Душата, природата и Бог-Свами Вивекананда (за душата и егото)

 

Когато Кришна казва "Изостави всички религии и просто ми се отдай, аз ще те избавя от греховните реакции" означава, че се изоставят религиите, но индивидът НЕ тръгва по пътя на егото и прищявките си, а напротив- към царството на Бога. 

Пчелата Кришна Мадхусудана: Аз съм в сърцето на всяко същество. "На всички същества аз съм душа, Гудакеша, в самото им сърце пребивавам аз. Аз съм тяхното начало, аз съм средата и края на всички същества също съм"   

                 

Индийската Bee богинята - Bhramari Деви.Деви получава името си от думата Bramari , което означава "Пчелите" на хинди. Bhramari Деви пребивава вътре в сърдечната чакра и излъчва бръмчене на пчели, наречени "Bhramaran". По същия начин, звукът на Bee бръмчене е пример за подражание в ведически песнопения и бръмченето на пчелите представлява съществен звук на Вселената.

Нервна дейност, ориентация и сигнализация при пчелите/Танц на пчелите

Имаме три реалности. Първо, природата, която е безкрайна, но изменчива. Цялата природа е без начало и без край, но в границите на многообразните промени. Тя е като река, която тече надолу към морето в продължение на хиляди години. Това винаги е същата река и все пак тя се изменя с всеки изминал миг, и нейните частици вода променят положението си постоянно. След това имаме Бог, който е неизменен и е Владетелят на вселената; и накрая душата, която е неизменна и вечна като Бог, но е под Негова власт. Едното е господарят, другото слугата, а третото е природата.Бог е причината за сътворението, съществуването и разрушението на вселената. За да бъде породено следствието, причината трябва да е налице. И не само това, а причината трябва да се превърне в следствието. Чашата е създадена от определени материали и определени сили, които е използвал нейният създател. В чашата присъстват тези сили плюс материалите. Използваните сили са се превърнали в сили на слепване и ако те изчезнат, чашата ще се разпадне на парчета; материалите също, без съмнение, присъстват в чашата. Само тяхната форма се е променила. Причината се е превърнала в следствие. Винаги когато видите някакво следствие, вие можете да достигнете до неговата причина, тъй като причината се проявява в следствието. Ако Бог е причина за вселената, а вселената е следствие от Бог, от това следва, че Бог е станал вселената. Ако душите са следствието, а Бог е тяхната причина, това означава, че Бог е станал душите. Следователно всяка душа е част от Бог. “Както от буйния огън изскачат безчетен брой искри, така цялата тази вселена на душите е произлязла от Вечния.” Човек започва да открива, че ако Бог е причина за вселената, а тя – Неговото следствие, тогава Самият Бог би трябвало да е станал вселената и душите, а човекът е една частица от онова, на което Бог е цялото. Ние сме малки същества, искрици от огромния огън, а цялата вселена е проявление на Самия Бог. Това е следващият етап. На санскрит той се нарича Вишищадвайта. Също както аз имам това тяло, което обвива душата, и душата живее във и чрез него, така и цялата тази вселена от безкрайни души формира образно казано, тялото на Бог. Когато настъпи период на инволюция, вселената става все по-фина и по-фина, но въпреки това тя си остава тялото на Бог. Тя продължава да бъде тялото на Бог и когато дойде време за грубото проявление. Точно както човешката душа е душа на човешкото тяло и на ума, така Бог е Душата на всички души. В първото гледище, това на дуализма, всеки от нас е индивид вечно отделен от Бог и природата. Във второто ние сме индивиди, но не сме различни от Бог. Ние сме като малки частици, които се носят в една обща маса, и тази маса е Бог. Всички сме в Него и сме Негови части и следователно сме Едно. Въпреки това, между човек и човек, между човек и Бог има строга индивидуалност – ние сме отделни и все пак не сме отделни.След това идва един още по-дълбок въпрос. А той е: може ли безкрайността да има части? Какво искаме да кажем като говорим за частите на безкрайността? Ако поразмислите, ще видите, че това е нещо невъзможно. Безкрайността не може да бъде разделена, тя винаги си остава безкрайна. И не може да има две безкрайности. Ако предположим че има, ще видим че едната би ограничила другата и тогава двете биха били крайни. Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото съзнание, което ние наричаме човешка душа.

               

Всички, които от надменност и егоизъм се подлагат на тежки въздържания и покаяния, непрепоръчани в писанията; които са подтиквани от похот и привързаност; които са глупави; които измъчват материалните елементи на тялото, а също и Свръхдушата в него, трябва да бъдат приемани за демони. 

“Както въплътената в това тяло душа непрекъснато преминава от детство към младост и от младост към старост, така в момента на смъртта тя преминава в друго тяло. Личност, която е уравновесена, не се смущава от такава промяна” (БГ 2.13.). Всяко живо същество е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя. Въпреки че духовната душа вътре в тялото е една, тя не претърпява промяна. При смъртта тази индивидуална душа сменя тялото си и се преселва в друго тяло. Отделните частици на Върховния (душите) съществуват вечно (санатана); дори и след освобождението си индивидуалната душа остава същата – частица от Бога. Но веднъж освободена, тя живее вечен живот в блаженство и знание в присъствието на Божествената Личност. Свръхдушата (Параматма) присъства във всяко индивидуално тяло; тя е различна от индивидуалното живо същество. “... В несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) не настъпва промяна” (БГ 2.16.). Човешкото тяло подлежи на промяна, то не е трайно. Но нематериалната, безтелесна душа съществува вечно, като остава същата независимо от промените на тялото и ума. Това е разликата между материята и духа. Природата на тялото се променя винаги, неизбежно, а душата е вечна, т.е. безсмъртна. “Това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи вечната душа” (БГ 2.17.). Истинската природа на душата, която се разпростира из цялото тяло (без да има конкретно седалище в него), е безсмъртието, неунищожимостта на живота. Във всяко тяло е въплътена една индивидуална душа и белег за присъствието й е усещането на индивидуалното съзнание. Духовната душа като индивидуална частица е духовен атом, по-малък от материалните атоми, и тези духовни атоми са неизброими. Съзнанието се дължи не на определено количество от някаква материална комбинация, а на духовната душа. Без съзнание тялото е мъртво.
“Себето не убива и не може да бъде убито” (БГ 2.19.). Живото същество не може да бъде убито поради духовната си природа. Това, което бива убивано, е само тялото. “За душата няма нито раждане, нито смърт. Тя не е започвала да съществува, тя не започва да съществува и няма да започне да съществува. Тя е неродена, вечна, вечно съществуваща и първоначална” (БГ 2.20.). В качествено отношение безкрайно малката откъсната от Върховния Дух частица е едно с Върховния, Бога. Тя не претърпява промени като тялото. Душата е неродена, според индуизма, но понеже тя приема материално тяло, тялото се ражда. Душата, която е в него, нито се ражда, нито умира. За всичко, за което има раждане, има и смърт. И тъй като душата не се ражда, следователно за нея няма минало, настояще и бъдеще. Тя е вечна, винаги съществуваща и предвечна. Душата никога не остарява, както става с тялото. Промените в тялото не засягат душата. Душата не създава също така и странични продукти. Страничните продукти на тялото – децата – са също различни индивидуални души; чрез приемането на конкретно тяло те се появяват като деца на определен човек. Тялото се развива поради присъствието на душата, но душата не създава поколение, нито се променя. Душата е пълна със знание, тя е носител на съзнание, което никога не угасва. Следователно съзнанието е белег на душата. Но то е различно от съзнанието на Бога, понеже Върховното съзнание е всезнаещо. “Душата е неразрушима, вечна, неродена и непроменяща се” (БГ 2.21.).

                  

"Само изглежда, че всичко се плаща с пари. В действителност всичко ценно в живота се плаща с парченца от душата"

Вечността и безсмъртието на човешката душа в учението на индуизма се потвърждава и от друг авторитетен източник на вероучението – “Брахма-сутра”, с коментарите на Шанкара Ачаря. “Индивидуалната душа няма произход, защото в Упанишадите не се споменава за такъв и защото от тях (и по други причини се знае за) нейната вечност” (Брахма-сутра, С., 1992, с. 380, II.3.17.). Душата е индивидуално живо същество, тя няма произход. Ведическите текстове утвърждават, че индивидуалната душа е безсмъртна. А от това следва, че тя няма рождение и е неизменна, че тя е Самият неизменен Брахман, който съществува като “аз”-а на индивидуалното живо същество, и че душата и Брахман са едно. “Индивидуалното същество не умира” (Чх. VI.11.3.); “Нероденото “аз” е непреходно, безсмъртно, всевечно, безстрашно и е Брахман (безкрайно)” (Бр. IV.4.25.); “Нека изявя Своето име и форма, като стана индивидуална душа” – казва Върховният, Брахман (Чх. VI.3.2.); “Аз съм Брахман” – откликва човешката душа (Бр. I.4.10.). “Единното Божество остава скрито във всички същества; Той е всепроникващото и най-съкровеното Аз на всички същества” (Шв. VI.11.). Така както пространството е разделено на различни обеми (делви, грънци и др.), така и в Брахман съществува разграниченост благодарение на ограничаващи елементи като интелект и други. Това се потвърждава и от текстовете: “Аз-ът наистина е Брахман и се отъждествява с интелекта, с манас (ума), с жизнената сила, с очите и ушите” (Бр. IV.4.5.)., и други подобни, които показват, че въпреки неизменността и единството на индивидуалната душа със Самия Брахман, все пак тя се отъждествява с различни неща като интелект и т.н. 

Кришна е познаващ всичко, защото Той не вижда отвън но отвътре навън. Gopinathji вижда мотивацията, намеренията и аспирация в нашето сърце.

“Аз-ът е наистина неизменен и неразрушим. Той просто се разделя с материалното” (Бр. IV.5.14.). Самият Брахман се изявява неизменно като индивидуална душа. Наличието на ограничаващи условия определя разликата между Брахман и индивидуалната душа; душата представлява единство с върховната “Аз” в резултат от отричане на всичко светско.
“Именно затова (че няма раждане и смърт) душата е вечно съзнаваща” (БС II.3.18). Душата е надарена с вечно съзнание. Тя няма произход, а е единствено Самият върховен Брахман, който остава непроменен и в същото време (благодарение на връзката си с ограничителните условия) Той съществува като индивидуална душа. Вечността на съзнанието не означава нищо друго освен доказателство за безсмъртието на душата. “Индивидуалните души са част от Бога...” (БС II.3.43.). Всички индивидуални души са Брахман, който е влязъл в човешкото тяло и органите, създадени с определено име, форма и функции. “Човек става безсмъртен, щом е познал Премъдрия, който, след като е създал всички имена и форми (и като е влязъл в тях), продължава да ги пресъздава (т.е. да ги използва)” (Тай. А III.12.16.). Тази идея се потвърждава и от ведически текстове като: “Той единствен вижда всичко” (Бр. III.7.23.).

http://41.media.tumblr.com/1a522da0ec6ff29f8a7bec2b2eca8ba3/tumblr_ndsjvlPFGU1svp2b2o6_500.jp
Тази човешка форма на живот е предназначена за развиващите любов към Бога.

Индуизмът рисува и колоритни образи на живота в отвъдния свят, включвайки в панорамата на невидимата реалност персонажи от многолюдния си пантеон от божества (330 млн. на брой!): “Яма (богът на смъртта – б.а.) беше първият, който ни намери в нашата обител – място, което никога не може да бъде отнето, където са отминали нашите древни праотци; всички, които се раждат, отиват там по този път, но всеки по своему. Виж се с праотците, посрещни Яма, получи изпълнение на своите желания на най-високото небе, избави се от недостатъците, придобивайки своето ново жилище и възсъединявайки се със сияещото тяло” (Риг-Веда 10.14.2,8). “Златната пуруша (индивидуалната душа – б.а.), самотният гъсок... Охранявайки чрез жизненото дихание невисокото гнездо, безсмъртният, излизайки от гнездото, той – безсмъртният – отива където пожелае” (Брихадараняка упанишада 4.3.11-14,35).

           

https://bcss2013.files.wordpress.com/2014/07/quotes-by-srila-prabhupada-on-life-and-matter1.jpg
Животът не идва от материята. Материята се генерира от живота. Наука на себереализацията, Шрила Прабхупада 

Ишвара (Всевишният) защитава вярващия от бремето на земното съществуване и пак той “го спасява от океана на смъртта” (БГ ХII,7), от вечното колело на преражданията (сансара). В “Бхагавад-Гита” състоянието на освобождение се разбира като отхвърляне оковите на двойнствеността: изчезва преградата, която отделя личността от Божеството или от природата. Целта според “Гита” се постига преди всичко с помощта на бхакти (чистата любов и преданото служение на Бога) – последователите на Бхагавад (Кришна) го почитат, “освободени от двойнствеността” (БГ VII, 28). Ведическите представи з арая и ада също намират място в учението, изложено в “Бхагавад-Гита”. Подчертава се, че лошите постъпки водят до проваляне в бездната на мрака и страданията. “Трояки са дверите на преизподнята (нарака), която погубва човека: похот, гняв, алчност. Тези три е редно да се изоставят” (БГ ХVI, 2. Раят (сварга) бива изобразяван като обител на радостта, в която пребивават боговете. Добрите дела отвеждат вярващия в “небесния свят”, но след като изразходва добродетелите си, той се завръща в земното лоно. Идеята за рай и ад има връзка с цялостното учение на “Гита” за превъзходството на освобождението (мокша) над райското блаженство, обещавано от Ведите. Раят може да бъде постигнат още по време на земния живот, ако последователят на индуизма следва пътя на истината и Божественото служение: “Погледни! Няма различия между световете на смъртните и боговете! Когато говориш истината – това е светът на боговете; е когато (говориш) неистина – светът на смъртните. Добри дела – ето ти рая, скверни дела – това е адът; свидетел си Ти, о, Господи” (Басаванна, Вакана 239). От друга страна, мъките в ада не са вечни – те носят преди всичко възпитателно, пречистващо въздействие: “Изпитал в съответния порядък тези мъчения..., той отново се завръща тук (в материалния свят, на Земята – б.а.) очистен” (Гаруда пурана 3.49-71). Идеалът на “Бхагавад-Гита” за съвършен земен живот, устремен към безсмъртието (разбирано като освобождение от цикъла на мъчителните телесни въплъщения и съединяване с Бога), е преданото служение на Всевишния – Кришна: “Като се отдават на предано служение на Господа, великите мъдреци, т.е. преданоотдадените, се освобождават от резултатите на работата в материалния свят. По този начин те се освобождават от кръговрата на раждане и смърт и постигат състояние, неподвластно на никакви страдания (защото се връщат обратно при Бога)” (БГ 2.51).

Всяко живо същество - независимо от това дали той е човек, полубог, животно, птица, пчела - е неделима част от Бога, Върховната Личност.

Свръхдушата г. Върховната Личност, е източник на светлина. Бхагавад Гита 13.18, Шрила Прабхупада

Всеки се стреми към Кршна, защото Той е Свръхдушата на всички индивидуални души.
Шримад Бхагаватам 09.10.21,
МИСЛИ ФОРМИ 1


МАХА-МАНТРА/ХАРЕ КРШНА - ХОРО КРЪШНО

Думите "Харе Кришна" са част от мантрата, съставена от санскритските имена на Бог Вишну - "Хари"/БААЛХАРА, "Кршна" и "Рама"/БААЛАРАМА. И трите имена се съдържат във Вишну сахсра нама.Според Бхактиведанта Свами Прабхупада, Кришна и Рама се отнасят до самия Бог и означават "този, който е всепривличащ", "източникът на цялото удоволствие", името идва от българското кръшна,... снага, Кршна, /всепревличаща/докато Хара се отнася до "енергията на Бога/КИ на БААЛ/. Думата "Хара/Харо/Хоро", е обръщение към енергията на Бога, а думите "Кришна" и "Рама" са обръщения към самия Бог. Както е известно Шри Рама е роден в Тракия.