роднини на Гетите но са свързвани с тях,понеже са дошли от Памир заедно с Готите. Затова те са VI-о поколение Български потомци,получени по следния механизъм:
БРИГИ (БЛЪГИ)- ФРИГИ- ФРАКИ- ТРАКИ- САКИ- САКАЛОВИ (СКЛАВИ,"СЛАВЯНИ").
Името БРИГИ е вариант на етнонима БЛЪГИ,но в "Ръкащ" вариант (с "Р" на,есто "Л"). То обаче дава странен завой на тезата за произхода на Българския етноним,понеже
БРИГИ= ВРИКИ (ВЛЪКИ): Племената на вълка т.е. Марсовите ("Арийските") племена. Думата ВРИКА във ведически санскрит наистина означава ВЪЛК (буквално ВЛЪКА,ВЛЪКЪ но в "Ръкащ" вариант) и ако това тълкувание е вярно,значи вълкът не случайно е бил свещено животно на Българите. Те го чествали по време на Вълчите празници и на Вълчата света Богородица. Тъй или инак Българския етноним е тясно свързан с Марс–Дионис,който изглежда е бил Бригийски бот преди да стане Тракийски.
Оригиналът на името БРИГИ изглежда е БРЪГИ (с варианти БЪРГИ,БАРГИ и БРАГИ),понеже в неговите производни (Фриги,Фраки и Траки) има вариабилност на първата гласна. Като махнем от него добавеното "Р",получаваме изведеното вече за Българите значение- БАГИ (БОГИ,БОЖИИ) което е съвсем естествено,понеже БАГА (БАКХА) е Дионис (Световния бог). Бъргите (Бръги) несъмнено са били наричани още БЪРГАРИ (БРЪГАРИ),което е "Ръкащ" вариант на "Лъкащата" горма БЪЛГАРИ (БЛЪГАРИ). Бъргарите са записани от древните гърци като Тракийско племе с името ПИРОГЕРИ (= БУРОГЕРИ,БУРОГАРИ),което е усложнен вариант на "гърцизираната" дума БУРГАРИ. Замяната на "Б" с "П" е правена по времето,когато употребата на "Б" и "В" от гърците още не била добре утрвърдена,та се налагало римското име Луций ВЕР например да бъде записвано на гръцки като ЛOYKIOC OYEPOC.
Някои учени извеждат името БРИГИ от "индоевропейската" дума БРЕГ (БЕРГ)- "Брегове, Височини, Планини",респ. "Жители на морските брегове, Планинци" но аз смятам този вариант за погрешен понеже в него не се отчита божествения произход,заложен в името на всеки народ или племе в ония древни времена,когато религията е имала много по-голяма тежест от сега. При всички случаи обаче Бригите остават един от най-загадъчните и високо развити народи на древния свят,които разпръснали светилника на цивилизацията в почти цяла Евразия. Доскоро те бяха системно подценявани но когато истинската им цивилизаторска и прародителска роля излезе наяве,светът ще им отдаде заслужено признание. Прогресивното човечество обаче ще признае връзката им с Българите едва тогава,когато "нашата" историческа наука регистрира този факт и го напише в нашите учебници и а тя ще го напише,когато се отърси от анти-Българизма на руско-съветските фалшификатори и ликвидира туркоманската школа,създадена от тях.
Затова не трябва да се залъгваме с излишни надежди,че тази теория ще бъде приета бързо понеже е вярна- напротив! На нея ще й бъдат противопоставяни голям брой критики,коварни удари "под пояса",забрани а най-вече укривани и премълчавани факти,но всичко ще бъде напразно. Основните постулати в тази теория са принципно верни и никоя вражеска акция на истеричните безумци,които затриват великото Българско минало няма да може да я заличи!
Доказателства за моята теория съществуват- спор няма за това и единствена задача на историците в случая е да проявят добронамереност,а не да се хващат за сламката от бързане да я отрекат. Тук е важно да бъдем себе си а не да се влияем от интересите на другите: ако успеем да удържим пред натиска на завистниците,техните "теории" никога няма да имат повече тежест от нашата! За тюркската теория има много по-малко доказателства отколкото за моята,но това не й пречи да битува във всички учебници и да дава академични титли на разни профани и чужди лакеи,посветили живота си на борба срещу България. Затова наша основна задача днес е да направим всичко,за да криминализираме тюркската теория и да отворим пътя към истината,която е затрупана под много пластове заблуди и лъжи!
В Средновековието е имало информация и тя недвусмислено сочи фригийският произход-писмата на Калоян до Инокентий Трети и разговора му с папските легати
Тази информация не е била за широка употреба, поради дефицитността на книгите Съхранявани изключително в царската, патриаршеската библиотека и в манастирите С тяхното унищожаване в последствие са се заели гръцките епископи, така ,че нищо не е останало И така следите ни в далечна древност се губят
Близостта на Фригийските (Бригийски) имена с Българските е толкова очебийна,че може да бъде подмината само умишлено и това е направено в интерес на онзи,който поръчва музиката: по никаква друга причина! Това означава,че никакви доказателства няма да бъдат признати от тюрколозите и от руските "учени",без значение колко са силни те: "поръчителят на музиката" иска Българите да са тюрки и толкоз!
- Да прочетем КАКВО ИМА НАПИСАНО ПРИ "БАЩАТА НА ИСТОРИЯТА" - по въпроса?
"Докато Псаметих не им станал цар, египтяните вярвали, че са най-древният от всички народи. Ала откакто се възцарил Псаметих и решил да узнае кои са най-древните люде, оттогава египтяните признават първенството по древност на фритийците, но не престават да се мислят за първи в останалото. И тъй, Псаметих, като не успял чрез запитване да установи кои люде са най-древни, измисля за това следния начин: взема първите две новородени деца и ги дава на един пастир, за да ги отгледа на кошарите, като заръчва никой да не проговаря дума пред тях, да остави дечицата да лежат сами в празна колиба и да им докарва от време на време кози, та да се насукват с мляко, и да върши всичко друго по гледането им. Псаметих заръчал да сторят това, понеже искал да чуе коя дума ще изговорят децата най-напред, след като мине неразбираемото им бебешко бърборене. И се случило точно както очаквал — към края на втората година, откакто взел да ги гледа козарят, като отворил един ден вратата да влезе, и двете дечица притичали с протегнати към него ръчички и казали „бекос“.
...
Щом чул децата, Псаметих се заел да проучи кой народ именува нещо с думата „бекос“, разпитал и узнал, че фригийците наричат хляба си „бекос“. Така, след като направили извода от този случай, египтяните признали, че фригийците са по-древен народ от тях."
БЕЛЕЖКА:
Псаметих — гръцкото име на фараона Псам-тик I (663–609 г.пр.н.е.).
- Фригийското "бекос" - отговаря на българските: глагол "пека" и съществително "пит(к)а" ... а съответно е дало в английският "baker-пекар и пекарна-bakery("фурна" идва от латински в български) а на английски ... в италианския "бекос-пит(к)а" е "пица"!
- Антично-гръцката СИНОНИМНА е звучала подобно на "пфюго" ?
------------------------------------------------------------
По отношение ЕЗИКА НА ФРИГИТЕ ... думи от който споменават в АНТИЧНОСТТА , първи ХЕРОДОТ - втори Демостен!?
По отношение ЛЕКСЕМАТА "becos" - справка от етимологични речници?
1.
"to bake-пека" от там "пекар-baker" - английско, по речници на Водкинс и Лидъл и Скот:
From Middle English baken, from Old English bacan (“to bake”) ->> from Proto-Indo-European *b(H)eh=g- (“to roast, bake”).
С допълнението - в античен гръчцки се среща като: - Ancient Greek (phоgо, “roast”, verb).
2.
По отношение развитието на лексемата "becos" в групата на "славянските" езици - ето по етимолозите М. Фасмер и Троутман?
ПРИ ТОВА ОТБЕЛЯЗВА ??! - Българско: ПЕ(к/ч)А... в руския почти не се използва а обикновенно се замества с "жарит" ->> в по-стара форма на ст.-слав.(чети стар-български) е звучала пек.?.//ПЕКОН (тоест изписване с "голям юс - звучащ "Он".
3. В санскрит: расаti "вари, пече, готви"; зендско-авестийски - раchаiti(със същите, като при индийнския значения);
4. в старо-балтийски(латгало-жмаитски) - *реkо(пека) ... от там е производна и думата им за "пека/печка-серu, серt ".
5.
- Ако ТОЗИ ПРИМЕР за близост м/у фригийски и съвременен български, ОТ ИСТОРИЯТА НА ХЕРОДОТ - не ви е ДОСТАТЪЧЕН ... да започна да ви давам примери с думи цитирани от Демостен - КАТО ФРИГИЙСКИ?
- Това на първо време устройва ли ви ... или отново ще ме, пращате да чета "Хрониките на Нарния"?
п.п.
По отношение на ДРУГИТЕ ВИ ЗАБЕЛЕЖКИ за ... Средиземно море и "ледници" и подобни ... БЪДЕТЕ ДОБЪР ДА ПРЕЦИЗИРАТЕ ... за да ви отговоря адекватно?
6.
... с още едно ДОПЪЛНЕНИЕ?
ПО ОТНОШЕНИЕ НА "италианското - пицца" ... за което Babiniotis, Georgios в своята Лексикология на ново-гръцки език (2005 г.) стр.1413 ни обяснява - СЛЕДНОТО?
"Byzantine Greek and Late Latin pitta > pizza, cf. Modern Greek pitta bread and the Apulia and Calabrian (then Byzantine Italy) PITTA-a round flat bread baked(кръгъл плосък хляб) in the oven(изпечен) at high temperature sometimes with toppings. The word pitta can in turn be traced to either Ancient Greek ЗВУЧАЩА АНТИЧНАТА ГРЪЦКА ДУМА (pikte), "fermented pastry", which in Latin became "picta", or Ancient Greek ЗВУЧАЛО (pissa, Attic ОЩЕ ПРОИЗНАСЯНО Й КАТО pitta), "pitch", or pitea, "bran" (pЕtItEs, "bran bread" ...
- С ПОДВЕЖДАЩОТО допълнение "плосък арабски хяб").
- Като присъщо на всеки лукав грък ... същият твърди, че ПИТАТА(лексема-продукт) било ЗАИМСТВАНА от арабо-семитските езици и означавало БЕЗКВАСЕН ХЛЯБ - Но ...?
7.
- На практика ПИТ(к)АТА ДОРИ И В ГЪРЦИЯ(и тази от античност), ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО Й - за разлика от БЕЗКВАСНИЯТ СЕМИТСКИ ...
8.
... с име:
"МАЦЦА" хляб - се прави ПО БЪЛГАРСКО-ЕВРОПЕЙСКА рецепта с КВАС/МАЯ!
- Какво пишат езиковедите за етимологията на ДУМАТА?
а) Thracian Вrytos "fermented liquor made from barley" - в тракийския език Б(в)РИТОС е означавала "ликьор"(дестилат) от ферментирал ечемик(дали е само ечемик ?).
б) същата я има документирана във връзка ЛЕГЕНДАТА ЗА смъртта на легендарния цар на Фригия, МИДАС(VII в. пр.н.е.) - в която се казва, че преди смъртта(му) или причината за смъртта на същият е, че той е погълнал голямо количество от тази напитка?
"(В/V)rytos"? ... в по-късно време същата я имаме документирана и в езиците от саксо-английската група, като briuwan ... в съвр. английски звучи Brew = "ВАРЯ бира"
в) в античните Greek се е срещала като: _*phrear "well-кладенец, spring-извор, cistern-щерна," Latin _*fervere "to boil-кипя, foam-пяна/пеня".
Според Клеминт от александрия (от 2-ри век) - коментиращ "Орфическите ритуали" - посочва ЗА ФРИГИЙСКА думата _*bedu ... със значение ВОДА - нямаща общо с гръцка "(х)идро" ... от която лингвистите ВАДЯТ КОРЕНОВАТА ЗА индо-европейската ВОДА за която казват че е звучала в първообраза като _*wed ... тук СПИРАМ - БЕЗ ДА СЪМ ПРЕКЛЮЧИЛ С ПАРАЛЕЛИТЕ ОТ ДУМИ ФРИГИЙСКО БЪЛГАРСКИ - без аналог в ГРЪЦКИ или ЛАТИНСКИ или НАТРАПВАНОТО ЗА НАС "славяни" и "СЛАВЯНСКИ" език?
- Защото примерно в индо-европейския "СЛАВЯНСКИ", тоест руския език ЛИПСВА - фригийската дума за ВАРЯ ... имало я е НО Е ОСТАНАЛА НЕИЗПОЛЗВАЕМА - като такива "екзотични" за руският език думи, като ОЧИ, УСТА и др. подобни - Защо ли ... ?
Тракийската бира - кои са четирите вида?
В по-късно време потомците на Скитски Българи (в т.ч. сърби, руснаци, украинци, поляци, хървати, словенци, чехи и пр.) изоставили своята езическа религия и тази нейна връзка с далеч по-късните Библейски истории естествено се забравила,понеже тяхното "рунно" (сричково-йероглифно) писмо преднамерено не е разчетено но еврейската митология не е забравена,понеже евреите не изоставили своето езичество а само го реформирали. Затова днес тези истории минават за "еврейски" така,както някои други (в т.ч. митовете за Посейдон,Орфей,Персей и Дионис) по аналогичен начин минават за "гръцки",без никога да са били такива.
ТРАКИТЕ В ГАЛИЯ, ИЛИ ПРОБУЖДАНЕТО НА ЗАПАДА
Навярно повечето хора е направило впечатление, че в нашата история е обърнато твърде малко внимание на траките, а още по-малко на техният северен клон кимерийците.Човек би очаквал с течение на времето да се появи все повече информация, но за съжаление сме свидетели на точно обратното. Пръкват се нови твърдения за произхода на дедите ни, правят се филми за прародината в далечната Азия, излизат книги на хора получили стипендии в чужбина...
Ако нямаше данни за постиженията и заслугите на дедите ни щеше да има някакво оправдание, но дори и западните учени, макар и неохотно признават ролята на траките в оформянето на европейската история.
В работата си Celts and Gallo-Romans, Жан-Жак Хат отделя една глава за тракийското присъствие в Галия и споделя следното – Ако на периода 8-ми- 5ти век преди Христа трябва да бъде дадено специално име, то трябва да е Пробуждането на запада... ( стр. 82).
Френският автор уточнява, че промените в келткото общество се дължат на идването на трако-кимерийци, които минавайки по дунавската равнина се установяват в Унгария, Бавария и Северна Галия ( Галия Белгика).
Трако-кимерийците стават причина за сериозни промени в келтското общество. Оформя се военна аристокрация ( по тракийски модел). Въвеждат се нови погребални ритуали, чийто произход е в Източна Европа. Появява се нов вид кон, годен за езда, до този момент в Западна Европа конят е изполван само за теглене на колесница.
Разбира се един народ не може да въведе такива сериозни промени в дадено общество и да не остави следи в топонимите и хидронимите на страната. Иска се време преди нововъведенията да бъдат наложени, а щом дадена група хора се задържи около век на определено място, то тя налага и свои имена на реки, селища, местности.
Търсейки данни за особените топоними и хидроними в Галия съм използвал работата на А. Холдер Alt-celtischer Sprachschatz. Направи ми впечатление, че почти никой съвременен автор пишещ за келтите не е използвал работите на австрийския учен, а той е направил най-задълбоченото проучване на келтската ономастика. Става дума за над 6000 страници с изключително ценна информация. Когато прочетох творбата на Холдер разбрах защо. Тя съдържа данни, които разбиват на пух и прах общоприетите теории за траките и техните наследници българите. Холдер не може да бъде оборен, затова е обречен на забвение, същата съдба, на която постига родолюбците Г. Ценов и Ц. Гинчев.
Да разгледаме няколко екзотични келтски хидронима. Това са реките Асна, Бара, Бария, Тало-Бара, Сакро-Бара, Вистра-Бистра, Ведра, Неса- Неста, Течиус, Тичино, Тичинус.
Асна означава ясна.
Бара, Бария, Тало-Бара, Сакро-Бара са обясними с българска дума за малка река- бара. Сродни български хидроними са Барата, Крива Бара, Слана Бара, Барье, Барьето и др.
Ведра е обяснимо с нашето прилагателно ведра, ясна;
Вистра, Бистра означава бистра, в България има седем реки с име Бистрица.
Неста идва от глагола нести – нося, галския хидроним е сроден с тракийския Нестос ( днешната Места);
Течио, Тичино, Тичинус са свързани с българските думи теча, тичам, течение и разбира се с нашата река Тича.
Единадесет келтски реки носят имена обясними на български език, бройката е твърде голяма, за да се касае за случайност. Разгледаме ли екзотичните келтски топоними ще видим, че и там се срещат названия, които са лесно обясними с помощта на нашия език. Ето част от тях: Балио, Балио-иалум, Балискум, Брива, Бривате, Бривитиакум, Бриводуро, Абало Иалон, Балио Иалум, Борко Иалум, Бурдуа, Бурдиакус, Бурдо, Берзула, Весиакус, Весонтио, Трудониакум от трудсмо – трудно, Тучиния – тучна, Чиерна, Ваверис, Вевера, Садо, Садо-брия, Сатриакум.
Балио, Балио-иалум, Балискум съдаржат частицата бал имаща значение бял, светъл.
Брива, Бривате, Бривитиакум, Бриводуро, Самаро-брива съдържат частицата брива, която има значение мост и отговаря на българската дума бръв, бривно-мост.
Бурдуа, Бурдиакус, Бурдо отговарят прекрасно на тракийската дума бурт/бурд – брод, място за преминаване.
Името на галското селище Берзула е обяснимо с тракийската дума берза-бреза.
Топонимите Ваверис, Вевера и др. Холдер обяснява с галската дума веверо- катерица, която е просто вариант на старобългарската веверица – катерица.
Весиакус и Весонтио са сродни на тракийските Висанте, Висмарос, Патовиса...
Частицата вес/вис означава селище и отговаря на старобългарската дума вьсъ- селище.
Трудониакум е много интересен топоним. За тълкуването му Холдер предлага немската дума schwer, която има значение тежък, труден.
Чиерна може да се обясни с ирландската дума киар-чер, черен, но българската черна е много по-близка.
Галските Садо и Садо-брия са обясними с тракийските думи сад-градина, и брия-селище, които от своя страна са по-древният вариант на старобългарските садъ-градина и съборъ- събор, събрание.
Съществуват над 60 селища съдържащи частица иало-земя, което не е нищо друго освен вариант на тракийската дума ила – земя, кал, глина...и разбира се на българската илъ – земя, кал, глина. По-известни топоними от този тип са Абало иалум – ябълкова земя, Бало иалум – бяла земя... Дервус е име на голяма гора, името отговаря на българската дума дърва, дървета.
Като цяло над 120 келтски топонима са обясними на български език. Ако приемем, че във всяко селище с екзотично име са живели около 500 човека, то излиза, че броят на траките в Галия е бил около 60 000. Това е сериозна цифра, но все пак се касае за малцинсво сред милионното келтско население. Въпреки това, дедите ни са успели да повлияят местните жители. За това можем да отсъдим от общите думи области на скотовъдство и земеделие. Според официалната историография германите са живели векове наред в съседство с келтите, следователно трябва да срещнем много близки думи. Направим ли сравнение между галски, немски и български ще видим, че нашият език е много по-близък до галския отколкото немския, който дава само шест близки думи: Biber-бобър, Frettchen- катерица, Wolf-вълк Hund-куче, Teig-тесто и Sattel -седло.
галски-български-немски
белего-белка- Marder
бебро-бебер- Biber ( бебер е диалектна българска дума за бобър)
бранa-врана- Krдhe
вало-вълк –Wolf
веверо-веверица –Frettchen ( веверица е старата ни дума за катерица)
гаран-гарван- Rabe
елантия –елен- Hirsch
овио-овца- Schaf
йоркос-яре- Ziege, Lamm
габро-кабра – Ziege ( кабра е дума за коза в странджанско)
кабалa-кобила- Pferd
куно-куче- Hund
ярко-ярка – Hдnschen
керка-коуръ – Hаhn (коуръ е старобългарската дума за петел)
кравас-краварник – Stall
гортиа- ограда, градина - Hecke
дерво-дърво - Baum
кремо-кромид-Zwiebel, Knoblauch
реиго-верига - Kette
седлон-седло- Sattel
серо-сърп- Sichel
неска-нишка-Faden
сегно-сукно-Tuch
капия-копач, мотика -Hacke
аратро- орало-Pflug
меду-мед- Honig
теисто-тесто - Teig
Някой може да възрази, че не българи са повлияли келтите, а е било точно обратното. Да, обаче етимологията на някои общи думи е българска, ето и пример. Брано е галската дума за врана, тя отговаря на уелската вран и ирландската бран. Смисъл има само на български. Нашата дума врана идва от вранъ-черен, какъвто е и цветът на тази птица. На уелски и ирландски няма обяснение.
Друг пример може да се даде с галската билка беленион, това е нашата билка блян, бленика. Касае се отровно растение предизвикващо халюцинации, т.е. бленуване, сънуване ( както отбелязва В. Георгиев). Отново смисъла е само на български.
Това, че дедите ни са повлияли келтите може да се види и от разпространение на технологии и обичаи. За галите е известно, че са ползвали зърнени ями, подобно на старите българи. Методът е много ефективен както отбелязва С. Джеймс защото при покълването на част от пшеницата всичкият кислород бива погълнат и по-голямата част от зърното се запазва като в херметичен съд.Този метод се използва от траките от най-дълбока древност и чак по-късно се появява в Западна Европа.
През Ранната Желязна Епоха в Галия се появяват нов вид погребения. Преди да бъде вдигната могила, за мъртвият благородник е построявана дървена стая.Този ритуал възниква в черноморските степи и е практикуван от траките.
Друга индикация, че келтите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги...защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:
Авор ( Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...
Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.
Излиза, че Прокопий, Малала, Цеца и др. са имали право да отъждествят дедите ни с траки и кимерийци. Излиза, че Паисий и Раковски не са били мечтатели, виждащи в кимерийците предци на българите.
В следващият постиг ще бъдат представени изображения на тракийски артефакти от алпийсиките региони. Така езиковите доказателства ще бъдат подкрепени с доказателства от материалната култура и истината ще блесне.
Дедите ни са били велик народ, чийто принос в развитието на Европа е огромен. Прогресът на обществата идва не от сладникавите размишления на гръцките философи, а от знанията и технологиите, които нашите деди са разпространили в Средна и Западна Европа. Методите за каляване на стомана, за съхранение на зърно, новите оръдия на труда и т.н. дадени от траките правят от Галия многолюдна държава. Коствено са повлияни дори римляни и германи.
Лошото е, че никой не обича старите си господари и се опитва всячески да ги компрометира и очерни. Всеки иска да е велик и не желая да признае, че друг е подпомогнал развитието му. Истината обаче не може да се крие вечно.Време е да поискаме своето и да се отърсим от робската психика. Дали сме много на другите, нека поне ни отвърнат със заслуженото уважение. Имайки нужното самочувствие ще се преборим лесно с проблемите, така като правеха и дедите ни. Водени от доброто, обичайки братята и сестрите си ще възродим България за пореден път.
Използвана литература:1.Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970;
2.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Leipzig, 1897;
3.Hallstatt, 700 -400 av.J.C. A laube de la metalurgie, catalogue, Liege, 1987;
4.S.James, Exploring the world of Celts, 1996;
https://sparotok.blog.bg/politika/2010/04/22/trakite-v-galiia-ili-probujdaneto-na-zapada.533247
Траките в Британия, Апенините и Египет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар