17. после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.1 Солунци 4 Щом разбират шабата(буквално -"седем"), като 'СЪБОТА', то това е Денят на Сатурн, на реинкарнацията в материята, на разрушението и трансформацията и, свързано с ШИВА!И така, КОЙ ШАБАТ(СЕДМИ ДЕН) Е СЪБОТА И КОЙ ШАБАТ(СЕДМИ ДЕН) Е НЕДЕЛЯ?
ШАБАТЪТ НА СЕДМИЯ ДЕН Е "СЪБОТА", КОГАТО Е ДЕНЯ НА САТУРН-САНИ, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ НЕ Е ДОШЛО СЛЪНЦЕТО. КОГАТО СЛЪНЦЕТО ДОЙДЕ, ТО ТО СТАВА ГО-СПОДАР НА ШАБАТА, И КАТО СЪБОТА, НО ПРОВЪЗГЛАСЯВА ЗА СВОЙ ДЕН-НЕДЕЛЯТА!Или Когато дойде Звездното Слънце-Суря, то ядреното, лунно "слънце"- "Сива" СЕ ОТТЕГЛЯ, като Му предоставя деня си! Но Истинският ден на Слънцето-Суря е НЕДЕЛЯ! Ядреното слънце(Сатурн-Сани) се асоциира с преражданията в материята и циклите в нея, докато Звездното Слънце - с ВЕЧНОСТТА и ТРАНСЦЕДЕНТАЛНИЯ СВЯТ!
Във Ведическата астрология, за чийто основоположник се счита древният мъдрец Парашара, се разглеждат девет планети – планетите от септенера и Лунните възли (Раху и Кету), които не са реални небесни тела, но са известни със санскритското наименование “Chaya graha” или “сенчести планети”. Планетите от септенера включват Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Луната, Меркурий, Венера и Юпитер се считат за естествени бенефици, а Слънцето, Марс, Сатурн, Раху и Кету се разглеждат като малефици, планети с неблагоприятно влияние.
Слънцето – Сурия (Рави)
В Джйотиш Слънцето е представено от четириликото божество Брахма – създателя на Вселената, което управлява четирите сезона в Природата и четирите основни елемента – огън, въздух, вода и земя.
Слънцето ни зарежда с прана – жизнена сила и енергия, символизира атма (дихание), както и нивото на индивидуално осъзнаване на нашия вътрешен Аз, дава сила и способност да вземаме самостоятелни решения.
Във ведическата митология Слънцето се счита за главна планета, защото олицетворява трите Веди – Ригведа, Яджурведа и Самаведа. В Пураните денят и нощта са представени като пътуване на Слънцето в голяма колесница с впрегнати седем коня. Заедно със Сурия в колесницата пътуват други божества и митологични образи, които се сменят един друг всеки месец и носят промени във времето, както е описано във “Вишну Пурана”.
Функцията на Сурия е да служи постоянно, затова често остава встрани от враждите, които периодично възникват между боговете (Сури) и демоните (Асури). Ведите разказват как веднъж могъщият асур Рамана, след като превзема трите свята, стига до сферата на Слънцето. Рамана изпраща своя министър в двореца на Сурия с дръзкото послание: “О, Царю на светлината! Или ще се срещнеш в битка с мен, или ще признаеш поражението си!”. Сурия му отвръща: “Не ме е грижа кой ще победи – ти или аз. Истината е, че нямам време за такива битки.”. След този отговор глупавият и надменен Равана си отива, разгласявайки пред всички, че е победил самия слънчев бог. В древната Ведическа цивилизация човешкият живот се разглежда в хармония с космическите цикли, а индийските мъдреци са осъзнавали, че Творческият разум, който управлява ритъма на Вселената, се свързва с т.нар. грахи – планети, чието движение оказва влияние върху събитията на Земята.
Ведическият календар е продължение на тази древна традиция. Той съдържа препоръки за извършване на определени действия в най-подходящото за това време, в унисон с природните закони, ако човек се стреми към положителен резултат.
Джйотиш шастра работи с древния Ведически календар. Ведическият календар се основава върху движението на Сурия (Слънцето) и Чандра (Луната). Той не се основава върху субективното човешко възприятие за хронологично време. Ведическата година също съдържа дванадесет месеца, но началото на всеки месец се свързва с конкретни промени в Природата.
Движението на Сурия през 12 раши (зодиакални знаци) определя продължителността на 12 месеца. Всеки месец носи определени характеристики в зависимост от знака, в който се намира Слънцето. Движението на Сурия и Чандра обуславя качеството на времето. Средата на месеца е белязана от пълнолунието, а самият месец носи името на накшатрата (съзвездието), в която се намира Луната по време на пълнолуние. Например, ако пълнолунието се случва през пролетта в накшатра Читра, месецът се нарича по същия начин.
Продължителността на лунния месец възлиза на около 29 дни, което е малко повече от времето, за което Луната се завръща в същия знак и градус на Зодиака. Тоест за около 27 1/3 дни Луната изминава целия Зодиак (360 градуса), но между двете новолуния минават около 29 1/2 дни, тъй като самото новолуние се определя от точния съвпад на Слънцето и Луната (разстояние 0 градуса по еклиптиката). А когато Луната изминава 360 градуса, Слънцето изминава около 30 градуса, следователно са нужни още 2 дни преди да настъпи новолуние. С други думи, в рамките на лунния месец (от новолуние до новолуние) Слънцето изминава 30 градуса, а Луната – 390 градуса по еклиптиката.
Една година включва 12 лунни месеца по 29 дни всеки и така се получават по-малко от 365 дни, затова на около всеки 3 години се добавя по един допълнителен лунен месец. По такъв начин годината, основана върху лунните месеци, се изравнява със слънчевата година (365 1/4 дни).
Периодът от началото до края на месеца също е разделен на лунни дни, наречени титхи. Всяка от 30-те титхи има специфични характеристики. Ведическите текстове свързват всеки лунен ден с определен Природен закон или Божество (Девата).
Панчанга са ведически астрологични таблици, известни като Ефемериди, които се използват в Елективната астрология, наречена Мухурта. Думата Панчанга се превежда като “пет части” или “пет клона” (панча означава “пет”, а анга – “част”, “клон”).
Панчанга съдържа пет основни съставни части:
1. Вара (ден от седмицата) – астрономическо денонощие, чиято продължителност се изчислява от изгрев слънце до следващия изгрев;
2. Накшатра на Луната – лунната стоянка, в която се намира Луната;
3. Титхи (луннен ден) – 1/30 част от лунния месец;
4. Карана, половин титхи – 1/60 от лунния месец;
5. Йога – 1/27 част от лунния месец.
На първо място, Панчанга намира приложение при избор на подходяща мухурта.
Вара – ден от седмицата
Вара е ден от седмицата. Те са въведени в съответствие с определени астрологични наблюдения, тъй като всеки от седемте дни има свои характерни особености. Тези особености съответстват на планетите, които управляват всеки от седемте дни. В деня от седмицата, носещ името на съответната планета, влиянието на тази планета ще преобладава.
Седемте вари, т.е. дни от седмицата са: Равивара (неделя), Сомвара (понеделник), Мангалавара (вторник), Будхвара (сряда), Брихаспативара (четвъртък), Шукравара (петък) и Шанивара (събота). Всяка вара има специално значение с оглед управляващото божество, на което е посветена, а последователността им е свързана със седемте планети (саптаграха) във Ведическата астрология.
Тази връзка се проследява в английските наименования на дните на седмицата. Sunday(неделя) – sun day – ден на Слънцето, Monday (понеделник) – moon day – ден на Луната, Saturday (събота) – saturn day – ден на Сатурн и т.н.
При избор на благоприятна мухурта (елективен момент) вторник и събота не са походящи дни за благоприятни начинания, докато четвъртък и петък са благоприятни за всякакви начинания.
Слънцето – Сурия (Рави)
В Джйотиш Слънцето е представено от четириликото божество Брахма – създателя на Вселената, което управлява четирите сезона в Природата и четирите основни елемента – огън, въздух, вода и земя.
Слънцето ни зарежда с прана – жизнена сила и енергия, символизира атма (дихание), както и нивото на индивидуално осъзнаване на нашия вътрешен Аз, дава сила и способност да вземаме самостоятелни решения.
Във ведическата митология Слънцето се счита за главна планета, защото олицетворява трите Веди – Ригведа, Яджурведа и Самаведа. В Пураните денят и нощта са представени като пътуване на Слънцето в голяма колесница с впрегнати седем коня. Заедно със Сурия в колесницата пътуват други божества и митологични образи, които се сменят един друг всеки месец и носят промени във времето, както е описано във “Вишну Пурана”.
Функцията на Сурия е да служи постоянно, затова често остава встрани от враждите, които периодично възникват между боговете (Сури) и демоните (Асури). Ведите разказват как веднъж могъщият асур Рамана, след като превзема трите свята, стига до сферата на Слънцето. Рамана изпраща своя министър в двореца на Сурия с дръзкото послание: “О, Царю на светлината! Или ще се срещнеш в битка с мен, или ще признаеш поражението си!”. Сурия му отвръща: “Не ме е грижа кой ще победи – ти или аз. Истината е, че нямам време за такива битки.”. След този отговор глупавият и надменен Равана си отива, разгласявайки пред всички, че е победил самия слънчев бог. В древната Ведическа цивилизация човешкият живот се разглежда в хармония с космическите цикли, а индийските мъдреци са осъзнавали, че Творческият разум, който управлява ритъма на Вселената, се свързва с т.нар. грахи – планети, чието движение оказва влияние върху събитията на Земята.
Ведическият календар е продължение на тази древна традиция. Той съдържа препоръки за извършване на определени действия в най-подходящото за това време, в унисон с природните закони, ако човек се стреми към положителен резултат.
Джйотиш шастра работи с древния Ведически календар. Ведическият календар се основава върху движението на Сурия (Слънцето) и Чандра (Луната). Той не се основава върху субективното човешко възприятие за хронологично време. Ведическата година също съдържа дванадесет месеца, но началото на всеки месец се свързва с конкретни промени в Природата.
Движението на Сурия през 12 раши (зодиакални знаци) определя продължителността на 12 месеца. Всеки месец носи определени характеристики в зависимост от знака, в който се намира Слънцето. Движението на Сурия и Чандра обуславя качеството на времето. Средата на месеца е белязана от пълнолунието, а самият месец носи името на накшатрата (съзвездието), в която се намира Луната по време на пълнолуние. Например, ако пълнолунието се случва през пролетта в накшатра Читра, месецът се нарича по същия начин.
Продължителността на лунния месец възлиза на около 29 дни, което е малко повече от времето, за което Луната се завръща в същия знак и градус на Зодиака. Тоест за около 27 1/3 дни Луната изминава целия Зодиак (360 градуса), но между двете новолуния минават около 29 1/2 дни, тъй като самото новолуние се определя от точния съвпад на Слънцето и Луната (разстояние 0 градуса по еклиптиката). А когато Луната изминава 360 градуса, Слънцето изминава около 30 градуса, следователно са нужни още 2 дни преди да настъпи новолуние. С други думи, в рамките на лунния месец (от новолуние до новолуние) Слънцето изминава 30 градуса, а Луната – 390 градуса по еклиптиката.
Една година включва 12 лунни месеца по 29 дни всеки и така се получават по-малко от 365 дни, затова на около всеки 3 години се добавя по един допълнителен лунен месец. По такъв начин годината, основана върху лунните месеци, се изравнява със слънчевата година (365 1/4 дни).
Периодът от началото до края на месеца също е разделен на лунни дни, наречени титхи. Всяка от 30-те титхи има специфични характеристики. Ведическите текстове свързват всеки лунен ден с определен Природен закон или Божество (Девата).
Панчанга са ведически астрологични таблици, известни като Ефемериди, които се използват в Елективната астрология, наречена Мухурта. Думата Панчанга се превежда като “пет части” или “пет клона” (панча означава “пет”, а анга – “част”, “клон”).
Панчанга съдържа пет основни съставни части:
1. Вара (ден от седмицата) – астрономическо денонощие, чиято продължителност се изчислява от изгрев слънце до следващия изгрев;
2. Накшатра на Луната – лунната стоянка, в която се намира Луната;
3. Титхи (луннен ден) – 1/30 част от лунния месец;
4. Карана, половин титхи – 1/60 от лунния месец;
5. Йога – 1/27 част от лунния месец.
На първо място, Панчанга намира приложение при избор на подходяща мухурта.
Вара – ден от седмицата
Вара е ден от седмицата. Те са въведени в съответствие с определени астрологични наблюдения, тъй като всеки от седемте дни има свои характерни особености. Тези особености съответстват на планетите, които управляват всеки от седемте дни. В деня от седмицата, носещ името на съответната планета, влиянието на тази планета ще преобладава.
Седемте вари, т.е. дни от седмицата са: Равивара (неделя), Сомвара (понеделник), Мангалавара (вторник), Будхвара (сряда), Брихаспативара (четвъртък), Шукравара (петък) и Шанивара (събота). Всяка вара има специално значение с оглед управляващото божество, на което е посветена, а последователността им е свързана със седемте планети (саптаграха) във Ведическата астрология.
Тази връзка се проследява в английските наименования на дните на седмицата. Sunday(неделя) – sun day – ден на Слънцето, Monday (понеделник) – moon day – ден на Луната, Saturday (събота) – saturn day – ден на Сатурн и т.н.
При избор на благоприятна мухурта (елективен момент) вторник и събота не са походящи дни за благоприятни начинания, докато четвъртък и петък са благоприятни за всякакви начинания.
17. А Исус им отговори: Отец Ми работи досега - и Аз работя.
1Изход 31:14
Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си
Изход 31:15
Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.
Изход 35:2
Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви.
Числа 15:
32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.
33 И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество.
34 И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него.
35 И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.
36 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея.
...
41...Аз съм Иеова вашият Бог.
1Изход 31:14
Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си
Изход 31:15
Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.
Изход 35:2
Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви.
Числа 15:
32 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.
33 И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество.
34 И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него.
35 И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.
36 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея.
...
41...Аз съм Иеова вашият Бог.
1-ви век
Осветена от почивката и благословенията на Създателя, съботата бе пазена от Адам в невинността му в Святия Едем; от Адам, съгрешил, но покаял се, когато бе изгонен от щастливия му дом. Тя бе пазена от всички патриарси, от Авел до праведния Ной, до Аврам, до Яков. Когато избраният народ бе поробен в Египет, мнозина сред преобладаващото идолопоклонство изгубиха знание за Божия закон; но когато Бог освободи Израил, Той прогласи закона Си със страшно величие на събраното множество, така че да знаят Неговата воля и да се боят и пазят закона Му завинаги.
От този ден до днес, знанието за Божия закон е било запазено на земята и съботата от четвъртата заповед е била съблюдавана. Въпреки, че "човекът на греха" успя да стъпче с нозе Божия свят ден, все пак, даже и в периода на неговото господство,е имало в скрити тайни места, вярващи души, които го почитаха. От Реформацията е имало някои във всяко поколение, които са поддържали съблюдаването му. Макар, че често сред укори и преследване, се дава постоянно свидетелство за вечността на Божия закон и на свещеното задължение към съботата на сътворението.
Тази секция, Съботата в историята, хвърля бегъл поглед в този спор.
"При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден."(Матей 24:20)
Основаване на съботата
"Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил." (Битие 2:1-3 )
Исус
"И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете." (Лука 4:16)
Исус
"И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? А той му каза: Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите." (Матей 19:16-17)
Исус
"При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден."(Матей 24:20)
Исус поръча на учениците си да се молят да не се случи бягането им от обречения на смърт град Ерусалим в съботен ден. Това бягство се е случило през 70 г. сл. Христа. (40 години след кръста).
Неговите последователи
"И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта." (Лука 23:56)
Апостол Павел
"И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред разискваше с тях от писанията." (Деяния 17:2)
Павел и езичниците
"Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота. На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово." (Деяния 13:42, 44)
Тук намираме езичници в езически град да се събират в събота. Това събиране в стих 44 не бе в синагога, защото се казва, че почти целият град се е събрал, стих 42 казва, че те молели да чуят вестта и "следващата събота."
Йоан
"В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа." (Откровение 1:10); (Марко 2:28); (Исая 58:13);(Изход 20:10) ясно показват, че съботата е Господния ден.
Йосифус
"Няма нито един гръцки град, нито варварски, нито която и да е нация, където нашият обичай за почивка в седмия ден да не е влязъл!" М'Клачи, "Бележки и изследвания на Китай и Япония"
Фило
Заявява, че седмия ден е фестивал, не на този или онзи град, но на целия Универс." М'Клачи, "Бележкии изследвания"
2-ри век
"Със сигурност се знае, че древната Събота е съществувала и е била пазена (заедно със спазването на Божия ден) от християните от Източната църква повече от триста години след смъртта на Спасителя."
"Научен трактат за Съботата" стр. 77
Първите християни
"Първите християни са изпитвали дълбока почит към Съботата и са прекарвали този ден в посвещение и поучения. Няма никакво съмнение, че те са наследили тази практика от самите апостоли защото в някои от писанията пише, че това е била целта им." "Диалог за Божия ден" стр. 189. Лондон: 1701г., от д-р T.Х. Мурър (Английски теолог).
Ранните християни
"...Съботата е била здрава връзка, която ги е свързвала с живота на всички хора и със спазването на Съботата те не само са следвали примера, но и заповедта на Исус." "Geschichte des Sonntags (История на неделята)," стр.13, 14
Християните от втори век
"И езичниците, които повярваха в Христос, пазеха Съботата" Гиезлер "История на църквата" том.1, гл. 2, част 30, стр.93.
Ранните християни
"Първите християни са спазвали еврейската Събота;...следователно християните доста дълго време са правили събиранията си в Събота и на тях са чели някои части от закона: това е продължило да е така чак до Лаодикийския събор." "Цялото дело" of Джереми Тейлър, том IX, стр. 416 (издание на Р. Хибърс, том XII, стр. 416).
Ранната църква
"Със сигурност се знае, че древната Събота е съществувала и е била пазена (заедно със спазването на Божия ден) от християните от Източната църква повече от триста години след смъртта на Спасителя."
"Научен трактат за Съботата" стр. 77
Забележка: Под "Божия ден" тук писателят има предвид неделя, а не деня за почивка, който Библията казва, че е Събота. Този цитат показва, че неделята започва да се спазва през ранните векове на християнството, скоро след смъртта на апостолите. Апостол Павел е предсказал голямо "отстъпление" от истината, което ще стане скоро след неговата смърт.
2-ри, 3-ти и 4-ти век
"От времето на апостолите до Лаодикийския събор, който се е състоял някъде около 364г., се е пазила свято еврейската Събота, което е отбелязано от много автори: да, въпреки че на събора са се обявили против нея." "Събота и неделя" Джон Лей, стр.163. Лондон: 1640г.
3-ти век
"Седмият ден – Събота е бил...освещаван от Христос, апостолите и първите християни докато Лаодикииският събор до голяма степен е отменил спазването на този ден." (Дисертация за Господния ден" стр. 33, 34)
Египет (Oxyrhynchus Papyrus) (200-250 сл.Хр.)
"Освен тези, които спазват съботния ден (освещават Съботата, Гръцки), никой друг няма да види Отец." "The oxyrhynchus Papyri," pt,1, стр.3, Logion 2, стихове 4-11 (Департамент за изследвания на Египет в Лондон, 1898г.).
Ранните християни
"Да освещаваш Съботата за почит към Онзи, Който прекрати работата Си при творението, но не престана да се грижи за нас: тя е време за почивка и размисъл върху закона, а не за безделие на ръцете." "The Anti-Nicene Fathers," том 7, стр. 413. Из "Постановления на святите апостоли" документ от 3-ти и 4-ти век.
Африка (Александрия) Ориген
"След празника на вечната жертва (Разпятието) се празнува вторият празник Съботата, която се празнува от всички светии. Следователно за Божия народ остава една съботна почивка (El,er 4:9)." "Хомилия на числата 23," част.4, in Migne, "Patrologia Graeca," том. 12, колони 749, 750.
От Палестина до Индия (Източната църква)
През 225г. сл.Хр. е имало големи епископии или конференции на Източната църква (които пазели Съботата), простиращи се от Палестина до Индия. Mingana, "Ранно разпространение на християнството" гом.10, стр. 460.
Индия (Борбата с Будизма, 220г. сл.Хр.)
Династията Кушан от Северна Индия е свикала голям съвет на будистки свещеници във Весалия, за да уеднакви разбиранията на будистките свещеници относно спазването на Съботата. Някои от тях останали толкова впечатлени от писанията в Стария Завет, че започнали да пазят Съботата. Лойд, "Вярата на половината Япония," стр. 23.
Ранните християни
"Седмият ден – Събота е бил...освещаван от Христос, апостолите и първите християни докато Лаодикииският събор до голяма степен е отменил спазването на този ден." "Дисертация за Господния ден" стр. 33, 34
4-ти век
"Когато си в Рим, прави като римляните."
Амброз, прочутият епископ на Милано, измислил тази пословица, като в нея отразил следния факт: когато бил в Милано, той съблюдавал Съботата, но премествайки се в Рим, започнал да почита неделята.
Италия и ИЗТОКЪТ – 4-ти век
"Било практика предимно в Източните църкви; и в някои от църквите на запад... За църквата в Милано; ...изглеждало, че Съботата се ползвала с уважение... Не както в Източните Църкви, или някоя от останалите, за които съблюдаването на този ден, било окачествено като Юдаизъм; но те идвали заедно в Съботен ден да се поклонят на Исус Христос, Господарят на Съботата." "История на Съботата" (запазен автентичен правопис), Част 2, пар. 5, стр.73, 74. Лондон: 1636. Д-р. Хейлън.
Италия - Милано
"Амброз - известният епископ на Милано, казал, че когато бил в Милано, съблюдавал Съботата, но когато отишъл в Рим, започнал да съблюдава Неделята. Това дало повод за възникването на поговорката: “Когато си в Рим, прави като римляните " Хейлън, "История на Съботата " (1612)
Ориента и по-голямата част от Света
"Древните Християни били много внимателни в съблюдаването на Съботата, или седмият ден... Било очевидно, че всички Ориенталски църкви, и по-голямата част от света съблюдавали Съботата като празник... Атанасиус също така ни казва, че те съхранили религиозните си събирания в Събота, не защото били заразени с Юдеизма, но за да се поклонят на Исус, Господарят на Съботата. Епифаниус казва същото. "Християнската църква в древността" Т.II Книга XX, гл. 3, параграф 1, 66. 1137,1138.
Абисиния – Останки от евангелизма на Филип
"През втората половина на този век, Св. Амброз от Милано посочи официално, че Абисийският епископ Мусус, пътувал почти навсякъде в страната на Серес (Китай). Вече повече от седемнадесет века, Абисийската църква продължила да освещава Съботата като святия ден от четвъртата заповед." Амброз, ДеМорибус, , Brachmanorium Opera Ominia, 1132, намерено в Migne, Patrologia Latima, Т.17, стр.1131,1132.
Арабия, Персия, Индия, Китай
"Мингана доказва, че в 379 г. сл. Хр. абисинските християни (пазеща съботата църква) били толкова популярни, че техният главен директор Мисакус, пътувал на Изток до Арабия, Персия, Индия и Китай, за да популяризира църквата." "Истината Триумфира,"стр.308 (Footnote 27).
Испания – Съветът Елвира (305 г. сл. Хр.) Канон 26 от Съвета на Елвира показва, че Испанската църква по това време пазела Съботата, седмият ден. "Колкото до постенето всяка Събота: Решено е, грешката да бъде поправена и да не се пости всяка Събота." Това решение на съвета било директно противопоставяне на политиката, която църквата в Рим въвеждала, като излагала Съботната заповед като ден за постене по такъв начин, че да изглежда унизителна и гнусна за хората.
Испания
Любопитно е да се отбележи, че в североизточна Испания близо до град Барселона, се намира градчето Сабадел. Това бил районът, където първоначално обитавали хора, наречени "Валдензи" или “Съботяни."
Персия - 335-375 сл.Хр. (40-годишно преследване от Шапур ІІ)
Всеобщо оплакване против Християните – Те презират нашият Бог на слънцето, извършват поклонение в Събота, оскверняват святостта на земята, като погребват своите мъртви в нея." “Истината Триумфира"
Персия 335-375 – г.сл. Хр.
"Те презират нашия бог на слънцето. Не е ли постановила Заракустра, святата откривателка на нашата божествена вяра, преди хиляда години Неделята, в чест на слънцето и заменяйки Съботата от Стария Завет." O'Leary, "Сирийската Църква и отците," стр.83, 84.
Лаодикийски Съвет - 365 г. сл. хр.
"Канон 16 - В Събота Евангелието и други части от Писанието ще бъдат четени на глас." "Канон 29 - Християните не трябва да юдействат и да бъдат свободни в Събота, но да работят в този ден; те трябва специално да почитат Господния ден и като християни, ако е възможно, да не работят в този ден." Hefele's "Councils," Т. 2, кн. 6.
Епоха на духовна тъмнина
"В многоуважавания ден на слънцето нека магистратите и хората, живеещи в градовете да почиват и нека всички работилници бъдат затворени.” Едиктът на Константин, 321 г. Сл. Христа.
Формалното обръщане на Константин в началото на четвърти век, предизвика голяма радост; и светът, покрит с образа на праведност, влезе в църквата. Тогава покварата рязко нарасна. Езичеството, докато изглеждаше да е победено, се превърна в победител. Неговият дух контролираше църквата. Неговите учения, церемонии и суеверия се смесиха с вярата и поклонението на явните последователи на Христос.
Този компромис между езичеството и християнството доведе до проявяването на „човека на греха”, предсказан в пророчеството като враждебен и въздигащ се над Бога. Тази гигантска система за фалшива религия е шедьовър на сатанинската сила – паметник на неговите усилия да постави себе си на трона на земното управление по негово желание.
5-ти век
Хората от Константинопол и почти навсякъде се събират заедно през Събота, както и през първия ден от седмицата. Този обичаи обаче не се спазва в Рим и Александрия". Сократ, "История на църквата", книга 7, гл.19.
Светът
"Почти всички църкви в света празнуват святите таинства ( Господна вечеря) през Събота, въпреки това християните от Александрия и Рим, независимо от древните традиции не правят това." Бележката под черта, която върви с горния цитат обяснява употребата на думата "Събота". Тя гласи: "Това е през Събота. Трябва да се отбележи, че неделя никога не е била „почивния ден”, „Съботата”, която се е съблюдавала от древните отци и историци", Сократ, "История на църквата" книга 5, глава 22, стр. 289.
Константинопол
"Хората от Константинопол и почти навсякъде се събират заедно през Събота, както и през първия ден от седмицата. Този обичаи обаче не се спазва в Рим и Александрия". Сократ, "История на църквата", книга 7, гл.19. .
Светът - Августин, епископ на Хипо (Северна Африка)
Тук Августин показва, че се е пазила Съботата "в по-голямата част от християнския свят", по този начин неговото лично свидетелство е много по-силно, т.к. той самият е бил убеден и редовен пазител на неделята. Виж "Никейски и след-Никейски отци," 1ва серия, том 1, стр. 353, 354.
Папа Инокентии (402-417)
Папа Силвестър (314-335) е първият, които е заповядал църквите да постят в Събота, а папа Инокентии (402-417) е направил това задължителен закон в подчинените му църкви (за да не бъде Съботата наслада, а нещо неприятно). "Инокентии нареди през Събота или Шабат винаги да се пости". Д-р Питър Хейлин, "История на Съботата, част 2, стр. 44.
Християните от 5-ти век
Съблюдаването на Съботата на евреите се е пренесло в християнската църква чак до пети век. "Илюстрация на древното християнство" Лимън Колман, гл. 26, част 2, стр. 527.
В деня на св. Йероним (420 сл.Хр.) най-посветените християни вършат ежедневната си работа в неделя. "Трактат за Съботата" от д-р Уайт, Епископ на Ели, стр. 219.
Франция
"Където, освен вечернята и нощните, няма служби при тях през другите дни освен в Събота (Шабат) и неделя." Джон Касиян, френски свещеник, "Организации," книга 3, гл. 2.
Африка
"Августин не е одобрявал факта, че две съседни църкви в Африка, едната съблюдавала седмия ден, Събота, а другата постела на този ден", д-р Питър Хейлин, "История на Съботата", стр. 416.
Испания (400 сл.Хр.)
"Амбросий е освещавал седмия ден като ден за почивка - Събота (както самият той казва). Амбросий е имал огромно влияние в Испания, което е използвал и за освещаването на съботната почивка" Триумфиращата истина, стр. 68.
Сидоний (става дума за краля на Готите, Теодорик 454-526 сл.Хр.)
"Факт е, че в миналото е имало обичай на изток да се пази Съботата като ден на Господа и да се правят святи събирания: докато от друга страна, хората от запада, спорейки за това кой е Божия ден, пренебрегвали празнуването на Съботата". "Кореспонденция наСидоний Аполинарий"
Източната църква
"Мингана доказва, че през 410г. Исак, върховен ръководител на Източната църква, е свикал световен съвет - насърчен от пътуването си до Мисакус и е говорил пред източните делегати на четиридесет големи столични дивизии. През 411г. е назначил столичния ръководител на Китай. Тези църкви освещаваха седмия ден."
Египет
"Има няколко градове и села в Египет, където противно на установените норми по другите места, хората се събират заедно през Събота вечер и въпреки, че са вечеряли предварително си говорят за разни тайни" Созомен, История на църквата" книга 7, гл. 119
6-ти век
Шотландската църква
"В последния случай изглежда, че те са спазвали обичай, от който намираме следи чак до ранната монашеска църква на Ирландия и според който те са пазели Съботата като свят ден, на който са си почивали от всичките си дела." У.T. Скин, "Животът на Св.Колумб" 1874, стр.96.
Шотландия, Ирландия
"Изглежда, че тук има един скрит намек за обичай, спазван от ранната монашеска църква на Ирландия, която пазела свято съботния ден или Шабата." "История на Католическата църква в Шотландия," том.1, стр. 86, от Католическия историк Белесхайм.
Шотландия - Колумб
"Продължавайки своята работа в Шотландия 34г., той ясно и открито е предсказал своята смърт и през една юнска Събота казал на своя ученик Диермит: "На този ден, наречен Събота, които е ден за почивка, и които завинаги ще остане такъв за мен защото ще постави край на всичките ми дела." "Жития на светиите по Бътлър" том1, 597г.сл.Хр., ст. "Свети Колумб" стр. 762
Колумб (Описание на неговата смърт от д-р Бътлър)
Редакторът на най-добрата биография на Колумб пише в една бележка под черта: "Нашата Събота. Обичаят Божият ден да се нарича Събота щеше да стане факт чак хиляда години по-късно". "Животът на Колумб" по Адамнан (Дъблин, 1857г.), стр. 230.
Обичайната практика на Шотландската църква е била да пази Съботата вместо неделята като свят ден. Това твърдение е подкрепено от редица автори.
Римокатолическият историк, Белесхайм... описва тази практика на шотландците както следва:
Отначало кралицата беше против преобладаващото сред населението оскверняване на неделята. Тя каза "Нека да почитаме Божия ден, т.к. тогава нашият Спасител е възкръснал от мъртвите: нека да не работим на този ден"...По този въпрос шотландците не са имали съмнения за извършването на традиционната практика на ранната Ирландска църква, която е освещавала Съботата, а не неделята като ден за почивка."
7-ми век
Шотландия и Ирландия
Професор Джейм К. Мофат, професор по царковна история в Пристън, казва: Изглежда, че в ранни времена в Шотландските църкви, както и в Ирландските, е било обичай да освещават Съботата, Еврейския Шабат, като свят ден за почивка. Така те буквално са спазвали четвъртата Божия заповед за почивка на седмия ден от седмицата." "Шотландската църква" стр.140.
Шотландия и Ирландия
"Шотландците са използвали Библия на латински, която обаче не е била Вулгатата, и са пазили Съботата като свят ден, независимо от специалните религиозни служби в неделя." Флик, "Възход на средновековната църква" стр. 237
Рим
Григории I (590-640 сл.Хр.) е писал против "Римските граждани (които) забранявали да се върши всякаква работа през Съботен ден". "Никейски и след-Никейски отци", Втора част, том, XIII, стр.13, послание 1
Рим (папа Григории I, 590-640 сл.Хр.)
"Григории, епископ по Божието благоволение, към неговите любими синове, Римските граждани: до мен достигна, че определени хора с нечист дух разпространяват сред вас неща, покварни и противни на святата вяра, които забраняват да се върши каквото и да е през Събота. Как по друг начин да ги нарека освен проповедници на антихриста?" Послания, 13:1
Рим (папа Григории I)
Заявява, че когато дойде антихристът ще пази Съботата като свят ден за почивка. "Послания на Григории I" 13, посл.1. намиращо се в "Никейски и след-Никейски отци"
"Нещо повече, същият този папа Григории е изказал официално становище против един район на града Рим заради християните, които живеели там и почивали и освещавали Съботата." Пак там.
8-ми век
Съвета на духовенството, Италия- 791г.сл.Хр. (Канон 13)
"Издаваме заповед всички християни да спазват Божия ден не като почитат отменената Събота, но да пазят от тази свята нощ занапред първия ден на седмицата, наречен Господен ден. Когато говорим за тази Събота, която евреите са пазили, последния ден на седмицата, и която нашето простолюдие спазва.." Манси, 13, 851
Персия и Месопотамия
"По хълмовете на Персия и в долините на Тигър и Ефрат отекват песни на хвала. Те са прибрали реколтата и са платили десятъка си. Те са отишли в своите църкви през Събота, за да се поклонят на Бога." "Истинска енциклопедия за протестантски църкви", "Книгата на сър Марко Поло" том.2, стр.409.
Индия, Китай, Персия
"Широко разпространено и продължително е било съблюдаването на седмия ден, Събота, сред вярващите в Източната църква и християните, последователи на Св.Тома в Индия, които никога не са били свързани с Рим. Това се е практикувало и от онези, които са се отделили от Рим след Халкидонски събор, а именно,абисинците якобинците, маронитите и арменците, Шаф-Херцог, Нова енциклопедия на религиозното познание", ст. "Несторианците"; също "Истинска енциклопедия за протестантски църкви", ст. "Несторианците".
Църковен събор, Белгия - 745г. сл.Хр. (на него е присъствал Бонифации)
"Третата реч на този събор предупреждава срещу съблюдаването на Съботата, обсъждайки декрет на Лаодикийския събор." д-р Хефеле,
Китай - 781г. сл.Хр.
През 781г.сл.Хр. известен китайски паметник бил издигнат, за да увековечи развитието на християнството в Китай по това време. Надписът върху него, състоящ се от 763 думи е бил открит през 1625г. близо до град Шанхай и сега се намира в "Гората на плочките", Шанхай. Извадката, посочена по-долу, показва, че Съботата се е спазвало по това време:
"На седмия ден принасяме жертви след като сме очистили сърцата си и сме получили опрощение за греховете си. Тази релития, толкова съвършена и чудесна, е трудно да се произнесе, но тя донася светлина в мрака със своите възхитителни наставления." Християнството в Китай, M. И'Абе Хюч, том. I, гл.2, стр. 48, 49
9-ти век
България
"В самото начало на евангелизирането в България хората са били учени, че на седмия ден не трябва да се работи." Отговор на папа Николай I и вицеконсул Булгарорум, Отговор 10.
България
(Папа Николай I, в отговор на писмо на Борис I, княз на България.) "Отговор на въпрос 6-Къпането е позволено в неделя. Отговор на въпрос 10-Всеки трябва да прекрати работа в неделя, но не и в Събота." Хефеле, 4,346-352, част 478
Българите са имали навика да си почиват в Събота. Папа Николай I е писал против тази практика.
Константинопол
Фотий, патриарх на Константинопол {от противоположния синод, който детронирал папа Николай}, по такъв начин се обявил против Папството. Срещу каноните, които насърчават Българите да постят в Събота."
Забележка: Папството се е опитало да насади омраза към Съботата, като е настоявало, че всички трябва да постят през този ден. По този начин то се е опитвало да обърне хората към неделята, първия ден, деня, които Рим е възприел.
Атиняни
Кардинал Хергенротер казва, че е подържал близки отношения с император Михаил II (821-829) и свидетелства, че той е пазил Съботата.
Индия, Абисиния
"Широко разпространено и продължително е било съблюдаването на седмия ден, Събота, сред вярващите в Източната църква и християните, последователи на Св.Тома в Индия. Същото било правено и от абисинците.
България
"През 9-ти век папа Николай I е изпратил на принца на България един дълъг документ, в които се казва, че всеки трябва да спре работа в неделя, но не и в Събота. Главата на Тръцката църква, засегнат от тази папска намеса, обявил папата за отлъчен от църквата."
10-ти век
Шотландия
"Те са работили в неделя, но са пазили Съботата по специален съботен обичай". История на Шотландия под Римска власт, том. I, стр.96. Андрю Ланг
Църква на Изтока - Кюрдистан
Несторианците не ядат свинско и пазят Съботата. Те не вярват нито в изповедите, нито в чистилището." Шаф-Херцог, "Нова енциклопедия на религиозното познание", ст. "Несторианците."
Валдензи
"Поради това, че са спазвали не някои друг ден за почивка, но Събота, са ги наричали съботяни, с което са искали да кажат, че те са освещавали Съботата." "Предшественици" от Лутер (оригинален текст), стр. 7, 8
Валдензи
Римокатолическите писатели са се опитали да скрият, че Валдензите наследяват апостолската църква и са представили нещата така, че да изглежда все едно Римокатолицизмът е продължител на Апостолската църква, а всички други църкви са негови отделили се в последствие разклонения. По тази причина те се опитват да застъпят тезата, че Валдензите произлизат от Питър Валдо, който е живял през 12 век. Д-р Питър Аликс казва:
"Някои протестанти са попадали в този капан, които е бил поставен специално за тях...Абсолютна лъжа е, че тази църква (на Валдензите, бел.пр.) е била учредена от Питър Валдо...това е чиста фалшификация." Древната църква от подножието на планината, стр.192, Оксфорд: 1821г.
Валдензи
"Не е вярно, че Валдо е дал името на жителите на тези долини: те са били наречени Валдензи или валди,преди той да бъде роден, по названието на долините, в които живеели (в англ.ез. "вали" означава долина, бел.пр. )." "Пак там, стр. 182
Валдензи
От друга страна, той "е бил наричан Валдес или Валдо, т.к. е получил своето религиозно образование от жителите на долините." История на християнската църква, Уйлям Джоунс, том II, стр.2
Праведността на Валдензите се е превърнала в легенда, така че, ако някой повече от веднъж е устоявал на покварата на онова време веднага е бил заподозиран, че е Валденз. История на Валдензите от Д. A.
11-ти век
Шотландия
Те отстоявали, че Събота е бил истинския ден за почивка, на който те се въздържали от всякаква работа. "Шотландия" том. 2, стр. 350
Шотландия
"Те са работили в неделя, но са пазили Съботата по специален съботен обичай...това било променено от Маргарита". История на Шотландия под Римска власт, том. I, стр.96
Шотландия
"Друг техен обичай бил да пренебрегват освещаването на Господния ден, като се отдавали на светски дела през него, такива каквито вършели всеки друг ден. Така това било противно на закона, който тя (кралица Маргарита) издаде по силата на нейния светски авторитет. 'Нека почитаме Господния ден', казала тя, 'защото нашият Господ е възкръстнал на този ден и нека да не го оскверняваме повече с ежедневна работа; знаейки, че през този ден ние бяхме освободени от робството на дявола. Благословеният папа Григории потвърждава това.' " Животът на св.Маргарита, Тургут, стр. 49 (Библиотека на Британския музей)
Шотландия
(Историкът Скин коментира изказването на кралица Маргарита) "Следващата и реч беше, че те не почитат Господния ден, но в този случай изглежда, че те са спазвали обичай, от който намираме следи чак до ранната монашеска църква на Ирландия и според който те са пазели Съботата като свят ден, на който са си почивали от всичките си дела." Скин, "Шотландия," том.2, стр. 349
Шотландия и Ирландия
"T. Радклиф Барнет в своята книга за католическата кралица на Шотландия, която през 1060г. първа опитала да погуби братята на Колумб, пише: 'По този начин шотландците са прилагали традицонния обичай, заложен от старата Ирландска църква, която спъзвала Съботния ден като почивен, а не неделния.' " Барнет, "Маргарита Шотландска: кралица и светица", стр.97
Събор в Клермон
"По време на Първия кръстоносен поход, папа Урбан II постановил на събора в Клермон (1095г. сл.Хр.), че спазването на Съботата трябва да бъде преустановено в чест на дева Мария." История на Съботата, стр.672
Константинопол
"Поради това, че освещавате Съботата с Евреите и Господния ден с нас с такова поклонение вие имитирате сектата на назаряните. "Migne, "Patrologia Latina," том 145, стр.506; също Хергенротер, "Фотиус" том 3, стр.746. (назаряните са били Християнска деноминация.)
Гръцката църква
"Освещаването на Събота е, както всички знаят, тема на горчиви спорове между гърци и католици." Ниил, "История на светата Източна църква," том 1, стр. 731. (Цитат от статията за отделянето на Гръцката църква от Католическата през 1054г.)
12-ти век
"Робинзон дава сведения за Валдензите от Алпите, които били наричани 'сабати, сабатати или инзабатати', което означава 'съботяни'. "Някои казват, че те са били наричани така заради еврейската дума Събота защото те са считали, че Събота е Господния ден." Обща история на Баптистите, том II, стр. 413
Ломбарди
"Има данни, че се е пазила Събота по времето на Григории I, Григории VII и през дванадесети век в Ломбардия." Енциклопедия на Стронг, 1, 660
Испания (Алфонс Арагонски)
"Алфонс, цар на Арагон, и прочее до всички архиепископи, eпископи и всички останали...'Заповядваме ви, еретиците, т.е. Валдензите и инсабататите, да бъдат прогонени от Божието лице и от всички католици и по заповед на царя да напуснат царството'" Marianse, Praefatio в Lucam Tudensem", открит в "Macima Gibliotheca Veterum Patrum," том 25, стр.190
Унгария, Франция, Англия, Италия, Германия. (във всяка от тези страни има данни за това, че се е пазила Съботата)
"Разпространението на ереста по това време е невероятно. От Гулгария до р. Ебро, от Северна Франция до Тибър, те са навсякъде. Заселили са цели държави като например Унгария и Южна Франция; има ги в още много други страни, в Германия, в Италия, в Холандия и даже в Англия те вършат своето дело." д-р Хан, "Gesch. der Ketzer." 1, 13, 14
Валдензи
"Сред документите, които имаме от тези хора има обяснения на десетте Божи заповеди, които са датирани от Боайе на 1120г. Освещението на Съботата чрез почивка от всякаква свеска работа е най-често срещано", Блеър, История на Валдензите, том 1, стр. 220
"Робинзон дава сведения за Валдензите от Алпите, които били наричани сабати, сабатати, о най-често инзабатати. "Някои казват, че те са били наричани така заради еврейската дума Събота защото те са считали, че Събота е Господния ден." Обща история на Баптистите, том II, стр. 413
Уелс
"В Уелския университет има много доказателства, че Съботата се е пазела до 1115г. сл.Хр., когато първият Римски епископ бил поставен начело. Старите Уелски църкви, които пазели Събота, отказали да коленичат пред него, но избягали и се скрили." Ливайс, "Баптистите от седмия ден в Европа и Америка" том1, стр.29
Франция
"В продължение на 20 години Петер де Бруис кръстосвал Южна Франция. Той особено държал на деня за почивка, който бил установен по това време сред църквите на Шотландия и Британските острови, сред павликяните и във великата Източна църква, а именно седмия ден от четвъртата Божия заповед."
Пасагини
Папският автор, Бонакурсус е написал следното срещу Пасаагини: "Не малко хора, а напротив, знаят грешките на онези, които се наричат пасаагини. Първо, те казват, че трябва да се освещава Съботата. Нещо повече, като добавка към порочността им, те осъждат и отхвърлят всички църковни отци и цялата Римокатолическа църква." Д'Ачери.
13-ти век
"Инквизиторите...[заявяват], че знакът дали някой е валдоис (така наричали Валдензите във Франция), с право осъден на смърт, бил, че той щял да следва Христос и да се стреми към подчинение на Божиите заповеди" История на инквизицията през сведните векове" Х.C.Лес, том1
Валдензи
"Те казват, че негово преосвещенство папа Силвестър е антихристът, за който се говори в посланията на св. Павел, т.к. той е синът на погибелта.[Те още казват], че трябва да се пази Съботата." "История на старите църкви" от Пиедмонт," стр.169 (идтъкнат Римокатолически автор, които пише за Валдензите)
Франция (Валдензи)
За да унищожи напълно тези еретици папа Инокентии III изпрати доминикански инквизитори във Франция, също и кръстоносци, като обеща "пълно опрощение на всички грехове за, всеки който се включи в този поход...срещу албигойците" Католическа енциклопедия, том XII, ст."Реймънд VI," стр. 670
Франция
Хиляди Божии люде са измъчвани до смърт от Инквизицията, погребвани живи, изгаряни или разкъсвани на парчета от кръстоносците. Докато опустошавали град Битере, войниците попитали Католическите водачи как ще разпознаят кои са еретиците; "Убиите всички, Бог ще разпознае Своите Си", История на Инквизицията, стр.96
Франция - крал Луи IX,1229г.
Издава закон , в които той обещава да изчисти Южна Франция от еретиците, както наричали пазителите на Съботата.
Валдензи във Франция
"Ереса на валдензитеи бедняците в Лион са толкова древни, че някой би казал, че това е продължило от времето на папа Силвестър; а друг би казал, че това е от времето на апостолите." Римски инквизитор, Рейнерус Сако писал за 1230г.
Франция - Събор в Тулуза, 1229г.
Канон срещу пазителите на Съботата: "Канон 3 - Управителите на отделните области да претърсят внимателно вилите, къщите и горите и да унищожат местата, където еретиците се крият.
"Канон 14- миряни не могат да притежават книгите нито на Стария, нито на Новия Завет", Хефеле, 5, 931, 962
Европа
"Павликяните, петробисините, пасагините, вялдензите, съботяните са най-големите групи пазители на Съботата в Европа чак до 1250г.сл.Хр."
Пасагините
Д-р Хан казва, че ако пасагините изтъкнели в подкрепа на Съботата четвъртата Божия заповед, всеки Римски свещеник би отговорил, "Съботата символизира вечната почивка на светиите."
Монголия
"Монголските завоевания не са наранили Източната църква (в освещението на Съботата). Напротив, голям брой монголски принцове и голям брой монголски кралици са се присъединили към тази църква."
14-ти век
"Свещениците са карали хората да освещават Съботите вместо неделя." Евангелистка Лутеранска църква в Норвегия (Виж долу), том1, стр.184 Осло
Валдензи
"Ние отдаваме почит само на Бога, Който може да ни помогне, а не на мъртвите светии; затова ние трябва да пазим свято Съботния ден" Предците на Лутер" стр. 38
Инсабатати (съботяни)
"От векове евангелските тела, особено Валдензите, са били наричани инсабатати поради това, че са пазили Събота"
Бохемия, 1310г. (Съвременна Чехия)
"През 1310г., 200г. преди тезисите на Лутер, братята от Бохемия са съставлявали една четвърт от населението на страната и са имали близки отношения с Валдензите, каквито е имало доста в Австрия, Ломбардия,. Бохемия, Северна Германия, Лотарингия, Бранденбург и Моравия. Еразмус подчертава колко стриктно Бохемските Валдензи са спазвали Съботата." Армитаге "История на Баптистите," стр.313; Кокс, "Литература по въпроса за Съботата" том 2, стр. 201-202
Норвегия
Тогава в "Катехизиса", който се е използвал през 14-ти век Съботната заповед е гласяла така; "Да пазиш свято седмия ден." Това е цитат от "Документи и проучвания, засягащи историята на Лутеранския катехизис в Северните църкви," стр.89. Християния 1893г.
Норвегия
"Свещениците са карали хората да освещават Съботите вместо неделя" Теологическа периодизация на Евангелистката Лутеранска църква в Норвегия, том1, стр.184 Oслo
Англия, Холандия, Бохемия
"Ние пишем до до съботяните в Бохемия, Трансилвания, Англия и Холандия между 1250г. и 1600г. сл.Хр.." Триумфиращата истина, Уйлкинсън, стр.309
Джон Уйклиф
(1324-1384)
Джон Уйклиф, известен като зорницата на Реформацията, е направил първия английски превод на Библията.
15-ти век
"Обвиняемите [пазителите на Съботата] са били призовани открито да приемат новата вяра и да защитават същата. Най-изтъкнатите от тях, секретаря на областта Курицин, Иван Максимов, Касиян, архимандрит на манастира от Новгород, са осъдени на смърт и публично са погребани живи в сандъци в Москва; 17 Декември,1503 г."История на юдеите" (Лайпциг, 1873г.), стр.117-122
Бохемия
"Еразмус свидетелства, че около 1500г. тези Бохемци не само, че добросъвестно са пазили седмия ден, но са били наричани Съботяни." Кокс, "Литература по въпросите за Съботата" том 2, стр.201, 202 "Триумфиращата истина," стр.264
Норвегия
(Църковен съвет, състоял се в Бергин, Август 22, 1435г.) "Първият въпрос, които се засегна беше за освещението на Съботата. До земята на архиепископите достигна, че хората на различни места от царството са дръзвали да освещават Съботата. Църковният закон строго забранява които и да е да освещава някой ден, който не е сред онези, които папата, архиепископите или епископите са посочили." История на Норвежката църква при Католицизма, Р. Кисър, том II, стр. 488.Осло: 1858г.
Норвегия 1435г. (Католически провинциален съвет в Бергин)
"Ние знаем, че хората на различни места от царството са дръзвали да освещават Съботата. Църковният закон строго забранява които и да е да освещава някой ден, който не е сред онези, които папата, архиепископите или епископите са посочили. Освещаването на Събота не трябва да се позволява при никакви обстоятелства от този момент нататък, освен ако църковният канон не реши друго. По тази причина съветваме всички , които се считат за приятели на Бога в цяла Норвегия и които искат да се подчинят на светата църква да се борят против това ужасно освещение на Съботата; а на останалите ние забраняваме с обещание за най-строго църковно наказание да освещават Съботата."
Норвегия, 1436г.
(Църковна конференция в Осло) "Под заплаха за същото наказание се забранява да се освещава Съботата чрез въздържание от светски дела." История на Норвежката църква, стр.401
Русия (събор в Москва, 1490г.)
"Обвиняемите [пазителите на Съботата] са били призовани открито да приемат новата вяра и да защитават същата. Най-изтъкнатите от тях, секретаря на областта Курицин Иван Максимов, Касиян, архимандрит на манастира от Новгород, са осъдени на смърт и публично са погребани живи в сандъци в Москва; 17 Декември,1503г." История на Юдеите" (Лайпциг, 1873г.), стр.117-122
Франция - Валдензи
"Луи XII, крал на Франция (1498-1515), бях информиран от враговете на Валдензите, населяващи част от провинциите, че няколко гнусни престъпления са приписани на тях, изпратих Главния деловодител и един известен доктор от Сорбоната, за да проучат този случай. При завръщането си те докладваха, че са посетили всички общини, но не са открили никакви следи за престъпленията, които са били изпратени да разследват. Напротив, Валдензите пазели Съботния ден, практикували обряда кръщение точно според както са го правили апостолите, обучават децата си на азбуката на християнската вяра и в послушание към Божиите заповеди. Кралят, след като изслуша доклада на своите служители, под клетва заяви, че тези хора са по-достойни от него самия и царската му свита." История на християнската църква, том II, стр. 71, 72, трето издание. Лондон: 1818г.
Индия
"Отделени от Запада в продължение на хиляда години, те останали невежи по много новости, внесени от църковните събори и Латеранските договори. 'Ние сме християни, а не идолопоклонници,' бил техният изразителен отговор, когато поискали от тях да се поклонят на образа на Дева Мария.'"
Мартин Лутер
(1483-1546)
Първият сред призваните да изведат църквата от духовната тъмнина на папството в светлината на чистата вяра е бил Лутер. Ревностен, пламенен и посветен, непознаващ страха, но познаващ страха от Бога, той градил религиозните си убеждения само на Святите Писания. Лутер е бил героя на своето време; чрез него Бог извършва велики дела за реформация на църквата и просветление на света.
16-ти век
"Известният йезуит, Франсис Хавиер, бил повикан в Инквизицията, която била учредена в Гоа, Индия, през 1560г., за да провери 'Еврейското извращение' -(спазването на Съботата." Адни, "Гръцката и Източните църкви" стр.527, 528
Англия
"По време на управлението на Елизабет се появили много съвестни и независими мислители )(както преди това станало с някои протестанти в Бохемия), които считали, че четвъртата заповед изисква освещение не на първия, а на 'седмия ден' от седмицата", Енциклопедия на Чембърс, статия "Съботата", том 8, стр. 462, 1537
Швеция
"Желанието на освещение на Съботата продължило дълго време: даже дребните неща, които можели да заздравят тази практика били изкоренени, а онези, които ги подържали наказвани", епископ Анжу, "Svenska Kirkans Historia after Motetthiers", Upsala.
Лихтенщайн
(земите в Австрия, Бохемия, Моравия, Унгария. Лихтенщайн по долината на Рейн не били техни до края на 7-ми век). "Съботяните учели, че външната събота, т.e. неделя, все още трябва да се спазва. Те казват, че неделята е измислица на папата", Опровергаване на Съботата, от Волфганг Капито, публикувано 1599г.
Бохемия (Бохемските братя)
Д-р Р. Кокс казва: "Намерих един текст на Еразмус, които казва, че в ранния период на Реформацията, когато е писал той, е имало Съботяни в Бохемия, които не само пазили седмия ден, но казвали, че са...почивали съвестно на този ден" Литература по съботния въпрос, Кокс, том II, стр. 201, 202
Исторически списък на църквите (16-ти век)
"Съботяните, наречени така заради това, че отхвърлят съблюдаването на Господния ден като такъв, които не е даден от Библията, те считат единствено Съботата за свят ден, на които Бог си е починал и е заповядал да се освещава" A. Рос
Германия
-Д-р Еск (опровергавайки Реформаторите) "Обаче църквата е прехвърлила освещаването от Събота в неделя по силата на нейния авторитет, а не на база Писанията" Д-р Еск "Наръчник", 1533г, стр.78,79
Принцове на Лихтенщайн (Европа)
Около 1520г. много от тези пазители на Съботата намерили убежище в пределите на лорд Леонард от Лихтенщайн , който държал на освещението на истинската Събота" Д.Н.Андрюс, История на Съботата, стр. 649, изд.
Индия
"Известният йезуит, Франсис Хавиер, бил повикан в Инквизицията, която била учредена в Гоа, Индия, през 1560г., за да провери 'Еврейското извращение' (спазването на Съботата)." Адни, "Гръцката и Източните църкви" стр.527, 528
Норвегия - 1544
"Някои от вас, въпреки предупреждението, освещават Съботата. Трябва да бъдете наказани. Който бъде хванат, че освещава Събота ще плати глоба от 10 марки." История на цар Кристиян Трети," Ниил Краг и С. Стефаниус
Австрия
"Съботяните сега живеят в Австрия" Лутер, "Бележки върху Битие," 1523-27г.сл.Хр.
Абисиния - 1534г.сл.Хр.
(Абисински легат в Лисабонския съд) "Това, че спазваме седмия ден не е имитация на Евреите, а подчинение на Христос и Неговите святи апостоли", "История на църквата в Етиопия" от Гид, стр. 87,8
Д-р Мартин Лутер
"Самият Бог благослови Съботата и я освети. Бог желаеше заповедта за Съботата да се спазва. Той желаеше да се проповядва Неговото Слово на този ден" Коментар на Битие, том 1, стр.138-140
Баптисти
"Някои са били измъчвани защото не са почивали, когато друтите са освещавали неделя, т.к. те са казвали, че това е святият ден и законът на антихриста" Себастиян Франк (1536г.сл.Хр.)
Финландия - 6 Декември,1554г.
(Цар Густав Васа I за Шведското писмо до финландците) "Преди известно време чухме, че някои хора във Финландия са били жестоко заблудени и освещават седмия ден, наречен Събота" Държавна Библиотека в Хелзингфорд, Райхсрегистър, Вом Дж.., 1554, глава Б.Б. лист 1120, стр.175-180a
Швейцария
"Освещаването на Съботата е част от моралния закон. Той се е пазил свято още от самото сътворение на света", Р. Хоспиниан, 1592г.
Холандия и Германия
Барбара от Тиер, който е бил екзекутиран през 1529г., казва: "Бог ни е заповядал да почиваме на седмия ден." Друг мъченик, Кристина Толингерин, казва това: "Относно святите дни и неделята: 'За шест дни Бог създаде света и си почина на седмия. Всички други "святи дни" са били въведени от папи, кардинали и архиепископи'" Мъченическите църкви на Христос, по-известни като Баптисти, по време на Реформацията, от T.Д. Ван Брайт, Лондон, 1850г.,1, стр.113-4.
17-ти век
"Този християнин, които пазеше Божиите заповеди и вярата в Исус, беше кръстен около 1648г. Той пазеше седмия ден като ден за почивка повече от 32 години."
Надпис върху надгробната плоча на д-р Питър Чембърлейн
Унгария, Румъния
"Но като отхвърляли неделята и почивали в Събота, принц Зигмунд Батори заповядал да предприемат преследвания срещу тях. Печи се издигнал до поста канцлер и втори човек в политическото управление на Трансилвания след царя. Той изучавал Библията си и написал голям брой химни, предимно в чест на Съботата. Печи бил арестуван и умрял през 1640г.
Швеция и Финландия
"Можем да открием тези убеждения за този ден почти навсякъде в Швеция във Финландия и Северна Швеция. "В областта Упсала фермерите пазели Съботата вместо неделя. "Около 1625г. тази религиозна тенденция станало толкова изразена в тези държави, че не само голям брой обикновени хора започнали да спазват Събота като почивен ден, но даже много свещеници започнали да правят същото." История на Шведската църква, том I, стр.256
Московска църква
"Те празнували Събота (старата Събота). Самюъл Пърчайс- "Неговите пилигрими" том I, стр. 350
Индия-1625г.
(Якобинците) Те освещавали Съботата. Имали тържествена служба през Съботите." Пилигрими, Част 2, стр.1269
Америка - 1664г.
"Стефан Мамфорд, първият пазител на Съботата в Америка, дошъл от Лондон през 1664г." История на Баптистите от Седмия ден Генерал Д. Бейли, стр. 237, 238
Америка - 1671 (Баптисти от Седмия ден)
"Напуснали Баптистката църква, за да могат да пазят Съботата " Виж История на Бейли, стр. 9,10
Америка 1603-1683 “ Претендиращият, че е намесник на Христос на земята, ... който говори против Небесния Бог, замислящ да промени времена и закони; обаче той е син на погибелта.” Роджър Уилямс, Първият Баптистки пастор в Америка (1603-1683) -- Кървавата догма на преследванията, по цитат на Л. E. Фрум, Пророческата вяра на нашите бащи, том 3, стр. 52. Ударението предоставено.
Англия
Чарлз I, 1647 (когато разпитвал парламентарните комисари) "Никъде в Библията няма да се открие място, където да се казва, че Съботата не трябва да се пази повече или че тя е преминала в неделя. Авторитетът на църквата е по силата на който тя е променила единия ден и е постановила другия" Кокс, "Съботни закони" стр.333
Ангрия - Джон Милтън
"Със сигурност би било далеч по-добре да се освещава седмия ден, според както казва Божията заповед, отколкото да се стъпва на човешки измислици и да се пази първия." Съботна литература. 2, 46-54
Англия
"След публикацията на 'Книга на спортните игри' през 1618г. настана ожесточен спор сред английските духовници по два въпроса: първо, дали Съботата от четвъртата Божия заповед все още е в сила и второ, на какво основание първият ден от седмицата е бил определен да се пази като 'ден за почивка.'" Речник на датите от Хайдн, ст. "Съботяни." стр.602
Ангрия - 1618 г.
"В края на краищата тя беше отведена в новия затвор на Мейдън Лейн, където затваряха хора с възгледи, различни от тези на официалната църква на Англия, защотото преподаваше само пет дни в седмицата и почиваше през Съботата. Г-жа Траск лежа 15 или 16 години в затвора поради своите убеждения за Съботата." "Ересиография" от Пагит, стр.196
Англия - 1668г.
"Тук, в Англия има девет или десет църкне, които пазят Съботата, без да броим разпръстнатите последователи, които те имат" писма на Стенет, 1668 и 1670. Кокс, Съб.1, 268
Етиопия - 1604г.
Йезуитите са се опитали да убедят църквата в Абисиния да приеме Римокатолицизма. Те повлияли на цар Заденгел да наложи поклонение на Папството (1604г.сл.Хр.). "Запрещавайки на всичките му подчинени, под заплаха от строги наказания, да освещават Съботата от този момент нататък", Гед, "История на църквата в Етиопия" стр.311, също Гибон "Залез и падение" гл. 47
Бохемия, Моравия, Швейцария, Германия
"един от съветниците и лордовете в съда е бил Джон Геренди, глава на Съботяните, хора, които не са пазели неделята, а Съботата." Леми, "История на Социнианизма" стр. 60
Телеграф Принт, Непер
Надписът върху надгробния камък на д-р Питър Чембърлейн, лекар на крал Джеймс и кралица Ана, крал Чарлз I и кралица Катерина казва, че д-р Чембърлейн е бил "християнин, които пазеше Божиите заповеди и вярата в Исус, беше кръстен около 1648г. Той пазеше седмия ден като ден за почивка повече от 32 години."
18-ти век
"Не може да се докаже, че неделята е заела мястото на Съботата (стр.366). Господ Бог е осветил последния ден на седмицата. Антихристът, от друга страна, е посочил първия ден от седмицата." Ки Аусцуг от "Писанието" на Тенхардт, стр.49 (отпечатано 1712г.)
Абисиния
"Якобинците са се събирали през Събота, преди празник, в храма и са освещавали този ден, така са правили и Абисинците както разбрахме от признанието на Етиопския цар Клавдии." Абундакнус "История на якобинците" стр.118-9 (18-ти век)
Румъния, 1760 (и както са към настоящия момент) Югославия и Чехословакия
"Указът за толерантност на Йозеф II не се прилагаше за Съботяните, някои от които отново изгубиха своите притежания." Годишнина 2, 254
"Католическите свещеници с помощта на войници ги караха насила да приемат Романизма, да спрат да почиват в Събота и да ходят на църква в неделя - такива бяха методите чрез които 250г. църквата си служеше, за да обърне Съботяните.
Германия - Тенхардт от Нюнберг
"Той стриктно държи на доктрината на Съботата защото тя е една от десетте Божи заповеди." "Живот и работа" на Бенгел. Бурк. стр.579.
Той самият казва: "Не може да се докаже, че неделята е заела мястото на Съботата (стр.366). Господ Бог е осветил последния ден на седмицата. Антихристът, от друга страна, е посочил първия ден от седмицата." Ки Аусцуг от "Писанието" на Тенхардт, стр.49 (отпечатано 1712г.)
Бохемия и Моравия (днешна Чехословакия)
Тяхната история от 1635 до 1867 е описана от Адолф Дюкс така: "Положението на Съботяните беше страшно. Техните книги и писания трябваше да се занесат в Карлсбургската консистория, за да бъдат изгорени." от Унгария стр. 289-291. Лайпциг, 1850
Холандия и Германия
"Д-р Корнелиус заявил за източна Фрисландия, че когато там Баптистите били много на брой "неделята и празниците не се съблюдавали" (те били пазители на Съботата).Източна Фрисландия и риф. Мойнстер1852, стр l29, 34
Моравия - граф Зинзендорф
През 1738г. Зинзендорф по повод на това, че пазел Съботата писал това: "Използвам Съботата, за да си почивам, а неделята, за да разпространявам Евангелието."Budingsche Sammlung, Sec. 8, стр. 224. Лайпциг, 1742
Америка - 1741г.
-Моравските братя (след като Зинзендорф се завърнал от Европа). "Заслужава си да се отбележи, че откакто се върна от църквата във Витлеем той е твърдо решен да освещава Съботата ID стр. 5, 1421, 1422
Америка
Обаче пред Зинзендорф и Моравците във Витлеем да започнат да съблюдават Съботата и да преуспяват е имало една малка група от германски пазители на Съботата в Пенсилвания. Виж Руп, "История на религиозните деноминации в САЩ," стр.109- 123
19-ти век
"Болшинството от тях отишли към Крим и Кавказ, където можели да останат верни на своята доктрина вместо да бъдат преследвани. Хората ги наричали "Суботники" или "Съботяни""
Стернберг, "История на евреите в Полша" стр.124
Китай
"По това време Хунг забранил употребата на опиати, даже на тютюн и всякакви опияняващи напитки, а Съботата била религиозно спазвана" Революцията на Тай-Пинг" от Лин-Ли, том 1, стр.36-48, 84
"Седмият ден е най-стриктно и религиозно съблюдаван. Почивният ден на Тай-Пинг се пази в нашата Събота." стр. 319
Китай
"Когато попитали Тай-Пинг защо почива през седмия ден (Събота) той отговорил, че, първо, защото Библията казва така и второ, защото неговите прадеди са спазвали този ден като ден за поклонение." Критическа история на Съботата и неделята.
Индия и Персия
"Освен това, в цялата империя те тържествено освещават седмия ден." Християнски изследвания в Азия" стр.143
Дания
"Тази агитация не е останала без ефект. Пастор M.A. Съмър е започнал да спазва седмия ден и е отбелязал това в своя църковен доклад. "Indovet Kristendom" № 5,1875 спечатляваща статия за истинския ден за почивка. В писмо до старейшина Джон Г.Матисън, той пише:
"Баптистите в Дания провеждат голяма агитация на четвъртата заповед за Съботата. Обаче аз вероятно съм единственият проповедник в Дания, които по убеждения е толкова близо до Адвентистите и който толкова много години е проповядвал за второто Христово идване." Advent Tidente, Май, 1875
Русия
"Болшинството от тях отишли към Крим и Кавказ, където можели да останат верни на своята доктрина вместо да бъдат преследвани. Хората ги наричали "Суботники" или "Съботяни""
Стернберг, "История на евреите в Полша" стр.124
Швеция (Баптисти)
"Ще се опитаме да покажем, че освещението на Съботата води началото си от от закона, които Бог даде още при самото сътворение на целия свят и на който са се покланяли различни хора от различни времена." Евангелист. Стокхолм, 30 май до 15 август,1863г. (Шведска Баптистка църква)
Америка - 1845г.
"Така виждаме, че Даниил 7, 25, се изпълнява, малкият рог променя 'времена и закони. 'Затова на мен ми се струва, че всички онези, които спазват първия ден като ден за почивка са пазители на папската неделя и нарушители на Божията Събота." старейшина T.M. Пребъл, 13 февруари, 1845г.
Америка (Адвентисти от седмия ден)
През 1844г. Адвентистите от седмия ден са се умножили и в края на 19в. са се разпространили почти в целия свят . Тяхното име е взето от тяхното учение за седмия ден Събота и Второто пришествие на Христос. През 1874 те започнали своята мисия да разпространят Словото в Европа, 1885 -Австралия, 1887-Южна Африка, 1888-Азия, 1888-Южна Америка. Адвентистите от седмия ден освещават същата Събота, която са освещавали Исус и Неговите ученици. Святият факел на истината не е угаснал през дългите векове на мрак. Адвентистите днес проповядват на почти 1000 езика и имат над 27,000 църкни. Над 10 милиона члена по целия свят приветстват святите часове на Съботата.
20-ти век
Баптистка конвенция
"Първите четири заповеди отразяват задълженията на човека спрямо Бога.... Обаче когато пазим първите четири заповеди най-логичното е да пазим и останалите шест. . . . Четвъртата заповед отразява Божия план за времето за освещение на човека и не само това.... Шест дни за работа и почивка през Събота, това правило трябва да се спазва по примера на Бога, който Той е дал при Сътворението. . . . Нито една от десетте заповеди няма расова принадлежност или приложимост.... Съботата е била установена от самото начало (много преди Моисей) без да има някаква специална връзка с Евреите, а като закон за цялото човечество, в знак на възпоминание на това, че Бог си е починал след шест творчески дни. Този ден е бил определен за всичките потомци на Адам."- Съботни уроци за възрастни, Южна Баптистка конференция, 15 Август, 1937г.
Римокатолицизъм
“Добре е да напомним на Презвитерианците, Баптистите, Методистите и на всички останали християни, че Библията никъде не подкрепя тяхното убеждение за спазването на неделния ден. Неделята е установена от Римокатолическата църква и всички онези, които я освещават, изпълняват заповед на Римокатолическата църква.” Свещеник Бреиди в отговор на запитване на кралица Елизабет, Н.Й. ‘Нюз’, 18 март, 1903г. виж Тази канара
Римокатолицизъм
"От друга страна, църквата, след като е променила почивния ден от Еврейската Събота или с други думи седмия ден на седмицата в първия ден от нея, е преправила третата Божия заповед, така че тя да посочва неделя като Господен ден за освещение. Тренският събор (Sess. VI, can. xix) осъжда онези, които отричат, че десетте Божи заповеди са задължителни за християните." Католическа енциклопедия, Божиите заповеди, Том IV, © 1908 от компания Робърт Апълтон - онлайн издание © 1999 от Кевин Кнайт, Нехил Обстат - Реми Лафорт, разрешително за печат - Джон M. Фърли, архиепископ на Ню Йорк, стр. 153.
Римокатолицизъм
'Отхвърлете авторитета на църквата и вие няма да имате логично обяснение за промяната на неделя на мястото на Събота в третата - при Протестантите четвъртата - Божия заповед... Църквата е над Библията и тази промяна на освещението на Съботата в неделя е доказателства за това.'' Католически запис, 1 септември, 1923г.
Римокатолицизъм
“Ако протестантите следват Библията те трябва да се покланят на Бога в седмия ден, Събота. Спазвайки неделя те изпълняват заповед на Римокатолическата църква.” Албърт Смит, съветник на Балтиморската епископия, в отговор на кардинал от писмо с дата 10 февруари, 1920г.
Епископски
"Библейската заповед гласи, че на седмия ден трябва да се почива. Това е Събота. Никъде в Библията не пише, че освещението на почивния ден трябва да се извършва в неделя." Филип Карингтън, цитат от Торонто дейли стар, 26 октомври, 1949г. [Карингтън (1892-), Англикански архиепископ на Квебек, в цитатът горе той говори по съответната тема в писмо, изпратено на събрание от духовници. То е било широко разпространено по времето на новинарските медии].
Лутерани
"Виждаме как постепенно отпечатъкът на Евреиската Събота започва да избледнява от ума на християните и как никога несъществуващото съблюдаване на първия ден мощно обзема църквата. Видяхме, че християните от първите три столетия никога не са си противоречали, а в известен период са спазвали и двата дни." Неделният проблем, учебник на Лутерантската църква (1923) стр.36
Църквата на Христос
"Никъде не откриваме каквата и да е заповед от Бога или препоръка от възкръстналия Христос или предупреждение от първите апостоли, че първият ден на седмицата трябва да заеме мястото на седмия ден, Събота, като ден за освещение." "Нека да се изясним по този въпрос. Въпреки че за християните 'този ден, първият ден на седмицата' е най-възпоминателен от всички други дни ... никъде в Библията няма заповед или основание в Новия Завет да се освещава този ден като свят ден." "Римокатолическата църква е избрала за освещение първия ден от седмицата в чест на възкресението на Христос. ..." Библейска норма, Май, 1916, Оуклънд, Нова Зеландия.
Църква на Англия
"Никъде в Библията не пише, че освещението на почивния ден трябва да се извършва в неделя. Помни съботния ден, за да го освещаваш. ...! Това е Събота." Ф. Карингтън, архиепископ на Квебек, 27 октомври, 1949.
Smithsonian Institute
"Неделя, традиционно възприемана като ден на възкресението на Христос, се е променяла много през християнската ера. Понякога тя е била бъркана със седмия ден от седмицата, Събота. Англоговорящите хора са били най-последователни в погрешното разбиране, че четвъртата заповед е преминала от Събота в неделя. В разговорната реч неделя често, но погрешно, е произнасяна като ден за почивка."-F. M. SETZLER, Главен отговорник, департамент по антропология, Smithsonian Institute, от писмо с дата 1 септември, 1949.
21-ви век и след това!
"И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ." (Исая 66:23)
"Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство. И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил." (Битие 2:1-3)
" Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела: а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети" (Изход 20:8-11)
"Така казва Господ: Пазете правосъдие и вършете правда, защото скоро ще дойде спасението от Мен и правдата Ми скоро ще се открие. Блажен онзи човек, който прави това, и онзи човешки син, който се държи за него, който пази съботата да не я оскверни и въздържа ръката си да не стори никакво зло. А чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не казва: Господ съвсем ще ме отдели от народа Си; нито да каже скопецът: Ето, аз съм сухо дърво. Защото така казва Господ за скопците: Които пазят съботите Ми и избират каквото Ми е угодно, и държат здраво завета Ми; на тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си спомен и име, по-добро от синове и дъщери; на тях ще дам вечно име, което няма да се заличи. Също и чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат, да обичат името на Господа и да бъдат Негови слуги - всеки от тях, който пази съботата, да не я оскверни, и държи завета Ми; и тях ще доведа в святия Си хълм и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом; всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на жертвеника Ми, защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всички племена." (Исая 56:1-7)
"И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ." (Исая 66:23)
"Когато говореше това, една жена от множеството Му каза със силен глас: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал. А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието слово и го пазят." (Лука 11:27-28)
"Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство." (Матей 5:17-20)
"Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди." (Йоан 14:15)
"А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули." (Деяния 4:19-20)
"А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците." (Деяния 5:29)
"И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора., Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори." (Откровение 14:6-7)
"Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят. Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града." (Откровение 22:11-14)
Истинското ВЕДИЧЕСКО име на "Слънцето" не "С-У.Рйа", а "Рави"(Раджа/райа Вива.сван), идещо от "AU-Ra"(O-Ra)!!
Копирането и изопачаването на името от равините(rabbi, rebbe)иде като ДИРЕКТНА атака на нагите срещу Лъвът подмяна на символи, звуци и знаци. Ra-Re.
Друга такава подмяна е тази на левитите(йудейските свещеници). Те наричат своят месия "Лъвът Йуда"(който по-късно ще бъде заменен с "Исус Христос" от "християнските" библейски свещеници, следващи пак Тората на левитите).
Думата :"левит"(Levi) иде пак от "лъв". В действителност- славянските думи за лъв идват от "лев". Гр. Λέων(Леон). Латинското - Leo и е асоциирано. Френското "Луи"- Louis.
При атаката на нагите чрез "библейското християнство" думите за Слънце и Лъв в ИНДО-ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ(вкл. т.нар. "хинди" СА ПОДМЕНЕНИ на звуците "А" и "Р" със "С"/"Ш" и "М"/ "Т".
Като, че ли АРменският е запазил ВЕДАическaта идея за тези звуци най-много:
"Слънце"- արեւ/Arev; "Лъв"- Առյուծ/ Arryuts ;
Финландският, като част от "МУ"-анските езици от Пасификът - също:
"Слънце"- "aurinko"("АУ-Ринко").
Японският, като "не-мигрирал" "МУ"-ански- също:
"Лъв" - ライオン Raion/ "Рай-он", което се чува малко като-"Леон" или レオ-Reo ;
Но "Слънце" е "Тайо"太陽 Taiyō, както Шумерският "Тамуз"(ТАМАС).
Осветена от почивката и благословенията на Създателя, съботата бе пазена от Адам в невинността му в Святия Едем; от Адам, съгрешил, но покаял се, когато бе изгонен от щастливия му дом. Тя бе пазена от всички патриарси, от Авел до праведния Ной, до Аврам, до Яков. Когато избраният народ бе поробен в Египет, мнозина сред преобладаващото идолопоклонство изгубиха знание за Божия закон; но когато Бог освободи Израил, Той прогласи закона Си със страшно величие на събраното множество, така че да знаят Неговата воля и да се боят и пазят закона Му завинаги.
От този ден до днес, знанието за Божия закон е било запазено на земята и съботата от четвъртата заповед е била съблюдавана. Въпреки, че "човекът на греха" успя да стъпче с нозе Божия свят ден, все пак, даже и в периода на неговото господство,е имало в скрити тайни места, вярващи души, които го почитаха. От Реформацията е имало някои във всяко поколение, които са поддържали съблюдаването му. Макар, че често сред укори и преследване, се дава постоянно свидетелство за вечността на Божия закон и на свещеното задължение към съботата на сътворението.
Тази секция, Съботата в историята, хвърля бегъл поглед в този спор.
"При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден."(Матей 24:20)
Основаване на съботата
"Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил." (Битие 2:1-3 )
Исус
"И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете." (Лука 4:16)
Исус
"И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? А той му каза: Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите." (Матей 19:16-17)
Исус
"При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден."(Матей 24:20)
Исус поръча на учениците си да се молят да не се случи бягането им от обречения на смърт град Ерусалим в съботен ден. Това бягство се е случило през 70 г. сл. Христа. (40 години след кръста).
Неговите последователи
"И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта." (Лука 23:56)
Апостол Павел
"И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред разискваше с тях от писанията." (Деяния 17:2)
Павел и езичниците
"Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота. На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово." (Деяния 13:42, 44)
Тук намираме езичници в езически град да се събират в събота. Това събиране в стих 44 не бе в синагога, защото се казва, че почти целият град се е събрал, стих 42 казва, че те молели да чуят вестта и "следващата събота."
Йоан
"В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа." (Откровение 1:10); (Марко 2:28); (Исая 58:13);(Изход 20:10) ясно показват, че съботата е Господния ден.
Йосифус
"Няма нито един гръцки град, нито варварски, нито която и да е нация, където нашият обичай за почивка в седмия ден да не е влязъл!" М'Клачи, "Бележки и изследвания на Китай и Япония"
Фило
Заявява, че седмия ден е фестивал, не на този или онзи град, но на целия Универс." М'Клачи, "Бележкии изследвания"
2-ри век
"Със сигурност се знае, че древната Събота е съществувала и е била пазена (заедно със спазването на Божия ден) от християните от Източната църква повече от триста години след смъртта на Спасителя."
"Научен трактат за Съботата" стр. 77
Първите християни
"Първите християни са изпитвали дълбока почит към Съботата и са прекарвали този ден в посвещение и поучения. Няма никакво съмнение, че те са наследили тази практика от самите апостоли защото в някои от писанията пише, че това е била целта им." "Диалог за Божия ден" стр. 189. Лондон: 1701г., от д-р T.Х. Мурър (Английски теолог).
Ранните християни
"...Съботата е била здрава връзка, която ги е свързвала с живота на всички хора и със спазването на Съботата те не само са следвали примера, но и заповедта на Исус." "Geschichte des Sonntags (История на неделята)," стр.13, 14
Християните от втори век
"И езичниците, които повярваха в Христос, пазеха Съботата" Гиезлер "История на църквата" том.1, гл. 2, част 30, стр.93.
Ранните християни
"Първите християни са спазвали еврейската Събота;...следователно християните доста дълго време са правили събиранията си в Събота и на тях са чели някои части от закона: това е продължило да е така чак до Лаодикийския събор." "Цялото дело" of Джереми Тейлър, том IX, стр. 416 (издание на Р. Хибърс, том XII, стр. 416).
Ранната църква
"Със сигурност се знае, че древната Събота е съществувала и е била пазена (заедно със спазването на Божия ден) от християните от Източната църква повече от триста години след смъртта на Спасителя."
"Научен трактат за Съботата" стр. 77
Забележка: Под "Божия ден" тук писателят има предвид неделя, а не деня за почивка, който Библията казва, че е Събота. Този цитат показва, че неделята започва да се спазва през ранните векове на християнството, скоро след смъртта на апостолите. Апостол Павел е предсказал голямо "отстъпление" от истината, което ще стане скоро след неговата смърт.
2-ри, 3-ти и 4-ти век
"От времето на апостолите до Лаодикийския събор, който се е състоял някъде около 364г., се е пазила свято еврейската Събота, което е отбелязано от много автори: да, въпреки че на събора са се обявили против нея." "Събота и неделя" Джон Лей, стр.163. Лондон: 1640г.
3-ти век
"Седмият ден – Събота е бил...освещаван от Христос, апостолите и първите християни докато Лаодикииският събор до голяма степен е отменил спазването на този ден." (Дисертация за Господния ден" стр. 33, 34)
Египет (Oxyrhynchus Papyrus) (200-250 сл.Хр.)
"Освен тези, които спазват съботния ден (освещават Съботата, Гръцки), никой друг няма да види Отец." "The oxyrhynchus Papyri," pt,1, стр.3, Logion 2, стихове 4-11 (Департамент за изследвания на Египет в Лондон, 1898г.).
Ранните християни
"Да освещаваш Съботата за почит към Онзи, Който прекрати работата Си при творението, но не престана да се грижи за нас: тя е време за почивка и размисъл върху закона, а не за безделие на ръцете." "The Anti-Nicene Fathers," том 7, стр. 413. Из "Постановления на святите апостоли" документ от 3-ти и 4-ти век.
Африка (Александрия) Ориген
"След празника на вечната жертва (Разпятието) се празнува вторият празник Съботата, която се празнува от всички светии. Следователно за Божия народ остава една съботна почивка (El,er 4:9)." "Хомилия на числата 23," част.4, in Migne, "Patrologia Graeca," том. 12, колони 749, 750.
От Палестина до Индия (Източната църква)
През 225г. сл.Хр. е имало големи епископии или конференции на Източната църква (които пазели Съботата), простиращи се от Палестина до Индия. Mingana, "Ранно разпространение на християнството" гом.10, стр. 460.
Индия (Борбата с Будизма, 220г. сл.Хр.)
Династията Кушан от Северна Индия е свикала голям съвет на будистки свещеници във Весалия, за да уеднакви разбиранията на будистките свещеници относно спазването на Съботата. Някои от тях останали толкова впечатлени от писанията в Стария Завет, че започнали да пазят Съботата. Лойд, "Вярата на половината Япония," стр. 23.
Ранните християни
"Седмият ден – Събота е бил...освещаван от Христос, апостолите и първите християни докато Лаодикииският събор до голяма степен е отменил спазването на този ден." "Дисертация за Господния ден" стр. 33, 34
4-ти век
"Когато си в Рим, прави като римляните."
Амброз, прочутият епископ на Милано, измислил тази пословица, като в нея отразил следния факт: когато бил в Милано, той съблюдавал Съботата, но премествайки се в Рим, започнал да почита неделята.
Италия и ИЗТОКЪТ – 4-ти век
"Било практика предимно в Източните църкви; и в някои от църквите на запад... За църквата в Милано; ...изглеждало, че Съботата се ползвала с уважение... Не както в Източните Църкви, или някоя от останалите, за които съблюдаването на този ден, било окачествено като Юдаизъм; но те идвали заедно в Съботен ден да се поклонят на Исус Христос, Господарят на Съботата." "История на Съботата" (запазен автентичен правопис), Част 2, пар. 5, стр.73, 74. Лондон: 1636. Д-р. Хейлън.
Италия - Милано
"Амброз - известният епископ на Милано, казал, че когато бил в Милано, съблюдавал Съботата, но когато отишъл в Рим, започнал да съблюдава Неделята. Това дало повод за възникването на поговорката: “Когато си в Рим, прави като римляните " Хейлън, "История на Съботата " (1612)
Ориента и по-голямата част от Света
"Древните Християни били много внимателни в съблюдаването на Съботата, или седмият ден... Било очевидно, че всички Ориенталски църкви, и по-голямата част от света съблюдавали Съботата като празник... Атанасиус също така ни казва, че те съхранили религиозните си събирания в Събота, не защото били заразени с Юдеизма, но за да се поклонят на Исус, Господарят на Съботата. Епифаниус казва същото. "Християнската църква в древността" Т.II Книга XX, гл. 3, параграф 1, 66. 1137,1138.
Абисиния – Останки от евангелизма на Филип
"През втората половина на този век, Св. Амброз от Милано посочи официално, че Абисийският епископ Мусус, пътувал почти навсякъде в страната на Серес (Китай). Вече повече от седемнадесет века, Абисийската църква продължила да освещава Съботата като святия ден от четвъртата заповед." Амброз, ДеМорибус, , Brachmanorium Opera Ominia, 1132, намерено в Migne, Patrologia Latima, Т.17, стр.1131,1132.
Арабия, Персия, Индия, Китай
"Мингана доказва, че в 379 г. сл. Хр. абисинските християни (пазеща съботата църква) били толкова популярни, че техният главен директор Мисакус, пътувал на Изток до Арабия, Персия, Индия и Китай, за да популяризира църквата." "Истината Триумфира,"стр.308 (Footnote 27).
Испания – Съветът Елвира (305 г. сл. Хр.) Канон 26 от Съвета на Елвира показва, че Испанската църква по това време пазела Съботата, седмият ден. "Колкото до постенето всяка Събота: Решено е, грешката да бъде поправена и да не се пости всяка Събота." Това решение на съвета било директно противопоставяне на политиката, която църквата в Рим въвеждала, като излагала Съботната заповед като ден за постене по такъв начин, че да изглежда унизителна и гнусна за хората.
Испания
Любопитно е да се отбележи, че в североизточна Испания близо до град Барселона, се намира градчето Сабадел. Това бил районът, където първоначално обитавали хора, наречени "Валдензи" или “Съботяни."
Персия - 335-375 сл.Хр. (40-годишно преследване от Шапур ІІ)
Всеобщо оплакване против Християните – Те презират нашият Бог на слънцето, извършват поклонение в Събота, оскверняват святостта на земята, като погребват своите мъртви в нея." “Истината Триумфира"
Персия 335-375 – г.сл. Хр.
"Те презират нашия бог на слънцето. Не е ли постановила Заракустра, святата откривателка на нашата божествена вяра, преди хиляда години Неделята, в чест на слънцето и заменяйки Съботата от Стария Завет." O'Leary, "Сирийската Църква и отците," стр.83, 84.
Лаодикийски Съвет - 365 г. сл. хр.
"Канон 16 - В Събота Евангелието и други части от Писанието ще бъдат четени на глас." "Канон 29 - Християните не трябва да юдействат и да бъдат свободни в Събота, но да работят в този ден; те трябва специално да почитат Господния ден и като християни, ако е възможно, да не работят в този ден." Hefele's "Councils," Т. 2, кн. 6.
Епоха на духовна тъмнина
"В многоуважавания ден на слънцето нека магистратите и хората, живеещи в градовете да почиват и нека всички работилници бъдат затворени.” Едиктът на Константин, 321 г. Сл. Христа.
Формалното обръщане на Константин в началото на четвърти век, предизвика голяма радост; и светът, покрит с образа на праведност, влезе в църквата. Тогава покварата рязко нарасна. Езичеството, докато изглеждаше да е победено, се превърна в победител. Неговият дух контролираше църквата. Неговите учения, церемонии и суеверия се смесиха с вярата и поклонението на явните последователи на Христос.
Този компромис между езичеството и християнството доведе до проявяването на „човека на греха”, предсказан в пророчеството като враждебен и въздигащ се над Бога. Тази гигантска система за фалшива религия е шедьовър на сатанинската сила – паметник на неговите усилия да постави себе си на трона на земното управление по негово желание.
5-ти век
Хората от Константинопол и почти навсякъде се събират заедно през Събота, както и през първия ден от седмицата. Този обичаи обаче не се спазва в Рим и Александрия". Сократ, "История на църквата", книга 7, гл.19.
Светът
"Почти всички църкви в света празнуват святите таинства ( Господна вечеря) през Събота, въпреки това християните от Александрия и Рим, независимо от древните традиции не правят това." Бележката под черта, която върви с горния цитат обяснява употребата на думата "Събота". Тя гласи: "Това е през Събота. Трябва да се отбележи, че неделя никога не е била „почивния ден”, „Съботата”, която се е съблюдавала от древните отци и историци", Сократ, "История на църквата" книга 5, глава 22, стр. 289.
Константинопол
"Хората от Константинопол и почти навсякъде се събират заедно през Събота, както и през първия ден от седмицата. Този обичаи обаче не се спазва в Рим и Александрия". Сократ, "История на църквата", книга 7, гл.19. .
Светът - Августин, епископ на Хипо (Северна Африка)
Тук Августин показва, че се е пазила Съботата "в по-голямата част от християнския свят", по този начин неговото лично свидетелство е много по-силно, т.к. той самият е бил убеден и редовен пазител на неделята. Виж "Никейски и след-Никейски отци," 1ва серия, том 1, стр. 353, 354.
Папа Инокентии (402-417)
Папа Силвестър (314-335) е първият, които е заповядал църквите да постят в Събота, а папа Инокентии (402-417) е направил това задължителен закон в подчинените му църкви (за да не бъде Съботата наслада, а нещо неприятно). "Инокентии нареди през Събота или Шабат винаги да се пости". Д-р Питър Хейлин, "История на Съботата, част 2, стр. 44.
Християните от 5-ти век
Съблюдаването на Съботата на евреите се е пренесло в християнската църква чак до пети век. "Илюстрация на древното християнство" Лимън Колман, гл. 26, част 2, стр. 527.
В деня на св. Йероним (420 сл.Хр.) най-посветените християни вършат ежедневната си работа в неделя. "Трактат за Съботата" от д-р Уайт, Епископ на Ели, стр. 219.
Франция
"Където, освен вечернята и нощните, няма служби при тях през другите дни освен в Събота (Шабат) и неделя." Джон Касиян, френски свещеник, "Организации," книга 3, гл. 2.
Африка
"Августин не е одобрявал факта, че две съседни църкви в Африка, едната съблюдавала седмия ден, Събота, а другата постела на този ден", д-р Питър Хейлин, "История на Съботата", стр. 416.
Испания (400 сл.Хр.)
"Амбросий е освещавал седмия ден като ден за почивка - Събота (както самият той казва). Амбросий е имал огромно влияние в Испания, което е използвал и за освещаването на съботната почивка" Триумфиращата истина, стр. 68.
Сидоний (става дума за краля на Готите, Теодорик 454-526 сл.Хр.)
"Факт е, че в миналото е имало обичай на изток да се пази Съботата като ден на Господа и да се правят святи събирания: докато от друга страна, хората от запада, спорейки за това кой е Божия ден, пренебрегвали празнуването на Съботата". "Кореспонденция наСидоний Аполинарий"
Източната църква
"Мингана доказва, че през 410г. Исак, върховен ръководител на Източната църква, е свикал световен съвет - насърчен от пътуването си до Мисакус и е говорил пред източните делегати на четиридесет големи столични дивизии. През 411г. е назначил столичния ръководител на Китай. Тези църкви освещаваха седмия ден."
Египет
"Има няколко градове и села в Египет, където противно на установените норми по другите места, хората се събират заедно през Събота вечер и въпреки, че са вечеряли предварително си говорят за разни тайни" Созомен, История на църквата" книга 7, гл. 119
6-ти век
Шотландската църква
"В последния случай изглежда, че те са спазвали обичай, от който намираме следи чак до ранната монашеска църква на Ирландия и според който те са пазели Съботата като свят ден, на който са си почивали от всичките си дела." У.T. Скин, "Животът на Св.Колумб" 1874, стр.96.
Шотландия, Ирландия
"Изглежда, че тук има един скрит намек за обичай, спазван от ранната монашеска църква на Ирландия, която пазела свято съботния ден или Шабата." "История на Католическата църква в Шотландия," том.1, стр. 86, от Католическия историк Белесхайм.
Шотландия - Колумб
"Продължавайки своята работа в Шотландия 34г., той ясно и открито е предсказал своята смърт и през една юнска Събота казал на своя ученик Диермит: "На този ден, наречен Събота, които е ден за почивка, и които завинаги ще остане такъв за мен защото ще постави край на всичките ми дела." "Жития на светиите по Бътлър" том1, 597г.сл.Хр., ст. "Свети Колумб" стр. 762
Колумб (Описание на неговата смърт от д-р Бътлър)
Редакторът на най-добрата биография на Колумб пише в една бележка под черта: "Нашата Събота. Обичаят Божият ден да се нарича Събота щеше да стане факт чак хиляда години по-късно". "Животът на Колумб" по Адамнан (Дъблин, 1857г.), стр. 230.
Обичайната практика на Шотландската църква е била да пази Съботата вместо неделята като свят ден. Това твърдение е подкрепено от редица автори.
Римокатолическият историк, Белесхайм... описва тази практика на шотландците както следва:
Отначало кралицата беше против преобладаващото сред населението оскверняване на неделята. Тя каза "Нека да почитаме Божия ден, т.к. тогава нашият Спасител е възкръснал от мъртвите: нека да не работим на този ден"...По този въпрос шотландците не са имали съмнения за извършването на традиционната практика на ранната Ирландска църква, която е освещавала Съботата, а не неделята като ден за почивка."
7-ми век
Шотландия и Ирландия
Професор Джейм К. Мофат, професор по царковна история в Пристън, казва: Изглежда, че в ранни времена в Шотландските църкви, както и в Ирландските, е било обичай да освещават Съботата, Еврейския Шабат, като свят ден за почивка. Така те буквално са спазвали четвъртата Божия заповед за почивка на седмия ден от седмицата." "Шотландската църква" стр.140.
Шотландия и Ирландия
"Шотландците са използвали Библия на латински, която обаче не е била Вулгатата, и са пазили Съботата като свят ден, независимо от специалните религиозни служби в неделя." Флик, "Възход на средновековната църква" стр. 237
Рим
Григории I (590-640 сл.Хр.) е писал против "Римските граждани (които) забранявали да се върши всякаква работа през Съботен ден". "Никейски и след-Никейски отци", Втора част, том, XIII, стр.13, послание 1
Рим (папа Григории I, 590-640 сл.Хр.)
"Григории, епископ по Божието благоволение, към неговите любими синове, Римските граждани: до мен достигна, че определени хора с нечист дух разпространяват сред вас неща, покварни и противни на святата вяра, които забраняват да се върши каквото и да е през Събота. Как по друг начин да ги нарека освен проповедници на антихриста?" Послания, 13:1
Рим (папа Григории I)
Заявява, че когато дойде антихристът ще пази Съботата като свят ден за почивка. "Послания на Григории I" 13, посл.1. намиращо се в "Никейски и след-Никейски отци"
"Нещо повече, същият този папа Григории е изказал официално становище против един район на града Рим заради християните, които живеели там и почивали и освещавали Съботата." Пак там.
8-ми век
Съвета на духовенството, Италия- 791г.сл.Хр. (Канон 13)
"Издаваме заповед всички християни да спазват Божия ден не като почитат отменената Събота, но да пазят от тази свята нощ занапред първия ден на седмицата, наречен Господен ден. Когато говорим за тази Събота, която евреите са пазили, последния ден на седмицата, и която нашето простолюдие спазва.." Манси, 13, 851
Персия и Месопотамия
"По хълмовете на Персия и в долините на Тигър и Ефрат отекват песни на хвала. Те са прибрали реколтата и са платили десятъка си. Те са отишли в своите църкви през Събота, за да се поклонят на Бога." "Истинска енциклопедия за протестантски църкви", "Книгата на сър Марко Поло" том.2, стр.409.
Индия, Китай, Персия
"Широко разпространено и продължително е било съблюдаването на седмия ден, Събота, сред вярващите в Източната църква и християните, последователи на Св.Тома в Индия, които никога не са били свързани с Рим. Това се е практикувало и от онези, които са се отделили от Рим след Халкидонски събор, а именно,абисинците якобинците, маронитите и арменците, Шаф-Херцог, Нова енциклопедия на религиозното познание", ст. "Несторианците"; също "Истинска енциклопедия за протестантски църкви", ст. "Несторианците".
Църковен събор, Белгия - 745г. сл.Хр. (на него е присъствал Бонифации)
"Третата реч на този събор предупреждава срещу съблюдаването на Съботата, обсъждайки декрет на Лаодикийския събор." д-р Хефеле,
Китай - 781г. сл.Хр.
През 781г.сл.Хр. известен китайски паметник бил издигнат, за да увековечи развитието на християнството в Китай по това време. Надписът върху него, състоящ се от 763 думи е бил открит през 1625г. близо до град Шанхай и сега се намира в "Гората на плочките", Шанхай. Извадката, посочена по-долу, показва, че Съботата се е спазвало по това време:
"На седмия ден принасяме жертви след като сме очистили сърцата си и сме получили опрощение за греховете си. Тази релития, толкова съвършена и чудесна, е трудно да се произнесе, но тя донася светлина в мрака със своите възхитителни наставления." Християнството в Китай, M. И'Абе Хюч, том. I, гл.2, стр. 48, 49
9-ти век
България
"В самото начало на евангелизирането в България хората са били учени, че на седмия ден не трябва да се работи." Отговор на папа Николай I и вицеконсул Булгарорум, Отговор 10.
България
(Папа Николай I, в отговор на писмо на Борис I, княз на България.) "Отговор на въпрос 6-Къпането е позволено в неделя. Отговор на въпрос 10-Всеки трябва да прекрати работа в неделя, но не и в Събота." Хефеле, 4,346-352, част 478
Българите са имали навика да си почиват в Събота. Папа Николай I е писал против тази практика.
Константинопол
Фотий, патриарх на Константинопол {от противоположния синод, който детронирал папа Николай}, по такъв начин се обявил против Папството. Срещу каноните, които насърчават Българите да постят в Събота."
Забележка: Папството се е опитало да насади омраза към Съботата, като е настоявало, че всички трябва да постят през този ден. По този начин то се е опитвало да обърне хората към неделята, първия ден, деня, които Рим е възприел.
Атиняни
Кардинал Хергенротер казва, че е подържал близки отношения с император Михаил II (821-829) и свидетелства, че той е пазил Съботата.
Индия, Абисиния
"Широко разпространено и продължително е било съблюдаването на седмия ден, Събота, сред вярващите в Източната църква и християните, последователи на Св.Тома в Индия. Същото било правено и от абисинците.
България
"През 9-ти век папа Николай I е изпратил на принца на България един дълъг документ, в които се казва, че всеки трябва да спре работа в неделя, но не и в Събота. Главата на Тръцката църква, засегнат от тази папска намеса, обявил папата за отлъчен от църквата."
10-ти век
Шотландия
"Те са работили в неделя, но са пазили Съботата по специален съботен обичай". История на Шотландия под Римска власт, том. I, стр.96. Андрю Ланг
Църква на Изтока - Кюрдистан
Несторианците не ядат свинско и пазят Съботата. Те не вярват нито в изповедите, нито в чистилището." Шаф-Херцог, "Нова енциклопедия на религиозното познание", ст. "Несторианците."
Валдензи
"Поради това, че са спазвали не някои друг ден за почивка, но Събота, са ги наричали съботяни, с което са искали да кажат, че те са освещавали Съботата." "Предшественици" от Лутер (оригинален текст), стр. 7, 8
Валдензи
Римокатолическите писатели са се опитали да скрият, че Валдензите наследяват апостолската църква и са представили нещата така, че да изглежда все едно Римокатолицизмът е продължител на Апостолската църква, а всички други църкви са негови отделили се в последствие разклонения. По тази причина те се опитват да застъпят тезата, че Валдензите произлизат от Питър Валдо, който е живял през 12 век. Д-р Питър Аликс казва:
"Някои протестанти са попадали в този капан, които е бил поставен специално за тях...Абсолютна лъжа е, че тази църква (на Валдензите, бел.пр.) е била учредена от Питър Валдо...това е чиста фалшификация." Древната църква от подножието на планината, стр.192, Оксфорд: 1821г.
Валдензи
"Не е вярно, че Валдо е дал името на жителите на тези долини: те са били наречени Валдензи или валди,преди той да бъде роден, по названието на долините, в които живеели (в англ.ез. "вали" означава долина, бел.пр. )." "Пак там, стр. 182
Валдензи
От друга страна, той "е бил наричан Валдес или Валдо, т.к. е получил своето религиозно образование от жителите на долините." История на християнската църква, Уйлям Джоунс, том II, стр.2
Праведността на Валдензите се е превърнала в легенда, така че, ако някой повече от веднъж е устоявал на покварата на онова време веднага е бил заподозиран, че е Валденз. История на Валдензите от Д. A.
11-ти век
Шотландия
Те отстоявали, че Събота е бил истинския ден за почивка, на който те се въздържали от всякаква работа. "Шотландия" том. 2, стр. 350
Шотландия
"Те са работили в неделя, но са пазили Съботата по специален съботен обичай...това било променено от Маргарита". История на Шотландия под Римска власт, том. I, стр.96
Шотландия
"Друг техен обичай бил да пренебрегват освещаването на Господния ден, като се отдавали на светски дела през него, такива каквито вършели всеки друг ден. Така това било противно на закона, който тя (кралица Маргарита) издаде по силата на нейния светски авторитет. 'Нека почитаме Господния ден', казала тя, 'защото нашият Господ е възкръстнал на този ден и нека да не го оскверняваме повече с ежедневна работа; знаейки, че през този ден ние бяхме освободени от робството на дявола. Благословеният папа Григории потвърждава това.' " Животът на св.Маргарита, Тургут, стр. 49 (Библиотека на Британския музей)
Шотландия
(Историкът Скин коментира изказването на кралица Маргарита) "Следващата и реч беше, че те не почитат Господния ден, но в този случай изглежда, че те са спазвали обичай, от който намираме следи чак до ранната монашеска църква на Ирландия и според който те са пазели Съботата като свят ден, на който са си почивали от всичките си дела." Скин, "Шотландия," том.2, стр. 349
Шотландия и Ирландия
"T. Радклиф Барнет в своята книга за католическата кралица на Шотландия, която през 1060г. първа опитала да погуби братята на Колумб, пише: 'По този начин шотландците са прилагали традицонния обичай, заложен от старата Ирландска църква, която спъзвала Съботния ден като почивен, а не неделния.' " Барнет, "Маргарита Шотландска: кралица и светица", стр.97
Събор в Клермон
"По време на Първия кръстоносен поход, папа Урбан II постановил на събора в Клермон (1095г. сл.Хр.), че спазването на Съботата трябва да бъде преустановено в чест на дева Мария." История на Съботата, стр.672
Константинопол
"Поради това, че освещавате Съботата с Евреите и Господния ден с нас с такова поклонение вие имитирате сектата на назаряните. "Migne, "Patrologia Latina," том 145, стр.506; също Хергенротер, "Фотиус" том 3, стр.746. (назаряните са били Християнска деноминация.)
Гръцката църква
"Освещаването на Събота е, както всички знаят, тема на горчиви спорове между гърци и католици." Ниил, "История на светата Източна църква," том 1, стр. 731. (Цитат от статията за отделянето на Гръцката църква от Католическата през 1054г.)
12-ти век
"Робинзон дава сведения за Валдензите от Алпите, които били наричани 'сабати, сабатати или инзабатати', което означава 'съботяни'. "Някои казват, че те са били наричани така заради еврейската дума Събота защото те са считали, че Събота е Господния ден." Обща история на Баптистите, том II, стр. 413
Ломбарди
"Има данни, че се е пазила Събота по времето на Григории I, Григории VII и през дванадесети век в Ломбардия." Енциклопедия на Стронг, 1, 660
Испания (Алфонс Арагонски)
"Алфонс, цар на Арагон, и прочее до всички архиепископи, eпископи и всички останали...'Заповядваме ви, еретиците, т.е. Валдензите и инсабататите, да бъдат прогонени от Божието лице и от всички католици и по заповед на царя да напуснат царството'" Marianse, Praefatio в Lucam Tudensem", открит в "Macima Gibliotheca Veterum Patrum," том 25, стр.190
Унгария, Франция, Англия, Италия, Германия. (във всяка от тези страни има данни за това, че се е пазила Съботата)
"Разпространението на ереста по това време е невероятно. От Гулгария до р. Ебро, от Северна Франция до Тибър, те са навсякъде. Заселили са цели държави като например Унгария и Южна Франция; има ги в още много други страни, в Германия, в Италия, в Холандия и даже в Англия те вършат своето дело." д-р Хан, "Gesch. der Ketzer." 1, 13, 14
Валдензи
"Сред документите, които имаме от тези хора има обяснения на десетте Божи заповеди, които са датирани от Боайе на 1120г. Освещението на Съботата чрез почивка от всякаква свеска работа е най-често срещано", Блеър, История на Валдензите, том 1, стр. 220
"Робинзон дава сведения за Валдензите от Алпите, които били наричани сабати, сабатати, о най-често инзабатати. "Някои казват, че те са били наричани така заради еврейската дума Събота защото те са считали, че Събота е Господния ден." Обща история на Баптистите, том II, стр. 413
Уелс
"В Уелския университет има много доказателства, че Съботата се е пазела до 1115г. сл.Хр., когато първият Римски епископ бил поставен начело. Старите Уелски църкви, които пазели Събота, отказали да коленичат пред него, но избягали и се скрили." Ливайс, "Баптистите от седмия ден в Европа и Америка" том1, стр.29
Франция
"В продължение на 20 години Петер де Бруис кръстосвал Южна Франция. Той особено държал на деня за почивка, който бил установен по това време сред църквите на Шотландия и Британските острови, сред павликяните и във великата Източна църква, а именно седмия ден от четвъртата Божия заповед."
Пасагини
Папският автор, Бонакурсус е написал следното срещу Пасаагини: "Не малко хора, а напротив, знаят грешките на онези, които се наричат пасаагини. Първо, те казват, че трябва да се освещава Съботата. Нещо повече, като добавка към порочността им, те осъждат и отхвърлят всички църковни отци и цялата Римокатолическа църква." Д'Ачери.
13-ти век
"Инквизиторите...[заявяват], че знакът дали някой е валдоис (така наричали Валдензите във Франция), с право осъден на смърт, бил, че той щял да следва Христос и да се стреми към подчинение на Божиите заповеди" История на инквизицията през сведните векове" Х.C.Лес, том1
Валдензи
"Те казват, че негово преосвещенство папа Силвестър е антихристът, за който се говори в посланията на св. Павел, т.к. той е синът на погибелта.[Те още казват], че трябва да се пази Съботата." "История на старите църкви" от Пиедмонт," стр.169 (идтъкнат Римокатолически автор, които пише за Валдензите)
Франция (Валдензи)
За да унищожи напълно тези еретици папа Инокентии III изпрати доминикански инквизитори във Франция, също и кръстоносци, като обеща "пълно опрощение на всички грехове за, всеки който се включи в този поход...срещу албигойците" Католическа енциклопедия, том XII, ст."Реймънд VI," стр. 670
Франция
Хиляди Божии люде са измъчвани до смърт от Инквизицията, погребвани живи, изгаряни или разкъсвани на парчета от кръстоносците. Докато опустошавали град Битере, войниците попитали Католическите водачи как ще разпознаят кои са еретиците; "Убиите всички, Бог ще разпознае Своите Си", История на Инквизицията, стр.96
Франция - крал Луи IX,1229г.
Издава закон , в които той обещава да изчисти Южна Франция от еретиците, както наричали пазителите на Съботата.
Валдензи във Франция
"Ереса на валдензитеи бедняците в Лион са толкова древни, че някой би казал, че това е продължило от времето на папа Силвестър; а друг би казал, че това е от времето на апостолите." Римски инквизитор, Рейнерус Сако писал за 1230г.
Франция - Събор в Тулуза, 1229г.
Канон срещу пазителите на Съботата: "Канон 3 - Управителите на отделните области да претърсят внимателно вилите, къщите и горите и да унищожат местата, където еретиците се крият.
"Канон 14- миряни не могат да притежават книгите нито на Стария, нито на Новия Завет", Хефеле, 5, 931, 962
Европа
"Павликяните, петробисините, пасагините, вялдензите, съботяните са най-големите групи пазители на Съботата в Европа чак до 1250г.сл.Хр."
Пасагините
Д-р Хан казва, че ако пасагините изтъкнели в подкрепа на Съботата четвъртата Божия заповед, всеки Римски свещеник би отговорил, "Съботата символизира вечната почивка на светиите."
Монголия
"Монголските завоевания не са наранили Източната църква (в освещението на Съботата). Напротив, голям брой монголски принцове и голям брой монголски кралици са се присъединили към тази църква."
14-ти век
"Свещениците са карали хората да освещават Съботите вместо неделя." Евангелистка Лутеранска църква в Норвегия (Виж долу), том1, стр.184 Осло
Валдензи
"Ние отдаваме почит само на Бога, Който може да ни помогне, а не на мъртвите светии; затова ние трябва да пазим свято Съботния ден" Предците на Лутер" стр. 38
Инсабатати (съботяни)
"От векове евангелските тела, особено Валдензите, са били наричани инсабатати поради това, че са пазили Събота"
Бохемия, 1310г. (Съвременна Чехия)
"През 1310г., 200г. преди тезисите на Лутер, братята от Бохемия са съставлявали една четвърт от населението на страната и са имали близки отношения с Валдензите, каквито е имало доста в Австрия, Ломбардия,. Бохемия, Северна Германия, Лотарингия, Бранденбург и Моравия. Еразмус подчертава колко стриктно Бохемските Валдензи са спазвали Съботата." Армитаге "История на Баптистите," стр.313; Кокс, "Литература по въпроса за Съботата" том 2, стр. 201-202
Норвегия
Тогава в "Катехизиса", който се е използвал през 14-ти век Съботната заповед е гласяла така; "Да пазиш свято седмия ден." Това е цитат от "Документи и проучвания, засягащи историята на Лутеранския катехизис в Северните църкви," стр.89. Християния 1893г.
Норвегия
"Свещениците са карали хората да освещават Съботите вместо неделя" Теологическа периодизация на Евангелистката Лутеранска църква в Норвегия, том1, стр.184 Oслo
Англия, Холандия, Бохемия
"Ние пишем до до съботяните в Бохемия, Трансилвания, Англия и Холандия между 1250г. и 1600г. сл.Хр.." Триумфиращата истина, Уйлкинсън, стр.309
Джон Уйклиф
(1324-1384)
Джон Уйклиф, известен като зорницата на Реформацията, е направил първия английски превод на Библията.
15-ти век
"Обвиняемите [пазителите на Съботата] са били призовани открито да приемат новата вяра и да защитават същата. Най-изтъкнатите от тях, секретаря на областта Курицин, Иван Максимов, Касиян, архимандрит на манастира от Новгород, са осъдени на смърт и публично са погребани живи в сандъци в Москва; 17 Декември,1503 г."История на юдеите" (Лайпциг, 1873г.), стр.117-122
Бохемия
"Еразмус свидетелства, че около 1500г. тези Бохемци не само, че добросъвестно са пазили седмия ден, но са били наричани Съботяни." Кокс, "Литература по въпросите за Съботата" том 2, стр.201, 202 "Триумфиращата истина," стр.264
Норвегия
(Църковен съвет, състоял се в Бергин, Август 22, 1435г.) "Първият въпрос, които се засегна беше за освещението на Съботата. До земята на архиепископите достигна, че хората на различни места от царството са дръзвали да освещават Съботата. Църковният закон строго забранява които и да е да освещава някой ден, който не е сред онези, които папата, архиепископите или епископите са посочили." История на Норвежката църква при Католицизма, Р. Кисър, том II, стр. 488.Осло: 1858г.
Норвегия 1435г. (Католически провинциален съвет в Бергин)
"Ние знаем, че хората на различни места от царството са дръзвали да освещават Съботата. Църковният закон строго забранява които и да е да освещава някой ден, който не е сред онези, които папата, архиепископите или епископите са посочили. Освещаването на Събота не трябва да се позволява при никакви обстоятелства от този момент нататък, освен ако църковният канон не реши друго. По тази причина съветваме всички , които се считат за приятели на Бога в цяла Норвегия и които искат да се подчинят на светата църква да се борят против това ужасно освещение на Съботата; а на останалите ние забраняваме с обещание за най-строго църковно наказание да освещават Съботата."
Норвегия, 1436г.
(Църковна конференция в Осло) "Под заплаха за същото наказание се забранява да се освещава Съботата чрез въздържание от светски дела." История на Норвежката църква, стр.401
Русия (събор в Москва, 1490г.)
"Обвиняемите [пазителите на Съботата] са били призовани открито да приемат новата вяра и да защитават същата. Най-изтъкнатите от тях, секретаря на областта Курицин Иван Максимов, Касиян, архимандрит на манастира от Новгород, са осъдени на смърт и публично са погребани живи в сандъци в Москва; 17 Декември,1503г." История на Юдеите" (Лайпциг, 1873г.), стр.117-122
Франция - Валдензи
"Луи XII, крал на Франция (1498-1515), бях информиран от враговете на Валдензите, населяващи част от провинциите, че няколко гнусни престъпления са приписани на тях, изпратих Главния деловодител и един известен доктор от Сорбоната, за да проучат този случай. При завръщането си те докладваха, че са посетили всички общини, но не са открили никакви следи за престъпленията, които са били изпратени да разследват. Напротив, Валдензите пазели Съботния ден, практикували обряда кръщение точно според както са го правили апостолите, обучават децата си на азбуката на християнската вяра и в послушание към Божиите заповеди. Кралят, след като изслуша доклада на своите служители, под клетва заяви, че тези хора са по-достойни от него самия и царската му свита." История на християнската църква, том II, стр. 71, 72, трето издание. Лондон: 1818г.
Индия
"Отделени от Запада в продължение на хиляда години, те останали невежи по много новости, внесени от църковните събори и Латеранските договори. 'Ние сме християни, а не идолопоклонници,' бил техният изразителен отговор, когато поискали от тях да се поклонят на образа на Дева Мария.'"
Мартин Лутер
(1483-1546)
Първият сред призваните да изведат църквата от духовната тъмнина на папството в светлината на чистата вяра е бил Лутер. Ревностен, пламенен и посветен, непознаващ страха, но познаващ страха от Бога, той градил религиозните си убеждения само на Святите Писания. Лутер е бил героя на своето време; чрез него Бог извършва велики дела за реформация на църквата и просветление на света.
16-ти век
"Известният йезуит, Франсис Хавиер, бил повикан в Инквизицията, която била учредена в Гоа, Индия, през 1560г., за да провери 'Еврейското извращение' -(спазването на Съботата." Адни, "Гръцката и Източните църкви" стр.527, 528
Англия
"По време на управлението на Елизабет се появили много съвестни и независими мислители )(както преди това станало с някои протестанти в Бохемия), които считали, че четвъртата заповед изисква освещение не на първия, а на 'седмия ден' от седмицата", Енциклопедия на Чембърс, статия "Съботата", том 8, стр. 462, 1537
Швеция
"Желанието на освещение на Съботата продължило дълго време: даже дребните неща, които можели да заздравят тази практика били изкоренени, а онези, които ги подържали наказвани", епископ Анжу, "Svenska Kirkans Historia after Motetthiers", Upsala.
Лихтенщайн
(земите в Австрия, Бохемия, Моравия, Унгария. Лихтенщайн по долината на Рейн не били техни до края на 7-ми век). "Съботяните учели, че външната събота, т.e. неделя, все още трябва да се спазва. Те казват, че неделята е измислица на папата", Опровергаване на Съботата, от Волфганг Капито, публикувано 1599г.
Бохемия (Бохемските братя)
Д-р Р. Кокс казва: "Намерих един текст на Еразмус, които казва, че в ранния период на Реформацията, когато е писал той, е имало Съботяни в Бохемия, които не само пазили седмия ден, но казвали, че са...почивали съвестно на този ден" Литература по съботния въпрос, Кокс, том II, стр. 201, 202
Исторически списък на църквите (16-ти век)
"Съботяните, наречени така заради това, че отхвърлят съблюдаването на Господния ден като такъв, които не е даден от Библията, те считат единствено Съботата за свят ден, на които Бог си е починал и е заповядал да се освещава" A. Рос
Германия
-Д-р Еск (опровергавайки Реформаторите) "Обаче църквата е прехвърлила освещаването от Събота в неделя по силата на нейния авторитет, а не на база Писанията" Д-р Еск "Наръчник", 1533г, стр.78,79
Принцове на Лихтенщайн (Европа)
Около 1520г. много от тези пазители на Съботата намерили убежище в пределите на лорд Леонард от Лихтенщайн , който държал на освещението на истинската Събота" Д.Н.Андрюс, История на Съботата, стр. 649, изд.
Индия
"Известният йезуит, Франсис Хавиер, бил повикан в Инквизицията, която била учредена в Гоа, Индия, през 1560г., за да провери 'Еврейското извращение' (спазването на Съботата)." Адни, "Гръцката и Източните църкви" стр.527, 528
Норвегия - 1544
"Някои от вас, въпреки предупреждението, освещават Съботата. Трябва да бъдете наказани. Който бъде хванат, че освещава Събота ще плати глоба от 10 марки." История на цар Кристиян Трети," Ниил Краг и С. Стефаниус
Австрия
"Съботяните сега живеят в Австрия" Лутер, "Бележки върху Битие," 1523-27г.сл.Хр.
Абисиния - 1534г.сл.Хр.
(Абисински легат в Лисабонския съд) "Това, че спазваме седмия ден не е имитация на Евреите, а подчинение на Христос и Неговите святи апостоли", "История на църквата в Етиопия" от Гид, стр. 87,8
Д-р Мартин Лутер
"Самият Бог благослови Съботата и я освети. Бог желаеше заповедта за Съботата да се спазва. Той желаеше да се проповядва Неговото Слово на този ден" Коментар на Битие, том 1, стр.138-140
Баптисти
"Някои са били измъчвани защото не са почивали, когато друтите са освещавали неделя, т.к. те са казвали, че това е святият ден и законът на антихриста" Себастиян Франк (1536г.сл.Хр.)
Финландия - 6 Декември,1554г.
(Цар Густав Васа I за Шведското писмо до финландците) "Преди известно време чухме, че някои хора във Финландия са били жестоко заблудени и освещават седмия ден, наречен Събота" Държавна Библиотека в Хелзингфорд, Райхсрегистър, Вом Дж.., 1554, глава Б.Б. лист 1120, стр.175-180a
Швейцария
"Освещаването на Съботата е част от моралния закон. Той се е пазил свято още от самото сътворение на света", Р. Хоспиниан, 1592г.
Холандия и Германия
Барбара от Тиер, който е бил екзекутиран през 1529г., казва: "Бог ни е заповядал да почиваме на седмия ден." Друг мъченик, Кристина Толингерин, казва това: "Относно святите дни и неделята: 'За шест дни Бог създаде света и си почина на седмия. Всички други "святи дни" са били въведени от папи, кардинали и архиепископи'" Мъченическите църкви на Христос, по-известни като Баптисти, по време на Реформацията, от T.Д. Ван Брайт, Лондон, 1850г.,1, стр.113-4.
17-ти век
"Този християнин, които пазеше Божиите заповеди и вярата в Исус, беше кръстен около 1648г. Той пазеше седмия ден като ден за почивка повече от 32 години."
Надпис върху надгробната плоча на д-р Питър Чембърлейн
Унгария, Румъния
"Но като отхвърляли неделята и почивали в Събота, принц Зигмунд Батори заповядал да предприемат преследвания срещу тях. Печи се издигнал до поста канцлер и втори човек в политическото управление на Трансилвания след царя. Той изучавал Библията си и написал голям брой химни, предимно в чест на Съботата. Печи бил арестуван и умрял през 1640г.
Швеция и Финландия
"Можем да открием тези убеждения за този ден почти навсякъде в Швеция във Финландия и Северна Швеция. "В областта Упсала фермерите пазели Съботата вместо неделя. "Около 1625г. тази религиозна тенденция станало толкова изразена в тези държави, че не само голям брой обикновени хора започнали да спазват Събота като почивен ден, но даже много свещеници започнали да правят същото." История на Шведската църква, том I, стр.256
Московска църква
"Те празнували Събота (старата Събота). Самюъл Пърчайс- "Неговите пилигрими" том I, стр. 350
Индия-1625г.
(Якобинците) Те освещавали Съботата. Имали тържествена служба през Съботите." Пилигрими, Част 2, стр.1269
Америка - 1664г.
"Стефан Мамфорд, първият пазител на Съботата в Америка, дошъл от Лондон през 1664г." История на Баптистите от Седмия ден Генерал Д. Бейли, стр. 237, 238
Америка - 1671 (Баптисти от Седмия ден)
"Напуснали Баптистката църква, за да могат да пазят Съботата " Виж История на Бейли, стр. 9,10
Америка 1603-1683 “ Претендиращият, че е намесник на Христос на земята, ... който говори против Небесния Бог, замислящ да промени времена и закони; обаче той е син на погибелта.” Роджър Уилямс, Първият Баптистки пастор в Америка (1603-1683) -- Кървавата догма на преследванията, по цитат на Л. E. Фрум, Пророческата вяра на нашите бащи, том 3, стр. 52. Ударението предоставено.
Англия
Чарлз I, 1647 (когато разпитвал парламентарните комисари) "Никъде в Библията няма да се открие място, където да се казва, че Съботата не трябва да се пази повече или че тя е преминала в неделя. Авторитетът на църквата е по силата на който тя е променила единия ден и е постановила другия" Кокс, "Съботни закони" стр.333
Ангрия - Джон Милтън
"Със сигурност би било далеч по-добре да се освещава седмия ден, според както казва Божията заповед, отколкото да се стъпва на човешки измислици и да се пази първия." Съботна литература. 2, 46-54
Англия
"След публикацията на 'Книга на спортните игри' през 1618г. настана ожесточен спор сред английските духовници по два въпроса: първо, дали Съботата от четвъртата Божия заповед все още е в сила и второ, на какво основание първият ден от седмицата е бил определен да се пази като 'ден за почивка.'" Речник на датите от Хайдн, ст. "Съботяни." стр.602
Ангрия - 1618 г.
"В края на краищата тя беше отведена в новия затвор на Мейдън Лейн, където затваряха хора с възгледи, различни от тези на официалната църква на Англия, защотото преподаваше само пет дни в седмицата и почиваше през Съботата. Г-жа Траск лежа 15 или 16 години в затвора поради своите убеждения за Съботата." "Ересиография" от Пагит, стр.196
Англия - 1668г.
"Тук, в Англия има девет или десет църкне, които пазят Съботата, без да броим разпръстнатите последователи, които те имат" писма на Стенет, 1668 и 1670. Кокс, Съб.1, 268
Етиопия - 1604г.
Йезуитите са се опитали да убедят църквата в Абисиния да приеме Римокатолицизма. Те повлияли на цар Заденгел да наложи поклонение на Папството (1604г.сл.Хр.). "Запрещавайки на всичките му подчинени, под заплаха от строги наказания, да освещават Съботата от този момент нататък", Гед, "История на църквата в Етиопия" стр.311, също Гибон "Залез и падение" гл. 47
Бохемия, Моравия, Швейцария, Германия
"един от съветниците и лордовете в съда е бил Джон Геренди, глава на Съботяните, хора, които не са пазели неделята, а Съботата." Леми, "История на Социнианизма" стр. 60
Телеграф Принт, Непер
Надписът върху надгробния камък на д-р Питър Чембърлейн, лекар на крал Джеймс и кралица Ана, крал Чарлз I и кралица Катерина казва, че д-р Чембърлейн е бил "християнин, които пазеше Божиите заповеди и вярата в Исус, беше кръстен около 1648г. Той пазеше седмия ден като ден за почивка повече от 32 години."
18-ти век
"Не може да се докаже, че неделята е заела мястото на Съботата (стр.366). Господ Бог е осветил последния ден на седмицата. Антихристът, от друга страна, е посочил първия ден от седмицата." Ки Аусцуг от "Писанието" на Тенхардт, стр.49 (отпечатано 1712г.)
Абисиния
"Якобинците са се събирали през Събота, преди празник, в храма и са освещавали този ден, така са правили и Абисинците както разбрахме от признанието на Етиопския цар Клавдии." Абундакнус "История на якобинците" стр.118-9 (18-ти век)
Румъния, 1760 (и както са към настоящия момент) Югославия и Чехословакия
"Указът за толерантност на Йозеф II не се прилагаше за Съботяните, някои от които отново изгубиха своите притежания." Годишнина 2, 254
"Католическите свещеници с помощта на войници ги караха насила да приемат Романизма, да спрат да почиват в Събота и да ходят на църква в неделя - такива бяха методите чрез които 250г. църквата си служеше, за да обърне Съботяните.
Германия - Тенхардт от Нюнберг
"Той стриктно държи на доктрината на Съботата защото тя е една от десетте Божи заповеди." "Живот и работа" на Бенгел. Бурк. стр.579.
Той самият казва: "Не може да се докаже, че неделята е заела мястото на Съботата (стр.366). Господ Бог е осветил последния ден на седмицата. Антихристът, от друга страна, е посочил първия ден от седмицата." Ки Аусцуг от "Писанието" на Тенхардт, стр.49 (отпечатано 1712г.)
Бохемия и Моравия (днешна Чехословакия)
Тяхната история от 1635 до 1867 е описана от Адолф Дюкс така: "Положението на Съботяните беше страшно. Техните книги и писания трябваше да се занесат в Карлсбургската консистория, за да бъдат изгорени." от Унгария стр. 289-291. Лайпциг, 1850
Холандия и Германия
"Д-р Корнелиус заявил за източна Фрисландия, че когато там Баптистите били много на брой "неделята и празниците не се съблюдавали" (те били пазители на Съботата).Източна Фрисландия и риф. Мойнстер1852, стр l29, 34
Моравия - граф Зинзендорф
През 1738г. Зинзендорф по повод на това, че пазел Съботата писал това: "Използвам Съботата, за да си почивам, а неделята, за да разпространявам Евангелието."Budingsche Sammlung, Sec. 8, стр. 224. Лайпциг, 1742
Америка - 1741г.
-Моравските братя (след като Зинзендорф се завърнал от Европа). "Заслужава си да се отбележи, че откакто се върна от църквата във Витлеем той е твърдо решен да освещава Съботата ID стр. 5, 1421, 1422
Америка
Обаче пред Зинзендорф и Моравците във Витлеем да започнат да съблюдават Съботата и да преуспяват е имало една малка група от германски пазители на Съботата в Пенсилвания. Виж Руп, "История на религиозните деноминации в САЩ," стр.109- 123
19-ти век
"Болшинството от тях отишли към Крим и Кавказ, където можели да останат верни на своята доктрина вместо да бъдат преследвани. Хората ги наричали "Суботники" или "Съботяни""
Стернберг, "История на евреите в Полша" стр.124
Китай
"По това време Хунг забранил употребата на опиати, даже на тютюн и всякакви опияняващи напитки, а Съботата била религиозно спазвана" Революцията на Тай-Пинг" от Лин-Ли, том 1, стр.36-48, 84
"Седмият ден е най-стриктно и религиозно съблюдаван. Почивният ден на Тай-Пинг се пази в нашата Събота." стр. 319
Китай
"Когато попитали Тай-Пинг защо почива през седмия ден (Събота) той отговорил, че, първо, защото Библията казва така и второ, защото неговите прадеди са спазвали този ден като ден за поклонение." Критическа история на Съботата и неделята.
Индия и Персия
"Освен това, в цялата империя те тържествено освещават седмия ден." Християнски изследвания в Азия" стр.143
Дания
"Тази агитация не е останала без ефект. Пастор M.A. Съмър е започнал да спазва седмия ден и е отбелязал това в своя църковен доклад. "Indovet Kristendom" № 5,1875 спечатляваща статия за истинския ден за почивка. В писмо до старейшина Джон Г.Матисън, той пише:
"Баптистите в Дания провеждат голяма агитация на четвъртата заповед за Съботата. Обаче аз вероятно съм единственият проповедник в Дания, които по убеждения е толкова близо до Адвентистите и който толкова много години е проповядвал за второто Христово идване." Advent Tidente, Май, 1875
Русия
"Болшинството от тях отишли към Крим и Кавказ, където можели да останат верни на своята доктрина вместо да бъдат преследвани. Хората ги наричали "Суботники" или "Съботяни""
Стернберг, "История на евреите в Полша" стр.124
Швеция (Баптисти)
"Ще се опитаме да покажем, че освещението на Съботата води началото си от от закона, които Бог даде още при самото сътворение на целия свят и на който са се покланяли различни хора от различни времена." Евангелист. Стокхолм, 30 май до 15 август,1863г. (Шведска Баптистка църква)
Америка - 1845г.
"Така виждаме, че Даниил 7, 25, се изпълнява, малкият рог променя 'времена и закони. 'Затова на мен ми се струва, че всички онези, които спазват първия ден като ден за почивка са пазители на папската неделя и нарушители на Божията Събота." старейшина T.M. Пребъл, 13 февруари, 1845г.
Америка (Адвентисти от седмия ден)
През 1844г. Адвентистите от седмия ден са се умножили и в края на 19в. са се разпространили почти в целия свят . Тяхното име е взето от тяхното учение за седмия ден Събота и Второто пришествие на Христос. През 1874 те започнали своята мисия да разпространят Словото в Европа, 1885 -Австралия, 1887-Южна Африка, 1888-Азия, 1888-Южна Америка. Адвентистите от седмия ден освещават същата Събота, която са освещавали Исус и Неговите ученици. Святият факел на истината не е угаснал през дългите векове на мрак. Адвентистите днес проповядват на почти 1000 езика и имат над 27,000 църкни. Над 10 милиона члена по целия свят приветстват святите часове на Съботата.
20-ти век
Баптистка конвенция
"Първите четири заповеди отразяват задълженията на човека спрямо Бога.... Обаче когато пазим първите четири заповеди най-логичното е да пазим и останалите шест. . . . Четвъртата заповед отразява Божия план за времето за освещение на човека и не само това.... Шест дни за работа и почивка през Събота, това правило трябва да се спазва по примера на Бога, който Той е дал при Сътворението. . . . Нито една от десетте заповеди няма расова принадлежност или приложимост.... Съботата е била установена от самото начало (много преди Моисей) без да има някаква специална връзка с Евреите, а като закон за цялото човечество, в знак на възпоминание на това, че Бог си е починал след шест творчески дни. Този ден е бил определен за всичките потомци на Адам."- Съботни уроци за възрастни, Южна Баптистка конференция, 15 Август, 1937г.
Римокатолицизъм
“Добре е да напомним на Презвитерианците, Баптистите, Методистите и на всички останали християни, че Библията никъде не подкрепя тяхното убеждение за спазването на неделния ден. Неделята е установена от Римокатолическата църква и всички онези, които я освещават, изпълняват заповед на Римокатолическата църква.” Свещеник Бреиди в отговор на запитване на кралица Елизабет, Н.Й. ‘Нюз’, 18 март, 1903г. виж Тази канара
Римокатолицизъм
"От друга страна, църквата, след като е променила почивния ден от Еврейската Събота или с други думи седмия ден на седмицата в първия ден от нея, е преправила третата Божия заповед, така че тя да посочва неделя като Господен ден за освещение. Тренският събор (Sess. VI, can. xix) осъжда онези, които отричат, че десетте Божи заповеди са задължителни за християните." Католическа енциклопедия, Божиите заповеди, Том IV, © 1908 от компания Робърт Апълтон - онлайн издание © 1999 от Кевин Кнайт, Нехил Обстат - Реми Лафорт, разрешително за печат - Джон M. Фърли, архиепископ на Ню Йорк, стр. 153.
Римокатолицизъм
'Отхвърлете авторитета на църквата и вие няма да имате логично обяснение за промяната на неделя на мястото на Събота в третата - при Протестантите четвъртата - Божия заповед... Църквата е над Библията и тази промяна на освещението на Съботата в неделя е доказателства за това.'' Католически запис, 1 септември, 1923г.
Римокатолицизъм
“Ако протестантите следват Библията те трябва да се покланят на Бога в седмия ден, Събота. Спазвайки неделя те изпълняват заповед на Римокатолическата църква.” Албърт Смит, съветник на Балтиморската епископия, в отговор на кардинал от писмо с дата 10 февруари, 1920г.
Епископски
"Библейската заповед гласи, че на седмия ден трябва да се почива. Това е Събота. Никъде в Библията не пише, че освещението на почивния ден трябва да се извършва в неделя." Филип Карингтън, цитат от Торонто дейли стар, 26 октомври, 1949г. [Карингтън (1892-), Англикански архиепископ на Квебек, в цитатът горе той говори по съответната тема в писмо, изпратено на събрание от духовници. То е било широко разпространено по времето на новинарските медии].
Лутерани
"Виждаме как постепенно отпечатъкът на Евреиската Събота започва да избледнява от ума на християните и как никога несъществуващото съблюдаване на първия ден мощно обзема църквата. Видяхме, че християните от първите три столетия никога не са си противоречали, а в известен период са спазвали и двата дни." Неделният проблем, учебник на Лутерантската църква (1923) стр.36
Църквата на Христос
"Никъде не откриваме каквата и да е заповед от Бога или препоръка от възкръстналия Христос или предупреждение от първите апостоли, че първият ден на седмицата трябва да заеме мястото на седмия ден, Събота, като ден за освещение." "Нека да се изясним по този въпрос. Въпреки че за християните 'този ден, първият ден на седмицата' е най-възпоминателен от всички други дни ... никъде в Библията няма заповед или основание в Новия Завет да се освещава този ден като свят ден." "Римокатолическата църква е избрала за освещение първия ден от седмицата в чест на възкресението на Христос. ..." Библейска норма, Май, 1916, Оуклънд, Нова Зеландия.
Църква на Англия
"Никъде в Библията не пише, че освещението на почивния ден трябва да се извършва в неделя. Помни съботния ден, за да го освещаваш. ...! Това е Събота." Ф. Карингтън, архиепископ на Квебек, 27 октомври, 1949.
Smithsonian Institute
"Неделя, традиционно възприемана като ден на възкресението на Христос, се е променяла много през християнската ера. Понякога тя е била бъркана със седмия ден от седмицата, Събота. Англоговорящите хора са били най-последователни в погрешното разбиране, че четвъртата заповед е преминала от Събота в неделя. В разговорната реч неделя често, но погрешно, е произнасяна като ден за почивка."-F. M. SETZLER, Главен отговорник, департамент по антропология, Smithsonian Institute, от писмо с дата 1 септември, 1949.
21-ви век и след това!
"И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ." (Исая 66:23)
"Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство. И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил." (Битие 2:1-3)
" Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела: а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети" (Изход 20:8-11)
"Така казва Господ: Пазете правосъдие и вършете правда, защото скоро ще дойде спасението от Мен и правдата Ми скоро ще се открие. Блажен онзи човек, който прави това, и онзи човешки син, който се държи за него, който пази съботата да не я оскверни и въздържа ръката си да не стори никакво зло. А чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не казва: Господ съвсем ще ме отдели от народа Си; нито да каже скопецът: Ето, аз съм сухо дърво. Защото така казва Господ за скопците: Които пазят съботите Ми и избират каквото Ми е угодно, и държат здраво завета Ми; на тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си спомен и име, по-добро от синове и дъщери; на тях ще дам вечно име, което няма да се заличи. Също и чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат, да обичат името на Господа и да бъдат Негови слуги - всеки от тях, който пази съботата, да не я оскверни, и държи завета Ми; и тях ще доведа в святия Си хълм и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом; всеизгарянията им и жертвите им ще Ми бъдат благоугодни на жертвеника Ми, защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всички племена." (Исая 56:1-7)
"И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ." (Исая 66:23)
"Когато говореше това, една жена от множеството Му каза със силен глас: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал. А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието слово и го пазят." (Лука 11:27-28)
"Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство." (Матей 5:17-20)
"Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди." (Йоан 14:15)
"А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули." (Деяния 4:19-20)
"А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците." (Деяния 5:29)
"И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора., Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори." (Откровение 14:6-7)
"Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят. Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града." (Откровение 22:11-14)
Истинското ВЕДИЧЕСКО име на "Слънцето" не "С-У.Рйа", а "Рави"(Раджа/райа Вива.сван), идещо от "AU-Ra"(O-Ra)!!
Копирането и изопачаването на името от равините(rabbi, rebbe)иде като ДИРЕКТНА атака на нагите срещу Лъвът подмяна на символи, звуци и знаци. Ra-Re.
Друга такава подмяна е тази на левитите(йудейските свещеници). Те наричат своят месия "Лъвът Йуда"(който по-късно ще бъде заменен с "Исус Христос" от "християнските" библейски свещеници, следващи пак Тората на левитите).
Думата :"левит"(Levi) иде пак от "лъв". В действителност- славянските думи за лъв идват от "лев". Гр. Λέων(Леон). Латинското - Leo и е асоциирано. Френското "Луи"- Louis.
При атаката на нагите чрез "библейското християнство" думите за Слънце и Лъв в ИНДО-ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ(вкл. т.нар. "хинди" СА ПОДМЕНЕНИ на звуците "А" и "Р" със "С"/"Ш" и "М"/ "Т".
Като, че ли АРменският е запазил ВЕДАическaта идея за тези звуци най-много:
"Слънце"- արեւ/Arev; "Лъв"- Առյուծ/ Arryuts ;
Финландският, като част от "МУ"-анските езици от Пасификът - също:
"Слънце"- "aurinko"("АУ-Ринко").
Японският, като "не-мигрирал" "МУ"-ански- също:
"Лъв" - ライオン Raion/ "Рай-он", което се чува малко като-"Леон" или レオ-Reo ;
Но "Слънце" е "Тайо"太陽 Taiyō, както Шумерският "Тамуз"(ТАМАС).
 |
| Шива и змийският култ от Лемурия на ану-нагите и левитите-рабини |
Всъщност, Латинската дума "Ле-мУр" буквално значи "сянка-фантом", но преносно дава смисълът на отразената Лунна светлина от Слънцето "Ра", което се превръща в "Ре", от което приозлиза "Ре" -йероглиф-пиктограм от континента "МУ" и Египет за "око"(или "уста"), което е Лунното око.
Думата "скрит"(occultus) идва от "око"(oculus).
Всъщност, "ре"-лунен аспект е частичка за повторение на "ра"-слънчев аспект.
Името на "Лемурия" е всъщност "Ре-мУр"("отразяване на светлината от Слънцето").
Думата "лУ-на" е "ру-на"("скрит", "отразен", "шепот").
От вас зависи къде тръгвате от светата Дупка- дали към Адхо локас или Урдху-локас, дали си ще се въртите обратно на часовниковата стрелка и ще пишете от дясно на ляво или ще се въртите по часовниковата стрелка и ще пишете от ляво на дясно!За да се освободите от Божествената матрица на Шива, то вие НЕ трябва да влизате в подматриците на ТЕЗИ, които го копират! Иначе ще влизате в нова по-малка клетка, която е поставена в ПЪРВОНАЧАЛНАТА такава -на ШИВА. За да се освободите трябва да имате 2 основни качества - да сте "интелигентен" и да сте "свободолюбив" . Защото има доста "интелигентни", които предпочитат робството на материята, посредством най-фината и част-'ахам' или фалшивото его. Има и неинтелигентни, които копират матрицата на Шива, тъй като предпочитат ЖИВОТИНСКАТА СВОБОДА.Копирането на Шива става чрез ЛУННИ култове- всеизвестните ни абрахамски религии днес, които, обаче не са единствените плагиати на Шива. По принцип, всички демони КОПИРАТ ШИВА, но ГО изопачават !
"Кааба" е Сатурн, но както винаги проблемът е за посоката на ДВИЖЕНИЕТО около него: Дали Сатурн ви помага да се освободите от него и Матрицата или ви прави негов роб и роб на материята. Приликите са видни, но обърнете внимание, че при Арайните посоката на въртене е по посока на час. стрелка или ЕВОЛЮЦИЯ на душата, докато при ислямът(и семитите, като цяло) е ОБРАТНО НА ЧАСОВНИКОВАТА СТРЕЛКА, което е ДЕВОЛЮЦИЯ!По принцип, САТ Урн има двойствено значение както самият Шива- в началото е Маха-Дева на Девите, а в края- Маха-Майа на демоните....или е "САТ"(свети)-Сатурн и Урн(Дупка)-Плутон. Но всъщност и САТ(букв. "свети") е дупка, асоциираща се с едната от "Риби", материалната, или Централна Черна дупка, докато Урн, Плутон е 'Пара-лайа", периферията на галактиката. Или това е: Върхът на Планината и Дъното на Океана или Козирог(10) и Скорпион(8).ова е над нас 7 рай(х)а, като Сатурн над нас е "Уран", Слънчевата му страна...Това е централната Черната дупка,"Галактическото Слънце", асоциираща се с една от архетипа "Риби"...... под нас си го предствете огледален образ, 6 ад(х)а, само, че липсва Луната,тъй като всички те са 'лунен израз' на това що е над нас... Завършва пак със Сатурн или 'пра-лайя', периферията на Галактиката, асоциираща се с архетип на "Скорпион".Но си предствете този макрокосмос не като линия, а като затворен кръг със СЪРЦЕВИНА- Слънцето."Сърцевината" на долния, микрокосмос е Земята или 'самият човек'. Според ВЕДА общо 14 планетарни системи, вкл. и Земята, която е на Телеца!Всъщност посоката "Рай-ада" не вертикал, а -хоризонтал, тъй като е във времето, разгъната спирала...Посоката 'над нас' е опъната на човека, хоризонтално опъната дясна ръка, сочеща съзвездието Козирог или 10 дом, МАКРОКОСМОС, а 'под нас' е хоризонтално опъната лява ръка, съзвездието Рак, 4 дом, микрокосмос.
"Кааба" е Сатурн, но както винаги проблемът е за посоката на ДВИЖЕНИЕТО около него: Дали Сатурн ви помага да се освободите от него и Матрицата или ви прави негов роб и роб на материята. Приликите са видни, но обърнете внимание, че при Арайните посоката на въртене е по посока на час. стрелка или ЕВОЛЮЦИЯ на душата, докато при ислямът(и семитите, като цяло) е ОБРАТНО НА ЧАСОВНИКОВАТА СТРЕЛКА, което е ДЕВОЛЮЦИЯ!По принцип, САТ Урн има двойствено значение както самият Шива- в началото е Маха-Дева на Девите, а в края- Маха-Майа на демоните....или е "САТ"(свети)-Сатурн и Урн(Дупка)-Плутон. Но всъщност и САТ(букв. "свети") е дупка, асоциираща се с едната от "Риби", материалната, или Централна Черна дупка, докато Урн, Плутон е 'Пара-лайа", периферията на галактиката. Или това е: Върхът на Планината и Дъното на Океана или Козирог(10) и Скорпион(8).ова е над нас 7 рай(х)а, като Сатурн над нас е "Уран", Слънчевата му страна...Това е централната Черната дупка,"Галактическото Слънце", асоциираща се с една от архетипа "Риби"...... под нас си го предствете огледален образ, 6 ад(х)а, само, че липсва Луната,тъй като всички те са 'лунен израз' на това що е над нас... Завършва пак със Сатурн или 'пра-лайя', периферията на Галактиката, асоциираща се с архетип на "Скорпион".Но си предствете този макрокосмос не като линия, а като затворен кръг със СЪРЦЕВИНА- Слънцето."Сърцевината" на долния, микрокосмос е Земята или 'самият човек'. Според ВЕДА общо 14 планетарни системи, вкл. и Земята, която е на Телеца!Всъщност посоката "Рай-ада" не вертикал, а -хоризонтал, тъй като е във времето, разгъната спирала...Посоката 'над нас' е опъната на човека, хоризонтално опъната дясна ръка, сочеща съзвездието Козирог или 10 дом, МАКРОКОСМОС, а 'под нас' е хоризонтално опъната лява ръка, съзвездието Рак, 4 дом, микрокосмос.
 |
| "Кааба" е Сатурн, но както винаги проблемът е за посоката на ДВИЖЕНИЕТО около него: Дали Сатурн ви помага да се освободите от него и Матрицата или ви прави негов роб и роб на материята. "Санкаршана(Царят на змиите- Змеят Шеша) има форма на "тетра-гамон"(четиристенна пирамида или 4 стени на куб- "кааба, "кивот", чрез което заблуждава, че е четири-ликият Брахма), който слиза заедно с Господ Рама, като "Лакшмана"(така както Бала-дева слиза с Кришна, и е "Брахма" за тези, които са познали Кришна, но- "Ананта-шеша", за тези, които искат да излъжат Кришна и да властват в материята). Шеша, отново се разделя на 2 от личността на Лакшмана(ж.р. "Лакшми"). Едната- Шеша отново се връща в Патала-лока(царството на нагите, холографски на Средната Земя- МезоАмерика и МесоПотамия). А Втората-Лакшмана се връща във Ваикунтха, Духовното Небе - Хари-Дхама." |
Според традицията, "Коледа" не е нито 'Рождество Христово", нито "Празник на Слънцето". А- Астрологично събитие за Сатурн(Слънцето по еклиптиката).Нарича се "Сатурниади".голямия Теологичен и Астрлогичен въпрос е КОЕ Е ИСТИНСКОТО СЛЪНЦЕ? Дали Сатурн
или Слънцето? Дали "Сани" или "Сурйа"?.. В знакът Козирог Слънцето започва да се "издига" от най-ниската позиция по еклиптиката на 24/25 декември, след като е паднало в знакът "Везни"("Слънце във Везни" се нарича в Астрлогията "Слънце в падение").В теологията също има спор КОЙ Е ИСТИНСКИЯ БОГ- дали Кришна(Вишну)или Шива(Майа).Семитите също спорят дали Христос е само 'пророк-изпълнител' на безличните духове яхве(ях) и аллах, или НОСИ НОВАта праСТАРА позабравена СВЕТЛИНА?....И най-големите началници на зодиака- Лъв и Козирог също си оспорват титлата. Исус е роден февруари и то преди "ерата на Христа". Има не само Слънце в Риби, но и Сатурн, Уран, Юпитер, и Венера там, като Марс е в опозиция- т.е в Дева. Луна във Водолей.Това което е общото, че Исус има Асендeнт "Козирог" , а знаем, че Асендентът се проявява след около 29.5 годишнина в живота на човека в кали-юга(нарича се 'Сатурново завръщане', а Исус тогава е почнал да проповядва учението Си в Юдея). Т.е: "Исус става Христос"!
йеШива става Кришна!....така, че можем да приемем, че Бъдни вечер е не "Рождество Исусово", а -"Рождество Христово" ВО-ИСТИНА "Сурвачка" иде от "Сурйа"(Слънцето), кукерите са вид шамани, които са вид шайви, обожатели на Шива. "Шаман" иде от "Ш-ман", лунно-култник, който следва циклите в матрицата, вкл. и ЦИКЪЛА НА СЛЪНЦЕТО в зоодиакалния кръг.Думата "Коледа" на славянския бог "КОЛЯНДА"(във "ВЕДА-Словена" Сурйа е Слънцето, а Перун(Пирин) е ИндРа или ТангРа при прото-българите - или Юпитер/Зевс)-иде от латинското CALENDAE , а думата календар е свързано със санскр. КАЛА-"ВРЕМЕ", прозвище за Хронос/САТ-Урн и Шива.В славянската митология Слънчевия Бог е "Сварог", което коренспондира на райа(раджа, райха) на ИндРа(Стрeлецът)- СВАРГА. Той се намира между Слънцето (Сурйа) и Полярната звезда(Друва). Оттук иде думата 'свастика'(суастика).Один е всъщност Шива, или Озирис.-събота Saturday.... на шведски е Lördag- ДЕНЯТ НА ЛОРДА! Става дума за Ваал*Баал, защото царството му е Ваал-хаала. "Халла" е Аллах! Това са рудри на Шива!Фрия е Майа.- петък Friday, тъй като Нямат Слънчев Бог, то Венера не е Лакшми, а-Майа, т.е конзорта на Шива, не- на Кришна!Тор е Индра/Юпитер/Зевс- четвътък Thursday.Германските племена нямат Слънчев бог, а Слънчевия Бог е "Сатурн", Както и евреите, арабите от семитите- вавилонци, НЯМАТ СЛЪНЧЕВ БОГ! Сатурн го играе "Слънцето", затова и НЯМАТ БЕЗСМЪРТИЕ, имат реинкарнации само. Сатурн НЕ освобождава от матер. цикли, само превъплъщава. Пловодовитост-Смъртност:Хексаграмата.
или Слънцето? Дали "Сани" или "Сурйа"?.. В знакът Козирог Слънцето започва да се "издига" от най-ниската позиция по еклиптиката на 24/25 декември, след като е паднало в знакът "Везни"("Слънце във Везни" се нарича в Астрлогията "Слънце в падение").В теологията също има спор КОЙ Е ИСТИНСКИЯ БОГ- дали Кришна(Вишну)или Шива(Майа).Семитите също спорят дали Христос е само 'пророк-изпълнител' на безличните духове яхве(ях) и аллах, или НОСИ НОВАта праСТАРА позабравена СВЕТЛИНА?....И най-големите началници на зодиака- Лъв и Козирог също си оспорват титлата. Исус е роден февруари и то преди "ерата на Христа". Има не само Слънце в Риби, но и Сатурн, Уран, Юпитер, и Венера там, като Марс е в опозиция- т.е в Дева. Луна във Водолей.Това което е общото, че Исус има Асендeнт "Козирог" , а знаем, че Асендентът се проявява след около 29.5 годишнина в живота на човека в кали-юга(нарича се 'Сатурново завръщане', а Исус тогава е почнал да проповядва учението Си в Юдея). Т.е: "Исус става Христос"!
йеШива става Кришна!....така, че можем да приемем, че Бъдни вечер е не "Рождество Исусово", а -"Рождество Христово" ВО-ИСТИНА "Сурвачка" иде от "Сурйа"(Слънцето), кукерите са вид шамани, които са вид шайви, обожатели на Шива. "Шаман" иде от "Ш-ман", лунно-култник, който следва циклите в матрицата, вкл. и ЦИКЪЛА НА СЛЪНЦЕТО в зоодиакалния кръг.Думата "Коледа" на славянския бог "КОЛЯНДА"(във "ВЕДА-Словена" Сурйа е Слънцето, а Перун(Пирин) е ИндРа или ТангРа при прото-българите - или Юпитер/Зевс)-иде от латинското CALENDAE , а думата календар е свързано със санскр. КАЛА-"ВРЕМЕ", прозвище за Хронос/САТ-Урн и Шива.В славянската митология Слънчевия Бог е "Сварог", което коренспондира на райа(раджа, райха) на ИндРа(Стрeлецът)- СВАРГА. Той се намира между Слънцето (Сурйа) и Полярната звезда(Друва). Оттук иде думата 'свастика'(суастика).Один е всъщност Шива, или Озирис.-събота Saturday.... на шведски е Lördag- ДЕНЯТ НА ЛОРДА! Става дума за Ваал*Баал, защото царството му е Ваал-хаала. "Халла" е Аллах! Това са рудри на Шива!Фрия е Майа.- петък Friday, тъй като Нямат Слънчев Бог, то Венера не е Лакшми, а-Майа, т.е конзорта на Шива, не- на Кришна!Тор е Индра/Юпитер/Зевс- четвътък Thursday.Германските племена нямат Слънчев бог, а Слънчевия Бог е "Сатурн", Както и евреите, арабите от семитите- вавилонци, НЯМАТ СЛЪНЧЕВ БОГ! Сатурн го играе "Слънцето", затова и НЯМАТ БЕЗСМЪРТИЕ, имат реинкарнации само. Сатурн НЕ освобождава от матер. цикли, само превъплъщава. Пловодовитост-Смъртност:Хексаграмата.
 |
| При нагите "огненото жертвоприношение" се е превърнало в скара, Кааба-барбекю за все-изгаряне на животинска плът-главно за консумация след ритуалът ЛЕВитът е и главен готвач на месото. "огън" на съвременен хинди е "Ага"(идещо хем от Агни, хем от "н-Ага"=> "Агарта" На Тур. "огън" е "йАнга") |
ОКУЛТЕН СИМВОЛИЗЪМ: ПОЧИТАНЕ НА САТУРН (СЕТ)
http://www.whale.to/c/snakeyes67x6x6x6.jpg
http://www.whale.to/c/snakeyes67x6x6x6.jpg
Най-вероятно не го осъзнавате, но през последните хилядолетия светът се е прекланял (и продължава да го прави) пред Сатурн. Този култ не е спирал нито за момент и в 21ви век е по-силен отвсякога. Сатурн, още наричан ‘Властелинът на Пръстените’, е всъщност в основата на цялата символика на размяната на пръстени при бракосъчетаване или когато Католическата църква поставя ореоли около главите на провъзгласените за светци и мъченици. Символиката, на която са били приписвани Православно-християнски първопричини, въсщност показва подписът на последователите на един култ, чието върховно божество е Сатурн (Сет).
От най-древни времена мъдреците се вглеждали в звездите, възхищавали се на мистичната им светлина и им приписвали божествени атрибути. Преди Големият Потоп Сатурн е бил почитан от човечеството като върховен бог и владетел на всички крале. Много окултни изследователи потвърждават, че съществуват писмени извори, посочващи Сатурн за Владетел на царството Атлантида и като божествен прародител на всички земни крале и владетели. Наблюдаваме неговата метармофоза и присъствие в една или друга форма през цялата Античност:
Кронос или Сатурн, Дионисий, Хиперион, Атлас, Херкулес – всички те демонстрират ясна взаимовръзка със Сатурновия елемент; всички те са били крале, които са владеели територии на бреговете на Средиземноморско и Адриатическо море и Атлантическия океан.
Болдуин, Праисторически Нации
В Египетската митология се посочва, че Изида е най-голямата дъщеря на Сатурн:
Аз съм Изида, Върховна Владетелка на това царство. Бях инструктирана от Меркурий, Никой не може да отмени законите, които аз установих. Аз съм най-голямата дъщеря на Сатурн, най-древния измежду всички Богове
САТУРН ПРИ СЕМИТСКИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ
Семитските обозначавали бога Сатурн с ‘ЕЛ’. Върхновното божество било изобразявано като черен куб, статуи на който наблюдаваме по целия свят. Древните евреи изобрзявали Сатурн чрез хесакграм (Давидовата звезда), която и до ден днешен стои на флага на Израел.
Много езотерични изследователи потвърждават, че името ИЗ-РА-ЕЛ е комбинация от имената на езическите божества ИЗ-ида, РА и ЕЛ (Сатурн), което е показател за окултните корени на Юдаизма.
САТУРН ПРИ ЗАПАДНИТЕ ЦИВИЛЗИАЦИИ
 |
| Сатурнова шапка.Символизира Сатана:кааба, кивотът, кубът . |
Носена както от юдеи, така и от масони. Формата на шапката може да е ориентир за типът съзнание.Черното бомбе е символ на Сатурн с пръстените("корзирката" му). "Козирка" идва от "коза", пак символ на Сатурн(Шива).
Гърците и Римляните почитали Сатурн като жестоко и отмъстително божество. Бърз поглед към добре познатата легенда за установянето му като върховен бог показва негативната му природа:
Скопил с острия сърп, който му дала Гея и свалил от престола баща си, но бил прокълнат от Уран да загине от собствения си син. Затова поглъщал децата си, веднага след раждането им. Но Рея спасила най-малкото си дете Юпитер (Зевс), като вместо него дала на Сатурн да погълне камък, повит в пелени. Когато възмажал, Зевс го надвил след десетгодишна борба, принудил го да повърне обратно погълнатите божества, запратил го в Тартар (подземното царство) и заел мястото му като върховен бог. Спасените му братя и сестри са: Веста (Хестия), Хадес (Плутон), Хера (Юнона), Церера (Деметра) и Посейдон (Нептун).
Сатурн/ Кронос (митология)
Тази негативност в природата му е била наричана ‘Голямото Зло’ (The Greater Malefic) и е била противопоставяна на Юпитер или ‘Върховното Добро’ (The Greater Benefic). В езотеричен план Сатурн се свързва с ограниченията, несъвършенствата, разложението и тленността на човешката природа. Гръцкото му име е ‘Кронос’ или ‘Властелин на Времето’, където времето е главният фактор за смъртта на всичко материално. Традиционното изображение на Смъртта с Косата произлиза от илюстрацията на Сатурн, скопяващ баща си със сърп.
САТУРН като САТАНАТА
Същестуват множество хипотези, които предполагат директна връзка между Сатурн и Сатаната. В допълнение на етимологичната прилика между двете имена – Saturn и Satan, наблюдаваме множество ‘съвпадения’:
– и двете божества се свързват с черния цвят;
– Сатурн е най-отдалечената планета от Слънцето (по последни данни Плутон не е категоризиран като планета) и съответно е най-далеч от ‘божествената светлина’ на Слънцето, което през вековете е било символ на живота. Като такова то е носител на принципа на доброто, а Сатурин – на студа и злото;
– Древното рогато божество Пан е изобразявал Сатурн в Паганизма. Същевременно Пан е считан за базовият модел на съвременния образ на Сатаната;
Пан е аморфно същество с тяло на човек, рога и крака на коза. Свири на флейта, която символизира хармонията на сферите; самият бог е символ на Сатурн, защото знакът Козирог се управлява от нея, а емблемата на този зодиакален знак е козата.
Менли Хал, Тайните Учения през Вековете
Пан е считан за ‘замно’ божество, покровителстващо низката животинска природа на човека, подобно н Сатурн. Изобразяван е с еректирал фалос, пиян, в компанията на нимфи, прекарващ времето си в гората и в пещери.
Въпреки негативния аспект в природата на Сатурн, тайните общества го почитат като необходим елемент за постигане на просветление. Той е нужният огледален образ на принципа на Доброто. Масонските автори не крият, че зад символиката на Сатурн стои Сатаната:
Сатурн е протиположност на Юпитер; неговият символ е кръст, разположен над знака на Луната. Изобразява духа над материята (полумесеца). Името му е Сатана, Лукавия или по-скоро Изкусителя. Функцията му е да разпалва и контролира низките страсти на човека.
Уард, Дж. Масонството и Древните Богове
Най-видният пример за преклонение пред Сатурн си остава обществото Братството на Сатурн (Fraternitas Saturni), действащо на територията на Германия.
Братсвото на Сатурн е познато на Английския читател главно посредством частични описания, разкриващи сензационният характер на сексуалната магия, практикувана в ложата и нейната тъмна, Сатанична страна. Това не е необичайно, като се има предвид, че тази организация е с най-ясно изявен Луцефериански характер на модерната Западна окултна сцена. Нейните практики на сексуална магия са най-детайлно изпипаните на която и да е ложа. Братството на Сатурн представлява удиветелна амалгама на астрологична космология, демонологичен гностицизъм, сексуален окултизъм и Масонска организационна структура. Този синтез е дело на труда и вдъхновението на един човек – Великият Майстор Грегор А. Григориус.
Флауърс, Стивън; История, Структура и Ритуали на най-влиятелното модерно магическо общество в Германия: Братството на Сатурн
САТУРН В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
От Египетската митология научаваме, че Озирис е бил нарязан на 13 парчета от Сет. Изида събира тези парчета с изключение на фалоса. Хор, синът на Озирис и Изида, се изправя срещу Сет в опит да отмъсти смъртта и поругаването на баща си. Побеждавайки го, Озирис възкръсва и става Владетел на Отвъдния свят. В тази драма, която описва изначалната битка между Доброто и Злото, последното е въплатено от Сет. Това не означава, че Сет винаги е бил носител на злото в Египетската митология. В древен Египет конфликтите между различни династии често водели до ‘падението’ на едно божество и въздигането на друго.
Както при повечето политеистични религии, основната разлика със Западните традиции е, че между всички участници в конфлитка съществуват тесни (кръвни) връзки. Много Египетски археолози и изследователи твърдят, че Сет е чичо или брат на Хор и посредством неговото падение той бива асимилиран в династията на Хор, за което свидетелстват изображенията на Хор с глава на ястреб и неустановена животинската глава на Сет. Това, както и при Будизма, свидетелства за разпадането на дихотомията.
ЧЕРНИЯТ КУБ: ДЕКОДИРАНЕ
Черен Куб = Сатурн
Сатурн = Сатана (Saturn -> Satan)
Сатана = Дявол (Християнство)
Дявол (Devil = D + Evil) = Сет (Set), който е оригиналният носител на злото, предшестващ Християнсвото
Сет – древноегипетски бог на Злото, Хаоса, Тъмнината, Войната и Разрушението = Антихриста (Християнство)
Сатурн, Сатана, Сет, Антихрист, Дяволът = Поквареният Демиург (Гностицизъм)
Същестуват множество хипотези, които предполагат директна връзка между Сатурн и Сатаната. В допълнение на етимологичната прилика между двете имена – Saturn и Satan, наблюдаваме множество ‘съвпадения’:
– и двете божества се свързват с черния цвят;
– Сатурн е най-отдалечената планета от Слънцето (по последни данни Плутон не е категоризиран като планета) и съответно е най-далеч от ‘божествената светлина’ на Слънцето, което през вековете е било символ на живота. Като такова то е носител на принципа на доброто, а Сатурин – на студа и злото;
– Древното рогато божество Пан е изобразявал Сатурн в Паганизма. Същевременно Пан е считан за базовият модел на съвременния образ на Сатаната;
Пан е аморфно същество с тяло на човек, рога и крака на коза. Свири на флейта, която символизира хармонията на сферите; самият бог е символ на Сатурн, защото знакът Козирог се управлява от нея, а емблемата на този зодиакален знак е козата.
Менли Хал, Тайните Учения през Вековете
Пан е считан за ‘замно’ божество, покровителстващо низката животинска природа на човека, подобно н Сатурн. Изобразяван е с еректирал фалос, пиян, в компанията на нимфи, прекарващ времето си в гората и в пещери.
Въпреки негативния аспект в природата на Сатурн, тайните общества го почитат като необходим елемент за постигане на просветление. Той е нужният огледален образ на принципа на Доброто. Масонските автори не крият, че зад символиката на Сатурн стои Сатаната:
Сатурн е протиположност на Юпитер; неговият символ е кръст, разположен над знака на Луната. Изобразява духа над материята (полумесеца). Името му е Сатана, Лукавия или по-скоро Изкусителя. Функцията му е да разпалва и контролира низките страсти на човека.
Уард, Дж. Масонството и Древните Богове
Най-видният пример за преклонение пред Сатурн си остава обществото Братството на Сатурн (Fraternitas Saturni), действащо на територията на Германия.
Братсвото на Сатурн е познато на Английския читател главно посредством частични описания, разкриващи сензационният характер на сексуалната магия, практикувана в ложата и нейната тъмна, Сатанична страна. Това не е необичайно, като се има предвид, че тази организация е с най-ясно изявен Луцефериански характер на модерната Западна окултна сцена. Нейните практики на сексуална магия са най-детайлно изпипаните на която и да е ложа. Братството на Сатурн представлява удиветелна амалгама на астрологична космология, демонологичен гностицизъм, сексуален окултизъм и Масонска организационна структура. Този синтез е дело на труда и вдъхновението на един човек – Великият Майстор Грегор А. Григориус.
Флауърс, Стивън; История, Структура и Ритуали на най-влиятелното модерно магическо общество в Германия: Братството на Сатурн
От Египетската митология научаваме, че Озирис е бил нарязан на 13 парчета от Сет. Изида събира тези парчета с изключение на фалоса. Хор, синът на Озирис и Изида, се изправя срещу Сет в опит да отмъсти смъртта и поругаването на баща си. Побеждавайки го, Озирис възкръсва и става Владетел на Отвъдния свят. В тази драма, която описва изначалната битка между Доброто и Злото, последното е въплатено от Сет. Това не означава, че Сет винаги е бил носител на злото в Египетската митология. В древен Египет конфликтите между различни династии често водели до ‘падението’ на едно божество и въздигането на друго.
Както при повечето политеистични религии, основната разлика със Западните традиции е, че между всички участници в конфлитка съществуват тесни (кръвни) връзки. Много Египетски археолози и изследователи твърдят, че Сет е чичо или брат на Хор и посредством неговото падение той бива асимилиран в династията на Хор, за което свидетелстват изображенията на Хор с глава на ястреб и неустановена животинската глава на Сет. Това, както и при Будизма, свидетелства за разпадането на дихотомията.
Черен Куб = Сатурн
Сатурн = Сатана (Saturn -> Satan)
Сатана = Дявол (Християнство)
Дявол (Devil = D + Evil) = Сет (Set), който е оригиналният носител на злото, предшестващ Християнсвото
Сет – древноегипетски бог на Злото, Хаоса, Тъмнината, Войната и Разрушението = Антихриста (Християнство)
Сатурн, Сатана, Сет, Антихрист, Дяволът = Поквареният Демиург (Гностицизъм)
Човече, не те знам кой си и в какво точно вярваш, но ти благодаря за изложението за пазенето на съботата през вековете. Това е най-обширното и подробно изложение, което някога съм чела!
ОтговорИзтриване