Всяка страна, в която интернационалното финансово Братство е инсталирало централна банка, е приела комунизма/пенсионно и здравно осигуряване = комунизъм
Министерството на финансите на САЩ, което работи за МВФ се финансира с лихва от Федералния резерв, консорциум от еврейски банки в орбита около династията Ротшилд.
МВФ е фонд на еврейските banksterи чиито кредити, не са за стимулиране на икономиката на страната, но за да се плати на кредиторите вече дължимото, много от които са част от клептокрацията.
Настоящи и бивши ръководители на Treasury-Jacob Лю, Лари Съмърс и Робърт Рубин-всички са момчета на Goldman Sachs .Звучи като списък от гости на бар мицва, нали? Лагард е само езичник, бушон, гой.
YATS КАЗВА ТАКА ."Вие сте наясно, че правителството стартира четири годишна EFF програма с МВФ. Ние очакваме да получим до 25 милиарда долара през следващите четири години, но разликата е много по-голяма. Както добре знаете, тези пари отиват директно в нашите кредитори. " Първи удар на МВФ за заробване на Украйна.
Свиване на икономиката чрез "строги икономии".Това се прави с "условия" на МВФ, който изисква повишаване на данъците и намаляване на държавните помощи. Рязане на правителствените програми и повишаване на данъците, само се разширяване на бюджетния дефицит чрез намаляване на покупателната способност на гражданите.
При липсата на купувачи, БВП свива. Украйна вече е провалена държава. МВФ харесва това. Сега идва втори удар.
Със сложна лихва по дълга според изискванията на МВФ, Украйна продават активите си, за да се издължат на кредиторите си.
Свиване на икономиката чрез "строги икономии".Това се прави с "условия" на МВФ, който изисква повишаване на данъците и намаляване на държавните помощи. Рязане на правителствените програми и повишаване на данъците, само се разширяване на бюджетния дефицит чрез намаляване на покупателната способност на гражданите.
При липсата на купувачи, БВП свива. Украйна вече е провалена държава. МВФ харесва това. Сега идва втори удар.
Със сложна лихва по дълга според изискванията на МВФ, Украйна продават активите си, за да се издължат на кредиторите си.
Дори и приватизацията на дълга няма да се увенчае с успех и Украйна ще стаме вечен васал на еврейските bankstersи.
И с Yats и US Commerce секретар Penney Pritzker сега планират украински пожар и продажба,от МВФ на неговия клиент, Монсанто на земеделските земи на Украйна.
И с Yats и US Commerce секретар Penney Pritzker сега планират украински пожар и продажба,от МВФ на неговия клиент, Монсанто на земеделските земи на Украйна.
Сега Украйна е най-бедната страна в Европа. Ако колапса на икономиката изведнъж спре и Украйна се развива с четири процента годишно, ние ще достигнем нивото на 2013 г. след 20 години. 
Парите убиват и то буквално. За какво друго се водят войните и в този момент? А по-рано? Каква беше необходимостта народите да бъдат хвърлени в две световни войни през ХХ век?
Разбира се, за пари. За да могат шепата т. нар. warmongers – подпалвачи на войни, да пълнят гушите си, като предизвикват трагедия на десетки милиони. Ето я истинската, неподправената същност на комунизма. За мнозина автори на Запад това е социализъм. Те просто не са го преживели . Парите затриват милиони човешки същества
В края на шейсетте години на ХХ век американският консерватор Гари Алън се чудел, поради каква причина правителството на неговата страна, начело с президента Джон Кенеди, изобщо не се противопоставило на изграждането на Берлинската стена. Същевременно наблюдавал, как внезапно немарксистът Фидел Кастро, който представил своята програма за демократично управление, се обявил за… марксист. Това станало след посещение в Белия дом.
Сетне внимателно проследил, как отникъде в Западна Европа, а малко по-късно и в САЩ, от нищото се появили младежки организации, които взривили улиците на големите градове със своето недоволство. Властите потушили бунтовете. Но заели позата на пасивни зрители при премазването на Пражката пролет от танковете на СССР и подчинения му Варшавски договор.
Тогава Гари Алън прозрял:
„В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население, но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто…
Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокс – свръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.
Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.“
Точно така – не политическият, а икономическият елит ръководи живота на човечеството. Нали не сте забравили, как преди две столетия Майер Амшел Бауер, основателят на прочутата фамилия Ротшилд, най-богата на планетата, определил основното правило на това световно господство:
„Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.“
Разбира се, за пари. За да могат шепата т. нар. warmongers – подпалвачи на войни, да пълнят гушите си, като предизвикват трагедия на десетки милиони. Ето я истинската, неподправената същност на комунизма. За мнозина автори на Запад това е социализъм. Те просто не са го преживели . Парите затриват милиони човешки същества
В края на шейсетте години на ХХ век американският консерватор Гари Алън се чудел, поради каква причина правителството на неговата страна, начело с президента Джон Кенеди, изобщо не се противопоставило на изграждането на Берлинската стена. Същевременно наблюдавал, как внезапно немарксистът Фидел Кастро, който представил своята програма за демократично управление, се обявил за… марксист. Това станало след посещение в Белия дом.
Сетне внимателно проследил, как отникъде в Западна Европа, а малко по-късно и в САЩ, от нищото се появили младежки организации, които взривили улиците на големите градове със своето недоволство. Властите потушили бунтовете. Но заели позата на пасивни зрители при премазването на Пражката пролет от танковете на СССР и подчинения му Варшавски договор.
Тогава Гари Алън прозрял:
„В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население, но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто…
Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокс – свръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.
Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.“
Точно така – не политическият, а икономическият елит ръководи живота на човечеството. Нали не сте забравили, как преди две столетия Майер Амшел Бауер, основателят на прочутата фамилия Ротшилд, най-богата на планетата, определил основното правило на това световно господство:
„Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.“
Днес действа технологията на т. нар. тихо оръжие – настоящата интернационална финансово-кредитна система. Тя е изградена изцяло върху разбирането и злоупотребата с нещо, залегнало дълбоко в човешкия характер – алчността. Това е пространна тема, която не е обект на настоящето изследване.
На 1 януари 2015 година, поразена от тихото оръжие, Литва влезе в капана. Стана деветнадесетата държава-членка на т. нар. еврозона. Изхвърли своята национална валута – литата, и прие еврото.
Не че досега е била финансово независима. Всяка страна, в която интернационалното финансово Братство е инсталирала централна банка, е попаднала в подчинено положение. Тя е реализирала мечтата на Майер Амшел Ротшилд. Което означава, че е приела комунизма. Поне, ако все още се доверяваме на основополагащите документи.
Писменото историко-политическо наследство разкрива, че синовете на Бауер-Ротшилд стриктно изпълнявали завета на своя баща. И като поръчали на Карл Маркс „Манифеста на комунистическата партия“, му разпоредили да включи в него следната важна мярка:
„Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.“
Това става възможно само по един начин – чрез създаване на централна банка – параграф 5 от мерките в „Манифеста“. Освен това е предвидено въвеждането на висок прогресивен подоходен данък. Нормата е записана като Параграф 2 от мерките, които трябва да бъдат въведени при евентуално управление на комунистите. Основните са изложени във въпросния документ.
Не се хващайте за думата. До края на Първата световна война и настаняването на новия световен ред във важни държави като Русия, Франция, САЩ, Италия, даже в България, подоходното облагане е било непознато. Както и задължителното – повтарям: задължителното – социално осигуряване. Това са права.
Нека припомня, че за първи път подобен метод е въведен в Германия от първия й канцлер Ото фон Бисмарк по време на царстването на кайзер Вилхелм. Но той е заимстван от еврейската традиция на цедака – дарение за бедните. Само че… единствено, ако са евреи. Ето ги темелите на Тяхната “welfare state” – „социална държава“, днес проповядвана по-гръмогласно от „десните“, отколкото от „левите“ политици. Където е въведена, няма да срещнете гладни чифути. Помислете защо?
Макар уж да бил върл противник на социализма и всичко социално, Бисмарк действително пръв в света въвел невижданата дотогава социална държава. Това станало десетилетие след обединението на германските княжества в обща политическа единица (1871 г.). Как аристократът Ото фон Бисмарк склонил на такова действие и кои били неговите сътрудници? Ами работел ръка за ръка с представителите на… крупната промишленост!
По онова време Германия вече „се радвала“ на своя централна банка – Reichsbank. Някой някъде бил решил, че именно тази новообразувана държава е длъжна да постигне рекорден икономически напредък. Което я задължавало да се грижи за работната сила. Затова същият този „някой“ спуснал решението за система на социалното осигуряване. Нещо повече – по онова време тя била пропагандирана като коз срещу социалистите. Тъй като те не предлагали никакви крачки в посока на подобряване икономическия и социалния климат, още по-малко – за защита на работническите интереси.
Главни опоненти на канцлера в това начинание били консерваторите Теодор Ломан и Херман Вагенер. Вслушвайки се в тях, Бисмарк се справил отлично със задачата, спусната му от Интернационала.
„За работника основната несправедливост е несигурността на неговото съществуване“ – писал Ото фон Бисмарк. – „Той не е сигурен, че винаги ще има работа, не е уверен, че винаги ще бъде здрав, и може да предвиди, как един ден ще остарее и няма да бъде годен да се труди. Ако изпадне в бедност, даже само поради продължително заболяване, ще се окаже напълно безпомощен, изоставен на произвола на собствената си съдба. А понастоящем обществото не признава и не поема никакви реални ангажименти спрямо него, извън обичайната помощ за бедните. Независимо, че през цялото време той е работил тъй честно и усърдно. Обаче има още много, което да се желае, в обичайното подпомагане на бедните. Особено в големите градове, където е далеч по-зле в сравнение с провинцията.“
Така се е появило пенсионното осигуряване, наречено „социално“ – сиреч – „обществено“. То е един от елементите на комунистическата държава. След него дошъл редът и на здравното, на данъка върху доходите… Все примки, които свиват свободата на личността. Тя вече няма право да избира, как да продължи своя живот. Задължително я вкарват в коловози, от които няма измъкване. Поради заплаха от… затвор.
Но от този момент нататък преобладаващото мнозинство попада под зависимостта на държавата, без значение как я наричате. А тя не принадлежи на народите, а на елитите.
В същото време ползите за масите – за социума – са незначителни. Обаче са огромни за онези, които работели съвместно с Бисмарк – крупните индустриалци.
Ето какво ни обяснява по един достъпен начин Еърън Русо. Когато се разрови в Тяхната Система, на бърза ръка напусна този свят. Казват – по естествен начин…
Ако се замислите, със средствата, които цял живот ви удържат насила, бихте могли да придобиете собственост. Тя щеше да ви носи доходи. Обаче това е недопустимо! Понеже в такъв случай щяхте да придобиете икономическа независимост, която да ви направи свободни личности – граждани.
Вместо това, въведоха думата „солидарност“, която, стига да поразсъждавате, не означава нищо. Ако искате да помогнете на някого, ще го сторите доброволно, а не насила, като част от съдържанието на общ кюп, натъпкан с люде. На който са дали някакво название – примерно осигурителна система, профсъюз или нещо подобно. Та нали всеки от нас е човек – уникален, неповторим, най-висшето Божие творение? Защо някой друг трябва да управлява живота ни?
Погледнете отново мотото на тази публикация…
Въпреки грубо натрапващото се съществуване на СССР, през 1949 г. британският социолог Томас Хъмфри Маршал все още не е съзрял наличието на „планово общество“ и на „The Welfare State“, както нарича бъдещата държава. Той разкрива, че в нея благоденствието „няма да бъде зависимо от икономическите стойности и от индивидуалните права“.
„Следователно съществува съществена разлика между една уникална колективна сделка, чрез която икономическите сили на свободния пазар търсят да постигнат равновесие. А използването на колективните граждански права за налагането на базисни претенции като елементи на социалната справедливост.“
Нека преведа горното на езика на всекидневието. То означава, че т. нар. реален социализъм, в който живяхме, не е бил такъв. В действителност той представляваше държавен капитализъм, в който ограничена на брой върхушка властваше като в най-страшните средновековни тирании. Тя не беше постигнала това с ум, труд, съзидателни усилия. Творческата личност притежава съвест, чувство за мярка дори в лошотията. Все някаква спирачка би се задействала у такъв вид елит.
Вместо това, въведоха думата „солидарност“, която, стига да поразсъждавате, не означава нищо. Ако искате да помогнете на някого, ще го сторите доброволно, а не насила, като част от съдържанието на общ кюп, натъпкан с люде. На който са дали някакво название – примерно осигурителна система, профсъюз или нещо подобно. Та нали всеки от нас е човек – уникален, неповторим, най-висшето Божие творение? Защо някой друг трябва да управлява живота ни?
Погледнете отново мотото на тази публикация…
Въпреки грубо натрапващото се съществуване на СССР, през 1949 г. британският социолог Томас Хъмфри Маршал все още не е съзрял наличието на „планово общество“ и на „The Welfare State“, както нарича бъдещата държава. Той разкрива, че в нея благоденствието „няма да бъде зависимо от икономическите стойности и от индивидуалните права“.
„Следователно съществува съществена разлика между една уникална колективна сделка, чрез която икономическите сили на свободния пазар търсят да постигнат равновесие. А използването на колективните граждански права за налагането на базисни претенции като елементи на социалната справедливост.“
Нека преведа горното на езика на всекидневието. То означава, че т. нар. реален социализъм, в който живяхме, не е бил такъв. В действителност той представляваше държавен капитализъм, в който ограничена на брой върхушка властваше като в най-страшните средновековни тирании. Тя не беше постигнала това с ум, труд, съзидателни усилия. Творческата личност притежава съвест, чувство за мярка дори в лошотията. Все някаква спирачка би се задействала у такъв вид елит.
Става дума за изкуствено създадена обществена прослойка, наречена от един от Техните дисиденти „нова класа“, съставена от измъкнати от тинята низши, долнопробни твари. Тя представляваше сбирщина, включена в списък на избрани, но не от Бог, а от слугите на княза на този свят. Затова я наричаха „Номенклатура“ – „списък от имена“.
Единствена заслуга на тази номенклатура се състоеше в покорната й готовност да се подчинява на всички, даже на най-злите и най-нехуманните заповеди на същото интернационално Братство. Обаче, съвсем не на шега, „номенклатура“ означава и „списък на понятия, термини“.
Единствена заслуга на тази номенклатура се състоеше в покорната й готовност да се подчинява на всички, даже на най-злите и най-нехуманните заповеди на същото интернационално Братство. Обаче, съвсем не на шега, „номенклатура“ означава и „списък на понятия, термини“.
Надявам се, че сте разбрали какво искам да кажа. Братството се грижи за този свой „списък от понятия“ така, както добрият стопанин за качествените вещи в дома си. Понеже му служат добре и желае да удължи техния срок на годност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар