Никои други хора не оказват такава силна съпротива срещу заличаването на националната им идентичност както ние българите. Никои други европейци не тачат така предано своите стари носии, песни и обреди както правим ние. Коледа, Сурваки, Трифон Зарезан, Кукерските и Русалийски игри, нестинарството и т.н. са все още живи. Въпреки упоритият фанатизъм с, който “медии” и “политици” се опитват за заличат българщината, тя не само не изчезва, но дори напротив, понастоящем броят на нейните защитници расте.
http://www.nosia.bg/wp-content/uploads/nosii/big/08.jpg
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a5/Kukeri_razlog.JPG
http://frognews.bg/images/etno_calendar/trifon_zarezan_lozq.jpg
Защитниците на българщината са много защото ние сме древен народ, имащ силна генетична памет. Тя ни кара да пазим своето като нещо свещено. Ние сме се оформили като общност хилядолетия преди другите европейци и това ни дава предимство, за което другите могат само да си мечтаят. Не случайно акад. Дмитрий Лихачов наречеБългария държава на духа, а българите – най-древната съществуваща културна нация! Този смел учен каза истина, която десетки хиляди негови колеги не смееха и да прошепнат.
https://www.youtube.com/watch?v=3aGjymQ-l44
Доста са изследователите, които макар да не признават публично, дълбоко в себе си осъзнават, че българите са наследници на Орфей, Лин, Евмолп, Тамир и не на последно място Залмоксис. Докато Орфей се радва на известност, то за мъдрецът от средите на гетите не е казано много, както у нас, така и по света. Съвсем малко са тези, които знаят, че култът към Залмоксис е разпространен при северните и при южните траки. Ограничен е и броят на хората, на които е известно свидетелството на Иполит относно това, че келтските друиди са основали своята религия въз учението на Залмоксис.
Не случайно траки и келти споделят едни и същи възгледи за безсмъртието на душата. Не случайно траки и келти имат близки погребални обреди. Посланието на Залмоксис е облагородила не само дедите ни, но и голяма част от старите обитатели за Западна Европа. Келтите от своя страна са разнесли тракийската мъдрост сред своите съседи и по този начин светлината тръгнала от Балканите достига до почти всички кътчета на Европа.
http://www.mixdecultura.ro/wp-content/uploads/2013/05/Zalmoxis-zeul.jpg
Кога и къде точно е роден Залмоксис не е известно. Той не е познат на Омир, но от друга страна авторът на“Илиада” не упоменава и имената на северните траки дошли на помощ на троянците. Вместо това говори за абии и ипомолги (доячи на кобили, пиещи кобилешко мляко) – най-справедливите измежду хората. Няколко века по-късно същата характеристика ще бъде употребена от Херодот за гетите. Същите тези гети, които считат Залмоксис за свой цар, учител и бог.
От Страбон знаем, че земите на това тракийско племе се простират от Херкинската гора (Шварцвалд, Германия) до река Тирас (Днестър, Украйна). Германия и Украйна разбира се са периферията на гетските владения. Ядрото обхваща Северна България и Южна Румъния. Сборяново е един от най-важните центрове на гетска власт. Навярно някъде в този регион е роден човекът, който ще се превърне в бог и със своето учение ще пробуди и облагороди милиони хора.
Пак благодарение на Страбон разбираме къде приблизително е била резиденцията на Залмоксис. Старият автор пише за обиталището на гетския мъдрец и споделя, че то е в пещера намираща се в планината Когайон, наречена така по реката минаваща през нея. Когайон е наречена свещена, това е и значението на речното название. Според Иван Венедиков алтернативното име на река Когайон е Хиерасос, добавя и, че то е споменато в апокрифната българска летопис като Ереуса. Венедиков локализира свещената река и планина в земите на Бесарабия (Там е локализиран и прословутият Онгъл на княз Аспарух) – И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.
Има обаче и други данни. Позовавайки се на сведенията на Аполон Родоски, Ото Менхен-Хелфен смята, че така наречената Свещена планина е в Тракия – “The World of the Huns: Studies in Their History and Culture”, с. 151.Индикация, че Свещената планина се намира в Тракия получаваме и от Йордан, който споделя, че синовете на Атила се заселват край Искър, Вит и Лом заедно със своите поданици и, че от тях произлизат сакромонтизите и фосатизите. Сакромонтизи означава обитатели на Свещената планина (sacer-свещен, mons-планина) – “Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended.” - Iord. 266.
http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI
Където и да е било обиталището на Залмоксис, той е почитан от всички траки. Известен е също и под именатаЗамолксис, Гебелейзис/Небелейзис. Замолксис навярно е грешка, този вариант е даден от Страбон, който пише около пет века по-късно от Херодот. Сорин Палига и др. смятат, че названието Замолксис е сродно на Земела – богинята на земята. Друга версия се предлага от някои краеведи и изследователи, които свързват вариантаЗамолксис с глагола мълча, замълчавам. Не смятам, че това е правилно понеже не разполагаме с данни за това, че гетският мъдрец е приемал някакъв обет за мълчание.
Напротив дори, за Залмоксис се казва, че се е срещал с много хора и обяснявал на дълго и широко тайните на живота и смърта. Именно желанието на гетът да проповядва е довело до това, че дори далечен народ като келтите приема неговото учение и го предава на милиони хора. Невероятната смелост на галските племена се дължи на учението на Залмоксис, че душата не умира, а преминава в различни фази. Обучени в тази доктрина галите се превръщат в силен народ, пред когото треперят римляни, гърци и др.
Що се касае до името Гебелейзис, то бива свързано с различни понятия. Димитър Дечев предлага и.е. ghebel-глава – Die Thrakieschen Sprachreste, z.100. Цитирайки Walde, Pokorny, Димитър Попов дава значение за Гебелейзиссветлина, сияние – Тракийската Религия, с. 169. Попов споменава и за връзката, която някои автори правят междуГебелейзс и тракийския теоним Сбелсурд, като бива посочен лит. глагол zibele-блестя - Тракийската Религия, с.175.
Няма съмнение, че лит. глагол zibele-блестя обяснява Сбелсурд и Гебелейзис, но това важи и за българския диал.глагол сбеля– правя бял, светвам, бляскам. Значението на Гебелейзис –светлият се потвърждава и от по-слабо познатите варианти на името, а по-точно – Белейз(ин). За тази по-стара разновидност на името на тракийския бог съобщава Димитър Попов - Тракийската Религия, с.169.
Тук е мястото да се добави нещо интересно. По-горе бе споменато, че според Иполит религията на келтските друиди е основата на учението на Залмоксис. Твърдението на гръцкия автор се потвърждава от откритията на Алфред Холдер, който ни предава келтските теоними Белсурд и Белен – явно имена на Залмоксис сред келтите.
Що се касае до Небелейзис – друго алтернативно име на Залмоксис, съществуват различни виждания. Някои смятат, че е възможно да се касае за грешка – объркване на гама-γ с ню- ν, но, ако пък се касае до действително име, то първата част – Небе(ле) трябва да се свърже с облак, буреносно небе, а частицата зис показва връзка за Зевс, Зиус -Тракийската Религия, с.170.
Аз лично смятам, че едва ли става дума за грешка, Гебелейзис, Небелейзис, Белейзин са само различни епитети наЗалмоксис имащи едно и също значение – небесен, сияен, светъл. Тракийският Коник също има много имена – Аздул, Манимазос, Светулен, Перкон. Няколко са и названията на тракийската богиня-майка – Ма, Мамузена, Кибела, Да, Вензис.
Самото име Залмоксис означава пазител, покровител, защитник. Порфирий пише, че името си гетът получил отзалмус – име за меча кожа при траките. Същият автор твърди, че когато бил роден Залмоксис, той бил увит с меча кожа, но по-късно допълва и това, че Залмоксис означавало и чужденец според други хора – “ Zamolxis was he named because he was born wrapped in a bear's skin, in Thracian called Zalmus... Others say that, the name Zamolxis signifies a stranger or foreigner.”
http://www.tertullian.org/fathers/porphyry_life_of_pythagoras_02_text.htm
Тъй като южните ни съседи не са познавали езика на предците ни добре, често доста неща са били разбирани погрешно. Залмус/залмос не означава просто меча кожа, а дреха, покритие, покров, нещо, което пази. Вариант назалмос е зелмос, чието правилно звучене е било шелмос, но за елините звукът ш е чужд, а и те нямат буква за него.Вместо шалмос, шелмос бива писано ζαλμος, ζελμος-залмос, зелмос.
Шелмос означава покритие, защита и не е дума, която е изчезнала небитието. В старобългарския, респ. старочерковнославянския намираме думата шеломъ-шлем. Шлемът не е нищо повече от покритие, защита за главата. Значението на тракийската глоса залмос, зелмос като защита е признато от линвистът Димитър Дечев-“Die Thrakischen Sprachreste”, z. 181. Владимир Георгиев предлага подобно значение – ζαλμος, ζελμος = защитник –“Траките и техния език”, с.101. Знаем, че Залмоксис е отъждествяван с Кронос, Сабазий и т.н. Става дума за имена на върховно, архаично божество, праотец на рода. Съвсем естествено е, че на праотецът ще се гледа и като на защитник на народа и то, не просто като физически пазител, но най-вече и като защитник на духовното.
В дълбока древност названието на гетския мъдрец е звучало като Шалмос, Шелмос, но поради това, че Залмоксисе вече наложен, а и добре познат теоним ще продължа да използвам този вариант, с цел да избегна объркване.Многото названия на Залмоксис се обясняват с това, че той е древно божество. Нека не забравяме, че той е известен на племето асти в Южна Тракия, но също и сред гетите на юг и север от река Дунав. Не бива да забравяме и келтите, чиито друиди са инструктирани лично от гетския мъдрец. За да се наложи неговият култ в такава огромна територия е нужно много време.
Този култ не изчезва с идването на римляните в Тракия. Според Иван Венедиков, Залмоксис е почитан от войнишките общества. Римските легиони от друга страна са попълвани предимно с траки. Уповавайки се на сведенията от “Totus Orbis Descriptio” Веселин Бешевлиев споменава, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници -“Проучвания върху личните имена у траките”, с.62.
Дори в по-късни времена почитта към Залмоксис продължава да живее сред населението на Тракия. Венедиков свързва празненствата на българите по Коледа, а и русалийските игри с древното божество на гетите. Нашият учен споделя следното: “Привеждаме тези сравнения, защото те поразително напомняли това, което вършат и русалиите в Поганите дни, както ги намираме в описанието на Арнаудов по Шапкарев: „Съберат ли се всички при балтаджията, той прави преглед на застаналите прави в кръг, минавайки бързо със секирата си покрай нозете им. Заедно с него те извикват силно и високо „ехе” и после потеглят подир свирците. Когато ходят или играят, русалиите не се държат ръка за ръка. В дясната си ръка те носят голата сабя, която повдигат и снишават според музиката, а лявата е свободно провиснала или прибрана.” Вероятно и танцът в чест на Залмоксис, споменат у Хезихий, ще е бил нещо подобно.
Във връзка с военния танц на русалиите в Западна Македония трябва да се спомене един факт, който не е без значение, когато говорим за връзката със Залмоксис. В Куцовлашките села в Югозападна Македония ходели да танцуват русалии, като един от тях бил маскиран като мечка — животното, съпътстващо Залмоксис.”
Разглеждайки русалийските игри практикувани от българите, Венедиков забелязва и други интересни неща: “По-нататък приликата между честването на Залмоксис и русалийските игри се чувства в някои практики, които заслужават внимание. Когато според описанието на Херодот траките принасят в жертва избрания по жребий „пратеник”, когото подхвърлят във въздуха, за да видят дали Залмоксис ще го приеме, те извършват една осветена у тях практика. Когато русалиите лекуват болен и го подхвърлят три пъти във въздуха на чергата, на която лежи, те също очакват от това намесата на бог. И в двата случая животът на подхвърления зависи от тази практика.” И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.
Не само русалийските игри са съхранили култът към Залмоксис. Баенето, съчетано с лекуване с билки е също ехо от древната религия. В работата си “Хармид” Платон предава разказа на свой сънародник, който се е срещал тракийските лекари възпитани в учението на Залмоксис. Те били толкова способни, че се вярвало дори, че могат да дадат безсмъртие – “Such, Charmides, I said, is the nature of the charm, which I learned when serving with the army from one of the physicians of the Thracian king Zamolxis, who are to be so skilful that they can even give immortality.
http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html
Добавено е и това, че тракийските лечители са по-напреднали от тези на Елада, понеже следват мъдростта на Залмоксис относно това, че тялото не може да се изцери, преди душата да е излекувана. Поради това, че учението на Залмоксис не е познато на гърците, то техните лекари не са в състояние да разберат много болести- “but Zamolxis, he added, our king, who is also a god, says further, "that as you ought not to attempt to cure the eyes without the head, or the head without the body, so neither ought you to attempt to cure the body without the soul; and this," he said, "is the reason why the cure of many diseases is unknown to the physicians of Hellas, because they are ignorant of the whole, which ought to be studied also; for the part can never be well unless the whole is well “
http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html
Венедиков също обръща внимание на ценната информация, която срещаме в “Хармид” - “от сведенията на Платон за лекарите на Залмоксис се вижда, че лекуването (практикувано от траките), за което говори Сократ, става чрез билки и припяване”. Както вече бе споменато, това припяване е познатото в цяла България баене. То се прилага при уроки, болести, силна уплаха, т.е. практикува се най-вече за лекуването на душата – това, на което наблягат и лекарите на Залмоксис. След като душата е успокоена и излекувана, тялото също намира покой и се възстановява. Виждаме, че традицията, която все още пазим днес крие своите корени далеч във времето.
Именно поради това – възпитаването в липса на страх и търсенето на духовното, нашия народ е успял да се запази и да оцелее по време на вековното подтисничество на жестоки нашественици.
Известно е, че Залмоксис проповядва безсмъртието на душата. Той учи, че хората не умират, не изчезват в небитието, а просто напускат този свят и отиват в друг, който е по-добър. Знаейки това никой не би изпитвал страх, а именно страхът е това, което ни кара да търпим злото и неправдата.
От историята на Залмоксис научаваме, че той се усамотява в пещера, или землянка за три години, а след това, на четвъртата година той се появява отново при гетите за тяхна най-голяма радост – Her. 4.96. Някои вярват, че Залмоксис е прекарал трите години в подземно жилище, което сам си е направил и е останал скрит за човешките очи дълго време. Символизмът на това действие е лесен за разбиране. Рано, или късно идва край на живота дори и на най-добрите хора. Те биват оплакани и положени в гроб под земята. След това идва трансформацията – душатаприема нова форма, ново тяло и се оказва, че смъртта не е край, а е само една фаза, не нещо, от което трябва да се страхуваме, а факт, който трябва да се осъзнае и приеме като нещо естесвено.
От Залмоксис гетите, а и техните съседи и роднини мизите научават за пречистването на тялото и душата. Въздържането на ядене на месо, пренебрегването на материалното и избягването на негативни чувства е трансформирало предците ни. Не случайно тези от тях, които са следвали думите на своя учител са наречени чисти. Те наистина са били чисти както телесно, така и духовно. Това им е помогнало да видят света с очите на бога.
Посланието на Залмоксис е просто, но важно. За да проникне истината за съществото на живота до дълбините на душата ни, то тя трябва да е чиста. Омраза, завист, злорадство трябва да бъдат прогонени понеже те са отрова за духа. Вместо тях, в сърцето си трябва да направим място за любовта, истинската любов, която лекува. Любовта обединява хората, помага им да прогледнат, помага им да преодолеят различията и да си подадат ръка.
Ако ни бе грижа един за друг, то злите и порочните нямаше да смеят да излезат от сянката. Днес лошите вилнеят защото доста от нас затварят очите си за грижите и болката на своите братя и сестри. Дали българи щяха да бъдат клани като добитък, ако цялата страна се бе вдигнала на протест докато убийците не получат наказанието, което заслужават. Злото не бива да се търпи, срещу него трябва да се борим всички, а не да чакаме някой да изгори за нас. Дори кроткият и благ Христос направи бич от вървите на дрехата си и с него прогони търговците от храма. Въпреки, че проповядваше любов Божият Син не затвори очите си за грозното и неправдата. Така трябва да правим и ние.
ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK
Няма коментари:
Публикуване на коментар