ЦЕНТРОВЕТЕ НА ПРАНА

                                                                                                 Според Рама Прасад, Прана огражда Слънцето и в нея се движат планетите. Въпреки, че на повърхността на земната сфера Прана се превръща в Акаша, слънчевите лъчи, които падат върху нея безпрепятствено се придвижват навътре. Те се пречупват, но проникват в земната сфера. Чрез тези лъчи океанът от Прана заобикалящ нашата планета, оказва върху нея организиращо въздействие. Земната Прана, която се проявява в разнообразни живи организми на планетата е всъщност само разновидност на соларната. При движението на планетата около оста й и около Слънцето, в негативната Прана се образуват двойни центрове. По време на дневното завъртване всяка точка, подложена на позитивното влияние на Слънцето, излъчва позитивния поток на битието от изток на запад. През нощта същата точка произвежда негативният поток. При годишно завъртане на Земята, през лятното полугодие от север на юг се движи позитивния поток, а през зимните месеци негативния. По този начин изток и запад съответстват на позитивния поток, а другите две посоки – негативния. Слънцето управлява положителния поток, Луната отрицателния, защото през нощта негативната соларна Прана идва на Земята от Луната. През всеки месец, през всеки ден този поток описва един малък кръг /север, юг/. През деня северния поток тече от изток на запад, а през нощта от запад на изток. Този процес е познат като геопатогенната мрежа на Хартман.                                                                                              

                                                                                                           Под въздействието на земната Прана в грубата материя се образуват два центъра. В човека, първия център от тях се развива в мозък, а втория в сърце. През тях минава оста около която се натрупва позитивна материя. Линията по средата в материалното тяло е мястото където се съединяват дясна и лява половини на опора. Централната линия се нарича още Сушумна, а дясната и лява половини са съответно Пингала и Ида. Във всеки един момент през годината, в човека, неговата Прана променя състоянието си поради променливата сила на слънчевия и лунния поток. Както казва Буда: “битието е съвкупност от мигове”. Във всяка минута с появата на новия енергиен импулс, предходния се стреми да изчезне. Така се получава постъпателни и възвратни движения. В определен момент Прана достига и до най-отдалечените физиологични канали в тялото – кръвоносни съдове и нерви, а в следващия момент получава възвратен импулс. За извършването на постъпателния и установяване на възвратния импулс е необходимо известно време. При различните видове организми този период е различен. Когато Прана се движи напред, дробовете вдишват, а когато се оттегли – издишват. Лявата част на кръвоносната и нервната система в материалното тяло е Ида, а дясната Пингала. Двете бронхи, както и всички останали органи в лявата и дясната половина на тялото също са част от тях. А какво е Сушумна? Това е мястото където Ида и Пингала се срещат. Тя е точката от където Прана се разклонява наляво или надясно, а при определени условия и в двете посоки. Сушумна е мястото което Прана пресича, когато променя посоката си. Когато Прана тече от канала на гръбначния стълб надясно към сърцето, тогава функционира десния бял дроб, като въздуха влиза и излиза през дясната ноздра. Щом Прана достигне сърцето, в ноздрите не се наблюдава дишане. Когато тя се движи от сърдечния канал наляво, въздуха навлиза през лявата ноздра и минава през нея до момента в който Прана достигне гръбначния стълб. В този момент в ноздрите отново не се чувства дишане. Лъчите на положителните Ида и Пингала се разпространяват и в двете посоки във формата на нерви, а тези на отрицателните – във формата на кръвоносни съдове. Нервната система е проекция на слънцето, а кръвоносната на луната. От това следва, че истинската жизнена сила се крие в нервните влакна. Нервната сила се проявява в различни форми в кръвоносната система. Нейните съдове само приемат нервната сила. Ето защо Ида, Пингала и Сушумна са истинския живот на организма в нервната система. Те са гръбначния стълб, дясна и лява част на симпатиковата нервна система. Оформянето на тези два центъра е първия етап от развитието на зародиша. Материята, която се натрупва под въздействието на северния център е гръбначния стълб, а тази на южния е сърцето. Дневното въртене разделя тези канали на ляв и десен. По този начин в центровете се обособяват четири части: дясна и лява позитивни страни и дясна и лява негативни страни. В сърцето тези четири дяла са двете предсърдия и камери. Положителните образуват позитивни кръвоносни съдове - артерии, докато негативните са начална точка на отрицателните - вените. “От сърцето се разклоняват Нади. 101 от тях са главни. Всяка от тях се разклонява на 100 ; всяка от тези на още 72 000 “ /Кундалини-йога/. Така се получават много нади разклонения, а от тях, още по-малки нади, наречени нади-клонки. Използваните термини наподобяват структурата на дърво. Коренът е сърцето и от него израстват множество стъбла, разклоняващи се в съдове-клонки, а те в съдове–клонки. “101 нади са свързани със сърцето. От тях една влиза в главата. Ако напусне тялото си през нея, човек става безсмъртен. Останалите причиняват преминаването на жизнената сила в различни други състояния.” /Кундалини-йога/. Тази, която отива в главата е Сушумна. Следователно тя е онази нади /енергиен канал/, чийто нервен субстрат или резервоар на енергия се намира в гръбначния стълб. Ида е резервоара на жизнена енергия в лявата част на тялото. Във всяка половина на тялото има по 50 главни нади, които се разклоняват. В определени части на тялото тези канали се срещат и образуват центрове на различни проявления на Прана. Тези центрове на Прана са:  Гандхари – стига до лявото око.  Хастиджихва – стига до дясното око.  Пуша - стига до дясното ухо.  Яшасвини - стига до лявото ухо.  Аламбуша - стига до устата.  Куху - стига до половите органи.  Шанкхини - стига до отделителните органи /анус/.  Ида - стига до лявата ноздра.  Пингала - стига до дясната ноздра.  Сушумна - центъра през гръбначния стълб. Навсякъде на нервите съответстват кръвоносни съдове. И двете системи най- общо се наричат “нади”. Центърът на едната е сърцето, а другата мозъка. Мрежата от кръвоносните съдове е точно отражение на нервната система. Когато разглеждам моята Прана, аз различавам два основни цвята. В дясната страна на материалното ми тяло Прана е с чисто бял цвят, а в лявата страна на тялото Прана е с бледорозов цвят. Прана е съставена от петте енергии-вълни, но тези енергии-вълни също имат различни цветове. Когато определен поток тече например Ида, това означава, че цветовата гама в този момент преобладава основния цвят на определена енергия, но всички останали цветове на другите енергии също присъстват, но са в латентно състояние. Продължителността на въздействието на енергийният поток в дадена област е приблизително 24 минути. Тогава преобладава един от цветовете. Например: ако преобладава енергията теджас, основния цвят е червен за период от 24 минути. Винаги когато има преминаване на една енергия в друга, то се извършва с посредничеството на Акаша. Или по-просто казано, в период за около 2 часа имаме пет трансформации на енергиите, като всяка една от тях ще е активна в рамките на 24 минути. През тези два часа дъха излиза от лявата или дясната ноздра. Именно когато дъха е в лявата ноздра, тогава е активна Прана в лявата част на тялото, като образува цветова гама когато е в контакт с енергиите, а различните нервни окончания са само канали по които се движат енергийните потоци. В главата, гърлото, сърцето, коремната област и слабините са разположени енергийните центрове. Тези в дясната страна са слънчеви, а в лявата са лунни и от своя страна се подразделят на пет типа. В зависимост от това кой от тези центрове е в действие, съзнанието изпитва определено чувство и се насочва към него. Хипнотичния транс или хипнозата просто възбужда тези центрове, като по този начин на възбуждане може да се лекува човек. Щом земната Прана е проявление на слънчевата Прана, човек е израз и на двете. Болестите се дължат именно на този енергиен дисбаланс, т.е. ако времетраенето на дадена енергия продължи повече от тези 24 минути, това означава излишък на енергия и обратно, ако е по-малко – недостиг на енергия. Физическият орган е изграден от нервни окончания, нервната сила се движи по тези окончания. Точно тя е тази, която кара съответния орган да работи /свиване- отпускане, свиване-отпускане/. В този момент когато има недостиг или излишък на енергия, това означава нарушаване на нервните ритми на съответния орган, а той от своя страна започва да функционира според зададената информация от основните енергии. Винаги, когато има излишък или недостиг на енергия, се получава увеличаване или намаляне на жизнената функцията в даден орган.Така самият орган от материалното тяло започва да губи жизнената си сила и това води до съответната болест. В мозъка около хипофизата има 12 двойки нерви. Според Аюрведа тези двойки нерви също отговарят на 12-те знака в зодиака с техните положителни и отрицателни фази. Слънцето изгрява 31 пъти в месеца във всеки зодиакален знак. Така например, когато на макрокосмическо ниво, Слънцето навлезе в знака на овена, Прана преминава в съответните нерви на мозъка в човек. През всеки изминал ден Прана се спуска към гръбначния стълб. При изгрева на слънцето тя слиза в първия гръбначен прешлен от дясната страна и така преминава в Пингала. Движи се по нервните влакна на дясната половина, като в същото време постепенно навлиза в кръвоносните съдове. До обяд Прана е по-силна в нервните влакна отколкото във венозните. По обяд силата им се изравнява. Вечер при залез Прана с цялата си енергия е навлязла в кръвоносните съдове. От там тя се събира в сърцето /южния негативен център/, след което навлиза в кръвоносните съдове в лявата страна, като постепенно преминава в нервните влакна. В полунощ силата им се изравнява. Сутрин Прана е само в гръбначния стълб, от където започва да тече от втория гръбначен прешлен. Това е слънчевият поток на Прана. Луната създава други по-малки потоци. За една обиколка на Земята около Слънцето – Луната извършва 12 обиколки около Земята. Така че, докато “слънцето” премине един енергиен център за едно денонощие, “луната” преминава 12 енергийни центъра. Следователно за 24 часа имаме 12 нечетни трансформации на енергията Прана. Всяка от тези две прани /слънчева и лунна/ минава през енергийните центрове в дадена област на тялото.                                                                                                                С преминаването на лунарния поток на дясно от гръбначния стълб, дъхът излиза от дясната ноздра. И докато Прана се намира в задната част на тялото, енергиите се превръщат от Ваю на Апас. При преминаване на Прана в предната част на дясната половина, енергиите се променят от Апас пак във Ваю. Когато Прана навлезе в сърцето, в носа не се усеща излизащ дъх. Когато от сърцето Прана продължи на ляво, дъхът започва да излиза от лявата ноздра. И докато Прана се намира в предната лява част на тялото, енергиите се трансформират от Ваю в Апас. Този процес продължава докато Прана достигне гръбначния стълб. Тогава се включва и Сушумна. Това са равномерните трансформации на Прана, които протичат при отлично здраве. Благодарение на импулса изпратен до индивидуалната Прана от енергията на Слънцето и Луната, тя функционира по този начин непрестанно. Ако Прана промени своя всекидневен ход, това води до нарушаване баланса между положителните и отрицателните потоци. Тази схема на движението на индивидуалната Прана важи и за останалите зодии. Всеки един гръбначен прешлен представлява определен ден от месеца, т.е. на 10-то число от месеца, Прана ще е на 10-я прешлен от гръбначния стълб… И така всеки Божи ден… Будуването е положителното състояние на Прана, сънят е отрицателното, а сънуването ги свързва. Докато сме будни соларния поток се движи в положителна посока, а до настъпването на нощта той е обхванал цялото тяло на човека. Човека е натрупал толкова много енергия, че органите на осезанието и на действието не са в съзвучие с външния свят. Тогава човек заспива. Ако в този момент положителния поток надхвърли нормалните си граници, ще настъпи смърт, тогава Прана ще прекъсне връзките с материалното тяло. Но в мига в който Прана напуска сърцето, мястото й заема отрицателния поток, който започва да неутрализира действието на положителния. Когато Прана достигне гръбначния стълб, следствията от действията на положителния поток са изчезнали и човек се събужда. Ако в този миг интензитетът на отрицателния поток поради някаква причина надхвърли обичайните граници, ще последва смърт. Но в този миг в полунощ навлиза положителния поток и започва да уравновесява ефекта от предишния. Така балансът на двата потока подържа единството на душата и тялото. Когато единият вземе надмощие, настъпва смърт. Според ведантистите има два вида смърт: положителна или гръбначна и негативна или сърдечна. Ако по някаква причина Прана се оттегли от дадена част в тялото, тази област губи жизнените си сили. Това е локална смърт. Именно по този начин се загубва слуха, говора, зрението и т.н.. Симптомите на общата смърт са подобни. Когато единият от двата потока вземе превес, Прана се събира в Сушумна и не напуска тялото. В този момент жизнените сили на организма започват да гаснат. Колкото по-отдалечен е даден орган от центровете сърце и мозък, толкова по-бързо умира той. Така пулсът изчезва първо в периферните области, а после все по-близо и по-близо до сърцето, докато накрая изобщо спрем да го усещаме. Смъртта е един навик на тялото. Никой не може да живее в едно и също тяло завинаги. То подлежи на промени - смърт и разлагане. “Понеже са се вкопчили в телата си, много малко хора узнават техниката за постигане на свобода. Щом веднъж научиш правилната техника на медитация, ти вече владееш функционирането на тялото, ума и съзнанието. Чрез Праната и дъха се установява една връзка между ума и тялото. Когато дъхът спре да функционира, връзката се скъсва и това отделяне се нарича смърт. Но Ти продължаваш да съществуваш” /Бабаджи/. В древните йогийски писания се казва, че има определен начин по който трябва да се напусне тялото. Описват се 11 “порти”, през които могат да излязат фините енергии или Прана. Йогата се научава да напуска през портата наречена Брахма-рандхра, разположена зад фонтанелата на върха на главата. Казва се, че онзи, който премине през тази порта, запазва съзнание и познава отвъдния живот, точно като познава този. Техниките на умиране, които йогите използват са много методични, безболезнени и съзнателни. Необичайни са за хората, но не и за Хималаите. Това не е като да се самоубиеш, а е точно определен процес или начин да се напусне това тяло, което вече не е инструмент за просветление. Такова тяло се смята за бреме - една пречка, която може да възпрепятства пътя на умиращия, докато преминава през огромния запас от спомени. Само онези, които не са вещи по висшите техники приемат нормалните методи за умиране. Те са много по-нисши в сравнение с йогийските методи. Свами Рама казва, че раждането и смъртта са две събития в живота, които хималайските мъдреци смятат за много незначителни. Мъдрецът и йогата не се безпокоят от маловажни събития като смъртта и раждането. Да се освободиш от всички страхове - това е първото послание на хималайските мъдреци. Според същият автор, високо усъвършенстваните йоги и мъдреци не остаряват и могат да живият колкото си искат.                                

                                                                                                     Индивидуалната душа може доброволно да напусне тялото и дори да влезе в друго. Едно от свещените писания нарича този процес с името “пара-кая-правеша”. Факт е, че за един вещ йога не е нито необичайно, нито невъзможно да смени тялото си, стига да намери подходящо ново тяло. Бабаджи споделя, че има три категории същества:  Абсолютното същество, господарят на Вселената.  Мъдреците, които имат власт над раждането и смъртта и които са полубезсмъртни същества. Те се раждат и умират по своя воля.  Обикновените хора, които не господстват над живота и смъртта. За тях смъртта е постоянен страх, който се спотайва в умовете и сърцата им. Тези невежи хора страдат.                                                                  

1. Какво са духове? 

Когато един човек умира само неговото осезаемо тяло (стуладеха) престава да съществува. Неговото неосезаемо тяло (състоящо се от подсъзнателния ум, интелект, его и душа, т.е. минус физическото тяло) обаче продължава да съществува и се движи към другите региони на универсума. Някои от тези фини (неосезаеми) тела се превърщат в духове. Духовете по дефиниция отговарят на всички от следните критерии:

• Те са фини (неосезаеми) тела.
• Те принадлежат на региона Чистилище (Буварлок) или на един от седемте региони на Ада (Патал), но те също  се намират и ​​в региона Земя (Булок). Това е така, защото духовете от по-фините региони на универсума могат да пътуват до по-груби такива като Земята

• Те не съществуват в положителните региони на универсума т.е. Рая (Сварга) и по-горе.
• Те имат неизпълнени желания, като глад за секс, алкохол (неща, които те могат да изпитат само чрез осезаемото тяло), отмъщение и т.н.
• Те извличат удоволствие от упражняване на контрол и измъчване на хората и другите фини тела. Тяхната основна цел е съобразена с привеждане на неправда в обществото.

Финото тяло на човек след физическата смърт се определя като дух, ако неговите характеристики и намерения съвпадат с горепосоченото. Не съществува специален процес като такъв, който те преминават, за да се превърнат в дух.                               

 

2. Какво решава къде отиваме и какво ще станем след смъртта?

Когато умрем, нашият курс в задгробния живот се определя от редица фактори. Тези фактори включват:

• Броят и видът на импресиите, които са създадени в под-съзнанието в зависимост от това как сме живели живота ни. Обърнете се към статията за впечатленията в ума ни, които решават основния ни характер и личност.
• Нашето его: Тук думата “его” се използва в духовен контекст. В допълнение към ежедневната му употреба като самочувствие и самостоятелно самонадеяност, това също така включва отношението на дуалността с Бога. Двойствеността означава, мисли за себе си като имащ отделно съществуване от Бога. Егото е функцията на степента, в която ние се идентифицираме с нашите пет сетива, ум и интелект, вместо идентифициране с душата или Бог вътре в нас.
• Видът на дела, извършени по време на нашия живот.
• Степента и вида на духовна практика, която сме вършили по време на нашия живот.
• Нашата Съдба
• Видът на смъртта – естествена и спокойна, насилствена или случайна.
• Видът на погребение.
• Ритуалите спрямо Духовната наука, извършени от нашите потомци след смъртта ни, за да ни помогнат в нашия живот след смъртта.

3. Кой е вероятно да се превърне в дух? 

По-вероятно е хората да станат духове след смъртта си, когато

• Те имат много неизпълнени желания.
• Много личностни дефекти, като гняв, страх, алчност и т.н.
• Много негативни впечатления в ума.
• Високо его.
• Те са увредили другите и имат основен характер на нараняване на другите.
• Те не разполагат с духовна практика, състояща се от прогресивно ниво на предаване на ума, тялото и интелекта, вършена с намерението на реализация на Бог.

Самащи духовно ниво се отнася до духовното нивото, достигнато чрез духовна практика в името на обществото (самащи садна), докатовиащи духовна практика се отнася до духовното ниво постигато чрез индивидуална духовна практика (виащи садна). В настоящите времена, духовен напредък в името на обществото, има 70% значение, докато индивидуална духовна практика има 30% значение.

Само хора, които са достигнали 50% (самащи) или 60% (виащи) духовно ниво и имат ниско его са в състояние да пристъпат към по-високите региони на Рая и отвъд и не стават духове. Останалата част от човечеството, когато умрат, намират себе си в регионите на Чистилището и Ада. Повечето фини тела в региона Чистилище е силно вероятно да станат духове. Всички фини тела в Ада са духове.

В действителност, дори и ако човек е джентълмен, но не разполага с достатъчно духовна сила чрез духовна практика, вероятно ще се превърне в дух, когато ще умре. Това е така, защото той е нападнат от духове на по-високо ниво и е контролиран от тях. Точно както на Земята, и в другите региони на универсима също, “моща е право”, и само най-силните оцеляват. Духовете (демони, дяволи, негативни енергии и т.н.) на по-високо ниво, с тяхната висока духовна сила, правят фините телата на “джентълмена” с по-ниска духовна сила, да правят неща против волята си,и по този начин косвено ги правят духове. През определен период от време, финото тяло на “джентълмена” същo се поддава и се превръща в дух, намиращ удоволствие в измъчването на хората или изпълнение на техните светски желания чрез обладаване на хората.

Поуката тук е, че ако ние не извършваме духовна практика, в съответствие с универсалните шест основни принципа на Духовността и не намалим нашето его, тогава вероятността да станем духове, след смъртта ни е много висока.

4. Кой няма да се превърне в дух? 

Те обикновено са хора, които:

• Вършат духовна практика с намерение за постигане на реализация на Бог (последното в духовния растеж).
• Имат по-малко импресии в ума, по-малко личностни дефекти и т.н.
• Имат нисъко его.
• Са над 50% (самащи) или 60% (виащи) духовно ниво.

Когато такива хора умират те се движат към по-високите региони, т.е. Рая и отвъдното. Духовете не могат да им повлияят или да ги поробят поради своята духовна сила и закрила от Бога.

5. Духовно ниво и духове 

През целия раздел за духове, ние имаме предвид по-високо ниво на духове, които имат много духовна енергия в резултат на интензивна духовна практика и покаяние. В резултат на това, те имат високодуховно ниво и много духовна сила. Това може да изглежда противоречиво, както някой може да попита: “Как може някой да се превърне в дух, когато има високо духовно ниво?” Духовната сила на Светец на 70% духовно ниво и по-висш дух като един фин магьосник (мантрик) от петия регион на Ада могат да бъдат еднакви. Въпреки това значителните разлики между тях са:

• Светецът върши духовна практика, с намерение да предаде тялото, ума, богатството, егото и т.н. на Бога, така че да се слее с Него.
• Супериорния дух или лице с висока духовна сила (който след смъртта се превръща в дух) върши духовна практика, с намерение за получаване на свръхестествени сили, така че да играе “Бог” и по този начин има много его.

Светецът се идентифицира повече с принципа на Бог или душата отвътре. Финия магьосник, от друга страна е много горд от факта, че той има духовната сила и се отъждествява с егото си, т.е. петте сетива, ума и интелекта.                                  Spiritual Science