Примерно, ако идол на Моисей е синът му трябва да го заколи!
Това "извинение" на йудеите с историята със "златният телец" в Синай им служи, като извинение за избиването на коренното туземно население, което заварват в Ханаан(интересно, защо наричат тази земя "Израел" и до ден днешен?!?).
Като им разрушват култовите, смятайки, че трябва да се разбира под "жертвеник" -
"приспособление за колене на крава" ("златен телец")
За това те фабрикуват тази история с която завоюват две неща за Аврамическите религии:
1) Елиминиране на символът на Телецът, защото е "идол"
2) Запазване на кървавите жертвоприношения- Агнец, Телец- всичко "диетично" под ножа
-Да не забравим- и "идолът Исус Христос"- той трябва да умре, чрез колене!
Така Агнецът, макар и заклан и изяден е "непобедим"!
Така казал дух Йах/Ах !! Думата "Арйанско" може да се окаже "Ханаанско", дори "Египетско". Но в никакъв случай Арйаните не прявят "златно теле"-идол и после ДА КОЛЯТ ЖИВИ ТЕЛЕТА, като "приношение към този идол". Това е йудейска ФНАТАЗИЯ, стъкмена, като сценарий на йудеите, като са взаимствали реален момент- ТЕЛЕЦЪТ, като Свещено АРйанско животно и йудейска представа за жертвоприношение- младо, мирно животно, невинна кървава жертва. По-късно те ще принесат това и върху човек, който е нейудеин(по вяра), както е случаят с Исус Галилейски- "гой"(буквално - "говедо", презрително към нейудеите, иде от санскр дума "го"- крава, говедо) Изход 32:
2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.
4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
Според първата глава на "Битие" на библията, Аврам(Ибрахим), прото-патриарх за йудеизъм, библейско християнство и ислям, преди да коли овни в името на незакланият си първороден син -Исаак, е заклал ТЕЛЕ с което е "нагостил", своят, иначе "МОНО- бог" преди жена му да зачене Исаак:
1. След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2. Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
.............
7. А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8. После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
Левитите, тези посветени във вавилонските мистерии, измислили цялата история за евреите, за да скрият истината и да създадат жестоко наложена структура на религиозен контрол. Равините продължават тази традиция и днес.
Измислената история в „Изход” е била написана, за да бъде забулена истината за това, което наистина се е случило в Египет и в никакъв друг източник освен в левитските текстове, нито пък и от археологически находки, доказват, че изобщо някога се е състоял такъв „екзодус”.
С.Ф. Шарапов (1855—1911), руски мислител, обществен деец, икономист Златото — отживелица на варварството.
Джон М. Кейнс (1883—1946),известен английски икономист.
Ротшилдите и „златния стандарт“
Въвеждането в Англия в началото на 19-ти век тъй наречения „златен стандарт“ поставило началото на нов етап на „паричната революция“ в интерес на онези лихвари, които към това време са натрупали големи запаси от жълтия метал и/ или са наложили контрол над неговото добиване. На първо място става дума за Ротшилдите, които в резултат на тъй наречените „Наполеонови войни“ съсредоточили в ръцете си много драгоценен метал и установили контрол над Банка на Англия. Накратко, същността на „златния стандарт“ се състои в това, че златото се обявява за единствени „истински“ пари. Естествено, в обръщение може да се намират и банкноти, но те трябва да бъдат обезпечени със златен запас на централната банка или банката емитент. Банкнотите свободно се обменят за златни монети, намиращи се в запас на централната банка (така наречения „злато монетен стандарт“). Интересите на Ротшилдите се състояли в това, че такава парична система създава постоянно търсене на жълтия метал. Ротшилдите задоволявали това търсене, давайки кредити в злато. При това те получавали процент и налагали контрол над заемополучателя. Вече не само над обикновени физически и юридически лица, а и над държави.
С едри щрихи картината на утвърждаването на златния стандарт в Европа скицира руският мислител, историк и писател А. Д. Нечволодов (1864-1938) в своя известен труд „От разорението до благоденствието“ (1906).
Той писал за картината, която се оформяла в света в края на 19-ти век: „На тази картина ние виждаме две партии: от една страна неголяма група на международни търговци на пари, хора имащи само злато, тоест предмет, нямащ никакво практическо приложение, освен за направа на дребни украшения и пломбиране на зъби, а от друга страна – големи държави, притежаващи земя и стотици милиони население, представляващи сами по себе си гигантска работна сила, тоест притежаващи и двата източника, които служат само за това, да произвеждат земното богатство, могъщество и прогрес.
Като че ли, на пръв поглед, първата партия няма никакво значение пред втората, а в действителност, благодарение на съществуващата парична система, първата група неотклонно върви към пълно заробване на втората, и в това си дело е стигнала вече твърде далече.
Особено бързи крачки в своето постъпателно движение за завоюване на света чрез златото направили евреите през 19-ти век.
Първи стадий на това движение била Френската революция и войните на първата империя. Фикцията за възможността за съществуване в живота на идеите свобода, равенство, братство – направила на навсякъде евреите свободни граждани, освен в Русия. Анархията, в която потънала Франция по време на революцията, предизвикала страшно поскъпване на парите и обогатила много всички, които търгували с тях. Евреите съобразили това и от тогава се явяват ръководители на всяко революционно движение: Карл Маркс, Енгелс, Ласал – са евреи; нашите сегашни революционни вълнения са организирани навсякъде от евреите, при това има неоспорими доказателства, че всички конци са в ръцете на международно тайно еврейско свръх правителство, тоест върховната ложа на световния съюз на франкмасоните. Още повече обогатили евреите войните на Империята; в резултат от тях се появило, между другото, колосалното богатство на Ротшилдите. Тези войни също така показали на евреите, че международните разпри винаги са изгодни за тях: и двете воюващи страни купуват от тях пари за войната, на цената на дългови задължения в злато, които за векове лягат като тежък гнет върху техните народи…
Втори стадий – това е средата на 19-ти век. Силното развитие на капиталистическата промишленост, появило се като резултат от натрупаните от банкерите по време на войните огромни запаси от пари, а също и в резултат на развитието на техниката и признанието от всички принцип на разделението на труда (съгласно най-новите тогава икономически учения — оръдие на прогреса), предизвикало преминаването от натурално стопанство към парично. В следствие на това и в условията на новопостроените железни пътища и телеграф, се появила възможност значително да се увеличат оборотите на търговията с пари. Това помогнало за огромното обогатяване на лихварите, а заемането на пари от страна на държавите и частни лица се увеличавало…
Трети стадий започнал през 1873 г., когато Германия, а след нея и всички останали държави, освен Мексико и Китай, преминали на златна валута“.
Главен „двигател“ на въвеждането на златния стандарт в света била Британия, където позициите на Ротшилдите били особено силни (контрол на Банка на Англия, а чрез нея – над многочислените колонии на Британия). Британия първа приела златния стандарт след края на наполеоновите войни (1816 г.). Лондон провеждал такава международна политика, която усилвала позициите на Ротшилдите и другите английски банкери в сферата на контрола над запасите от злато в света.
Тук може да отбележим, най-малкото две крупни събития:
Първо, Британия започнала серия тъй наречени „опиумни войни“ против Китай. В началото на 19-ти век Китай бил достатъчно развита страна, при това, независимо от голямото население, жизнения стандарт на обикновения китаец бил по-висок от този на средния европеец. Китай продавал своята коприна, чай, порцелан по целия свят срещу ценни метали. През вековете Китай акумулирал големи количества злато и сребро. Британските банкери решили да получат тези метали, за което започнали със сила да натрапват на Китай опиум, който се произвеждал в Британска Индия. Опиумът се доставял срещу злато. Ето така действувал „свободният пазар“, с подкрепата на военния флот и оръдията. В резултат Китай „седнал на иглата“ (пристрастил се към наркотиците — бел.пр.), а златото се прехвърлило в сейфовете на лондонските банкери.
Второ, в самия край на 19-ти век Британия водила война в Южна Африка (англо-бурската война), в резултат на която установила контрол над находища на злато и диаманти. Отново на „свободния пазар“ се намесва напълно осезаемата „желязна ръка“ на флота и оръдията. В кратки срокове Южна Африка излязла на първо място в света по добив на злато. Южноафриканското злато и то потекло към сейфовете на лондонските банкери.
Имало, разбира се, и други събития свързани с установяването на контрол над златните запаси в света. Например, покупка на контролния пакет акции на злато добивни компании от различни държави. Така, в началото на 1909 г. английската компания „Лена Голд Филдс“, зад която стояли Ротшилдите, придобила голям пакет акции на руската компания „Лензолото“ (първоначално контролния пакет принадлежал на руския банкер Гинзбург, който бил свързан с Ротшилдите).
През 19-ти век страните от Европа упорито се съпротивлявали на въвеждането на златния стандарт. Минало повече от половин век, преди Ротшилдите да успеят да сломят тая съпротива. „Слабото звено“ се оказала Германия, която се превръща в единна държава след победата във Френско пруската война 1870 — 1871 г. Германия получила контрибуция от Франция в размер на 5 млрд. франка в злато, което позволило на „железния канцлер“ Бисмарк да „обоснове“ въвеждането на златната валута. Остра борба между привържениците на сребърния и златния стандарти се водила в Северноамериканските Съединени щати. Завършила тази борба с победа на застъпниците за златния стандарт, тоест агентите на Ротшилдите. В края на 19-ти век благодарение на усилията на лобиста на Ротшилдите С. Ю. Вит, министър на финансите на Руската империя, Русия преминала на „златна рубла“. В резултат Русия „седнала“ на „златната игла“ (или се „закачила“ на „златната кукичка“ - бел.пр.) на Ротшилдите.
За периода 1895 — 1914 г. външният дълг на Русия, получила поредица големи кредити от Лондон и Париж, нарастнал с 1,7 млрд. рубл., при това частта на външния дълг от общият обем на държавния дълг на Русия нарастнала от 30% на 48%. В навечерието на Първата световна война Русия имала най-големия външен дълг. Разходите по обслужването на гигантския външен дълг от 62 млрд. рубл. през 1895 г. подскочили до 194 млрд. рубл. през 1914 г. Такава сериозна зависимост на Русия от външни кредити станала една от най-важните причини за трагическите събития в нашата страна в началото на миналия век.
Залезът на „златния стандарт“
Обаче лихварите не са склонни към догматизъм: при изменение на ситуацията те са готови да променят своята тактика на движение по пътя към световно господство. Това, което е било добро за тях през 19-ти век, вече не е интересно и дори обременително през 20-ти век. Последното от най-големите събития в историята на „паричната революция“ – е пълен отказ от използуването на златото в качеството на пари. През миналия век започнало да се наблюдава поетапно „свиване“ на златния стандарт: през годините на Първата световна война обмяната на книжни пари за злато било спряно; след войната било възстановено в орязан вид. Става дума за „златно-кюлчев стандарт“, когато банкнотите е можело да се обменят, но не за златни монети, а за кюлчета с по-голямо тегло и стойност. Но и такъв стандарт съществувал само в няколко страни. Паричните системи на другите държави запазвали доста опосредствана връзка с жълтия метал – през обмяна на парите за валута на тези страни, които имали златно-кюлчев стандарт. Това се наричало златно-девизен стандарт (девизи – запаси от валута, обменяни за злато). През 1930-те години даже орязания златен стандарт бил ликвидиран във всички страни. В това число и в САЩ, където през 1934 г. провели фактически конфискация на златото на населението: в кратки срокове било проведено изкупуване на метала по цена 20 дол. за унция; след завършване на тази кампания президента Рузвелт вдигнал цената на жълтия метал на 35 дол. за унция. Фактически било ликвидирано даже частичното резервиране на паричните емисии на централните банки. Някои държави, наистина, запазили нормата на частичното резервиране за централните банки, но това било формална норма. Тя или се нарушавала, или периодически се преразглеждала в посока на понижаване. Това създало възможност за „напомпване“ на стопанството с хартиено парична маса. Западът започнал активна финансова подготовка за война и изход от проточилата се депресия.
Относно външния (международния) аспект на златния стандарт, то формално златото оставало средство за международни разплащания и разчети и след отмяната на златния стандарт вътре в страните. Отчитайки усилващата се икономическа автаркия на отделните страни (затвореност за външните пазари), златото малко се използувало в това си качество.
Последният етап на съществуването на златния стандарт започва от Бретон-Уудската конференция през 1944 г., на която страните участнички се задължили да поддържат златен паритет на своите валути (фиксирано съдържание на злато в националната парична единица), а САЩ обещали на паричните власти на другите държави да обменят доларите на САЩ за злато от запасите на американската съкровищница. Това било златно-доларовия стандарт.
Още не била завършила Втората световна война, а финансовите олигарси вече залагали под световната икономика „мина със забавено действие“ под формата на американския долар, който отначало бил национално платежно средство, но на който принудително се възлагала функцията на световни пари. Дж. Кейнс, оглавяващия на Бретон-Уудс английската делегация (и който предлагал въвеждането на наднационална валута с името „банкор“) посочвал онези рискове, които създавал златно-доларовия стандарт за международната финансова система. Съветският съюз също не подкрепил идеята за такова организиране на световната финансова система, което давало едностранни преимущества на Америка (СССР се въздържал от влизане в Международния валутен фонд и Световната банка). Алчността на финансовите кръгове от Уолстриит, опиращи се на военно икономическите козове на САЩ, надделяла над здравия смисъл и онези принципи на следвоенното устройство на света, които били съгласувани от Рузвелт, Чърчил и Сталин в хода на войната.
„На практика системата била порочна от самото начало: в съответствие с приетите в Бретон-Уудс съглашения САЩ трябвало да има отрицателен платежен баланс, за да запълва света с долари – единственото признато средство за международни разплащания. С други думи, колкото повече доларът ставал резервна валута, толкова по-малко доверие вдъхвал. Този парадокс, наричан „дилема на Трифин“, на името на формулиралия я белгийски икономист, днес е придобил гореща актуалност, макар и да не е достигнал кулминацията“, така описва ситуацията френският писател и банкер Жак Атали в разгара на днешната криза. Обърнете внимание, че ситуацията, по мнението на Атали, още не е достигнала кулминацията. Тоест, пълно мащабният взрив на „бомбата“, заложена в малкото американско градче Бретон Уудс през 1944 г., още не се случил. Относно това, защо тази „бомба“ трябва да се взриви и до какви последствия може да доведе тоя взрив, ние още ще говорим по долу.
През първите двадесет години ситуацията била повече или по-малко стабилна, обвързването на валутата към златото било важно условие за стабилността на паричното обръщение, способствувала следвоенното развитие на страните и международната търговия. Америка се стремила всячески да заобикаля обещанието си да обменя долари за злато, тъй като не искала да се лишава от запаса си от жълт метал. А доларите на САЩ по света ставали все повече и повече, тъй като Америка вече започнала да живее в дългове.
Съгласно данните за август 1971 г., по признанието на президента на САЩ Р.Никсън по държавите на Европа бродили „бездомни“ долари в количество от порядъка на 55 млрд., а по земното кълбо (освен западна Европа) – 80 млрд. Това количество зелена хартия няколко пъти превишавало златния запас на САЩ (изчисляван по официалната тогава цена 35 дол. за унция).
Вече тогава започнало се да формира тоя модел на световно „икономическо“ развитие, когато благополучието на Америка в значителна степен се основава на печатната машина, а не на златото или националното производство, а другите държави били принудени да осигуряват своето благополучие за сметка на напрегнат труд, работейки не само за себе си, но и за чичо Сам.
Същността на този модел много добре разяснил в средата на 1960-те години на тогавашния президент на Франция генерал Шарл де Гол неговият министър на финансите. Министърът дал на генерала такъв пример: „Представете си, на търг се продава картина на Рафаел. Води се битка между немеца Фридрих, арабина Абдула, руснака Иван и янкито Джон. Всеки предлага за картината свои стоки: арабинът – нефт, немецът – техника, руснакът – злато, а янкито Джон с весела усмивка предложил двойна цена, извадил от кесията си пачка нови стодоларови банкноти, взел картината и си отишъл.“ „Какъв е трикът?“- попитал генералът. „Трикът е в това, — отвърнал министърът, — че янкито дал сто стодоларови хартийки, а фактически заплатил три долара, защото стойността на хартията за една банкнота от 100 дол. е три цента“.
Златно-доларовата система започнала да притеснява не само страните, чиито валути били привързани към долара, но така също и световните лихвари. Те вече „изстискали“ всичко от тази система (обмен на реални ресурси срещу „хартийки“ през първите две десетилетия след войната). По-нататък златният стандарт (даже в орязан вид) задържал емисиите на кредитни пари (банкноти) от ФРС на САЩ и централните банки на другите страни. Това, на свой ред, спирало издаването на безналични пари от търговските банки. С подсказване от световните лихвари „професионалните икономисти“ започнали да наричат златото „спирачка“ или „котва“ за световната „икономика“.
15 август 1971 г.: включване на „печатната машина“ на пълна мощност
Няма тук да описваме всички подробности на процеса на размиване на решенията на Бретон Уудската конференция. Ще отбележим само, че на 15 август 1971 г. президентът на САЩ Ричард Никсън обявил, че Америка „затваря златния прозорец“, тоест прекратява размяната на долари на САЩ за злато. Чичо Сам, както казваме в Русия, изостави всички.
Съвсем кратко същността на станалото на 15. 8. 1971 г. обяснява А. Соломатин: „Смисълът на спогодбата (Бретон Уудската) се свежда до следното: защо ви е злато (въпрос на САЩ към останалия свят – В.К.). Очевидно вие нямате такова. То почти цялото е при нас. Кълнем се, че нашите гущери ще се приемат по външни дългове по курс 35 дол. за унция. Ако вие имате 35 дол., смятайте, че имате квитанция за получаване на 1 унция злато. Спокойно създавайте резерви в долари. Те са също като истинско злато. Обявете курса на вашите пари към долара или златото – то е едно и също. Вашите пари може да се колебаят спрямо обявения от вас курс в пределите на плюс минус 1%. Нека вашите спекуланти да печелят. Ако нямате резерви за поддържане на вашата валута, вземете кредит от МВФ (в долари)… Доларите подлежат на пряка обмяна за злато, те са истински пари – ние отговаряме за тях. А през август 1971 г. Никсън произнесъл реч по американската телевизия. Смисълът на казаното от него се свежда до това: „Момчета, вие сте оставили куфарите си в най надеждния трезор в света. Ако ви ги върнем обратно, ще имате проблеми. Трудно е да ги носите със себе си, могат да ви ги откраднат. Защо са ви вашите вещи? Вие имате нашата квитанция! А ако все пак вашите вещи ви трябват, купете ги с нашите квитанции по пазарни цени“.
След това Америка, като че ли нищо не е било, започнала да налага на света нов световен финансов ред. На мястото на Бретон-уудската световна финансова система дошла така наречената Ямайска система. В рамките на ямайската система доларът напълно заел мястото на златото. ФРС започнала да „обслужва“ със своята печатна машина почти целия свят, при това всячески ругаейки златото като „остатък от варварството“. При това, не желаейки по някаква причина да се разделя с „остатъка от варварството“, запасът на злато в Америка (през последните четири десетилетия) се съхранява на нивото повече от осем хиляди тона.
За сметка на това в „хамбарите“ на централните банки на другите страни, особено на тези, които изнасят природни ресурси, започнали да се натрупват големи количества „зелена хартия“ – продукцията на ФРС. Ако Федералният резерв я „прави“, образно казано, „от въздуха“, то на другите държави тази „зелена хартия“ им се дава съвсем не безплатно: отначало трябва да се добият от земята тези суровини (или да се произведат стоки), да се доставят и поднесат на тепсия на чичо Сам. Чак след това ще може да получат така желаната продукция на Федералния резерв. Срещу „зелената хартия“ централните банки на другите страни пускат свои национални хартиени пари. При това, изнесените стоки може да се считат „подарък“ за чичо Сам. Та нали получената „зелена хартия“ да се „осребри“ е практически невъзможно: ако централната банка (или правителството) на някоя страна се опита по един или друг начин да използува натрупаната „зелена хартия“ за закупуване, например, на оборудване, медикаменти или продоволствие, то от вътрешния пазар ще изчезнат националните хартиени пари. И така, ще се прекрати стокообмена в страната, ще настане пълна разруха. А ако някоя държава намисли да пуска национални хартиени пари с друго осигуряване, вместо „зелените хартийки“ на ФРС, то чичо Сам ще обяви тази държава за „недемократична“, а след това ще прати към бреговете й корабите на шести флот.
Някои експерти считат, че златният стандарт е рухнал, защото в Америка към края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век останало малко злато. Това не е така, златото било повече от достатъчно. Освен това можело да повишат цената на златото (например двойно, както предлагали французите), за да може запасите от злато в американската съкровищница да останат достатъчни за осигуряване на паричното предлагане. Причината е другаде: златният стандарт пречел на лихварите „да правят големи пари“. При ликвидирането на „златната спирачка“ се появява възможността да пуснат на пълна мощност главната „печатна машина“ (емисията на банкноти от Федералните резервни банки; влизащи във ФРС на САЩ), а видимо и множество малки „печатни машинки“ (емитиране на безналични пари от търговските банки).
Вече почти четири десетилетия парите са престанали да изпълняват удовлетворително своята първа и основна функция – мярка на стойността, тъй като започнали да губят връзката си не само с отделни „парични“ стоки (злато, сребро), но и въобще с целия физически свят на стоките. „Отвързването“ на парите от златото давала на лихварите широки възможности да се заемат с конструирането на „виртуален“ свят.
В края на миналия век в следствие на отмяната на златния стандарт станала окончателната „мутация“ на традиционния (промишления) капитализъм във „финансов“, или „паричен“ комуно-капитализъм. Златният Телец – Антихрист
Принципният въпрос е: ако банките са крепости, то, на чия страна са? За съжаление, целият опит от тези 400 години капитализъм, говори, че тези крепости, тези финансови бастиони са насочени против всички хора и народи, включително и еврейския, макар и да се опитват на този народ да дават някакви компенсации. И всичките нещастия на човечеството произлизат от тези крепости, които се извисяват над нас, с огромните си небостъргачи, та никой да не може да разбере, чеименно от тези съклено-стоманени крепости се назначават и свалят всички правителства по света, и именно в тези небостъргачи - замъци, се обрича на нищета и унищожение мнозинството от човечеството.
Цялата история на човечеството се разделя на три периода:
Първи период – До пришествието на Иисуса Христа
Втори период – След пришествието на Иисуса Христа и постепенното установяване на християнските взаимоотношения между хората и народите
Трети период – Връщане на Злaтния Телец на земята, с протестантската "реформация" и лихварството, и монополизирането от ционизма, печатането на книжните пари. А това "тайно банкерско общество" през цялата обозрима история се е занимавало с лихварски и мошенически операции
Затова в този, трети период, става повторното подчиняване на човечеството на една обществена икономическа формация, която можем да наречем "варварска юдеокрация", а те самите я наричат капитализъм.
Този период в религиозната литература, се нарича "идването на Антихриста". А в атеистичната литература, началото на този период се нарича "реформация" или протестантска революция, но по същество, това си е било старозаветна, юдейска революция в християнството.
Това особено ярко се е изразило в пуританите, които заминали за Америка и основали колония в Плимът, и дали началото на съвременна Америка. Вследствие на това, Америка е страна с най-голямо влияние на Стaрия завет и Юдаизма. Америка – това е новият Израел и винаги е бил, още от самото си основаване, по замисъла на първите евреи-емигранти и бащи-основатели на Америка. Отбелязан е интересният факт, че много от хоратата, подписали конституцията на Америка в 1789 г, не само са можели да четат, но и свободно са говорели на иврит. За пуританите, т.е. за скритите английски ционисти, Америка, от самото начало е била "обетованата земя", или даденият им от еврейския Бог Йехова, нов Израел.
Вследствие на това, всички живеещи в Америка коренни народи, са били обречени на пълно унищожение – в пълно съответствие с главната юдейско-ционистка книга "Танаха". Понеже и според Стария завет, първите ционисти, дошли в Палестина, изклали всички народи, които са живеели там до тогава.
Откриването на Америка, съвпаднало с откриването на печатарската машина и книжните пари, и с "протестантската", тоест, юдейската реформация в Европа. Затова Америка е страна на тържествуващия, воинстващ, юдейски капитализъм, където християните са чисто външна бутафория. Затова Америка се явява и лидер на тази – трета по ред, – капиталистическа, общественоикономическа формация, където царува Златният Телец – Антихрист/.
Този трети период в човешката история, след протестантско-капиталистическата-ционистка революция, е период на засилване позициите на лихвата, на парите, на атеизма и юдеизма, и същевременен упадък на морала и нравите на християните, и упадък на самото християнство. Този упадък на моралните устои на обществото, е замаскиран с чисто техническото понятие – "прогрес"??!!
Основните исторически "жалони" на новото време са: Унищожението на християните и завземането на Холандия от изгонените от Испания ционисти /те са почти убили сънародника си Бенедикт Спиноза/; Откриването и завладяването на Америка от протестантстващите юдеи и юдействащите християни; Убийството на английския крал и завладяването на Англия, от холандските ционисти по време на холандската интервенция в Англия, която се представя в учебниците по история, като "Великата Революция" от 1688 г; Убийството на френския крал, унищожението на християните и овладяването на Франция от юдеите по време на "Великата" за юдеите френска революция; убийството на руския император, унищожаване на християните и овладяването на Русия от юдеите, по време на "Великата" за юдеите, октомврийска революция; Едновременно с руската революция е отстраняването на император Вилхелм и овладяването на Германия от юдеите; Юдейската революция на "младотурците" /скрити ционисти/ в Турция; клане на християни по време на опитите да се вземе и задържи цялата власт в Мексико и Испания, през 20-те и 30-те години; Опитът да се вземе властта в САЩ, около 1930-та година, който опит не е напълно успешен. Но властта в САЩ е била почти напълно завзета от ционистите, след края на втората световна война.
Следващото главно събитие е, основаването на държавата Израел, и цялото последващо време се характеризира с експанзията му, благоприятствана от "съдбата", в лицето на ционистки банкери.
Забележителното е, че завземането властта в поредната държава, винаги е предшествано от икономическо завземане на властта, с помощта на банкови операции и книжните пари...
Затова настоящото време се характеризира с пълния триумф на организираното юдейство, във всички сфери на човешкия живот, т.е. пълен триумф на Юдокрацията. Икономическата основа на този политически триумф на Юдокрацията, е нейната икономическа база: лихвата, книжните пари, ценните книжа, банките, борсите. Именно ционисткият финансов интернационал осигурява финансовата поддържка на всичките техни инициативи във всяка област: било в религиозната, било в културната, или в създаването на Израел. Затова държавата Израел, заедно с Англия, САЩ, Холандия и Швейцария, станаха основни огнеупорни сейфове за заграбените ционистки несметни богатства.
Във връзка с това, обръщам вашето внимание, че от някого е прието, периодът, след пришествието на Иисуса Христа, до времето, когато бе върнат Златният Телец и атеизмът на земята, да бъде наречен "мрачно средновековие" и да бъде олицетворение на диващина и варварство; когато, всъщност, този период от историята на човечеството е било времето на истинските ценности, християнството, рицарството, романтизма, преклонение пред жената, тържеството на истинската любов, отсъствието на лихвата, тържество на човечността и нормалния живот за всички хора. Този период е бил мрачен - за силите на злото и порока, които добиха свобода, чак по време и след протестантско-юдейската революция. И този капитализъм е техен капитализъм, понеже ние, останалите, нямаме почти капитал.
Мрачното средновековие е било мрачно за тях, за силите на злото и порока. Затова те - с въвеждането на лихвата и изобретяването на книжните пари, възтържествуваха и управляват света от своите бронирани крепости – банките.
За народите настъпи мрак, а за юдейския капитализъм и юдеокрацията, настъпи пирово тържество.
По какъв начин върви манипулацията с книжните пари? Как банкерите осъществяват световнната измама и мошеничество и заменят своите фиктивни хартиени пари - за напълно реална власт?
По какъв начин правителството на САЩ е получавало пари за своите нужди:
Ben Bernanke Money
Да предположим, че са му нужни $ 2 трилиона. В САЩ - с всички пари се разпорежда централната банка, която всъщност е тесен кръг от неколко елитарни частни ционистки банки. Тази система от частни банки се нарича, "Федерален Резерв". Ще видите, че тази система е федерална и резервна, но съвсем не за народа и държавата САЩ. Тази Банка на Федералния Резерв е тайно акционерно дружество. Никой не знае членовете й, приходите й, разходите й - и няма никакви отчети за дейността й. Никакъв държавен или обществен орган не контролира този, ужким, Федерален Резерв. Може без преувеличение да се каже, че Америка се управлява от тайно общество - и трябваше да съжаляваме Америка, ако в почти всички други страни по света, не беше съвсем същата ситуация.
Почти във всяка страна Централната банка е главното ръководещо, извънконституционно, тайно общество, което ръководи съответната страна - от името и по нареждане на международния синдикат на интернационалните банки.
Затова, когато има нужда от пари, правителството на САЩ отива във Федералния Резерв и иска $ 2 трилиона. Федералният Резерв включва печатарската машина и след час, без да се напрягат, дават на правителството 2 трилиона, но искат разписка, понеже Федералният Резерв дава парите само на заем и с лихва. Разписките на правителството на САЩ са облигации за държавен заем, които правителството оставя в касата на Федреалния Резерв, за сумата взета в заем. Номерът е в това, че държавните облигации са лихвени "полици", с които правителството се задължава да върне взетите пари, заедно с лихвата, след изтичането на установения срок. И тогава ще си получи обратно дълговата разписка - облигацията за държавния заем!
Пак повтаряме: След изтичане на договорения срок, правителството на САЩ, е длъжно да отиде във Федералния Резерв и да върне сумата $ 2 трилиона, но с лихвата, която при 10 %, прави $ 200 милиона, които членовете на Федералния Резерв печелят за този период от време, докато пeчатарската машина е била включена за около час, през което време те са пиели по кафе и са беседвали с правителството за "световната" политика.
Та кой ли член на това "благотворително общество", ако е с ума си, ще позволи на учените или журналистите да обсъжда тази разбойническа система? Или обратно: Кой няма да печата неограничени заплати за професори и журналисти, за да хвалят и защищават денонощно, тази "мъдра и взаимоизгодна", частна печатница за пари?
А целият фокус в тази мъдра система е, че правителството на САЩ, вместо реално фалшивите, връща на Банката на Федералния Резерв, не мними, а напълно легални, изпрани 2 трилиона долара /и не само в този хипотетичен случай, а редовно/. Ето това наистина е "Глобална пералня за пари"!
Bilderberg Note Money -This is American $100 and $100 Euro with Henry Kissingers portrait. Но понякога, преднамерено или не, банкерите така ускоряват печатането на парите, че вече никакъв труд и никакви хитри похвати - не могат да смогнат да изперат мнимите пари; парите се обезценяват и започва инфлация, която завършва с пълен крах за народа и държавата, но не и за банкерите; и когато банкерите отново започнат да печатат нови банкноти, тогава настъпва оживление, до следващата инфлация, при която хората пак ще бъдат ограбени, и цялата новопридобита народна и обществена собственост - пак преминава в ръцете на "Тайното банкерско общество"!
http://g-wise.livejournal.com/2009/02/06/
Няма коментари:
Публикуване на коментар