Тайна № 3 ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪРЦЕТО СА КОНТРОЛНИЯТ МЕХАНИЗЪМ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

Тайна № 1. Почти всички здравословни проблеми имат общ източник и Лечебният код лекува този източник, както става видно от официални медицински диагностични тестове. Тайна № 2. Според най-великите умове на нашето време всеки проблем в същността си е енергиен. Лечебните кодове решават енергийния проблем, както доказват разказите на изцелените от най-различни болести и проблеми. А сега да преминем към Тайна № 3.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Докато говорихме за втората тайна, споменахме, че трябва да изчакате, за да научите източника на стреса. Надяваме се да не сте прелистили набързо дотук, защото това би означавало, че сте изпуснали важна информация. Ето и отговорът. Това е най-важният момент и действителната причина, поради която тази книга бе написана. Ще ви разкрием причината за стреса в организма. Ние я знаем отдавна и от години говорим за нея, но сега вече имаме и научно потвърждение. Това е клетъчната памет. Това е липсващата част от мозайката на науката за здравето, разковничето, което търсех аз (Бен) за себе си и за пациентите си. През годините съм изнесъл много лекции за причините за рака: емоционални проблеми, тежки метали, нарушен рН-баланс, недостиг на кислород и вируси. Обикновено почвах с емоционалните проблеми по няколко причини: 1) никой не иска да си признае, че има такива; 2) хората не обичат да говорят за тях; 3) никога не сме разполагали с медицинско решение за тях. Лекарствата само маскират симптомите, но всъщност не помагат. Психотерапията често влошава положението, защото отваря стари рани, които организмът се е опитвал да излекува. Има ефективни начини да се справим с тежките метали. EDTA, DMSA и други хелатори са доста ефективни, така че можем да елиминираме тежките метали от организма си. С киселинно-алкалния баланс (рН) обаче е по-трудно, защото промяната му е продължителен процес, който отнема месеци или години и изисква значителни промени в начина на хранене, макар вече да разполагаме с ефективни средства, които може да добавим към храната, за да ускорим процеса. Още по-трудно е с вирусите, защото тези малки гадинки могат да се скрият в ДНК. Белите кръвни телца не търсят „лошите” в собствените ви клетки, при това в ДНК-ядрото на клетката. Днес обаче разполагаме с ефективни антивирусни формули, използващи колоидно сребро, гравиола, котешки нокът и драконова кръв. Съществуват дори антивирусни медикаменти с известен благотворен ефект. Отвъд физическото В моята клиника за алтернативно лечение на рака в Атланта, щата Джорджия, намирах начин да се справя с вирусите, с киселинно-алкалния баланс и с тежките метали, но не знаех как да разреша емоционалните проблеми, макар да имам магистърска степен по психология и да съм наел професионален терапевт. Още помня деня, в който важността на емоционалните проблеми изкристализира в ума ми. В клиниката имаше млада жена с рак на гърдата. Бях работил доста успешно с нея.Туморите й бяха изчезнали, както показваха скенерът, туморните маркери и физическият преглед. Но пациентката въпреки това почина. Тази жена имаше сериозен емоционален проблем, който не можа да реши. Съпругът й беше изключително властен човек. Бяха доста заможни, но тя нямаше нито кредитна карта, нито чекова книжка. Трябваше да попита, а и понякога да моли за всичко, от което има нужда или желае. Имаше обаче едно нещо, над което той нямаше власт, и то беше дали да живее или да умре. Тя бе избрала да си върне свободата по единствения достъпен начин. Постоянно търсех начини да помагам на пациентите а решават емоционалните си проблеми. Но едно е, когато къщата на съседа гори, и друго – когато се подпали собствената ти къща. А както вече споменах в увода, през 2004 г. двама различни лекари ми поставиха диагноза болест на Лу Гериг. Много по-добре щеше да е рак. Осемдесет процента от хората с болестта на Лу Гериг умират до пет години след поставяне на диагнозата, а лично аз не познавам болни, които са преживели десет години, въпреки че съм чувал за такива случаи. И те бяха стигнали до напълно безпомощно състояние. Единственият плюс беше, че не се налагаше да се подлагам на множество операции и медикаментозни лечения, защото за моята болест нямаше открит лек. Един познат ми каза за Лечебните кодове и понеже къщата ми гореше, реших да проуча въпроса. Бях отчаян. И готов на всичко.                                                                                                                                                                                                                                                                                                 „Искам научно доказателство”                                                                                                                                                                                                                                 Това, което чух по време на презентацията на д-р Лойд, беше научно издържано от физична гледна точка. Той разполагаше и с много разкази на хора, които свидетелстваха, че са се излекували от сериозни заболявания, но разкази бях чувал и преди, с хиляди при това. Всеки ден пациентите ми казваха: „Д-р Джонсън, прочетох, че Не-знам-кой-си излекувал Не-знам-кого-си от моя вид рак”. На което аз отговарях: „Искам научно доказателство”. Бях готов да проуча всякакви възможности, за да помогна на пациентите си, но не исках да им давам фалшиви надежди и да ги карам да пилеят парите си. Затова трябваше да се уверя, че тази система е научно обоснована. Останах впечатлен. Д-р Лойд беше потвърдил методите си научно чрез изследвания с ВСЧ – златния стандарт в медицинските тестове за физиологичен стрес в организма. Трябваше да опитам Лечебните кодове. Както вече споменах, само за шест седмици, след като започнах да прилагам Лечебните кодове, симптомите ми изчезнаха. Два месеца по-късно отидох на невролог, който забоде игли в мускулите ми, за да установи наличието на парещо усещане, характерно за пациентите с болестта на Лу Гериг. Нямаше такова. От медицинска гледна точка подобно възстановяване беше нечувано. В момента, в който пиша това, пет години по-късно, все още нямам никакви симптоми.                                                                                                                                                                                                          Клетъчната памет: ключ към изцелението                                                                                                                                                                                                                    Какво беше направил този съвършен код? Тази невероятна техника? В действителност ние изобщо не се фокусирахме върху болестта на Лу Гериг. Вниманието ни беше насочено към някои спомени от детството, съхранявани на клетъчно ниво; всички притежаваме такива спомени. В живота ми няма големи травми. Никога не съм бил жертва на сексуално насилие, нето са ме били и ви гарантирам, че никога не съм си лягал гладен. Имах пони. И плюшено мече. Родителите ми не са се развеждали. Не са се карали. (Е, да, длъжен съм да кажа, че често бях поступван от брат ми и сестра ми, които никога няма да си признаят – Дан и Ан, шегувам се, естествено.) И все пак имаше „лошо програмиране”, което изпращаше стресови сигнали към клетките ми и причиняваше болестта. Неслучайно Медицинският факултет на Югозападния университет, Медицинският факултет на Станфордския университет, Медицинският факултет на Харвардския университет и Медицинският факултет на Нюйоркския университет до един са публикували изследвания, сочещи, че този тип клетъчна памет може би е липсващото звено от загадката на здравето и изцелението. Проучването на Югозападния университет заключава, че най-голямата ни надежда за изцелението на нелечими болести в бъдеще може да се крие в намирането на начин да лекуваме клетъчната памет и че ако намерим такова решение, „имаме потенциал за трайно решаване на проблема”13. Защо учените казват това? Защото, изглежда, че това е контролният механизъм на оздравяването на всяка клетка от тялото. Какво представлява клетъчната памет? Това е паметта, съхраняваща се в клетките. Кои клетки? Всички клетки на организма. Науката дълго време вярваше, че паметта се съхранява в мозъка. В опит да определят къде точно в мозъка, учените изключиха почти всички негови части и познайте какво! Спомените оставаха почти непокътнати! Въпреки че те могат да бъдат стимулирани от различни области в мозъка – приятните спомени например се съживяват от центъра за удоволствие, действителното хранилище на спомените явно не е в мозъка. Къде тогава? Отговорът ни беше подсказан още с първите трансплантации на органи. Има множество документирани случаи на хора с трансплантирани органи, които придобиват мислите, чувствата, мечтите, характера и дори хранителните вкусове на донора. Днес много учени са убедени, че спомените се съхраняват в клетките на цялото тяло, а не са локализирани на определено място. Спомените на клетъчно ниво резонират с деструктивни енергийни честоти и увеличават стреса в организма. През септември 2004 г. Медицинският факултет на Югозападния университет публикува фундаментално изследване, в което се твърдеше, че е напълно възможно механизмът за контрол върху изцелението на тялото да се окаже именно клетъчната памет – не само при хората, но и при животните и растенията. Какво са открили в лабораториите си, та да ги наведе на подобен извод? Установили са, че каквито са спомените на клетъчно ниво на организма, такова е и неговото здравословно състояние. Човек, животно или растение с деструктивни спомени на клетъчно ниво има проблеми дори при благоприятни обстоятелства. При здравословни спомени на клетъчно ниво човек процъфтява дори обстоятелствата да не предполагат това. Ето каква аналогия използват авторите на изследването на Югозападния университет: „Спомените на клетъчно ниво са като малки бележчици, които казват на клетките какво да правят – само че, когато са налице деструктивни спомени, бележките казват на клетката да прави не каквото трябва”.                                                                                                                                                                                                                                                                                   Клетъчната памет и „проблемите на сърцето”                                                                                                                                                                                                             Според д-р Брус Липтън „погрешната команда”, която клетките приемат, е да преминат в режим на стрес, когато това не е необходимо. Тези погрешни преценки са вградени в клетъчната памет, която е част от съзнанието и подсъзнанието наред с контролните центрове в мозъка. Заключението от изследванията на Медицинския факултет на Югозападния университет, публикувано в „Далас Морнинг Нюз”, е, че ключът за лечението на болести и нарушения, които днес смятаме за нелечими, може би се крие във възможността да излекуваме клетъчната памет.Спомените на клетъчно ниво са същото, за което Соломон е говорил още преди 3000 години. Сърцето е източник на всичко в живота ни, независимо дали е свързано с физическото тяло, с взаимоотношенията, с успехите и провалите ни. Институтът „Хартмат” от години провежда едни от най-значимите клинични изследвания, свързани с алтернативната медицина. Едно от тези проучвания определено попадат в категорията „не е за вярване, но е факт”. Учените поставили човешка ДНК в епруветка и накарали участниците да я държат в ръка, инструктирайки ги да мислят за болезнени неща – с други думи, да провокират деструктивни спомени. Невъзможно е да мислиш за нещо неприятно, без да провокираш деструктивни спомени. След това извадили ДНК от епруветката и я изследвали. Установили, че ДНК е буквално увредена. След това поставили същата ДНК в друга епруветка и този път помолили хората да мислят за неща, които ги карат да се чувстват щастливи. Това също е невъзможно, без да извикаш щастливи спомени. Отново извадили ДНК и при изследването открили, че е преживяла благотворна промяна. Какво означава това? Както се вижда, активирането на определени спомени уврежда ДНК, а на други може буквално да я излекува. Забележително! Д-р Джон Сарно, д.м., професор по клинична рехабилитация в Медицинския факултет на Нюйоркския университет и лекар в университетския Медицински център, смята, че хроничните страдания и редица други болести се причиняват от потиснат гняв и ярост в подсъзнанието: „Не знаете, че го имате, защото не го осъзнавате”. Този гняв, стаен в клетъчната памет, е тъкмо онова, което според Института „Хартмат” уврежда ДНК15 . През 2005 г. в предаването „Добро утро, Америка” Чарлс Гибсън интервюира д-р Лони Зейцер, д.м. от Педиатричната болница на Калифорнийския университет в Лос Анджелис по повод случай, отразен от „Ю Ес Ей Тудей” и „Ей Би Си Ивнинг Нюз”. Експериментът показва, че причина за хроничните болки и болести при децата може би е тревожността на родителите. С други думи, стресът на родителите създава спомени на клетъчно ниво, които се проявяват като стрес при децата. Чарлс Гибсън заключава, че инвалидизиращите болести в детска възраст, изглежда са предизвикани от психични фактори, с което се съгласява и д-р Зейцер. Изследванията на клетъчната памет продължават.                                                                                                                                                                                 Защо позитивното мислене не лекува клетъчната памет?                                                                                                                                Един от въпросите, които човек си задава, след като се е запознал с резултатите от изследването на института „Хартмат”, е, можем ли да лекуваме клетъчната памет с положително мислене. Ще ви кажа направо, че отговорът, за съжаление, е „не”. Механизмите на подсъзнанието защитават тези спомени. Но нека не изпреварваме събитията, ще поговорим по-подробно за това в Тайна № 4: Харддискът на човека. Фактът, че клетъчната памет е контролният механизъм на здравето ни, се приема от психологията поне от сто години насам. Идеята придобива научно потвърждение по време на Първата световна война, когато младите мъже се връщат от фронта травмирани, без да имат физическо увреждане. Наричат го „снаряден шок”. Тогава за първи път става ясно, че съзнанието може да разболее човека физически. Темата за спомените може да ни наведе на мисълта за психологически консултации и терапия, което често означава отново да се потопим в кошмарите. Някои от вас може би си казват: „Това ще ме потисне и депресира” или „Омръзна ми да се занимавам с тези неща”. Много мъже категорично отказват: „Няма да отида”. С Лечебните кодове това не се налага. Също като Джо с хроничната болка в крака и вие можете да приложите Кода за онова, което ви тревожи най-силно, и да му позволите да излекува клетъчните ви спомени. По-важно от изчезването на болката в крака при Джо се оказа преобразяването на емоционалния му живот, но забележете: той не се беше фокусирал върху това. За трайно и постоянно изцеление трябва да излекувате спомените на клетъчно ниво. Това всъщност е логично. Всички имаме спомени, които будят у нас чувство на гняв, тъга, страх, объркване, вина, безсилие, безнадеждност – списъкът е безкраен. Не е логично да таим всичко това в себе си и да не платим някаква цена. Цената е здравето, взаимоотношенията, кариерата и пр. Всички имаме нужда да изцелим причината на проблема, не само симптомите. Защо? Защото, ако излекуваме само симптомите, проблемът вероятно ще се върне или на негово място ще дойдат два други, тъй като онова, което ги причинява, все още е налице. Източникът на проблемите, който искате да промените и за който ви помолихме да помислите в началото на книгата, са деструктивните спомени на клетъчно ниво. След като знаем това, как можем да открием спомените, свързани със собствения ни проблем? И второ, как да ги излекуваме?                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Защо усилията да се „справим” само влошават положението?                                                                                                                           Психологията се опитва да намери решение от десетилетия насам, но някои от най-новите изследвания показват, че да се говори за проблемите отново и отново всъщност може да ги задълбочи. Лечебният код автоматично лекува деструктивните спомени на клетъчно ниво. Той не лекува клетъчната памет, като ви учи да мислите за проблема по друг начин, което съвременната психология нарича „рифрейминг”, промяна на рамката. Нито балансира мозъчната химия, защото химичният дисбаланс е симптом, а не причина. Той не ви кара да мислите за нещо друго вместо за проблемите си. Не. За мен всичко това е усилието „да се справим”. Да опитваме да се справим, означава, че просто усвояваме по-конструктивен начин да надмогнем болката. А това, което всеки иска, е болката да изчезне. Лечебният код е физически механизъм в организма, който при активирането си променя енергийния модел (Тайна № 2) на деструктивната клетъчна памет (Тайна № 3) в здравословен. Когато това се случи, стресовата реакция на организма се включва или изключва (Тайна № 1). Това не означава, че спомените изчезват, а само, че вече не могат да ни навредят. Ето какъв е проблемът: „справянето” е равносилно на стрес. Тъй като всеки проблем, известен на човека, може да бъде проследен до стрес, механизъм за справяне с проблемите, който създава стрес, е меко казано непродуктивен, а казано откровено – безумен. Нека обясня. Тялото и умът имат списък с неща, които трябва да вършат всеки ден, както и определено количество енергия за целта. Има неща, които са наложителни, неща, които са необходими, и други, които са желателни. Наложителни са дишането и сърдечната дейност. Необходими са храносмилането, отделянето на ненужните вещества, пречистването на кръвта и функционирането на имунната система. Желателни са възстановяването, промяната на старите деструктивни спомени и други. Ако енергията, с която организмът разполага, намалее, може да се окаже, че значителен процент от енергията, която изразходваме всеки ден, отива само за потискане на спомените на клетъчно ниво. Ако вече сте ме изпреварили и сте се досетили, че това вероятно означава проблеми със здравето, взаимоотношенията или кариерата, мога само да ви поздравя. Съвършено прави сте. Изследването на д-р Джон Сарно, преподавател в Медицинския факултет на Нюйоркския университет, за когото вече ви споменах, потвърждава, че хроничните болки и здравословни проблеми при възрастните са резултат от потискането на деструктивните спомени на клетъчно ниво. Процесът на потискане поражда постоянен стрес, докато накрая нещо се поврежда. Изследванията на д-р Сарно, на Медицинския факултет на Югозападния университет и Медицинския факултет на Станфордския университет стигат до единодушното заключение, че именно изцеляването на тези спомени, а не потискането им (което ние наричаме „справяне”) води до постигане на оптимално здравословно състояние. Според тези източници, както и много други, онова, от което отчаяно се нуждаем и което завинаги ще промени грижите за здравето, е възможността да изцеляваме деструктивните спомени на клетъчно ниво, вместо цял живот да се опитваме да се „справяме” с тях. Десетилетия наред вярвахме, че справянето е начин да отстраним вредните последици. Последните проучвания сочат, че това е смъртоносна заблуда. Спомените на клетъчно ниво носят разрушение, независимо дали съзнаваме съществуването им, или не.                                                                                                                                             Какво означава изцеление?                                                                                                                                                                                                                                                            Какво означава изцеление на клетъчната памет? Че ще се освободите от негативните вярвания, гняв, фрустрация, негодувание, вина, безнадеждност и други деструктивни емоции. Можем ли да го докажем? Категорично да. Доказателството е, че хората последователно и предсказуемо съобщават за изцеляване на деструктивните си чувства и вярвания. Това се случва на всеки семинар, който провеждаме където и да било в страната. Имаме записани видеоклипове със споделени истории: хора, които са изпълнили Лечебните кодове, разказват, че страхът, негодуванието и всички останали негативни емоции се изцеляват бързо и стабилно. Не е необичайно някой да твърди, че проблем, който са имали със свой близък от десет, петнайсет, двайсет и повече години, се е решил в рамките на няколко минути до няколко дни. Често разказват за методите, които са опитвали в продължение на десетки години, без да стигнат желаните резултати. Защо е така? Защото деструктивните ни чувства и вярвания се пораждат от спомените ни. Единственият начин да ги изцелим е, като изцелим паметта си.                                                                                                                                                                                                                                                             „Справянето” не е изцеление                                                                                                                                                                                                   Често бъркаме „справянето” с изцеление. Когато се занимавах с частни психологични консултации и терапия, почти никога не постигах изцеление, но умеех да уча хората да се справят. В действителност точно за това се обучават повечето психолози и терапевти. На практика всички програми за самопомощ, с които съм запознат, са пълни с механизми за справяне. Какво означава това за човека, който ги използва? Че ще носи боклука от проблемите със себе си през целия си живот, но ще се научи да го пръска с парфюм, когато замирише. Ще се опитва да го натика на някое място, където да не му се пречка много. Чувал съм дори за терапевти, които казват на клиентите си, след като са се научили да се справят, че проблемът им е решен. И понеже са специалисти, повечето от хората им вярват. Ако проблемът наистина е решен, тогава всички проблеми, причинени от него, също трябва да се решат, а както вече видяхме, спомените на клетъчно ниво са източникът на физическите здравословни проблеми. Ако действително е настъпило изцеление, тогава всичко би трябвало да се излекува – не само емоциите, чувствата и вярванията, но и предизвиканите от тях физически заболявания. Доказателството, че Лечебните кодове лекуват клетъчната памет, са разказите на хората за изцелените им чувства, вярвания, нагласи и модели на мислене. Системата на Лечебните кодове ® разполага с инструмент за измерване на резултатите и хората го използват.                                                                                                                                                                                                                                                   Неслучайно при изцеляването на клетъчната памет (Тайна № 2) енергийният проблем се решава и хората виждат как здравословните им проблеми изчезват. Ето че завършихме изложението на първите три тайни, затова нека ги припомним накратко. Тайна № 1: Болестите и здравословните нарушения имат една обща причина и тя е стресът. Доказателството, че Лечебният код лекува стреса, са безпрецедентните резултати от ВСЧ тестовете – златният стандарт на медицински тест за измерване на нивото на стреса в автономната нервна система. Тайна № 2: Всеки проблем е енергиен проблем. Ако можете да решите енергийния проблем, ще решите всички породени от него проблеми в живота си. Лечебните кодове са квантово-физична лечебна система, която променя енергийните модели в организма. Доказателството за това са разказите на хората, които споделят, че всички техни проблеми – от сериозни заболявания до затруднения във взаимоотношенията, кариерата и успеха, са били решени. Тайна № 3: Проблемите на сърцето (наричани по най-различен начин от съвременната наука: клетъчна памет, несъзнавано, подсъзнание и пр.) са контролният механизъм на здравето. Те могат да генерират излъчване с деструктивни енергийни честоти и да пораждат стрес. Лечебните кодове лекуват деструктивните спомени на клетъчно ниво, както става ясно от изцеляването на деструктивни чувства, вярвания, нагласи и мисли. Да сглобим мозайката. Проблемите на сърцето (Тайна № 3) пораждат деструктивно енергийно излъчване (Тайна № 2). Вредните енергийни честоти (Тайна № 2) причиняват стрес (Тайна № 1). А стресът е източникът на всички физически и емоционални проблеми (Тайна № 1). Затова, ако изцелите проблемите на сърцето, можете да решите на практика всеки проблем в живота си. Лечебните кодове лекуват клетъчната памет. Спомнете си думите на Уилям Тилър: „Медицината на бъдещето ще се основава на контрол над енергията в тялото”. Лечебните кодове са сбъднатото предсказание. Те представляват квантово- физична система за изцеление, която открива и лекува енергийно излъчване с деструктивни честоти в организма. Важно е да знаем, че от проблемите на сърцето зависи и здравето ни. Но има и друго. Как да достигнем до спомените на клетъчно ниво? Какво да правим с тях? Къде се намират те? А това ни отвежда към Тайна № 4.                                                                                                                                                                                                                        Тайна № 4:ХАРДДИСКЪТ НА ЧОВЕКА