Първия от механизмите на генома е неговата лингвистичност, която е установил руският учен П. П. Гаряев в резултат на многогодишни изследвания.
Вторият от механизмите в работата на генома е неговата холографичност, т.е. способност да създава отделна вълнова (квантова) пространствено-времево ориентирана структура в една биосистемата, в това число и в човека, започвайки от определен стадий на развитието на ембриона.
Вътре в яйцеклетката се създават вълнови образи на частите на бъдещия организъм и частично се записва и неговата социопрограма, т.е. неговата съдба (записът се осъществява благодарение на работата на другия механизъм – лингвистичността или текстуалността на генома). А след това, на основата на тези вълнови образи, се осъществява материалното въплъщение на развиващия се ембрион – на слоеве, както отбелязва ученият. Например, за да се появи нос, трябва отначало да се моделира неговата вълнова конструкция. И чак след това да се запълни с вещество. Така се създава целия организъм, казва П. П. Гаряев. За да се построи организъм, е необходим неговият читаем чертеж, план, а също и съответните текстови коментари към него. Геномът се явява подобие на динамично-статична пространствено-временна холографска решетка, в която е нагънато пространство-времето на организма. При това веществената част на генома (с 2% изучени гени) отговаря само за някои особености на външната форма (цвят и големина на очите, форма на носа и др. п.), но регулирането и координирането на формирането на организма във времето и пространството се осъществява от полевите гени. Именно там, по мнението на Гаряев, е записан „генералния план“ за постояването на организма.Този запис ученият сравнява с аудио-видео запис, който можем да видим и слушаме. Информацията е нарисувана, подобно на запис на видеолента, която кадър по кадър пресъздава обемния холографски ред, който определя построяването на бъдещия организъм.
Разбира се, че влиянието на записа е свързано не със самия диск, не с веществото, от което той е направен. Влияние оказват записаните върху него светлина и звук. Така работи и ДНК, казва Гаряев. Тези молекули излъчват информационно поле, и именно в него на вълнов език е записан целия план за построяването на организма, неговото физическо и духовно тяло. „Ние се убедихме – пише Гаряев, - че неизучените 98% от генома са холограма. Подвижна, пулсираща, течно-кристална холограма, работеща на принципа на лазерните свойства на ДНК, на нейната способност да излъчва вълни с различна дължина, да създава светлинни и звукови образи и способност да си ги чете по най-добрия начин. В тази холограма в компресиран вид са записани всички текстове и геометрически планове на организма. Записани са в различни цветове и звуци като на аудио-видео лента, само че холографски, обемно. За да се реализира цялата тази информация, текстът трябва да се прочете, прослуша, а графичните образи да се видят. И генетичния апарат – като мислещ биокомпютър – сам себе си чете, слуша, вижда и включва нужните програми за синтез на белтъчини и други вещества.“
Съвместната работа на Гаряев с лингвисти и математици от МГУ и Математическия институт РАН позволила да се проявят интересни особености. Например, ако обикновено книгата четем от ляво на дясно, то холограмата може да се чете от коя да е точка и в различни посоки. Т.е. възможни са безкрайни варианти на четене. Текстът в нея (буквално същият текст) не е стационарен – той постоянно пулсира, променя се, премигва многоцветно, поражда огромно количество нови образи и текстове. Тази особеност дава възможността за развитие, за еволюцията на човека и на всичко живо и възможно е да лежи и в основата на нееднозначността на бъдещето.
Прочитайки ги, разбирайки смисъла, запускайки един или друг процес, може само да се освети всеки текст в цвета, в който е записан. Тоест на вълната й е необходима дължина. И биокомпютърът на нашия геном безпогрешно прави това, избирайки от безкрайния брой варианти именно този текст, който му е нужен. В резултат, казва изследователят, възникват светлинни и акустични образи - вълновите конструкции на всички микрочастици на бъдещия организъм. След това те се запълват с материя – протеини, въглехидрати, мазнини и т.н. И ние придобиваме плът. По този начин, генетичният апарат има материално-вълнова природа и се проявява в същност като холографска асоциативно-образна и едновременно речево-текстова програма на ембриона, смислово продължение и логически завършек на всяка биосистема.
Резултатите от експериментите на група учени под ръководството на Гаряев са много интересни и значителни, доказват че за развитието на организмите са необходими не само вътрешните излъчвания на хромозомите с генетична информация, но също така са нужни и външни излъчвания.
Учените сложили оплодени яйца от жаба в две камери, в които били създадени всички необходими условия за развитието на поповите лъжички. Но едната от камерите така екранирали, че да не могат да попаднат там никакви електромагнитни или акустични излъчвания. В неекранираната камера след време се излюпили напълно здрави попови лъжички, които после се превърнали в жаби. В екранираната камера част от яйцата загинали, а от останалите се появили уродливи попови лъжички, които също скоро загинали.
Този експеримент доказал значението на външните, идващи от космоса излъчвания, които носят необходимата за развитието на организма информация. ДНК е антена, насочена към космоса и осъществяваща приемането на космическата информация. Записът на приетата информация е на вълново ниво, в акустичните и електромагнитни полета.
Получените данни от този експеримент кореспондират с интересните резултати от изследвания, направени в школата на Ейген в Института Макс Планк в Германия. Изучавайки генетичния код, немските учени стигнали до извода, че ключовата информация, записана и записваема като квази[1]-реч в хромозомите на всички организми на планетата, е с изкуствен характер. По мнението на Гаряев, в крайна сметка геномите на организмите на Земята, частично са полигони за смислови екзобиологически[2], космически влияния.
Холографичността на генетичната информация дава още по-широки перспективи за практическа реализация, доколкото в холограмата може да се създават нови изкуствени пространствено-времеви конструкции и текст, управляващи организмите в необходимата насока. Този аспект в работата на генома позволява организма на човека да се разглежда от позицията на идеите на Дейвид Бом за холографската вселена (и човека) и достъпа до пълна информация за всеки човек от раждането му до смъртта с цел поддържане на живия човек в нормално здраве.Английският физик Дейвид Бом, основавайки се на откритията на френския учен Алан Аспект (Alain Aspect) че елементарните частици имат способността мигновено да кореспондират една с друга независимо от разстоянието между тях, стигнал до хипотезата, че обективна физическа реалност не съществува, че видимата от нас вселена е само холограма. Така основавайки се на принципа на холографичността, че „всичко е във всичко“, при което всяка част от хологртамата съдържа информация за целия обект, само малко по-неточна, Д. Бом предположил, че мигновената връзка между частиците, чиято скорост в пъти превишава скоростта на светлината, е възможна само защото всъщност елементарните частици не са разделени една от друга, а са страни, аспекти на едно цяло, намиращо се на по-дълбинно ниво. И за пояснение на този феномен е привел такъв пример.
Да предположим, че в аквариума плува рибка. Наблюдателят може да види тази риба не непосредствено в аквариума, а само на два телевизора, които я показват от предната и странична стена на аквариума. В този случай отначало може да му се стори, че това са две различни риби, тъй като те са изобразени в две различни проекции. Но при по-продължително наблюдение може да забележи, че въпреки различните проекции, рибите се придвижват винаги в една и съща посока, изпълнявайки едни и същи движения.
Д. Бом е обяснил, че същият този ефект наблюдаваме и при видимото взаимодействие на частиците. Свръхсветлинното взаимодействие на частиците свидетелства за съществуването на по-високо ниво на реалност, отколкото видимия за нас физически свят, в който тези частици, (като рибата от експеримента с аквариума), се явяват само различни проекции, страни на едно цяло. И ние ги виждаме разделени само защото в действителност виждаме само част от тази действителност, отделни нейни страни, фантоми. И, доколкото целият ни физически свят се състои от тези части, фантоми, то и нашата Вселена представлява само една проекция, холограма на цялото. Ученият прави изводът, че холографската Вселена е само едно от стъпалата в безкрайната еволюция. Няма нищо извън самите вас, от което да се нуждаете. Цялото Божествено знание и съвършенство се намира във вас. Търсете това съкровище в своето сърце, търсете този вход към несметните богатства, които се намират вътре във вас.
Сигурно за мнозина ще е неочаквано ако кажа, че всичко се намира вътре в самите вас. Световете се сливат там, вътре във вас. Всичките ви постижения се натрупват вътре във вас. Вие сте абсолютно уникални. И действително сте създадени по образа и подобието на Бога. Всъщност вие самите сте Богове.
Първоначално сте били родени като Богове и сте пожелали да сътворите този илюзорен свят, в който се намирате. Но ето че вече се наситихте на играта си във вашата илюзия. Дойде време да се върнете към своята реалност, в своя роден свят.
Принципът на холографичността на Вселената е изследван също и от Карл Прибрам, неврофизиолог от Стандфордския университет. Анализирайки изследванията му, австралиецът Майкъл Талбот отбелязва следното.
Изследвайки феномена на паметта и информационния склад в мозъка, Карл Прибрам стигнал до извода, че информацията се съхранява не в невроните, а в серия от нервни импулси, „оплитащи“ мозъка така както лазерният лъч „изплита“ част от холограма, съдържаща изображението на цялото. С други думи, К. Прибрам смята, че мозъкът е холограма. И са му присъщи същите свойства на холограмата като способността да кодира и декодира информация, постъпваща от различните сетива, превръщайки хаотичното множество от честоти (звукови, светлинни) в осъзнато единство, в непрекъснато възприятие.Майкъл Талбот, обединявайки теорията на Д. Бом за холографската Вселена и теорията на К. Прибрам за мозъка като холограма, задава произтичащия от тези теории въпрос: така че какво остава реално в този свят? Отговорът на изследователя е очевиден – реалността престава да съществува. И този извод напълно съответства с източните учения от древността и с Учението на Възнесените Владици, че всичко около нас е Майя, илюзия. Всъщност ние сме „приемници“, плуващи в калейдоскопично море от честоти и всичко, което извличаме от това море и превръщаме във физическа реалност, е само един честотен канал от множеството, извлечен от холограмата.
Това е нова картина на реалността, синтез на възгледите на Бом и Прибрам, наречена холографска парадигма. Холографската парадигма потвърждава изказванията на Възнесените Владици за това, че ние със своите мисли и чувства, с всекидневните си избори строим физическата реалност. Майкъл Талбот образно е казал, че всичко което ние възприемаме като реалност е само платно, очакващо да нарисуваме картината, която желаем.
Холографската парадигма ни помага да изменим представата си за съзнанието като функция на мозъка. На тази основа в биологията се изказва мнение, че съзнанието създава наличието на мозък така, както и всичко наоколо, възприемано от нас като физическо обкръжение (Keith Floyd). А от туй произтичат, в частност, съвсем други принципи на лечение в медицината. Лечение не на физическото тяло, тъй като всички нарушения в неговата работа се определят от съзнанието. Възниква разбиране за отговорността на всеки за неговото здраве.
Именно на основата на холографската парадигма става понятна ефективността на лечението чрез „визуализация“, тъй като в холографския свят мисълта е също така реална, както всичко обкръжаващо ни, което, по принцип, е създадено от мисълта. И това също е научно доказателство за тези практически препоръки в използването на визуализацията, за изчистване на физическото, астралното и менталното тяло.
Източници:
1. Гаряев П.П. Лингвистико-волновой геном. Теория и практика. – Киев, 2009. – 218 с.
2. Гаряев П.П. Волновой генетический код. Москва: Институт Проблем Управления РАН, 1997. –108 с.
3. The Holographic Universe[Электронный ресурс]. /Талбот М. Голографическая Вселенная. – М. – 2005. – Электрон. дан. – Режим
доступа: http://www.crystalinks.com/holographic.html, свободный. – Загл. с экрана. – Яз. англ.
4. Институт квантовой генетики [Электронный ресурс]. – Электрон. дан. – Режим доступа: http://wavegenetics.org, свободный. – Загл. с
экрана.
Когато Гаряев слага една мостра ДНК в миниатюрен кварцов контейнер с лазер, и след това я наблюдава с чувствителна апаратура, която би могла да улови дори единични фотони светлина той открива, че ДНК действа като гъба за светлината. По някакъв странен начин молекулата на ДНК абсорбира всички светлинни фотони в околността и буквално ги складира във| формата на извита спирала. А това е повече от странно. Очевидно е, че ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.
Едва шепа учени биха били готови да признаят, че светлината би могла да проникне и в епифизната жлеза - обаче Гаряев, доказва, че молекулата на ДНК изсмуква фотони от някъде, чрез някакъв непознат на нас процес. Поради огромните трудности, свързани с изучаването на живия човешки мозък, с епифизната железа засега не са правени никакви експерименти от този характер - или поне не такива, които са известни на широката публика. Единствената технология, с която разполагаме и която би могла да задържи светлината в спирала като онази, която Гаряев открива в молекулата на ДНК, е фиброоптичният кабел - но дори и за фиброоптичните кабели не се е чувало да могат да черпят жадно светлина от своето обкръжение.Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано - знаем, че тя обикновено се стрелка през пространството с огромна скорост. Ако изобщо успеем да я уловим на едно място, обикновено очакваме от нея да се изтощи и да изгуби енергията си. Дори и в случая с фотосинтезата единственият начин, по който растението би могло да съхрани светлината, е като автоматично преобразува енергията й в зеления хлорофил. А сега разбираме, че дори самата светлина може да се използва като хранителен запас за ДНК, почти като катеричките, които си събират жълъди за зимата, като ги крият по хралупите си. А това откритие поражда цяла нова вълна от въпроси. Какво по-точно е онова, което съхранява светлината? Как точно я съхранява? И защо изобщо я съхранява?
Истинската магия се случва след края на експеримента на доктор Гаряев. Той грабва кварцовият контейнер с ДНК и просто го маха от мястото му. Оттук нататък уж нищо повече не би трябвало да се случи. Въпреки това, за негово тотално изумление въпреки че е премахнал всичко - ДНК, контейнера и цялата апаратура — светлината продължавала да си се вие в спирала на същото място, въпреки че ДНК вече я нямало там.
Каквото и да е онова, което е държало светлината на същото място, то определено не се е нуждаело от ДНК молекулата. Защото то било нещо друго. Нещо невидимо. Нещо, което е достатъчно мощно, за да съхрани и контролира видимата светлина, поддържайки я във формата на самата ДНК молекула. Единственото рационално научно обяснение е, че сигурно съществува някакво енергийно поле, което си върви заедно с ДНК молекулата - нещо като енергиен „дубликат" на ДНК. И този дубликат има същата форма като физическата молекула така че, дори и да премахнем молекулата, дубликатът продължава да се мотае на същото място където е била тя. Той не се нуждае от присъствието на ДНК, за да продължава да си върши работата - да съхранява видимата светлина. Няма съмнение, че съществува някаква сила доста сходна на гравитацията, която задържа фотоните на същото място.
Последствията от това откритие са умопомрачителни. Както знаем в случая с човешкото тяло си имаме работа не само с една молекула ДНК - имаме си трилиони такива молекули, в изключително прецизна структурна подредба. Имаме си костна ДНК, ДНК на различните органи, кръвна ДНК, мускулна ДНК, сухожилна ДНК, кожна ДНК, нервна ДНК и мозъчна ДНК. И така, изхождайки от експеримента на Пьотър Гаряев не можем да не допуснем, че и цялото ни тяло трябва да си има свой енергиен дубликат. А това пасва перфектно с наблюденията и теорийте на Дриш, Гурвич, Бър и Бекър - че съществува енергийно поле, което казва на клетките ни какво да правят и къде да го правят. И щом добавим към всичко това и откритието на Гаряев, установяваме, че вероятно най-важната функция на ДНК е да съхранява светлината — както във физическото ни тяло, така и енергийния ни дубликат. Става ясно, че конвенционалната наука се нуждае от сериозно преосмисляне. Налице е голям обем информация за биологичния живот, която традиционната наука или не знае, или отказва да признае.Фантомният ефект на ДНК е безсъмнено едно от най - значимите научни открития в най-новата ни история.
Гаряев доказва че молекулата на ДНК има някаква странна връзка с квантовата механика, която учените традиционалисти още не са открили. Вече разполагаме с доказателства, че ДНК взаимодейства с някакво невидимо и неоткрито засега енергийно поле, което не е с електромагнитен характер но което очевидно може да контролира електромагнитната енергия - в дадения случай чрез съхранение на фотони, дори когато наблизо не съществува физическа молекула, която да ги задържи.
И това не е всичко. Когато Гаряев напръскал този фантом стечен азот който създава внезапен студ, светлинната спирала изчезнала - но след пет минути отново се появила. Това упорство на фантома на ДНК - нашият енергиен дубликат, дори и пред лицето на сигурното му унищожение е още по-странно и от самото явление. Дори и да унищожим целостта на района, в който се е намирал фантомът на ДНК - в дадения случай чрез внезапен прилив на студ, след малко той пак се появява и възстановява тази си цялост. Обкръжаващата светлина отново бива организирана в уникалния спираловиден модел на ДНК, който е съществували преди. Конвенционалната наука не би могла да ни предложи нищо, с което да обясни това явление и въпреки всичко то се случва.
Колко дълго според вас се е задържал този фантом?Колкото и да не е за вярване, фантомът на ДНК останал видим тридесет дена след първата си поява. И през цялото това време Гряев го е обстрелвал с течен азот, обаче той продължавал пак да се връща. Както вече вероятно се досещате това противоречи на всичко, което изповядват съвременната биология и физика - обаче е факт! Тазиинформация съществува вече двадесет и седем години!
Освен това през 1990 година в САЩ експериментите са повторени от Р. Пекора, но досега никой не е чувал за нея(Защо ли?). Очевидно е, че фантомът на ДНК не е с електромагнитен характер - около него има редица странни неща, които противоречат на всичко, което знаем за електромагнитната енергия (бих уточнил: което не ни се казва, не учим и сещайте се пак защо?! - но време е да ви го кажа!). Но пък си пасва перфектно с онова, което наричамеВселенско енергийно поле. Стана ясно, че на микробиологично ниво си имаме енергиен дубликат.
Нашето ДНК по някакъв начин влиза във взаимодействие с
енергийно поле, което засега е като цяло непознато за западните и източните учени, и което оставя след себе си фантом, подлежащ на измерване. Това означава, че нашият дубликат продължава да върши работата си по улавяне насветлината, дори и когато нас вече ни
няма там. Ако в този момент си седите на стола и четете това, а след това станете и се преместите на друго място, то вашиятенергиен дубликат ще продължи да завихря светлината в миниатюрни спирали точно на мястото, където сте седели допреди малко - с всяка отделна молекула ДНК от трилионите такива, впродължение на най - малко тридесет дена, след като сте си станали от мястото. Тъй като размерите, за които става въпрос, самикроскопични, този ефект не би могъл да се види с невъоръжено око, обаче Гаряев успява да го измери в лабораторията си. Оказва се, че енергийният ни двойник е като перфектна холограма на физическите ни тела, и то точна до последната ни клетка!В продължение на над четиридесет години пък доктор ЙънСтивънсън събира доказателства за прераждането на близо три хиляди деца и установява, че спомените, особеностите на характера, талантите и други специфични качества се пренасят от един живот в следващия, в това число и способността за запаметяване на имена и връзки, както и някои черти от лицето. Доктор Джим Тъкър извежда тези изследвания на ново ниво, като използва програма за лицево разпознаване, за да докаже, че тези деца имат силни лицеви прилики с хората които си спомнят, че са били в предишния си живот. Да не забравяме също така, че смъртоносните рани от предишният ни живот обикновено се появяват като родилни белези в „новото" ни тяло. Всичко това би могло да получи ясно обяснение ако приемем, че нашият енергиен дубликат не умира със смъртта на физическото ни тяло, а той се носи от един живот към друг и пази в себе си всички спомени. Някои от нас са в състояние да черпят директно от тези спомени - особено когато сме все още деца и преди предубедената настойчивост на родители, учители и всякакви други възрастни да ни е хипнотизирала да повярваме, че това е невъзможно.
Изводите от експериментите с ДНК потресоха даже самите учени: след насилствена смърт гените не се разрушават напълно, а оставят фантом, който носи информация. Той съществува около 40 дни! След това изчезва. Но не съвсем. Информацията, заложена в ДНК, никога не изчезва безследно. През 80-те екипът на ст. н. с. П. Гаряев получил удивителни резултати. Вземали ДНК от щитовидна жлеза на теленце и в кюветата на спектрометър "Малверн" я облъчвали с червена лазерна светлина. Фотоните на лазера, взаимодействайки с ДНК, сякаш изобразявали свойствата на препарата. Ако молекулата на ДНК притежавала способност за движение, това влияело върху поведението на фотоните. Опитвали се да разгадаят как два микроскопични набора хромозоми от мъжки и женски полови клетки "ръководят" издигането на грамадното "здание" на биологичната система, съставено от тухличките на живота - белтъците.
И това не е всичко. Когато Гаряев напръскал този фантом стечен азот който създава внезапен студ, светлинната спирала изчезнала - но след пет минути отново се появила. Това упорство на фантома на ДНК - нашият енергиен дубликат, дори и пред лицето на сигурното му унищожение е още по-странно и от самото явление. Дори и да унищожим целостта на района, в който се е намирал фантомът на ДНК - в дадения случай чрез внезапен прилив на студ, след малко той пак се появява и възстановява тази си цялост. Обкръжаващата светлина отново бива организирана в уникалния спираловиден модел на ДНК, който е съществували преди. Конвенционалната наука не би могла да ни предложи нищо, с което да обясни това явление и въпреки всичко то се случва.
Колко дълго според вас се е задържал този фантом?Колкото и да не е за вярване, фантомът на ДНК останал видим тридесет дена след първата си поява. И през цялото това време Гряев го е обстрелвал с течен азот, обаче той продължавал пак да се връща. Както вече вероятно се досещате това противоречи на всичко, което изповядват съвременната биология и физика - обаче е факт! Тазиинформация съществува вече двадесет и седем години!
Освен това през 1990 година в САЩ експериментите са повторени от Р. Пекора, но досега никой не е чувал за нея(Защо ли?). Очевидно е, че фантомът на ДНК не е с електромагнитен характер - около него има редица странни неща, които противоречат на всичко, което знаем за електромагнитната енергия (бих уточнил: което не ни се казва, не учим и сещайте се пак защо?! - но време е да ви го кажа!). Но пък си пасва перфектно с онова, което наричамеВселенско енергийно поле. Стана ясно, че на микробиологично ниво си имаме енергиен дубликат.
Нашето ДНК по някакъв начин влиза във взаимодействие с
енергийно поле, което засега е като цяло непознато за западните и източните учени, и което оставя след себе си фантом, подлежащ на измерване. Това означава, че нашият дубликат продължава да върши работата си по улавяне насветлината, дори и когато нас вече ни
няма там. Ако в този момент си седите на стола и четете това, а след това станете и се преместите на друго място, то вашиятенергиен дубликат ще продължи да завихря светлината в миниатюрни спирали точно на мястото, където сте седели допреди малко - с всяка отделна молекула ДНК от трилионите такива, впродължение на най - малко тридесет дена, след като сте си станали от мястото. Тъй като размерите, за които става въпрос, самикроскопични, този ефект не би могъл да се види с невъоръжено око, обаче Гаряев успява да го измери в лабораторията си. Оказва се, че енергийният ни двойник е като перфектна холограма на физическите ни тела, и то точна до последната ни клетка!В продължение на над четиридесет години пък доктор ЙънСтивънсън събира доказателства за прераждането на близо три хиляди деца и установява, че спомените, особеностите на характера, талантите и други специфични качества се пренасят от един живот в следващия, в това число и способността за запаметяване на имена и връзки, както и някои черти от лицето. Доктор Джим Тъкър извежда тези изследвания на ново ниво, като използва програма за лицево разпознаване, за да докаже, че тези деца имат силни лицеви прилики с хората които си спомнят, че са били в предишния си живот. Да не забравяме също така, че смъртоносните рани от предишният ни живот обикновено се появяват като родилни белези в „новото" ни тяло. Всичко това би могло да получи ясно обяснение ако приемем, че нашият енергиен дубликат не умира със смъртта на физическото ни тяло, а той се носи от един живот към друг и пази в себе си всички спомени. Някои от нас са в състояние да черпят директно от тези спомени - особено когато сме все още деца и преди предубедената настойчивост на родители, учители и всякакви други възрастни да ни е хипнотизирала да повярваме, че това е невъзможно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар