 |
| Цар Иван Александър с еврейката Сара и синовете им Иван Шишман и Иван Асен.Старобългарска миниатюра |
В XVI век членове на Синедриона са били всички венициански евреи и банкери. Благодарение на това, че в техни ръце се е намирал капитала, те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги, евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили, а сами оставали в сянка. Тази политика на веницианските банкери-евреи през царуването на Иван Александър е била
съдбоностна за България.
Според някои данни Симеон Сакскобургготски (Кобург Кохари) е бил коронясан в сатанински ритуал за "цар на българи и евреи" в най-голямата синагога в Ню Йорк! Най-гадното е, че за коронацията му е използвана символично запазената корона на еврейката Сара Теодора - жена на последния български цар преди падането ни под турско робство - цар Иван Александър. Трърди се, че тази корона е била съхранена от роднини на Сара Теодора и много по-късно изнесена в САЩ. Данни за това има в книгата на еврейката Мая Калбург Тодорова "И белите пътища плачеха под нозете им. Популярна история на еврейството по българските земи"
ЦАРИЦА САРА И СИНЕДРИОНА
Гръцки и френски литературни източници свидетелствуват, че
цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара, дъщеря на
един венециански банкер, и че този брак е бил устроен от евре-
ите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България,
населението на която и било напълно преданно. Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр.81). В историята на християнството на Балканите, тя изиграла почти същата роля, като Попея в Рим само, че в друга форма.
Нейните наемни агенти, със средствата на веницианските търгов-
ци разпространявали между народа слухове, че Исус Христос е
само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че всичко това е
измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят
и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в
т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа).
Злите семена били посяни и дали плодовете си в скоро време.
Постепенно вярата започнала да отслабва, появил се разврат, пи-
янство, започнал да процъфтява материализма. Развлеченията,
противни на нравствения дух, се поощрявали. Цар Иван Алек-
сандър бил безсилен да предприеме каквото и да било против
жена си, понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила на
Синедриона. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области, което безспорно, го е унищожавало,но което е било дело на тъмните сили, решили да разложат държавата.
цар Иван Александър е бил женен за еврейката Сара, дъщеря на
един венециански банкер, и че този брак е бил устроен от евре-
ите с единствена цел да отслаби християнската вяра в България,
населението на която и било напълно преданно. Сара е била таен агент на Синедриона и постепенно подготвяла България за турското робство (Гр. лет. XIV в. т. III. стр.81). В историята на християнството на Балканите, тя изиграла почти същата роля, като Попея в Рим само, че в друга форма.
Нейните наемни агенти, със средствата на веницианските търгов-
ци разпространявали между народа слухове, че Исус Христос е
само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че всичко това е
измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят
и се наслаждават за сметка на трудещите се маси (Гр. лет. XIV. в
т. III., 92 е Енциклика на Бонифации IX, римски папа).
Злите семена били посяни и дали плодовете си в скоро време.
Постепенно вярата започнала да отслабва, появил се разврат, пи-
янство, започнал да процъфтява материализма. Развлеченията,
противни на нравствения дух, се поощрявали. Цар Иван Алек-
сандър бил безсилен да предприеме каквото и да било против
жена си, понеже зад гърба и стояла злата могъществена сила на
Синедриона. Станало е нужда дори той да се помири с разделянето на държавата си на три области, което безспорно, го е унищожавало,но което е било дело на тъмните сили, решили да разложат държавата.
Връзките на Руската империя с най-богатата банкова фамилия датират от началото на ХІХ век. От архива на Ротшилд, който вече е достъпен за изследователи, узнаваме, че Русия започва да се обръща за кредити от банките на фамилията още от 1818 година. Следва поредица от заеми, теглени предимно от парижкия клон на семейството. Един от тях е отпуснат през 1822 г., трети – през 1862 г., заведен на руското правителство с лихва от 5 на сто. Договорът за него в размер на 15 милиона тогавашни английски лири – днес навярно повече от 30 милиарда долара, е сключен с “Rothschild Frères” – Париж.
Изброявам следващите: 1870 г. – 12 милиона британски лири с 5 на сто лихва, гарантирани с държавни облигации от железопътната мрежа на страната. Заемът отново е взет от “Rothschild Frères”.
1871 г. – нов правителствен кредит от 12 милиона лири стерлинги при същите условия, гарантиран с облигации от държавното съкровище, пак получен от “Rothschild Frères”.
1872 г. – идентичен с предходния заем, но в размер на 15 милиона паунда, също от “Rothschild Frères”.
1873 г. – нов кредит за 15 милиона английски лири при същите условия и отново от “Rothschild Frères”.
1875 г. – заем от 12 милиона британски лири, със залог от 41,2 на сто в държавни съкровищни бонове, взет от “Rothschild Frères”, даващ право за преотдаване на 8 милиона.
Следват спорове и откази за кредитиране от страна на „светото банково семейство“. Официално, причината са твърденията за преследване на еврейското население в империята. Всъщност назряват делови спорове и сблъсък на интереси между руското императорско семейство и прочутите банкери. През 1887 г. Ротшилд поставят Русия на колене, като я принуждават да предостави пълни свободи на евреите в страната. Следват още договори, които нямат пряка връзка с темата на моето изследване, но косвено доказват тезата ми:
1889 г. – кредит от цели 49,1 милиона английски лири, гарантирани с 4 на сто от държавните съкровищни бонове при 4-процентна лихва.
1890 г. – заем в размер на 11,8 милиона паунда при лихва от 4 на сто и същите гаранции като предходния.
1894 г. – последен правителствен кредит от 15,8 милиона лири, лихвеният процент не е посочен, гаранцията е 31,2 процента от руските съкровищни бонове.
Нататък Ротшилдови се изправят срещу руския император и не допускат тази държава да получава финансиране от подчинените й банки. Освен това семейството подклажда войни, като Руско-японската от 1905 г. В навечерието й по нареждане на Ротшилд всички големи банки по света отказват кредити на голямата православна империя.
В края на 1876 г. изпадналата под финансовата зависимост семейство Ротшилд Русия предварително подсигурява тила си и с Германия. Канцлерът на току-що обединената държава Ото фон Бисмарк не се интересува от Балканите. Обаче насилията, извършени след въстанията на българите и в Босна и Херцеговина, го карат да заяви, че ислямска Турция няма повече място в Европа.
От друга страна, опитният прусак усетил съглашението между Австро-Унгария и Русия. И узнал, че Александър ІІ е обещал на Франц Йосиф как в случай на руска победа в една бъдеща война с Отоманската империя, да не създава голяма българска държава на Балканите. Тази е причината за следосвобожденската ни разпокъсаност в резултат на Берлинския конгрес, а не толкова омразата на Англия и на Дизраели.
Ролята на лорд Биконсфийлд се забелязва чак при спирането на руското настъпление към Цариград. По негово нареждане там е разположен мощният британски флот, който не позволява на руските войски да превземат султанската столица. При тези условия Бисмарк, който, както сочат архивите, винаги се е плашел от Русия, дава знак на император Александър ІІ, че страната му няма да се намесва при евентуална война срещу османлиите. Още повече, че веднъж вече се е сблъскал с гнева на Русия, когато е опитал да я привлече на своя страна в навечерието на Френско-Пруската война от 1870-1871 г.
В периода 23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г. в Истанбул била проведена т. нар. Цариградска конференция. Тя била свикана от Лигата на тримата императори – някогашния Свещен съюз от 1815-а – пратеници на монарсите на Германия вместо Прусия, на Австро-Унгария и на Русия, с участието на представители на Великобритания, Франция, Италия и османски дипломати. На практика на нея султанът и неговото правителство трябвало да бъдат изправени пред своеобразен международен съд и то в собствената им столица. Досещате се какъв бил поводът за свикването на конференцията – въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., нашето Априлско въстание и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Конференцията трябвало да определи границите на една българска автономна област в рамките на Османската империя.
В предварителните обсъждания преди официалното начало на събитието бил уточнен окончателният план на конференцията. Наложило се британското предложение България да бъде разделена вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. Доста след откриването на конференцията, на заседанието на 8 януари 1877 г., маркиз Солсбъри заявил, че „в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято”.
В периода 23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г. в Истанбул била проведена т. нар. Цариградска конференция. Тя била свикана от Лигата на тримата императори – някогашния Свещен съюз от 1815-а – пратеници на монарсите на Германия вместо Прусия, на Австро-Унгария и на Русия, с участието на представители на Великобритания, Франция, Италия и османски дипломати. На практика на нея султанът и неговото правителство трябвало да бъдат изправени пред своеобразен международен съд и то в собствената им столица. Досещате се какъв бил поводът за свикването на конференцията – въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., нашето Априлско въстание и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Конференцията трябвало да определи границите на една българска автономна област в рамките на Османската империя.
В предварителните обсъждания преди официалното начало на събитието бил уточнен окончателният план на конференцията. Наложило се британското предложение България да бъде разделена вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. Доста след откриването на конференцията, на заседанието на 8 януари 1877 г., маркиз Солсбъри заявил, че „в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято”.
На практика почти нищо не останало от надеждата за целокупна България. Двете предвидени от великите сили български държави включвали значителна част от изконно нашата Северна Добруджа с Кюстенджа и Тулча; цяла Вардарска Македония и малка част от Егейска. Ала българските граници оставали далече от Егейско море. Трябвало да загубим Воденско, Кукушко, Драмско и Дойранско, огромни територии от Западна Тракия, по-голямата част от Източна Тракия и повечето от Родопите – етнически и исторически чисто наши земи. Изконно български градове като Зайчар, Неврокоп, Смолян, Кавала, Сяр, Кукуш, Кочани, Корча, Ксанти, Гюмюрджина, Димотика, Люлебургас, Одрин отпадали от полите на родината-майка. Несправедливо, но… все пак нещо.
В резултат на този проект българите, първо, не придобиват независимост. В интерес на истината това предците ни успяват да сторят едва на 22 септември 1908 г. – датата на истинския ни национален празник.Освен това губим огромни земи, а около една четвърт от населението остава извън границите на родината-майка. И въпреки всичко – автономия. Може да не е скок, но е голяма крачка напред.
Във всеки случай не за българските интереси
Малко преди края на Цариградската конференция, в самото начало на януари 1877 г. в Будапеща Русия и Австро-Унгария подписват тайна конвенция. Тя доразвива основните клаузи на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите. С други думи Русия получава зелен светофар за война срещу Турция. За постигането на това въстанията в Босна и Херцеговина, по българските земи (Априлското) или Сръбско-Турската война не оказват почти никакво влияние. Както въстанията на унгарци, поляци, прибалтийци въобще не довеждат до избавлението им от владичеството, съответно на австрийците, на прусаците и на руснаците.
Русия не крие, че се готви за война срещу Турция. Сякаш за да я подтикне към самото й обявяване, в края на Цариградската конференция султан Абдул Хамид II прави резки промени в правителството. В официалните исторически „изследвания” ще прочетете, че султанът назначава за велик везир привърженика на създадената от юдео-масони младотурска партия и на конституционното управление Мидхат паша. Истината е по-различна. Всъщност по онова време все още няма младотурци. Техните предшественици, повечето от които масони, са наричани новоотоманци.
След Априлското въстание у нас, притеснени и от бунтовете в Босна и Херцеговина, и от реакцията на избиването на чуждестранните консули в Солун, на 30 май 1976 г. военните, предвождани от Мидхат паша, извършват държавен преврат. Султан Абдул Азис е свален и месец по-късно е ликвидиран. А на престола е възкачен неговият обявен за умствено болен племенник Мурад V. Болен, болен, но… масон!
Макар практически почти да нямал вина, върху него стоварили отговорността за жестокостите на башибозука при потушаването на Априлското въстание. След по-малко от три месеца го свалили от трона. И буквално гудили на него не до там образованият, но достатъчно жестокия Абдул Хамид ІІ. На практика властта преминала в ръцете на новоотоманското движение, а истинският владетел се оказал Мидхат паша. Високопоставен масон, той изцяло изпаднал под влиянието на Ротшилдовите доверени лица.
Тъкмо Митхат и Намик Кемал възложилит разработването на Конституция. Тя била приета и обнародвана на 23 декември 1876 г. – денят на откриването на Цариградската конференция.
И така се стигнало до там, че по време на конференцията допуснатият до заседанието Сафет паша станал и прогласил „великия акт на промяна на 600-годишната форма на управление на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с конституция – Kanun-u Esasi.”По този начин Сафет паша обявил конференцията за излишна, тъй като конституцията давала на империята нужните реформи. В знак на протест държавите–участнички отзовали своите посланици от Цариград. Което доказва предварително планирания заговор. Високата порта бързала. Затова почти незабавно в Истанбул било свикано и първото заседание на парламента. Този ход се оказал закъснял. Пътят на Русия към войната бил разчистен. От кого? Как така внезапно „великите сили“ се оказали единни и проруски настроени?
Потулваната истинска Руско-турска война в Кавказ
Обаче в началото на 1877 г. султанът свалил Мидхат паша от поста велик везир (министър-председател) и погнал новоотоманците. А през февруари 1878 г., когато и за слепите ставало видно, че Руско-Турската война на Балканите била с предизвестен край, отменил Конституцията и разпуснал учредения съгласно нея парламент.
След Априлското въстание у нас, притеснени и от бунтовете в Босна и Херцеговина, и от реакцията на избиването на чуждестранните консули в Солун, на 30 май 1976 г. военните, предвождани от Мидхат паша, извършват държавен преврат. Султан Абдул Азис е свален и месец по-късно е ликвидиран. А на престола е възкачен неговият обявен за умствено болен племенник Мурад V. Болен, болен, но… масон!
Макар практически почти да нямал вина, върху него стоварили отговорността за жестокостите на башибозука при потушаването на Априлското въстание. След по-малко от три месеца го свалили от трона. И буквално гудили на него не до там образованият, но достатъчно жестокия Абдул Хамид ІІ. На практика властта преминала в ръцете на новоотоманското движение, а истинският владетел се оказал Мидхат паша. Високопоставен масон, той изцяло изпаднал под влиянието на Ротшилдовите доверени лица.
Тъкмо Митхат и Намик Кемал възложилит разработването на Конституция. Тя била приета и обнародвана на 23 декември 1876 г. – денят на откриването на Цариградската конференция.
И така се стигнало до там, че по време на конференцията допуснатият до заседанието Сафет паша станал и прогласил „великия акт на промяна на 600-годишната форма на управление на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с конституция – Kanun-u Esasi.”По този начин Сафет паша обявил конференцията за излишна, тъй като конституцията давала на империята нужните реформи. В знак на протест държавите–участнички отзовали своите посланици от Цариград. Което доказва предварително планирания заговор. Високата порта бързала. Затова почти незабавно в Истанбул било свикано и първото заседание на парламента. Този ход се оказал закъснял. Пътят на Русия към войната бил разчистен. От кого? Как така внезапно „великите сили“ се оказали единни и проруски настроени?
Потулваната истинска Руско-турска война в Кавказ
Обаче в началото на 1877 г. султанът свалил Мидхат паша от поста велик везир (министър-председател) и погнал новоотоманците. А през февруари 1878 г., когато и за слепите ставало видно, че Руско-Турската война на Балканите била с предизвестен край, отменил Конституцията и разпуснал учредения съгласно нея парламент.
Никой у нас не споменава, че истински важните от икономическа, т.е. от геополитическа гледна точка, най-ожесточени и кръвопролитни действия в нея ще се водят на Кавказкия фронт. Трябва да признаем, че и по света рядко го правят. А там, в Кавказ, загиват повече от 65 000 руски воини. Докато в битките на Балканите техните жертви, заедно с починалите ранени, са около 22 000. И никоя от великите сили не пречи на победния ход на Русия в Грузия. Ала я спират в Армения. Защото Гърция била „шокирана“ от евентуална „Велика България“. Пък и Ротшилдови се стремели към достъпа до Батуми, но не желаели да смажат Отоманската империя. Знаели, че тя ще им бъде необходима като преграда пред руските амбиции за проливите.
Освен това им предстояло да изпълнят бащината заръка – да отведат еврейския народ в Палестина. Очертавали се трудни преговори за достъпа до територията. Но те щели да бъдат далеч по-лесни, ако се водят със султана, нежели с руския император. Затова дали нареждане Русия да бъде възпряна.
Братята Ротшилд добре знаели, че цели 40 години Мойсей водил евреите през пустинята, за да ги отведе до ханаанската – обетованата (обещаната) земя, където все още нямало нефт. В началото на 1878 г. те нямали ни най-малка представа, че един ден тъкмо Близкият изток ще се превърне в петролното Елдорадо на земята. Ала били сигурни, че нефтът блика от дъното на Каспийско море. Вроденият им търговски нюх надушвал несметните печалби. Затова петимата решили временно да запокитят Библията в килера и да се втурнат към нефтените полета, като осигурят най-краткия и най-евтиния път на петрола до пазарите в Европа, че и в света. Евреите и Палестина можели да почакат. А султанът оцелял.
Това е истината, колкото и странна да ви се струва. Кой от вас знае за битките при Карс, при Аладжа, при Ерзурум, при Ардаган, при Ташкесен… За разлика от нас, арменците били ощетени от Сан Стефанския договор. Превзетият от руските войски областен град Ерзурум бил върнат на Отоманската империя. Може би, за да може по-късно, през 1895 г. да бъде осъществено първото мащабно клане на арменци…
А Великобритания, вече съюзила се с Австро-Унгария и дори с уж тъй приятелски настроената към русите Германия, преградила по море – в протока Дарданели, руското нахлуване в Истанбул. Според геополитическите схващания и намерения на Ротшилдови руснаците нямали работа там. Достатъчно било да им осигурят бързото и евтино превозване на азерския петрол от грузинското пристанище Батуми до континентална Европа – до железопътната линия Варна-Русе. Когато става дума за война, търсете мотива. А той винаги е един и същ – пари. В конкретния случай – петрол, сиреч много пари.
Освен това, колкото и да трябвало да бъде наказан султанът, семейство Ротшилд винаги е мислило освен за своите и за еврейските интереси. Те водели истинска необявена война срещу християнството. За юдеите унищожаването на православните християни в европейската част на Турция било просто успех във войната срещу омразната вяра. А най-голямата християнска страна в света, православната Руска империя, била трън в петата на еврейството. Едва ли евреите някога са ненавиждали повече някоя държава от православна Русия. Затова по-късно, с Берлинския договор, Ротшилд отмъстили на руснаците за антиеврейските погроми – в повечето случаи преувеличени до немай къде сблъсъци и инциденти.
В пълна противоположност на това прогонените през 1490 г. от Испания евреи били приети добронамерено, дори радушно от турците. Те ги наричали „хора на книгата”. Постепенно юдеите започнали да заемат високи държавни постове. Завзели банковото дело, юрисдикцията и медицината. С лекота привидно сменяли вярата си – ставали дьонмета. Уж приемали исляма, а всъщност тайно изповядвали юдаизма. В историята на еврейството това ислямско, отоманско гостоприемство е записано като „Златен век“.
През ХVІ век тъкмо тук, в Плевна, както тогава наричали Плевен, прочутият сефарадски кабалист Йосеф Каро адаптира юдейския религиозен закон Халака на език, достъпен до масите. Пак по нашите земи, под крилото на падишаха, този равин пише прочутия и валиден до наши дни трактат от Талмуда „Шулхан Арух”. Наистина „Шулхан Арух” – „שׁוּלחָן עָרוּך” – което ще рече „Подгответе масата”, бил сътворен от равина Йосиф Каро в Никопол. На практика става дума за сборник (кодекс) с еврейски религиозни закони, действащи и в наши дни. Смятан е за най-авторитетната редакция и коментар на Халака от Мишна и от самия Вавилонски Талмуд насетне. Трактатът обслужва с еднаква сила както ашкеназите, така и сефарадите. Той описва различните всекидневни ритуали, религиозните правила, законите, отнасящи се до личните отношения, в т.ч. до браковете и разводите и останалото религиозно законодателство.Равинът Каро определя строгите и неотменими указания как евреите да се молят и да мразят гоите – неверниците като нас, и как да празнуват. Не малко еврейски автори и източници смятат Каро за кабалист.Което не пречи неговият труд да оказва пагубно влияние върху живота на човешките общности, сред които се намествали евреите.
В края на ХVІІІ век Солун вече бил най-големият еврейски град в Европа. Не един и двама автори са на мнение, че в рамките на Отоманската империя евреите живеели в такова спокойствие и разкош, както никъде другаде.
В края на ХVІІІ век Солун вече бил най-големият еврейски град в Европа. Не един и двама автори са на мнение, че в рамките на Отоманската империя евреите живеели в такова спокойствие и разкош, както никъде другаде.
Защо предците ни са знаели, а ние не?
Когато през 1888 г. Георги М. Вазов, брат на поета Иван Вазов, завършва „допълнителния клас на Николаевската военно-инженерна академия, съгласно правилника на Академията, първите десет души между които е и той, се ползват с правото да си изберат окръга, в който желаят да служат“. „Аз бях заявил“ – спомня си бъдещият военачалник, – „че желая да служа на Кавказ или в одеския окръг, за да бъда по-близо до Черно море, а следователно и до България.“
За лош негов късмет става така, че вместо да ползва заслужената от него привилегия, той бива изпратен в Закаспийския край, наричан от европейците „дивостан“ – страна на диваци. „Император Александър ІІІ бе се произнесъл, че това е страна, в която вода няма, а цели села се давят; умират от жега, а цели команди замръзват…
Всъщност за тоя край твърде малко се знаеше… Както е известно, завладяването му се наложи на Русия не толкова от желание за разширение в тая пустиня, а от чисто икономически и политически съображения.“Разни „аламани“ – конни банди, ограбвали керваните и продавали хората в робство. И това през ХІХ век!
Още през 1871 г. русите започнали да изпращат военни експедиции, за да умиротворят района, през който минавал пътят от Каспийско море до град Хива, наричан още Хорезм в днешния Северозападен Узбекистан. Той е център на историческата област Хорезмия – изконната древна българска територия „Бахта или Бактрия, която българите наричали също Арджан, Бахта-Булгар, Арджа-Бахта, т.е. „Българска, Чиста, Свещена Бактрия“.Първата мисия била предвождана от известния генерал Скобелев.
Никой не знае, кога е бил основан Баку. Преди християнската ера тук са горели вечни огньове, които са излизали от земята и са били предмет на огнепоклонниците; тук те са имали и забележителен храм. Имало е и крепост, която е пазила светилището. Баку е принадлежал на Персия и е завзет от русите в 1860 год., когато градът е имал само 18 000 души татарско население с нищожна търговия. Сега благодарение на няфтеното производство и туй, че стана център на Каспийското параходство, търговското му значение се много разшири… и населението порастна до 100 хиляди жители в течение на само 30 години…
Разбира се, големият интерес тук възбужда нефтяното дело. В края на града се намира Черный городок, наречен така от опушените тръби и фасади на фабриките, гдето се вари и преработва нефта за добиване [на] газ, бензин и смазочни масла – най-добрите в света.
На север и юг от града на разстояние от 5 до 11 клм. се отива по железница до нефтовите полета, гдето се черпи от земята нефта.
В началото тук е имало само няколко кладенци, от които изваждали нефт с ведра – всеки, който желаел, срещу малък акциз. За да засили производството, правителството разпродало на местните жители нефтоносната земя. Накупили я повече татари и арменци. Започнало се по-усъвършенствано производство и много татари са днес милионери. Защото тук земята не е скалиста като в Пенсилвания (Америка), а е глинесто песъчна, та лесно се дълбае с широки бургии, а главното – нефтяните подземни басейни не са на дълбоко както американските, които започват от 250 м. до 1500 метра дълбочина. Тук нефтът се получава на дълбочина от 50 до 250 метра и то не из кладенци, от които да се изважда нефтът с помпане, както е в Америка, а копаят докато струя не избие нагоре във вид на шадраван висок 50 метра. Тия шадравани са тъй изобилни, щото често заливат и съседните кладенци и причиняват пакост. Често излишекът от тоя нефт просто изпущат в морето…
С идването тук на братя Нобел, а после на Ротшилд, производството се много засили; въведоха и тъй наречените наливни параходи за разнасяне на нефта по море, и цистерни за разнасяне по железниците, с което се избегват бъчвите. В тия параходи въведоха и мазута като топливо…
Полученият суров нефт се препраща по чугунена тръба до Черный город във фабриките, гдето се преработва.“
За хатъра на Ротшилд
Да се върнем към фамилията Ротшилд. Конкурентната битка за каспийския нефт, в която семейството влязло с братя Нобел,било през 1873 г., когато шведите първи наченали разработването на нефтените находища край Баку. От една страна си осигурили бърз, удобен и най-важното евтин транспорт за добивания в Каспийско море нефт. От друга, печалба от държавните заеми, дадени на двете воюващи империи. От трета, омаломощаване на гоите – друговерците. От четвърта, приближаване до мечтаната Палестина, която продължавала да е в рамките на Османската империя.
Те били наясно, че нефтът е бъдещото злато – течно, с лош цвят и мирис, но обречено да става все по-скъпо. Веднъж надушили печалбите, заложили на петрола като стратегия не само за богатство, но и за постигане на контрол над притежаващите го страни и народи, както и като залог за просперитета на бъдещата еврейска държава в Палестина, която били длъжни да основат, съгласно предсмъртния завет на техния родител.
Днес узнаваме философията им, синтезирана по следния начин: „Както посочва Библията, Мойсей водил евреите 40 години през пустинята – само за да ги заведе в единствената страна в Близкия изток, където няма никакъв петрол. Но в края на краищата Мойсей навярно бил схванал нещата правилно. Днешният Израел притежава една от най-новаторските икономики, а неговото население се наслаждава на по-висок жизнен стандарт от този, който богатите на нефт страни в региона са в състояние да предложат.“
Екип от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие излезе с невероятни заключения от изследване, извършено с помощта на Международната програмата за оценяване на учениците (PISA). Оказало се, че държави, които са бедни на природни богатства, каквито са Сингапур, Финландия, Южна Корея, Хонг Конг и Япония, имат далеч по-високи резултати по отношение на образоваността на юношите в сравнение с Катар, Казахстан. Допреди 5 години същото се е отнасяло и до богати на петрол и природен газ страни като Саудитска Арабия, Кувейт, Оман, Алжир, Бахрейн Иран и Сирия. Те са поели в друга посока и показват тенденция на изравняване с водещите сили.
Както твърди един от създателите на “Bloom Energy”, една от големите компании за производство на горивни клетки в прочутата калифорнийска Силиконова долина, американецът от индийски произход Кей. Ар. Сридхар: „Когато нямате природни ресурси, ставате изобретателни.“ Ето защо държавите с най-много фирми, регистрирани на Nasdaq – втората по големина в света стокова борса със седалище в Ню Йорк, са Израел, Китай заедно с Хонг Конг, Тайван, Индия, Южна Корея и Сингапур.
Икономистите говорят за „холандска болест“. Тя поразява страните, които зависят от износа на природни богатства. Тяхната валута се обезценява. В резултат собственото им производство банкрутира. Защото пазарите им биват заливани от евтини вносни стоки, а експортът се оказва прекалено скъп.
Вижте какво представляват държави като Русия, споменатият Казахстан, но също така Азербайджан и монархиите от Персийския залив. Това са места, в които господстват диктатурите на олигархични режими. Управляващите, даже когато не са крале или шейхове, са несменяеми – по регламент или по някакъв друг начин. На пръв поглед националното богатство е в техни ръце. Големите корпорации се крият зад гърбовете им.А преобладаващата част от населението е обречена на бедност или на елементарно свързване на двата края. Напоследък страните от Персийския залив променят своята политика в полза на развиващата се средна класа. Това се осъществява тъкмо благодарение на инвестиции в образованието със средства, придобити от износа на природни ресурси. Става дума за общества с преобладаващ дял на младите хора.
Но това е съвсем скорошна тенденция. Преди повече от век братята Ротшилд били съвсем наясно с „холандската болест“. Вижте Русия, която още от тогава е поставена под техен контрол. До ден днешен тя може да произвежда само онова, което се намира в земните й недра – нефт, природен газ, въглища, руди… И то с външна помощ. Уж отдавна е в космоса, а не е в състояние да пусне на пазара един свестен автомобил. Миналата година поканиха Путин на премиерата на новия модел на добре познатата тук „Лада“. Телевизионните репортажи показаха как, когато седна зад волана и завъртя стартовия ключ, министър-председателят и новоизбран президент не успя да включи двигателя…
С други думи – залъгвайте народите с Библията, Корана и т.н. Но за да владеете силата, да сте могъщи, пазете нефта за себе си. По идея и под надзора на Ротшилдови от 1917 г. нататък тайната световна власт превръща Русия в свой суровинен придатък. Едва ли на този свят ще се намери някой, който да знае размера на западната помощ за болшевиките. Имаме сведения за значителни части от нея, преди всичко за отпуснатите финансови средства от елита на „Уол Стрийт“ и от германския Генерален щаб под надзора на еврейския банкер Макс Варбург.
Болшевишкият метеж е организиран заради пари и власт
Всичко ставало тайно. Например още по време на Гражданската война Съветска Русия купувала западни въоръжения чрез посредника на „Уол Стрийт“ Реймънд Робинс. Троцки богохулно го нарекъл „най-великия евреин от Исус насам”. Досещате се от кои фирми болшевиките пазарували оръжието. В резултат на всичко това, останало скрито от хората зад стената на фалшивата антиболшевишка медийна пропаганда, империята на Ленин сключила огромен брой договори, предоставила концесии и закупувала лицензии от американски, на практика еврейски корпорации.
След края на кръвопролитията най-крупните американски капиталисти затвърдили връзките си с най-потисническия режим в историята. Превърнали го в огромен престъпен синдикат. Те го оглавявали в сянка. На второстепенните в йерархията му ръководители на болшевишката партия и на завладяната страна превеждали немислими дори за повечето работещи западноевропейски магнати комисиони в различни банки. През това време пълнели търбусите си с пари, извлечени от поставена на колене необятна държава. Само през периода юли 1919 – януари 1920 г. корпорации от САЩ извлекли от Русия повече от 25 милиарда тогавашни долари!
Авторитетното нюйоркско еврейско списание „Тайм“ потвърждава: „Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождаваше… народи. Ротшилдови прокараха железопътни линии през Стария континент, придобиха за Великобритания контрола върху Суецкия канал, насърчиха изпомпването на нефт от Кавказ и Сахара, разработиха диамантени мини в Голямото африканско плато.”
„Още от 1883 г.семейство Ротшилд, и по-специално неговият парижки клон, имаха сериозни интереси в кавказката петролодобивна индустрия. Там те контролираха две важни компании – Каспийско-Черноморската Компания, а от 1898 г. и Мазутната Компания.”Автори като Арнълд Лийз се заблуждават, че съществувала някаква конкурентна борба между фирмите на Ротшилд и „Стандард Ойл“ на Рокфелер. Това било привидно само за пред хората, както се казва. Тъй като Рокфелерови били просто задокеански емисари на семейство Ротшилд. Макар постепенно да отвоювали известна свобода, те никога не престанали да зависят напълно и окончателно от волята на Големия брат – семейство Ротшилд.
След края на кръвопролитията най-крупните американски капиталисти затвърдили връзките си с най-потисническия режим в историята. Превърнали го в огромен престъпен синдикат. Те го оглавявали в сянка. На второстепенните в йерархията му ръководители на болшевишката партия и на завладяната страна превеждали немислими дори за повечето работещи западноевропейски магнати комисиони в различни банки. През това време пълнели търбусите си с пари, извлечени от поставена на колене необятна държава. Само през периода юли 1919 – януари 1920 г. корпорации от САЩ извлекли от Русия повече от 25 милиарда тогавашни долари!
Авторитетното нюйоркско еврейско списание „Тайм“ потвърждава: „Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождаваше… народи. Ротшилдови прокараха железопътни линии през Стария континент, придобиха за Великобритания контрола върху Суецкия канал, насърчиха изпомпването на нефт от Кавказ и Сахара, разработиха диамантени мини в Голямото африканско плато.”
„Още от 1883 г.семейство Ротшилд, и по-специално неговият парижки клон, имаха сериозни интереси в кавказката петролодобивна индустрия. Там те контролираха две важни компании – Каспийско-Черноморската Компания, а от 1898 г. и Мазутната Компания.”Автори като Арнълд Лийз се заблуждават, че съществувала някаква конкурентна борба между фирмите на Ротшилд и „Стандард Ойл“ на Рокфелер. Това било привидно само за пред хората, както се казва. Тъй като Рокфелерови били просто задокеански емисари на семейство Ротшилд. Макар постепенно да отвоювали известна свобода, те никога не престанали да зависят напълно и окончателно от волята на Големия брат – семейство Ротшилд.
Лийз твърди, че за да спънат Рокфелеровата „Стандард Ойл“, Ротшилдови подкрепили финансово Холандската компания. Става дума за всъщност английско-холандската „Роял Дъч Шел”,чийто запазен знак изобразява морска мида и която само по наименование е холандска. Авторът се позовава на Еврейската енциклопедия, в която се твърдяло, че „интересите на Ротшилд в бакинските нефтени находища ги превърнали в главни конкуренти на „Стандард Ойл".
„– Райс писа: „Баку – огромен град в пустинята, от който нефтът направо извира, някога дом и храм на езичници, почитащи огъня, сега е предимно собственост на Ротшилдови.”
Тогава на сцената се появи висш служител на Royal Dutch Company, който впоследствие бе представен като сър Хенри Детърдинг. В статията на У. Томпсън „Световната петролна война или Антантата“, публикувана през май 1923 г. в сп. „Азия“, стр. 236-238, той е изобразен като „евреин по раса”, докато „Нюз ъф дъ Уърлд“ от 5 февруари 1939 г. определи, че [същият] бе „от еврейски произход”. „Тъкмо Детърдинг бе оня, който придума семейство Ротшилд да застане зад „Роял Дъч”, което безспорно спаси компанията от фалит.”
Евреинът Маркъс Семюъл „построи експериментален петролен танкер с пари, взети назаем от парижките Ротшилдови”.
През 1897 г. компанията „Роял Дъч” се съюзи с „Шел Транспорт” на Маркъс Семюъл, а по-късно, през 1902 г. и с търговската фирма “Asiatic Petroleum Company”. „Както и преди това Семюъл убеди Ротшилд да финансира тези компании.” Първият отчаян опит за яростна атака на „Стандард Ойл” срещу „Роял Дъч” бе прекратен едва, когато американците разбраха, че зад холандската компания стояха милионите на Ротшилд.”
Ротшилдови винаги са мразели руските царе, които бяха единствените европейски монарси, бранили народа си от евреите, като отказвали да дадат на последните статута на руснаци в Русия. Ето как, като „Яков Шиф от Кун, Лоуб и Ко”, те били заинтересувани от успеха на революцията на Керенски. Ала е невъзможно Ротшилдови да са желаели успеха на последвалата Болшевишка революция, заради загубите, които щяха да понесат и понесоха в руските нефтени находища, които накрая бяха конфискувани от съветското правителство.”
Сега, когато излязоха толкова много документи, горното разсъждение изглежда съвършено наивно. Още с избухването на Руската революция или по-точно – на нейното продължение – Болшевишкия октомврийски метеж, започва проникването на седемте сестри, както Антъни Семпсън нарича основните петролни компании в света, в руските петролни полета. Фактически всички „американски“ фирми, нахлули в находищата на Русия, са контролирани от Рокфелерови. А вече ни е известно, че те са най-самостоятелните и най-добре платените агенти на семейство Ротшилд.
Що за хора са тези нефтени магнати? „Най-отвратителният сред хората”, отбелязва германският философ Мартин Бубер, „е петролният спекулант, който се обогатява от войните. Той не мами никой Бог, защото не познава нито един. А еврейският спекулант е по-противен от нееврейския, защото е паднал още по-ниско.”И това мнение принадлежи на евреин и то убеден ционист, какъвто бил Бубер.
Тези „мили хора”, петролните спекуланти, нападнали Русия като напаст. Те се появили на хоризонта на вече достатъчно измъчената страна, като безкрайно ято гладни скакалци и започнали да опустошават всичко по пътя си. Разбира се, с помощта на своите послушковци, добре нахранените болшевики начело с Ленин и Троцки. „След Болшевишката революция”, посочва Харви О’Конър, „Стандард Ойл ъф Ню Джърси“ закупи 50 на сто от принадлежалите на Нобел огромни кавказки нефтени поля, макар теоретично тази собственост да бе национализирана.”Драгият Алфред Нобел! Освен че „дарил” човечеството с динамита, та да улесни интернационалните евреи в опитите им да го изтреби, той бил и един от тях, от „любимите” Буберови „петролни спекуланти”. Е, не се учудвайте, че около 40 на сто от Нобеловите лауреати са от… еврейски – сиреч от хазарски, корен.
А световната революция продължавала да бере плодовете си. През 1927 г. Рокфелеровата „Стандард Ойл ъф Ню Йорк“ построила рафинерия в Русия. По този начин архикапиталистите помогнали на своите мними гробокопачи да изправят рухналата икономика на поробената страна и да започнат да я стабилизират?! Юстъс Мълийнз набляга, че: „Това бе първата инвестиция на Съединените щати в Русия от революцията насам.”Едва ли било съвсем така. Защото съвременните руски изследователи са открили и представили маса „американски” капиталовложения в Русия доста преди споменатата дата.
Гари Алън и Лари Ейбрахъм посочват: „Малко след това [компанията] „Стандард Ойл ъф Ню Йорк“ и нейната дъщерна фирма „Вакюъм Ойл Къмпани“ сключиха сделка да търгуват със съветския нефт в европейските страни и бе съобщено, че е уреден заем за болшевиките в размер на 75 009 000 долара.”Не бяхме в състояние да открием дали Стандард Ойл дори теоретично бе експроприирана от комунистите. Сътън пише: „След 1935 г. се запазиха само датската телеграфна концесия, японските концесии за риболов, въгледобив и петрол и даденото под наем на Стандард Ойл.”
Как станало така, че болшевиките уж ликвидирали капитализма върху неизмеримата територия на бившата Руска империя, а оставили избрани капиталистически компании да си разиграват коня в своите сфери на дейност? Дори след тази спомената 1935 г. Сталин и Каганович започнали трескаво да издирват и събират средства за превъоръжаване на СССР. Защо? Това не означава ли, че те били осведомени от когото трябва, за подготовката на нова световна война? И това довело до прочутите „Сталинови чистки”, за които става дума в една от моите книги.
Всичко стратирало през седемдесетте години на ХІХ век. За това – в продължението. Сега нека само да припомня, че през 1866 г. приятелят на Ротшилд, евреинът от Германия с купена титла барон Хирш или Ирш, както е на френски, вече бил построил железопътната линия от Варна до Русчук – Русе. Защо точно там? Какво толкова имало в онзи край на Отоманската империя – днес Североизточна България?
На този свят твърде рядко нещо става случайно… Построената още през 1866 г. по българските земи железопътната линия, е дело на приятеля на Ротшилд, евреинът от Германия с купена френска титла „барон“ Морис (Цви) дьо Ирш, всъщност Мориц фон Хирш ауф Геройт.На пръв поглед тя изглеждала твърде странно. Свързвала пристанищния град Варна на Черно море с Русчук – Русе – друг порт, но на най-голямата плавателна река, пресичаща значителна част от Европа. Ще речете – естествен търговски път, защото е най-евтин. И ще сте прави, но…
Русе – Варна, но с крайна цел Батуми
По това време търговските връзки между страните от централната и западната част на Стария континент и Отоманската империя не били чак толкова оживени. Не съществувала причина. Огромната многонационална държава от „Ориента“ произвеждала достатъчно, за да поддържа традиционния начин на живот на своите жители.
От друга страна, за европейците султанът и неговите владения представлявали по-скоро три неща. Първо, значителна част от пътя между Запада и Изтока неизбежно преминавал през нея. На второ място, тази част на света привличала любителите на екзотиката и авантюрите. Все пак тя включвала земите, на които се разигравала почти цялата древност на човечеството – Балканите, Анталия, вече получилия автономност Египет, древния Вавилон, част от Персия, Кавказ… И на трето, но не на последно място, от края на ХVІІІ век нейната територия се превърнала в бойно поле, тъй като предизвиквала апетита на изживяващите се като римски императори руски владетели.
През 1883 г. оттам започнал да преминава и прочутият Ориент експрес. Обаче през същата година започнало строителството на друга железопътна линия – Баку – Тифлис (Тбилиси) – Батуми. Тя била финансирана изцяло от фирмата на барон Алфонс дьо Ротшилд “Société commerciale et Industrielle de Naphte Caspienne et de la Mer Noire, Société Anonyme” – „Каспийска и черноморска петролна компания“ ООД, на руски БНИТО. Капиталовложението на френския представител на фамилията надхвърлило несметните тогава 2 милиона лири!По онова време Батуми имал 8671 жители. Когато през 1900 година приключило строителството на железния път и на петролопровода, свързващ Баку с Батуми, повече от 12 000 души населявали грузинската (тогава руска) „перла“ на Черно море. Най-малко 1000 от тях работели в рафинерията на Ротшилдови. Самият Йосиф Джугашвили, превърнал се в Сталин, получавал заплата от предприятието.Даже се ползвал от височайшето благоволение на собствениците, които навярно били наясно с истинския му произход.А чрез Сталин, управителят на рафинерията, евреинът Давид Ландау, редовно предоставял дарения на болшевиките. По онова време Сосо, както наричали бъдещия тиранин, оглавявал местната организация на тази терористична партия.През 1912 г. Ротшилдови прехвърлили цялата си „каспийска“ собственост на Рокфелеровата “Standard Oil Company” и на “Royal Dutch Shell”. Да, действително тяхна, а не на Маркъс Семюъл, както гласи официалната история на компанията. С други думи – почти на себе си… По това време Дейвид Рокфелер, който по нареждане на Ротшилдови основал “Standard Oil”, възкликнал: „Конкуренцията е грях!“
„От 1830 година насетне семейство Ротшилд започнало да произвежда и да търгува с редица стоки, включително металите мед, живак, а по-късно олово и никел… От 1860 година нататък, в партньорство със своя [френски] съдружник [никой не смее да нарече техните „партньори“ с най-точното „агенти“] Анри Дойч дьо ла Мьорт [познат като „европейския крал на петрола“], те се включиха в петролния бизнес. Това стана, когато нефтът нашумя. Така семейството стана едновременно най-големият производител и най-големият търговец на едро на тази стока.
В началото на ХХ век петролният бизнес достигна до там, да заема 83 на сто от всички промишлени инвестиции на Ротшилдови. Тяхната стратегия беше същата като при останалите продукти. В най-добрия случай Ротшилдови се стремяха към монопол. Накрая стратегията им се опитваше да раздроби пазара на много на брой малки компании или корпорации. За да постигнат това, Ротшилдови задължително се нуждаеха от контролното количество [от съответната стока; в случая - нефт].
След 1884 г., една година след успешното финансиране на Транскавказката железопътна линия, [евреинът] Жюл Арон, „мосю Петрол“ от [парижката] улица “Laffitte”, разясни разпределението на световния износ на петрол със “Standard Oil”: „25 на сто за семейството, а останолото за могъщата американска компания. Обаче нямаше смисъл от това, тъй като семейството никога не предизвика ценова война, нито се стремеше към разрастване чрез сливания или покупки. Най-важният елемент от стратегията на Ротшилдови беше да постигнат споразумения с останалите фирми, които да бъдат валидни за целия пазар.“
Ротшилдови успяват да наложат волята си над всички. Най-дълго и най-трудно – над все още само английската “Royal Dutch Shell”, чак през 1902 г., а на Континента – над “Europäische Petroleum Union”, консорциум между “Deutsche Bank” и “Nobel” – през 1907 г.
Гари Алън и Лари Ейбрахъм посочват: „Малко след това [компанията] „Стандард Ойл ъф Ню Йорк“ и нейната дъщерна фирма „Вакюъм Ойл Къмпани“ сключиха сделка да търгуват със съветския нефт в европейските страни и бе съобщено, че е уреден заем за болшевиките в размер на 75 009 000 долара.”Не бяхме в състояние да открием дали Стандард Ойл дори теоретично бе експроприирана от комунистите. Сътън пише: „След 1935 г. се запазиха само датската телеграфна концесия, японските концесии за риболов, въгледобив и петрол и даденото под наем на Стандард Ойл.”
Как станало така, че болшевиките уж ликвидирали капитализма върху неизмеримата територия на бившата Руска империя, а оставили избрани капиталистически компании да си разиграват коня в своите сфери на дейност? Дори след тази спомената 1935 г. Сталин и Каганович започнали трескаво да издирват и събират средства за превъоръжаване на СССР. Защо? Това не означава ли, че те били осведомени от когото трябва, за подготовката на нова световна война? И това довело до прочутите „Сталинови чистки”, за които става дума в една от моите книги.
Всичко стратирало през седемдесетте години на ХІХ век. За това – в продължението. Сега нека само да припомня, че през 1866 г. приятелят на Ротшилд, евреинът от Германия с купена титла барон Хирш или Ирш, както е на френски, вече бил построил железопътната линия от Варна до Русчук – Русе. Защо точно там? Какво толкова имало в онзи край на Отоманската империя – днес Североизточна България?
На този свят твърде рядко нещо става случайно… Построената още през 1866 г. по българските земи железопътната линия, е дело на приятеля на Ротшилд, евреинът от Германия с купена френска титла „барон“ Морис (Цви) дьо Ирш, всъщност Мориц фон Хирш ауф Геройт.На пръв поглед тя изглеждала твърде странно. Свързвала пристанищния град Варна на Черно море с Русчук – Русе – друг порт, но на най-голямата плавателна река, пресичаща значителна част от Европа. Ще речете – естествен търговски път, защото е най-евтин. И ще сте прави, но…
Русе – Варна, но с крайна цел Батуми
По това време търговските връзки между страните от централната и западната част на Стария континент и Отоманската империя не били чак толкова оживени. Не съществувала причина. Огромната многонационална държава от „Ориента“ произвеждала достатъчно, за да поддържа традиционния начин на живот на своите жители.
От друга страна, за европейците султанът и неговите владения представлявали по-скоро три неща. Първо, значителна част от пътя между Запада и Изтока неизбежно преминавал през нея. На второ място, тази част на света привличала любителите на екзотиката и авантюрите. Все пак тя включвала земите, на които се разигравала почти цялата древност на човечеството – Балканите, Анталия, вече получилия автономност Египет, древния Вавилон, част от Персия, Кавказ… И на трето, но не на последно място, от края на ХVІІІ век нейната територия се превърнала в бойно поле, тъй като предизвиквала апетита на изживяващите се като римски императори руски владетели.
През 1883 г. оттам започнал да преминава и прочутият Ориент експрес. Обаче през същата година започнало строителството на друга железопътна линия – Баку – Тифлис (Тбилиси) – Батуми. Тя била финансирана изцяло от фирмата на барон Алфонс дьо Ротшилд “Société commerciale et Industrielle de Naphte Caspienne et de la Mer Noire, Société Anonyme” – „Каспийска и черноморска петролна компания“ ООД, на руски БНИТО. Капиталовложението на френския представител на фамилията надхвърлило несметните тогава 2 милиона лири!По онова време Батуми имал 8671 жители. Когато през 1900 година приключило строителството на железния път и на петролопровода, свързващ Баку с Батуми, повече от 12 000 души населявали грузинската (тогава руска) „перла“ на Черно море. Най-малко 1000 от тях работели в рафинерията на Ротшилдови. Самият Йосиф Джугашвили, превърнал се в Сталин, получавал заплата от предприятието.Даже се ползвал от височайшето благоволение на собствениците, които навярно били наясно с истинския му произход.А чрез Сталин, управителят на рафинерията, евреинът Давид Ландау, редовно предоставял дарения на болшевиките. По онова време Сосо, както наричали бъдещия тиранин, оглавявал местната организация на тази терористична партия.През 1912 г. Ротшилдови прехвърлили цялата си „каспийска“ собственост на Рокфелеровата “Standard Oil Company” и на “Royal Dutch Shell”. Да, действително тяхна, а не на Маркъс Семюъл, както гласи официалната история на компанията. С други думи – почти на себе си… По това време Дейвид Рокфелер, който по нареждане на Ротшилдови основал “Standard Oil”, възкликнал: „Конкуренцията е грях!“
„От 1830 година насетне семейство Ротшилд започнало да произвежда и да търгува с редица стоки, включително металите мед, живак, а по-късно олово и никел… От 1860 година нататък, в партньорство със своя [френски] съдружник [никой не смее да нарече техните „партньори“ с най-точното „агенти“] Анри Дойч дьо ла Мьорт [познат като „европейския крал на петрола“], те се включиха в петролния бизнес. Това стана, когато нефтът нашумя. Така семейството стана едновременно най-големият производител и най-големият търговец на едро на тази стока.
В началото на ХХ век петролният бизнес достигна до там, да заема 83 на сто от всички промишлени инвестиции на Ротшилдови. Тяхната стратегия беше същата като при останалите продукти. В най-добрия случай Ротшилдови се стремяха към монопол. Накрая стратегията им се опитваше да раздроби пазара на много на брой малки компании или корпорации. За да постигнат това, Ротшилдови задължително се нуждаеха от контролното количество [от съответната стока; в случая - нефт].
След 1884 г., една година след успешното финансиране на Транскавказката железопътна линия, [евреинът] Жюл Арон, „мосю Петрол“ от [парижката] улица “Laffitte”, разясни разпределението на световния износ на петрол със “Standard Oil”: „25 на сто за семейството, а останолото за могъщата американска компания. Обаче нямаше смисъл от това, тъй като семейството никога не предизвика ценова война, нито се стремеше към разрастване чрез сливания или покупки. Най-важният елемент от стратегията на Ротшилдови беше да постигнат споразумения с останалите фирми, които да бъдат валидни за целия пазар.“
Ротшилдови успяват да наложат волята си над всички. Най-дълго и най-трудно – над все още само английската “Royal Dutch Shell”, чак през 1902 г., а на Континента – над “Europäische Petroleum Union”, консорциум между “Deutsche Bank” и “Nobel” – през 1907 г.
„Споделят европейския пазар със “Standard Oil” в пропорция 20 на сто за Ротшилдови и 80 процента за Рокфелер. В Русия семейството разделяше огромния пазар (на гориво и в по-малка степен на газ за осветление) с братята Нобел (40 на сто от пазара). Окончателното оттегляне на Ротшилдови от петролния бизнес се дължи на факта, че те не успяват да постигнат своята стратегическа цел и я зарязват. Постигнатите резултати (6 на сто от европейския пазар и една трета от този на Изтока) бяха доста под надеждите им за 25 на сто от световния експорт.“
Последното не отговаря на истината. В друго изследване четем: „От 1870 г. Рокфелеровата “Standard Oil” контролирала 85 на сто от рафинирания и продаван петрол по целия свят. Но от 1880 година загубила своите права за търгуване с нефт в Европа в полза на Ротшилдови.“
Какво друго е това, освен демонстрация на това до колко повърхностни са даже съвременните проучвания? Семейство Ротшилд никога не изоставя бизнеса с нефт. То действа чрез посредници – корпорации, като разделилата се на много други първоначална “Standard Oil” на техния агент Рокфелер, и още много други. Ако формално не могат да бъдат забелязани, се усеща тяхната ръка, която дърпа конците на световните нефтени гиганти иззад кулисите. Те дишат във врата на всеки крупен акционер в тези концерни. Възможно е да не се намесват в оперативното им управление, но това е съвсем друга работа. Семейството отдавна е над тези делнични неща…
Да се върнем у нас в последните години от господството на султана. Железопътната линия от Варна до Русе всъщност била собственост на империята и би могла да допринесе за свързването на нефтения рай Баку с евтиния воден път до Централна Европа – плавателната река Дунав. Забележете обаче, че през 1873 г. уж поради политическата нестабилност и опасенията, че няма да се справи със стопанисването й правителството в Истанбул прехвърлило правото на експлоатация на линията на компанията „Източни железници”. Всъщност това била частната железопътна компания на самия барон Хирш.
Само че от ХVІІ век старият грузински град Батуми бил в състава на Османската империя. Султанът не отстъпвал пред искането на Ротшилд да разполагат с пристанището на източната черноморска перла – митологичната Колхида.
По-рано, през 1856 г., след двугодишни преговори френският дипломат Фердинанд Мари, виконт Лесеп, успял да извоюва от губернатора на Великата порта в Египет Саид паша концесия за строителството на Суецкия канал. Любопитно е, че по време на своя египетски поход (1798 г.) археолозите край Наполеон І откриват… древен канал, свързвал река Нил с Червено море.Така разкрил детайл от библейската приказка за т. нар. изход от Египет. Според тази легенда никога не съществувалият като историческа личност Мойсей повел „еврейските роби“ извън Египет. Когато бегълците се изправили пред Червено море, Яхве-Йехова отдръпнал водите и те спокойно преминали на отсрещния бряг…
Явно фарисеите, предшествениците на днешните равини, знаели за съществуването на този воден път и добре се възползвали от него, за да впишат „чудо“ във фантасмагорията „Танах“ – „Стар завет“. Тази измислица от времената на Ездра и Неемия насам, която оттогава не е преставала да трови живота на човечеството. Разбира се, благодарение на наивността и доверчивостта на християните и мюсюлманите.
През 1858 г. с френски и египетски капитали била основана “Compagnie Universelle du Canal Maritime de Suez” – „Компанията за изграждането на Суецкия канал“. Строителството започнало година по-късно и след десетилетие изкуственият проток бил факт.
Великобритания, САЩ, Австро-Унгария и Русия не закупили очакваните сериозни дялове от нея. Френските били джиросани вътре в страната. Макар каналът да спестявал огромни средства и време – дотогава морският път между Запада и Далечния изток преминавал край нос Добра надежда – след началото на експлоатацията собствениците на съоръжението започнали да понасят финансови загуби. През първите две години трафикът през него бил далеч от прогнозите.
Не след дълго обаче Суецкият канал направо преобърнал геополитическото състояние на планетата. Отвъд Атлантика започнала експлоатацията на трансконтиненталната железопътна линия. Краткият и евтин воден път отворил небивали възможности пред европейците за колонизацията на Африка. По една или друга причина през 1875 г. египтяните продали своя дял в канала на Великобритания.
По онова време еврейският агент на Ротшилдови лорд Биконсфийлд – всъщност Бенджамин Дизраели, бил министър-председател. Той убедил кралица Виктория да бъде изтеглен огромен заем от банката на Ротшилд. С него правителството на Нейно Величество купило египетския дял.
Обаче французите все още държали контролния пакет от него. Не случайно Уилям Гладстоун обвинил в Парламента премиера Дизраели за служба в интерес на семейство Ротшилд.
Най-богатото семейство на земята използвало финансовата зависимост на Великобритания към него, до която лорд Биконсфийлд я докарал, за да настоява лично кралицата да повлияе на султана и той да отстъпи пред петролните мераци на потъналата в разкош фамилия. Султан Мурад V не отстъпил.
За свободата или за хатъра на Ротшилд и руското императорско семейство?
Сега ще изрека една истина, която на мнозина от вас няма да се хареса. Ала това не я прави по-малко вярна. Изправени пред непреодолимата бариера в лицето на Мурад V, Ротшилдови задействат своите масонски връзки. Някъде по това време се видели принудени да съблазнят руския император Александър ІІ, когото ненавиждали като „антисемит“. Царят посочил своите братя. По-големият, великият княз Михаил Николаевич, бил определен за главнокомандващ на действащата руска армия на Кавказкия фронт по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. А Николай Николаевич оглавил действащата руска армия в кампанията на Балканския полуостров.
Последното не отговаря на истината. В друго изследване четем: „От 1870 г. Рокфелеровата “Standard Oil” контролирала 85 на сто от рафинирания и продаван петрол по целия свят. Но от 1880 година загубила своите права за търгуване с нефт в Европа в полза на Ротшилдови.“
Какво друго е това, освен демонстрация на това до колко повърхностни са даже съвременните проучвания? Семейство Ротшилд никога не изоставя бизнеса с нефт. То действа чрез посредници – корпорации, като разделилата се на много други първоначална “Standard Oil” на техния агент Рокфелер, и още много други. Ако формално не могат да бъдат забелязани, се усеща тяхната ръка, която дърпа конците на световните нефтени гиганти иззад кулисите. Те дишат във врата на всеки крупен акционер в тези концерни. Възможно е да не се намесват в оперативното им управление, но това е съвсем друга работа. Семейството отдавна е над тези делнични неща…
Да се върнем у нас в последните години от господството на султана. Железопътната линия от Варна до Русе всъщност била собственост на империята и би могла да допринесе за свързването на нефтения рай Баку с евтиния воден път до Централна Европа – плавателната река Дунав. Забележете обаче, че през 1873 г. уж поради политическата нестабилност и опасенията, че няма да се справи със стопанисването й правителството в Истанбул прехвърлило правото на експлоатация на линията на компанията „Източни железници”. Всъщност това била частната железопътна компания на самия барон Хирш.
Само че от ХVІІ век старият грузински град Батуми бил в състава на Османската империя. Султанът не отстъпвал пред искането на Ротшилд да разполагат с пристанището на източната черноморска перла – митологичната Колхида.
По-рано, през 1856 г., след двугодишни преговори френският дипломат Фердинанд Мари, виконт Лесеп, успял да извоюва от губернатора на Великата порта в Египет Саид паша концесия за строителството на Суецкия канал. Любопитно е, че по време на своя египетски поход (1798 г.) археолозите край Наполеон І откриват… древен канал, свързвал река Нил с Червено море.Така разкрил детайл от библейската приказка за т. нар. изход от Египет. Според тази легенда никога не съществувалият като историческа личност Мойсей повел „еврейските роби“ извън Египет. Когато бегълците се изправили пред Червено море, Яхве-Йехова отдръпнал водите и те спокойно преминали на отсрещния бряг…
Явно фарисеите, предшествениците на днешните равини, знаели за съществуването на този воден път и добре се възползвали от него, за да впишат „чудо“ във фантасмагорията „Танах“ – „Стар завет“. Тази измислица от времената на Ездра и Неемия насам, която оттогава не е преставала да трови живота на човечеството. Разбира се, благодарение на наивността и доверчивостта на християните и мюсюлманите.
През 1858 г. с френски и египетски капитали била основана “Compagnie Universelle du Canal Maritime de Suez” – „Компанията за изграждането на Суецкия канал“. Строителството започнало година по-късно и след десетилетие изкуственият проток бил факт.
Великобритания, САЩ, Австро-Унгария и Русия не закупили очакваните сериозни дялове от нея. Френските били джиросани вътре в страната. Макар каналът да спестявал огромни средства и време – дотогава морският път между Запада и Далечния изток преминавал край нос Добра надежда – след началото на експлоатацията собствениците на съоръжението започнали да понасят финансови загуби. През първите две години трафикът през него бил далеч от прогнозите.
Не след дълго обаче Суецкият канал направо преобърнал геополитическото състояние на планетата. Отвъд Атлантика започнала експлоатацията на трансконтиненталната железопътна линия. Краткият и евтин воден път отворил небивали възможности пред европейците за колонизацията на Африка. По една или друга причина през 1875 г. египтяните продали своя дял в канала на Великобритания.
По онова време еврейският агент на Ротшилдови лорд Биконсфийлд – всъщност Бенджамин Дизраели, бил министър-председател. Той убедил кралица Виктория да бъде изтеглен огромен заем от банката на Ротшилд. С него правителството на Нейно Величество купило египетския дял.
Обаче французите все още държали контролния пакет от него. Не случайно Уилям Гладстоун обвинил в Парламента премиера Дизраели за служба в интерес на семейство Ротшилд.
Най-богатото семейство на земята използвало финансовата зависимост на Великобритания към него, до която лорд Биконсфийлд я докарал, за да настоява лично кралицата да повлияе на султана и той да отстъпи пред петролните мераци на потъналата в разкош фамилия. Султан Мурад V не отстъпил.
За свободата или за хатъра на Ротшилд и руското императорско семейство?
Сега ще изрека една истина, която на мнозина от вас няма да се хареса. Ала това не я прави по-малко вярна. Изправени пред непреодолимата бариера в лицето на Мурад V, Ротшилдови задействат своите масонски връзки. Някъде по това време се видели принудени да съблазнят руския император Александър ІІ, когото ненавиждали като „антисемит“. Царят посочил своите братя. По-големият, великият княз Михаил Николаевич, бил определен за главнокомандващ на действащата руска армия на Кавказкия фронт по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. А Николай Николаевич оглавил действащата руска армия в кампанията на Балканския полуостров.
Косвено доказателство за опасенията на Ротшилдови даже зрънце от истината за техните делови връзки с руския императорски дом да не лъсне на светло, можем да дирим във факта, че семейството изкупи всички т. нар. любовни писма на Александър ІІ. Иде реч за „около 4500 писма, разкриващи продължилата 14 години романтична връзка между царя и княгиня Екатерина Долгорукова, завършила с морганистичен брак“. Ротшилдови са влезли в далавера с него тъкмо по времето на тази негова слабост. Любовта им възникнала през 1866 година. През 1880-а двамата се венчали, след като вече имали… четири общи деца!
Какво толкова съдържат тези епистоларни творби, едва ли ще узнаем. Съобщенията за странната сделка между банковото семейство и Кремъл съдържаха странни намеци: „Те [писмата] били заграбени от Хитлер след окупацията на Австрия през 1938 г. Той планирал да ги използва, за да оправдае холокоста.“
Една от вероятностите е чрез тях да бъде разкрит интересът на Ротшилдови в експлоатацията на каспийския петрол. По-точно – как във връзка с това са подготвили Европа и по-специално Русия за война срещу омразната им Висока порта. Типично за тях и съвсем по възможностите им. Те еднакво ненавиждали и двете страни… Въпреки това или точно по тази причина били… техни банкери. Не малко източници хвърлят вината за убийството на Александър ІІ върху Ротшилд. Смята се, че заповядали ликвидирането му като назидание. Заради неговия отказ на тяхното предложение да основат централна банка в страната.Разбира се, съгласно записаното в диктувания от тях „Манифест на комунистическата партия“.
Още от първата четвърт на ХІХ век те започнали да насъскват Руската и Отоманската империя една срещу друга. „В омразата между Русия и Турция търсеха облекчение. Портата стигна толкова далече, че обяви царя за върховен враг на турците.“
Последствие от цялата тази работа било Въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г. След него дошъл редът на нашето Априлско въстание. Все през 1876 г. в Солун били избити чуждестранните консули. Избухнала и Сръбско-турската война… Тайното Братство си знаело работата и действало. Доста по-късно се появило признанието: „Ние подтикнахме арабите да въстанат срещу Турция, като им обещахме от арабските провинции на Отоманската империя, включително Палестина, да създадем арабска монархия.“
По същия начин и все по това време барон Едмон дьо Ротшилд започва да отмъщава на султана и да превзема Палестина отвътре. През 1930 г. ционистът д-р Белла Додд разказал: „Открих, че ако не беше помощта от банката на барон Едмон Ротшилд, основаните само от руски ционисти [поселища] Ризон, Цикрон и Рош Пина щяха да пропаднат и въобще нямаше да има никакво еврейско присъствие в Палестина. Това беше ключовата част от стратегията на Ротшилдови – да направят така, че да изглежда сякаш евреи вече живеят в Палестина – една измама, която проработи.“
Царят и неговите алчни братя изобщо нямали хабер какво им гласят зад гърбовете. Още на 15 август 1871 г. Джузепе Мацини – главният революционер на Ордена на илюминатите в Европа, получил писмо от своя задокеански господар, вече споменавания генерал Албърт Пайк. В него масон № 1 на Америка постановявал, че предстои световна война. Тя щяла да бъде предизвикана, за да унищожи царска Русия и да постави нейната обширна територия под господство.
Какво толкова съдържат тези епистоларни творби, едва ли ще узнаем. Съобщенията за странната сделка между банковото семейство и Кремъл съдържаха странни намеци: „Те [писмата] били заграбени от Хитлер след окупацията на Австрия през 1938 г. Той планирал да ги използва, за да оправдае холокоста.“
Една от вероятностите е чрез тях да бъде разкрит интересът на Ротшилдови в експлоатацията на каспийския петрол. По-точно – как във връзка с това са подготвили Европа и по-специално Русия за война срещу омразната им Висока порта. Типично за тях и съвсем по възможностите им. Те еднакво ненавиждали и двете страни… Въпреки това или точно по тази причина били… техни банкери. Не малко източници хвърлят вината за убийството на Александър ІІ върху Ротшилд. Смята се, че заповядали ликвидирането му като назидание. Заради неговия отказ на тяхното предложение да основат централна банка в страната.Разбира се, съгласно записаното в диктувания от тях „Манифест на комунистическата партия“.
Още от първата четвърт на ХІХ век те започнали да насъскват Руската и Отоманската империя една срещу друга. „В омразата между Русия и Турция търсеха облекчение. Портата стигна толкова далече, че обяви царя за върховен враг на турците.“
Последствие от цялата тази работа било Въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г. След него дошъл редът на нашето Априлско въстание. Все през 1876 г. в Солун били избити чуждестранните консули. Избухнала и Сръбско-турската война… Тайното Братство си знаело работата и действало. Доста по-късно се появило признанието: „Ние подтикнахме арабите да въстанат срещу Турция, като им обещахме от арабските провинции на Отоманската империя, включително Палестина, да създадем арабска монархия.“
По същия начин и все по това време барон Едмон дьо Ротшилд започва да отмъщава на султана и да превзема Палестина отвътре. През 1930 г. ционистът д-р Белла Додд разказал: „Открих, че ако не беше помощта от банката на барон Едмон Ротшилд, основаните само от руски ционисти [поселища] Ризон, Цикрон и Рош Пина щяха да пропаднат и въобще нямаше да има никакво еврейско присъствие в Палестина. Това беше ключовата част от стратегията на Ротшилдови – да направят така, че да изглежда сякаш евреи вече живеят в Палестина – една измама, която проработи.“
Царят и неговите алчни братя изобщо нямали хабер какво им гласят зад гърбовете. Още на 15 август 1871 г. Джузепе Мацини – главният революционер на Ордена на илюминатите в Европа, получил писмо от своя задокеански господар, вече споменавания генерал Албърт Пайк. В него масон № 1 на Америка постановявал, че предстои световна война. Тя щяла да бъде предизвикана, за да унищожи царска Русия и да постави нейната обширна територия под господство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар