НЕИЗВЕСТЕН РЪКОПИС НА ТЕСЛА
Предисловие
Този ръкопис ми беше даден от един познат, който бил в САЩ и от една разпродажба в Ню-Йорк си купил стара пожарникарска каска. Вътре в каската, явно в качеството на подплата, лежала стара тетрадка. Тетрадката била с тънки обгорели корици и от нея дъхало на плесен. Пожълтелите й листи били изписани с оцветено от времето мастило. На някои места мастилото толкова силно се е оцветило, че буквите едва се разгадавали на пожълтялата хартия. На места големи участъци от текста били абсолютно повредени от вода и представлявали светли мастилени петна. Освен това краищата на всички листи били обгорели и някои думи изчезнали безвъзвратно.
От превода веднага разбрах, че ръкописът принадлежи на известния изобретател Никола Тесла, който е живял и работил в САЩ. Много труд ми костваше да обработя преведения текст – който е работил с компютърен преводач, той ще ме разбере. Много проблеми идваха от изгубените думи и изречения. Така и не разбрах и много дребни, но може би много важни детайли от ръкописа.
Надявам се, че този ръкопис ще разкрие пред вас някои загадки от историята и мирозданието:
Вие грешите, мистър Айнщайн, етерът съществува!
Сега мнозина говорят за теорията на Айнщайн. Този млад човек доказва, че няма никакъв етер и мнозина се съгласяват с него. Но според мен, това е грешка. Противниците на етера, в качеството на доказателство се позовават на експериментите на Майкелсон-Морли, които се опитвали да наблюдават движението на Земята относно неподвижния етер. Техните експерименти са завършили с неуспех, но това още не значи, че няма етер. Аз в своите работи винаги съм се опирал на съществуването на механичния етер и затова постигнах определени успехи.
[По-често от другите Тесла е критикувал твърденията на Айнщайн относно изкривяването на пространството, т.к. е смятал, че това нарушава принципа на действието и противодействието. „Ако в резултат на огромни гравитационни полета се образува закръгленост на пространството, то поради противодействието то би трябвало да се изправи”. Но липсата на елементарна логика не смущава привържениците на теорията на ОТО.( Ред.)]
Какво представлява етерът и защо е толкова трудно да се наблюдава? Дълго мислих върху този въпрос и ето до какъв извод стигнах: Известно е, че колкото веществото е по-плътно, толкова е по-висока скоростта на разпространяването на вълни в него. Сравнявайки скоростта на звука във въздух със скоростта на светлината, стигнах до извода, че плътността на етера е няколко пъти по-голяма от плътността на въздуха. Но етерът е елекронеутрален и затова много слабо взаимодейства с нашия материален свят, при това плътността на веществата, на материалния свят, е нищожна в сравнение с плътността на етера. Не етерът е безплътен, а нашият материален свят е безплътен за етера.
Независимо от слабото взаимодействие ние все пак усещаме присъствието на етера. Пример за такова взаимодействие се проявява при гравитацията, както и при рязко ускоряване или спиране. Мисля, че звездите, планетите и целият ни свят са възникнали от етера, когато по някакви причини част от него е станала по-малко плътна. Това може да се сравни с образуването на мехури въздух във вода, макар че сравнението е много приблизително. Свивайки нашия свят от всички страни етерът се опитва да се върне в първоначалното си състояние, а вътрешният електрически заряд във веществото препятства това. С течение на времето, изгубвайки вътрешния си заряд, светът ни ще бъде свит от етера и ще се превърне в етер. От етера е излязъл и в етер ще се превърне.
Всяко материално тяло, било то Слънцето или най-малката частица, представлява област на понижено налягане в етера. Затова етерът не може да остане неподвижен около материалните тела. Изхождайки от това може да се обясни защо експериментът на Майкелсон-Морли е нямал резултат.
За да разберем това ще пренесем експеримента им във водна среда. Опитайте се да забележите движението на водата относно лодка. Няма да видите никакво движение, тъй като скоростта на движение на лодката ще е равна на скоростта на движение на водата. Ако във въображението си замените лодката със Земята, а водовъртежа – с етерен смерч, въртящ се около Слънцето, ще разберете защо експеримента на Майкелсон-Морли е бил неуспешен.
В изследванията си винаги се придържам към принципа, че всички явления в природата, в която и среда да се случват, винаги се проявяват еднакво. Вълни има във водата, във въздуха…, а радиовълните и светлината са вълни в етера. Твърдението на Айнщайн, че етерът не съществува, е погрешно. Трудно е да си представим, че радиовълните съществуват, а етерът – физическата среда, която ги пренася – не. Айнщайн се опитва да обясни движението на светлината в отсъствие на етер с квантовата хипотеза на Планк. Интересно, а как Айнщайн ще може да обясни кълбовидната мълния без съществуването на етера? Айнщайн казва, че няма етер, а самият той фактически доказва съществуването му.
Да вземем поне скоростта на светлината. Айнщайн заявява, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на движение на източника на светлина. И това е вярно. Но това правило може да съществува, само когато източникът на светлина е в определена физическа среда (етер), която със свойствата си ограничава скоростта на светлината. Веществото на етера ограничава скоростта на светлината така, както веществото на въздуха ограничава скоростта на звука. Ако нямаше етер, то скоростта на светлината силно би зависила от скоростта на движението на нейния източник.
Когато разбрах какво представлява етера, започнах да правя аналогии между явленията във вода, въздух и етер. И тогава се случи нещо, което много помогна на изследванията ми. Веднъж се загледах как един моряк пушеше лулата си. Той изпускаше от устата си дим на малки колелца. Преди да се разрушат, колелцата тютюнев дим прелитаха доста значително разстояние. После за изследвах това явление във вода. Взех метална кутия и от едната й страна изрязах малък отвор, а от другата страна опънах тънка кожа. Налях в кутията малко мастило и я пуснах в басейн с вода. Когато рязко почуквах с пръсти по кожата, от кутията излитаха мастилени колелца, които пресичаха целия басейн и достигайки стената му се разрушаваха, предизвиквайки значителни трептения на водата покрай стената на басейна. При това водата в басейна оставаше абсолютно спокойна. Препотъчвам ви статията на Р.Вуд в списание Nature 1901г.( Ред.)
– Ами че това е предаване на енергия…– възкликнах аз.
Това беше като озарение – изведнъж разбрах какво представлява кълбовидната мълния и как се предава енергия без проводници на далечно разстояние.
Опирайки се на тези изследвания създадох генератор, който генерира етерни вихрови колелца, които нарекох етерни вихрови обекти. Това беше победа. Аз бях в еуфория. Струваше ми се, че мога всичко. Направих множество обещания без да съм изследвал до край това явление и жестоко заплатих за това. Престанаха да ми дават пари за изследванията ми и най-страшното – престанаха да ми вярват. Еуфорията се превърна в дълбока депресия и тогава се реших на своя безумен експеримент.
Тайната на моето изобретение ще умре заедно с мен
След неуспехите си станах по сдържан в обещанията си…; работейки с етерните вихрови обекти разбрах, че те се държат не точно така, както мислех преди. Изясни се, че при преминаването на вихрови обекти в близост до метални предмети, те губеха енергията си и се разрушаваха, понякога със взрив. Дълбоките слоеве на атмосферата поглъщаха енергията им също толкова силно, колкото и метала. Затова можех да предавам енергия само на малки разстояния.
Тогава насочих вниманието си към Луната. Ако изпратя етерните вихрови обекти към Луната, то те, отразявайки се в нейното електрическо поле, ще се върнат обратно на Земята на значително разстояние от предавателя. Тъй като ъгълът на падане е равен на ъгъла на отражение, то енергия ще може да бъде предавана на много голямо разстояние, даже от другата страна на Земята.
Проведох няколко експеримента, изпращайки енергия към Луната. В хода на тези експерименти се изясни, че Земята е обгърната от електрическо поле. Това поле разрушаваше слабите вихрови обекти, но етерните вихрови обекти с голяма енергия преминаваха през електрическото поле на Земята и излизаха в междупланетното пространство. И тук ми хрумна, че ако мога да създам резонансна система между Земята и Луната, то предавателят може да е с много малка мощност, но от тази система да се извлича много голяма енергия.
Пресмятайки каква енергия мога да извлека, аз се удивих. От сметките излизаше, че извлечената от тази система енергия би стигнала за пълното разрушаване на един голям град. Тогава за първи път разбрах, че моята система може да бъде опасна за човечеството. Но въпреки това много ми се искаше да опитам. Тайно от всички започнах щателна подготовка за безумния си експеримент.
Преди всичко трябваше да избера мястото на експеримента. За целта най-много подхождаше Арктика. Там нямаше хора и на никого не бих навредил. Но сметките показаха, че при сегашното положение на Луната етерния вихров обект може да удари по Сибир, а там може би живеят хора. Отидох в библиотеката и започнах да изучавам информацията за Сибир. Тя беше малко, но все пак разбрах, че в Сибир почти няма население.
[Както смята Oliver Nichelson през 1908-ма година общественото внимание било привлечено от експедицията на Пери към Северния полюс и трудно бих могъл да измисля най-удачното време за демонстриране на системата си за предаване на енергия. Северният полюс лежи на линия, съединяваща Shoreham, Long Island и Тунгуската област. Този път минава близо до Alert на Ellesmere Остров, където Пери прекарал зимата. Необитаваната област между Alert и Северния полюс би могла да бъде използвана като цел за изпитателния пуск на безпроводниковата предавателна система. Oliver смята, че Тесла просто е сбъркал, приемайки погрешни координати. J
От друга страна има запазени архивни документи от първа половина на 1908-ма., които регистрират множество посещения на Тесла в библиотеката на конгреса на САЩ със запитване и уточнения за карти на Източен Сибир(Ред.)]
Трябваше да запазя експеримента си в дълбока тайна, иначе последствията за мен и за цялото човечество биха могли да се окажат много неприятни. Винаги ме мъчи един и същи въпрос – откритията ми ще бъдат ли за благото на хората? Нали отдавна е ясно, че всички изобретения са използвани от хората за изтребване на себеподобните си. За запазване на тайната ми много помогна това, че голяма част от оборудването в лабораторията ми беше демонтирано. Обаче можах да запазя това, което ми беше нужно за експеримента. От това оборудване успях насаме да сглобя нов предавател и да го включа към излъчвателя. Експеримент с такова количество енергия би могъл да е много опасен. Ако сгреша в изчисленията си, тогава енергията на етерния вихров обект ще удари в обратната посока. Затова аз се намирах не в лабораторията си, а на две мили от нея. Работата на установката ми се управляваше от часовников механизъм.
Принципът на експеримента беше много прост. За да се разбере по-добре този принцип, трябваше първо да е ясно какво представлява етерния вихров обект и кълбовидната мълния. По принцип те са едно и също нещо. Разликата е само в това, че кълбовидната мълния е етерен вихров обект, който може да се види. Видимостта на кълбовидната мълния се осигурява от големият електричен заряд. Това може да се сравни с боядисаните с мастило водни колелца от експеримента ми в басейна. Преминавайки през електростатично поле, етерния вихров обект улавя неговите заредени частици, които и предизвикват светенето на кълбовидната мълния.
За да създам резонансна система Земя-Луна трябваше да създам голяма концентрация на заредени частици между Земята и Луната. За целта използвах свойството на етерните вихрови обекти да захващат и пренасят заредени частици. Етерните вихрови обекти се излъчваха към Луната от генератор. Те, преминавайки през електрическото поле на Земята, улавяха неговите заредени частици. Тъй като електрическото поле на Луната има същата полярност както електрическото поле на Земята, то етерните вихрови обекти се отразяваха от него и отново идваха към Земята, но вече под друг ъгъл. Връщайки се към Земята, етерните вихрови обекти отново се отразяваха от електрическото поле на Земята обратно към Луната и така нататък. По този начин се получаваше зареждането със заредени частици на резонансната система Земя-Луна-електрическо поле на Земята. При достигане на необходимата концентрация на заредени частици в резонансната система, тя се самовъзбуждаше на своята резонансна честота. Енергията, усилена милион пъти от резонансните свойства на системата, в електрическото поле на Земята се превръщаше в етерен вихров обект с колосална мощност. Но това бяха само мои предположения, а как ще бъде в действителност, аз не знаех.
Много добре си спомням деня на експеримента. Изчисленото време приближаваше. Минутите се нижеха много бавно и ми се струваха години. Струваше ми се, че ще полудея от това очакване. Накрая настъпи уречения час и… нищо не се случи! Минаха още 5 минути, но не се случваше нищо необичайно. През ума ми минаваха различни мисли: може би часовниковият механизъм не е сработил или системата не е сработила, а може би нищо и не трябва да се случи.
Аз бях на ръба на обезумяването. И изведнъж…стори ми се, че за един миг светлината изгасна, а в цялото ми тяло се появи странно усещане – все едно ми бяха заболи хиляди иглички. Скоро всичко свърши, но остана неприятния метален вкус в устата ми. Всички мускули се отпуснаха, в главата ми бучеше. Чувствах се абсолютно разбит. Когато се върнах в лабораторията си, намерих я практически цяла, само във въздуха силно миришеше на изгоряло… Отново ме обхвана мъчително очакване, нали не знаех какви трябва да са резултатите от експеримента ми. И едва после, прочитайки във вестниците за необичайните явления, разбрах какво страшно оръжие съм създал. Разбира се, очаквах силен взрив, но това дори не беше взрив – беше катастрофа!
След този експеримент твърдо реших, че тайната на изобретението ми ще умре заедно с мен. Естествено разбирах, че някой друг също лесно може да повтори този безумен експеримент, но за целта трябваше да се признае съществуването на етера, а нашия научен свят все повече се отдалечаваше от тази истина. Дори съм благодарен на Айнщайн и на другите за това, че със своите погрешни теории отдалечаваха човечеството от опасния път, по който вървя аз. И може би това е основната им заслуга. Може би след 100 години, когато у хората разумът надделее над животинските инстинкти, изобретението ми ще е полезно на хората.
Летателен апарат
Работейки с генератора си, забелязах едно странно явление. При включването му явно усещах ветрец, духащ в посока към генератора. Първо помислих, че това е свързано с електростатиката. После реших да го проверя. Сгъвайки заедно няколко вестника, ги запалих е веднага ги изгасих. От вестниците се разнесе гъст дим. С тези димящи вестници обиколих целия генератор. От всяка точка на лабораторията димът се отправяше към генератора и, издигайки се над него, отиваше нагоре като в комин. Когато генераторът беше изключен, това не се наблюдаваше.
Обмисляйки явлението стигнах до извода, че моят генератор, въздействайки върху етера, намалява силата на тежестта! За да се уверя в това построих голяма везна. Едното рамо на везната беше разположено над генератора. За да изключа електромагнитното влияние на генератора, везната беше направена от добре изсушено дърво. Уравновесих прецизно везната и с голямо вълнение включих генератора. Рамото на везната, разположено над генератора, бързо се качи нагоре. Машинално изключих генератора. Везната тръгна надолу и започна да се колебае, докато не се уравновеси.
Това приличаше на фокус. Натоварвах везната с баласт и променяйки мощността и режима на работа на генератора, постигах равновесие. След тези опити намислих да построя летателен апарат, който би могъл да лети не само във въздуха, но и в космоса.
Принципът на работа на този апарат се състои в следното: От поставен в летателния апарат генератор се изхвърля етер по посока на полета й. Тъй като етерът продължава да натиска с всички сили, то летателния апарат ще започне да се движи. Намирайки се в такъв апарат вие няма да усещате ускорението, тъй като етерът няма да спира движението ви.
За съжаление ми се наложи да се откажа от построяването на такъв апарат по две причини: първо нямах пари за тайното провеждане на тази работа. Но най-главното е, че в Европа започна голяма война, а аз не искам изобретенията ми да убиват! Кога ще се спрат тези безумци?
[Съществуват всички основания да се предполага, че такъв летателен апарат е бил създаден. През 1915г Тесла е патентовал свой ”Метод за преместване във въздуха”. Но даже и най-невнимателния изследовател намира разминаване между текста на патента и заявленията на самия Тесла пред пресата, където той говори за летателен апарат без винт, крила и другите обичайни атрибути на аеронавтиката. (Ред)]
Послеслов 1
Прочитайки този ръкопис, започнах да гледам на заобикалящия ме свят по друг начин. Сега, разполагайки с нови данни, аз все повече се убеждавам, че Тесла в голяма степен е бил прав! В правотата на идеите на Тесла ме убеждават някои явления, които съвременната наука не може да обясни.
Например на какъв принцип летят НЛО. Вярвам, вече никой не се съществуването им. Обърнете внимание на полета им. НЛО могат мигновено да се ускоряват, да променят височината и посоката на полета. Всяко живо същество, намиращо се в НЛО, съгласно законите на механиката би било размазано от пренатоварването. Обаче това не става. Или друг пример: При прелитане на НЛО на ниска височина автомобилните двигатели спират, а светлината на фаровете гасне. Теорията на Тесла за етера добре обяснява тези явления.
За съжаление онова място в ръкописа, където е описан генераторът на етерни вихрови обекти, е много пострадало от вода. Обаче от тези откъслечни данни аз все пак разбрах как работи този генератор, но за пълната картина не достигат някои детайли и затова са нужни експерименти. Ползата от такива експерименти ще е огромна. Построявайки летателния апарат на Тесла, ние ще имаме възможност свободно да летим във Вселената и не в далечното бъдеще, а още утре да посетим планетите от Слънчевата система и да достигнем най-близките до нас звезди.
Послеслов 2
Направих анализ на онези места от ръкописа, които останаха неразгадани. За целта използвах други публикации и изказвания на Тесла, както и съвременните представи на физиката. Аз не съм физик и затова ми е трудно да се оправя във всички хитроумни хрумвания на тази наука. Просто ще дам своето тълкуване на фразите на Тесла.
В ръкописа има информация за биологичното въздействие на металните пръстени върху живата природа. На едно място в ръкописа е описан метода на въздействие на метален проводник на променлив ток. След такова въздействие металният проводник, огънат на пръстен, убива микроби и защитава хората за в бъдеще. Успях да го изпробвам върху себе си и в резултат на това не боледувах от ОРЗ (остри респираторни заболявания) през последните две зими след експеримента, макар че преди те се бяха превърнали в проблем за мен. (Този абзац е изпуснат в руския интернет, а е възстановен от текста на задграничен сайт. Ред.)
В неизвестния ръкопис на Тесла има такава фраза: ---Светлината се движи праволинейно, а етера кръгово, поради което възникват скокове.--- Явно с тази фраза Тесла се опитва да обясни защо светлината се движи на скокове. В съвременната физика това явление се нарича квантов скок. По-нататък в ръкописа се обяснява това явление, но е малко размито. Затова от отделните запазени думи и изречения ще дам своята възстановка на обяснението на това явление. За да разберем по-добре защо светлината се движи на скокове, да си представим лодка, кръжаща в огромен водовъртеж. Да поставим в тази лодка генератор на вълни. Тъй като скоростта на движението на външните и вътрешните стени на водовъртежа е различна, то вълните от генератора, пресичайки тези области, ще се движат със скокове. Същото се случва и със светлината, когато тя пресича етерния смерч.
В ръкописа има много интересно описание на принципа на получаване на енергия от етера. Но то също е доста пострадало от вода, затова ще дам своята възстановка на текста въз основа на отделни думи и фрази от неизвестния ръкопис, както и на други публикации на Никола Тесла. Ето защо не мога да гарантирам точно съвпадение на възстановения текст с оригинала.
Получаването на енергия от етера се основава на това, че между етера и веществото на материалния свят съществува огромно диференциално налягане. Етерът, опитвайки се да се върне в първоначалното си състояние, свива материалния свят от всички страни, а електрическите сили на веществото на материалния свят пречат на това свиване. Това може да се сравни с мехурчета въздух във водата. За да разберем как можем да получим енергия от етера, да си представим огромен мехур с въздух, който плава във вода. Този въздушен мехур е много стабилен, тъй като от всички страни се натиска от водата. Как обаче да извлечем енергия от този въздушен мехур? За целта трябва да нарушим стабилността му. Това можем да направим с воден смерч или ако в стената на този въздушен мехур се удари водно вихрово колелце. Ако с помощта на етерен вихров обект направим същото в етера, то ще получим огромно изхвърляне на енергия.
В качеството на доказателство на това предположение ще дам пример: Когато кълбовидната мълния се докосва до някакъв предмет, става огромно отделяне на енергия, понякога и взрив. Според мен този принцип за получаване на енергия от етера
Когато учените разцепват в силно магнитно поле атомна частица, се оказва, че разлитащите се парченца имат мигновена информация една за друга. Между парченцата на разпадналата се частица се запазва връзката, подобно на преносима радиостанция, така че всяко от тях във всеки момент знае къде се намират другите и какво става с тях. Тъй като няма никакво разумно обяснение на този факт, сред научната общественост практически единодушно съществува мнението, че АПР-парадоксът има "метафизичен" характер.
В теоремата на Бел, която физикът Д. Бом твърде щателно проверява, няма грешка, а потвърждаващите я експерименти са многократно повтаряни от д-р А. Аспект от Орса. При това, нелокалните корелации също така ясно се проявяват в експеримента, както и в уравненията (в теорията).
Теоремата на Бел поставя учените пред избора между две "неприятности": или да се примирят с фундаменталната неопределеност в квантовата механика, или запазвайки класическата представа за причинността, да признаят, че в природата действа нещо като телепатия (айнщайнова нелокалност). Отчитайки необикновеността и важността на теоремата на Бел, потвърдена експериментално, още веднъж ще подчертаем нейната същност. Не съществуват изолирани системи: всяка частица на Вселената се намира в "мигновена" връзка с всички останали частици. Цялата Система, даже ако частите й са разделени от огромни разстояния и между тях отсъстват сигнали, полета, механични сили, енергия и т.н., функционира като Единна Система. При това, мигновената "връзка", описвана от теоремата на Бел, не води до загуба на енергия.
Д-р Джек Сафати изказва предположение, че средството за беловската връзка трябва да е информацията. А физикът д-р Е. Г. Уокър счита, че неизвестният елемент, движещ се по-бързо от светлината и съединяващ системата в едно, е "Съзнанието".
Според съвременните научни изследвания, Съзнанието трябва да се разбира като висша форма на развитие на информацията. Носител на информацията в Тънкия Свят са торсионните полета, които се разпространяват мигновено и без загуби на енергия. И днес например, след разработването на концепцията за физическия вакуум, АПР-парадокса се обяснява като особен род торсионно взаимодействие. А това предполага връзка между торсионното взаимодействие и айнщайновата нелокалност. Наскоро бяха проведени още веднъж коректни експерименти (Бенет и Зайлинер), доказващи обосноваността на АПР-парадокса и потвърждаващи идеята, че съзнанието е физическа реалност. До 1928 г. са известни само три частици: фотон, електрон и протон. Фотонът е елементарна частица, квант на електромагнитното излъчване (по-конкретно - на светлината); електронът е елементарна частица с положителна енергия и отрицателен (както се приема условно) заряд, открит от Томсън през 1891 г.; протонът е стабилна елементарна частица, ядро на водородния атом.
“Най-стар" е електронът. Физиците го познават вече от няколко десетки години. Ясно е, че трябва да се започне с електрона.
Пол Дирак съставя уравнение, което описва движението на електрона с отчитане на законите и на квантовата механика, и на теорията на относителността, при което получава неочакван резултат. Формулата за енергията на електрона дава две решения: едното съответства на вече познатия ни електрон - частица с положителна енергия, а другото - на частица с отрицателна енергия. В квантовата теория на полето състоянието на частица с отрицателна енергия се интерпретира като състояние на античастица, притежаваща положителна енергия и положителен заряд.
Дирак обръща внимание на това, че нереалните частици с отрицателна енергия възникват от своите положителни "антиблизнаци". Използвайки резултатите от експериментите на швейцарския учен В. Паули, Дирак прави удивителен извод: "Този океан (физическият вакуум) е запълнен с електрони, без ограничение на големината на отрицателната енергия и затова няма нищо, приличащо на дъно в този океан". Сравнението с океан (или море) се оказва удачно. Често наричат вакуума "море на Дирак". Ние не наблюдаваме електрони с отрицателна енергия именно затова, защото те образуват непрекъснат невидим фон, върху който протичат всички световни събития.
За да разберем по-добре това твърдение, нека разгледаме следната аналогия. Човешкото око вижда само онова, което се движи спрямо него. Очертанията на неподвижните предмети различаваме само затова, защото самата човешка зеница постоянно се движи. А много животни (например, жабата), нямащи такъв зрителен апарат, ако не се движат, са способни да виждат само движещи се предмети.
Всички ние, живеещите в "морето на Дирак", се оказваме спрямо него в положението на жаба, застинала на брега на езерото в очакване на невнимателно насекомо. Тя ще види летящото насекомо и без да се помръдне, а езерото, ако няма вълни по него, за нея остава невидимо. Така и при нас: не виждаме фоновите електрони, а в ролята на насекомо се появяват редки, в сравнение с фоновите електрони, частици с положителна енергия.
През 1956 г. П. Дирак изнася в Москва лекцията "Електроните и вакуумът". В нея той напомня, че във физиката ние често се срещаме с обекти, които напълно реално съществуват и въпреки това са непроявени, невидими.. Например, невъзбуден атом с минимална енергия. Той не излъчва. Ако не му въздействаме по някакъв начин, той остава невидим. В същото време ние със сигурност знаем, че такъв атом не е нещо неподвижно: електроните се движат около ядрото и в самото ядро текат обичайните процеси.
Океанът е невидим само до тогава, докато не му въздействаме по определен начин. Когато в "морето на Дирак" попадне например богат на енергия светлинен квант - фотон, то той при определени условия заставя "морето" да се прояви, избивайки от него един от многобройните електрони с отрицателна енергия. И както твърди теорията, ще се родят едновременно две частици, които можем да открием експериментално: електрон с положителна енергия и отрицателен електрически заряд, и антиелектрон, също с положителна енергия, но с положителен заряд.
В потвърждение на теорията на Дирак, през 1932 г. американският физик Андерсен открива експериментално антиелектрона в космичните лъчи и го нарича позитрон.
Днес вече е доказано, че за всяка елементарна частица в нашия свят съществува античастица.
Всичко това не е измислица, а нещо открито, изследвано, хилядократно проверено и препроверено. Дираковият физически вакуум е теоретичната основа за откритията.
Знаменитият физик В. Хайзенберг подчертава принципното значение на трудовете на Дирак по проблемите на вакуума. Преди тях се е считало, че вакуумът е чисто "нищо", което каквото и да правиш с него, каквито и преобразования да извършваш, не е способно да се промени и винаги си остава все същото нищо. Теорията на Дирак отваря пътя към преобразованията на вакуума, в които предишното "нищо" се превръща в множество двойки частица-античастица.
Виртуални частици
Една от особеностите на вакуума е наличието в него на полета с енергия, равна на нула и без реални частици. Това е електромагнитно поле без фотони, това е пионно поле без пи-мезони, електрон-позитронно поле без електрони и позитрони.
Но, щом има поле, то трябва да има трептене на неговите вълни. Такива трептения във вакуума често се наричат нулеви, защото там няма частици. Чудно нещо: трептенията на полето не са възможни без движение на частиците, но в дадения случай частици няма! Как да си обясним това? Физиците считат, че при трептенията се раждат и изчезват кванти. При трептенето на електромагнитното поле се раждат и изчезват фотони, когато трепти пионното поле - се появяват и изчезват пи-мезони и т.н. Физиката успява да намери компромис между присъствието и отсъствието на частици във вакуума. Компромисът е следният: частиците се раждат при нулеви трептения, живеят много кратко и изчезват. При това се получава, че частиците, които се раждат от "нищото" и получават при това маса и енергия, с това именно нарушават неумолимия закон за запазване на масата и енергията. Тук същественото е в оня "срок на живот", който е отпуснат на частиците: той е толкова кратък, че "нарушението" на закона може да се пресметне само теоретично, но не може да се наблюдава експериментално. Ражда се частица от "нищото" и веднага умира. Например, "времето на живот" за мигновен електрон е около 10-21 секунди, а на мигновения неутрон 10-24 секунди. Обикновеният свободен неутрон живее минути, а в състава на атомното ядро живее неопределено дълго, както и електронът.
Затова частиците, живеещи толкова кратко, че това дори не се забелязва във всеки конкретен случай, за разлика от обикновените, са наречени - виртуални. Точният превод от латински е " възможен". Но да се счита, че дадените частици са само възможни, а в същност ги няма, не е правилно. Тези "възможни" частици във вакуума напълно реално въздействат, както се наблюдава в точните експерименти, върху напълно реални образувания от безусловно реални частици и даже върху микроскопични тела. И ако физиката не може да открие отделна виртуална частица, то сумарното им действие върху обикновените частици се фиксира отлично.
Оказва се, че е възможно да се наблюдава въздействието на виртуалните частици не само в опити, в които се изучават взаимодействията между елементарните частици, но и в експерименти с макротела. Две пластини, поставени във вакуум близо една до друга, под ударите на виртуалните частици започват да се привличат. Този факт е открит през 1965 г. от холандския теоретик и експериментатор Хендрик Казимир.
Всъщност, абсолютно всички реакции, всички взаимодействия между реалните елементарни частици протичат с неизбежното участие на вакуумния виртуален фон, върху който елементарните частици на свой ред влияят.
Оказва се също, че виртуалните частици възникват не само във вакуума. Те се пораждат и от обикновени частици. Електроните, например, постоянно излъчват и веднага поглъщат виртуални фотони.
Поляризация на вакуума
Реалният електрон привлича виртуалните позитрони и отблъсква виртуалните електрони по познатия ни закон за привличане на разноименни и отблъскване на едноименни електромагнитни заряди. В резултат на това, вакуумът се поляризира, тъй като зарядите в него се оказват пространствено разделени. Електронът се оказва обкръжен от слой виртуални позитрони. Всяка елементарна частица се движи съпровождана от цяла свита виртуални частици. Такъв облак от виртуални частици около една реална частица често се нарича шуба и дори не слагат кавички. Такава виртуална шуба пречи да се види самата частица.
Д. И. Блохинцев, член-кореспондент на АН на СССР пише: "В резултат от поляризацията на вакуума около заредената частица възниква свързана с нея "атмосфера"".
Моделът на Ръдърфорд за атома, който много напомня Слънчевата система, трябва да се замени с друг, в който около ядрата лети не твърдо кълбо, а сплескан по орбитата облак, като частиците в ядрото се задържат заедно, благодарение на обмена с други частици.
Огромната заслуга на Дирак се състои в това, че разработва релативистката теория за движение на електрона, предсказваща съществуването на позитрона, анихилацията (изчезването) и раждането от вакуума на електрон-позитронни двойки.
По-нататъшните изследвания на квантовата физика са посветени, на изучаването на възможността за поява от вакуума на реални частици. Какво би станало, ако въздействаме на вакуума с някакво поле, носещо енергия, достатъчна поне за превръщането на някои виртуални частици в реални?
През 90-те години, когато е открито петото фундаментално взаимодействие - информационното, учените разбират с какви именно полета трябва да се въздейства на физическия вакуум, за да се получат реални частици. Оказва се, че това са торсионните полета, служещи за пренасяне на информацията в Тънкия Свят, разпространяващи се с мигновена скорост и без загуба на енергия.
Kвантовата физика доказа, че във вакуума присъствуват в непроявен вид и частици и античастици, а квантът чрез своята енергия проявява двойката електрон-позитрон, като я прави, така да се каже, легална.
Физическият вакуум
"Съвременните ни представи за източника на всички частици и полета се свързват с физическия вакуум - основното състояние на всеки вид материя. От моя гледна точка, единната теория на полето намери решението на своите проблеми в теорията на физическия вакуум". Г. И. Шипов
Формиране на единна картина на света
Древните философи от Изтока твърдят, че всички материални обекти възникват от великата пустота, където постоянно се извършват актове на сътворяване на реалност. Тази идея се забелязва и във физиката, започвайки от Нютон, та до наши дни, в стремежа да се свържат геометрията на събитийното пространство с механиката на движение на телата. Английският математик В. Клифорд твърди, че във физическия свят не става нищо друго, освен изменение на кривината на пространството, а материята представлява сгъстено пространството, своеобразни хълмове на кривината на фона на плоското пространство. Айнщайн използва идеите на Клифорд, като за пръв път в общата теория на относителността показва дълбоката взаимовръзка между абстрактното геометрично понятие кривина на пространството и физическите проблеми на гравитацията.
В началото на ХХ век, при създаването на квантовата теория на Дирак и теорията на гравитацията/ просветнала на бюрократа Айнщайн, по време на патентоването и от нейния истински откривател/ , в теоретичната физика се появява като обект за изследване ново ниво на реалността - физическият вакуум; при това различните по природа теории създават различни представи за него. Ако в теорията на Айнщайн вакуумът се разглежда като празно четиримерно пространство с риманова геометрия, то в квантовата теория на Дирак вакуумът (глобално неутрален) представлява нещо като "кипящ бульон", съставен от виртуални частици - електрони и позитрони.
С цел обединяване на двете различни представи за вакуума и създаване на единна теория на гравитацията и електромагнетизма, в която електромагнитното поле също да произхожда от особените геометрични свойства на пространството, Айнщайн предлага програма, наречена програма за Единна Теория на Полето.Хладилният техник Айнщайн, предполага / може би от укритата от него истинска ТО/, че съществува някакво общо поле, което включва в себе си вече известните физически полета. Но така и не успява да открие това поле . Както ще покажем по-долу, такова поле наистина съществува.
Въпреки това, геометризацията на физическите полета остава привлекателна програма за теоретичната физика.
Оказва се, че кривината на пространството не е единствената му характеристика. През 1922 г. Е. Картан обръща внимание на възможната връзка между някои физически величини и едно друго геометрично понятие - усукване на пространството. Развитието на неговите идеи води до създаването на теория на гравитацията с усукване, а по-късно - до квантовата теория на полето с усукване.
Английският физик-теоретик Р. Пенроуз прави следващата крачка към създаване на ЕТП, опирайки се на идеите за кривина и усукване на пространството. Той показва, че в основата на геометрията освен постъпателните, може да се положат и ъглови координати и те ще определят свойствата на пространството и времето. Пенроуз записва вакуумните уравнения в спинов вид.
Спинът (от англ. Spin - въртя се, завъртам се) е собственият момент на импулса на елементарна частица, има квантова природа и не е свързан с преместването на частицата като цяло. Концепцията за спина е въведена във физиката през 1925 г. от американските учени Дж. Уленбег и С. Гаудсмит, които предполагат, че електронът може да се разглежда като "въртящ се пумпал", затова спинът трябва да се разглежда като една от най-важните характеристики на елементарната частица, освен масата и заряда. За определени групи елементарни частици спиновото квантово число приема цели или полуцели числени стойности. Например, спинът на електрона, протона, неутрона, неутриното и техните античастици е равен на 1/2; спинът на П-мезоните и К-мезоните е равен на 0; спинът на фотона е равен на 1.
Към средата на ХХ век, с цел създаването на единна картина на света, са сформирани две глобални идеи: програмата Риман-Клифорд-Айнщайн, съгласно която "във физическия свят не става нищо друго, освен изменение на кривината на пространството, подчиняващо се на закона за непрекъснатостта", и програмата на Хайзенберг-Иваненко, предполагаща строежа на всички материални частици от частици със спин 1/2.
Трудността при обединяването на тези две програми, по мнението на ученика на Айнщайн - известния теоретик Джон Уилър, се състои в това, че "… мисълта за извеждането на понятието спин единствено от класическата геометрия, изглежда невъзможно". Уилър изрича тези думи през 1960 г., по време на лекции в Международната школа по физика "Енрико Ферми". Тогава той още не знае, че в резултат от блестящите изследвания на Пенроуз, вакуумните уравнения/плагиатствани от Айнщайн/ вече са записани в спинов вид и че спинорите може да бъдат положени в основата на класическата геометрия, и че те именно определят топологичните и геометричните свойства на пространство-времето.
Приносът на акад. Шипов
По-нататъшното развитие на проблема "пространство-материя", предложено от талантливия руски учен акад. Г. И. Шипов, член на РАЕН, тръгва по пътя на обединяване на програмите на Риман-Клифорд и Хайзенберг-Иваненко.
Вниквайки в съществуващите идеи и разработки, Г. Шипов обръща внимание на това, че в разглежданите уравнения липсват компонентите на въртеливото движение, което съпровожда всичко в природата - от елементарните частици до Вселената. Както става ясно, фундаментална роля в това движение играят полетата на усукване на пространството - торсионните полета, определящи структурата на всяка материя. Физическата проява на резултата от усукването на пространството се оказва инерционно поле, за което в съвременната физика не се знае почти нищо.
И до сега проблемът с инерционните сили и полета в класическата механика и другите раздели на физиката е един от парливите проблеми за съвременната наука. Инерционните сили не удовлетворяват третия закон на Нютон, те се явяват едновременно и външни и вътрешни по отношение на изолирана система; техният произход винаги е бил най-тъмния въпрос в теорията на частиците и полетата. Този проблем се оказва толкова сложен за физиката, че знанието за инерционните сили почти не се е променило от Нютон насам.
В нашата страна периодично възникват обществени дискусии по проблемите на инерционните сили. Основните въпроси винаги са: реални ли са инерционните сили? Кой е техният източник? Външни ли са те или вътрешни по отношение на изолирана система? Така и не се е стигнало до единно мнение по тези въпроси.
По принцип, едно явление във физиката се счита за реално, ако може да се наблюдава експериментално. Инерционните сили се наблюдават добре в опити с ускорени отправни системи, затова Нютон, Ойлер, Мах, и много други приемат тези сили за реални. От опита също така следва, че при ускорено движение в тялото възниква поле на инерционни сили, чиято равнодействаща е приложена в центъра на тежестта на тялото. Тъй като реалността на полето и на инерционните сили се потвърждава от опитите, разумно е да се постави въпроса за изучаването на физическите свойства на инерционното поле, пораждащо инерционни сили.
Г. И. Шипов започва именно с изследването на инерционните полета. Още през 1979 г. той успява да изведе уравнението на динамиката на инерционните полета. Намира подход, който позволява да се свържат инерционните полета с усукването на пространството.
През 1988 г. акад. Шипов предлага нови фундаментални физически уравнения, издигащи инерционното поле в качеството на единно поле. Тези уравнения описват структурата на физическия вакуум. Те обобщават всички известни до момента фундаментални физически уравнения и представляват самосъгласувана система от нелинейни диференциални уравнения от първи ред, в която влизат геометризираните уравнения на Хайзенберг и геометризираните уравнения на Янг-Милс.
Шипов въвежда нови представи за структурата на времето и пространството. Ние вече знаем, че Нютоновото пространство е тримерно (X, Y, Z), с Евклидова геометрия; Айнщайновото пространство-време е четиримерно, (X, Y, Z, Ct), изкривено, с Риманова геометрия. Пространство-времето в теорията на Шипов не само е изкривено, както в теорията на Айнщайн, но и усукано, както в геометрията на Риман-Картан. За отчитане на усукването на пространството Шипов въвежда в геометризираните уравнения множество ъглови координати: три пространствени ъгъла (Ойлерови ъгли) и три пространствено-времеви ъгъла (ъгли между оста на времето и пространствените оси на отправната система), което позволява въвеждането на ъглова метрика в теорията на физическия вакуум, определяща квадрата на безкрайно малко завъртане на четиримерната отправна система.
По-нататъшните изследвания на Шипов показват, че добавянето на ъглови координати води до всеобща теория на относителността. Принципът на всеобща относителност обобщава както специалния, така и общия принцип на относителността на Айнщайн и утвърждава също така и относителността на всички физически полета. Фактически, принципът на всеобща относителност представлява физическа реализация на философската теза: " В света всичко е относително". Такава е степента на обобщение на физическия принцип, положен в основите на теорията на вакуума.
Уравненията на физическия вакуум удовлетворяват принципа на всеобща относителност, разработен от Шипов. Всички физически полета, влизащи в уравненията на вакуума имат относителен характер; събитийното пространство в теорията на вакуума има спинорна природа; в основно състояние Абсолютният вакуум има нулеви средни стойности на момента, импулса и другите физически характеристики.
Получените решения на уравненията на Шипов описват изкривеното и усукано пространство-време, интерпретирано като вакуумни възбуждания във виртуално състояние. Тези решения започват да описват реална материя, след като влизащите в него интеграционни константи (или функции) се отъждествяват с физически константи.
Извънредно важно е, че уравненията на вакуума и принципът за всеобща относителност довеждат до уравненията и принципите на квантовата теория. Получената по този начин квантова теория се оказва детерминирана, тъй като в нейните уравнения в ролята на вълнова функция влиза инерционното поле. Шипов успява да разреши кризата в теоретичната физика, получавайки отговор на въпросите, поставени преди много години.
Вълновата функция в уравненията на Шрьодингер и Дирак представлява реално физическо поле - инерционно поле; детерминизмът и причинността в квантовата механика съществуват, макар и вероятностната трактовка на динамиката на квантовите обекти да е неизбежна; частицата представлява граничен случай на чисто полево образование, когато масата (или заряда) му клонят към постоянна стойност. В този граничен случай възниква корпускулярно-вълнов дуализъм и оптико-механична аналогия в чисто полевата теория. Съвременната квантова теория не е пълна, тъй като не се съгласува с принципа за относителност при въртене; в квантовата теория се измерва ситуация, която е комбинация от полетата, образувани от измерителния прибор и измеряемия обект.
Потвърждават се догадките че квантовата теория е непълна и че " може да бъде намерена по-съвършена квантова теория по пътя на разширение на принципа на относителността.
Със създаването на теорията за физическия вакуум, Шипов успява да отговори и на въпросите за инерционните сили: инерционните сили се пораждат от инерционно поле, играещо ролята на единно поле в теорията на физическия вакуум. Инерционните полета се определят от усукването на пространството, което характеризира еластичните му свойства и имат локална природа; инерционните сили са едновременно и външни, и вътрешни по отношение на произволна изолирана система.
Изключително важен резултат в работата на Шипов е установяването на връзка между инерционното поле и торсионните полета, определяни от усукването на пространството.
В резултат от изследванията на Г. Шипов, програмата за единната теория на полето прерасна в теория за физическия вакуум. Единен носител на полетата (именно на полетата, а не на взаимодействията) е физическият вакуум - "фундаменталното поле" по удачната терминология на академик И. Л. Герловин, и всички полета: гравитационно, електромагнитно, торсионно (спиново) се явяват негови различни фази.
Теорията на физическия вакуум води до редица следствия с практически характер:
Построяване на *айнщайновата* ЕТП като теория на физическия вакуум ;
Съответствие на уравненията на физическия вакуум на всички фундаментални уравнения в съвременната физика;
Откриване на нови типове фундаментални взаимодействия, основани на точното решение на уравненията на физическия вакуум;
Теоретично описание на торсионното взаимодействие;
Принципна възможност за създаване на двигател от нов тип, използуващ инерционните сили и полета;
Създаване на излъчватели и приемници на монополно електромагнитно излъчване;
Създаване на прибори, използуващи новите типове фундаментални взаимодействия (например, торсионни) и много други.
Акад. Г. И. Шипов успява да завърши огромния труд на плеяда известни учени и да създаде ЕТП. Вярна е мисълта на Нютон: "ако виждам по-далеч от другите, то е затова, че стоя върху раменете на гиганти" .
В края на ХХ век, в основата на новата парадигма стои принципът за всеобща относителност на Шипов, геометрията на Риман-Картан-Шипов и физическият вакуум - материална среда, която осъществява взаимодействията и ражда елементарни частици.
Свойствата на физическия вакуум
За нас физическият вакуум е това, което остава в пространството, когато от него премахнем всичкия въздух и всичките до една елементарни частици. В резултат получаваме не пустота, а своеобразна материя - Прародителят на всичко във Вселената, раждащ елементарни частици, от които след това се образуват атоми и молекули. А. Е. Акимов
Тъй като под понятието вакуум се разбира всепроникваща среда, намираща се между частиците, то вакуумът заема цялото пространство между частиците; следователно, тази среда можем да я определим като безчастична форма на материята, чиято плътност се изменя според действащите върху вакуума сили. Плътността на вакуума има твърде малко значение, в сравнение с обикновените за нас стойности на плътността на веществото: например, плътността на вакуума, намиращ се между молекулите на газа при налягане една атмосфера е 10-15 g/cm3, а плътността на дестилираната вода при същите условия е 1 g/cm3 .
Гравитацията, присъща на всички маси, е присъща и на масата на вакуума. Въз основа на този постулат, силата на взаимодействие между телата с част от вакуума ще се определя от закона за всемирното привличане. Т.е., телата привличат към себе си вакуума, подобно на земното притегляне. Затова при движението на едно тяло, заедно с него ще се движи (увлича) и окръжаващият го вакуум. Разбира се, това ще бъде само в случай, че на този вакуум не действа по-голяма сила (от гравитационното въздействие на други тела), удържаща го от първото увличане. Вакуумът не просто се увлича след движещото се тяло, а "изпълнява ролята на истински ръководител на всяко движение. Образно казано, вакуумът като булдог се вкопчва във всеки макрообект, с толкова по-голямо усилие, колкото по-масивна е жертвата му. Вкопчил се веднъж, той вече никога не го изпуска, съпровожда го в неговото странстване из космическото пространство. Във физически смисъл това означава, че вакуумът и контролираният от него обект представляват затворена система".
Уникалните опити на Физо и Майкълсон показват, че в природата няма абсолютно неподвижен вакуум. Вакуумът, притежавайки маса, винаги се увлича от това тяло, чиито гравитационни сили преобладават. В дадените опити такова тяло винаги е Земята, която увлича околоземния вакуум (в опита на Майкълсон) и не позволява на движещо се на Земята тяло да увлича вакуума, намиращ се между частиците на тялото (в опита на Физо).
В съвременна интерпретация, физическият вакуум представлява сложен квантово-динамичен обект, проявяващ се чрез флуктуации. Физическият вакуум се разглежда като материална среда, изотропно (равномерно) запълваща цялото пространство (и свободното пространство, и веществото), притежаваща квантова структура, която е ненаблюдаема в несмутено състояние.
За по-голяма яснота е прието да се разглежда физическия вакуум чрез електрон-позитронния модел на Дирак, с малки промени в интерпретацията.
Да си представим физическия вакуум като материална среда, съставена от елементи, образувани от двойки частица-античастица (при Дирак - електрон-позитронна двойка).
Ако частицата и античастицата могат да се вложат една в друга, такава система ще бъде истински електронеутрална. А тъй като двете частици притежават спин, то системата "частица-античастица" ще представлява двойка вложени една в друга частици с противоположен спин. Вследствие на истинската електронеутралност и противоположността на спиновете, такава система няма да има и магнитен момент. Системата от частица и античастица с описания вид и свойства, се нарича фитон. Плътната опаковка от фитони образува средата, наречена физически вакуум. Трябва да се помни, че този модел е твърде опростен и би било наивно да се вижда в него истинската структура на физическия вакуум .
Да разгледаме най-важните в практическо отношение случаи на смущение на физическия вакуум от външни източници.
Източникът на смущение е заряд q (рис.1, в). Действието на заряда ще се изрази в зарядова поляризация на физическия вакуум и това негово състояние ще се прояви като електромагнитно поле (Е-поле). Именно това показва по-рано в работите си акад. Я. Б. Зелдович от АН на СССР.
Източникът на смущение е маса m (рис.1, г). Смущението на физическия вакуум от масата m ще се изрази в симетрични трептения на елементите на фитона по ос, насочена към центъра на обекта на смущение. Това състояние на физическия вакуум се характеризира като спинова надлъжна поляризация и се интерпретира като гравитационно (G-поле). Такава идея е изказана от А. Д. Сахаров. Според него гравитацията въобще не е отделна действаща сила, а възниква в резултат от измененията на квантово-флуктуационната енергия на вакуума, когато има някаква материя, както това става в случая с възникването на сили в опита на Г. Казимир. А. Д. Сахаров счита, че присъствието на материя в морето от частици с абсолютно нулева енергия предизвиква появата на небалансирани сили, движещи материята, наречени гравитация.
Източникът на смущение е класическият спин (рис. 1, д). Спиновете на фитоните, съвпадащи с ориентацията на спина на източника, ще запазят ориентацията си. Спиновете на фитоните, които са противоположни на спина на източника, под въздействие на този източник ще се инвертират (обърнат). В резултат на това, физическият вакуум ще премине в състояние на напречна спинова поляризация. Това състояние се интерпретира като спиново поле (S-поле), т.е. поле, породено от класическия спин. Такова поле се нарича още торсионно.
В съответствие с изложеното, може да се счита, че единната среда - физическият вакуум, може да се намира в различни поляризационни състояния, EGS-състояния. При това физическият вакуум във фазово състояние, съответстващо на електромагнитно поле, обикновено се разглежда като свръхтекуща течност. Във фазово състояние на спинова поляризация, физическият вакуум се държи като твърдо тяло.
Изказаните съображения примиряват две взаимно изключващи се гледни точки - гледната точка от края на ХІХ и началото на ХХ век, когато ефирът се разглежда като твърдо тяло и представата на съвременната физика за физическия вакуум като свръхтекуща течност. И двете гледни точки са правилни, но всяка за своето фазово състояние.
 |
| Фитонна структура на физическия вакуум |
 |
| Зарядова поляризация на физическия вакуум |
 |
| Спинова надлъжна поляризация |
 |
| Спинова напречна поляризацияна физическия ваккум на физическия вакуум |
Рис.1 Диаграма на поляризационните състояния на физическия вакуум
И трите полета: гравитационното, електромагнитното и спиновото са универсални. Те се проявяват и на микро и на макро-ниво. Тук е уместно да си припомним думите на акад. Я. И. Померанчук: "Цялата физика е физика на вакуума", или на акад. Г. И Наан: "Вакуумът е всичко и всичко е вакуум".
От запознаването с теорията на физическия вакуум става ясно, че съвременната природа не се нуждае от "обединения". В природата има само физически вакуум и неговите поляризационни състояния, а "обединението" отразява единствено степента на нашето разбиране на взаимната връзка между полетата.
Трябва да се отбележи още един извънредно важен факт, отнасящ се до физическия вакуум като източник на енергия.
Традиционната гледна точка се свежда до твърдението, че тъй като физическият вакуум е система с минимална енергия, то от такава система не може да се извлече никаква енергия. Но не се отчита, че физическият вакуум е динамична система с интензивни флуктуации, които могат да бъдат източник на енергия. Възможността за ефективно взаимодействие между спиниращи (въртящи се) обекти с физическия вакуум, позволява да се разгледа от нова позиция възможността за създаване на торсионни източници на енергия.
Съгласно Дж. Уилър, планковската плътност на енергията на физическия вакуум е 1095 g/cm3 , докато плътността на енергията на ядреното вещество е равна на 1014 g/cm3. Известни са и други оценки на енергията на вакуумните флуктуации, но всички те са съществено по-високи от оценката на Дж. Уилър. Следователно, може да се направят следните многообещаващи изводи:
Енергията на вакуумните флуктуации е твърде голяма, в сравнение с всеки друг вид енергия;
Чрез торсионните смущения може да се освободи енергията на вакуумните флуктуации.
Предполага, се че във физическия вакуум "са скрити" тъмната материя/черна светлина/ или скритата енергия, равни на половината от тези, които са реализирани при създаването на Вселената.
И трите полета: гравитационното, електромагнитното и спиновото са универсални. Те се проявяват и на микро и на макро-ниво. Тук е уместно да си припомним думите на акад. Я. И. Померанчук: "Цялата физика е физика на вакуума", или на акад. Г. И Наан: "Вакуумът е всичко и всичко е вакуум".
От запознаването с теорията на физическия вакуум става ясно, че съвременната природа не се нуждае от "обединения". В природата има само физически вакуум и неговите поляризационни състояния, а "обединението" отразява единствено степента на нашето разбиране на взаимната връзка между полетата.
Трябва да се отбележи още един извънредно важен факт, отнасящ се до физическия вакуум като източник на енергия.
Традиционната гледна точка се свежда до твърдението, че тъй като физическият вакуум е система с минимална енергия, то от такава система не може да се извлече никаква енергия. Но не се отчита, че физическият вакуум е динамична система с интензивни флуктуации, които могат да бъдат източник на енергия. Възможността за ефективно взаимодействие между спиниращи (въртящи се) обекти с физическия вакуум, позволява да се разгледа от нова позиция възможността за създаване на торсионни източници на енергия.
Съгласно Дж. Уилър, планковската плътност на енергията на физическия вакуум е 1095 g/cm3 , докато плътността на енергията на ядреното вещество е равна на 1014 g/cm3. Известни са и други оценки на енергията на вакуумните флуктуации, но всички те са съществено по-високи от оценката на Дж. Уилър. Следователно, може да се направят следните многообещаващи изводи:
Енергията на вакуумните флуктуации е твърде голяма, в сравнение с всеки друг вид енергия;
Чрез торсионните смущения може да се освободи енергията на вакуумните флуктуации.
Предполага, се че във физическия вакуум "са скрити" тъмната материя/черна светлина/ или скритата енергия, равни на половината от тези, които са реализирани при създаването на Вселената.
Елементът с пореден номер 102 е кръстен в чест на Алфред Нобел (Alfred Nobel), основателят на Нобеловите награди за природни науки, икономика и "мир". Открит е през 1958 г. от Алберт Хиорозо (Albert Ghiorso), Torbjorn Sikkeland, John R. Walton и Глен Сийборг (Glenn T. Seaborg) от Университета на Калифорния в Бъркли (University of California, Berkeley, CA, USA), чрез бомбардиране на кюрий (атомен номер 96) с въглеродни йони. Има и друга версия за името, че е наречен в чест на Нобел, тъй като първото съобщение за откриването на 102-ия елемент е било направено в 1957 г. от група учени при Нобеловия институт по физика в Стокхолм, но експериментите за потвърждаване на откритието се оказали неудачни! Ултратежките химични елементи 114-и 116-и, които бяха открити преди година, вече имат имена. Те се казват, съответно флеровий (flerovium, Fl) и ливерморий (livermorium, Lv) и вече официално присъстват в периодичната таблицата на Менделеев.
Имената на свръхтежките елементи идват от лабораториите, в които са открити - Флеровата лаборатория по ядрени реакции на КПСС в Русия и националната лаборатория Лоурънс Ливърмор в САЩ.
И двата елемента са получени изкуствено и не присъстват в природата. Засега те нямат и широко приложение. Останалите 14 също са измама. В холограмата има 98 прости елемента а не 116+ тенденция към увеличение. При следващата холограма кодовете може и да се променят Илюминатската кабало-ука днес се занимава не с открития, а с прикрития на минали открития.
Имената на свръхтежките елементи идват от лабораториите, в които са открити - Флеровата лаборатория по ядрени реакции на КПСС в Русия и националната лаборатория Лоурънс Ливърмор в САЩ.
И двата елемента са получени изкуствено и не присъстват в природата. Засега те нямат и широко приложение. Останалите 14 също са измама. В холограмата има 98 прости елемента а не 116+ тенденция към увеличение. При следващата холограма кодовете може и да се променят Илюминатската кабало-ука днес се занимава не с открития, а с прикрития на минали открития.
Всичко което вибрира в природата,включително и атомите на светлината, влиза в 8 семейства
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОПИТИ ВЪРХУ РАДИЯ
Радиестезия/Изследване на РАКА
Радиестезия/Практическо ръководство за самостоятелно лечение
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОПИТИ ВЪРХУ РАДИЯ
1.С тубичка радий в/у маса с детектор трасираме спектъра му.
а/ 8 сфери - концентрични, с радиуси:13,19,25,50/55,62,68,80 и малко по далече 9-та сфера с радиус 1,55м.;
б/ 4 постоянни ултра-проникващи по посоките СЮИЗ; в/1 пета ултра-проникваща вълна
г/ 9 плана, тангентни на 9-те вибрационни възела 13,19.....1,55 и седалище на постоянни и ултра-проникващи вълни.
2.Поставяме последователно цветовете от спектъра в/у радия. Ще забележим следното явление: Всеки път изчезват 8 от горните вторични вълни и остава само една от тях,тази, която съответства на изследваната цветна лента. Ако поставим изследвания цвят в/у оставащата вторична вълна, в нейния възел, ще видим, че изчезналите преди това вълни се възвръщат. Ако изместим цветната лента от мястото й,несвойствените й 8 вълни отново изчезват, и отново остава съответствуващата и вторична вълна.
По този начин намираме,класирането на различните цветове. Белият на 1,55;Ултра-виолет от 80-1,55; Виолетов на 80;Индиго на 68; Синьо на 62;Зелено от 50-55; Жълто на 25 ;Оранж на 19; Червено на 13;Инф-червено от 13-0; Черно на 0
3. Поставяме 2 радия в деление 0 и 80 т.е. на 80см. един от друг. Между тях поставяме, последователно цвят или каквото и да е тяло, микроб, свидетел на болест или орган, лекарство,билка и т.н. Между двата радия има 7 вторични вълни, от тях 6 изчезват и остава само 7-та, отговаряща на цвета, тялото, метала, лекарството, имаща повик към тях. Щом поставим тялото на мястото му, в/у мястото на вторичната вълна, която го вика, ще видим че отново се появяват всичките вторични вълни. Виждаме прочее, че не само цветовете но и всичко в холограмата се класира, от само себе си в едно от тези 8 семейства.
4. Сега поставяме двата радия в 0-та и поставяме последователно в интервала от 80 до 1,55м.Ще забележим,че те пораждат една единствена вторична вълна, която е все на едно и също място за един и същи цвят или едно и също тяло.То показва дължината на вълната му.
5. Ползваме линеал от 1м. дължина, разграфен на сантиметри. Ще забележим, че ако поставим втория радий къде да е м/у деленията 0 и 1м., той е повикан от вторична вълна минаваща през делението на 92 см. Ако поставим в/у това деление вторичния радий ще видим да се появяват 92 вторични постоянни вълни, перпендикулярно на линеала и отстоящи на равни интервали една от друга на всеки см. Веднага ни идва на ума идеята за атомното класифициране на Менделеев Поставяме какво да е от простите тела например, злато, къде да е м/у двата радия и ще констатираме че 91 от вторичните вълни изчезват и остава само една, тази през 89-ят см. Среброто ще бъде повикано на деление 47, цинка на деление 30 и т.н. Така имаме метод за атомно класиране на простите тела идентично с това на Менделеев.
6.Два радия са поставени в/у 0-та и 80см. на линеал разграфен в см..Те дават известните ни вече 8 вторични вълни от 13 до 80. Къде да е в/у линеала поставяме свидетел на водорода. От всичките вторични вълни остава само една, тази на деление 13. Поставяме водорода в/у викащата го вторична вълна 13 и виждаме всичките 8 вторични вълни да се появяват повторно. Поставяме азот, кислород, неон... до калий/без него/виждаме същото явление. Всички тела от първото хоризонтално сем. от таблицата на Менделеев имат h=13. Височината на техните елипсоиди е 13см/естествено с 25 мил. пъти по малък мащаб/. Всички тези елементи имат само един слой електрони. Този слой не би ли бил този на елепсоида или на тангентните й цилиндри, където електроните се въртят в брауново движение. Продължаваме и поставяме калий, калций, манган,....никел и за всички тях намираме h=19, и т.н. Ако поставим радий м/у 2 радия в 0 и деление 1,55м. на линеал в мащаб със същата тази дължина, той няма да бележи само на деление 92, което в този случай съвпада с делението 1,55 а именно на делението 88, което е неговото място в таблицата на Менделеев. Детектора бележи по цялото продължение от 88 да 93. По този начин, ние постигаме класиране на таблицата на Менделеев по височините на подобни ЕМ статични вълни. Образуват се 8 семейства.
В първото атомите един електронен слой в/у елипсоида с h=13.
Във второто имат 2 електронни слоя с h=13 и h=19.
В осмото семейство,атомите имат 8 електронни слоя в/у елипсоидите с h=13,19,25,....и 80. Елемента 61 има h=55 и 5 електронни слоя. Преди откриването на Рения той бе посочен от Луй Тюрен с 6 електронни слоя което в последствие се потвърди. Елементът 85 ще има 7 слоя, а тялото 87 ще има 8 такива. Всичко което вибрира в природата влиза в едно от горните 8 семейства,характеризиращи се с отделните височини на вълните,и няма друга девета фамилия. Ако разделим измерените в сантиметри височини на 25 милиона ,т.е. на мащаба за сравняване сантиметъра с МЮ/хилядната от милиметъра/, горните височини ще бъдат изразени в МЮ. Само елементите от първото семейството с h=13 се влияят от действието на хлорофилната функция и сменят 2 пъти в денонощието електическия си знак, при нейната промяна. Атомите на светлината, както и на всички тела в природата ще да влизат само в 8 семейства. Всички те ще да са електричество и вълните които дават ще да си приличат помежду си. Атомите ще да са само 8 вида.Общата им форма ще да е тази на магнитен снаряд. Двете външни полусфери са ориентирани:(+) на север и (-) към юг. Вътре в цилиндричната част, те ще да имат последователно:
Първи вид атом-1 елипсоида с h=13.
Втори вид атом-2 елипсоиди с h=13-19 ......................................................................
Oсми вид атом-8 елипсоиди с е h=13-19-25-50-55-62-68-80
Тази вътрешна част бидейки РА, ние нарекохме Активон. Ние считаме че неутронът, за който се говори, не ще да е друго нещо, освен нашия активон и че той е по необходимост РА, за да може да задържа протоните(+) от едната страна и електроните(-)от другата страна. Ние считаме че нашето название е по подходящо, тъй като този център е РА. Атомът на червения цвят ще да има първата форма, а този на виолетовия-осмата форма. Зеленият цвят ще да има 2 атома, четвъртият и петият. Хоризонталните 8 реда от таблицата на 92-та атома на телата от таблицата на Менделеев представляват 8-те семейства на 8-те вида атоми в природата. Плановете, в които намираме да гравитират електроните ще да са или самите елипсоидни повърхности с височина h, или цилиндри тангенти на елипсоидите. И в единия и в другия случаи тези повърхности са РА и по тях могат да се движат електроните.Атомите от първото семейство имат по 1 цилиндър, а тези от последното семейство 8 цилиндъра. Възможно е електроните от цилиндъра да прескачат в съответната елипсоида. Брауновите движения ще да се дължат именно на това и ще да са резултатните от ударите в/у съседни атоми, на моментно загубване на посока по отношение на С-Ю и на други причини на привличане. По закона на подобните, атомите биха могли да образуват индукция само с тела, излъчващи подобни атоми. Тъй като техните 2 полусфери се придържат една към друга по начина на полукълбата на Магдебург, следва че съединение или въздействие между два атома , един в/у друг, или само като следват закона на подобните/подобни елипсоиди/,т.е. когато са от едно и също семейство, измежду 8-те съществуващи такива. Свидетелите, тяхното взаимодействие се обяснява именно чрез тези подобни вълни, които благодарение на съгласуваността м/у тях позволяват раждането на закона за подобните атоми. По този начин може да се разбере защо когато поставяме червен цвят за свидетел/атом с h=13/позволява да се разпознават отровните гъби /които също имат h=13/. Законът за подобните както и атомните бомбандирания са възможни само между подобни атоми и чрез привличане на техните полусфери.Полусферата (+) се превлича от полусферата (-) на друг атом с емисия на електрони от (+) към (-).Тази емисия разтоварва другия атом както при електроскопа и по този начин създава отблъскване. След това зареждането на полу-сферите става моментално и бомбандирането се подновява. Действието на лекарствата в/у болестите ще да почива на същия принцип на атомното бомбандиране. При все това, тъй като здравия човек има нужда и от 8-те вида атоми и ако поради болест той излъчва вече само 5 от тях, например ще трябва да употреби лекарства, допълващи липсващите 3 други вида, за да се бори с болеста. Така радия/например в здравеца/ ще да действува върху почти всички болести, както и в/у рака, тъй като той притежава и 8-те вида атоми. Механичните удари пораждат вълни,дължините на които следват определен закон,съобразно тяхната честота.Този закон бидейки общ, като се измери дължината на вълната да се намери и нейната честота,която фактически определя самата вълна,нейната дължина. По голям динамизъм на по разреден разтвор се обяснява със същото явление на лампа с голям вакум. Междумолекулярните пространства ,ставайки все по големи, не пречат а на против улесняват атомното бомбандиране, а следователно тяхното действие и реакциите им са по-енергични. Разтворите с еднаква степен от всички тела имат една и съща дължина на атомната вълна. Но даже при огромно разреждане h на отделното тяло не се променя. Дължините на вълните на всички разтвори стават по-големи с увеличение на степента на разтвора,т.е. колкото той става по разреден. Как да си обнясним удължението на вълните.Топлината, от която медната плочка,например се разширява,причинява удължение на на вълната и от 7 на 8,5м..От топлината разтоянито м/у атомите се увеличава, тяхното бомбандиране също и резултатната вълна е по-голяма. Медта и Цинка при различни температури дават различни вълни, няма резонанс между бомбардиращите се атоми. Периодите им не съвпадат,,има неравномерно привличане,между атомите им. Поставени една в/у друга те не образуват,вълната на електричеството,поради различните периди на вибрация. Никога няма разпадане на атома . Полусферите му се поддържат привлечени помежду си ,както полукълбата на Макдебург, но когато вътрешния вакуум на съседен атом със същия период е равен на неговия собствен вакум, може да се получи удължение на средната част на спектъра му. Действието на лекарствата в/у болестите ще да се обяснява по същия начин. Топлината ще да действува в/у атомите в посока, перпендикулярно на посоката на излъчените вълни. Подобните атоми по височините на техните елипсоидни въни ще да действуват по посока на вълната, т.е. перпендикулярно на посоката на атомното бомбандиране. Проникването на атомите ще да се извършва по време на атомното бомбандиране и успоредно на излъчената вълна. Вълните на уредите за фиксиране на бомбандираните разтояния ще действуват в вертикална посока,докато другите две движения са хоризонтални. Хлорофилната функция ще да се дължи на зеления лъч и ще е едновременно от две категории.Ежедневно,през време на промяна на ХФ, в/у клетките на човека/животни и растения/ се проявява явление на фиксация на разтоянията на атомно бомбандиране,нещо като регулация на вълните два пъти в 24 часа. От друга страна мъжкото през деня е (+)на багета, докато след промяна на ХФ, става(-). За жената явлението е обратно. Логично е да разсъждаваме, че когато има излъчване на излишни протони през деня и електрони през нощта, то ще рече че в центъра има РА ядро. Ние го схващаме под формата на описания по горе атомен снаряд. Вътрешния активон/неутрон/ ще да съдържа централната част, в която се намират елипсоидите и техните тангентни цилиндри. Сферата(+) излъчва протони към север /другата(-) -електрони към юг/ в неутрона ще има вечно брауново движение на вълни,протичащи по повърхностите на елипсоидите и цилиндрите,под действието на променливото и (-) магнитно поле,намиращо се от двете страни на елипсоидите. Така РА неутронът задържа протоните(+) от едната страна и електроните(-) от другата страна.
ЛУЙ ТЮРЕН
Лекарство което може да лекува рака с определена дължина на вълната, на друга дължина може да го подсили. Такава е туята съдържаща се в ЕСБЕРИТОКС. Ако лекарството не е мерено за дължина на вълната трябва да се забрани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар