По принцип душата е единственото истинско нещо в този холографски затвор,поставена да се развива.Инкарнация след инкарнация хиляди години докато се въздигне.Пътешествието на душата, която ние идентифицираме с нашите спомени и съзнание, започва няколко дни след физическата смърт. Това „пътуване“стартира с придвижване на запад докато не се достигне огромна водна маса. Там душата чака да настане точно определен момент – сутрешните часове, точно преди слънцето да изгрее. След това тя прави „скок“ към специфична точка в западното небе намираща се точно под съзвездието „Ръка“:долната част на съзвездието Орион.Китката на ръката била оформена от 3 звезди, които днес са познати като „поясът на Орион“. Ако душата стигнела благополучно до тази точка, тя бързо била препращана към Млечния път, който изглеждал като хоризонтална ивица от звезди, намираща се точно над „ръката“. В този момент „Ръката“ и Млечният път били виждани да потъват под хоризонта при изгрева на слънцето. Преходът към Млечния път позволявал на душата да осъществи безопасно своето пътуване през отвъдния свят. Точно след залеза на следващия ден, Млечният път се появявал отново и душата си проправяла своя път по „пътеката на душите“ срещайки различни създания и справяйки се с различни задачи докато пътува от едно място на друго. В определен момент душата стигала до точка, където трябвало да направи избор... 
Това бил Големия Разлом където Млечният път се разделял на две. Точно там, в съзвездието Лебед, те срещали енигматичното създание, което решавало съдбата им. (Съзвездието Лебед се наблюдава в Млечния път, точно там, където той се раздвоява и като две пълноводни реки продължава към Стрелец. Най-ярките звезди там са от първа, втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват кръст – характерната фигура на съзвездието Лебед. Поради тази геометрична фигура, някои наричат съзвездието Лебед – Големия кръст.). Поставянето на електромагнитен защитен щит около земята е в корелация с други езотерични източници, които директно казват, че след потопа „богинята скрива лицето си от Земята“, което е алюзия за изтеглянето на официалната орионска фракция. Та в случая се твърди именно същото – че ЕМ защита е поставено точно след потопа или преди около 13 000 години и че този факт е в основата на това планетата да е уникална като комбинация от фактори. От една страна електронния щит прави „холографската материя“ по-гъста, от друга специфичната манипулация на ДНК, прави човешките тела по-орязани откъм възприемане на по-голямата действителност, но същевременно позволява тази реалност да бъде изживяна много по-силно. 
"Потопа“ е причинен от ЕНЛИЛ от империята Орион.А прословутият Ноев ковчег не е морски кораб, а космически такъв и е натоварен с всички ДНК-проби необходими за рестартиране на цивилизацията и за продължаване на доходоносния бизнес! Всъщност, това може би е основната причина много същества от различни звездни системи да искат да се инкарнират тук! По този начин те се развиват много по-бързо и научават много повече, живеейки далеч по-кратък живот от това, което във вселената се счита за „нормално“ и след това „забравят“ до момента в който успеят да преодолеят поставения светлинен капан. Идеята е, че ако някой е поставен в подобно положение да научава „уроците“ в такива субективно погледнато тежки условия, той учи много по-бързо в сравнение с това, ако живота му е „вечен“ – тоест да сменя тялото си както сменяте автобуса, запазвайки спомените си. И под „учи“ не се има предвид натрупване на някакви статистически данни, които да използвате с течение на времето все по-умело, а напълно различни ситуации, които в огромната част от случаите ще са напълно нови поради изкуствената липса на предишен опит.Както беше вече споменато и в други статии касаещи този въпрос, „светлинният капан“ и електромагнитния щит поставен над Земята са сравнително нови „явления“ на фона на сложните дългогодишни галактически междуособици. Разбира се това не означава, че преди потопа не е съществувала система за манипулация на съзнанието както във физическото тяло, така и след неговата смърт. В своята книга „Експериментът“ Питър Фарли, разкрива, че по време на цивилизациите на Лемурия и Атлантида са били използвани кристални импланти, които имали за цел да ограничават способностите на хората. "Под Раса-тала е Патала лока или Нага локa, царството на демонските змии, с главатари като Санкха, Кулика, Махасанкха, Света, Дханаджайа, Дхатараштра, Санкхакуда, Камбала, Асватара и Девадатта. Главният измежду тях е Васуки. Всички те са изключително гневни, както и са с много, много качулки - някои змии имат пет качулки, някои - седем, някои- десет, други - сто, а други-хиляди. Тези качулки са окичени със скъпоценни камъни, и светлината, излъчвана от тези скъпоценни камъни, илюминира цялата мрачна планетнарна система наречена 'Била-сварга'." (ШБ 5.24.31) Питра лока Тези кристали били поставяни на стратегически места във физическото тяло, но простирали своето действие и върху етерното, задавайки команда съзнанието (Аз-ът, който е само една малка част от Висшия Аз) да се инкарнира отново в тяло по възможност от същия пол след физическата смърт. заб./Още от Лемурия Илюминати управляват матрицата без ЛИЧНОСТЕН БОГ, а - с помощта на ТЕХНОЛОГИИ(енергия от кристали, идеща от недрата на Земята - "паваках", (тъй като там не достигат слънчевите лъчи, то скъпоценните камъни от качулките на нагите захранват енергийно) и "коктейл от религиозни схеми" и доктрини, чиито произход е ВЕДАически, но - изопачен, спекулативен./Днес Илюминати, като бивши юдеи(ракшаси от Анта-рикша лока са в конспирация(заговор, договор) с нагите от Била-сварга, които имат по-суфистициран ум от човекът, но по-низш от Брахма.Договорът между юдеите от Анта-рикша на атмосферата с нагите от подземното царство Била-сварга е следния:
НИЕ ЩЕ ВИ ДАДЕМ ВИСША ТЕХНОЛОГИЯ, А ВИЕ ЩЕ
ВОДИТЕ ЧОВЕКЪТ КЪМ НАШИТЕ НИЗШИ ЛОКАЛИ. Тези локали са известни като царството на нагите, където не достига Слънчевата светлина
и енергията се получава от кристали, прикрепени на качулките на многоглави змии/дракони. С възникването на новата ситуация системата за контрол над съзнанието след смъртта обаче, трябвало да бъде рафинирана и подобрена. Това се дължало и на факта, че голяма част от тези „Аз-ове“, които не пристигали доброволно тук, за да „учат“, а били заточени като затворници от други системи, имали склонността в определен момент да осъзнаят действителното положение, в което се намират и да търсят начин да избягат. Преди поставянето на щита повечето „души“ така или иначе се завръщали отново във физическо тяло поради поставените в тях кристални импланти на Земята. При това положение дори в повечето случаи нямало нужда да се използват „имплантиращите станции“ в отвъдното. Те се завръщали в ново тяло на Земята след смъртта си, защото считали, че просто това трябва да направят. Тези, които били объркани и дезориентирани и не знаели какво се случва били залавяни в астрала от фракцията владееща планетата и връщани в новородено тяло „на сляпо“. Тоест без предварителна подготовка и без изкуствено заложени предварителни цели по отношение на това какво „личността“ трябва да постигне през живота си. Въпреки това напускането на планетата било значително по-лесно, защото след поставянето на щита Земята се превърнала в една наистина затворена система, изолирана от почти всякакви „външни влияния“.
След потопа „капанът за души“ бива усъвършенстван, така че малцина успявали да се измъкнат след като физическите им тела умирали на Земята. „Великата холограма“, или както популярно я наричаме „матрицата“, е наложена над Земята най-вече с помощта на Луната, която контролира почти всички процеси случващи се на планетата. След потопа обаче програмите идващи от Луната са доста видоизменени, като една от най-големите разлики е свързана с продължителността на живота, която се смъква драстично в сравнение с предишните земни цивилизации контролирани до голяма степен от Орион. Освен това програмите, които идват от Луната са доста по-добре „калибрирани“ с човешките тела и оказват много по-пряко въздействие.
След потопа бива въведена така наречената „зона между животите“. Тя има свое собствено „време-пространство“ и е изградена с помощта на холографска технология от най-висш ранг. Разделена е на многобройни участъци асоциирани с „острови“ и се управлява от същества принадлежащи към бунтовниците. От своя страна те обучават и „тренират“ други същества загубили физическите си тела на Земята да извършват по-голямата част свързана с манипулацията на новопристигналите вместо тях. По този начин ги превръщат в нещо подобно на „администратори“. Доста често именно такива обучени предварително същества идват в момента на смъртта, за да ви посочат „правилният път“ – тунелът от светлина. От тунела се излъчва по технологичен начин огромна енергия на „любов“, която силно придърпва към него. Ако починалия реши да влезе вътре – дали по собствено желание или следвайки съвета на съществото, което вижда – бързо бива отведен до вече спомената зона.
След като попадне в нея Аз-ът се насочва към специфично място, което съответства на неговите вярвания, които обикновено са изградени почти изцяло на база на току-що изминалия физически живот. Това става с помощта на холографска проекция и технология, която сканира съществото, за да извлече есенцията за неговата представа къде би следвало да отиде. По този начин в повечето случаи новопристигналият в зоната се чувства доста удобно, защото видяното отговаря напълно на неговите очаквания. С времето самите обитатели стават неволни поддръжници и помощници на зоната, която считат за свой дом. Така не всеки отива на едно и също „място“ попадайки там след влизането в тунела. Всичко е тясно свързано с представите за живота, които биват проектирани в астралната равнина и са споделени от тези на други същества. Изкуствено създадената зона между животите по своята същност е едно наистина „уютно място“, което в повечето случаи бива асоциирано именно с безопасния дом, от който всеки Аз може да планира бъдещите си физически инкарнации съобразно собствените си разбирания и вярвания в комбинации с други „сродни души“. Това прави зоната и „перфектен затвор“, защото почти никой не я възприема като такъв и не се опитва да я напусне, защото тя осигурява всичко от което има нужда.
Тези своеобразни „острови на вярата“ биват поддържани с технология, но в даден момент самата енергия на съществата, които ги обитават прави така че тези места да се самоподдържат. Останалите „под-зони“ са невидими за тези, които не споделят същата ценностна система, която се явява доминираща за конкретния „остров“. Съществата създават своя собствена реалност и всяка такава има своя собствена честота и вибрация, недостъпна за тези с различни разбирания. Това е перфектната манипулация държаща съществото в измамна примка и при следващата му инкарнация във физическо тяло, защото споменът от този „изкуствен рай“, или пък каквато друга представа съществото проектира, продължава да стои в подсъзнанието, докато отново е физически на Земята. По този начин, когато смъртта наближи, съществото има някакво „чувство“ къде би следвало да отиде след като физическото му тяло умре. Така рециклиращата система до голяма степен се поддържа сама.
Заб.БИЛА- СваАРга Под Земята са седем системи с имена Атала, Витала, Сутала, Талатала, Махатала, Расатала и Патала. Тези по-низши планетни системи са със същия размер като на Земята планети, започващи от 560,000 мили под Земята.Тези планети са населени с хора с голяма власт и разкош, но все още на демонско съзнание, които са достигнали тук чрез строги икономии, насочени към материални удоволствия, без духовно развитие. Те малко стареят или се разболяват, поради напредъка на технокрацията си, но живеят в постоянен страх от факторът ВРЕМЕ(КАЛА-Шива), което в крайна сметка трябва да унищожи техните жилища. Ето защо те са дали името на "Била-сварга", или "подземни небесни планети" - "Вътрешна, Огледална Земя" или "АгАРта".По-долу от Атала е планета Витала, на който Господ Шива и съпругата му Гаури(буквално "Златната") пребивават.Тези планетарни системи
сa източникът на инспирация на масоно-илюминатската цивилизация -т.нар. "нови юдеи".Жителите тук се радват на стандарт на материален комфорт по-голям дори от този на по-висшите планети (на Райа на Индра), поради желанието за високи стандарти за чувствено удоволствие, богатство и влияние. Жителите са известни като Дайтйаси(Daityas), Данави(Danavas) и Наги(Nagas) и всички ангажирани в илюзорно материално удоволствие, без мисълта за духовно освобождение. Има невероятни подвизи на архитектурата в градовете си окичени с ценни бижута в къщи, градини, дворове, и т.н. Всички жители пият сокове и се къпят в билков еликсир, който да ги освободи от всякакви тревожност или физически заболявания, както и от някакви признаци на физическо стареене. Визуалната красотата на този изкуствен рай надминава тази на по-висшите планети и тази чувствена атмосфера, напълно улавя ума, който не позволява мисли, а е насочен към чувствено удоволствие и сетивно щастие. Тъй като времето не е разделено на "дни и нощи", поради липса на Слънчеви лъчи за достигането на тези планети, резидентите им нямат страх, причинено от Времето, сякаш има "без-времие". Само по време на ПРА-ЛАЙА (РАЗРУШАВАНЕ) или-"разтваряне" тревожност и страх ги изконсумирват и реинкарнират в по-низши форми в материалният свят.
Има и друг тип „взаимовръзки“ в „зоната между животите“. Членовете на такива групи не споделят задължително точно едни и същи вярвания като ценностна система, но са обвързани на база отношенията си във физическия си живот – тоест те са били роднини, съпрузи и т.н. В повечето случаи обаче, те все пак имат сходни представи достатъчни за това да се съберат на едно и също място, построявайки по този начин свой собствен „остров на вярата“. Понякога дори единственото условие за изграждането на подобен „остров“ е вярата на „Аз-овете“ и тяхната твърда убеденост, че те ще се срещнат заедно след физическата си смърт. Бидейки на едно и също място, те проектират и режисират по какъв начин да разпределят и разменят ролите си при следващите си инкарнации във физическо тяло – като отново всичко е на база на техните вярвания, че това е схемата по която трябва да се случи. Нещо добре показано във филмът с Робин Уилямс „В какво се превръщат мечтите“.
Самата зона най-вероятно първоначално е била просто един своеобразен „склад за души“, но постепенно целият процес става доста по-сложен, до степен, която много хора описват по време на регресивна терапия. В повечето случаи отиването към светлината означава връщане отново на Земята след известен престой в зоната. По този начин тя се превръща в изключително важна част от контролиращата система и в много случаи „починалите“ дори нямат нужда от допълнителни наставления, защото разпознават светлината и тунела и отиват там по свое собствено желание спомняйки си за огромното чувство на „любов“, което ги посреща всеки път след като напуснат физическото си тяло!
Това обяснение на ситуацията разбира се е само частично вярно, защото е представено през призмата на последователно случващи се събития – такива, каквито от човешка гледна точка най-лесно можем да възприемем, тъй като времевите рамки са изключително важно условие, което крепи целостта на реалността, в която пребиваме. Извънземните фракции осъзнават този факт много добре и в голяма степен водят своите конфликти като един вид „времеви войни“, тъй като с помощта на усъвършенстваната си технология са придобили власт над този изключително важен елемент в цялата съвкупност от фактори, но това е тема на друг разговор. В контекста на изложеното свързано със „зоната“, само ще добавя една интересна интерпретация на Монро, според който тази „зона“ мистериозно изчезва след около 1000 години през перспективата на линейното земно време.
От позицията на Висшия Аз обаче, нещата се случват едновременно, защото на нивото на което той оперира няма „време“ за разлика от физическия свят и специфичната зона между животите, която пък има други свои закономерности в зависимост от конкретните „проектирани схващания“. Това поставя цялата ситуация през съвсем различна призма, която много трудно може да бъде обяснена адекватно и в пълната ѝ цялост от гледна точка на „фрагментирания инкарнационен Аз“. Представяйки нещата през някаква доста бледа аналогия, Висшият Аз играе ролята на „навигатор“ (но в действителност е нещо много повече) на многобройните свои фрагментирани Аз-ове. По своята същност той е много повече от общата сума и изживявания на всички свои „Аз“. Ако приемем, че вие „сънувате“ няколко сънища едновременно всеки един от сънищата може да продължи десетки години, но от позицията на „сънуващия“ е изминал само миг, или дори не е изминало никакво време, защото, както вече бе споменато, на това ниво време не съществува. Висшият Аз използва своите фрагментирани Аз-ове по начини и за цели, които те самите не могат да възприемат, докато самите те не станат завършени. В определени ситуации Висшият Аз спуска определена информация към определен фрагментиран Аз от другите си „части“ и това обикновено става по време на сън. Ако сте имали изживяване, при което сте „сънували“, че сте вие, но сте заобиколени от напълно различна среда, която обаче странно „познавате“ и същевременно вие самите изглеждате по доста различен начин (ако успеете да се зърнете), най-вероятно става дума именно за описания по-горе процес. Когато става дума за астрална проекция на самия фрагментиран Аз в повечето случаи неговото астрално тяло е точно копие на физическото такова и е изживяване тясно свързано с конкретния фрагментиран Аз. Въпреки че е част от нещо много по-голямо, фрагментираният Аз, също както и Висшия Аз, се развива освен като част от по-големия „грозд“, но и сам за себе си! В определен момент той може да придобие разбиране и опит, които да го превърнат във Висш Аз от нов ред. В този ред на мисли илюзията за времева последователност при инкарнирането на фрагментирания Аз, при което той многократно „ходи и се връща“ до зоната между животите, е изключително трудно да бъде възприета като непоследователно събитие – такова каквото то е от друга гледна точка, тъй като минало настояще и бъдеще съществуват едновременно и едновременно могат да бъдат променяни.
Тук идва и моментът, при който в споменатият материал следваха съвети по какъв начин светлинния капан да бъде избегнат, и „какво да направите след това“? Съвсем разбираемо е голяма част от „хората“ да изпитват страх от неизвестното, което ги очаква, ако не попаднат в „зоната“ – „сигурният“ и „безопасен“ вариант, който „светлината“ излъчва към тях. Повечето „Аз-ове“ са минавали през този цикъл много пъти и имат чувството, че това е техният безопасен дом. Те дори вярват, че ако не влязат в светлинния тунел може да се превърнат в „изгубени души“. Тези, които се колебаят в този момент да направят своя избор, получават допълнителна „помощ“ от представящи се за техни водачи същества. В някои случаи обаче не се появява никой, а тунелът се отваря на известна дистанция пред вас. В този момент Аз-ът усеща силно привличане от тунела и започва да се движи към него понякога съзнателно, а понякога като листо засмуквано от мощна прахосмукачка. Съветът, който беше даден в конкретната ситуация и вероятно е действително работещо решение и следния:
Вместо да се оставите да бъдете хипнотизирани от мощното привличане трябва да се обърнете в точно обратната посока и да се концентрирате върху нея. Трябва да се придвижите по-далече от „тунела“, като изключително важно е това да стане чрез мисъл и намерение. Не трябва да се опитвате да се „борите“ с неговата сила, защото това не е начина по който ще стане. Просто трябва да се отделите от него чрез мисъл. Тунелът със светлината е изключително сложна холограма и това, което следва да направите е да се придвижите мислено в друга посока и той ще избледнее и изчезне. Следва инструкция при която скоро след това ще успеете да видите и „щита“, който представлява мъглява бариера, която обаче е осеяна с „дупки“ и трябва да минете през една от тях, за да се озовете в една много по-голяма вселена и ще сте свободни да отиде където си поискате.
Тук вече става „много интересно“, защото следва съвет да се подготвите добре психически, затова което ще видите! И една съществена част от всичко е космическата война, която се води в слънчевата система и че тя се води едновременно в много различни измерения. Споменава се, че вероятно ще срещнете много други същества, които ще се опитат да ви привлекат да отидете с тях, на които можете да откажете любезно или напротив – да прецените, че искате да отидете. Както вече бе споменато в статията „Излъчватели в холограмата“: „В този момент може да срещнете други създания – а такива има милиони, които ще ви канят да отидете с тях, да се присъедините към тях – да играете с тях или да минете под тяхната „опека“.“ В крайна сметка на вас агресивно ще ви се РЕКЛАМИРА точно определен свят, който е съставна част на определена йерархия и това ще стане по един силно изкусителен начин.
Поразителното в случая обаче е, че една от няколкото изброени опции за вашите бъдещи планове бе да се „завърнете пред прага на Империята Орион“ описана като създателя на човешкия род!!! Не само това, но тези които са имали „човешки опит“ били с предимство да бъдат допуснати до Империята за разлика на пристигащи от други места във вселената! Дори последните се чувствали силно ощетени, защото „човешките души“ много по-лесно получавали достъп до тяхната „система на учене“, освен ако не са вършили престъпления срещу Империята! Другите същества трябвало да се преборят за правото да са част от тази система, за разлика от тези, които са били хора от Земята. Но има и още... „Империята Орион“ вече била една „миролюбива търговска империя“ и нейните войскови части MAKH – същите, които са самото олицетворение на израза „контрол върху съзнанието“ се използвали „само“ за защита на Империята от външни сили и особено на тези от „бунтовническата фракция“. Така, според същите тези съвети, всяка една от дадените опции за „бъдещи планове“ била силно за предпочитане пред „рециклиращата система“ наложена на Земята, като в конкретния случай българската поговорка „от трън та на глог“ придобива нови висоти. Всеки един избран път така или иначе води до някакво развитие дори когато на пръв поглед „повтаряте“ нещо, през което сте минали. Изборът на всеки един фрагментиран Аз е различен, съобразно сложния комплекс от фактори, които са изиграли роля при неговото изграждане и развитие.
Общото в становището на Ведаическите изначални писания и всички останали е, че царството("Била-суарга") е с по-висока технология(в сравнение със Средната Земя- "Бху", и дори е по-пищно в сравнение с Горният Рай на ИндРа- "Суарга", тъй като до това царство не достигат лъчите на Звездното Слънце - "Рама", на базата на излъчващи енергия кристали(скъпоценни камъни на качулките на многоглави змии)- "цифрово съзнание", авангардна архитектура, илюзията, че "няма време"(тъй като няма Слънце и Луна), безметежен райски живот с приказни природни картини ("огледален свят" на небесният рай) и потапяне в света на насладата на сетивата, като "райско усещане".Защо се нарича "Огледален свят"?- В огледалото се вижда нещо, което наподобява за Реалността, но не е. Т.е. - Реалността в огледалото я виждаме със сетиво(със зрението, като сетиво, възприемаме над 80% от сетивната информацията).
Реалността се усеща, когато впрегнем сетивата за Богът.
Преди това имаме етап на отдръпване(изчистване) на сетивата от майа(илюзията), а не - "потапяне в майа до шия"(както става в Била-сварга)!! материалният рай(сварга, сварог "сУ-АР-ка","сВАРга"*) се достига САМО чрез покаяние от материалната енергия. А Трансцеденталният рай е отвъд материалният рай дори.
"Потъването в приятността на сетивата" се нарича "изкуствен рай"(Била-сварга) или- "Разширяване на Илюзията"...
Различието е, че докато всички тези изброени без Свещените писания на ВЕДА, описват управлението му като "мъдреци" и "напреднала висша раса", то Веда ги дефинира нато асури(демони) и наги(змии), които омайват съзнанието и го отдалечават от Истината на Трансцеденталният свят, като РАЗШИРЯВАТ ИЛЮЗИЯТА. Всъщност, ислямският пророк Мохамед е пророкуван в Бхавишна Пурана точно като ре-инкарнираният демон Трипура-асура- "Маха-мада", което в буквален превод означава "Разширение на Илюзията". Виж тук>Сутра 13,27 [Тази вселена е разделена на четиринадесет сфери, седем Сварги и седем Патали.] www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/513-2014-10-12-20-07-13.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар