Саудитски духовник разбърка всички астрономични закони с твърдението си, че не Земята обикаля Слънцето, а то нея.
На въпрос на студент по време на лекция дали Земята е в покой или в движение, шейх Бандар ал-Хайбари отговори: "Неподвижна е и не мърда", предаде телевизия "Ал Арабия". След като сподели твърдението си, той го подкрепи с цитати на други духовници и избрани религиозни изявления. Но най-спорното във всичко това бе визуалната подкрепа на теорията му, при която използва запечатана чаша с вода.
Духовникът обясни, че няма как да бъде осъществен полет със самолет до Китай, ако Земята се движи.
В друго свое изявление шейх Бандар ал-Хайбари обяви, че човек не е стъпвал на Луната, отричайки видеокадрите на НАСА, наричайки ги "продукт на Холивуд".
Копирано от standartnews.com Законът на Нютон за гравитацията ни казва още, че колкото по-раздалечени са телата, толкова по-малка е силата.
Нютоновият закон за гравитацията сочи, че гравитационното привличане на една звезда е точно една четвърт от това за същата звезда на половината разстояние. Този закон предсказва орбитите на Земята, Луната и планетите с голяма точност. Ако законът твърдеше, че гравитационното привличане на една звезда намалява по-бързо с нарастване на разстоянието, орбитите на планетите нямаше да са елиптични и те биха се движили по спирала към Слънцето. Ако то намаляваше по-бавно, гравитационните сили от далечните звезди щяха да преобладават над земната гравитация.
Голямата разлика между идеите на Аристотел и на Галилей и Нютон се състои в това, че според Аристотел съществува едно предпочитано състояние на покой, което всяко тяло заема, ако не бъде приведено в движение от някаква сила или импулс. По-конкретно той смятал, че Земята е в покой. Но от законите на Нютон следва, че няма един единствен критерий за покой. Можем еднакво уверено да твърдим, че тялото А е в покой, а тялото Б се движи с постоянна скорост по отношение на А, както и че тялото Б е в покой, а тялото А се движи. Така например, ако за момент изключим въртенето на Земята и обикалянето й около Слънцето, можем да кажем, че Земята е в покой и че върху нея в посока север пътува влак със скорост 90 мили в час, или че влакът е в покой, а Земята се движи на юг с 90 мили в час. Ако експериментираме с движещи се тела във влака, всички закони на Нютон ще са в сила. Така например, ако играем пинг-понг във влака, ще установим, че топката спазва законите на Нютон също както топка върху маса на релсите. Така че не бихме могли да твърдим кое се движи — влакът или Земята Земята се движи в слънчевата система, слъцето се движи в галактиката, а самата галактика също се движи във Вселената.
Всичките тези движения се базират на повтарящи се цикли. Освен Земята в слънчевата система има и други планети. Те от своя страна си имат спътници. Движението на всичките тези тела се базират на повтарящи се цикли с различна продължителност. Изучаването и анализирането на закономерностите при съпоставяне между между различните цикли, може да служи като метод за определяне на събития и явления, които ще се случат в бъдеще време. Също така на базата на циклите може да се изучават минали събития назад във времето. За тези които не схващат един пример: Едно денонощие може да се разгледа като един цикъл през който слънцето изгрява и залязва. На базата на този цикъл аз мога да предскажа бъдещето, като кажа, че на другия ден ще се случи същото - слънцето отново ще изгрее и след това ще залезе. Денонощието е цикъл със сравнително малък период. Ако аз имам знанията за събитията и явлениета, които се случват за един по-голям цикъл с период от 200 години например, ще мога да предскажа неща които ще се случат след смъртта ми. Именно в това се е изразявал напредъка на цивилизацията на Маите - те са си задава ли въпроса къде се намираме? И първото логично нещо което ще направи човек е да почне да наблюдава небето и закономерностите в циклите на набесните тела, които се движат. Пътят на Слънцето през галактиката е синусоида и като се насложи с това на Земята става спирала,която тръгва от някакво положение надолу достига някаква долна точка и след това тръгва да навива нагоре до изходното си положение.И всъщност след един пълен период на синусоидата Земята ,ще опише двойна спирала досущ като тази на ДНК молекулата. Парабрахман кара творението, инертната Природа (Пракрити) да се появи. От Ом (Пранава, Словото, проявлението на Всемогъщата Сила) произлизат Кала, Време; Деша, Пространство; и Ану, Атома (вибрационна структура на творението).Проявлението на Всемогъщата Сила (Отблъскване и неговото допълващо изразяване, Всезнаещото Усещане или Любов, Привличането) е вибрация, която се проявява като особен звук: Словото, Амен, Ом. В неговите различни аспекти Ом представлява идея за промяна, която е Време (Кала), във Вечно-Неизменното; и идея за разделяне, което е Пространство (Деша), във Вечно-Неделимото. Произтичащият ефект е идея за частици – безбройните атоми (патра или ану)Тези атоми се наричат трон на духът. Тези четири – Словото, Времето, Пространството и Атомът – са следователно едно и също,и по същество нищо друго освен обикновени идеи (илюзия). Тази проява на Словото (ставайки плът, външна материя) създаде този видим свят, Мая. Така Словото (Амен, Ом), бидейки проява на Вечната Природа на Всемогъщия Баща или Неговия Собствен Аз, е неделима от Бога и нищо друго освен Самият Бог.
На въпрос на студент по време на лекция дали Земята е в покой или в движение, шейх Бандар ал-Хайбари отговори: "Неподвижна е и не мърда", предаде телевизия "Ал Арабия". След като сподели твърдението си, той го подкрепи с цитати на други духовници и избрани религиозни изявления. Но най-спорното във всичко това бе визуалната подкрепа на теорията му, при която използва запечатана чаша с вода.
Духовникът обясни, че няма как да бъде осъществен полет със самолет до Китай, ако Земята се движи.
В друго свое изявление шейх Бандар ал-Хайбари обяви, че човек не е стъпвал на Луната, отричайки видеокадрите на НАСА, наричайки ги "продукт на Холивуд".
Копирано от standartnews.com Законът на Нютон за гравитацията ни казва още, че колкото по-раздалечени са телата, толкова по-малка е силата.
Нютоновият закон за гравитацията сочи, че гравитационното привличане на една звезда е точно една четвърт от това за същата звезда на половината разстояние. Този закон предсказва орбитите на Земята, Луната и планетите с голяма точност. Ако законът твърдеше, че гравитационното привличане на една звезда намалява по-бързо с нарастване на разстоянието, орбитите на планетите нямаше да са елиптични и те биха се движили по спирала към Слънцето. Ако то намаляваше по-бавно, гравитационните сили от далечните звезди щяха да преобладават над земната гравитация.
Голямата разлика между идеите на Аристотел и на Галилей и Нютон се състои в това, че според Аристотел съществува едно предпочитано състояние на покой, което всяко тяло заема, ако не бъде приведено в движение от някаква сила или импулс. По-конкретно той смятал, че Земята е в покой. Но от законите на Нютон следва, че няма един единствен критерий за покой. Можем еднакво уверено да твърдим, че тялото А е в покой, а тялото Б се движи с постоянна скорост по отношение на А, както и че тялото Б е в покой, а тялото А се движи. Така например, ако за момент изключим въртенето на Земята и обикалянето й около Слънцето, можем да кажем, че Земята е в покой и че върху нея в посока север пътува влак със скорост 90 мили в час, или че влакът е в покой, а Земята се движи на юг с 90 мили в час. Ако експериментираме с движещи се тела във влака, всички закони на Нютон ще са в сила. Така например, ако играем пинг-понг във влака, ще установим, че топката спазва законите на Нютон също както топка върху маса на релсите. Така че не бихме могли да твърдим кое се движи — влакът или Земята Земята се движи в слънчевата система, слъцето се движи в галактиката, а самата галактика също се движи във Вселената.
Всичките тези движения се базират на повтарящи се цикли. Освен Земята в слънчевата система има и други планети. Те от своя страна си имат спътници. Движението на всичките тези тела се базират на повтарящи се цикли с различна продължителност. Изучаването и анализирането на закономерностите при съпоставяне между между различните цикли, може да служи като метод за определяне на събития и явления, които ще се случат в бъдеще време. Също така на базата на циклите може да се изучават минали събития назад във времето. За тези които не схващат един пример: Едно денонощие може да се разгледа като един цикъл през който слънцето изгрява и залязва. На базата на този цикъл аз мога да предскажа бъдещето, като кажа, че на другия ден ще се случи същото - слънцето отново ще изгрее и след това ще залезе. Денонощието е цикъл със сравнително малък период. Ако аз имам знанията за събитията и явлениета, които се случват за един по-голям цикъл с период от 200 години например, ще мога да предскажа неща които ще се случат след смъртта ми. Именно в това се е изразявал напредъка на цивилизацията на Маите - те са си задава ли въпроса къде се намираме? И първото логично нещо което ще направи човек е да почне да наблюдава небето и закономерностите в циклите на набесните тела, които се движат. Пътят на Слънцето през галактиката е синусоида и като се насложи с това на Земята става спирала,която тръгва от някакво положение надолу достига някаква долна точка и след това тръгва да навива нагоре до изходното си положение.И всъщност след един пълен период на синусоидата Земята ,ще опише двойна спирала досущ като тази на ДНК молекулата. Парабрахман кара творението, инертната Природа (Пракрити) да се появи. От Ом (Пранава, Словото, проявлението на Всемогъщата Сила) произлизат Кала, Време; Деша, Пространство; и Ану, Атома (вибрационна структура на творението).Проявлението на Всемогъщата Сила (Отблъскване и неговото допълващо изразяване, Всезнаещото Усещане или Любов, Привличането) е вибрация, която се проявява като особен звук: Словото, Амен, Ом. В неговите различни аспекти Ом представлява идея за промяна, която е Време (Кала), във Вечно-Неизменното; и идея за разделяне, което е Пространство (Деша), във Вечно-Неделимото. Произтичащият ефект е идея за частици – безбройните атоми (патра или ану)Тези атоми се наричат трон на духът. Тези четири – Словото, Времето, Пространството и Атомът – са следователно едно и също,и по същество нищо друго освен обикновени идеи (илюзия). Тази проява на Словото (ставайки плът, външна материя) създаде този видим свят, Мая. Така Словото (Амен, Ом), бидейки проява на Вечната Природа на Всемогъщия Баща или Неговия Собствен Аз, е неделима от Бога и нищо друго освен Самият Бог.
Геометричната ТОЧКА – е най-простия, несъвършен, абстрактен, неопределен, относителен, безформен, неделима и най закривен геометричен елемент с нулево измерение, нулева симетрия, начало на всички геометрични елементи без спин без маса.Това определение води до издигане на хипотезата, че обективно съществуващата точка е оня първичен, неделим, не сътворим и не унищожим Демокритов атом стоящ в началото на всичко съществуващо и развиващо се. Така че обективно съществуващата точка поради нейните занулени параметри вече не е пространство, а се явява като четвъртото измерение, времето, от което започва раждането на геометричното пространство като съществуване и развитие на света. Ако фундаменталната частица е само една, тя не би могла да взаимодейства сама със себе си и няма да има възможността да структурира материята.С частица и античастица подчинявайки се на Антисиметрията само така може да се стигне до взаимодействие.Ограничението за делимост на Материалната субстанция се определя по необходимост от нейната безструктурност, което я прави безформена, защото няма как и няма на какво да разделим нещо безструуктурно .Ако допуснем, че делимостта е безкрайна, тогава няма да има начало, а без начало не може да има постоянство и цялост на съществуването. Също така при такава делимост няма откъде да започне развитието, а ще има вечно движение към малката безкрайност с постоянно приближаване до абсолютното нищо. Така че развитие, съществуване и управление на духовният свят без начало не може да има, както не може да има развитие, съществуване и управление на този свят и при постоянна промяна на началото, което предполага безкрайната делимост. Това са причините това начало, да е неделимо, да е неразумно, несътворимо и неунищожимо, но с потенциални свойства за развитие.Така субстанционалните /идеални/материални частици и античастици са единствените точковидни, безтруктурни, безформени елементарни частици с потенциални свойства за съществуването, развитието и закономерното управление на света и достигане до разум Законите на симетрията,са по висши от законите на битието а промяна на посоката води до промяна на качеството.Безформените точковидни частици и античастици са огледални двойници, които се подчиняват на Антисиметрията и представляват Съвършената материална /нематериална/точка, първопричина и начало на всички неща или на всички материални структури и форми. Веднага възниква въпросът за създателя и сътворението на Съвършената материална точка или нейните носители субстанционалните частица и античастица.Така определените потенциални свойства на Съвършената субстанция точка я прави не сътворима и не унищожима. Защото тяхната неделимост и безформие не могат да бъдат създадени или унищожени .Несътворимостта и неунищожимостта на тази субстанция /точка/се определя от нейната безструктурност и безформие или от същността на Идеалната материална точка. Ето защото никой не може да сътвори и унищожи Идеалната/енергийна/точка – същност на духовната субстанция. Така че прото субстанцията може да бъде идеална, но тази идеалност не съдържа разум/поне в началото/ поради простотата на своята безструктурност и безформие. Излиза, че простотата на Материалната идеална точка е несътворима и не унищожима, а е сътворима и унищожима само организираната сложна структурирана от нея. Ето че на това фундаментално ниво липса разум, който да бъде носител на първично съзнание, дух и идеалност на мисълта, а съществува най-простта материална, неделима, безформена и точковидна субстанция с неразумен потенциал за развитие. При това положение на фундаменталната субстанция отпада нуждата от сътворението и, и сътворението на света до този момент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар