 |
„Носферату - симфония на ужаса“ е германски ням филм на режисьора Фридрих Мурнау. Направен е като филмова екранизация на романа „Дракула” на Брам Стокър. Официалната премиера е на 4 март, 1922г. в зала на Берлинската зоологическа градинa. Премиерата е планирана като мащабно социум събитие, наречено „Фестивал на Носферату”, Поканените на това събитие били задължени да спазят определен дрескод. Пред премиерно този филм обаче бива излъчен малко по-рано на 17 февруари в административната столица на Нидерландия – Хага. Тук ще вкарам един синхромистичен екстеншън:
Град Хага е първото място където се излъчва този филм, а доста години след това рок групата „Queen” пуска сингъла „Radio Ga Ga”. По една или друга случайност датата е 23 януари, 1984, което е точно 30 години преди създаването на блога ми (за тези от вас, които все още не знаят датата на „раждането” на блога ми е 23 януари, 2014). Всъщност странното име на песента се отнася до някакво известно радио по това време, което резонно се е казвало “Радио Хага”. Tова е информация, която зная от баща ми, който е голям фен на въпросната група. Та "Радио Хага" по една или друга причина бива трансформирано в "Radio Ga Ga". Нямам спомен дали във видеото към песента, което съм гледал хиляди пъти (казах вече защо), се показват сцени от филма „Носферату”, но във видеоклипа на същата група „Under pressure” се виждат доста от сцените на „Носферату”. „Under pressure” е в изпълнение на дует между Дейвид Бауи и Queen. Мисля, че щом споменавам Дейвид Бауи няма какво повече да пояснявам, ще допълня само, че когато обявиха, че Дейвид е починал, най-често въртяната песен по радиата бе точно „Under pressure”. За да станат нещата още по-объркващи ще припомня, че последния албум на Бауи се казва „Черна звезда”, коя е тази черна звезда ще разберете по-надолу. Натъкнах се на доста интересни неща покрай смъртта на Дейвид Бауи, но за тях ще пиша друга статия, за напред във времето. Прескачаме малко по-напред в тайм линията и достигаме до Lady GaGa, която според по-горното е пряк носител на архетипните идеологии зад вампира и кръвните линии като цяло, ето едно добро попадение:
„…Още като съвсем малко момиченце (Гага) записва на детския си касетофон свои изпълнения на парчета на Майкъл Джексън и Синди Лоупър, или танцува в прегръдките на баща си под звуците на The Rolling Stones, Queen или The Beatles. „Винаги съм обичала да се забавлявам, бях шокираща и превзета още от малка, такава съм и сега. Просто шоуто е в кръвта ми“, признава по-късно Гага.”
***
“..За псевдонима си певицата казва: „Всъщност не се нарекох сама Гага. Продуцентът ми ми каза веднъж, че съм много театрална, когато пея и съм на сцена. Каза ми, че съм много гага, като песента на Queen. И че му напомням на Фреди Меркюри“…”
Както казва и граф Дракула „живота е в кръвта”. Аз пък допълвам „защото фамилията, тя е важната, тя играе главната роля, тя е голямото, винаги се казва от коя фамилия си, а името, то не е важно, то не играе, то е просто „малко” ”.
През 2015 Лейди Гага участва в актьорския състав на петия сезон на успешния US сериал „Американска история на ужаса: Хотел”. Тя се въплъщава в една от главните героини - графиня Елизабет (жената на Дракула се казва така), която е прекрасно, но и смъртоносно създание, носител на древен кръвен вирус. За тези от вас, който са пропуснали този брутален шедьовър, Гага е вампир с име, което заслужава внимание, облечена в изцяло бяло. Тук изскача и друга взаимовръзка в имената: „Американска история на ужаса” е cover аналогия на “Носферату:сифмония на ужаса”. История <-> Симфония.
Нека обобщим:
Носферату, Хага -> Queen & Bowie, “Radio Ga Ga”/ “Under pressure” -> Lady Gaga
Връщам се обратно към интрото за Nosferatu. Признавам си, че още ми е малко трудно в това скачане напред-назад, но предполагам, че с времето ще свикна, so… лентата ”Nosferatu” е считана за една от най-внушителните в нямото кино. В общи линии повтаря сюжета на книгата за Джонатан Харкър (или Томас Хутер в немския вариант) и борбата му с Граф Орлок (Граф Дракула). Филмът се смята за един от първите филми на ужасите. Тъй като лентата била от шайнаджийски тип и създателите и не пожелали да плащат каквито и да е авторски права, нарекли вампира на Стокър „носферату”, а граф Дракула бил именуван „граф Орлок”. Стокър обаче се усетил и ги осъдил, съда наредил всички копия на този филм да бъдат унищожени, за наше щастие обаче се запазили няколко копия, които както се вижда са успели да пробият наложената цензура и са се запазили чак до наши дни. През 2015 г. сайта Rottentomatoes.com обявява филма за втория най-гледан филм за всички времена, което трябва да ви подсказва за какъв global imprint може да става дума, сигурно в близко бъдеще ще си татуирам обложката на филма на гърба :D
През 1994, във филма „Интервю с вампир”, благородника Луи (Брат Пит) е показан как отива на кино (вероятно през 1922, същата година, в която се състои премиерата на „Носферату”), за да гледа „Носферату” (изглеждащо почти като пародия спрямо вампирската култура, от която той самият е част), където е показана сцената със смъртта на граф Орлок.
Вчера вечерта се чудех има ли някакво значение това име Nosferatu, ама ме мързеше да търся из старите латински речници и си легнах да спа, на сутринта по време на сън ми проблесна, че може да разделя думата на срички „NOS-Fe-RA-Tu” и веднага да взема началната сричка „NOS”, което, както съм писал и в предишни мои статии е акроним на „Novus ordo seclorum”, на обратно пък е SON, в превод „син” (като рожба, а не като цвят).
Сега оставяме Носферату да си почине и преминаваме към неговото алтер его – граф Дракула (или по-точно май Носферату е алтер егото на Дракула). През годините от създаването на романа за Дракула та чак до наши дни, неговата персона присъства в повече от 200 кино продукции, на второ място, изпреварен само от Шерлок Холмс. Между другото Брам Стокър и Артър Конан Дойл са били приятели и подозирам, че идеята за баскервилското куче, Доил е почерпил от своя близък приятел.
Когато търсех инфо за филмите за граф Дракула попаднах и на нещо много смешно, през 1953 година излиза и турска версия на филма озаглавена „Drakula İstanbul'da” (Дракула в Истанбул), където ролята на Дракула се играе от плешивия Атиф Каптан. Екранизацията е базирана на новелата на Али Раза Сейфи „Войводата завоевател”, в нея Мина е прекръстена на Гюйзин. Турските филми за вампири са супер смешни, а още повече, че в оригиналната версия Дракула се бори срещу тях, което от някои гледни точки е нелепо, все едно турците да направят филм за Левски.
Tъй като продукциите са изключително много ще изброя само по-интересните за мен. Така например в трета част от трилогията „Блейд”, озаглавена „Блейд: Троицата” („Trinity” се появява доста често в архетипния образ на Дракула, както ще се обедите и по-долу), групата на вампирите се опитва да съживи техния създател – Дрейк, с помощта на който да победят хибрида Блейд. Във филма е посочено, че Дрейк е всъщност Дракула, а това е само едно от многото му имена (става дума за титли, а не за имена), с които е наричан през вековете. Казва се, че Дрейк е роден 5000 години пр.н.е. не къде да е, а в древен Шумер. Доминик Пърсел изиграва ролята на Дрейк, който три години по-късно (2007) играе във филма „Първично зло” (Primevаl), синхронизирайки отново с образа на Дрейк, в смисъл, че той е първичния живот (live<->evil), а мутанта крокодил е влечугоподобно, което се е запазило от древни времена до ден днешен, схващате нали?
През 2005 година Warner Bros правят анимацията „Батман vs. Дракула”, с това искат да ни кажат, че просто обединяват двата аспекта на вампира в един, което в света на кино е често срещано явление.
Скачаме до последното екранно проявление на графа, филма „Дракула: Неразказан”, който излиза през октомври 2014. В него Влад Цепеш III (Trinity) прави сделка с древен вампир, който да го дари със свръх сили за да успее да защити своето кралство от инвазията на турската армия. Тук отново виждаме архетипа „Primeval Drake”, но всъщност той вече е нещо различно от Влад Цепеш. Последния обаче и в тази версия на филма запазва своя законен „алхимичен брак” с другия свой аспект – прилепа (Батман). Филма беше добър на ниво FX, но като, че ли не успя да постигне това, което неговите предшестващи издания са успели. Като цяло съм достигнал до извода, че най-силен импакт в колективното несъзнавано е оставил филма „Дракула” (1992) на Франсис Форд Копола. По-надолу ще разгледам неговите различни синхроничности и не на последно място героя на граф Дракула – Гари Олдман. Фас пауза! Непушач съм спокойно.
А докато трае паузата (а уж беше пауза и трябваше да си почина? Доста нечестно спрямо себе си) нека попиша малко за мистичния „Орден на Червения Дракон”, от който граф Дракула е част. Точно в този момент обаче се сетих за една смешна случка с един мой познат, който беше супер мързелив човек, но веднъж се реши да се хване на работа и да види как се вадят парите. В един слънчев ден, между 12 и 13, когато му била обедната почивка и си мислел, че ще почива, неговия зъл ръководител му наредил „Абе Гошо, я докато почиваш вземи и смети тия дребните камъни пред плаца на сградата”, Ебахти почивката, това би смутило дори и работохолик, а нашия герой далеч не бил от тия. Това било явна заявка към неговото Аз, че работата не е за него, друх да си я работи, да е жив и здрав баща му. Хайде към червените дракони!
Предполага се, че Ордена на Червените Дракони произлиза от въоръжените сили на династията Мин. Те са били своего рода таен орден, който се борел срещу различните нашественици като манджури (като “Манджурския кандидат”) и йезуити. Всичко изглеждало да е под контрол, когато през 19-ти век по време на опиумните войни, фамилия Ротшилд превземат контрола над Китай. Червените Дракони са принудени да се покрият и да действат задкулисно, маскирани като „Тайното общество на Осемте Триграми” (отново имаме Trinity). По-късно те се опитват да вдигнат въстание срещу йезуитите и фамилия Ротшилд.
Фамилиите на Червения Дракон произлизат от светло поляризираната фракция на драконианска раса (Алфа Дракон?). Тяхната задача е да победят техните вечни врагове – йезуитите (хибриди отАндромеда/Орион) и Ротшилд (Орионските черни магьосници). Червените Дракони са храбри защитници и пазители на правосъдието.
Трябва да се знае, че днес Червените Дракони не са просто някакви войници на Императора на династията Мин. Те са поддържани от силно напреднали технологии и имат достъп до значително количество бойна сила… Също така техните компютърни специалисти са достатъчно добри, за да успеят да „рестартират” световната финансова система с натискането на един бутон, ако възникне необходимост от това (SP: в този ред на мисли, силно препоръчвам да изгледате хакерския сериал „Mr. Robot”, който на 101% промотира (и демонстрира) абсолютно същата agenda). Те имат собствени планове за нечестивата четворка, фактически те са тайната сила зад руския Президент Владимир Путин, OMFHS!
I`m Vlad :)
Don`t ya see the relation: ВЛАД Цепеш <-> ВЛАДимир Путин
Не, не твърдя, че Владимир Путин е вампир, просто виждам „случайността” в съвпаденията на имената, и не на последно място факта, че в момента Русия е в силно неприятелски отношения с Турция. Спомняте си срещу кого се биеше граф Дракула? Не? Ами гледайте първите 5 минути на „Дракула” (1992). Историите се повтарят ли повтарят. Сега вече може да видим к’ви ги дърви Гари Олдман, който не зная дали е повече Дракула или е повече Батман? Какво ще кажете? :)
Преди да се впуснем в този second synchro trip, нека да кажа и две думи за автора на романи на ужасите Брам Стокър. Роден през 1847 г., той е третото дете от 7 деца в семейството на Ейбрахам и Шарлот Стокър. През 1890 г. излиза първата му по-известна книга – „The Snake’s Pass”. Няколко години по-късно се запознава с унгарския турколог, пътешественик и писател Армин Вамбери. Смята се, че вдъхновение за „Дракула” са били мрачните истории на Вамбери за карпатските планини. Макар книгата да има успех, тя нашумява години след неговата смърт. Стокър публикува и още два по-известни романа на ужаса – „The Lady of the Shroud” и „The Lair of the White Worm”. През 1988 „Леговището на белия червей” е филмиран, интересното в него е, че вече образа на граф Дракула е изцяло феминизиран, където Хю Грант играе лорд Джеймс Д’амптън, основен антагонист на вампира.
Абсолютно съм убеден, че бащата на Стокър изобщо не е подозирал, че неговото име ще стане нарицателно в хорър жанра, в частност вампирските саги чак да наши дни. За пример:
В „Дракула” (1992) на Франсис Форд Копола, професор Ейбрахам Ван Хелзинг (Антъни Хопкинс) се бори срещу граф Дракула. 10 години по-късно Хопкинс изграва впечатляваща роля във филма „Червения Дракон”, който де факто е част от поредицата за психопата д-р Ханибал Лектър. Това е третия филм от поредицата за Ханибал (Trinity).
Във „Ван Хелзинг” (2004) с участието на Хю Джакман и Кейт Бекинсейл, също имаме този модел – ученият Ван Хелзинг срещу графа и неговите невести. Малко по-рано (2003) до 2012, Кейт Бекинсейл в ролята на Selene участва в една от най-епичните квадрилогии на тема „вечната борба между вампири и върколаци” – Подземен свят.
„Ейбрахам Линкълн: ловеца на вампири” (2012) е продуциран от Тим Бъртън, който е режисьор на изключително мрачни и чудати филми като „Бийтълджус” и „Едуард с ножицитите” (където Уинона Райдър си партнира с Джони Деп). Нашумява като режисьор на няколко блокбъстъра, между които „Батман“, „Батман се завръща“ и „Слийпи Холоу". Както може да предположим един от аспектите на вампира е точно прилепа, които в случая синхронизира с образа на Батман. Бъртън е спечелил две награди „Оскар“, три награди „БАФТА“ и пет награди „Сатурн“*.
Може би идеята за това име „Ейбрахам Линкълн: ловеца на вампири” е съвкупност от името на бащата на Стокър и 16-тия Президент на САЩ. Но така или иначе името на бащата се съдържа в това на Президента, който е под номер 16, което можем да редуцираме отново до 7. Факт е, че Брам Стокър е бил в близки приятелски отношения с 25-тия Президент – Теодор Рузвелт.
След смъртта си Стокър се утвърждава като важна фигура в литературата. Образът на Дракула е многократно използван в различни телевизионни, литературни и кино продукции. На негово име Асоциацията на писателите на хоръри учредява годишната литературна награда за хорър "Брам Стокър".
В „Дракула” (1992) участие взимат едни от най-известните артисти - Киану Риивс, Уинона Раидър, Моника Белучи, Антъни Хопкинс и Гари Олдман. Тъй като тази синхронишка е за самият граф Дракула, то и резонно главния персонаж, с който ще се занимаем да е актьора зад ролята на граф Дракула – Гари Олдман. Преди това обаче, нека да спомена и нещо друго:
Героя на Киану Рийвс е годеник на Мина (Уонона Райдър), по настояване на своят шеф, той заминава за Трансилвания, където да сключи сделката на живота си. Малко след като се озовава там, се оказва, че е в плен на граф Дракула, в секс ласките на неговите три невести-вампири (тук за пръв път Киану се залюбва със своята Тринити), едната от тях е Моника Белучи. Тя заедно със другите бавно източват неговата кръв, това е цената, която трябва да плати, понеже графа на няколко пъти highlight-ва, че „кръвта е живота”. Според мен точно този е бил момента, в който Киану изиграва своята инициация в даден таен орден (в случая този на червения дракон), нали не забравихме, че нещата ни се показват така, както са в действителност. С риск да се отклоня още малко, ще припомня, че Киану има и други срещи с Моника Белучи - филма „Матрицата: Презареждане”, където тя отново желае нещо от него а именно „така както би целунал Тринити”. Т.е. вампирската целувка между тях двамата трае точно 11 години (периода между „Дракула” (1992) и „Матрицата: Презареждане” (2003)). Май тук трябва да спомена факта, че 2 години по рано (9) Киану и Моника, че дори и Уинона Райдър имат още една междинна среща – филма „Личният живот на Пипа Лий”, който лично не съм гледал.
 |
Така без да насилваме нещата получихме модел на любовните сцени между Киану и Моника, който изглежда така „9/11”, това разбира се не означава, че е some kind of conspiracy.
Вeроятно винаги сте се чудили какво толкова му е специфичното на това „11” и винаги сте виждали дуалния му модел и т.н., това са верни неща, но нека допълним всичко това с още едно уникално твърдение за „11”. На английски думата е „ELEVEN”, което така написано не значи нищо друго освен „ЕДИНАДЕСЕТ”, само, че ако го изпишем така „EL-EVEN” веднага става ясно, че „EL” в превод значи „божествен”, за пример: „Queen ЕL-izabeth”. Има само още една цифра, която съдържа „EVEN” и това както се досещате е 7 (SSS-EVEN). Moже да премина и в сферата на идиотската абстракция и да заявя, че „ЕL-EVEN” може да означава и акроним за „Райската (божествена) градина” – EL-(H)E(A)VEN / SSS-(H)E(A)VEN. Досещам се, че Бионсе имаше една песничка озаглавена „7/11”.
Уинона Райдър в началото на филма е представена като принцеса Елизабет, жена на граф Дракула, тя се самоубива, след което се реинкарнира като Мина, годеницата на Джонатан Харкър (Киану Рийвс). Сихромистично погледнато, това е същото като във филма „Пътят на Юпитер”, където Кралицата бива убита, а в последствие се инкарнира тук на планетата Земя като обикновеното момиче Юпитер Джоунс, което в последствие ще разбере какво е в действителност.
Старият Гари**
С филма „Дракула”, Гари Олдман печели награда "Сатурн"*, и още два пъти е номиниран за нея. Героя му е член на Ордена на Червения Дракон, където той защитава името Христово, след като подлите турци пращат лъжливо писмо на жена му тя се самоубива, това подтиква Дракула да въстане против църквата, която де факто е и Ордена. И така от борец против "злото", той се превръща в злото (полярните залитания в една инкарнация, които неимоверно ще доведат до заветния Баланс). За този филм печели награда "Сатурн" (като още два пъти е номиниран за нея за другите си филми) Много хора свързват името "Сатурн" със сатанизма, което от тая страна силно резонира с образа на граф Дракула. От друга страна Сатурн е бог на земеделието (в гръцката митология Кронос). Името му идва от латинското satus или satio (сеене), което напълно препокрива някои теории за инженирането на човешката раса от генетичните учени по произхода на Империите Орион и Сириус. Не случайно точно принц ЕА "засява" душата у звяра. Така идва ред на популярната английска поредица от седем книги - "Хари Потър".
Нека видим герба на училището за магия и вълшебство „Хогуортс“:
 |
Ясно виждаме символите му, като най-отгоре са ЛЪВ и ЗМИЯ (Сириус и Орион), а по-долу има Язовец (символ на мъдростта) и Феникс (символа на възнесението/възкресението, запазена марка на Кралицата на Орион, това полага основите на филма "Игрите на глада", където феникса е сойката-присмехулка, а Катнис е физическото проявление на това (облечена в изцяло червено на последната част). Дори в хепталогията "Хари Потър" петия (V) филм е "Ордена на Феникса", което отново резонира с "Игрите на глада". "H" като heptalogy, което се намира в средата на герба е главната буква на името на училището, обаче много добре пасва и с числото 7, за това кой се асоциира с това число може да прочетете по-подробно тук.
В три части на "Хари Потър" (2005 - 2008), Гари Олдман играе героя Сириус Блек (Черния Сириус).
През 2008 година играе Джим Гордън в "Черния рицар", част от поредицата за Батман. Мисля, че е излишно, но героят му е изцяло в черно.
През 2010 отново играе Сириус Блек в Хари Потър. Това име прави директна връзка със последния албум на Дейвид Бауи “Black Star” (Черна Звезда), now you know!
Във филма от 1985 „Lifeforce” (1985) става дума за вампирска раса, която идва от далечния космос за да завладее Земята, техния лидер е жена, която директно, както Ана от “V” и др., прави заявка за възвръщането на личната си собственост.
Сега малко снимки, синхронизиращи с идеята за Ордена на Червения Дракон:
Гари Олдман в "Дракула" (1992) на Франсис Форд Копола
Антъни Хопкинс в ролята на д-р Ханибал Лектър
"Дамата в червено" от филма "Матрицата" с Киану Рийвс. Често наричана "Дявола"
Лейди Гага, самият Дявол
Карелен, драконоподобния, който е посрещнат от 2 деца в сцена от мини сериала "Краят на детсвото"
Баба Лизи II като млада с две деца, които и носят воала
Катнис от "Игрите на глада"
* Сатурн за най-добър актьор (на английски: Saturn Award for Best Actor) е една от категориите на наградите Сатурн, връчвани ежегодно от Академията за научнофантастични, фентъзи и хорър филми. През 1992 на 19-тите награди „Сатурн”, филма „Дракула” печели най-много номинации за награди (10) и най-много награди (5).
** Oldman в превод от английски означава "стар човек".
Баба Лизи II като млада с две деца, които и носят воала
Катнис от "Игрите на глада"
* Сатурн за най-добър актьор (на английски: Saturn Award for Best Actor) е една от категориите на наградите Сатурн, връчвани ежегодно от Академията за научнофантастични, фентъзи и хорър филми. През 1992 на 19-тите награди „Сатурн”, филма „Дракула” печели най-много номинации за награди (10) и най-много награди (5).
** Oldman в превод от английски означава "стар човек".
Няма коментари:
Публикуване на коментар