Събирайки материали за книгата си “Окото на Бога”, Джеймс Ролинс посетил Националната лаборатория за ускорители “Енрико Ферми” близо до Чикаго и задал на учените своите фирмени въпроси : Какво ви безпокои във вашите изследвания ? От какво не можете да заспите вечер ? И един от събеседниците му изрекъл великата фраза “Нашите изследвания ни доведоха до мисълта, че цялата Вселена може да се окаже един фалшификат, гигантска холограма.” Ролинс веднага си спомнил симулатора за холографски образи Холодек от сериала Стар трек. В същото време физикът се опитал да обясни на човека с диплом на ветеринар какво има предвид. Според него от математическа гледна точка висока е вероятността цялата Вселена да се определя от уравнения, описващи вътрешната повърхност на сфера. Това изказване навело Ролинс на мисълта, че хората напълно биха могли да съществуват във вид на холограми и в творбите му наистина се появяват такива персонажи …На основата на много опити е направен изводът, че живото същество (душата) отначало се проектира във вид на холографски образ и на основата на този образ изгражда своето конкретно земно биохимическо тяло. Учените доказали, че такава холограма възниква още преди появата на бял свят на цялостния организъм.Грубо казано, информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара неговите хромозоми да създават определен вълнов образ. Именно този образ-холограма диктува на делящите се клетки къде и кога да растат краката, ръцете, главата. Вълновият образ запълва материята, както леярската форма се запълва с материал.
Тогава как да не се съгласим с описанието на дон Хуан от произведенията на Карлос Кастанеда : “Ние не сме обекти, а чисто осъзнаване, което няма нито плътност, нито граници. Представата за плътния свят само облекчава нашето пътешествие на земята, то е описание, създадено от нас за удобство, но нищо повече. Нашият разум обаче забравя за това и ние сами се заключваме в омагьосан кръг, от който рядко се измъкваме в живота си” ...
Блокиране на паметта преди ИгратаПри приемането на галактическата Игра, в която изберат да участват, Висшите Аз при първата си инкарнация не разполагат с каквито и да било спомени от преди Играта. Тези спомени им биват върнати едва след завършване на Играта. Първата инкарнация няма спомени от съществуване, втората разполага със спомените на първата и т.н. Ако Висшите Аз имаха непокътнати спомени от преди Играта, нямаше да има нито Игра, нито приключения.
Нашият истински дом са безбройните пространства на ефирния свят, откъдето сме дошли тук. Заточени в грубата физика на холограмата, лишени от същинската си памет, с ограничено съзнание, болшинството уверени, че освен този нещастен живот без свобода няма нищо – точно така сме реалните “мъртви”, а не тези, които са напуснали своето физическо тяло, връщайки се в ефирния свят. 
Отговарящите за тази виртуална реалност създават материята и след това гравитацията, която е първата причина за движението на материята. После създават топлото и студеното, които заедно могат да причинят псевдо превръщане на материята. След това създават силните и слабите ядрени сили, за да засилят и вържат материята заедно и по-късно, въпреки всичко, създават електромагнетизма, за да блокират районите на това ограничено творение и да изтриват спомените на съществата във виртуалната реалност. 
Докато електроните са хванати от протоните и неутроните на атомно ниво, планетите са хванати от звездите или слънцата на макро-ниво. Слънцето на нашата слънчева система е капанът. То дава Лъжлива Светлина, от която планетите имат нужда, за да оцелеят в тази материална илюзия. В замяна на тази светлина, планетите имитират че се въртят около него и вършат цялата работа,... държат слънчевата система обвързана в илюзията, която е задвижена от техните орбити около слънцето. Ако вечното движение на планетите – въртележката – спре, илюзията ще се разпадне. 
Някои основни понятия в научния подход , който сменя ограничения материалистичен възглед :В качеството за първооснова на битието се разглежда Глобалното съзнание (ГС), принадлежащо към нефизически нива на Реалността. В процеса на самонаблюдение ГС отделя аспекти на самото себе си – Локални съзнания (ЛС) на живите същества. Полето за дейност на ГС и ЛС е квантовата информационна среда, наречена Първична обективна реалност (ПОР). По своята природа тя няма нищо общо с познатите представи за “обективен вътрешен свят”. Тя носи чисто информационна природа и фактически представлява метапрограма, съдържаща всички варианти на квантови събития, чиито изначални правила за функциониране са зададени от ГС ( например квантово-механичните закони ). В този смисъл наблюдаемата Вселена представлява един от пластовете информация на гигантски квантов компютър, обхващащ съзнанието във всяка единица на времето.
Така всяко от ЛС се оказва интегрирано във матрица за възприятия – ПОР, в ролята на неин участник и оператор. В съответствие със своето развитие и текущо “ниво на достъпа” ЛС осъществява непрекъснато акт на квантов избор, в резултат на което се ражда възприемания от него “физически свят” – Вторична обективна реалност (ВОР). Тази възможност за избор може да бъде изразена в по-голяма или по-малка степен ( т. нар. “дуализъм между обусловено поведение и свободна воля )
Ако някога Вселената е била с размера на капка, то тя не е била безкрайна и вечна. Ако плътността на тази “капка” е била свръх ядрена, но не безкрайна , то и количеството проявена материя също не е безкрайно. Ако материята не е безкрайна, то тя не е и вечна. А щом не е вечна, това означава, че тя има начало. Ако тя има начало, това означава, че е била сътворена от някаква нематериална сила. 
Единното енергийноинформационно поле има холографска структура – всяка негова част съдържа информацията за цялото , макар че всъщност устройството му е много по-сложно. Единното енергийноинформационно поле съдържа в сгъстен вид всички възможни еволюции на Вселената. Всяка точка от това поле прилича на холографска картина и съдържа цялата информация за материята на това пространство. Ако се потопим в това информационно поле (в състояние „извън времето и пространството”), можем да съзрем миналото, настоящето, както и бъдещата еволюция на Вселената. 
Всяка точка на Холограмата трябва да съдържа информация за минало, настояще и бъдеще. Козирев доказал с брилянтни експерименти, че съществуват непознати полета. Той ги улавя от звездите, затваряйки телескопския обектив с непрозрачен капак. Светлината не минавала, а създадените от учения уникални прибори регистрирали потоци от непознати вълни. Те убедително доказали : около нас има тайнствена сила , тайнствени полета . Но те ли са времето ?“Хващайки” нови полета, Козирев не е могъл да бъде сигурен за техните свойства
. Той може единствено да предполага . Едно от тях обаче все пак е потвърдено с блестящ експеримент, убедително показващ, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно. Той насочил телескоп с покрит обектив към видима звезда в небето – устройствата регистрирали нови полета. Но всъщност звезди в това място от дълго време не е имало – ние виждаме светлината, която се излъчва преди милиони години. Козирев насочил телескопа в областта на небето, където звездата се намирала в момента, но светлината от нея до нас все още не е достигнала. Приборите показали – има нови полета. Козирев след това се насочва към мястото, където звездата ще дойде едва след милиони години. Отново приборите записват мистериозно излъчване! Накрая Козирев насочва телескопа към район, където звездата не е била и никога няма да бъде. Ето тогава устройствата не са показали нищо. Така Козирев доказва, че новото поле разполага с цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето.
Само в илюзорния свят има точно определени граници. Ръцете ни усещат скалите на допир твърди и непроницаеми само защото те не могат да проникнат едни в други. За нас е полезно да имаме понятия за твърдост и солидност, тъй като ни помага да се ориентираме в нашия холограмен свят. Това, което виждаме с физическите си очи, е силно ограничено до удобен обхват. Притежанието на очи, които могат да виждат само микроскопични частици, би направило за нас невъзможно да се придвижим в свят с наистина огромни обекти, тъй като обектите, с които комуникираме в общия случай, са съставени от милиарди и милиарди микроскопични частици.Kолкото едно ниво е с по-малки (по-фини) частици, толкова то е по-висше. Така твърдото агрегатно състояние е най-низшето в материалния свят, а светлинният етер (фотони, гравитони, магнитни диполи и т.н.) са най-финото ниво. Това ниво е познато под наименованието акаша (светлина) и по същество е паметта на материята. По метода на холограмата, в него оставят отпечатък всички събития в материалния свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар