Много от нас обичат да пътуват. По времето на пътуването ние често виждаме дворци и замъци храмове и манастири, древни и средновековни крепости, развалини на градове, посещаваме музеи. Когато разглеждаме музейните експонати в нашата памет изплуват знания често частични, получени от уроците по история. Понякога ние споменаваме видяното в телевизионните предавания или във филмите. Прочетеното в книгите и вестниците.
Ето меча на Александър Македонски. Аха, кога е живял този страшен управляващ? В 4 век до н.е., силен човек, завоювал Гърция, Персия и Индия. А ето Етруски. Какво е говорила учителката по история? Това е някакъв загадъчен народ, неизвестно от къде се е взел в Италия. И се говори, че техните надписи никой не може да разчете.Древните амфори направени от много твърд камък деорит. Да можели да ги правят. И това епреди няколко хиляди години. Даже сега е трудно да се направят такива. А тогава май е бил бронзовия век. Поразително!
Без да забелязваме, че не всеки от нас помни датата на основните исторически събития, в душата си ние вярваме, че всичко в историята е достатъчно определено.Дано самите историци знаят всичко.Те са уверени в своите знания.Посетителите на музеите не се досещат, че в хранилищата се съхраняват стотици, даже хиляди експонати, които не се показват за всеобщо виждане, защото противоречат на приетата представа за историята.Можем ли със сигурност да твърдим, че знаем историята.Всеки от нас направо е натъпкан с историческа информация.Тази информация ние сме извадили от учебниците, от радиото и телевизионните програми, от книгите и вестникарските статии.Критически да осмислим тази информация, често е практически не възможно.Защото за няколко столетия тя е получила своето взаимно съгласуване, образувайки монолит от исторически знания, или по-точно псевдо знания.А също така и целия обем на самия материал.
Струва си да отбележим, че сега историята се изучава по епохи и страни.Вероятно това не е направено нарочно.Но този подход не позволява на съвременния човек да види цялата историята на човечеството.Вместо това, той вижда парчета от нея с големи участъци от незнание.Затова ни се налага да седоверяваме на авторитети.Но на тези авторитети ли да вярваме? И прави ли са във всичко? И не стои ли зад тях нещо, което не ни позволява критически да осмислим миналото.
Оказва се, че има методи, с които може да се провери истинността на тези или онези твърдения.Това се оказа по силите не на историците, а на специалистите от друга област на знанието, а именно математиците.Защото те принципно изменят нашите представи за миналото.В резултат на многогодишната работа група руски изследователи от Московския държавен университет, са създали няколко нови математически методи, за изследване на историческите текстове.Ефективността на тези методи е била проверена с достатъчно голям достоверен материал-от средновековието и от периода на новата история от 18 до 20 в.След това тези методи са били приложени в хрониката, която се отнася към периода преди 16 век от н.е.При изучаване на тези документи в Световната история са намерени повторения и три хронологически премествания. Примерно на 330г., 1050г. и 1800г.В резултат на тези премествания в историята са се появили дубликати на редица исторически личности и управляващи династии.И даже на цели исторически епохи.Ние открихме, че различни исторически хроники, описват в действителност едни и същи исторически събития, но грешно са били отнесени към различни исторически епохи. С помощта на нашите изследвания на нас ни се отдаде да отъждествим тези исторически двойници.В резултат ние построихме нова скала на хронологията, която силно се отличава от приетата днес скала на Скалигер-Петавиус.
Този нова хронологична скала или карта, както я наричат учените, много неприятно изненадала традиционните историци.Получава се, че историята съвсем не е била такава, както е прието да се смята. Историците се отказали от нея и на авторите на новата хронология се наложило сами да построят нова версия на историята.По същество да осъществят реконструкция на историята, на основата на правилните дати по скалата на новата хронология.Съществуващата сега версия на историята преди 17 век е чудовищно изкривена.Тези грешки са били извършени от хронолозите в 16-17 в.При това наред с грешките, които са случайни, са били направени сериозни изкривявания, които граничат с фалшификация.
В резултат ни се отдаде да възстановим истинската история преди 17 век от н.е. Дейността за създаване на фалшива история е продължила и до края на 19 век.В някои случаи даже и в 20 век, са били направени съществени деформации на историята. Ние ще разкажем за това много накратко, но достатъчно подробно, за да може Световната история да се обхване с един поглед.Дайте заедно да погледнем, как изглежда Световната история, ако следваме правилната хронология предложена от Анатолий Фоменко и Глеб Носовски.Ще преминем през вековете на историята.
За събитията по-рано от 11 век от н.е. до нас не са достигнали никакви сведения от писмената история.Вероятно в това време все още е нямало писменост.Тя се е появила едва през 10-11 в. от н.е..Епохата по-рано от 11 век трябва да си я представяме, като първобитна епоха в началото на цивилизацията.Вероятно хората през това време още са не могли да строят някакви значителни съоръжения, а още повече сгради.Поради това те живеели в пещери или землянки.До наши дни са се съхранили единствено първобитни оръдия на труда от тези хора.Панички, кости, оръдия от кремък, ножове, каменни накрайници на стрели, на копия, примитивни украшения от кости от мамути или зъбите на животни.Днес всичко това е показано в музеите, в залите посветени на първобитните хора. Те са живеели ужким преди много, много векове или хилядолетия преди нашата ера.
Без да се гледа на отсъствието на писмени сведения, в съвременните учебници по история има много подробности за живота на хората в епохата преди 11 век от н.е..Учебниците разказват за легендарните шумери, за древните цивилизаци в Месопотамия и Америка, разкошната древна култура в Египет по времето на фараоните.В детайли се описва Троянското царство и Знаменитата Троянска война, ужким от 13 век до н.е.Учения древен Китай, Великият античен Рим, Загадъчната древна Индия, Древната Асирия, Сирия и Персия, а също древните библейски царства Израел и Юдея.И ни казват, че това е съществувало в епоха по рано от 10 век от н.е.Това не е вярно.Всичко това е в действителност е съществувало, но след 10 век от н.е.Това е последното хилядолетие от нашата история. Реалната писмена история се оказала значително по-къса-11-12 века.Най-древното царство е било древния първи Рим, вехтия Рим.Столицата на това древно африканско царство е била разположена не далеко от устието на Нил.В последствие този град е наречен Александрия. Днес ние практически нямаме сведения за това царство.Вероятно именно тук се е зародила писмеността.При това в началото във вид на йероглифи.Хората през това време са писали с картинки.Условно ще наречем Александрия Първи Рим.
Още е нямало известните циклопически постройки в Египет.Нямало ги е пирамидите и сфинксовете, храмовете и обелиските.Всичките тези ще бъдат издигнати по-късно, някъде около 14-16 век от н.е.В 10-11 векове столицата на царството е била пренесена на Босфора.Там е възникнал град Йорос, разположен на покрайнините на град Истанбул.Условно ще го наричаме Втори Рим.Той е бил Евангелския Йерусалим, античнатаТроя, средновековния Константинопол.Той е бил средновековния Цариград, съвременния турски град Истанбул.Следва да се отбележи великолепното стратегическо разположение на този град.Неговите мощни военни укрепления значителни остатъци са се съхранили и до сега.
Властта на втория Рим се е разпространяла на много региони на Запада и Изтока.Тук са били разположени феми, провинции на Византия.Такива провинции са били Египет, Рус, територията на Западна Европа, където в последствие ще възникнат Германия, Италия, Франция, Испания и др.Вторият Рим, Йерусалим, светия град е бил общоприетия религиозен център.Всички феми са обединени от общата християнска религия. Самостоятелна местна история във фемите в това време практически не се е записвала.Летописите са се водили само в Цариград, като столица на християнското царство.И отразили преди всичко събития за самата столица.
В 12 век в този нов Рим се случили важни събития, които в последствие са били описани в Евангелието.Идването на Иисус Христос, неговия земен живот, разпъването и възкръсването му.Разпъването му е станало в 1185г. на планината Бейкос, която се намира в покрайнините на съвременния Истанбул.
В епохата на Христос, в 12 век, веднага и в пълен обем християнството е прието в Русия.А не след 1000г., както нас ни уверява Скалигеровата история.На поклонението на Христос са дошли и руския цар Владимир, Владеещ света /мир/, неговата майка царица Малка и неговия главен военачалник /атаман/.В Евангелието те са описани, като 3 влъхви.С имена Балтасар, Менхиор и Гаспар /Каспар/.В тяхна чест е построена Кьолнската катедрала /на немски: Kolner Dom/, В която са разположили известния саркофаг на Влъхвитe.
По този начин събитията описани в Евангелията,са се случили недалеко от Цариград в град Йорос, на източния бряг на Босфора.Градът в съвременна Палестина наричан сега Йерусалим е бил построен в доста пустинна местност в Близкия изток върху неголямо арабско селище Ел-Кутс, не по-рано от 18 век, а може би даже в 19 век. Съшият се явява център на поклонение, но няма никакво отношение към Евангелските събития.Смъртта на Христос в 1185г. в Йорос е предизвикала бурна реакция, както в самата столица, така и в областите /фемите/ на Византийската империя. Особено в Русия, която е била родината на Мария Благородица. В края на 12 век и началото на 13 век именно Русия е повела кръстоносните походи, които са тръгнали към Цариград, за да отмъстят за смъртта Иисус Христос и да накажат виновните.В това време още е нямало Русия, а е имало България, Болгария, Волгария и др. имена на различните езици.
В 1204г. в хода на кръстоносния поход е превзет Цариград. Градът е бил разграбен и изгорен от кръстоносците, от ординците, казаците и съюзниците.Те са античните ахейци гърци, описани от Омир в Илиада.Ахейците са възглавяване от така наречения Ахил.Той е руско-ординския цар Светослав.Това събитие е влязло в историята, като легендарната Троянска война.Тя се е отразила в много документи под названието Тартарийская война и Готската война.В Скалигеровата история тази война е известна под събирателното име кръстоносни походи в 13 век.Превземането на Константинопол в 1204г., след това падането на Константинопол в 1261г…По своя смисъл Троянската война е представлявала цяла серия отделни кръвопролитни войни.Съвременната история предава на кръстоносните походи много голямо значение.
В нашата реконструкция тяхната роля е още по- важна.Великата Троянска война от 13 век от н.е. е била първата Световна война през Средновековието.Това е била война между изтока и запада.Тя е предопределила развитието на историята за няколко столетия напред.С падането на Цариград-Йерусалим в началото на 13 век от н.е.,В Ромейското царство настъпват тежки смущения.Започва се изход /бягство/ и нашествия на различни групировки от столичната област на разрушаваща се Ромейска империя.Те са се разселили в различни страни на Европа и Азия.Представителите на царската династия на Ромеите също са избягали от столицата в отделните провинции.Някои от тях не искали да се примирят със загубата на на върховната власт. И започнали борба за световно господство.Съгласно представите на Ромейските царе имащи ярко изразена религиозна основа, на техния царски род е принадлежало пълното правото за владение на целия Свят. Не само на известните земи, но и тези, които ще бъдат открити в бъдещето.Това право те са го разглеждали, като свещено и получено по наследство древно достояние, което по силата на временни причини се оказало незаконно отнето от тях, и което е необходимо да си го върнат.
В резултат са възникнали няколко държави, които са се считалипървоприемници на древната Ромея. Например: Никейската империя.В древността столицата на тази империя е била съвременния турски град Измир.Една от тези държави е станала и Владимиро-Суздалска Русия със столица в Владимиро-Суздалски Велики Ростов. В това време Ростовски царе са били представители на Ромейската династия, изгонена от Цариград във времето на развалянето на Ромейската империя в началото на 13 век.Те, както и други представители на династията започнали борба, но само на тях им се отдало да е по отчасти военен, отчасти мирен начин.Мощната многонационална държава обхванала Поволжието и Северното Черноморие.В края на 13 век в Русия възниква силна царска власт, опираща се на огромни природни богатства, и ресурси на страната.И на нейната силна и многочислена конна армия- Ордата, основата на която, са съставлявали конните войски, казаците.
Така във Владимиро-суздалска Русия e възникнала метрополия на нова империя. Тя е наследница на предната Ромейската империя. Това е била Рус-Орда или Велика Монголска империя.Монголо-татарското иго в Русия не е имало.Не е имало успешно нашествие на чужди племена в Русия. Това, което днес е обявено за Монголо-татарско робство в Русия, е било обединение на Руските княжества и усилване на царската власт в страната.През 1261 година управляващия в Никея с помощта на съюзните войски от Владимиро-Суздалска Русия с атака превзема Цариград.Започнато е Великото монголско нашествие от изток от Владимиро-суздалска Русия на запад. Тази битка е предопределила края на Троянската война през 14 век. Окончателното формиране на Владимиро-Суздалска Русия е станало при великия княз /хан/ Георгий Данилович. Сега той ни е известен също, като Чингисхан или Гурхан в чуждите източници.Въоръжените сили на държавата са се наричали с думата орда, което на староруски език означава голямо войсково обединение /рать/.С думата орда са наричали всички въоръжени сили, като цяло.Благодарение на това, че държавата е имала неограничени запаси от коне и степни стада от тях, тя е могла да създаде огромна конница. Тъй като за конете е трябвало да има храна, този войска е била номадска.За поддържането на рать /войската/останалото население на страната е било обложено от данъг десятък.
Начело на държавата е стоял цар, имащ неограничена власт /Самодържащ/.Столичната област на държавата е била Владимиро-Суздалска Русия.В това време тя се е наричала Велики Новгород. И под това знаменито име е влязла в летописите.Център на административното управление е бил гр. Ярослав.Той е отразен в летописите, като Ярославово дворище на Великия Новгород.Укрепено царско командване е имало в различно време в различни градове.В Ростов Велики, в Кострома, във Владимир, Суздал и др.Сега ние наричаме съвкупността на тези руски градове Златния пръстен на Русия.В съответствие с нашата реконструкция цар Георгий Данаилович от 13 век е Чингисхан, основал Великата Монголска империя.Загинал в млада възраст, както и други велики царе на Монголската империя.Погребан на централното старо имперско гробище в Египет, известно днес, като Гробището на полето Кизер.Видимо, това е казашко гробище, където са погребвали ханове-императори на Великата империя.
По нататък под перото на историците Георгий Данаилович се отразил в няколко различни персонажи.В частност той е бил причислен като светец, като светия Георги Победоносец.Освен това той е знаменития Юрик княз изпратен грешно от историците в 9 век от н.е. Той е Вячеслав Владимирович Храбрых отнесеш грешно от историците в 11 век.Той е Георгий Всеволодович отнесен от историците грешно в 13 век от н.е. Той е Чингисхан, грешно поставен от историците в 13 век от н.е. В действителност Георгий Данаилович е живял и управлявал в 14 век от н.е. 1319г. - 1345г. от н.е.
Към края на първата на 14 век във времето на управление на Иван Данилович Калита
Рус-орда е започнала колонизацията на Евро-Азия.И придвижила своите войски в западно направление.Руските конни войски във широк фронт са навлезли в Европа.
В резултат значителна част от Европа е била колонизирана.Като резултат от завоевателните походи на Георгий Данилович, след това на неговия брат Иван Данилович Калита в първата половина на 14 век, се появила Великата Монголска империя с център във Владилиро-Суздалска Русия.
Цар Георгий Данилович
Руското царство това е руски термин, а Монголска империя е Западно Европейски термин за обозначение на една и съща държава. В руските източници Световната империя се наричала просто "Вся Русс" и Руско царство.В чуждите- Монголска, означаваща Велика Империя.В 14 век Иван Калита, който управлява империята в 1328-1340г. основал в Италия Рим и Ватикана, като център на светската и религиозна власт в Западна Европа. А също институцията на Римските папи. Иван Калита е бил едновременно цар и първосвещеник Калиф.На Запад оставил след себе си много споменания.С времето са покрити с легенди и митове.
Цар Иван Калита
Например за средновековния цар-свещеник пресвети Йоан.Поради грешка нa хронистите той е бил описан на страниците на световната история няколко пъти под различни имена.В това число под името хан Батя.Така първата половина на 14 век е начало на завоюването на света от Рус-орда-в продължение на 14-16 в. от н.е.Великата Монголска империя е разпространила своето влияние на огромна територия в Евро-Азия и Америка.Това е било не военна операция, а мирно колонизиранe на огромни пространства.И многото племена и народности живеещи на тези територии не са могли да оказват сериозно съпротивление на Казашките имперски войски.На колонизираните земи са възниквали големи нови държави - царства.Например: Империя на великите Монголци в Индия, Монголска империя на територията на Китай, Царството на мамелюците в Египет, Царството на самураите в Япония, вероятно създадено от Самарци от метрополията на Рус-ордата.Накрая знаменитото царство на маите и инките на територията на Америка.Това завоевание е била първата вълна.
Трябва да кажем, че в това време не е ставало дума за военно покоряване на далечни земи, заселени с диви племена или въобще не заселени, колкото за тяхното усвояване и включване в империята.Съгласно няколко старинни източници например: Йоан Малала или Мавро Орбини, голяма част от Евро-Азия и Африка в тази епоха са били малко заселени.Поради това войската на Рус-ордата неудържимо разпространяваща се във всички страни от р. Волга завладели неусвоени земи, създавали там нови градове, селища и култура.Например: Ординското завоевание на Индия в тази епоха ни е известно от старинните източници като появата на знаменитите Арии и създаване на Арийско индийската цивилизация в Индустан.
А казаците, които са пристигнали в Египет основали там династията на Малелюците.След това те са били описани в историята като Древния Египет с името античните хиксоси.Многочислените старинни хроники разказват за това разширение от центъра на ординската територия или като разселение на народите, или великото преселване на народите, както велико славянско завоевание, както възникването на Вавилон.В края на 14 век в Рус-орда започват смущения,смут.В 1380г. Става кръвопролитна битка между войските на Дмитрий Донский и войските на темника Елиминов Мамай.Столицата на царското управление в това време е била Кострома.А самата Куликовска битка е станала на територията на съвременната Москва, където р. Яуза попада в Москва река.В това време гр. Москва все още не е имало.Тази битка е била за окончателното приемане на апостолското християнство като официална религия нацялата Монголска империя.В последствие на мястото на Куликовската битка Дмитрий Донской, създал град Москва през 15 век.Примерно след 100 години съществуването на Рус-ордиинската империя нейните управници са срещнали с нови невиждани проблеми.В резултат на държавното строителство на огромна територия са били построени мрежа от добри пътища.По редовните керванни пътища по цялата Евро-Азия започнали лесно да се разпространяват епидемии.Те от време на време избухвали на южните части на Империята.Смъртоносните болести Чума, Холера и др. са станали неизбежна цена за обединението под една власт на огромни територии в Европа, Азия и Африка.Изходът е бил намерен чрез въвеждането на административни граници на територията на огромната империя.Първият център това е Ярослав това е Велики Новгород на р.Волга, административния център на Рус-ордата.
Вторият център е Истанбул на Босфора, Константинополе станал център на част отимперията на Велика Османия Атамания.При това Цариград си е върнал старото величие от 12-13 векове от н.е.При това от властта на империята е било взето решение за принудителна карантинно прочистване на областите с избухнала епидемия. Такива области по мнението на централното правителство са били земите между Западна и Южна Европа. Там са изпратени Казашки Отомански войски с жестока заповед да унищожат болното население и отново да заселят земите.Тази огромна операция е известна сега под названието Османско-Атаманско завоевание.Тя е описана в Библията като завладяване на земя обетована в книгата "Изход" на Исус Навин.
Такива се оказали много земи в Западна и Южна Европа.В тези райони са били отправени войските на ордата/казаци/.Със твърда заповед да унищожат населението на огромни територии и отново да ги заселят.Това е известната история с Османско завоевание в 15 век.Така в 15 век Рус-орда е била принудена за втори път отправи войски на Юг и Запад.Това е била втората вълна на завоювания.Завоюваните на вечеподчинените територии, на които като се започне от 14 век вече са се намирали, въоръжени сили на местнитеуправляващи, наместници на ордата.Те не са искали да бъдат унищожени.Но карантинното почистване е било направено насилствено и последователно.На повторно покорените територии в Европа и Азия са били сложени нови наместници /управители/.В Руската история следа за тези събития е останала, като широкомащабно раздаването на Новгородски земи на болярите, на децата на болярите, на дворяните и даже на най-добрите войници. В резултат на мястото на древната армейска империя в средата на 15 век възниква империя Османия-Атамания.Империя със съюз между Русия и Ордата с център в Истанбул. Самото наименование Атамани е родово име на султаните и произлиза от добре известното име Гетман Атаман, както са наричали прародителите на Атаманските султани.
Западна Европа и цялата Евро-Азия се намира все още под властта на Великата Монголска империя.Европа вероятно е някак разделена между Рус-ордата и Османия-Атамания.Европа, както и други територии Евро-Азияса плащали данък на централното правителство.Историците наричат този данък "Данък на Султаните".В това време всяка страна в Западна Европа е имала свой Ордински наместник /крал/.Наместниците са се подчинявали на централната власт, на централния управляващ Великата Монголска империя, на Императора.С думата император Западно-Европейците наричали великия цар хан на Рус-ордата, управляващ далече от тях във Великия Новгород. Империята е била една.Императора е бил един.През 15-16 в. в империята се забелязва религиозно разделяне на по-рано единното християнство на няколко крупни клона.А именно: на православие, ислям, католицизъм, будизъм, и юдаизъм.Тези названия са възприети едва в 17-18 векове.Така всички известни днес религии са произлезли от един корен. От единното християнство 12-13 векове.Това обяснява в частност изводите направени от голяма школа учени през 19 век, работещи в така нареченото направление сравнителна религия.След обработка на огромен материал, те са открили поразително много общо между всички указани религии.Но те са били вързани от невярната Скалигерова хронология. Решили, че християнството е включило в себе си многочислените елементи на ужким по-раните култове.В действителност това не е така.А обратно- ранното единно християнство в 16-17 векове се е разделило на няколко религии.Всяка от тях е наследила значителна част от предишния култ, като го видоизменя.При това са разделили ранната единна символика.
Широкият кръст е започнал да се използва основно в Православната църква. Тесният кръст в Католическата.Шестоъгълната звезда, един от формите на кръста в юдейството.Полумесец със звезда, също една от формите на кръста от мюсюлманството.Евангелието е написано преди всичко в края на 12 век от н.е. и началото на 13 век.Основната книга на Библията "Вехтия завет" е създадена в по-късна епоха.Редакцията на Евангелието достигнала до нас се отнася за 14-15 векове от н.е., а книгата "Вехтия завет" се редактирала и се писала даже до средата на 17 век от н.е.В 16 век империята е достигнала най-висшата си точка на развитие и разцвет.Нейната столица след Ярослав, Великия Новгород на р.Волга е станала Москва.Вместо старото неголямо селище на територията на съвременната Москва се започнало грандиозно строителство. На него работили най-добрите строители, извикани от различни провинции. Отначало по открит начин е построен подземния град.След това са го закрили с препокрития и са построили надземния град Москва.Това гигантско строителство е направило голямо впечатление на съвременниците му и било описано на страниците на много от така наречените антични източници в 16-17 векове.
При Хередот Москва в 16 век е описана, като Египетски лабиринт. След това Казан се опитал да се отдели от империята.В 1552г. цар хан Иван Грозний /Страшен/ жестоко е смазал казанския метеж.Не трябва да се мисли, че средновековното казанско, хазарско юдейство и съвременното юдейство е едно и също.Много от съвременните понятия са имали в средновековието съвсем друг смисъл.Юдей е означавало "славейки бог".А юдеи в 15-16 векове са наричали Османия-Атамания със столица Евангелския Йерусалим- Истанбул.В епохата на религиозни разногласия Израел е могла да се нарича всяка столица на Империята, за да подчертае своето право на религиозно слово.Първоначално думата Израел "Борец за бога" е било религиозно украсено название на Руската империя в средните векове.Във втората половина на 16 век в Западна Европа е започнал бунт на Ординските наместници, които не желаели повече да се подчиняват на царя, хан във Велики Новгород.Те поискали да станат самостоятелни управляващи.В качеството на идеологическаоснова на въстанието е било избрано знамето на религиозното отделение от Империята.Възникналото на Запад Лютеранство, метежниците реформатори използвали, като повод за практическо отделяне от Империята.След потушаването на метежа в Казан, Рус-Орда обърнала внимание на кипящия Запад.Било е взето решения да се изпратят наказателни войски.В Руските източници тези събития са известни, като начало на Ливонската война.Ще подчертаем, че Литва енаречена цялата Западна Европа. Историците след товалукаво са направили така, че все едно става дума за малката съвременна Литва в прибалтика.В действителност Великата империя в 16 век се стремила да подчини цялата Западна Европа.След това историците са направили така, че да изглежда.че наказателния поход е бил насочен не срещу цяла Европа, а срещу малката съвременна Литва. Започнала подготовка за крупен наказателен поход срещу цяла Западна Европа. Но в този момент в столицата на империята са започнали смущения, които е преминало в терор и опричнина /специална царска войска/.Съгласно нашите изследвания под името Иван Грозни в действителност са представени 4 реално управлявали един след друг царе в Руската история.По-късноармянските историци лукаво са ги обеднили под едно общо - име Иван Грозни/Страшен/.
Цар Иван Василиевич
Първият цар е Иван Василивич.Неговото царстване е било в Казан, но в последствие Иван ІV се разболява, става Блаженен и се отделя от делата.Сега той е известен под името Василий Блажени.В негова чест на Червеният площад в Москва е бил построен Величествения Покровский собор.Когото народ така и нарича "храм на Василий Блажени".След това цар е станал малолетния син на Иван Грозни- Дмитрий.От негово име 10 години е управлявала избрана Рада - опекунски съвет начело с Адашева.Именно в това време е започнала Ливонската война, за да подчини Германия, обхваната от метежа на реформацията.След трагичната гибел на детето цар Дмитрий, на престола се качил неговия по-млад брат Иван.С царуването на Иван практически държавата е управлявана от неговитероднини по майчина линия към Запада настроени Захариеви-Романови. Именно те са възпитали Иван.В резултат във властта за известно време се оказали група Лютерани, която Руската православна църква нарекла "жидовская"/жид, евреин/.Те провалили Ливонската война - започналия вече наказателен поход на Рус-орда на Запад.
В Руската история се започва епохата на опричнина/специалната войска/.Започнато е цялостно избиване на ординския елит, в това число и наследниците на трона на ордата и разгром на старата Руска столица Ярослав.Знаменитата опричнина завършва с московския погром в 1572г. В това време вече разгромили самата опричнина.Това е бил разгром на династията на Захариеви.След това властта е преминала към Симеон Бекбулатович. Глава на съвета и представител на царстващия дом.Той е приел царското име Иван и се опитал да продължи Ливонската война.Но силите на Русия са били изтощени от размириците и терора.Тези 4 царе са обединени в един образ - в този на цар Иван Василевич Грозни. И така, в края на 16 век е била разгромена опричнината и възстановена старата Ординска династия.Това е било ново династическо разклонение.Симеон Иван, Федор Иванович и след това Борис Годунов. Но вече е било късно. Протестантите взели силни позиции при царския двор на Рус-орда.Скоро е последвала нов смут/размирица/ в началото на 17 век.Царската власт е преминала към Романови.В резултат на откровената прозападна политика на Романови и военното и политическо отслабване на самата Русия, Империята се разпада на няколко държави.Русия, Турция, Австрия, Германия, Полша, Швеция, Франция, Испания, Египет, Англия, Китай, Индия, Америка, Япония и др.
Цар Фьодор Иванович
В Западна Европа, отцепила се от метрополията на бившите Монголски наместници, стъпват в яростна схватка за земи и влияние.Избухват тежки войни известни днес, като войни на Реформацията.Яростното поделяне на наследството от Великата Империя е продължило много десетилетия.С цел да обосноват своите права върху завоюваната и разпределена по между тях си власт, узорпаторите-метежници в Западна Европа и Романови в Русия, са били принудени да пренапишат историята за миналото и възстановяването на Йерусалим.
В средата на 16 век Казанското царство е знаменития Хазарски каганат, станало център на юдейската религия.Казанския цар, хазарския каган и неговия двор са приели юдаизма.Великата Монголска империя е била изтрита от страниците на летописите.Много от важните събития нарочно са отпратени в далечното минало. Именно за тази цел е била създадена фалшивата Скалигерова хронология.Преднамерено отдалечаваща датите на много събития от 14-16 век. Създавайки лъжлива, удобна версия на историята, новите власти са се стремили да докажат, своята ужким древност и следователно да утвърдят своите несъществуващи права върху престола.Провинциите станали независими. На основата на предния държавен църковно-славянски език на Империята, на основата на местните диалекти, реформаторите бързоизобретяват и активно внедряват нови езици.Така се появяват например Френския, Немския, Испанския, Английски език, а също древния Латински и древно-гръцкия език.Това позволило на метежниците реформатори да поставят езикови бариери между населението на ново образуваните държави.
Целта е била разбираема. Да разрушат предното единство на Империята. Но даже след разпадането на Империята в Западна Европа е съществувала опасност, че кризата в Русия ще бъде преодоляна.Успеха на метежа на реформацията все още не е бил укрепен.И въобще в значителна степен е зависило от желанието на на Московския цар Романов, който даже да е бил съюзник на Западна Европа.Ако днес той е бил съюзник, то утре е можел да размисли.
Цар Романов
Освен това е съществувала Турция-Атамания, в която въобще не е имало разгром.Огнището на метежа в Западна Европа се е старало да не допусне въобще възможността за възраждането на Великата Монголска империя. Вероятно непосилни да постигнат това чрез военен начин Западноевропейските политици основно използвали дипломатически пътища.Целта на Европа е станала да разбие бившия съюз между Рус-ордата и Турция-Атамания.Тази задача е била успешно реализирана.Романови започнали да провеждат политика, отблъскваща Русия от Турция. Именно в това време се започват Руско-Турските войни. Сега вече Русия и Турция не се занимавали със Западна Европа.Те изяснявали отношенията по между си.
За известно време Западна Европа е получила отдих.Предпоследния опит на ордата да се върне към властта е така нареченото въстание на Степан Разин, което в действителност не е било въстание, а война между две държави, остатъци от бившата Империя.А именно Московската държава, където във властта са били болярите метежници Романови и южно руската Астраханска държава, където във властта са оставали потомците на старата руско-ординска династия. Степан Тимофеевич Разин е бил войвода на Астраханските ордински войски. В тази война Романови съществено са се надявали на военната поддръжка на Западна Европа.Техните най-надеждни войски-Рейторските полкове са били попълнени с чужди наемници от Западна Европа. Войната е завършила с поражение на Ординските войски.И присъединяването на територията на Астраханската държава към Москва.Но все още е оставала огромна Руско-ординската държава.Тя е обхващала Сибир, Далечния Изток и значителна част от Северно-Американския континент.Наричала се Велика Тартария.
Степан Разин
В 17 - 18 век са били унищожени всички източници на съпротивление на старите Монголски династии. Така например ординските цивилизации на територията на Америка, са били потопени в кръв от войските на Западно Европейските реформатори, които са навлезли тук в 17-18 век.След това всички жестокости на тези операции западните историци са изпратили във времето назад примерно с 200 години в 15 век.Със задна дата са го приписали на епохата на Ординско – османската колонизация на Америка.Лукаво нарекли предишната мирна ординска колонизация в 15 век- кървави испански конкисти.
Така подмолно са направили на хартия бялото в черно и обратно. Прехвърлили своите зверства на други.В края на 18 век се случила известната война на Романови с Пугачов.Тези събития в 1773-1775 години не са били просто потушаване на казашко-селско въстание, както ни обясняват днес. Това е била истинска голяма война на Романови с последната независима Руско-ординска държава, Велика Тартария столица, на която е бил сибирския град Тоболск.Веднага след като спечелили войната с Пугачов, Романови за първи път получили достъп до Сибир. А Американците едва след това получили достъп до западната половина на Северно Американския континент.
И започнали бързо да го заграбват.Но Романови, също не са спали. От начало те са завзели Аляска.Но не са успели да я задържат.В резултат на победата над Велика Тартария върху отломките на Ординската Империя в Америка са възникнали САЩ. Окончателното разделяне на Империята е завършено в 19 век.
Този пир на победителите е бил изтрит от страниците на учебниците по история. Даже в 18 век при управлението на Романови много територии от Русия са окупирани от чужденци. Известното крепостническо право е било въведено от първите Романови.То е било въвеждане на робство на завзетите територии от бившата метрополия. Били са разбити вековните традиции и обичаи на Руския народ.Бил е предприет опит за дълбока църковна реформа, която за щастие не постигнала успех, а довела до разкол, но не и разделение на Руската православна църква.
По-късно след много години към края на своето управление Романови се изменили, все едно, че са мутирали, под действието на много фактори от Руския живот и се превърнали в Руски царе по дух. Русия, окупирана от Западно-Европейците в 17 век в значителна степен изпреварила началния Западно-Европейски режим на Романови. След войната с Пугачов, закрепени за престола и се оказали начело на Огромна странаРоманови са се почувствали истински господари на голяма и богата страна.Те са излезли от подчинение, загубили уважение към своите по-ранни господари на Запад и са решили да възродят Руската империя в пълния смисъл на тази дума.
Историята е длъжна да стане наука Човекът, който за първи път чува за новата хронология на Фоменко и Носовски му става тежко.Да се разбере историята е достатъчно сложно, без да говорим за това, че обемът на информация, която трябва да се усвои е прекалено голям. Но правилната представа за миналото е толкова важно, че оправдават всякакви разходи на време за получаването на нови знания. Много от случващото се сега става ясно само,след като узнаем за реалната история на Света. Разбира се ние знаем, че новакът иска да се разбере в това по-подробно. Но няма да му е леко. Някои може даже да изпитат шок при запознаването с нашата версия, която се различава от приетата днес история.Но така или иначе, ние сме убедени, че този, който иска внимателно да разбере, да се запознае с фактите и да вникне в логиката на изследванията, доста скоро ще достигне до нашата гледна точка.
В историята назряла революция, аналогична революция се е случила в естествознанието.Човечеството не може да си позволи безкрайно дълго да тъпче на едно място.Особено, когато са назрели реални предпоставки за преразглеждането на догмите.Изменението в нашето разбиране на епохите в миналото са неизбежни и необходими.Нали правилната хронология на историята ни влияе изключително много.Тя лежи неосъзната в основата на много знания.Климатологията и предсказването на земетресенията, разбиране за еволюцията на населението и социологията, лингвистиката и културологията, психологията и много други.Новата хронология отстранява голяма част от всякакви тайни и загадки.Намира им прости и естествени обяснения.Хронологията и историята до 19 век от н.е.са заложени като основа в много политически концепции и представи в нашето време.
Например: Всички териториални спорове са практически основани на това, кой по-рано е живял на тази или онази земя. В своите корени тези конфликти се основават на хронологията.В случай на изменение на Хронологията изменят се и териториитес реални претенции.Съвременните религии имат единен източник и разбирането за това трябва да служи за отстраняване на болезнените противоречия, които възникват отсъвременната реформация.При разделеното на Империята на части и провинции,са се появили различни течения в християнството.Определени различия в християнските вярвания се чувствали и до разцепването на империята, но те не са били толкова остри, че единната религия да се разпадне на няколко вярвания, силно различаващи се една от друга.
Днес човечеството би могло да се върне към своя религиозен източник, за да се отстранят религиозните конфликти.Внедряването на съществуващата версия на историята е довело да отдалечаване на народите мислещи се за отделни и независими, фрагменти на човечеството.Очевидно е, че правилната история влияе за формирането на правилен поглед на света.В противен случай се получава изкривена картина на света.Но първоначално историята сама трябва да стане наука.И тя вече става наука.Как са успели да внедрят лъжливата Скалигерова версия на историята в съзнанието на хората?Как се е получило едновременно във всички страни? За фалшификацията на световната история, за това, как е станало възможно-подробно ще разкажем в нашия следващ филм"Фалшификация на историята"
"Евангелие (от гръцки ευαγγελιον, „блага вест“) е името на четири библейски книги от Новия завет, написани от ученици на Иисус Христос или от техни ученици. В евангелията се съдържат разкази за живота и учението на Иисус Христос – неговото раждане, земен живот, дейност, кръстна смърт, Възкресението и Възнесението му. В по-широк смисъл на думата под Евангелие се разбира и целият Нов Завет.
Времето на съставянето на евангелията се отнася към втората половина на 1 век след Христа. Те са написани от апостолите Матей, Марко, Лука и Йоан, известни и като „четиримата евангелисти“. Четирите евангелия се допълват взаимно и разясняват житието на Исус Христос. Първите три са наречени "синоптични", т.е. епизодите от живота на Спасителя до кръстната му смърт са написани в същата последователност (макар и с някои прескачания), докато евангелието на Йоан е напълно различно произведение в стилово отношение.
Освен четирите канонични евангелия съществуват и около петдесет апокрифни евангелия, които не са включени в църковния канон.
Времето на съставянето на евангелията се отнася към втората половина на 1 век след Христа. Те са написани от апостолите Матей, Марко, Лука и Йоан, известни и като „четиримата евангелисти“. Четирите евангелия се допълват взаимно и разясняват житието на Исус Христос. Първите три са наречени "синоптични", т.е. епизодите от живота на Спасителя до кръстната му смърт са написани в същата последователност (макар и с някои прескачания), докато евангелието на Йоан е напълно различно произведение в стилово отношение.
Освен четирите канонични евангелия съществуват и около петдесет апокрифни евангелия, които не са включени в църковния канон.
През IX век евангелията са преведени от гръцки на старобългарски език. Най-старите запазени старобългарскипреписи са Зографското евангелие и Мариинското евангелие.
От периода на втория разцвет на българската книжнина през XIV в. следва да се споменат богато илюстрованото с цветни миниатюри Четвероевангелие на цар Иван Александър и Видинско евангелие.
В преносен смисъл думата “евангелие” се употребява като съчинение, което съдържа основните положения на някакво учение или като нещо, в което може да се вярва, което се приема за безспорна истина или като основен, най-висши смисъл."
В преносен смисъл думата “евангелие” се употребява като съчинение, което съдържа основните положения на някакво учение или като нещо, в което може да се вярва, което се приема за безспорна истина или като основен, най-висши смисъл."
Това четем във Википедия, а това са ни учили и в училище, от книгите, филмите и другите средства за масова ДЕЗинформация. Събитията, описани в тези Евангелия са се случили в първата половина на ХVІ век. Тогава е живял и библейският пророк Михел, който се оказа средновековния пророк Мишел Нострадамус, а още и Максим Грек.
Из „История на Англия за деца“ (HISTORY OF ENGLAND) ОТ Чарлз Дикенс издадена в 1854 г. В Лондон.
По време на коронацията на принцеса Елизабета четирима Евангелисти и някой си свети Павел са били затворници в Англия и са получили свобода чрез амнистия. В англоезичното издание това е написано на страница 98. През 2005 г. тази книга е издадена в Русия.
„Коронацияна минала великолепно. На следващият ден един от придворните съгласно обичая е връчил на Елизабета молба за освобождаването на няколко затворници. И сред тях са били четиримата Евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан, както и свети Павел, които известно време са говорили на такъв странен език, че народът съвсем се бил разучил да ги разбира. Но кралицата отвърнала, че първо трябва да се питат самите светии искат ли те на свобода. Тогава в Уестминстърското абатство е било назначено грандиозно публично обсъждане, нещо като релегиозен турнир с участието на няколко видни поборници от едната и от другата вяра. Както разбирате всички здравомислещи хора са се досетили, че трябва да се говори и чете с разбираеми думи. Във връзка с това се е приело църковната служба да се провежда на разбираемия за всички английски език, а също така са били приети други законни, възраждащи най-важното дело на Реформацията. Така и не отровили католическите епископи, понеже привържениците на Римската църква и кралските министри проявили благоразумие и милосърдие.“
Писаното свидетелство на Чарлз Дикенс за това, че Евангелистите са живяли през ХVІ век е издадено преди около 150 години в Англия. Оттук следва неопровержимия извор, че Новият Завет на Библията се е писал най-рано през ХVІ век.
А ето кога се е случило това събитие пак от Википедия:
Докато триумфалната ѝ процесия се движи през града в навечерието на коронацията ѝ, гражданите я приветстват от все сърце с речи и шествия, повечето със силен протестантски привкус. Сърдечното и благосклонно отношение на Елизабет спечелва хората, които са „чудесно пленени“. На другия ден, 15 януари 1559, Елизабет е коронована в Уестминстърското абатство и помазана от католическия епископ на Карлайл. След това е представена на народа сред оглушителен хор от органи, флейти, тромпети, барабани и камбани. Това е последната церемония в британската история, извършена по римокатолически ритуал.
Виждате, че и Чарл Дикенс е знаел, кога са се случили новозаветните събития.
Това е в началото на ХVІ век на нашата ера, или І век по същата.
По време на коронацията на принцеса Елизабета четирима Евангелисти и някой си свети Павел са били затворници в Англия и са получили свобода чрез амнистия. В англоезичното издание това е написано на страница 98. През 2005 г. тази книга е издадена в Русия.
„Коронацияна минала великолепно. На следващият ден един от придворните съгласно обичая е връчил на Елизабета молба за освобождаването на няколко затворници. И сред тях са били четиримата Евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан, както и свети Павел, които известно време са говорили на такъв странен език, че народът съвсем се бил разучил да ги разбира. Но кралицата отвърнала, че първо трябва да се питат самите светии искат ли те на свобода. Тогава в Уестминстърското абатство е било назначено грандиозно публично обсъждане, нещо като релегиозен турнир с участието на няколко видни поборници от едната и от другата вяра. Както разбирате всички здравомислещи хора са се досетили, че трябва да се говори и чете с разбираеми думи. Във връзка с това се е приело църковната служба да се провежда на разбираемия за всички английски език, а също така са били приети други законни, възраждащи най-важното дело на Реформацията. Така и не отровили католическите епископи, понеже привържениците на Римската църква и кралските министри проявили благоразумие и милосърдие.“
Писаното свидетелство на Чарлз Дикенс за това, че Евангелистите са живяли през ХVІ век е издадено преди около 150 години в Англия. Оттук следва неопровержимия извор, че Новият Завет на Библията се е писал най-рано през ХVІ век.
А ето кога се е случило това събитие пак от Википедия:
Докато триумфалната ѝ процесия се движи през града в навечерието на коронацията ѝ, гражданите я приветстват от все сърце с речи и шествия, повечето със силен протестантски привкус. Сърдечното и благосклонно отношение на Елизабет спечелва хората, които са „чудесно пленени“. На другия ден, 15 януари 1559, Елизабет е коронована в Уестминстърското абатство и помазана от католическия епископ на Карлайл. След това е представена на народа сред оглушителен хор от органи, флейти, тромпети, барабани и камбани. Това е последната церемония в британската история, извършена по римокатолически ритуал.
Виждате, че и Чарл Дикенс е знаел, кога са се случили новозаветните събития.
Това е в началото на ХVІ век на нашата ера, или І век по същата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар