"Защо Трябва Да Сте Запознати С Квантовата Физика" от Джон Ассараф

                                                                                                            Физици, носители на Нобелови Награди, доказаха извън всякакво съмнение, че физическия свят е едно огромно море от енергия, което примигва и блещука в милисекунди, отново и отново.Нищо не е плътно
Това е светът на Квантовата Физика.
Те доказаха, че мислите са нещото, което свързва и държи заедно това все променящо се енергийно поле в "обектите", които виждаме.
Тогава защо виждаме човек, вместо примигващ куп енергия?
Помислете за филмовата лента.
Филмът е колекция от 24 кадъра в секунда. Всеки кадър е разделен от празно пространство. Въпреки това обаче, заради скоростта, с която всеки кадър заменя следващия, очите ни биват прилъгани да мислят, че виждаме постоянна и движеща се картина.
Помислете за телевизията.
Телевизионната тръба е просто тръба, изпълнена с купища електрони, удрящи екрана по определен начин, създавайки илюзията за форма и движение.

Всъщност това представляват и всички обекти. Притежавате 5 физически сетива (зрение, слух, допир, мирис и вкус).
Всяко едно от тези сетива притежава специфичен спектър (например кучето чува различен звуков обхват, в сравнение с вас; змията вижда различен спектър светлина, в сравнение с вас; и т.н.)
С други думи, вашия комплект сетива, възприема енергийното море от определена ограничена гледна точка и създава от нея изображение. То не е нито завършено, нито акуратно. То е просто интерпретация.
Всички наши интерпретации са базирани изцяло на "вътрешната карта" на реалността, която имаме, а не на реалната истина. Нашата "карта" е резултат от събирателния опит на нашия личен живот.


Мислите ни са свързани с тази невидима енергия и решават какво тя формира. Мислите ви буквално променят вселената частица по частица, за да създадат вашия физически живот.Огледайте се около вас.
Всичко, което виждате в нашия физически свят, е започнало като идея, идея, която е пораснала, докато е била споделяна и изразявана, която е пораснала достатъчно до формирането на физически обект, посредством няколко стъпки.
Вие буквално ставате това, за което мислите най-много.
Животът ви става това, което сте си представяли, и в което сте вярвали най-много.
Животът буквално е вашето огледало, което ви позволява да изживеете във физически смисъл това, което смятате за своя истина … докато я промените.
Квантовата физика ни показва, че света не е твърдото и непроменимо нещо, което си мислим, че е. Напротив, той е едно доста течно място, продължително строящо се, използвайки нашите индивидуални и колективни мисли.
Това, което смятаме за истина, наистина е илюзия, почти като магьоснически трик.
За радост, ние започнахме да разкриваме тази илюзия, и най-важното, как да я променим.
От какво е направено вашето тяло?
Девет системи съставляват човешкото тяло, включвайки Кръвообращението, Храносмилането, Ендокринната Система, Мускулната, Нервната, Репродуктивната, Респираторната Система, Скелета и Пикочния Мехур.
От какво са направени тези неща?
Тъкани и органи.
От какво са направени тъканите и органите?
Клетки.
От какво са направени клетките?
Молекули.
От какво са направени молекулите?
Атоми.
От какво са направени атомите?
Субатомни частици.
От какво са направени субатомните частици?


Енергия!Вие и аз сме чиста енергийна светлина, в нейната най-красива и интелигентна конфигурация. Енергия, която постоянно се променя под повърхността си, а която вие контролирате изцяло с могъщия си ум.
Вие сте едно голямо звездно и силно Човешко Същество.
Ако можехте да се видите под мощен електронен микроскоп и да направите други експерименти със себе си, щяхте да видите, че сте направени от купчина все променяща се енергия във формата на електрони, неутрони, фотони и т.н.
Така е и с всичко около вас. Квантовата физика ни казва, че самото извършване на наблюдение над даден обект, е нещото, което кара този обект да бъде там, където и както го наблюдаваме.


Обектът не съществува, независимо от своя наблюдател! Така че, както можете да видите, вашето наблюдение, вашето внимание върху нещо, и вашето намерение, буквално създават това нещо.Това е научно и доказано.
Вашият свят е направен от дух, ум и тяло.
Всяко едно от тези три неща - дух, ум и тяло - притежава функция, която е уникална за него и не се споделя с останалите. Това, което можете да видите с очите си и да изживеете с тялото си е физическия свят, което би трябвало да наречем Тяло. Тялото е ефект, създаден от причината.
Причината е Мисълта.
Тялото не може да създава. То може само да изживява и да бъде изживявано … това е неговата уникална функция.
Мисълта не може да изживява … тя може само да измисля, да създава и да интерпретира. Тя се нуждае от свят на относителността (физическият свят, Тялото), за да се само изживее.
Духът е Всичко, Което Е, това, което дава Живот на Мисълта и Тялото.


Тялото няма силата да създава, въпреки че дава илюзията, че има силата да го направи. Тази илюзия е причината за голямо объркване. Тялото просто е ефект и няма силата да причинява или да създава.

Ключът с цялата тази информация е 'как се научавате да виждате вселената по-различно, от начина, по който я виждате сега, така че да можете да проявите всичко, което истински желаете.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             
Квантовия мистицизъм
Има ли мистицизма място в квантовата механика днес? Жива ли е идеята, че съзнанието играе роля в създаването на реалността? Историкът от Харвард – Хуан Мигел Марин смята, че днешните физици трябва да се запознаят с мистицизма в идеите на пионерите на квантовата механика, защото това ще доведе до по-добро разбиране на самата теория на фундаментално ниво.
В скорошен труд, публикуван в European Journal of Physics, Марин написа кратък анализ, базиран на негов труд, относно споровете около мистицизма ширещ се в ранното квантово общество. В началото на 20-ти век, науката и религията не са били така ясно разделени както днес, като влияние върху учените носи не само християнството, но и източния философски мистицизъм. В своя анализ Марин разглежда ролята на всяка от перспективите и тяхното противостоене.

Полемиката се завърта около стари колкото света въпроси, свързани с природата на реалността. Според много от ранните квантови физици, материята не съществува, тя се появява само ако се упражни акт на наблюдение от съзнателно същество. С две думи, материята се материализира, когато я наблюдаваме. Айнщайн (твърд реалист) задава въпроса, съществува ли тогава луната, когато не я гледаме? Макар подобен въпрос да звучи странно в ежедневния ни живот, в квантовата механика, физичните наблюдения влияят на наблюдаемите обекти в квантов мащаб и подобен въпрос не е толкова странен. Според известната интерпретация „Копенхаген”, ние не можем да говорим за обективната реалност, без да я наблюдаваме или да сме я измерили.

Дебатът за съзнанието в квантовата теория започва през 1927, когато Айнщайн обвинява Нилс Бор във въвеждането на мистицизъм., несъвместим с науката. Бор отрича обвинението и казва, че Айнщайн не го е разбрал, когато е казал, че хората са и актьори и наблюдатели в света. Макар че Бор вярва, че квантовите процеси се случват без нуждата от наблюдател, той все пак симпатизира на идеята, че една по-завършена квантова теория, може да помогне за разбирането на съзнанието.

Айнщайн от своя страна твърдо се противопоставя на каквато и да е субективност в науката. Той не е съгласен с гледната точка на Бор, че е ненаучно да зададем въпроса дали е жива или мъртва котката на Шрьодингер в едноименния експеримент. Айнщайн посвещава по-голямата част от своята късна кариера в опит да модифицира своят обща теория на относителността, така че да включи в нея и квантовата теория и да я постави в релсите на реализма. Например, известния парадокс Айнщайн-Подолски-Розен е опит в тази насока.

От друга страна, Волфганг Паули, наистина прегръща някои от гледните точки на източния мистицизъм. Той особено много харесва концепцията за „светлата мистика” – синтез между рационалност и религия. Той спекулира, че квантовата теория може да унифицира психологическо научните и философско мистичните подходи към съзнанието. Неговата перспектива е силно повлияна от философа Артур Шопенхауер, чиято гледна точка относно реалността е силно повлияна от източните религии.

Скоро и други физици се намесват със своята различна гледна точка. Великият Макс Планк, дълбок привърженик на християнството, слага рамка на споровете, като поставя обективността на науката и християнството от една страна срещу източния мистицизъм. на Шопенхауер от другата. Планк смята, че християнството и науката са съвместими. Според него и двете са обективни и се отнасят към ясно различими аспекти от реалността. Междувременно, Дирак отхвърля какъвто и да е вид религиозна риторика. Според него религията е бъркотия от грешни твърдения без база в реалността.

Споровете относно мистицизма се разпалват и излизат в публичното пространство с популярната книга на астрофизика Артър Едингтън – „Естеството на Физичния свят”. Макар че книгата изкривява много от концепциите, нейната защита на мистицизма привлича вниманието на широката публика и международните медии.

През следващата година Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер се присъединяват на страната на мистицизма, като вбесяват Айнщайн и Планк. Много други не избират нито едната, нито другата страна. Един от тях е математикът Джон Фон Нойман.

През 1958, Шрьодингер, вдъхновен от Шопенхауер, публикува своите лекции – „Ум и Материя”. В тях той твърди, че има разлика между измерванията на инструментите и измерванията с човешко участие. Според него регистрираната температура от термометър, не може да се счита за акт на наблюдение, тъй като не съдържа в себе си значение. За целта е нужно съзнание, за да направи физическата реалност смислена. Както заключава Шрьодингер, „Сигурен съм, че някои от вас, ще нарекат това мистицизъм. Затова със съзнанието, че физичната теория през цялото време си остава относителна, вярвам, че можем да предположим, че физическата теория в нейното сегашно състояние, силно предполага неразрушимостта на Съзнанието и Времето”.

Лекциите на Шрьодингер маркират последното поколение учени, което живее с мистичния спор. Учените, които се занимават с квантова механика до втората световна война, са преобладаващо възпитаници на немската школа и работят в контекста на тогавашните философски течения. С прехода към англосаксонския възход във физиката, спорът умира. Повечето съвременни учени са реалисти като Айнщайн и не вярват, че съзнанието има роля в квантовата теория. Доминиращото съвременно виждане е, че наблюдението не кара атома да съществува в дадена позиция, а просто наблюдателя открива положението на даден атом.

„Когато чета научна статия, която цитира класически уравнения, създадени от немски учен, ми се струва, че те могат да бъдат подобрени от учените, ако те разберат как автора ги е интерпретирал”, казва Марин. „Съвременните квантови теории на полето, са наследници на труда на Херман Уейл и Паули. Въпреки това много физици днес ще бъдат шокирани, ако научат как Уейл и Паули са разбирали концепцията за ‘поле’, когато са писали своите класически трудове. И двамата са били впечатлени от мистицизма и са търсили начин как да обединят съзнанието и физиката. Уейл публикува лекция, в която фаворизира християнско математичния мистицизъм. на Никола от Куза. Паули от своя страна публикува статия за Кеплер, като го представя като част от западната мистична традиция и учение”.

„За тези, които не подкрепят Копенхагската интерпретация и предпочитат алтернативата предложена от Давид Бом, ще им предложа да прочетат диалозите на Бом, с тема – източния мистицизъм”, добавя Марин. „Едингтън и Шрьодингер, както много днес, обединяват сили, за да открият квантовата теория на гравитацията. Има ли техния споделен мистицизъм. роля в техни прозрения или грешки? Не знам, но смятам, че е важно да се открие”.                                                                                                                                   

Животът, смъртта и други неща. Въпроси и отговори.


Откъс от книгата "Квантовия свят – описание на картината на света" от Михаил Заречний:





Андрей:

– Михаил, доколкото си представям, много прозвучали изводи са построени на основата на наблюдения над елементарните частици. Доколко това може да бъде справедливо за макроскопичните тела?
– Теорията за заплетените състояния и теорията за декохерентността се формулират не в категориите на частиците, а в категориите на системите и подсистемите, съдържащи всякакъв брой частици. Сега са проведени първите опити по квантови корелации в системите, съдържащи макроскопичен брой частици. Пренасянето на изводите на тези теории върху всички обкръжаващи ни системи, разбира се, се явява хипотеза.





Татяна:

– Михаил, защо ми се струва, че божествеността или просветлението са възможни,но не просто така – в замяна ти си длъжен да заплатиш определена цена. Трябва да се избавиш от болката, радостта, щастието, мъката, желанията, фантазиите…Получава се, че в теб въобще няма да има нищо от онова, което е свързано с чувствата. И мислите с въпросите, апропо, също няма да ги има – защо да ги има, ти така и така всичко виждаш и знаеш. Защо ми е тази пустота! Нали не е интерено.Интересно е само тогава, когато е значимо!

– Да, пустотата за обикновения човек звучи така, сякаш е опустошеност. Нали умът жадува за илюзии, жадува за илюзорния живот и възприема всичко в тези граници и представи, в които живее.А състоянието на Просветленост излиза от рамките на всякакви представи. Умът никога няма да вмести това. Просветленият човек ще преживее всичко, което е единствено възможно в този свят. Той присъства навсякъде, даже в гнева и страха, блаженствайки, удивлявайки се и радвайки се. Няма как да го наречеш безучастен, безчувствен или всезнаещ. По-скоро е обратното – той е весел, лесно е с него, игрив е и е много любознателен. В него има покой, радост, любов и смях, макар външно това може да изглежда всякак. А колкото до пустотата, има пустота в състоянието на Просветленост,но това не означава отсъствие на каквото и да е. Това е пустотата на Дао. Пустота за Майстора,това е отсъствието на несвобода, отсъствието на зависимост, това е състояние на незаетото с нищо и необусловеното съзнание. И още – умът, това не е състоянието на живота. Умът, това е състояние на пропъждане. Умът няма да те направи щастлив. Щастието, това е състояние на присъствие в нещо, съпричастност към нещо без зависимост, това е състояние на не-ум, т. е. на владеене на ума без зависимот и отъждествяване с него.


Елена:

– Михаил, а Вие стремите ли се да достигнете това висше състояние на Съзнанието?
– По-скоро не, отколкото да. Ако вие ще се стремите към това, никога няма да го достигнете.Усилията от някакъв момент по-скоро не са нужни, отколкото са нужни. Имаме живот и шансът да се достигне до това състояние на Съзнанието е в това, да се живее точно сега, а не да се стремим да достигнем нещо или да преживяваме.



Сергей:

– Михаил, може ли да се предскаже, какво го чака нашия свят в бъдеще. Ще го има ли това, което наричат „края на света.



– В качеството на хипотеза, описваща възможния край на света, може да се разгледа сценария с фазовия преход на „финните светове”. Основната идея на този сценарий е била предложена от Олег Олегов на един от физическите форуми.



Сега,

когато човек все повече и повече се отчуждава от себе си, от своя живот, неговата психика е фрагментирана, различните й части, подобно на лебеда, рака и щуката, влачат човека в различни страни. Това означава нарастващ конфликт и напрежение между различните части на психиката и ръст на напреженията в структурата на „Аз”-а.



От физиката е известно,

че при достатъчен градиент на енергията виртуалните състояния стават реални, локални, „класически”. Градиентът на енергията между подсистемите е този механизъм, който стартира взаимодействието, довеждащо до декохерентност на суперпозиционното състояние и превръщането му в класическо.



При някакво прагово значение на напрежението е възможен фазов преход,

когато фините светове, характерни с висока степен на нелокалност и квантова заплетеност ще преминат в проявено класическо състояние.



В този случай подтиснатите от съзнанието образи,

желания и архетипове на колективното безсъзнателно и т. н. се материализират и всички наши Страхове, Ужаси, Въжделения и Бесове ще станат такава реалност, както и тази, която сега ни обкръжава.



И в древните книги се казваше,



че преди „края на света” ще има множество знамения. Знаменията: това е локалната материализация на „пророческите” образи и прочие структури на „финия” свят.




Това става и сега

(например, течовете на миро при иконите), само не в толкова забележими мащаби; подобно на това,превръщането на газа в течност се предшества от мънички капчици мъгла. И всевъзможнте полтъргайсти и други паранормални явления стават, както е известно, около хора с неуравновесена психика, особено около подрастващите.



А когато се случи глобален фазов преход

(на това състояние отговаря максималната степен на класичност на всички структури,съставляващи Вселената), всеки ще получи наяве това, за което мисли, ще получи материализация на тези мисли и образи, които най-много са енергетически проявени в него.
Болшинството ще получат материализация на своите страсти (бесове), които ще ги удовлетворят до техния пълен разпад. За някого това ще бъде мъчително (материализацията на страховете и т.



н.), за някого приятно. За някого ще бъде мъчителна смъртница, за някого лека и приятна евтаназия.


Вярващите ще получат според вярата си,


някои от тях ще видят „второто пришествие”, а някои ще бъдат изкусявани до свършека на века на бесовете. Но даже за виделите „второто пришествие” и попадналите в „рая” това ще бъде само отстрочка, проиграно време.

От общите съображения на квантовата физика може да се очаква,


че движението към страна на все по-повече и повече проявления на локалните свойства на обектите и намаляването на квантовата заплетеност ще се смени от движение към страна на разтваряне на класическата реалност и Вселената, в края на краищата, ще премине в чисто квантово състояние.Във Веданта подобно състояние на Вселената се нарича перод на Великата Пралая, когато не съществува нищо проявено, включително пространството и времето. Да си дойдем на думата,предшестващия й период на намаляване степента на заплетеност, в който сега живеемм, се нарича от индусите Манвантара.

Реално ще се спасят само тези,


които са осъзнали своето битие извън материалните форми и са сформирали самоосъзнаваща себе си структура, способна да бъде такава даже в чистото заплетено състояние (ЧЗС).

За тях,


както си личи, им е приготвено да станат едни от Боговете, защото подобна структура по принцип е способна да създава свое пространство от събития, своя класическа реалност.

По такъв начин,


в хода на движението към периода на Великата Пралая, когато се разтваря класическата реалност,във Вселената се запазват само тези структури, които представляват истинска ценност за следващия ход на развитието. А в хода на периода Манвантара вървят интензивните взаимодействия, в хода на които се образуват нови квантови корелации, „обогатяващи” ЧЗС на Вселената като цяло. Те не могат да се образуват по-различно, отколкото в локалните взаимодействия!И така,веригата е проста: ускорението на технологичното развитие �� ръст на отчуждеността от живота и себе си, ръст на напрежението в структурата на „Аз”-а �� фазов преход (материализация на „финните” светове), по традиция наричан край на света.




Валерий:

– Когато ние говорехме за пластовете на реалността, ти спомена за опозиция между свидетеля и свидетелстваното, между битието и небитието. Още какви опозиции съществуват? В какво се състоят? Как се разрешават?
– Разрешението на опозициите въобще е неотменима част от живота ни, искаме ли това или не.Западната психологическа култура преимуществено се занимава с преодоляването на разкола между фрагментираните части на психиката, от типа „не ми се иска, но трябва”, или „иска ми се, но е вредно”. С това се занимават болшинството направления на западната психология и психотерапия. А нали има и други опозиции – между душата и тялото, организма и средата, живота и смърта,свидетеля и свидетелстваното… Например, фразата: „Аз трябва да се принудя!” – говори за фрагментираност на психиката (кой кого е длъжен да принуди?). А ако човек казва нещо от типа: „главата ме боли; това Ми пречи да се съсредоточа” – това е признак за разкол между психиката и тялото. А фразата: „дъждът съвсем не е навреме. И къщата насреща закрива погледа” показва за опозиция между „Аз” и обкръжаващата среда.

От известните ми направления на западната психология тези опозиции частично касаят гещалт



-психологията, психологията на Юнг, екзистенциалната психология и съотвестващите направления на философията. Само имайте впредвид, че далеч не всички представители на тези направления са стигнали до изхода в рамките на указаните опозиции. Като правило, те само за завършили съотвестващите курсове и при тяхното завършване са получили документи, че са изслушали някакви дисциплини в някакъв обем.
В другите култури може да бъде различно. Културната среда може да бъде нацелена за преодоляване на опозициите на човека на по-високо равнище. Културата на древна Индия, Тибет, Китай, или живеещите днес знаменити ясновидци от племето Сенои са нагледен пример за това.

Тях можем да ги разберем


– защо да играем за двайсет копейки, когато може да се играе за това, да откриеш в себе си Бога,нали разрешението на опозицията на по-високо равнище води до изчезването на опозициите на по-ниските равнища! А усилията (или, в някакъв момент, не-усилията), общо взето, са същите. Само в нашите условия, в отсъствието на поддържаща духовна реализация на културната среда, по-често агресивна към всяка „ненормалност”, високите ставки се превръщат в игра ва-банк, когато печелят единици, а немалко от останалите попадат при хората в бели престилки.

И,


разбира се, всички опозиции, които съществуват вътре в нас, се проекират навън, във външния свят.И обратното. Като резултат ние ги виждаме като противоречия между хората, социалните групи,хищника и жертвата, и т. н.

Пътят към освобождаването от позицията формално е прост:


трябва просто да се научим да преминаваме на това равнище на съзнанието, на тази степен на квантова заплетеност с обкръжението, където тези опозиции ги няма, където те не са разделени една с друга! От това състояние за теб става лесно достъпно „проявлението” на тези опозиции навън в онази степен, в която това е необходимо.

Разбира се,


от формална гледна точка има смисъл разрешаването на опозицията на най-високо равнище от всички, които за теб сега са актуални; от това, което излиза на първи план. Вариантът, когато човек се занимава с нещо „високо”, когато истински го безпокои нещо съвсем друго, просто е измама,своебразен способ за отвличане. Човек едва ли ще се измени и най-вероятно ще се разочарова от практиките. Нали той продължава да остава обусловен, продължава да се намира в представите,как и какво трябва да прави. А разрешението на която и да е опозиция е основано на приемането на ставащото, на Любовта, на влизането в момента „Сега”. Следването на логиката,когато трябва нещо да се разрешава, да расте и преодолява в теб, за да се достигне нещо, води до дух на драматизъм и депресираност, характерна, уви, за много направления на росийската санасяна. Аз смятам този път за задънен. И практиците, и световъзприемащите концепции е желателно да се строят по такъв начин, че човек да може незабавно да се потапя в радостта на живота, в активност, в творчество, в Творение на Битието си.




Александър:

– В езотеричната и психологическата литература често срещам терминът „осъзнаване”. Той често звучи и днес. Аз го разбирам като наблюдение, свидетелстване. Това така ли е?
– Почти. Но това не е само наблюдение, това е РАЗЛИЧАВАНЕ, т. е. отделяне на отделните компоненти на нещо. Приложимо към нас, това е виждане на собствените ни реакции, виждане на съставляващите на преживяването ни, това е възможност да ги ИЗСЛЕДВАМЕ. Това е просто разбиране на онова, което сега става около теб и с теб. Именно става и става с твоето участие, а не се „случва” с теб. За осъзнаването е нужно да сте внимателни към всичко, което става с вас.Например, ако са ви обидили, да се види, кои мускули и къде се напрягат, как се променя дишането,към каква мисъл (от типа – „не може да се постъпва така с мен. И с другите хора, също. Трябва да те възпитам. Сега ще си го получиш!!!”) се свива умът. Изследвайки преживяването си, виждайки го,ние губим зависимостта от обекта, който го предизвиква. Попадаме в онзи неизменен център на битието, който не засяга никакви ставащи на периферията изменения, които си текат, без въобще да променят нашето състояние.


В усвояването на наблюдението,
свидетелстването има немалко малки тънкости. Често човек казва „аз наблюдавам”, а в действително не наблюдава, а фиксира някакви събития или своите състояния. Така става, когато човек целенасочено нещо прави и вижда несъответствието на ставащото с това, което иска. Тези несъответствия се фиксират и усещат като безпокойство и загриженост. Понаблюдавайте, моля ви, своето дишане; ще помълча за минутка… Кой забеляза, че дишането му се промени(болшинството вдигат ръце)? Точно така. Ако дишането се е променило, това е фиксация, а не наблюдение. За наблюдение и свидетелстване е необходима висока степен от незаинтересованост в ставащото. Имайте предвид, че ние имаме навик – ако гледаме нещо, веднага ни се приисква да направим с него нещо.

А не трябва да се прави нищо – трябва просто да се наблюдава. Каквото и да става, самият наблюдател изобщо не го касае. Именно оттук и се ражда знанието, отвътре, на ситуацията, от несвързаността и квантовата заплетеност с обкръжението.

Има още една типична грешка в усвояването на свидетелстването.

То не предполага отстраняване от собствените мисли и емоции, както много от нас си мислят и както се изисква в началния етап. То предполага всякаква степен на въвличане – напълно според усмотрението ви. Това е именно състоянието, когато абсолютния покой и най-силните емоиции и преживявания се намират в състояние на суперпозиция, съществувайки едновременно и проявявайки се навън осъзнато, изцяло по наше усмотрение. Средният път на Буда в това и се състои: в началото,докато котката е неопитна, едва надушва мишката, за да не избяга далеч. А когато котката се налови, мишките могат се налудуват, както искат. Котката тук си ти, а мишките са твоите мисли и желания.

Способността към осъзнаване е иманентно свойство на всичко съществуващо,

което е проявено, както вече се каза, на различни равнища. Ние осъзнаваме и с тялото, и с ума, и с всички органи на чувствата.

Обикновеният човек се осъзнава само частично,

той осъзнава ставащото благодарение на ума. Умът е само част от съзнанието, съзнание на равнището на ума. Именно тази част решава, кое е добро за нас и кое е лошо, какво трябва да се прави и какво не и се опитва да контролира нашето поведение. Но контрол в ситуациите, изискващи спонтанно действие, е невъзможен; макар в ситуациите не изискващи нищо освен празни приказки,жестикулации или известен вече алгоритъм на поведение, умът напълно може да се справи с тази задача. Ние можем да решим да не се гневим, да не се тревожим, да не скучаем, да не се ругаем с тъщата, да бъдем щастливи и благодушни, отпуснати и естествени, да не пушим, да правим сутрин физзарядка и какво?… Зад тези решения няма сила. Умът е най-безсилнта част от нашето съзнание.Умът може да решава, но в него няма сила да въплъти в живота решенията си. Почти цялата сила и енергия се намират в подсъзнанието и реалното осъществяване на всички наши действия се осъществява имено там. Тази част има енергия, но тя е сляпа и не може да решава. Ние съзнателно приемаме едни или други решения, но ги изпълнява нашето безсъзнателно.

Умът се опитва да контролира работата на подсъзнанието,

но пълният контрол е невъзможен: частта (съзнанието на ума) не може да контролира свързаното с нас Цяло. И възниква конфликт между нашата съзнателна и безсъзнателна част, конфликт между мислите и желанията, мислите и действията. Вие можете да се опитвате да усилите контрола над своите желания и действия, но колкото повече преуспявате в това, толкова повече изкуствени,шизофренични, фалшиви и лицемерни ще станете. Ще търсите и ще си премервате всевъзможни роли и маски и в края на краищата ще загубите своето истинско битие.

Да се излезе от този конфликт е възможно по два пътя.

Първият е да се премахне контролът на ума и да се превърне в цялостно, но безсъзнателно животно.Тук способите са неизброими и алкохолът е само един от тях. Вторият е да се направи безсъзнателното съзнателно, да го осъзнаем. И да се осъзнае работата на ума. Трябва да се видят и преживеят вътрешните конфликти да се осъзнаят, да им се отправи усмивка и да се приемат; това ще отвори път към съзнателното, съзнателното на много по-високо равнище, отколкото съзнанието на ума. Именно такъв път са преминали Буда и Христос, Лао-дзъ и Бодхидхарма… Възможността да препрограмираме ума така, че да се намалят конфликтите между него и безсъзнателното (с това се занимават много направления на психологията, НЛП и т. н.) е само отсрочка, замитане на боклука под килима, нали човек така или иначе остава безсъзнателен по отношение към тези видоизменени програми.

В процеса на осъзнаване безсъзнателното се разтваря в съзнателното,

изчезва нашата обусловеност от външното и автоматизма на реакциите. Ние ставаме все повече свободни и цялостни, вътре в нас конфликтите са все по-малко и по-малко. Накрая осъзнаваме себе си не като
тяло,не като ум, не като съвкупност от представи за себе си, а като съзнание, което е било, е и ще бъде винаги.


Време е да кажем,

че очарованието на опасността и риска се състои в това, че няма време за размишления, ние сме принудени да действуваме веднага, спонтанно. Вместо мислено джвакане става узнаване на себето в спонтанността, извън ума… и след това дълго си спомняме тези моменти като моменти на истински живот. Истинският живот, това е живот в спонтанността, извън контрола на представите,които са станали бариера между нас и света. И на тези занятия, както сте забелязали, често изискваме такова изпълнение на упражненията, за да не успее оценяващия ум да се включи, да зафиксира нещо, да стане бариера. Затова много наши техники, от типа на шеговитото отражение на ставащото наоколо, дават практически мигновен ефект за сметка на снемане фиксациите на ума,идващи от представите за значимостта на едни или други обекти. Да си спомним, например, нашата практическа работа със знаците. Знаците, какво са? Това са онези обекти около нас (масата,ябълката, вратата, тъщата…), които се фиксират от нашето съзнане. Тези обекти са значими за нас. Иначе казано, това са обектите, които променят нашето състояние. В какво се състоеше практиката на работа с тях? Би трябвало да се слеем със знаците, да ги изконсумираме и по такъв начин, да престанем да ги фиксираме като нещо външно и значимо за нас. С други думи, нашето състояние не трябва да зависи от тях, нашето възприятие трябва да стане безоценъчно.

А когато преставаме да се зацепваме за нещо външно,

ние малко по малко попадаме в центъра на Съзнанието, в центъра на Битието. Нали нашата душа,както вече казвахме, се състои от онова, върху което е насочено вниманието ни; точно така, както тялото се състои от онова, което ядем. Насочвайки вниманието си върху Вечното и Неизменното,ние се превръщаме в него. Така и се осъществява постепенното движение от безсъзнателността към осъзнатостта, ако разбира се, е правилно да ползваме това. А правилно, значи: просто да изследваме,да осъзнаваме себе си, без да се стараем нещо да получим, без да се привързваме към очаквания,причини и следствия.

Също,

за всеки случай, искам да кажа, че ние въобще не призоваваме да се откажете от ума ли от още нещо. Става дума за отказ от привързаността и обусловеностите, породени от нея, от отъждествяване с нея.

Въпросът тук е прост:

или владееш своите представи, или те те владеят. Или ти имаш знанията, или знанията имат теб.Или ти ядеш кокошката и тя става теб, или кокошката те яде и ти ставаш кокошка.

На думи това е леко и простовато,

но в действителност това означава да се премине през смъртта, през смъртта на егото, която понякога плаши не по-малко, отколкото физическата смърт. Това е тази смърт, без която е невъзможно „второто раждане”, раждането в Духа. Как може да се нарече тази смърт, ако не„смърт на ума”?


Сергей:

– Михаил, какво мислите за приемането на различните препарати, способстващи за попадането в други пластове на реалността и получаването на съотвестващия опит?
– Аз не ги ползвам и за тях нищо не мога да кажа от опита си. Според онова, което съм наблюдавал или слушал от други, човек може действително след употребата на псилобицини, ЛСД или на марихуана да попадне в други пластове на реалността, само че там няма воля и жизнена енергия.Където попадне, там попада, каквото стане с него, това и ще бъде. Шансовете са примерно петдесет за едната страна – лишаваш се от воля – и петдесет за другата страна, че можеш да попаднеш на „аудиенция” при висшето същество и да видиш нови възможности. Само че как да ги постигнеш, ако нямаш воля?


Дмитрий:

– Михаил… Не става ли така, че квантовото разглеждане е справедливо за малките мащаби, а за обичайните, привичните за нас, то преминава в класическо и няма никакви особености, за които ти говориш, в привичния за нас свят?
– Действително, при изпълнението на някои условия, а именно – незначителност на промените на потенциалната енергия в мащабите на вълните на де Бройл – уравненията на квантовата механика(КМ) преминават в уравнения от класическата физика и уравненията за движенията на макроскопическите тела възникват като пределен преход на уравненията на КМ


(така наречената теорема Еренфест). Това съвсем не значи, че квантови свойства в „привичния за нас свят” няма. Например, спектърът на излъчване на Слънцето, както и на лампичката, както и на атома на водорода, се описват изключително от квантови формули, а самият обикновен магнит дължи съществуването си изключително на квантовите ефекти.

Но работата не е даже и в това.Основният квантов дуализъм, това не е дуализмът „вълна-частица”, както се е смятало до 80-те години на миналия век, а дуализмът „локалност-нелокалност”. Този дуализъм съществува за всички тела и за всички частици. Сега аз, като локален обект, стоя пред вас. А като квантово-нелокалната структура присъствам „навсякъде и винаги”.



Валентина:

– Михаил, съществува ли Вселена без наблюдател?
– Без наблюдател светът съществува и не съществува. Всяка затворена система се намира в чисто заплетено състояние и в нея няма никакви локални, класически обекти. Локалните (класическите)обекти съществуват само за подсистемите (наблюдателите), обменящи по между си енергия.

Ние винаги можем
(формално) да отделим в света някакъв обект (подсистема) и този обект плюс останалата част от Вселената образуват затворена система, в която се запазва кохерентността на състоянията. Точно този обект се явява наблюдател и той е способен при взаимодействие да разделя компонентите на вектора на състоянията в останалата част от Вселената. Тези наблюдатели са безкрайно множество, но тях, в някакъв смисъл, ги няма; съществува само цялостната система, а наблюдателите съществуват само един за друг. Всеки наблюдател създава свой собствен свят, но другите наблюдатели също вземат участие в това. Така че Вселената съществува и благодарение на нас с вас!

Това,
за което днес говорехме е в голяма степен игра на ума. Игра на ума на равнището на представите на квантовата физика, много от което, наистина, е потвърдено експериментално.А свителелстванията на мистиците не се явяват игра на ума.Буда е провидял милиони илюзорни светове. Мистиците са съгласни, че съществува само Единното. Това, преди много хиляди години, е било формулирано в знаменитото изказване „Тат твам аси”, което в превод от санскрит означава„Това е То”, или „Ти си него”. Единното го наричат различно, най-често, в последно време, го наричат Съзнание. Ние го наричаме ЧЗС на Вселената като цяло.


Валентина:

– Михаил, защо всички хора възприемат света примерно еднакво, ако светът на всеки наблюдател, както казваш, е субективен?
– Добър въпрос. Органите на възприятие и натрупването на информация за обкръжаващия свят у хората като цяло са сходни, те най-често си имат работа с обекти с високо равнище на класически корелации, когато взаимодействието с обкръжението „вече” ги е направило локални и класически. И така излиза, че световете, в които се оказват хората, са достатъчно подобни. Обаче причината за илюзията на „обективността” на света не е само в това. Тя е в онези фиксации на нашето внимание,които са социално обусловени, тя е в общата система от понятия, която се ползва от човечеството и от постоянния вътрешен диалог в почти всеки от нас. Тези причини и фиксират сборната точка на практически всички хора в много близка позиция, без да позволява на болшинството от хората да гледат на света от други участъци на спектъра на съзнанието.Много са чували за възможността да се движи събирателната точка,
събирайки по този начин най-различни светове около теб. Чел съм подобни описания в Кастанеда и Барез и сам мога напълно свободно да се премествам по първите шест канала на човешкото възприятие, за които вече говорихме. Също, за експеримента, не веднъж съм попадал на полюсите на животинското възприятие. Светът там изглежда съвсем иначе. Покрай това, данните от ентопсихологията и психологията на първобитните племена говори за това, че даже особите от вида homo sapiens възприемат света различно.

Александър:
– Михаил, може ли да се каже, какво е физическата смърт и какво ни чака след нея?



– Това не е прост въпрос за жив човек. Ще се опитам да отговоря.Както вече казахме,



всеки обект представлява съвкупност от квантови полета, различаващи се по енергийните си взаимодействие едно с друго и с обкръжението. Онази част от полетата, която най-силно взаимодейства с обкръжението, се характеризира с ниска степен на заплетеност и преминава в проявено, локално, класическо състояние. А тази част от полетата, която взаимодейства с обкръжението слабо, се характеризира с висока степен на заплетеност и остава в нелокално,суперпозиционно състояние. Между тези равнища на битието може да съществуват всички промеждутъчни звена, различаващи се по енергията си взаимодействие, по степента на заплетеност и нелокалност. За всяко „звено” от тази верига съществува свое пространство от събития, със своя метрика в пространството и времето, където и се реализира неговото Битие.


Ще напомня,

че в „този свят” измеренията (наблюденията) ние ги провеждаме не над всички квантови полета, а само над тези, които се характеризират с достатъчно силна енергия на взаимодействие с нас или нашите измервателни прибори. В резултат на тези измервания ние превеждаме обекта от квантово състояние в смесено и виждаме, например, ствол на дърво, усещаме го, чувствуваме миризма и т. н.


По навик от училище много смятат,

че физическите полета възникват като резултат от взаимодействиято на „плътната” материя –електрони, атоми, ядра и т. н. Т. е. веществото е първично, а полето вторично. Оттук, като че ли,може да се направи извода, че с разрушението на материалната форма ВСИЧКИ полета,съответстващи на дадения обект изчезват. Това не е така. Веществото и елементарните частици по същия начин могат да бъдат описани като възбуждения на квантовите полета (така наречената представа за вторичното квантуване). Тези два способа за описание са напълно равноправни,понякога е удобно да се използва първия способ, понякога вторият. Полетата и частиците – това не са различни обекти, а различни способи за описване на един и същ обект. В крайна сметка,материалната структура на телата, вкючвайки частиците, атомите и т. н. не се явява тяхно„изходно” свойство, а възниква като един от възможните резултати от суперпозиционното състояние, като един от възможните резултати. Т. е. всичко зависи от наблюдателя: дали ще вземе един прибор и няма да види никакви „твърди” частици; светът се представя във вид на вълни и полеви структури. Ще вземе друг прибор и ще види „плътни” обекти.

Т.е., когато някакъв обект „умира” в материалния свят, ние можем само да кажем, че характеристиките на „плътната” част на квантовите полета на дадения обект съществено се променя. Квантовите полета, характеризируеми с малка енергия, остават извън нашето инструментално наблюдение.


От общите съображения на квантовата теория на информацията и теорията на декохеренцията може да се каже,

че в тези полета може да се пази значителна част информация за живота на обекта и те могат да се запазват неизмеримо по-дълго, отколкото материалната му форма, защото те много по-слабо взаимодействуват с обкръжението. Измерванията с използването на ефекта на Кирлиан потвърждават това: например, ако се изреже част от жив лист растение, то кирлиановото изображение дълго време показва целият лист.


Разбира се,

в тези полета се записва не цялата информация, а някакво нейно усреднение. Процесите, движещи се с голяма скорост, присъщи на много „плътни” полета по силата на по-голямата енергия на ваимодействие не могат да оставят следи във „фините” слоеве. Това прилича на процеса, когато кинокамера, снимаща огън, записва само информация за формата, цвета и яркостта на огъня, но не е способна да записва координатите и импулсите на всички молекули и атоми, участващи в процеса.Без съмнение,тези „фини” полета могат да взаимодействат с онова, което наричаме материален свят. И са способни както да му предават обратно натрупаната информация, така и да взаимодействат с други образувания, в това число и с „по-фини”, отдавайки им нещо и получавайки нещо от тях.

Ако и тези полета

„загинат” в резултат на взаимодействията с обкръжението си, ще се намерят още по-слабо взаимодействуващи полета, в които се записва част от информацията за тях. Те ще бъдат още по-нелокални. И също ще взаимодействат и с „по-груби” по отношение на тях полета, и с „по-фини”, и със себеподобни.Във веригата на тези полета има предел,



който мистиците наричат Единно и Неродено, а ние наричаме чисто заплетено състояние на Вселената като цяло.
Т.е., ние имаме два полюса. От едната страна, съществуващото извън времето и пространството напълно заплетено състояние, квантово корелирано с всичко съществуващо и способно да се проявява в класическо състояние в произволно място и време (по терминологията на мистиците – Нирвана, Бог, Съзнание). От друга страна,силно взаимодействащи си полета с високо равнище на класическите корелации и причинно-следствени връзки (Дявол, Разделеност, Самсара), проявявани локално, в определено място и време. Еволюцията на „самсарическите” структури е силно предопределена от историята на тяхното възникване; този детерминизъм на изток често го наричат Карма.Разбира се, съществуването на Нирвана (ЧЗС на Вселената като цяло) е невъзможно без самсарическите структури, защото квантовите корелации се образуват САМО в хода на локалните взаимодействия.

Във всеки случай,

всяка материална или полева структура с едната си страна, през квантовите корелации и по-нелокалните си съседи, е обърната за връзка към всичко с всичко (Бога, напълно квантово-корелираното състояние), а от друга страна, чрез класическите корелации, е обърната към разделеност, към света на детерминизма, изолираността и борбата. Тези сили навсякъде и повсеместно са уравновесени и всеки е свободен сам да избира, в коя страна да върви.

Така че в някакъв смисъл може да се каже,

че ние никога не сме се раждали и никога няма да умрем. Ражда се и умира само нашата част, отговаряща за най-бързата и енергетически наситена част от битието.

Това може да се осъзнае само от човека.

На всеки пласт от квантовите полета отговаря свойственото му равнище на съзнание (т.е. способност да различава и записва в себе си информация за обкръжението), но само в човека съществува възможност за пряк контакт с всяко от тях. Както и съществува възможността да се видиш истинското си битие, битието извън раждането и смъртта на тялото, още по време на живота.Обаче въпросът на Александър,



както разбирам, беше зададен по-конкретно: какво ще видим и почувствуваме след смъртта. Това е голяма тема, с две думи няма да я разкрием. Интересуващите се могат да се обърнат към описанията на Емануел Сведенборг, „Тибетската книга на мъртвите” или към Робърт Монро. Само имайте предвид, че твърде много се определя от културната среда, в която човек е живял, както и от съответстващите стериотипи. От тези позиции, най-близки са ни описанията на Робърт Монро, направени от него в „Далечни пътувания”. Макар най-точно да е описанието, от моята гледна точка (наистина съобразно културната среда на средновековен Тибет), дадено в „Тибетската книга на мъртвите”.

Ще добавя,

че този слой посмъртно битие, в който се окажем, ще го „изберат” привързаностите на съзнанието и енергията на тези привързаности. Ние ще бъдем подобни на топка,поставена в разтвор на сол с променлива плътност и топката ще се потопи там, където плътността (равна на енергийните привързаности) съвпадне с плътността на разтвора.А всеки там ще види своето си, вече в зависимост от менталните и т. н. стериотипи.

Всеки,

в някакъв смисъл, ще попадне в „рая” и ще получи онова, за което е мечтал, само че за някого това ще бъде радост, а за някого мъчение. Например, в ниските слоеве (нещо от типа на чистилището) човек ще вижда предмета на своето въжделение, но няма да може да се удовлетвори, защото тяло няма и насищане не настъпва. И това мъчение ще продължава докато привързаностите не бъдат изживени и човек не се откаже от тях.Впрочем,
всеки сам може да пресметне, кои привързаности са най-силни в него и къде ще се окаже.Добре е да се изживее и да се откаже от тези привързаности „още в този живот” не само за това, че там, след смъртта, всичко става много по-бавно. Този, който е узнал, какво е Животът извън представата на ума за него,



вече не се бои от смъртта. Повече от това, Смъртта за този човек може да стане най-добрият защитник на Живота и Свободата.За всеки случай ще подчертая,



че въобще нямам предвид отказ от удоволствията. Аз имам предвид отказ от привързаностите към тях и обусловеностите им. Само когато човек става роб на удоволствията си, те могат да станат разрушителни.Паднал ни се е Главният Коз,
че сме се родили хора, а как ще се разпореждаме е изключително дело на всеки.




Марина:

– С какво се сблъскваме в сънищата? Пророческите сънища също ли са проявление на нелокалността на „фините светове”?

– Там ние се сблъскваме с онова равнище на реалността, в което е активно нашето съзнание. Денем нашето внимание е насочено върху активното получаване на информация за предметния свят и дневното съзнание като подсистема активно взаимодейства с нас. Доколкото предметния свят се характеризира с ниска степен на заплетеност, наблюдаемата от всички реалност в „дневното”съзнание е доста подобна. В съня съзнанието се премества върху възприемане на по-слабите по енергията си на взаимодействие структури и тук вече е голяма частта на суперпозиционните,нелокални структури. Затова обща реалност тук няма, а има само голям набор от потенциално възможни „картинки”, които ние можем да виждаме. Аналогичнатата ситуация има място и в посмъртното битие, но там съзнанието е свободно от влиянието на процесите, свързани с физиологичната дейност на тялото.


Видимият в съня набор от

„картинки” се определя като плътност от енергия на това равнище на реалността, на което е активно както нашето съзнание, така и избирателната активност на самото съзнание, „извличащо”в процеса на взаимодействие с обкръжението едни или други сюжети. Обикновено този избор става неосъзнато, обаче по време на осъзнатите съновидения ти можеш „да се събудш в съня” (знаейки, че спиш) и тогава съзнанието взема контрол върху дейността си. В този случай се появяват удивителни възможности за избор в онази реалност, в която се намираш. Ти можеш да създаваш едни или други светове около себе си, свободно пътешествайки в тях, срещайки се с който искаш, търсейки необичайни приключения. За това трябва не толкова много, а имено „да се събудиш” в съня и да разбереш, че и ти го можеш това. Тези, които са се сблъсквали с това знаят, колко впечатлява.Любителите на осъзнатите съновидения и астралните пътешествия често даже смятат,



че пътешестват в различни „обективно съществуващи” светове и рисуват всевъзможни картини и схеми. Това е почти така при пътешествията в „най-плътните” слоеве на пророческото пространство, където степента на заплетеност е ниска, високо е равнището на класическите корелации и реалностите, видими от различните наблюдатели, са „подобни”. Обаче, в по-плътните слоеве на картите са почти безполезни, защото пророческите и следсмъртните светове всъщност се явяват твоите ментални проекции и възникват в хода на управляваната или неуправляваната декохерентност на суперпозиционното състояние на обкръжението в хода на взаимодействието с твоето съзнание като самоосъзнаваща се структура. Картата на пророческата реалност се превръща в карта на участъците на твоето съзнание! Разбира се, в колкото „по-финни” пластове на реалността се намираш, в теб толкова повече възможности има за творчество в плана на създанията на обкръжаващата реалност. Както се казва, колкото по-навътре в гората, толкова повече партизани… В сънищата,както осъзнатите, така и неосъзнатите, ние си имаме работа със структури,характерни с по-голяма степен на заплетеност, отколкото в „дневния” живот. По силата на тяхната нелокалност в тях може да се съдържа информация както за миналите, така и за бъдещите събития. Ако става дума за „овладяването на технологиите” на предвещаващите сънища, то си заслужава да се отбележи, че е необходимо да се умее не само да се попада на онова равнище на реалността, където информацията за тези събития „вече я има”, но и да се презаписва тази информация в „по-плътните” слоеве на съзнанието, в които става пробуждането. С настройката върху бъдещите събития и тяхното планиране в хода на сънищата всяка нощ се сблъсква всеки от нас,



но малко помнят за това сутринта, както и присънилите му се 7-8 съня.И искам да ви предупредя.
Не следва сънищата да се „управляват”. При някаква практика, в някакъв момент ще изглежда просто да се управляват, но това ще бъде простотата на матроса Железняк, заявяващ на Учредителното събрание: „Караулът е изморен”. Да отдадем на деня всичко и на нощта всичко. По-добре е, според мен, съзнателно и напълно да се отдадеш на стихиите на съня, знаейки, че спиш.




Марина:

– Михаил, ако сънуваме предричащ сън, може ли някои събития от него да ги избегнем?
– Разбира се. Когато някой предсказва бъдещо събитие, всъщност той го създава. Няма никаква разлика между предсказаното събитие и това да ви заставя да го извършите и в двата случая ние взаимодействаме с фините пластове на реалността. В хода на нашето взаимодействие с тях възникват едни или други класически корелации, които по квантовия канал оказват влияние на плътния свят. Т. е. ако можеш да извикаш някакво събитие, ти можеш точно така и да не го предизвикаш. За това е необходимо само да разтвориш своята загриженост и обусловеността от него. Например,осъзнато проигравайки това събитие или опасенията си наяве и да преминеш на друга линия на стичане на събитията. Желателно е да го проиграеш не формално, да пропуснеш през себе си Потока.И малко по
-ясно, Потокът е, когато „Остап се носи” (има се предвид героят Остап Бендер – бел. прев.) и ти играеш от себе си, не от своите представи за ситуацията, а от някакава пробудила се в теб извънличностна сила, изпитвайки при това радост от реализацията и наситеността на живота.Само пребиваването в Потока истински трансформира човека и сценария на живота му. Даже може да не се отиграва съня; даже кратковременното влизане във всеки Поток, различен от първичния, е способно да трансформира сценария на живота. Признакът за това, че „работата” е преминала успешно, е прост. Този въпрос можеш спокойно да го обсъждаш, но той повече не те занимава. Ти си излязъл от обусловеностите му.



Александър:

– Михаил, ами егрегорите, бесовете и т. н. – всичко това може ли да се разглежда като обекти на финия свят, които ние създаваме с мислите си?

– Да, напълно вярно. Най-силните егрегори се създават във фините планове на реалността, когато много хора мислят в едно направление и при това мислите имат мощна емоционална поддръжка.Подобни егрегори са способни на достатъчно автономно съществуване и могат да оказват забележимо влияние на „плътния” свят. Механизмът на подобно влияние се осъществява чрез квантово-корелираните състояния и е напълно аналогичен на влинянието на манипулациите на Пети върху резултатите на измеренията на Васи, за които сме говорили. Иначе казано, егрегорите са способни на създаване на „чудеса” в предметния свят.


Всеки от нас взаимодейства с множество егрегори от различно равнище

само че рядко в някого това взаимодействие става осъзнато. Имайте предвид – за оцеляването на всеки егрегор са нужни неравнодушни към него хора, а не само подръжници. Борейки се с егрегора, вие само го укрепвате с енергията си. Ако сте забелязали, че сте попаднали под влияние на някой от тях и искате да излезете, просто излизайте, усмихвайки се и без да имате отношение.Що се касае до„бесовете”, аз никога не съм се сблъсквал с тях като с проявление на добре организирана зла воля. Повече от това, организираната „зла воля” ми се струва невъзможна на фините планове или възможна само като твоя проекция, като проекция на твоите ментални установки. По-скоро, бесовете, това са сгъстявания от нашата жизнена енергия, те са продължение на нашите страсти във финните планове – особено на страстите, които са прицелени в нещо. В някои случаи подобни „бесове” имат достатъчно автономно съществуване.
Също,
„бесовете” може да се нарекат и достатъчно примитивни структури на финия план, хранещи се с изходящи от нас потоци „груби” енергии, такива като гняв, ревност, ненавист, удържимост на една или друга идея, страх и т. н. и даже понякога можещи да провокират тези чувства, да стимулират източника си за хранене. Те изпълняват позитивна функция, „изяждайки” излишните потенциали от енергия,



макар, разбира се, да могат да доставят на своята „хранилка” определен дискомфорт. Подобни излишни потенциали обикновено възникват заради конфликти между различните части на нашата психика, когато едно желание встъпва в конфликт с друго или при различни драматични обстоятелства. Нашите чувства въобще се явяват важен източник на енергия в тънките планове на съществуване и ние с нещо напомняме на овце, които са развъждани, за да имат достатъчно вълна.Обаче, всеки от нас има възможност да търси подход към свободата и да премине през него.Възможно е да се изгонят подобни бесове от един или друг човек и понякога даже е достатъчно лесно,
само че обикновено това няма никакъв смисъл. Мястото не стои празно и след непродължително време всичко се завръща в кръга си. Наистина, понякога за това време човек може нещо да разбере и да почувства вкуса от другия живот. Но истински човек може да се избави от паразитиращите върху него бесове само чрез ръст на осъзнатостта.



Феликс:

– Михаил, свързана ли е някак хипотезата за множествените вселени на Еверет с концепцията,за която ти разказваш?
– По-правилно е да се говори за многосветова интерпретация на квантовата механика, а не за хипотеза на множествените вселени. Съгласно концепцията на Еверет, всяка от компонентите на суперпозициите описва целия свят и нито една от тези компоненти няма преимущества пред друга.От математическа гледна точка,

това просто е друга формулировка на квантовата механика. Ако обикновено задават въпроса: каква е вероятността да се случи едно или друго събитие; то в интерпретацията на Еверет въпросът го поставят малко по-иначе: каква е вероятността наблюдателят да попадне в един или друг свят? В тази интерпретация се реализират ВСИЧКИ възможни изходи на което и да е събитие, в същото време, в традиционната интерпретация само един и ние можем да предскажем само вероятността на този изход. На въпроса за това, как става селекцията на възможните алтернативи(радиоактивното ядро ще се разпадне след час, или след секунда) в традиционната интерпретация на квантовата механика няма отговор, той се дава от теорията на декохерентността: в съвкупна система, съдържаща наблюдателя и измервателния прибор, са отразени всички възможни алтернативни измерения и само по-нататъшното взаимодействие на наблюдателя с обкръжението отделя (за него) една от тях. В интерпретацията на Еверет отговорът е друг: реализират се всички изходи, само че в различни светове. А броят на световете, в които е станало едно или друго събитие,е пропорционален на неговата вероятност.Възгледът,

за който днес ставаше дума, може да се преведе и на езика на многосветовата интерпретация на квантовата механика. Например, създаването на един или друг „субективен” свят просто ще означава попадане в един от безкрайните еверетски светове.Според мен,
перспективите на Еверет в днешния си вид са ограничени. Тя е класична в този смисъл, че подменя нелокалността на квантовия свят със съвкупността на класическите светове. Единственият й плюс е в това, че се облекчава възприятието на някои идеи на квантовата механика.


Гост:

– Михаил, ами какъв е целият смисъл в това? Къде е Буда? Той да не се е разтворил във всеки от нас?
– Принц Гаутама и Исус от Назарет отдана са умрели, но Буда и Христос никога не са ни напускали.Първите имена са имена на индивидуалности, вторите са синоними на Съзнанието.Цялото поражда разделени структури,

игра и противоречия между тях. А след това тези структури се завръщат в Цялото и то вече се получава „друго”.В квантовата механика съществува твърдение за това;

пълното знание за състоянието на цялата система е недостатъчно за такова пълно знание за състоянието на частите й. Така че преминавайки през играта, преминавайки през разделеността и завръщайки се към Целостта, ние й привнасяме като дар Знанието.Буда е този,
който се е върнал. Сега той е в нас и ние сме в него. Това е само един от възможните отговори.


Гост:

– Съгласен съм. Получава се, че съществува система, части на която се явяваме, която изучаваме и ставаме Цяло, след това отново разделение и игра. Това е и безкрайното самопознане. Човек,Буда, човек, Буда…Въпросът ми е такъв:


от гледна точка на системата или по-скоро на системата стояща над нея, какво може да бъде целта й?
– Ще цитирам любимият ми Рам Дас, част от неговата „Зърно в мелницата”. Не мога да отговоря по-добре. „Защо всичко това е започнало? Защо преди всичко сме изоставили Бога?”Този въпрос е последният и отговорът на Буда на този въпрос е бил такъв:
„Това не е ваша работа”. И това не е шеговит отговор. Той заявява, че нашият субективно-обективен ум не може да знае отговорът на този въпрос. Това е отговор, който вие можете да бъдете, а не да го знаете, защото, за да се знае, вие би трябвало да станете онова, от което това е възникнало, но вие не се явявате това, защото задавате този въпрос. Това е един от онези абсурди,на въдицата на който се хващате. Има редица различни отговори и всички те в еднаква степен са реални и нереални. Можете да кажете, че Бог е приел форма, за да познае самия себе си, че е бил длъжен да се раздели, за да узрее. Или пък може да се каже, че доколкото в друго равнище на реалността няма време, то нищо и не е станало. Това също е реален отговор. Всичко това са обосновани отговори на едно или друго равнище на реалността. Всяко равнище има свой отговор на този въпрос, но наистина, този въпрос е непознаваем, докато не сте излезли от пределите на своите равнища, защото всеки отговор, който давате, просто захранва вашия ум на едно или друго равнище,и всички те са само относително верни. Вие продължавате да питате, но отговор не получавате.Имам предвид, че не само от мен няма да получите отговор, вие просто няма да получите такъв.


Гост:

– Благодаря! Това е именно отговорът, който исках да получа. Още един въпрос, по-ограничен: в какво може да е смисъла на нашето пристигане в „плътния” свят? Нали, както разбирам,душата или онази структура, която е най-близо до нашето истинско „аз”, има свобода на избора и е напълно възможно да остане в по-комфортни пластове нан съществуване и да се развива там?
– Не следва да се мисли, че изборът на душата да попадне в „плътния” свят винаги е осъзнат или обусловен изключително от „висши” съображения. Абсолютното болшинство от „души” попада тук просто затова, че нещо ги привлича в този свят, привлича го яркостта и енергията, привличат го някакви ситуации.А ако се говори за

„висши соъбражения”, то те могат да бъда извикани от възможността за тренировка на ума като инструмент, позволяващ да се „събира” възприеманата от теб реалност, позволяващ да се твори този слой на света, в който се намираш, по твой вкус. Умът като инструмент може да работи на всякакъв план на съществуването, но за „тренировка” са му необходими пластове на съществуване с твърда детерминираност, твърди причинно-следствени връзки, когато декохеренцията ВЕЧЕ е отделила обектите на обкръжаващия ни свят и ВЕЧЕ е установила правила за взаимовлияние на обектите един от друг. Именно в тези условия се появява възможност за моделиране на ситуацията и постройка на сложни ментални конструкции. В „по-фините” пластове на реалността подобна тренировка се оказва затруднена, защото там няма „готови” обекти (както често ги няма в осъзнатото съновидение) и няма определени взаимоотношения между тях.Разбира се,
в такава „тренировка” има и минуси, а именно възможността за пълна зависимост на човека от неговите собствени представи, пълната им обусловеност и роботизираност. Изглежда през това минава всеки и даже не го забелязва до известно време, дотолкова е зомбиран и практически винаги се намира в ума си, в своите представи за света. В този период не той притежава ума и знанията, а умът и знанията го притежават, човек напълно забравя кой е в действителност. Привличат го все нови и нови възможности, ситуации и перспективи, но всеки път, даже достигайки ги, той не получава истинско удовлетворение. Или то се оказва твърде непродължително. И в някакъв момент човек започва да разбира, че е влязал в задънена улица, че се е лишил от Съществуване и Живот,

заменяйки ги с планове и цели; че съществуват пластове на реалността, където интелектът е безсилен, че съществува и нещо друго, неизмеримо по-дълбоко и фино. От този момент започва движение към обратната страна, към страната на целостността, към разтваряне в безсъзнателността и овладяване на ума като инструмент.Още веднъж:
не следва да се мисли, че сме дошли тук само за да се учим, и че ще пожънем плодовете на това учене някога после в „небесата”. Дошли сме свободни, дошли сме, за да играем, творим, обичаме и създаваме реалността по свое усмотрение. Ако някой забравя за своята свобода, това е негово право;и за това също има Свобода. Тя даже е в това, че можем, колко искаме, да ходим по кръговете на затвора, без да забелязваме, че няма никаква ограда.


Валерий:

– Каква литература има по тези теми, за които говорехме?
Не зная добра популярна литература на руски език по квантова механика. Мога да препоръчам фейнмановските лекции по физика, особено глави 37 и 38 с добро въвеждане във физиката и подробно описание на експеримента с двете цепнатини. За съвременното състояние и на концептуални въпроси на квантовата теория е посветен обзорът W. H. Zurek, „Decoherence, einselection, and the quantum origins of the classical”, Rev. Mod. Phys. 75, 715 (2003), на който архивна версия може да се свали отhttp://xxx.lanl.gov/abs/quant-ph/0105127

На връзката между квантовата и мистичната картина на света е посветен прекрасния сайт на Сергей Доронин
http://physmag.h1.ru/, който горещо съветвам, да посетите. Както и форумът в този сайт.За теорията на относителността съществува великолепна книга от Е.

Тейлър и Дж. Уилър „Физика на пространство-времето”. Тя се чете като приказка! Много въпроси за връзката между квантовата физика и източните учения са засегнати в книгата на Ф. Капра „Дао на физиката”, но многото физически теории, върху които се базира Капра, в днешно време са остарели.Пък и Капра се рови твърде дълбоко, често на равнището на външното сходство. За паралелите между квантовата физика и психологията сеществува не лошата книга от Р. Уилсън „Квантовата психология”. Може също да се посочи и С. Волински като автор по темата. Въпросите на трансформацията и транседентността на съзнанието са осветени в книгите на Майстор Сии „Да намериш Загубеният рай” и „Трансформация на съзнанието” и особено, „112 способа да умреш” (те са в сайта http://www.sia.com.ua/). Препоръчвам книгата на Екхарт Тол „Силата на момента Сега” и тази на Рам Дас „Зърно в мелницата”. Съвсем възхитителните сутри на Буда и Дзен Патриарсите може да се намерят на сайта http://klein.zen.ru/. А информация за нашата версия на системата Симорон е в сайта http://simoron.dax.ru/.Само имайте предвид,

че не е задължително да се чете всичко. Всичко, което трябва да го знаете, вие така и така го знаете в смисъла, в който вятърът „знае”, накъде да духа, а вие „знаете”, как да дишате, ядете и пиете.Ако сте надхвърлили нечий труд
… Мисля, че при изучаване на материалите на Курса сега ще ви бъде далеч по-лесно да възприемате всичко, така както и при нашето общуване „наживо”.

ВИДЕО:

 "What the Bleep Do We Know" – "Какво си мислим, че знаем"

Вселената е необуздана и непредсказуема, но изпълнена с потенциал. Защо тогава възгледите ви за вашия собствен живот са толкова ограничени? Смятате ли наистина, че сте длъжни да ходите на една и съща работа всеки ден, да изпълнявате едни и същи задачи, да мислите по един и същи начин, да изпитвате едни и същи емоции? Помислете отново. „Мистерията на живота” преформулира възгледите на човечеството за живота и начина, по който хората го изживяват. 
Това е филм на разширяващи съзнанието въпроси, които ще ви окуражат да изследвате себе си и своя живот извън границите на собственото ви съществуване. 

Жанр: Документален, Драма
САЩ / 2004 / 109 минути

Режисьор: Уилям Арнц
В ролите: Марли Марлин, Бари Нюман, Илейн Хендрикс

"What the bleep - Down the rabbit hole" – продължение на "What the Bleep Do We Know"

Филмите може да гледате онлайн ТУК

ЛИТЕРАТУРА:

Михаил Заречний, "Квантовият свят — описание на картината на света" – pdf

Мичио Каку, "Паралелни светове" – pdf

Стивън Хокинг, "Кратка история на времето" (от големия взрив до черните дупки) – pdf

Мичио Каку, "Физика на невъзможното" – pdf

Артър Кларк, "Профили на бъдещето" (Изследване границите на възможното) – pdf

Майкъл Толбот, "Холографската вселена" – pdf

Армен Викториян, "Контрол върху съзнанието" –  pdf       

Джон Кехоу, "Подсъзнанието може всичко" (Техники за овладяване поразителната сила на мисълта) – pdf