Каква е целта на живота?

Каква е целта на живота? Този свят ли е целта на живота? И нищо повече? Трябва да бъдем това, което сме и нищо повече? Трябва ли човекът да бъде само машина, която се движи гладко без никаква засечка? Само неговите безбройни страдания ли са всичко, което може да има той и не иска ли нещо повече?

Най-висшият сън на много от религиите е този свят... Повечето хора мечтаят за времето, когато няма да има болести, страдания, бедност и нещастие от никакъв вид. Те ще си прекарват добре през цялото време. Следователно практическата религия просто означава: “Изчистете улиците! Направете го добре!” Виждаме как всички се радват на това.

Радостта ли е целта на живота? Ако беше така, тогава би било огромна грешка изобщо да се става човек. Кой човек може да се наслаждава по-силно на храната, отколкото едно куче или една котка? Идете в зоологическата градина и вижте как [хищниците] оглозгват месото от костите. Върнете се обратно и станете птица!... Каква грешка да се става човек! Напразно са минали годините ми – стотици години (от предишните животи) на борба – само за да стана човек на сетивните удоволствия.

Така че забележете до какво води обичайната теория за практическата религия. Благотворителността е велико нещо, но в момента в който кажете, че тя е всичко, рискувате да станете материалисти. Това не е религия. То не е по-добро от атеизма – дори е малко по-лошо... Вие християните, не сте ли открили в Библията нищо друго, освен да работите за другите хора и да строите болници?.. Идва тук един дребен търговец и започва да обяснява как Исус би държал магазин! Но Исус нито би държал салон, нито магазин, нито пък би редактирал вестник. Този вид практическа религия е добра, не е лоша; но това е само детската градина на религията. Тя не води никъде... Ако вие вярвате в Бог, ако сте християни и всеки ден повтаряте, “Да бъде волята Ти”, само си помислете какво означава това. Във всеки момент вие казвате, “Да бъде волята Ти”, а всъщност имате в предвид, “Да бъде моята воля изпълнена от Теб, О Боже.” Безкрайният върши Своите собствени дела. Но и Той греши, и вие и аз ще поправим това! Архитектът на вселената ще бъде научен от дърводелците! Той е оставил света като една мръсна дупка, а вие ще го направите красиво място!

Каква е целта на всичко това? Могат ли сетивата някога да бъдат целта? Могат ли радостта и удоволствието някога да бъдат целта? Може ли този живот някога да бъде целта на душата? Ако е така, по-добре умрете още в този миг; не искайте такъв живот! Ако участта на човека е тази – той да бъде само една съвършена машина, това просто би означавало, че ние ще се върнем обратно към дърветата, камъните и предметите. Да сте чули някога крава да каже лъжа или да сте видели дърво да открадне? Те са съвършени машини. Не грешат. Живеят в свят, където всичко е завършено...

Какъв тогава е идеалът на религията, ако практическата [религия] не може да бъде това? А тя със сигурност не може да бъде. За какво сме тук ние? Тук сме за свобода, за познание. Ние искаме да знаем, за да станем свободни. Това е нашият живот: един универсален вик за свобода. Коя е причината, поради която... растението израства от семето, преобръщайки почвата и издигайки се до небесата? Какво е приношението на слънцето към земята? Какво е вашият живот? Същата борба за свобода. Природата се опитва през цялото време да ни потисне, а душата иска да изрази себе си. Борбата с природата продължава. Много неща ще бъдат пречупени и прекършени в тази борба. Това е вашето истинско нещастие. Големи маси от прах и кал трябва да бъдат вдигнати на бойното поле. Природата казва, “Аз ще победя.” Душата казва, “Аз трябва да бъда победителят.” Природата казва: “Чакай! Ще ти дам малко удоволствие, за да млъкнеш.” Душата се радва за малко, бива заблудена за кратко, но в следващия момент [отново започва да крещи за свобода]. Усетили ли сте вечния вик, който продължава от векове в гърдите на всеки човек? Заблудени сме от бедността. Ставаме богати и се заблуждаваме с богатство. Невежи сме. Започваме да четем и учим и биваме заблудени от познанието. Нито един човек никога не остава удовлетворен. Това е причината за нещастието, но то също е причината и за всички благословии. Това е сигурният знак. Как можете да бъде удовлетворени от този свят?... И ако утре този свят стане раят, ние пак ще кажем, “Махни това. Дай ни нещо друго.”

Безкрайната човешка душа никога не може да бъде удовлетворена от нищо друго, освен от самата Безкрайност... Безкрайното желание може да бъде удовлетворено само от безкрайното познание - нищо по-малко от това. Световете ще дойдат и ще си заминат. И какво от това? Душата живее и нараства вечно. Световете трябва да дойдат в душата. После ще изчезнат в душата като капки в океана. И този свят да е целта на душата! Ако имаме здрав разум, не можем да бъдем удовлетворени, независимо че това е била основната тема на поетите от всички времена, винаги казващи ни да бъдем доволни. И въпреки това, все още никой не е бил удовлетворен! Милиони пророци са ни казвали: “Бъдете доволни от жребия си”; поетите си пеят. Ние сме си казвали, че трябва да сме тихи и доволни, но все пак не сме. Замисълът на Вечния е такъв, че в този свят няма нищо, което да удовлетвори моята душа, както няма и в небесата отгоре, нито пък долу. Пред желанието на моята душа, звездите и световете, горни и долни - цялата вселена - са само една омразна болест и нищо повече. Това е смисълът. Всяко желание е лошо, освен ако смисълът му не е този, освен ако вие не разберете истинското му значение, неговата цел. Цялата природа, чрез всички свои атоми плаче за едно нещо – свободата’.

Свами Вивекананда, "Практиката на религията"



***

‘Където е Бог, там няма другиго. Където е светът, там Го няма Бог. Тези две никога няма да се обединят. [Като] тъмнината и светлината. Това съм разбрал аз от християнството и от живота на Учителя (Христос). Не е ли това и будизмът? Не ли и индуизмът? Не е ли мохамеданството? Не е ли това учението на всички големи мъдреци и учители? Какъв е светът, от който трябва да се откажа? Той е тук. Аз го нося целия със себе си. Това е моето собствено тяло. Само заради това тяло аз вдигам ръка доброволно срещу своите събратя, просто за да го поддържам хубаво и да му доставя малко удоволствие; [само заради това тяло] аз наранявам другите и правя грешки...


***

Всички вие сте материалисти, понеже вярвате, че сте тялото. Ако някой ме удари силно с юмрук, казвам, че аз съм бил ударен. Ако ме блъсне, казвам, че аз съм бил блъснат. Ако не съм тялото, защо трябва да казвам това? Но ако (само) кажа, че съм духът, това ще бъде същото. Точно сега съм тялото. Превърнал съм себе си в материя. Затова трябва да се откажа от тялото, за да се върна при онова, което наистина съм. Аз съм духът – душата никакво оръжие не може да прободе, никакъв меч не може да разсече, нито огън да изгори, нито въздух да изсуши. Нероден и несътворен, без начало и без край, безсмъртен, без рождение и вездесъщ – ето това съм аз; и цялото нещастие идва само защото мисля, че тази малка буца пръст съм аз. Идентифицирам себе си с материята и понасям всички последствия от това.

Практическата религия означава да идентифицираш себе си със Себе си. Спрете тази погрешна идентификация! Колко далеч сте напреднали в това? Може да сте построили две хиляди болници, петдесет хиляди пътища, и все пак какво от това, ако не сте осъзнали, че сте духът? Умирате от кучешка смърт, със същите чувства, с които умира кучето. Кучето вие и скимти, защото то знае, че е само материя и ще бъде разложено.

Знаете, че има смърт, неизбежна смърт – във водата, във въздуха, в двореца, в затвора – смърт навсякъде. Кое може да ви направи безстрашни? Когато осъзнаете, че вие сте безкрайният дух, безсмъртен и без рождение. Него огън не може да изгори, оръжие да убие, отрова да нарани. Но помнете, че това не е само теория. Не е само четене на книги... [Не е само папагалско повтаряне.] Моят стар Учител казваше, “Много е добре да учиш папагала да казва, ‘Боже, Боже, Боже’ през цялото време; но щом дойде котката и го сграбчи за шията, той забравя всичко това.” [Вие може] да се молите през цялото време, да изчетете всички писания на света и да почитате всички богове, които съществуват, [но] докато не реализирате душата – няма свобода. Не приказки, теоретизиране и спорове, а реализация. Това наричам аз практическа религия.



***

Освен безкрайния дух, всичко останало се променя. Навсякъде е водовъртеж от промени. Никъде не съществува постоянство, освен във вас самите. Там се намира безкрайната, неизменна радост. Молитвите, церемониите и всички останали форми на поклонение са просто детските градини на медитацията. Вие се молите, правите някакво приношение. Съществувала е определена теория, че всичко това събужда духовната сила на човека. Използването на различни думи, цветя, изображения, храмове и ритуали като развяването на светлини, (наистина) довежда ума до това състояние, но то самото е винаги в човешката душа и никъде другаде. Всички го правят (т.е. медитират); но го правят несъзнателно – правете го съзнателно. Това е силата на медитацията. Цялото познание което имате – как е дошло то? Чрез силата на медитацията. Душата е разбила на пяна познанието от своите собствени дълбини. Какво познание е съществувало някога извън нея? Накрая тази сила на медитацията отделя нас от тялото и тогава душата узнава себе си такава, каквато е – несътвореното, безсмъртно и неродено същество. Край на нещастието, край на преражданията на тази земя. [Душата узнава себе си като] вечно съвършена и свободна’.

Свами Вивекананда, "Практиката на религията"



***

‘Йогинът казва, че трябва да достигнете до корена на всичко. Защо има нещастие в света? Той отговаря: “Всичко това е нашата собствена глупост, тъй като не владеем добре своите собствени тела. Това е всичко.” Той ни посочва средствата, чрез които нещастието може да бъде [преодоляно]. Ако можете да победите тялото си, цялото страдание на света ще изчезне. Всяка болница се моли в нея да идват все повече и повече болни хора. Всеки път когато помислите да направите някакво благотворително дело, вие помисляте също, че има някой просяк, който да приеме вашето милосърдие. Ако кажете, “О Боже, нека светът бъде пълен с милосърдни хора!” – вие имате в предвид, нека светът бъде пълен и с просяци. Нека светът бъде пълен с добри дела – нека светът бъде пълен с нещастие. Това е стопроцентово робство!

...Йогинът казва, че религията е практична, ако вие първо узнаете защо нещастието съществува. Цялото нещастие на света е в сетивата. Има ли някаква болка в слънцето, в луната, в звездите? Същият огън който сготвя храната, изгаря детето. Вината в огъня ли е? Благословен е огънят! Благословено е електричеството! То дава светлина... Къде трябва да търсите вината? Не в елементите. Светът не е нито добър, нито лош; светът си е светът. Огънят си е огън. Ако изгорите пръста си на него, вие сте глупак. Ако [сготвите храната си на него и така удовлетворите глада си], вие сте мъдър човек. Това е цялата разлика. Обстоятелствата никога не са добри или лоши. Само отделният човек може да бъде добър или лош. Какво се има в предвид с това, че светът е добър или лош? Щастието и нещастието могат да принадлежат само на сетивния индивидуален човек.

Йогините твърдят, че този който се радва, е душата. Природата е този, на когото тя се радва. Цялото нещастие и щастие – къде се намират те? В сетивата. Контактът на сетивата (с обектите) е този, който причинява удоволствие или болка, жега или студ. Ако можем да контролираме сетивата и да им заповядаме какво да чувстват – а не да им позволяваме да ни разиграват както правят сега – ако те могат да се подчинят на нашите команди, да ни станат слуги – проблемът бива разрешен моментално. Ние сме вързани за сетивата; те си играят с нас и ни правят на глупаци през цялото време.

Появява се лоша миризма. Тя ще ми донесе нещастие веднага, щом докосне носа ми. Аз съм роб на носа си. Ако не съм му роб, няма да ме е грижа. Един човек ме наругава. Неговите обиди влизат в ушите ми и остават в ума и тялото ми. Ако аз съм господарят, ще кажа: “Нека тези неща си заминат; те не представляват нищо за мен. Не съм нещастен. Не ме е грижа.” Такава е безспорната, чиста, проста и напълно ясна истина’.

Свами Вивекананда, "Практическата религия: дшане и медитация"



***

‘Друго условие [за успеха в Йога] е целомъдрието. То е крайпътният камък на всяка (духовна) практика. Женени или неженени – съвършено целомъдрие. Това е обширна тема разбира се, но аз искам да ви кажа: Обществените дискусии на този въпрос не са по вкуса на тази страна. Западните страни са пълни с най-деградиралите същества във формата на учители, които учат мъжете и жените, че ако са целомъдрени, това ще ги нарани. Как стигат те до всичко това?... При мен идват хора – идват хиляди всяка година – с този единствен въпрос. Някой им е казал, че ако са целомъдрени и чисти, ще пострадат физически... Откъде тези учители знаят това? Били ли са те целомъдрени? Тези порочни, нечисти глупаци, похотливи създания, искат да завлекат целия свят долу до тяхното [ниво]!...

Нищо не може да бъде придобито, освен чрез саможертва... Най-святата функция на нашето човешко съзнание, най-възвишеното - не го правете нечисто! Не го деградирайте до нивото на зверовете... Станете почтени хора!... Бъдете целомъдрени и чисти! Няма друг начин. Христос намерил ли е някакъв друг начин?... Ако можете да съхраните и използвате енергията правилно, тя ще ви доведе до Бог. Обърната в обратната посока, тя е самият ад’...



***

Съвършената моралност е самата същност на пълния контрол на ума. За един човек който е съвършено морален не остава нищо друго, което той да свърши; той е свободен. За онзи който притежава идеалния морал, е невъзможно да нарани някого или нещо. Ненараняването трябва да бъде постигнато от онзи, който иска да бъде свободен. Няма по-силен човек от този, който е достигнал съвършеното ненараняване. Никой не може да се бие, никой не може да се кара в негово присъствие. Да, самото му присъствие - и нищо друго - означава мир, означава любов, където и да се намира той. Никой не може да бъде гневен или да се бие в негово присъствие. Дори животните, кръвожадните животни, стават мирни пред него.



***

Най-крайното и най-висшето проявление на Прана е любовта. В момента в който сте успели да произведете любов от Прана - вие сте свободен. Това е най-трудното и най-великото нещо, което може да бъде постигнато. Вие не трябва да критикувате другите; трябва да критикувате самите себе си. Ако видите един пияница, не го критикувайте; спомнете си, че той сте вие в друга форма. Онзи който няма тъмнина в себе си, той не вижда тъмнина и в другите. Това което имате вътре в себе си е това, което виждате и в другите. Това е най-сигурният начин да бъдете преобразени. Ако самите така наречени реформатори, които критикуват и виждат навсякъде зло, спрат да създават зло, светът би станал по-добър.’

Свами Вивекананда, "Уроци по Раджа Йога"