В съвременните Съединени Щати в действителност има две правителства: има установеното от закона правителство и съществува независимо, неконтролирано и неподдаващо се на координация правителство във вида на Федералния Резерв, изпълняващо паричната власт, която е закрепена от Конституцията към Конгреса.
Райт Патман (1893–1976), член на конгреса на САЩ (1928–7976), председател на комитета по банките и валутата.
Независимо от това, че народите дават свещена клетва да заклеймят войната за всички времена, въпреки призива на милионите: „Не на войната!“, въпреки всички надежди за по-добро бъдеще аз съм длъжен да кажа: ако днешната парична система запази процентното (лихварското) стопанство, то аз ще се реша да утвърждавам още днес, че няма да минат и 25 години, и ние ще стоим пред лицето на нова, още по-разрушителна война (1918 г.).
Силвио Гезел (1862–1930), немски предприемач и икономист
Лихварите — организатори на Втората световна война
Темата за ролята на лихварите в подготовката и разпалването на Първата и Втората световни войни е крайно многостранна. Например, в подготовката на Втората световна война голяма роля играе ФРС на САЩ. Известно е, че страните от Антантата, тоест преди всичко Великобритания и Франция силно задлъжняли на Америка в годините на войната. Общо този дълг се оценявал на 10 млрд. дол., което по онези времена представлявало астрономическа сума. В крайна сметка, това било дълг към банките от ФРС. Поради неспособност да погасяват този дълг за сметка на вътрешни ресурси страните победители започнали да провеждат твърда линия спрямо победената Германия: те искали от нея да плати репарации, за сметка на които се надявали да се разплатят с Америка, по-точно — с банките от ФРС. Репарациите били определени на 30 млрд. дол., което било непосилно за разорена Германия.
Твърде големият натиск върху Германия от страна на победителите, зад които стояли лихварите, предизвикал в тази страна движение за преразглеждане на следвоенния ред (наложен с Парижкия мирен договор). Световните лихвари използували тези настроения, за да издигнат на власт Хитлер. Хитлер бил необходим на световните лихвари, за да започнат подготовката на Германия за война против СССР. Без финансовата помощ на банкерите, която те започнали да оказват от 1929 г., на Хитлер едва ли би се удало да дойде на власт през 1933 г.
Подробен списък на банкерите, които предоставяли пари на партията на нацистите през тези години, може да намерите в книгата на Сергей Кремлев „Русия и Германия: заедно или поотделно? СССР на Сталин и райхът на Хитлер“[1]. Ще дадем само един фрагмент от тази книга, имащ отношение към нашата тема: „… списъкът на банките и фирмите, помагащи на райха на фюрера да се изправи на крака, изглежда като справочник на ционисткия капитал в САЩ. Банкерът Лимен, банкерите Лазари от САЩ и Лазари от Лондон, Макс Варбург от Хамбург и брат му Феликс от Ню Йорк… многогодишния глава на Световния еврейски конгрес Наум Голдман в своята книга «Шестдесет години от живота на един евреин» не скрил, че докато едни еврейски фирми искали да организират международен икономически бойкот на райха, други еврейски фирми го провалили. Не бивало да подвеждат германските контрагенти. Както еврейските, така и арийските“[2].
След идването на нацистите на власт световните лихвари започнали да оказват разнообразна финансова помощ на новия режим, подготвяйки го за война, подтиквайки Хитлер, преди всичко, към нападение на Съветския съюз. В официален отчет на министерството на търговията на САЩ от средата на 1930-те години се отбелязва, че германската промишленост е получила от американски корпорации и банки през периода 1930 — 1935 г. над 1,5 млрд. дол. като инвестиции и кредити.
Към момента на началото на Втората световна война инвестициите на отделни американски корпорации в икономиката на Германия се състояли от (в млн. дол. от онова време): „Стандарт Ойл“ — 120; „Дженерал Моторс“: — 35; Ай Ти Ти — 30; „Форд“ — 17,5. общият обем на инвестициите на американски компании в Германия в навечерието на войната достигнал 800 млн. дол.
Даже когато САЩ влезли във войната, сътрудничеството на американските корпорации и банки с нацистите не престанало. Безусловно, това сътрудничество се осъществявало при снизходителното бездействие на държавните власти на САЩ, които се намирали под пълен контрол на лихварите.
Ето какво по повод на такова бездействие е казано в една публикация: „31 декември 1941 г. от ръководствата на ред корпорации, най-голямата от които била «Стандарт Ойл», в държавния департамент на САЩ… постъпило писмо с молба за разяснение, кои страни и кои именно предприятия следва да се смятат като субекти, сътрудничеството с които не се разрешава. В отговор от 6 януари 1942 г. се казва, че държавният департамент още не е решил въпроса със списъка на враговете и техните съюзници. По-късно Конгресът на САЩ обявил, че с президентски указ от 13 декември 1941 г. се допускат сделки, по принцип забранени в закона за търговия с врага, ако за това не е получена специална писмена забрана от ръководството на министерството на финансите на САЩ. Освен това, съгласно горе посочения указ, националното правителство на САЩ можело официално да издава на американските предприятия и техните собствени обединения специални разрешения за осъществяване на сделки с компаниите, намиращи се в разпореждане на нацистите и техните съюзници. Издаването на такива разрешения ставало в американското министерство на финансите по време на цялата Втора световна война. Въпреки онази вреда, която нанасяли подобни разрешения на икономиката и отбранителната способност на самите САЩ. Така, на многонационалната американска телефонна корпорация Ай Ти Ти, която се намирала под закрилата на разузнавателните служби на САЩ, след влизането на Америка във войната, официално било разрешено да продължи търговията си с Италия, Германия и Япония чак до края на 1945 г. така Ай Ти Ти взела участие в организацията на крайното производство на управляеми авиобомби и усъвършенствуване на бомбардировачите, които унищожавали градовете и въоръжените сили на съюзниците“[3].
В сътрудничество с нацистите също така участвували американските банки, на първо място „Чейз Нашънъл“ и „Сити Нашънъл“.
Да разгледаме по-подробно дейността на първата от тях, принадлежаща на клана Рокфелер. Парижкият отдел на тази банка имал кореспондентски отношения с една от ключовите банки на нацисткия режим — банката на Шредер, обслужваща сметките на подразделенията на СС. Същата „Чейз Нашънъл“ организирала продажбата на територията на САЩ на немска валута, при това за повишаване на курса на тази валута банката провела широка рекламно пропагандна акция за прослава на Хитлер и неговите оръжия. Интересно е, че марки е можело да се купят от банката и по преференциален курс. За това е било необходимо да се представи на рокфелеровата банка гаранционно писмо с обещание, че тези марки след това ще бъдат инвестирани в германската икономика. Писмото се придружавало от справка от немското посолство във Вашингтон потвърждаваща, че даденото лице поддържа политиката на нацистките власти в Германия. „Чейз Нашънъл“ съвместно с Парижко Холандската банка осъществявала операции със злато и скъпоценни камъни, които нацистите ограбвали в концентрационните лагери.
През това време, докато банката на Рокфелерите си сътрудничела с нацистите, един от Рокфелерите — Нелсън — бил сътрудник на разузнавателната служба на САЩ, която работела против Германия.
В сътрудничество с Третия райх била замесена също така „Юнион банкинг“, която била съвместно предприятие на американските милиардери Хариман и немския индустриалец Тисен.
Би било твърде опростено да смятаме, че световната финансова олигархия в годините на Втората световна война е действала в единен блок, че между отделните й групи е нямало противоречия по повод целите, плановете и способите за водене на войната. Преди всичко, се набива на очи противоречията на английския капитал (представен от Ротшилдите) и американския капитал (представен от Рокфелерите). Първият се опирал на мощна колониална империя и статута на Лондон като световен финансов център. Вторият се стремил да отнеме от английския капитал тия две преимущества. Ето какво пише по повод на това, щателно маскирано противостояние на двете групи на световната олигархия, френският писател и банкер Жак Атали: „Американците и англичаните водели преговори (продължили цели три години) за бъдещото съвместно управление на света, неговите парична и търговска системи… Условията на сделката са безпощадни: всяка военна поддръжка на Лондон от Вашингтон се оказвала в замяна на политически отстъпки от страна на фунта в полза на долара. Военните кредити укрепили хегемонията на долара, който легнал в основата на всичко, макар за това никъде да не е написано“[4].
Всестранният анализ на способите и формите на сътрудничество на банките и корпорациите на САЩ с Третия райх — е много обширна тема, която излиза извън рамките на тази книга. Повечето изследователи, докосвали се до дадената тема, правят примерно еднакви изводи[5]:
а) Втората световна война е била подготвена от световната финансова олигархия;
б) през годините на войната отделните „национални“ групи на финансовата олигархия активно си сътрудничели (даже ако те се отнасяли към държави, намиращи се във война);
в) държавните власти на воюващите страни фактически не възпрепятствали това „сътрудничество“, понеже се намирали в голяма зависимост от световната олигархия;
г) световната финансова олигархия сериозно се обогатила от Втората световна война, в това число и за сметка на сътрудничество с Третия райх;
д) полагащата се оценка на ролята на световната финансова олигархия в разпалването на Втората световна война и нейното „сътрудничество“ с Третия райх след края на войната (преди всичко на Нюрнбергския процес) не била направена;
е) в продължение на всичките десетилетия от края на Втората световна война световната финансова олигархия е правила и продължава да прави всичко възможно, щото правдата за нейната роля в разпалването на войната да не стане достояние на широката общественост (тоест осъществява целенасочена фалшификация на историята на Втората световна война);
ж) заедно с това между отделните групи на световната финансова олигархия се наблюдавали определени противоречия, свързани със стремежа за доминиране в световната финансова система през следвоенния период; английската финансова олигархия излязла от войната отслабнала, а американската финансова олигархия заела доминираща позиция (което било затвърдено в решенията на Бретон Уудската конференция през 1944 г.)[6].
Войната като глобален бизнес проект
В епохата на „паричната революция“ войните стават не само възможни, но също така и неизбежни. Тези войни често са нужни за това, че да се прави бизнес от тях, и те нарочно се планират и подготвят.
Първо, ние вече отбелязвахме, че войните пораждат допълнително търсене на пари от страна на правителствата на противоборстващите страни. Тоест лихварите са заинтересовани в това, че към тях да се обръщат за кредити правителствата на тези страни, при това в периодите на подготовка и водене на войната правителствата са принудени да се съгласяват с най-кабалните условия на лихварите. За лихварите такива войни са само печеливши: те са на страната на победителя (не е важно, коя страна ще победи) и участват в подялбата на „трофеите“, тоест имуществото на победените страни. Например, така завършила Първата световна война, когато американските банкери вече събирали дълговете както от победителите (Англия и Франция), така и от победената страна (Германия).
Второ, подготовката и воденето на войни поражда допълнително търсене на продукцията на военната промишленост, в милитаризацията на „икономиката“ се оказват заинтересувани не само производителите на самолети, оръдия, барут и танкове, но и лихварите. Ние вече говорихме, че в цената на всяка стока (и услуга) немалка част се пада на „разходите“, свързани с „услугите“ на лихварите (обслужване на дълга по получените кредити). Така че към военно-промишления комплекс (ВПК) на САЩ може да отнесем не само такива компании като, например, „Локхийд“ (производство на военни самолети), но също така и „Сити банк“, „Банк ъф Америка“ и други банки на Уолстриит. По-правилно е да наречем посочения алианс не ВПК, а ВПБК — военно-промишлено–банков комплекс.
Трето, подготовката и воденето на войните се явява най-удобния аргумент за управляващата върхушка на страните от „паричната цивилизация“ да осъществяватнарастване на държавните разходи и държавния дълг. Без такова нарастване съществуването на „паричната цивилизация“ въобще днес се оказва под голям въпрос.
През 2003 г. тогавашният президент на САЩ Дж. Буш младши в една от своите речи заявил, че най-главните три злини на 20-ти век са — хитлеризма, комунизма и милитаризма. Буш явно се е стремил да докаже, че Америка е империя на „доброто“, която винаги се е борила с империята на „злото“ в лицето на Съветския съюз („злото на комунизма“), с нацистка Германия („злото на хитлеризма“), с милитаристическа Япония („злото на милитаризма“) и други по-малко значими страни и огнища на „злото“. Но да погледне в огледалото, тоест да оцени Америка по тези критерии той забравил. Комунизма и хитлеризма да се измерят с помощта на някакви количествени показатели е доста сложно, а милитаризма — достатъчно просто — с помощта на цифрите на военните разходи.
Ето данните за държавните разходи на САЩ за водене на някои, най-големи военни операции и войни след втората световна война (в млрд. дол., цени от 2008 г.):
— войната в Корея — 456;
— войната във Виетнам — 518;
— войната в Персийския залив — 88;
— военните операции в Ирак и Афганистан (към края на 2008 г.) — 808.
Съгласно прогнозни оценки, към 2017 г. общите разходи на САЩ за военните операции в Ирак и Афганистан (от тяхното начало през 2003 г.) могат да нараснат до астрономическа сума в диапазона от 1,09 до 1,62 трлн. дол. (по цени от 2008 г.).
Под предлог за „борба с тероризма“ САЩ рязко разпуснали военните разходи, финансирани за сметка на дефицит в бюджета, а Конгресът на САЩ едва ли не всяка година преразглежда лимита на максимално допустимия дълг на държавата в посока на повишаване.
По предварителни оценки, през 2009 финансова година дефицитът на федералното бюджет достигнал рекордната сума 1,6 трлн. дол., или 11,2% от БВП на страната. За сравнение: в навечерието на военното нахлуване на САЩ в Ирак дефицитът бил равен на 3%. По резултати от 2011 финансова година (завършила през октомври 2011 г.) дефицитът бил равен на 1,30 трлн. дол., или 8,9% от БВП. Днешните дефицити на федералния бюджет (в относително изражение) — са рекордни от 1942 г., когато Америка активно преустройвала своето стопанство на военни релси.
Финансовата подкрепа в рамките на военния бюджет на САЩ за 2010 финансова година са определени в размер на 537 млрд. дол., което е с 24 млрд. дол. повече от сумата на асигнация през 2009 фин. година. В последните дни на 2011 г. Конгресът на САЩ приел военния бюджет за 2012 фин. година в размер на 662,5 млрд. дол., в това число отделени средства за военните операции на Америка извън границите предвидени за финансиране в размер на 115,5 млрд. дол. Между другото, военните разходи на Америка днес представляват, съгласно Стокхолмския институт по проблемите на мира и разоръжаването (СИПРИ), половината от световните военни разходи.
Така че Америка, изхождайки от критериите, предложени от Буш младши, можем без всякакви резерви да отнесем към „империите на злото“.
Разбира се, зад всяка война или военна операция на САЩ покрай общите интереси на финансовата олигархия (държавните военни поръчки, увеличаването на държавните задължения) могат да стоят също и специфични геополитически и финансови интереси на отделни групи на финансовата олигархия. Например, агресията на САЩ в Ирак решавала и такива задачи, като поставяне под контрол на най-богатите находища на нефт, недопускане на прецедент на преход на търговия с нефт не за американски долари, а за друга валута (плановете на Садам да премине на разплащане за нефт от долар на евро) и т.н.
През 1990-те години Афганистан бил най-големия производител на опиумен мак (70% от световното производство), от който се произвежда хероин. През периода 1996 — 2001 г. на власт в страната се намирали талибаните, представителите на движението „Талибан“ (радикално ислямистко движение от сунитска вяра). Към края на 2000 г. те напълно забранили отглеждането на мак и унищожили повечето от плантациите с тази трева. Производството на суровина за хероин (суровия опиум) спаднало почти 20 пъти! Това и станало причина за военното нахлуване на американците (под предлог за борба с тероризма) в Афганистан през ноември 2001 г. — буквално два месеца след трагичния спектакъл наречен „11.09.2001“.
Тъй наречените нападения на терористите над зданията на Международния търговски център в Ню Йорк — са също такава провокация, както и събитията на 7.12.1941 г., известни като „нападение на японците на американската военноморска база Пърл Харбър“[7] Когато американците дошли в Афганистан, те първо освободили от затвора няколко наркобарона (някои от тях били агенти на ЦРУ на САЩ). Вече през 2002 г. плантациите на опиум били възстановени, а през 2003 г. обемът на производство на суровината за хероин надхвърлил онзи, който бил до идването на власт на талибаните. Днес на Афганистан се пада 90% от всичкия опиум, достигащ до световния пазар. Плантациите с мак днес заемат в Афганистан площ от 193 хил. хектара. За сега САЩ само увеличават своето военно присъствие в тази страна. Президентът Обама е заявил планове за изпращане там допълнително на 30 хил. човека военен контингент, а във федералния бюджет за войната в Афганистан през 2010г. са определени 65 млрд. дол. Това, многократно превишава обема на БВП на Афганистан (по официални данни, в които не се отразяват доходите от продажба на наркотици). Афганистан е ярък пример за това, как финансовата олигархия на САЩ използува военно силовата поддръжка на държавата (съвсем не евтина) за защита на своите интереси в различни точки на света.
Световното правителство и световният робовладелски ред
Ние вече много пъти сме отбелязвали, че крайната цел на световните лихвари се явява световното господство. По-рано тази цел се е пазела в тайна. Сега световните лихвари не смятат за нужно да скриват своите замисли, отчитайки, че по-голямата част от света вече се е оказала под техен финансов и военен контрол. Освен това, създава се впечатление, че те даже съзнателно организират „изтичане“ на информация за своите планове. С каква цел? Видно, за да деморализират окончателно населението, да го лишат от всякаква воля, да създадат настроения на апатия и го лишат от воля за съпротива. Днес на тема световното правителство се появяват много публикации, по повод на които вече рядко „се преструват на глупаци“ дори „демократичните“ СМИ: като че ли, това не е истина, това е поредната параноя на привържениците на „теорията за конспирацията“.
Ще формулираме основните точки на плана за построяване на новия световен ред (на основата на публикации, дело на перото не само на онези автори, които се изказват в качеството на опозиция на плановете за създаване на световно правителство, но и онези автори, които се намират на „служба“ при световните лихвари и „разгласяват“ техните планове):
— за предотвратяване на войните, кризите, социалните проблеми и т.н. е необходим демонтаж на националните държави, понятието национален суверенитет днес, по мнението на световните лихвари, е остаряло;
— бъдещото човечество го заплашва също така изчерпване на природните ресурси и замърсяване на природната среда; това са глобални проблеми, решението на които не е възможно при запазване на националните държави;
— за решаване на горе посочените проблеми е необходимо: първо, създаване насветовно правителство, което да замени националните държави; второ, въвеждане на „контрол над населението“ (което в превод на разбираем език означава съкращаване на днешната численост на населението на Земята с най-малкото 2 — 3 пъти);
— за ускоряване на процеса по „демонтажа“ на националните държави е необходимо да се стремим към „демонтажа“ на националните култури, националните институти, отслабване и разрушаване на института на семейството, традиционните религии, поощряване на сепаратизма и други негативни социално-културни процеси;
— за ускоряване на процеса по съкращаване на числеността на населението на Земята е необходимо да се поощряват локалните войни (в това число и гражданските), да се демонтират националните системи на здравеопазване, да се поощрява разпространението на наркотици и хомосексуализма, да се стимулира потреблението на ГМО и т.н.;
— за ускоряване на прехода към нов световен ред крайно важно се явява също така и активното използуване на различни технологии за управление (манипулация) на съзнанието и поведението на хората; в тази връзка особено внимание трябва да се отдели на повишаване на ефективността в работата на подконтролните на лихварите СМИ, реформиране на системата на образованието, унищожаване на религиозното възпитание и просвета и т.н.;
— при недостатъчни резултати от горните мерки следва да се използуват „по-ефективни средства“: провокиране на световни икономически кризи, а при необходимост разпалването на крупномащабна война;
— в условията на новия световен ред обществото ще бъде ясно разделено на две групи (две класи): „избрани“ и „роби“ („средната класа“ напълно ще изчезне); такава „цивилизация“ може да се нарече световен робовладелски ред.[8]
Темата за световния робовладелски ред и световното правителство е много обширна и излиза извън рамките на тази книга. Различни проекти за създаване на световно правителство са разработвани в продължение най-малкото на последните няколко столетия (от онова време, когато започнала „перманентната парична революция“). Някои проекти не само са били полагани на хартия или оповестявани в тесни кръгове на „посветени“, но също са предприемани опити за практическа реализация на тези проекти.
В качеството на свои агенти за реализиране на плановете по завоюване на световната власт лихварите използували различни тайни общества и ордени от политически и религиозно-окултен характер. Сред тях са: катари, албигойци, валденси, рицарите тамплиери, асасини, илюминати, йезуити, розенкройцери, масони и др.[9] В продължение на последните две столетия основни „агенти за влияние“ на лихварите в света били масоните.
Ще дадем думата на руския мислител А. Д. Нечволодов, който по следния начин е описал масонството(тайното общество на „зидарите“) в началото на 20-ти век: „Целта на масонството е ясна: да създадат световно царство на главатарите на капитала върху руините на съвременните държави, при това неосъзнатите строители, разрушаващи своя държавен строй, а заедно с него и своята свобода, сила, здраве и нравственост, се явяват самите народи в следствие на пагубната за тях парична система, същността на която се замъглява от цяла армия гнусни мошеници от подкупените държавни хора, с дадени от масоните подкупи за управление на държавното стопанство и от учените масони…“[10]
Тук накратко са формулирани някои най-важни характеристики на масонството:
1) осигуряване на световно господство на лихварите („главатарите на капитала“);
2) за постигане на посочената цел — разрушаване на държавата, а заедно с това „свободата, силата, здравето и нравствеността на хората“;
3) постигане на целта посредством неосъзнатото съдействие на народите[11];
4) неосъзнатото съдействие е обусловено от съществуването на паричната система;
5) пагубния характер на паричната система се замъглява от подкупени хора (агенти на влияние);
6)към тези подкупени хора се отнасят: чиновници, управляващи на държавното стопанство и различна „учена“ публика, обясняваща съществуващата парична система.
Ще изясним само една крачка за укрепването на властта в света, която била направена от световните лихвари в края на Втората световна война. Както е известно, съюзниците в антихитлеровата коалиция се договорили след войната да създадат специална международна организация, която била предназначена да решава въпроси по безопасността и предпазване от възникване на войни (по-късно такава организация била създадена и била наречена ООН). Най-малкото, именно така си го представяли в Съветския съюз. Другите основни участници в коалицията — САЩ и Великобритания — гледали на бъдещата организация като на орган, призван да регулира на наднационално ниво не само въпросите по безопасността, а също и икономически, финансови, социални и хуманитарни въпроси. Фактически ставало дума за институт, който напомнял на световно правителство. СССР твърдо заявил своето несъгласие с такъв вариант на организиране на следвоенния световен ред. След Бретон Уудската конференция 1944 г., на която САЩ успели да прокарат решения в своя полза, Великобритания променила своята позиция по повод ООН и престанала да настоява за това, че тази организация да се занимава с въпросите по регулиране на националните икономики. В резултат ООН не станала правителство на света, както това искали световните лихвари. Обаче това не било отказване от проекта за „световно правителство“ по принцип. Ставало дума само за тактическо отстъпление.
Но даже след приемането на устава на ООН в такъв вид, какъвто устройвал СССР, на Запад веднага започнали движение за преразглеждане на този документ. Движението било инспирирано от световната плутокрация. Така, министърът на външните работи на Великобритания А. Бевин на 23 ноември 1945 г. заявил, че е необходимо да се свика „световна асамблея, избрана направо от народите от целия свят“. По негово мнение, асамблеята трябвало да приеме закон, задължителен за всички държави. За осигуряването на изпълнението на този закон се предлагало да се създаде световен съд и световна полиция. Не много след това в САЩ било инициирано „движение на световните федералисти“, което оглавил представителят на крупния бизнес К. Майер. Това движение наброявало 34 хил. члена. То постигнало това, че законодателните събрания на 17 щата приели резолюции, с искане за преразглеждане на устава на ООН. Предлагало се да се създаде световно правителство, което би управлявало човечеството като една федерална държава.[12]
За реализиране на проекта била започната „Студената война“ против СССР. Впрочем, във всеки момент тя могла да прерасне в „гореща война“, тъй като Западът вече имал атомна бомба, а Москва още нямала.
Ето какво пише са събитията от това време известният американски икономист (без кавички) и политик Линдън Ларуш: „В септемврийския номер на «Бюлетин на учените-атомници за 1946 г.» Ръсел (британски учен и яростен привърженик на създаването на световно правителство — В.К.) специално подчертал, че той предложил разработването на атомното оръжие с едничката цел — да постигане установяване на властта на световното правителство. И тогава, и по-късно Ръсел искал от САЩ и Англия, да се готвят за превантивна атомна бомбардировка на СССР, понеже Сталин се възпротивил на идеята за преобразуване на ООН в световно правителство, в следствие на което държавите биха се оказали унищожени. Последвалата скоро след това «студена война» със Съветския съюз била предприета с цел реализация на плана на Ръсел, който изисквал разработката на атомното оръжие, което да прокара пътя за световно правителство“.[13]
Ето мнението за събитията от онези следвоенни години на нашия историк А. Елисеев: „По същество, през 40-те години Сталин… спасил света от глобализма. Ако не беше неговият «инат», нежеланието да се съгласи на «конвергенция» и «перестройка», то Щатите и техните съучастници биха поставили това същото световно правителство още през 40-те години. Но необходимостта от борба със СССР ги заставила да правят отстъпки на националните държави, да допуснат някаква самостоятелност… На транснационалистите им се наложило също така да възстановяват и укрепват Западна Германия и Япония — по времето на пика на СССР. А в самите Щати започнала консервативната кампания на маккартизма, която вече затваряла пътя за космополитна конвергенция“.[14]
Днес, когато студената война завърши с победа на Запада (по-точно — на световните лихвари), задачата по практическата реализация на проекта наречен „Световно правителство“ отново е дошла на дневен ред. Открито се пропагандира посочения проект, открито се провеждат дискусии по „техническите детайли“ на проекта сред идеолозите на световното правителство. Ще дадем по-долу само няколко извадки от една от последните книги на бившия президент на ЕБРР Жак Атали, която е озаглавена „Световната икономическа криза… А какво по-нататък?“.[15]
Ще напомним, че Жак Атали се отнася към онези автори, които се намират на „служба“ при световните олигарси и периодически „дава гласност“ на плановете на „световните задкулисия“.[16] Така, че „откровенията“ на този „писател“ заслужават особено внимание.
Основната мисъл на автора на книгата „Световна икономическа криза…“ се свежда до това, че днешната световна криза поражда сериозни „проблеми“ във функционирането на пазарните механизми, „Проблемите“ са обусловени от това, че пазарите са станали глобални, а управлението на „пазарната икономика“ както по-рано се управлява от националните държави: „Между демокрацията и пазара… има сериозно противоречие: демокрацията може да съществува само на определена територия, докато пазарът граници не знае, било то капитали, технологии, труд, имуществени блага и др. Световна демокрация днес не съществува, а и практически в нито една област няма даже единно правово пространство, но широко са разпространени глобалните пазари, в това число и финансовите. Те бързо еволюират и се разпространяват извън пределите на държавите и националностите, заобикаляйки всякакви ограничения, господствуват навсякъде…“.[17]
Съответно възможни са два изхода от възникналата ситуация: а) да се върнем към протекционизма и по този начин да извършим демонтаж на световните пазари; б) срочно да се заемем със създаването на световното правителство, което би „въвело ред“ на световните пазари. Авторът разглежда първия вариант като явен „регрес“ на човечеството. Негово мнение е: ако човечеството желае „прогреса“ и „демокрацията“, то трябва да избере втория вариант.
Ще обърнем внимание, че Жак Атали е тънък психолог. За да предразположи към себе си читателя, той достатъчно активно използува антикапиталистическата риторика (разкриване на борсовите машинации на банкерите, констатация на усилващата се поляризация в обществото, акцентиране на вниманието на алчността на съвременните финансисти и т.н.). Ето примери на такива критични забележки, на каквито рядко се решават нашите „професионални икономисти“: „Банките стават по-малко прозрачни, запазвайки за себе си голяма част от печалбите, които те получават от чужди пари“, „Банките задържат парите и създават безпаричие, подобно на онова, като в съветското време, когато «складирането» на продукти е водело до дефицит“, „Днес либералната идеология — служи на нищожно малцинство“, „Младите специалисти все по-често отиват в сферата на недвижимите имоти, банките, застрахователните компании. А трудът на учените и инженерите се обезценява“, „Ние си имаме работа с чист пазар — антисъзидателен, непродуктивен и несправедливо разделящ ресурсите“.[18]
За да завоюва окончателно симпатиите на читателя, авторът посяга на библията на либерализма — Вашингтонския консенсус: „Разпространяват се ултралиберални норми на развитие, събрани във Вашингтонското съглашение. Утвърдени са свободата на финансовите пазари, намалена е ролята на държавите, гъвкава организация на труда — глобализация на пазарите, но отново не и правови държави. Възникват много «сапунени мехури», не оставящи никаква следа“.[19] Как може да не вярваш на автора след такива смели „откровения“?
Разкривайки предимствата на втория вариант за решаване на проблема със съвременния капитализъм (създаването на световно правителство), авторът много акуратно използува лексиката така, че у читателя да не възникнат подозрения, че вторият вариант заплашва с някакви негативни последствия за човечеството. Например, той никъде не казва нищо конкретно за бъдещия модел на световното общество, а се ограничава до такива „приятни“ за слуха думи, като „световна демокрация“, „глобален суверенитет“, „всеобщ ред“ и т.н. Създава се илюзията за това, че на нас ни обещават някакво подобие на „развития комунизъм“ в световен мащаб (учудващо прилича на отделни фрагменти от работите на Троцки (руски революционер, съратник на Ленин и Сталин — бел.пр.) относно „световната революция“). Ето едно от възловите места на работата: „За да се осигури равновесие на пазара и демокрацията (най-важно условие за хармоничното развитие в планетарен мащаб), е необходимо да се създадат инструменти за реализиране на принципите на глобалния суверенитет: парламент, правителство, приложения към Световната декларация за правата на човека, претворяване в живота решенията на Световната организация по труда (МОТ) в областта на трудовото право, централната банка, общата валута; планетарните системи по данъчно облагане, полиция и правосъдие; общоевропейски минимален доход и рейтингови агенции, всеобхватен контрол на финансовите пазари“.[20]
Нещичко Атали казва и за плановете на световните лихвари във финансовата сфера. Най-главното — създаване на световна валута, която не е привързана към никаква национална парична система. Жак Атали при това се изказва достатъчно критично по отношение на американския долар. Не затова, че той е европеец, защитаващ интересите на Франция и ЕС. А затова, че той мисли и действува като глобалист[21]: „Американската валута се превърна в спирачка при движението към нов световен ред“; „В резултат МВФ е длъжен… да се замисли над създаването на световна валута по образец на «банкор»-а на Кейнс[22] или парична единица, включваща в себе си долара, еврото и йената. В един прекрасен ден тя трябва да замени долара — чието падане е неизбежно. Без нея е неизбежно връщането към протекционизма“.[23]
При целия изискано-мек и угоднически маниер на обръщение към читателя все пак Атали изпраща няколко дозирани „твърди сигнала“. Например: „Очевидно, всичко това (световното правителство и другите институти на новия световен ред — В.К.) ще се появи съвсем не скоро. Процесът ще бъде дълъг и сложен, както създаването на ООН в навечерието на Втората световна война. И, вероятно, ще трябва да почакаме още по-страшна война, за да почне перспективата на такива реформа да се възприема насериозно“.[24] А ето друг, достатъчно маскиран „сигнал“: „Вероятно, нищо или почти нищо от предложеното (става дума за предложенията на автора в книгата за придвижване по пътя към новия световен ред — В.К.) няма да бъде направено. За сега катастрофата (която, разбира се, никой не желае!) не настане, никой, особено САЩ, няма да се съгласят да се подчинят на общото наднационално решение. Необходими са били хилядолетия войни, за да може европейците да се примирят със самата идея за единство“.[25]
Разбира се, подобни „мисли“ можем да приемем като още една „академична прогноза“, за която „професионалните икономисти“, както е известно, никаква отговорност не носят. Обаче ние сме склонни да мислим, че това е ултиматум от световните лихвари до човечеството, огласен чрез един от своите приближени. Така „паричната цивилизация“ реално застрашава съществуването на човечеството!Бележки
[1] С. Кремлев. Россия и Германия: вместе или порознь? СССР Сталина и рейх Гитлера. — М.: ACT; Астрель; Транзиткнига. М., 2004 ↑
[2] Указ. соч., с. 195–196 ↑
[3] „Короли финансового капитала. Миллиардеры на службе фашистской Германии“ // Bankir.ru, 02.01.2010 ↑
[4] Жак Аттали. Мировой экономический кризис… А что дальше? — СПб.: Питер, 2009, с. 29. Периодът от три години, който се споменава в цитата — е през 1941 — 1944 г., той завършва през лятото ня 1944 г., когато в Бретон Уудс (САЩ) била проведена конференция, която закрепила хегемонията на амерканския долар в следвоенната световна финансова система ↑
[5] Подробно данные вопросы описаны в следующих книгах: Энтони Саттон. „Как орден организует войны и революции“ Пер. с англ.— М., 1995; Anthony Sutton. Wall Street and the Rise of Hitler. Bloomfield Books, London, 1976 (книга на английском языке имеется в Интернете); Чарльз Хайем. Тор говля с врагом. Пер. с англ. — М.: „Прогресс“, 1985; Джеймс Мартин. Братство бизнеса. Пер. с англ. — М.: изд-во „Иностранная литература“, 1951 ↑
[6] Впрочем, още веднъж ще отбележим, че понатието „американска“, „английска“ и т.н. олигархия — е достатъчно условие. Под „американска“ олигархия се има предвид онези лихвари, които са имали и имат дял в акционерния капитал на Федералния резерв. Сред тия акционери има и такива, които не явяват юридически и физически лица, отнасящи се към юрисдикцията на САЩ. Много изследователи считат, че в капитала на ФРС основната част принадлежи на английските банкери. ↑
[7] За-желаещите да се запознаят с истината за събитията на 11.09.2001 препоръчвам книгата: Джульетто Кьеза и др. Zero. М.: Трибуна, 2008 ↑
[8] Този пункт от плановете у много автори до сега остава „зад кадър“. Още не е настъпило времето за неговото обнародване! ↑
[9] По данному вопросу см.: Тихомиров Л.А. Религиозно-философские основы истории. — М.: „Москва“, 1997; Попов Г.В. Невидимая брань. Конспи рологический анализ религиозно-политических учений. — М.: Крафт+, 2009; Карасев Николай, свящ. Путь оккультизма. Историко-богословские исследования. — М.: Пренса, 2003; Арсеньев И. Секты Европы от Карла Великого до Реформации. — М.: Вече, 2005; бегунов Ю. Тайная история масонства. — М.: Яуза-Пресс, 2007 ↑
[10] Нечволодов А.Д. От разорения к достатку. — СПб., 2007, с. 36 ↑
[11] А.Д. Нечволодов ги нарича „безсъзнателни масони от ниско ниво, разрушаващи своето собствено здание на световното могъщество на поклониците на «златния телец»“ (там же, с. 96) ↑
[12] А. О. Вдовин. „Низкопоклонники“ и „космополиты“. 1954–1949: исто рия и современность // http://www.voskres.ru/idea/vdovin.htpm#edn77 ↑
[13] Цит. по: А. Елисеев. 1937. Сталин против заговора „глобалистов“. — М.: Яуза: Эксмо, 2009, с. 293–294 ↑
[14] А. Елисеев. 1937. Сталин против заговора „глобалистов“. — М.: Яуза: Эксмо, 2009, с. 295–296 ↑
[15] Ж. Аттали. Мировой экономический кризис. А что дальше? — СПб.: Питер, 2010↑
[16] В настоящее время Жак Аттали является советником президента Франции Николя Саркози ↑
[17] Ж. Аттали. Мировой экономический кризис. А что дальше? — СПб.: Питер, 2010, с. 142–143 ↑
[18] Там же, с. 42,146,129,57,144. ↑
[19] Там же, с. 45 ↑
[20] Там же, с. 162–163 ↑
[21] Лагерът на глобалистите (или мондиалистите), тоест привържениците на идеята за световно правителство и световен робовладелски ред, не са еднородни. Жак Атали принадлежи към онази групировка глобалисти, която изразява интересите на клана Ротшилд. Заедно с това има и групировка, която смята, че за достигане на целите на световното господство следва да се опрат на американския долар и всячески да защитават неговите позиции в световната финансова система. Тя изразява интересите на Рокфелерите. ↑
[22] Идеята за въвеждане на „банкора“ като световна валута Кейс застъпвал на Бретон Уудската конференция през 1944 г., обаче тя била отхвърлена от американската делегация, която прокарвала тогава американския долар за ролята на световна валута. — В.К. ↑
[23] Жак Аттали, с. 160,162 ↑
[24] Там же, с. 163 ↑
[25] Там же, с. 164 ↑
Няма коментари:
Публикуване на коментар