събота, 19 декември 2015 г.

Какво са духовете и как човек се превърща в дух

1. Какво са духовете?


Когато един човек умира само неговото осезаемо тяло (стуладеха) престава да съществува. Неговото неосезаемо тяло (състоящо се от подсъзнателния ум, интелект, его и душа, т.е. минус физическото тяло) обаче продължава да съществува и се движи към другите региони на универсума. Вижте снимката по-долу за по-подробен оглед на това, от какво сме съставени и какво оставяме след смъртта.



От какво са съставени човешките същества според духовната наука?


Живо човешко същество се състои от следните органи.
Физическо тяло (стуладеха)
Жизнено енергийно тяло (прана-деха)
Психично тяло (манодеха)
Интелект или каузално тяло (карандеха)
Финно его или супракаузално тяло (маханкарандеха)
Душата или Бог принцип във всяко човешко същество (атма

  Физическото тяло


Това е тялото, който е най-известено на съвременната наука. То се състои от скелетна рамка, мускули, тъкани, органи, кръв, 5 сетивни органи, и т.н.
 Жизнено енергийно тяло


Това е тялото, също известно като прана-деха. Това тяло осигурява жизненоважна, животоподдържаща енергия за всички функции, както на физическото, така и на психичното тяло. Има пет вида жизненоважни енергии или прана:
Прана: енергия за дейността вдишване.
Удана: енергия за дейността издишване и за речта.
Самана: енергия за дейността на стомаха и червата.
Вяна: Енергия за доброволни и неволеви движения на тялото.
Апана: Енергия за уриниране, отделяне, еякулация, раждане и т.н.

В момента на смъртта на жизнената енергия се освобождава обратно в Универсума, а също така помага при задвижване на финото тяло в нататъшното си пътуване.

Психичното тяло или ума


Психичното тяло или ума е седалище на нашите чувства, емоции и желания. То носи в себе си безброй впечатления от този живот и предишни животи. То се състои от три части:
Съзнателният ум: Това е са част от нашите мисли и чувства, за които ние сме наясно.
Подсъзнанието: Съдържа всички впечатления, необходими за завършване нашата съдба в сегашния ни живот. Мисли от подсъзнанието, понякога се появяват в съзнанието ни от време на време или в отговор на някакъв външен стимул или по време, дори и без него. Например по време на нечии един човек получава случайна и несвързана мисъл за някакъв неясен инцидент в детството.
Несъзнаваното: Това е аспект на нашия ум, за който ние сме напълно не сме наясно. То съдържа всички впечатления, които са свързани с нашата натрупана сметка.

Подсъзнанието и несъзнаваното, заедно са известни като Чита.

Понякога ние също така се отнасяме до един аспект на психичното тяло, като тяло на желанията иливасандеха. Това е аспект на ума, който съдържа всички впечатления от желанията.

Моля, вижте статията за „Защо правим нещата, които правим„, както и на онлайн туториала със същото име, за да разберете функционалната структура на ума.

Физическият орган, свързан с психичното тяло е мозъка.
Интелекта


Каузалното тяло или тялото интелект е тялото, което се занимава с процеса на вземане на решения и способност за разсъждаване.

Физическият орган, свързан с тялото интелект е мозъка.
Финното его


Финното его или супракаузалното тяло е последният остатък от невежеството и е усещането, че сме отделени от Бога.
8. Душата


Душата е принципът на Бог вътре в нас и е нашата истинска същност. Това е главният компонент на финото тяло, който е една малка част от Върховния Бог Принцип с качествата на Абсолютната Истина (Сат), Абсолютно Съзнание (Чит) и Блаженство (Ананд). Душата не се повлиява от възходи и падения в живота и е в състояние на непрекъснато Блаженство. Тя гледа на възходите и паденията на живота във Великата Илюзия (Мая) с позицията на наблюдател. Душата е отвъд 3те-фини основни компоненти; Въпреки това останалата част от нашето съзнание като физическото тяло и психичното тяло се състоят от тях.
 Неосезаемото тяло


Неосезаемото тяло се определя като тази част от нашето битие или съзнание, което напуска физическото ни тяло в момента на физическата смърт. То се състои от психичното тяло, каузалното тяло или интелекта, супракаузалното тяло или неосезаемото его и душата. Какво е е изоставено в момента на физическата смърт е физическото тяло. Жизнената енергия се освобождава обратно в Универсума.

По-долу са някои други аспекти на неосезаемото тяло
Фини сетивни органи: Чрез фините сетивни органи ние означават фините аспекти на нашите 5 сетивни органи, чрез които ние сме в състояние да възприемаме неосезаемото измерение. Например ние сме в състояние да възприемаме един фин аромат като жасмин, без да има стимул да го предизвика. Също така ароматът може да се преживее само от един човек, а не от другите в една и съща стая. Това се обяснява по-подробно. Също така вижте нашата статия – Какво е шесто чувство?
Фини моторни органи: С фините двигателни органи имаме предвид финят аспект на нашите физически моторни органи като нашите ръце, език и т.н. Всички дейности се иницират първо във фините моторни органи и след това се изпълняват във физическото измерение от нечии физически двигателни органи.

Незнание


Всички други аспекти на нашето същество освен душата са част от Великата Илюзия. Тя се нарича незнание или Авидя която, когато буквално преведена означава липса на знание. Думата незнание произтича от факта, че ние се идентифицираме с нашето физическо тяло, ум и интелект, а не с истинската ни същност, която е душата, или принципа на Бога в нас.



Незнанието е коренната причина за нещастието. Човек се привързва към парите, собствената му къща, семейството, града, държава, и т.н. Колкото по-голяма е привързаността към някой човек или предмет, толкова по-голяма е вероятността за нещастие, произтичащо от привързаността. Дори идеален социален работник или Светец може да стане привързан към обществото или Неговите поклонници съответно. Най-голямата привързаност, която всеки има е привързаността за себе си, за собствения ум и тяло. Дори и най-малката неприятност или заболяване не прави нещастни; следователно всеки трябва постепенно да намалява привързаността за себе си и да започне да приема болката и болестта като част от живота. Това, разбира се, с присъщото разбиране, че преживяното щастие и нещастие в живота се случва главно поради нашата съдба. Също така, само чрез идентифициране с душата можем да изпитаме трайно Блаженство.

Душата и незнанието заедно съставляват въплътената душа. Незнанието за жив човек има двадесет компоненти – физическото тяло, петте фини сетива, петте фини двигателни органи, петте жизнените енергии, съзнанието, подсъзнанието, интелекта и егото. Тъй като функциите на компонентите на финото тяло продължават непрекъснато, вниманието на въплътената душа се насочва към тях, вместо на душата, т.е. вместо към Духовно знание е насочено към незнание.





Някои от тези фини (неосезаеми) тела се превърщат в духове. Духовете по дефиниция отговарят на всички от следните критерии:
Те са фини (неосезаеми) тела.
Те принадлежат на региона Чистилище (Буварлок) или на един от седемте региони на Ада (Патал), но те също се намират и ​​в региона Земя (Булок). Това е така, защото духовете от по-фините региони на универсума могат да пътуват до по-груби такива като Земята.
Целия универсум е съставен от четиринадесет региони или равнини (локас) на съществуване, включващ седем положителни и седем отрицателни региони. Само Земята е физически регион, докато всички останали региони са едва доловими в природата. Рая е само един от положителните региони, където можем да отидем след смъртта.
Те не съществуват в положителните региони на универсума т.е. Рая (Сварга) и по-горе.
Те имат неизпълнени желания, като глад за секс, алкохол (неща, които те могат да изпитат само чрез осезаемото тяло), отмъщение и т.н.
Те извличат удоволствие от упражняване на контрол и измъчване на хората и другите фини тела. Тяхната основна цел е съобразена с привеждане на неправда в обществото.

Финото тяло на човек след физическата смърт се определя като дух, ако неговите характеристики и намерения съвпадат с горепосоченото. Не съществува специален процес като такъв, който те преминават, за да се превърнат в дух.


2. Какво решава къде отиваме и какво ще станем след смъртта?

Когато умрем, нашият курс в задгробния живот се определя от редица фактори. Тези фактори включват:
Броят и видът на импресиите, които са създадени в под-съзнанието в зависимост от това как сме живели живота ни. Обърнете се към статията за впечатленията в ума ни, които решават основния ни характер и личност.
Нашето его: Тук думата „его“ се използва в духовен контекст. В допълнение към ежедневната му употреба като самочувствие и самостоятелно самонадеяност, това също така включва отношението на дуалността с Бога. Двойствеността означава, мисли за себе си като имащ отделно съществуване от Бога. Егото е функцията на степента, в която ние се идентифицираме с нашите пет сетива, ум и интелект, вместо идентифициране с душата или Бог вътре в нас.
Видът на дела, извършени по време на нашия живот.
Степента и вида на духовна практика, която сме вършили по време на нашия живот.
Нашата Съдба
Видът на смъртта – естествена и спокойна, насилствена или случайна.
Видът на погребение.
Ритуалите спрямо Духовната наука, извършени от нашите потомци след смъртта ни, за да ни помогнат в нашия живот след смъртта.

3. Кой е вероятно да се превърне в дух?

По-вероятно е хората да станат духове след смъртта си, когато
Те имат много неизпълнени желания.
Много личностни дефекти, като гняв, страх, алчност и т.н.
Много негативни впечатления в ума.
Високо его.
Те са увредили другите и имат основен характер на нараняване на другите.
Те не разполагат с духовна практика, състояща се от прогресивно ниво на предаване на ума, тялото и интелекта, вършена с намерението на реализация на Бог.
Самащи духовно ниво се отнася до духовното нивото, достигнато чрез духовна практика в името на обществото (самащи садна), докатовиащи духовна практика се отнася до духовното ниво постигато чрез индивидуална духовна практика (виащи садна). В настоящите времена, духовен напредък в името на обществото, има 70% значение, докато индивидуална духовна практика има 30% значение.

Само хора, които са достигнали 50% (самащи) или 60% (виащи) духовно ниво и имат ниско его са в състояние да пристъпат към по-високите региони на Рая и отвъд и не стават духове. Останалата част от човечеството, когато умрат, намират себе си в регионите на Чистилището и Ада. Повечето фини тела в региона Чистилище е силно вероятно да станат духове. Всички фини тела в Ада са духове.

В действителност, дори и ако човек е джентълмен, но не разполага с достатъчно духовна сила чрез духовна практика, вероятно ще се превърне в дух, когато ще умре. Това е така, защото той е нападнат от духове на по-високо ниво и е контролиран от тях. Точно както на Земята, и в другите региони на универсима също, „моща е право“, и само най-силните оцеляват. Духовете (демони, дяволи, негативни енергии и т.н.) на по-високо ниво, с тяхната висока духовна сила, правят фините телата на „джентълмена“ с по-ниска духовна сила, да правят неща против волята си,и по този начин косвено ги правят духове. През определен период от време, финото тяло на „джентълмена“ същo се поддава и се превръща в дух, намиращ удоволствие в измъчването на хората или изпълнение на техните светски желания чрез обладаване на хората.

Поуката тук е, че ако ние не извършваме духовна практика, в съответствие с универсалните шест основни принципа на Духовността и не намалим нашето его, тогава вероятността да станем духове, след смъртта ни е много висока.

4. Кой няма да се превърне в дух?

Те обикновено са хора, които:
Вършат духовна практика с намерение за постигане на реализация на Бог (последното в духовния растеж).
Имат по-малко импресии в ума, по-малко личностни дефекти и т.н.
Имат нисъко его.
Са над 50% (самащи) или 60% (виащи) духовно ниво.

Когато такива хора умират те се движат към по-високите региони, т.е. Рая и отвъдното. Духовете не могат да им повлияят или да ги поробят поради своята духовна сила и закрила от Бога.

5. Духовно ниво и духове

През целия раздел за духове, ние имаме предвид по-високо ниво на духове, които имат много духовна енергия в резултат на интензивна духовна практика и покаяние. В резултат на това, те имат високодуховно ниво и много духовна сила. Това може да изглежда противоречиво, както някой може да попита: „Как може някой да се превърне в дух, когато има високо духовно ниво?“ Духовната сила на Светец на 70% духовно ниво и по-висш дух като един фин магьосник (мантрик) от петия регион на Ада могат да бъдат еднакви. Въпреки това значителните разлики между тях са:
Светецът върши духовна практика, с намерение да предаде тялото, ума, богатството, егото и т.н. на Бога, така че да се слее с Него.
Супериорния дух или лице с висока духовна сила (който след смъртта се превръща в дух) върши духовна практика, с намерение за получаване на свръхестествени сили, така че да играе „Бог“ и по този начин има много его.

Светецът се идентифицира повече с принципа на Бог или душата отвътре. Финия магьосник, от друга страна е много горд от факта, че той има духовната сила и се отъждествява с егото си, т.е. петте сетива, ума и интелекта.


Няма коментари:

Публикуване на коментар