СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА .c.Умът.От нереалното към реалното

"Сложете желязо в разпалена пещ. То става червено като огън. Когато го махнете, червеният му цвят избледнява. Ако искате то да е винаги червено, трябва винаги да го държите в огъня. Така, ако искате разумът да е винаги зареден с брахмична мъдрост, той трябва да е винаги в контакт с брахмичния огън на знанието чрез постоянна и усилна медитация. Трябва да поддържате непрекъснат притока на брахмично съзнание. Ако можете да медитирате половин час, ще можете да се заредите със спокойствие и духовна сила. Това е  полезността на медитацията. Тъй като в ежедневието си ще се срещате с различни хора и с особени характери, почерпете сила и спокойствие от медитацията. Тогава няма да имате неприятности и грижи." Свами Шивананда "Практикуване на йога" До медитацията не се стига лесно. Красивото дърво расте бавно. Трябва да се изчакат цъфтежа, зреенето и едва тогава да се вкуси плодът на върховното блаженство. Цветът на медитацията е едно неизразимо спокойствие, което прониква в цялото битие. Плодът й е блаженството на свръхсъзнателното състояние, неподлежащо на описание, защото човек става То, слива се с Него, и не може да каже нищо за Него. Където и да броди човек, от най-низкото до най- святото място, умът му бива удовлетворен само когато се отдръпне от света и докосне вътрешната тишина.                                                                                                                                     .c.Умът: господар или слуга?                                                                                                                                                                        Ние се втуркаме да търсим непознати преживявания, но всяко място в света е едно и също. Единственото място, където наистина можем да намерим разлика, е в ума; той ни придружава където и да отидем. Едва години след непрекъснато отдръпване на ума от външния свят човек може да достигне миг неизразим покой. Няма лесен път за постигането му - десет лесни урока, както често си представят на Запад днес, не съществуват. Много западни учени не разбират напълно теорията за господството на разума над материята. Твърде често те слагат знак за равенство между контрола на ума и различните негови закони, наркотиците и техниките за обратна биовръзка. Те не съзнават, че душата стои над ума и тялото, които използва за свой израз и развитие. Докато не бъде разбрана силата на душата над живата и нежива материя, в научния свят ще цари все по-нарастващо объркване. И тялото, и умът трябва да се приспособяват и съобразяват с новите ситуации на заобикалящата ги среда, както и с новите нива на осъзнатост, за да може човек да се развива и да достигне окончателното си освобождение. Според Западната традиция поведението на тялото често се свързва само с общоприетите физически закони. Явления като астрално проектиране, виждане без очи, чуване без уши, телепатично общуване или извиване на лъжица с мисловни вълни се смятат за извън обсега на рационалното възприятие. Но медитиращият, който практикува настройване към интуитивните си способности, понякога постига тези явления и ги възприема по-лесно. Те не са по- чудотворни от проектирането на образ и звук до далечни места чрез радиовълните. Съзнателният контрол над сърцето и функциите, които се смятат за извън обсега на волята, както и извънсетивните възприятия, астралните пътувания, астралното тяло и неговите НАДИ, ПРАНА и КУНДАЛИНИ са общоприети факти според Източния начин на живот и мислене. Контролът върху ума е особено трудна задача. Умът настоява да скочим, когато той каже, да ядем, когато той иска; ако иска цигара, ни подбужда да запалим, колкото и неудобно да е. Желанията му са неутолими, а едно изпълнено може да породи стотина други. Имало един монах, който се оттеглил в пещера в Хималаите. Той имал само две неща - набедрената превръзка, която носел, и още една резервна. Веднъж бил отишъл да помоли за храна в далечно село, и като се върнал, видял, че резервната му набедрена превръзка била изядена от плъх. Той си купил друга - но се случило същото. Тогава монахът си купил котка и така се отървал от плъха. Но за котката трябвало мляко. В индийските села е трудно да се купи мляко, и тъй като ежедневното ходене за мляко щяло да му отнеме твърде много време, монахът си купил крава. Не е лесно човек да гледа и храни крава, да се занимава с котка и да следва интензивна духовна практика. Понеже имал нужда от помощ, отшелникът се оженил-и всичко, от което се бил отрекъл, се върнало.                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Човек трябва винаги да бъде нащрек: едно желание може да се умножи и да разруши и най-добрите намерения. Тайната за овладяване на тиранията на ума е да се откажем от играта. Чрез постоянен контрол над мисловните вълни или като ги наблюдаваме, но без да се идентифицираме с тях, ние можем да ги ограничим и в крайна сметка да ги спрем. Когато при медитация мисловните вълни са успокоени,се разкрива истинското Аз и човек изпитва Космичното Съзнание. Целта на човешкия живот е именно осъществяването на Единството на цялото съществуване -проявено и непроявено. Единството вече съществува. Това е истинската природа на човека, която обаче е забравена поради невежество. Отстраняването на това було на невежеството - че сме ограничени в тяло и ум - е главната цел на всяка духовна практика. Ако в тъмна стая счупим паница, в която има лампа, тъмнината веднага ще се разпръсне и в стаята ще стане светло. Чрез постоянна медитация върху Аза се отстранява отъждествяването с тялото и ума, разрушава се невежеството и върховната светлина на АТМАН грейва навсякъде. За да осъзнаем единството, трябва да се откажем от идеята за многообразието. Трябва непрекъснато да подхранваме мисълта, че всяка личност съществува навсякъде и че е всесилна. В единството няма желания; няма емоционално привличане и отблъскване; има само стабилно, постоянно, спокойно, вечно блаженство. Духовното освобождение означава достигане на това състояние на единство. Желанието за освобождене само по себе си е безпредметно, тъй като безкрайната свобода вече съществува като истинската същност на човека. Всяко желание за потомство, богатство и щастие в този или в следващия свят, и дори самото илюзорно желание за освобождение трябва да бъдат изоставени - в този или в следващия живот. Чрез чиста и безстрастна воля всички действия трябва да бъдат насочени към целта. Затова към плодовете на медитацията не трябва да се стремим нетърпеливо. Много месеци трябва да изминат, преди умът да узрее достатъчно и да бъде пречистен, за да има видим напредък.                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Постоянното усилие да чувстваш, че ти си Всичко, може и трябва да се практикува и при най-активна работа. Нека умът и тялото да действат - но трябва да чувстваш, че си над тях, като контролиращ ги наблюдател. Не се отъждествявай с тях. Ако сетивата са изцяло под контрол, човек може да намери съвършен мир и усамотение дори в най-шумното и нй-оживено мчясто в големия град. Ако сетивата са неспокойни и няма достатъчно сила да ги отдръпне, човек няма да намери спокойствие дори в уединена хималайска пещера. В началото човек трябва съзнателно да седне и да медитира, за да изпита чувството за единство. Чрез стабилността на позата и ума това става сравнително лесно; при по-оживена дейност е по-трудно. Но човек трябва винаги да практикува. Иначе напредъкът е твърде слаб. Няколко часа, прекарани в медитация върху отъждествяване с Всичко, докато през целия ден човек се отъждествява с тялото и ума, не водят към бърз или значителен напредък.                                                                                                                                                                                                        .c.От нереалното към реалното                                                                                                                                                                   Медитацията е изживяване, което не може да се опише - така както на слепец не може да се опишат цветовете. Всички обикновени преживявания са ограничени по време и пространство и от закона за причината и следствието. Нормалното осъзнаване и разбиране не прескача тези граници. Ограниченото преживяване не може да бъде трансцедентално, тъй като е затворено в границите на минало, настояще и бъдеще. Тези понятия за време са недействителни, защото са непостоянни. Безкрайно малко и отлитащо, настоящето не може да бъде обхванато. В настоящето не съществуват нито бъдеще, нито минало - затова те са нереални. Ние живеем в илюзия. Състоянието на медитация надхвърля всички тези ограничения. В него няма нито минало, нито бъдеще - само съзнание за АЗ СЪМ във вечното СЕГА. Това съзнание е възможно само когато всички умствени вълни са успокоени и умът не действа. Най-аналогично до това състояние е дълбокият сън, в който няма време, пространство  или причинност. Но медитацията се отличава от него, защото той обхваща преживяване в празнотата. Тя е по-скоро състояние на интензивно, ясно осъзнаване, и променя психиката из основи. По тези причини и понеже действа на свръхсъзнателно, а не на подсъзнателно ниво, тя не бива да се смесва с хипнозата. Медитацията е източник на действителна почивка. Истинският дълбок сън е рядкост. Дори при сънища умът е активен, макар да действа неуловимо. Затова когато човек спи, почивката му всъщност е малка. Тя е много повече при медитацията, когато умът е напълно концентриран, далеч от обекти и близко до Атман, Аза. Тя е продължителна, духовна, благодатна почивка, която трябва да бъде изживяна. Така времето, необходимо за сън, постепенно намалява до 3 - 4 часа. На чисто физическо ниво медитацията подпомага удължаването на анаболния процес на растеж и поддържане на тялото и забавя катаболния процес - на разпадане. Обикновено анаболният процес преобладава в тялото до 18-год. възраст. Между 18 и 35 год. започва катаболния процес. Поради вродената рецептивност на клетките на тялото към нейните благоприятни вибрации, медитацията значително забавя разпадането. Едва наскоро учените започнаха да осъзнават отношението между ума и клетките. До преди няколко години те твърде скептично реагираха на йогийските демонстрации на умствен контрол върху такива предполагаемо неволеви функции като сърцебиене, дишане и кръвообращение. Те смятаха, че вегетативната нервна система е независима от съзнателните умствени процеси. Но сега техниките за обратна биовръзка доказват, че повечето телесни функции могат да бъдат контролирани чрез концентрация. Съвременните изследвания подчертават факта, че умът може да контролира дейността на една отделна клетка, както и на група от клетки. Всяка от клетките на тялото се управлява от инстинктивен, подсъзнателен ум. Всяка има и индивидуално, и колективно съзнание. Когато мислите и желанията се вливат в тялото, клетките се активират и тялото винаги се подчинява на груповото изискване. Медитацията е силно ободряващо средство. При нея, общо взето, има огромно увеличение на притока на енергия към отделните клетки. Както отрицателните мисли могат да ги замърсят, така положителните ги подмладяват и забавят разпадането. Прониквайки във всички клетки, вибрациите могат да предотвратят и излекуват болести. Медитацията ободрява и ума, и нервите. Успокояващите вълни, които тя поражда, влияят благотворно върху тях и дълго време умът остава положително настроен. Така той управлява вътрешния мир и въздейства положително върху физическото здраве, бързината на умствените процеси и спокойствието. Всеки индивид притежава присъщи нему латентни способности. В този си живот от предишните съществувания той донася склад от сила и знания. По време на медитацията тези неподозирани способности изплуват. Също така в ума и в нервната система стават промени, тъй като се формират нови течения, канали, вибрации и клетки. В допълнение към новите усещания и чувства човек придобива и нов начин на мислене, нов възглед за вселената и представа за единството. Отрицателните тенденции изчезват и умът се стабилизира. Човек се радва на идеална хармония, безоблачно щастие и постоянен покой. С медитацията идва освобождението от страха от смъртта. Повечето хора смятат, че смъртта е краят на съществуването, но всъщност тя означава само унищожение на настоящето име и форма. Колкото по- голямо е отъждествяването с името и формата, толкова по-голям е страхът. Чрез медитацията се развива дистанциране от име и форма. Чрез нея човек съзнава вечно променящия се характер на тялото и на света на явленията. Като разбира ефемерността на всичко, човек съзнава и невъзможността да се придържа към каквото и да е, включително и към своето обременително отъждествяване с егото. Когато изчезне тази необходимост да се обхване всичко, когато изчезне страхът, че ще загубим онова, което всъщност никога не сме притежавали, тогава безсмъртието е в границите на постижимото. Онзи, който медитира редовно, развива динамична и магнетична индивидуалност. Хората, които влизат в контакт с него, не могат да не се повлияят от неговата веселост, силно слово, блестящи очи, здраво тяло и неизтощима енергия. Както бучка сол се разтваря във водата и я осолява, така духовната аура на медитиращия прониква в умовете на другите. Хората черпят от него радост, спокойствие и сила. Те се вдъхновяват от думите му, а само от контакта с него умовете им се извисяват. Напредналият йоги, медитиращ в самотна хималайска пещера, може да помогне на света много повече от онзи, който с красиви думи се моли от трибуната. Както звуковите вибрации пътуват в пространството, така неразрушимите духовни вибрации на медитиращия преминават огромни разстояния и носят спокойствие и сила на хиляди хора.                                                                                                                                                         .c.Диви коне                                                                                                                                                                                                   За да се достигне състоянието на медитация е необходмо много време, тъй като умът е като див кон, съпротивляващ се на всички опити за опитомяване. Необходими са дисциплина, ред и специфични техники, както и упоритост. Най-напред умът прибягва към трикове, извъртания и се бунтува, а напредъкът е бавен и труден. Затова човек трябва да познава неговите машинации. Като част от напредъка на самоизследването и овладяването на подсъзнателно ниво той може предварително да се подготви. Едно от средствата за противопоставяне на множеството трикове на ума е възпитаване на подсъзнателния ум, най-покорния потенциален слуга. Тази чудесна сила може да бъде използвана от всеки, стига той да опита. Тъй като не може да разсъждава, подсъзнанието само изпълнява заповеди. Доверието е най-важният фактор, за да го развием. Съмнения в силата на подсъзнателния ум само намаляват неговата ефективност. Тази присъща нам сила, която може да бъде разрушена и замърсена от наркотици и алкохол, обикновено е  неизвестна като практически инструмент. Свами Шивананда осъзна скритите му възможности и в книгата си "Концентрация и медитация" писа: "Подсъзнателният ум никога не си почива. Дори по време на сън той пресява, анализира и сравнява информацията и изпълнява команди. Голяма част от подсъзнателния ум съдържа потиснати преживявания, които могат да бъдат извлечени до повърхността на съзнателния ум чрез концентрация. Той е хранилище на спомени - не само от това, но и от предишни съществувания. Всичко, което сте наследили, което сте видяли, чули, опитали, прочели, познали, на което сте се насладили в този живот и в предишните, е скрито в него. Чрез усъвършенстване на техниката за управление на подсъзнателния ум цялото това знание може да бъде извлечено. Когато не сте в състояние да решите даден проблем - личен, философски или научен, наредете на подсъзнанието да стори това вместо вас. Ако подходите към него с пълно доверие, то ще ви даде правилния отговор. Нареждането трябва да бъде формулирано с ясни и прости думи, без да се допуска двойнственост. Ако решението не изплува след нощния сън, повтаряйте нареждането по същото време всеки ден, докато достигнете до отговора. Освен източник на знание, подсъзнанието може да бъде и верен слуга. Можете да го тренирате да ви буди в определен час. Необходимо е само преди лягане да пожелаете това и да му го наредите с положителни термини. Подобна проста задача може да послужи за предварително упражнение. Като все повече използвате потенциалните му възможности, ще снемете напрежението от съзнателния ум, който ще се освободи от част от обичайния безпорядък около него." Практиката на концентрация и постоянно осъзнаване помагат да се подготви и дисциплинира за медитация съзнателният ум. Има два основни типа медитация - САГУНА - с качества, и НИРГУНА - без качества (абстрактна). Медитацията върху картина или друг външен обект е конкретна. Медитацията върху идея или понятие - любов, красота - е абстрактна. Тъй като е по-лесно да задържим ума към конкретен образ, отколкото към абстрактна идея, трябва дълго време да практикуваме сагуна медитация, преди умът да бъде готов да се занимава с абстракции. Не е трудно да си представим роза и да я разгледаме в различните й аспекти - цвят, мирис, тръни, различни функции и пр. Умът се движи в определена орбита. Но как да медитираме върху Божествения разум? Човек може да изтощи умствената си енергия, като се лута по хиляди странични пътеки. Не е нужно да подчертаваме, че начинаещите трябва да започнат с конкретна медитация. Медитацията върху точка може да доведе до същия резултат, както и медитацията върху християнския кръст, въпреки че това ще изисква по-дълго време. И в двата случая умът се изтощава, преминавайки през всички възможни мисли за обекта; той обаче може да се ограничи до една или две идеи за него, като напълно изключи другите. Това, което има значение, е не обекта, а успокояването на ума. Поради това задачата е по-лесна, ако обектът е неутрален- без някакви емоционални или умствени подзначения, които могат да възбудят допълнителни умствени вълни. По-добре е да медитираме върху точка на стената, отколкото върху образа на любимата - последното е като да отворим кутията на Пандора. Въпреки че създават умствени вълни, възвисяващият символ, образ или мантра са подходящи и задължителни за всички духовни ученици. Техните вибрации не възбуждат нисшия ум, а въздигат до по-висши нива на съзнанието. При конкретната медитация ученикът се смята за нещо отделно от обекта на медитация. Той иска да го изпита, както човек опитва вкуса на меда; но се държи настрани от сливане с него. С практика и пречистване чрез сагуна медитация умът се подготвя и дисциплинира. Тогава може да се премине към абстрактна медитация, която е естествена крачка напред от конкретната. При придържането си към една абстрактна идея умът постепенно се разтваря, разширява, губи собственото си съзнание и става едно с безформения Абсолют. Вместо само да опитва меда, медитиращият се слива с него и самият той става мед. Медитацията се достига след овладяване на концентрацията, и е постоянен поток от възприятия или мисъл - като водата, която тече в реката. При концентрация човек здраво държи юздите на ума; при медитация юздите вече не са необходими, тъй като умът по собствено желание стои на една-единствена мисловна вълна. За духовния ученик това е поддържане непрекъснат притока на Божествено съзнание. Исус казва: "Изпразни се и аз ще те напълня." Това съответства на учението на Патанджали: "Йогас чита врити ниродха" - "Йога е задържане на всички умствени модификации". Този процес на изпразване, в който модификациите се свеждат до една, е труден; но при непрекъсната и интензивна практика успехът ще дойде. В допълнение към практическите препоръки за концентрация има още някои неща, които сериозният йога-ученик трябва да има пред вид. Първото е мястото за медитация да бъде отделно: най-добре малка стая, която се заключва. Ако това не е възможно, тогава един ъгъл от стаята да се отдели със завеса или параван. Важно е мястото за медитация да бъде отделно и да не се използва за други цели, за да бъдат умствените вибрации чисти. Предната част на стаята да бъде украсена с изображения на светци, мъдреци, пророци и световни учители. Сутрин и вечер да горят тамян и свещи. Не позволявайте никой друг да влиза в стаята и да нарушава вибрациите. Тя трябва да бъде почитана като място на Бога. Покоят там да не бъде нарушаван от светски разговори и мисли. Никоя изречена дума, породена мисъл, никое дело не се изгубват. Те се отразяват във фините нива на етера в стаята и неминуемо повлияват на ума. Тъй като по пътя на йога има много напрежения и клопки, важно е човек да има гуру. Ако ученикът медитира върху своя гуру, дори на много голямо разстояние, между тях се установява връзка. В отговор  на мислите на ученика Гуруто излъчва сила, спокойствие и радост. Потокът духовен магнетизъм тече стабилно от учителя към неговия ученик както маслото тече от един съд в друг. Ученикът извлича от учителя си пропорционално на своята вяра и когато искрено медитира върху него, учителят действително чувства как мисловната вълна достига сърцето му. Онзи, който има вътрешно астрално зрение, може ясно да види лъча ярка светлина между учителя и ученика, породен от движението на чисти светлинни вибрации.